Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София, 24.07.2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І-во ГО, 7 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година, в състав: 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИЛИЯ РУНЕВСКА

 

при участието на секретаря Ю. Асенова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13623 по описа за 2013 г. на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:

И.К.П. е предявил срещу В.И.П. искове за предаване на владението на недвижим имот, подробно описан в исковата молба, и за отмяна на констативния нотариален акт, легитимиращ ответника като собственик на същия имот. Твърди в исковата молба, че владее процесния имот от 25.10.1996 г., когато владението му било предадено с протокол от продавача „Б.” ЕООД, след като преди това между тях бил сключен предварителен договор, по който договор ищецът платил изцяло цената в размер на 6754776 неденоминирани лева. До сключване на окончателен договор не се стигнало по вина на продавача поради негови съдебни спорове с ЖСК „Б.Х.”. Твърди се още, че през периода от 25.10.1996 г. до 24.03.2012 г. ищецът упражнявал явно и необезпокоявано владение върху имота, поради което се претендира придобиване на правото на собственост върху същия на основание изтекла в негова полза давност за период по-дълъг от 10 години. Твърди се още, че след неколкодневно пътуване извън София /от 24.03.2012 до 03.04.2012 г./ ищецът при връщането си установил, че жилището било отваряно, ключалката на входната врата - сменена, инсталиран СОТ, а до ищеца била адресирана бележка от лицето Д. Ж. - член на УС на ЖСК „Б.Х.”, в която последният му предлагал да му се обади по телефона в случай, че иска да си вземе вещи от апартамента. Впоследствие ищецът установил, че в апартамента му се нанесъл да живее ответникът, който се легитимирал като собственик с констативен нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „Б.Х.”, № ***, том II, рег. № 8393/2011 г., дело № 275/2009 г. на нотариус с рег. № 053.

Исковете са с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 537, ал. 2 ГПК.

Ответникът оспорва исковете. Не оспорва факта, че строителството на сградата, в която се намирал процесният имот, било възложено за изпълнение на дружеството, с което ищецът твърди, че е сключил предварителния договор за покупко-продажба, но твърди, че ЖСК не била уведомена за сключени от строителя договори с трети лица, а договорът за строителство бил прекратен по вина на строителя през 1995 г. поради неговото неизпълнение. Твърди още, че между него и ЖСК „Б.Х.” имало съдебни спорове относно процесния имот, но същите приключили със спогодба, като ответникът бил приет за член-кооператор на ЖСК и се снабдил с констативен нотариален акт за собственост. Оспорва твърденията на ищеца, че последният е упражнявал явно и необезпокоявано владение върху имота през сочения период, като твърди, че ищецът го е обитавал периодично, твърди също, че ЖСК предявила иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, по който било образувано гр. д. № 11511/2006 г. по описа на СРС, производството по което било прекратено, но по него настоящият ищец бил призоваван многократно от адреса, където се намира процесният имот, но се установило, че той не пребивава там. Твърди също, че през част от процесния период сградата не била въведена в експлоатация, а ползването й било забранено от съответните контролни органи, поради което през този период в полза на ищеца не могла да тече давност.

            В о. с. з. на 09.12.2014 г. съдът е открил по искане на ответника процедура по оспорване истинността на документи, както следва: процедура по оспорване автентичността на договор от 18.10.1996 г. и протокол от 25.10.1996 г.; процедура по оспорване верността на констативен протокол от 06.12.2007 г. Съответно с решението си съдът следва да се произнесе и по така предявените инцидентни установителни искове от ответника досежно оспорване истинността на документите.  

            Съдът, след преценка на доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното от фактическа и правна страна:

            Исковете са процесуално допустими, а при разглеждането им по същество съдът намира следното:  

По инцидентните установителни искове:

Ответникът е оспорил автентичността на предварителния договор, който ищецът твърди, че е сключил с „Б.” ЕООД, и на протокола от 25.10.1996 г., на който ищецът се позовава относно предаването на владението на процесния апартамент. От заключението по допуснатата съдебно-графологическа експертиза се установява, че подписите за продавач и купувач в договора са положени съответно от Д. Б. и ищеца, а в протокола подписът, положен от името на Д. Б., е положен от него, но подписът, положен от името на ищеца, не е положен от него. Съответно инцидентните установителни искове досежно автентичността на горните документи са основателни само в частта досежно подписа на ищеца в протокола от 25.10.1996 г., в която част следва да бъдат уважени, а в останалата част следва да бъдат отхвърлени.

Ответникът е оспорил и верността на констативен протокол от 06.12.2007 г. досежно удостовереното в него, че от началото на 1994 г. сградата е била завършена в груб строеж. Не са ангажирани доказателства обаче, оборващи верността на удостовереното в този официален документ, поради което инцидентният установителен иск досежно верността на този документ е  неоснователен и следва да бъде отхвърлен /следва да се отбележи в тази връзка, че представеното удостоверение от 15.11.2007 г., издадено от СО – район „Триадица”, както и представените доказателства, че през 2005 г. със заповед на началника  РДНСК – София е забранено ползването на сградата, не оборват верността на оспореното удостоверение, тъй като същите касаят разрешението за ползване на сградата, а не констатираното завършване на същата в груб строеж - става дума за различни етапи на строителството/.

По ревандикационния иск:

Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен по следните съображения:

Не се спори /вж. протокол от о. с. з. на 09.12.2014 г./ между страните по делото /с оглед различното описание на процесния апартамент в различни писмени доказателства/, че описаният в исковата молба апартамент, по отношение на който ищецът претендира право на собственост, е идентичен с този, описан в нотариалния акт, легитимиращ ответника.

Съгласно чл. 181, ал. 2 ЗУТ след завършване на сградата в груб строеж, констатирано с протокол на общинската администрация, предмет на прехвърлителна сделка може да бъде построената сграда или самостоятелни части от нея /логиката на този текст е, че при завършване на сградата до етап груб строеж правото на строеж е вече реализирано – в този см. е и ал. 1 на чл. 181 ЗУТ/. Съответно от този момент по отношение на сградата или на отделни части от нея може да тече и придобивна давност, тъй като при изграждане на сградата в груб строеж /като се има предвид и съдържанието на това понятие, определено в ДР на ЗУТ - & 5, т. 46/ отделните обекти в сградата също вече са индивидуализирани и върху тях може да се упражнява фактическа власт. С представения констативен протокол от 06.12.2007 г. /чиято невярност съобразно изложеното по-горе не се доказа по делото/ се установява, че от началото на 1994 г. сградата, в която се намира процесният апартамент, е построена до етап груб строеж, съответно от тогава по отношение на апартаментите в нея може да се упражнява давностно владение.

Ищецът твърди, че владее процесния имот от 25.10.1996 г., когато владението му било предадено от „Б.” ЕООД, за което бил съставен протокол. Съдът намира, че от представените по делото доказателства не може да се направи  извод, че ищецът упражнява фактическа власт върху имота именно от така посочената дата, тъй като достоверността на датата на протокола /като частен документ/ е оспорена от ответника и въпреки указанията на съда, че ищецът следва да докаже достоверността на датата, доказателства не са ангажирани от ищеца /единствените доказателства в тази насока са показанията на свидетеля Р., които обаче от една страна са само косвени доказателства относно достоверната дата на протокола, а от друга страна не установяват точната дата на началото на владението на ищеца, доколкото свидетелят твърди, че имотът се владее от ищеца от есента на 1996 г./. Освен това в частта досежно положения в протокола подпис от името на ищеца се доказа неавтентичността на протокола и в тази връзка съдът намира, че, бидейки автентичен в частта досежно подписа на Д. Б., в случай, че се беше установила достоверната дата на този протокол, протоколът би доказал, че към датата на съставянето му Д. Б. е изразил воля да предаде владението на имота на ищеца /и съответно въпрос на доказване би било дали ищецът се е възползвал от направеното в негова полза волеизявление още към тази дата, доколкото подписът в протокола не е негов/. Тази достоверна дата обаче не се доказа по делото. Съответно извод за началния момент на упражняваната от ищеца фактическа власт следва да се направи при преценка на останалите доказателства по делото - показанията на свидетелите и ангажираните от ищеца писмени доказателства. Свидетелят Р. установява, че ищецът владее имота от есента на 1996 г. Останалите доказателства по делото, въз основа на които може са се направи извод за упражняваната фактическа власт от ищеца, установяват различни периоди за това, а именно: свидетелката Пейчинова установява, че познава ищеца от 2004 г., защото тогава дошла да живее в сградата, но знае, че ищецът живеел там преди нея /т. е. свидетелката установява като най-ранна дата 2004 г. относно упражняваната от ищеца фактическа власт/; ангажираните от ищеца писмени доказателства – сметки за ползвани битови услуги в апартамента, макар и косвени доказателства, установяват като най – ранна дата на фактическата власт м. 12.2001 г. /за който месец има сметка за ползвани телефонни услуги/, а като най-късна дата – 14.03.2008 г. /на която дата е издадена вносна бележка за платена електрическа енергия/; показанията на свидетеля Ж. – член на ЖСК от основаването й и разпитан по искане на ответника, също съдържат факти относно началния момент на упражняваната от ищеца фактическа власт – свидетелят заявява следното: „…до есента на 1998 г. Б. беше успял да излъже около 100 души, че обектът е негов, и им беше „продал” апартаменти и ателиета. Всички, които бяха „купили” от Б., си населяваха обектите, довършваха си ги със собствени средства, но се криеха и не даваха никаква възможност на ръководството на кооперацията да узнае кои са…”. Тези доказателства не опровергават показанията на свидетеля Р., а установяват упражняваната от ищеца фактическа власт върху имота в различни периоди в рамките на общия период, за който се твърди, че е упражнявана фактическата власт, началната дата на установяване на която, съобразно показанията на свидетеля Р., е есента на 1996 г. или периода между 25.10.1996 г. /тъй като по-ранна дата не се твърди от ищеца/ и 21.12.1996 г. /когато настъпва астрономическата зима /общоизвестен факт, който не е съобщен на страните от съда, но с това правото им на защита не е нарушено съобразно изложените по-долу съображения от съда/.

За да придобие ищецът правото на собственост на процесния имот е необходимо на първо място да е изтекъл срок от 10 години, през който той да е упражнявал явно и необезпокоявано фактическата власт. В случая десетгодишният давностен срок е изтекъл през есента на 2006 г. /последиците от прекъсването на давността поради предявяването на искова молба на 23.05.2006 г. от праводателя на ответника, по която е образувано гр. д. № 11511/2006 г. по описа на СРС, впоследствие преобразувано в гр. д. № 10926/2014 г. по описа на СРС, са отпаднали с прекратяването на производството по това дело/. Само изтичането на законово-установения срок, през който се упражнява фактическа власт, обаче не е достатъчен, за да се придобие правото на собственост, а е необходимо на второ място и владелецът да се е позовал на изтеклата в негова полза придобивна давност. В случая за периода преди предявяване на исковата молба по настоящото дело това не е налице – декларирането на имота в данъчната служба не представлява позоваване на давността /позоваването се изразява в предприемане на действия по обективиране на субективното намерение за своене, което обективиране се осъществява чрез волево изявление, насочено към възприемането му от други лица - предявяване на иск за собственост, възражение срещу предявен такъв иск или снабдяване с констативен нотариален акт за собственост/, а и същото е извършено преди изтичане на давностния срок /през 2004 г. според твърденията на ищеца/. С предявяването на исковата молба по настоящото дело ищецът се позовава на изтеклата в негова полза давност, но към този момент той вече е загубил владението за повече от шест месеца /отнето е в периода между 24.03.2012 г. и 03.04.2012 г. и не е възстановено до момента, за които факти не се спори по делото и самият ищец се позовава на тях/, съответно това позоваване не може да ползва ищеца, тъй като със загубването на владението давността се прекъсва и юридически се заличава с обратна сила изтеклият период на давностния срок.     

По иска за отмяна на констативния нотариален акт:

С оглед извода за неоснователност на ревандикационния иск неоснователен е и искът за отмяна на констативния нотариален акт, легитимиращ ответника като собственик на процесния имот.

С оглед изхода на делото искането на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно. Искането на ответника в същата насока е основателно. Ответникът е направил разноски съобразно представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата по делото за това в размер на 2400 лв. за възнаграждение на адвокат, съответно тези разноски следва да му бъдат присъдени.

Воден от горното, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.К.П.  с ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Д.Д., че протокол от 25.10.1996 г., подписан от И.К.П. и Д. Б., е неистински /неавтентичен/ документ в частта относно положения от името на И.К.П. подпис.  

ОТХВЪРЛЯ предявените от В.И.П. с ЕГН ********** *** срещу И.К.П. с ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Д.Д., инцидентни установителни искове, с които е оспорена истинността /автентичността/ на протокол от 25.10.1996 г., подписан от И.К.П. и Д. Б., в частта относно положения от името на Д. Б. подпис, истинността /автентичността/ на договор за изграждане и продажба на готов строителен продукт от 18.10.1996 г., подписан от И.К.П. и Д. Б., и истинността /верността/ на констативен протокол от 06.12.2007 г., издаден от СО – район „Триадица” досежно удостовереното в него, че от началото на 1994 г. описаната в протокола сграда е била завършена на груб строеж.        

ОТХВЪРЛЯ предявените от И.К.П. с ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Д.Д., срещу В.И.П. с ЕГН ********** *** искове, както следва: иска за предаване на владението на следния недвижим имот: апартамент № 128, изграден в груб строеж, находящ се в гр. ************”, ж. к. „************”, на седми етаж, със застроена площ от 104.68 кв. м., състоящ се от три помещения, кухненска ниша, баня с тоалетна, преддверие, коридор и два балкона, при съседи: от север - апартамент № 113, от изток - двор, от юг - апартамент № 107, от запад - двор, от долу - апартамент № 108, отгоре - покрив, заедно с прилежащото мазе № 14 с площ от 6.96 кв. м., находящо се във вх. „З”, при съседи: мазе 15, коридори на мазета, мазе 13, двор, заедно с 5.464 % идеални части от общите части на вход „З” от жилищната сграда, заедно с 0.553 % идеални части от правото на строеж върху урегулиран поземлен имот, целият с площ 8500 /осем хиляди и петстотин/ кв. м., съставляващ по скица парцел I в квартал 133д по плана на гр. ***, местност „******* - плавателен канал”, утвърден със заповед № РД-09-50-83/24.02.2000 г. на гл. архитект на гр. ****; иска за отмяна на нотариален акт за собственост на жилище, построено от ЖСК „Б.Х.”, № ***, том ІІ, peг. № 8993/2011 г., дело № 275/2009 г. на нотариус В. М. с peг. № 053, с който В.И.П. с ЕГН ********** е признат за собственик на гореописания имот.

ОСЪЖДА И.К.П. с ЕГН **********, съдебен адрес: *** – адв. Д.Д., да заплати на В.И.П. с ЕГН ********** *** сумата от 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева, представляваща направени по делото разноски.

            РЕШЕНИЕТО подлежи а обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

               ПРЕДСЕДАТЕЛ: