Определение по дело №136/2022 на Административен съд - Ловеч

Номер на акта: 18
Дата: 18 ноември 2022 г.
Съдия: Любомира Любенова Кръстева
Дело: 20227130700136
Тип на делото: Касационно частно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

гр.Ловеч, 18.11.2022 год.

ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен състав, в закрито съдебно заседание на осемнадесети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ

                                                     ЧЛЕНОВЕ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

                                                                               ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

като разгледа докладваното от съдия Кръстева ЧКАД № 136 / 2022 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 234 от АПК.

Делото е образувано по частна касационна жалба вх.№ 3834/17.11.2022 г. подадена от „Евромекс“ ООД, ЕИК110538190, гр.Троян обл.Ловеч, ул.Миревска №1, срещу Определение № 483/13.10.2022 г. на Районен съд - Троян, постановено по гр.д. № 724/2022 г. по описа на съда, с което е оставено без уважение направеното искане за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № РД-04-167-52/21.09.2022 г. на Директор на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Ловеч.

Иска се отмяна на определението и спиране на допуснатото предварително изпълнение на обжалваната заповед.

Постъпило е възражение по частната жалба от директор на ОДЗ – Ловеч.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, доколкото обжалваното определение е съобщено на страната в първоинстанционното производство на 21.10.2022 г., а частната жалба е подадена по пощата на 27.10.2022 г., поради което е процесуално допустима.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Подадена е жалба от „Евромекс“ ООД против Заповед № РД-04-167-52/21.09.2022 г. на Директор на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Ловеч, с която на основание чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ е разпределено ползването на земеделска земя по масиви в землището на с.Дълбок дол, обл.Ловеч за стопанската 2022-2023 г. Със заповедта, поради непостигнато споразумение между ползвателите в законовия срок, директорът на ОДЗ – Ловеч е разпределил ползването на земеделски земи по масиви в землището на с.Дълбок дол по реда на чл. 37в, ал. 3 от ЗСПЗЗ между 11 бр. ползватели. 

Съгласно чл. 37в, ал. 6 от ЗСПЗЗ обжалването на заповедта не спира изпълнението й.

С жалбата е направено искане съдът да спре предварителното изпълнение на заповедта, допуснато по силата на закона.

Доколкото ЗСПЗЗ не регламентира условията, при които съдът може да спре допуснатото предварително изпълнение, приложима е нормата на чл.166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК.

Когато законът разпорежда предварително изпълнение на определена категория актове, той презумира съществуването на една, на повече или на всички предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК, като презумпцията не е необорима.

Съдът следва да прецени дали незабавното изпълнение на акта може да причини на адресата значителна или трудно поправима вреда, която е противопоставена на презумираните предпоставки по чл. 60, ал. 1 АПК.

В хипотезата, когато законодателят е допуснал предварително изпълнение на един индивидуален административен акт, съдът може да спре предварителното изпълнение само, когато по делото е доказано, че самото предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда.

Вредата може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Факти и обстоятелства, които са пряко следствие на акта или които са се осъществили преди издаването на акта, са ирелевантни за основателността на искането. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на искателя.

Какви са били мотивите на законодателя за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата, е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение.

Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да премине рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. В хипотезата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК преценката на съда е върху променените последици от законосъобразното (тъй като е по силата на закона) предварително изпълнение в резултат на новонастъпили факти.

В искането и в частната жалба са посочени като основание предполагаемите вреди, които биха настъпили за молителя, ако не изхранва животните във фермата си с фуражи, които е произвеждал предходни години върху конкретни предоставени му по реда на чл. 37а от ЗСПЗЗ масиви.

Позоваването на вредите, които жалбоподателят би могъл да претърпи поради невъзможността да отглежда фуражи за животните си точно в определени имоти по масиви, не са в резултат на новонастъпил факт, а са пряка последица на самото допуснато предварително изпълнение на разпределението на ползването по масиви.

Видно от представените с административната преписка писмени доказателства, „Евромекс“ ООД е включено в разпределението на ползването на земеделските земи по масиви и са му предоставени множество имоти за ползване по реда на чл. 37в от ЗСПЗЗ. Освен „Евромекс“ ООД в разпределението са включени още десет ползватели в същото землище, на които също е разпределено ползване по масиви. 

Земеделска дейност по отглеждане на фуражи и паша на животни може да се извършва в който и да е земеделски имот от землището и не е пряко обвързана с конкретни имоти, разпределени по масиви с процесната заповед, поради което и извършването ѝ не е обусловено от ползването на конкретни имоти по начин, който да я прави невъзможна, ако заповедта за разпределянето на ползването по масиви бъде изпълнена предварително.

Наведените от „Евромекс“ ООД доводи за основателност на искането за спиране се свеждат единствено по претърпяване на финансови загуби за търговеца от вероятността да се наложи закупуване на фуражи за изхранване на животните и от продажба на животните, поради невъзможност да бъдат изхранвани.

Съобразно константната съдебна практика, засягането на търговски интереси, вкл. финансови загуби, не са от категорията на тези, които могат да бъдат противопоставени на значимите обществените и индивидуални интереси, предвидени в чл. 60, ал. 1 от АПК, към който препраща разпоредбата на чл. 166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК.

От анализа на цитираната уредба следва извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение, е да докаже вероятността за причиняване на вреда от такова естество, че би била толкова значителна и трудно поправима, че да е противопоставима на обществения интерес. Изтъкнатите доводи в жалбата не обосновават извод, че на жалбоподателя ще бъде причинена такава вреда. Твърдението, че дружеството ще претърпи загуби, не е основание за спиране. Това не е вреда, която да е противопоставима на основанията по чл. 166 във вр. с чл.60 от АПК.

Още един аргумент за неоснователност на направеното искане е и фактът, че, евентуалното спиране на изпълнението ѝ би засегнало по неблагоприятен начин правата и интересите на десет други ползватели, включени в разпределението на ползването по масиви в същото землище. Интересът само на един ползвател по чл. 37в от ЗСПЗЗ не може да се приеме за противопоставим на съвкупния интерес на други десет ползватели в същото землище. 

Вреди, които се изразяват само във финансови загуби, винаги подлежат на възстановяване и не са трудно поправими или невъзстановими. При евентуална отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, за дружеството е налице ред за защита от държавата, защото загубите и пропуснатите ползи подлежат на възмездяване по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ вр. чл. 203 и сл. от АПК, поради това те не могат да бъдат третирани като трудно поправими и като основание за спиране предварителното изпълнение на оспорвания административен акт.

С оглед изложеното касационният състав счита, че частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставено в сила определението на ТРС.

Воден от горното и на основание чл. 235, ал. 2 от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав,

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 483/13.10.2022 г. на постановено по гр.д. № 724/2022 г. по описа на Районен съд - Троян, като законосъобразно.

Определението е окончателно.

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: