№ 2497
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. Иванова
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Диана Василева Въззивно гражданско дело №
20241100510617 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
С Решение № 12879 от 28.06.2024 г. на СРС по гр. д. № 50071/2023 г. по
описа на СРС, ГО, 174 състав, е признато за установено по предявените искове
с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 149 и чл. 150 ЗЕ и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. Г. Г.,
ЕГН ********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********
следните суми: 1170,12 лв., представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. в
имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** /буква/, ет. ****, ведно със законна
лихва за период от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 187,91 лв.,
представляваща мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 12.12.2022 г.,
4,53 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.р.д. №
71076/2022 г. по описа на СРС, като са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* срещу А. Г. Г., ЕГН **********
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че А. Г. Г., ЕГН
********** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумата в
размер над 1170,12 лв. до пълния предявен размер, представляваща главница
за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019
г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се в гр. София, ж.к. **** /буква/, ет. ****,
1
ведно със законна лихва за период от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането,
сумата над 187,91 лв. до пълния предявен размер, представляваща мораторна
лихва за период от 16.10.2020 г. до 12.12.2022 г., сумата 0,74 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 05.03.2020 г. до 12.12.2022 г.
върху главница за дялово разпределение, за които вземания е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.г.р.д. № 71076/2022 г. по описа на
СРС.
Решението е постановено с участието на трето лице помагач,
конституирано на страната на ищеца – „Бруната България“ ООД.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от
ответницата – А. Г. Г., чрез адв. П. Г., в частта, с която са уважени предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД установителни искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за следните суми:
1170,12 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се
в гр. София, ж.к. **** /буква/, ет. ****, ведно със законна лихва за период от
29.12.2022 г. до изплащане на вземането, сумата 187,91 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 16.10.2020 г. до 12.12.2022 г., 4,53 лева,
представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.02.2021 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за период от 29.12.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания
е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.г.р.д. №
71076/2022 г. по описа на СРС.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното
решение, като постановено в противоречие с материалния и процесуалния
закон и необосновано. Поддържа се, че съдът изобщо не е обсъдил наведените
в отговора на исковата молба възражения за нередовност на исковата молба,
като не бил ясен начинът на формиране на общата претендирана сума по
месеци. Въззивникът счита, че не е доказано да е потребител на топлинна
енергия и че са налице облигационни отношения между него и ищеца. Моли
съда да отмени обжалваното решение в посочените части и да отхвърли
изцяло предявените искове.
Въззиваемият – „Топлофикация София“ ЕАД, е подал отговор на
въззивната жалба със становище за нейната неоснователност.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Бруната“ ООД, не е
подало отговор на въззивната жалба.
Решението в частта, с която са отхвърлени предявените искове, е влязло
в сила като необжалвано.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна
страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решение в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно. Не са
2
допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на
които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
Съобразно чл. 272 ГПК, когато въззивният съд потвърди
първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да
препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията във въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2
ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете
инстанции съвпадат. Съдът възприема фактическите и правни констатации в
обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото
производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се
потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на
първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователни са възраженията на въззивниците, че исковата молба е
нередовна, тъй като не бил ясен начинът на формиране на общата
претендирана сума по месеци. Настоящият въззивен състав намира, че
претендираните от ищеца вземания са индивидуализирани в съответствие с
изискванията на чл. 127 ГПК, с посочване на основание, размер и период, като
основанието, сумите и периодите съответстват на тези, за които е издадена
заповедта за изпълнение, поради което не е налице твърдяната нередовност на
исковата молба.
Първоинстанционното производство е образувано въз основа на искова
молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против А. Г. Г..
Ищецът твърди, че ответницата е клиент на топлинна енергия за
топлоснабден имот, с адрес: гр. София, п. к. 1220, обл. София, общ. Красно
село, ж.к. „Гоце Делчев“, бл. ****, ет. ****, както и, че е налице облигационно
отношение, възникнало с А. Г., въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане.
Като писмено доказателство по делото са приети нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от дата 27.03.2012г. със страни К.М.З. и
З.М.З. – продавачи и А. Г. Г. - купувач и заявление рег. № 910 от 29.03.2012г., с
което ответницата е направила искане за откриване на партида на нейно име за
процесния имот.
От Договор № 791/31.10.2001 г. и протокол от общо събрание на
етажните собственици се установява, че за сградата в режим на етажна
собственост, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. ****, вх. 6,7, и 8, е
възложено на „Бруната България“ ООД да достави и монтира индивидуални
разпределители, термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за
разпределение на разхода на топлинна енергия, както и да извършва
индивидуалното замерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно
разпределение на разходите за отопление и топла вода.
3
Приети са Общи условия за продажба на топлинна енергия на битови
абонати от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София (ОУ-2016
г.), одобрени от КЕВР, в сила от 12.08.2016 г.
На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
Според разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се
публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите /чл.150, ал.2 от закона/. Налице е специален закон , който
изключва приложимостта на чл.16 ЗЗД , чл.298 ТЗ и на чл.147а ЗЗП по
отношение на необходимостта от изрично приемане на договорни клаузи и ОУ.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия.
От представените по делото доказателства, се установява, че А. Г. Г. е
собственик на топлоснабдения имот, по силата на нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот от дата 27.03.2012г. със страни К.М.З. и З.М.З. –
продавачи и А. Г. Г. - купувач. По делото е представено и заявление,
подписано от ответницата, с което е направила искане пред ищцовото
дружество за откриване на партида на нейно име за процесния имот.
Топлопреносното дружество е приело искането на А. Г. за сключване на
договор за продажба на топлинна енергия, обективирано в посоченото
заявление, като партидата за процесния имот е заведена само на нейно име и
всички документи за доставка на топлинна енергия са издавани на нейно име.
Искането на А. Г. за откриване на индивидуална партида за процесния имот и
приемането на това искане от топлопреносното предприятие е израз на
постигнато между тях съгласие за продажба на топлинна енергия за този имот.
4
По изложените съображения въззивният съд счита, че е обоснован
изводът на решаващия съд, че за исковия период между страните в
производството е съществувало валидно облигационно правоотношение с
предмет доставката на топлинна енергия за битови нужди относно процесния
имот.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
С оглед изхода на делото, разноски се следват само на въззиваемата
страна. Съдът намира претенцията за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за неоснователна, доколкото въззиваемият е подал бланкетен
отговор на въззивната жалба, не е изпратил представител в проведеното пред
настоящата инстанция единствено съдебно заседание, а единствено е
депозирал бланкетна молба с която е оспорил въззивната жалба като
неоснователна и е заявил претенция за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Поради това съдът намира, че защита от юрисконсулт реално
не е осъществена пред настоящата инстанция, поради което липсва основание
да се приложат разпоредбите на чл. 78, ал. 1, вр. с ал. 8 ГПК, вр. с НМРАВ,
поради което и съдът не присъжда юрисконсултско възнаграждение в полза на
ищеца.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 12879 от 28.06.2024 г. на СРС по гр. д. №
50071/2023 г. по описа на СРС, ГО, 174 състав състав, В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ, с която е признато за установено по предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
и чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че А. Г. Г., ЕГН **********
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* следните суми:
1170,12 лв., представляваща главница за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г. в имот, находящ се
в гр. София, ж.к. **** /буква/, ет. ****, ведно със законна лихва от 29.12.2022
г. (дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до
изплащане на вземането, сумата 187,91 лв., представляваща мораторна лихва
за период от 16.10.2020 г. до 12.12.2022 г., 4,53 лева, представляваща главница
за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.02.2021
г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 29.12.2022 г. (дата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение №2459
по ч. гр.д.№ 71076/2022 г. на СРС, 174 -ти, КАКТО И В ЧАСТТА, с която А. Г.
Г., ЕГН ********** е осъдена да заплати на “Топлофикация София” ЕАД
направените пред СРС разноски
Решението е постановено при участието на трето лице помагач,
конституирано на страната на ищеца – „Бруната България“ ООД.
5
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6