Мотиви по Н.О.Х.Д.№476/2016г. по описа
на СГС, НО, 5-ти с-в
Софийска градска прокуратура е
внесла обвинителен акт по досъдебно производство №11440/2014г. по описа на СДВР
(пр.пр.№15893/2014г. по описа на СГП) срещу Н.Г.К. за
престъпление по чл.343, ал.3, пр.2, б.„б“, пр.1, вр. ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3
от НК.
Срещу подсъдимия Н.Г.К. е
повдигнато обвинение за това, че на
11.09.2014г. около 22.20 часа в гр.С., при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Пежо”, модел „206” с per.№******,
като се движел по бул.„П.Ю.Т.”*** към ул.„***” и в района на бл.8, нарушил
правилата за движение по пътищата:
- чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите
са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.”;
- чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено
да превишава следните стойности на скоростта в км/ч: Пътно превозно средство от
категория В - в населено място - 50 км/ч.” като К. управлявал посочения автомобил със скорост 86 км/ч., вследствие
на което, при предприемане на маневра изпреварване, загубил контрол върху него,
поради което станал причина за пътно-транспортно произшествие - удар на
автомобила в дърво, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на
пътничката в лекия автомобил А.-М.А. Г., стояща на предна дясна седалка, като
деянието е извършено след употреба на наркотично вещество – тетрахидроканабинол
- К. е управлявал автомобила с
присъствие на специфичен метаболит-карбокси-делта9-ТНС в кръвта и урината,
доказващ употреба на упойващо вещество тетрахидроканабинол /включен в Списък I
на Наредбата за класифициране на растенията и веществата като наркотични към ЗКНВП/.
В хода на съдебните прения
представителят на прокуратурата поддържа повдигнатото обвинение със същата правна квалификация. Счита,
че е безспорно доказано в хода на съдебното следствие въз основа приобщените
гласни доказателства, способи за доказване, протокола за оглед на
местопроизшествие и заключенията на експертизите. Настоява
процесното ПТП и съставомерния от него резултат да е следствие от нарушаването
правилата на движение от К.. Обръща
внимание на квалифициращото деянието обстоятелство, а именно, че ПТП е
извършено след употребата на наркотично вещество. В този смисъл отрича възможността
изследваната проба да е взета от различно от подсъдимия лице. В заключение,
намира за ирелевантно обстоятелството дали подсъдимият К. е бил повлиян към момента на деянието от наркотичното вещество
или не, доколкото законодателят при формулиране на това квалифициращо
обстоятелство е приел, че наркотичното вещество следва само да е употребено, за
разлика от „пияното състояние“. При индивидуализация на наказанието, прокурорът
прави анализ на смекчаващите /чисто съдебно минало на подсъдимия/ и отегчаващи /младата
възраст на починалата, допуснатите
две нарушения на правилата за движение и значително по-високата от разрешената
скорост/ вината обстоятелства, след който
намира за справедливо на К. да бъде наложено
наказание от 3 /три/ години и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода“ като бъде
лишен и от право да управлява МПС за същия срок.
Възползвайки се от правото си на
реплика по повод доводите на защитата, прокурорът изразява съгласие с
твърденията за допуснати нарушения на Наредба №30/2001г. при вземане на кръв и
урината на подсъдимия за изследване. Отчита процесуалната възможност „употребата
на наркотични вещества“ да се установи и с други доказателствени способи,
включително и гласни доказателства.
Повереникът на частните
обвинители - адв.Е. също изразява позиция за доказаност на повдигнатото
обвинение. Позовава се на заключението на
комплексната медико авто-техническа експертиза, доказваща, че получените от починалата
травматични увреждания са били несъместими с живота. Намира, че механизмът на
ПТП категорично се потвърждава от показанията на св.В.Г., св.Х.П. и св.И.Р.,
които дават сведения от първа ръка както за поведението на К., така и за местонахождението на останалите ППС, пътната
обстановка, състоянието и маркировката на пътното платно, видимостта, начина на
изпреварване на л.а. и т.н. Счита, че от показанията на тази група
свидетели-очевидци се доказва, в унисон със заключението на комплексната медико
авто-техническа експертиза, скоростта на л.а. „Пежо“ в момента на удара и при движението
му, което обосновава и доказаност на нарушението на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Касателно
нарушението на чл.20, ал.1 по ЗДвП, също се позовава на показанията на
свидетелите, че отклоняването на автомобила е било наляво, поради което приема,
че непредотвратимостта на удара на л.а. се дължи и на липсата на контрол върху
него. Досежно твърденията на св.Р.
и св.П. за находяща се на пътното платно смачкана птица, насочва вниманието на
съда към разположението на тази птица - в дясната лента на платното в посоката им
за движение. Ето защо, игнорира като нелогичен извода, птицата да е причина за
ПТП и респективно да е налице случайно деяние. Обективира становището си за
доказаност квалифициращото обстоятелство – употреба на наркотично вещество със
заключението на токсикологичната експертиза, която категорично е установила съобразно
Наредба №30/2001г. наличие на тетрахидроканабинол. Отчита вредното въздействие
на терахидроканабинола върху концентрацията и координация на движенията. Анализира
показанията на двете противни групи свидетели, допуснати във връзка с
обстоятелството дали К. е
употребявал наркотични вещества. В унисон с тезата на СГП, намира, че за
съставомерността на деянието от значение е употребата, а не повлияването на
наркотични вещества. Изразява несъгласие, обаче, че от
субективна страна деянието е извършено при форма на вина небрежност, при все,
че К. е допуснал умишлено нарушение
на правилата за движение като е смятал да предотврати настъпването на Т.а произшествие,
уповавайки се на качествата на управлявания от него автомобил и на опита си
като водач, т.е деянието е извършено при самонадеяност.
При определяне на справедливо според частното
обвинение наказание, адв.Е. отчита необремененото съдебно минало на К., което противопоставя на
квалифициращите деянието обстоятелства. В този смисъл предлата налагане на
наказание „Лишаване от свобода“ малко над средния предвиден в закона размер,
ведно с кумулативно предвиденото наказание „Лишаване от правото да управлява
МПС“ в максимално предвидения срок.
Конституираните в съдебното производство частни обвинители поддържат
пледоарията на повереника си. Наблягат на обстоятелството по делото да е
категорично доказана вината на К.
като отчитат липсата на смекчаващи я обстоятелства. В този смисъл частната
обвинителка Г. моли за постановяване на ефективна присъда. От своя страна
частният обвинител Г. в емоционалната си реч насочва вниманието към голямата
загуба в семейството му и към изключително безотговорното поведение на пътя на
подсъдимия К.. Ето защо моли за
налагане на строго наказание, без да посочва параметри.
Първият надлежно упълномощен защитник на подсъдимия – адв.Т., пледира
за постановяване на оправдателна присъда. Настоява досъдебното производство да е
водено с пропуски и нарушения, които са намерили отражение в неустановения механизъм
на ПТП, причината, довела до отклоняването на автомобила. Оспорва експертизата
на в.л. Т., който според него не е проверил качествено състоянието на л.а., което
може да е възможна причина за ПТП, при все, че К. има шофьорски умения, не е допускал нарушения на ЗДвП. Отчита като вероятни причини
за ПТП удар с птица или хипотетично отклоняване на волана в ляво от починалата
пътничка. Касателно квалифициращия елемент от вмененото на К. престъпление – употребата на наркотично вещество, намира да са
допуснати нарушения на чл.16 от Наредба№30/2001г. /относно метода за изследване
наличието на упойващи вещества/, чл.20, ал.3 от Наредбата /задължаваща органите
на досъдебно производство да осигурят възможност за повторно извършване на
химически анализ/. Специално внимание адв.Т. обръща на обстоятелството, че при
вземането на кръв и урина от подзащитния му, самоличността му е била неизвестна,
доколкото документите му за самоличност са останали в катастрофиралия л.а. Намира
за несъответни на резултата от токсигологичната експертиза установените в
кръвта на К. болкоуспокояващи
вещества, въпреки че според вписаното от бърза помощ, такива не се му влИ.и. По-нататък
защитата оспорва онагледеното в експертиза становище на вещите
лица-токсиколози, изготвили заключението си, без да им е връчено постановление
за назначаване. Позовава се на служебно изисканите от съда материали от ВМА,
според които до 12,00
часа на 12.09.2014г. в кръвта на К.
не са били открити тетрахидроканабинол, установен по-късно, и то с тест, извън
приложното поле на Наредба №30/2001г. Игнорира като неправилно твърдението на
вещото лице, че е невъзможно тетрахидроканабинола да попадне в кръвта
след кръвопрелИ.е. Касателно
доказателствената стойност показанията на свидетелите на частното обвинение,
набляга на факта, че същите са присъствали от самото начало в съдебното
следствие, поради което и показанията им няма как да не са повлияни от чутото в
съдебна зала. Отчита и близките им приятелски отношения с починалата, а също и
че не са свидетели-очевидци. От друга страна на изложеното от двете свидетелки-приятелки
на пострадалата, противопоставя показанията на св.Г. и св.П., които не са
възприели специфичната миризма на марихуана, при все, че единствено възможно е
подсъдимият да е пушил в л.а., доколкото противното не се установява от
показанията на св.Н.К., св.И.К. и св.М.. Намира за относими към предмета на
делото именно показанията на последните - близки и роднини на подсъдимия, които
описват в детайли деня на К. до
потеглянето му за дома на А.-М.. В този смисъл, отново набляга на
недоказаността употребата на наркотично вещество от привлеченото към
отговорност лице.
Другият защитник на подсъдимия от досъдебното производство –
адв.В. изцяло се солидаризира с изразеното в пледоарията на колегата си. В
допълнение, настоява неправилно прокуратурата да не е вменила на подзащитния му
нарушение и на новелата на чл.5 от ЗДвП. Отново подчертава виждането си,
обвинението да не е доказано в частта относно квалифициращия признак - управление
на л.а. след употреба на наркотично вещество, заключение в каквато насока прави
на база приобщените по делото писмени доказателства от ВМА. Набляга на липсата на подпис
на освидетелствания в протокола, което не е удостоверено от свидетел, както
изисква Наредба №30/2001г. Отчита липсата на описание какво количество кръв и
урина е било взето, в какви опаковки са съхранявани. Този защитник се позовава
на протокола от 12.09.2014г., който удостоверява, че в 08.10 часа, медицинска
сестра е предала в токсико-химическата лаборатория три вакутейнера с
приблизителен обем около 12 ml, без да е отбелязано дали е предадена урина от
подсъдимия, въпреки че вещите лица твърдят
да са работили именно с тези проби през нощта. Отново поставя въпроса, останал
неизяснен в досъдебното производство, дали именно иззетата от К. кръв е била подложена на изследване,
при все, че при първоначалното й анализиране не е открит тетрахидроканабинол. Подчертава
виждането на колегата си за липса на надлежно възлагане на вещите лица към
датата на изготвяне на токсикологичната експертиза, изпозването на
нерегламентирА.в Наредба №30/2001г. м., което категорично прави единствен
извода за игнориране на визираната експертиза от доказателствената съвкупност. Като
съществени, адв.В. намира нарушенията според него на чл.8 от Наредба №30/2001г.,
доколкото д-р А. не се е уверил в самоличността на подсъдимия, при все, че баща
му е получил от разследващия полицай чантата с
документите му за самоличност, а като неизвестен КЮЧУКОВ се е водил и в документацията от Бърза помощ. Като будещо
недоумение обсъжда и знанието на медицинския работник относно № на досъдебното
производство, по което следва да бъде извършена експертизата. Констатира още
нарушения и на чл.11, ал.2 от релевантната
Наредба, касаеща количеството кръв, необходимо за изследване, а също и относно
вида опаковки, които в случая не влизат в обхвата на подзаконовия нормативен
акт. По-насетне се обосновават и нарушения на чл.14 от Наредба №30 относно
срока на съхранение на пробите, чл.16, ал.1 от същата Наредба. Доколкото,
предвид направения по-горе доказателствен анализ, намира прокуратурата да не е
могла да докаже квалифициращия признак – употреба на наркотично вещество,
защитникът моли за присъда в тази насока.
Подсъдимият Н.Г.К. се
възползва от правото си по чл.115, ал.4,
вр. чл.55 от НПК и не дава обяснения в хода на съдебното следствие. В
правото си на лична защита, К. поддържа
изложеното от защитниците си. Изразява съжаление за случилото се. В
последната си дума по чл.297, ал.1 от НПК, моли за постановяване на справедлива присъда.
СЪДЪТ след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и възраженията на страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Н.Г.К. e роден на ***г***, българин, български гражданин, с постоянен
адрес:***, със средно образование, неженен, работи като рецепционист във фирма
„К.Б.“, с ЕГН:**********, неосъждан.
Подсъдимият Н.К. не страда от
психично заболяване, изключващо вменяемостта му в посочения в чл.33 от НК
смисъл. Предвид заключението на приетата от съда комплексна съдебно-психиатрична
и психологична експертиза към датата на деянието, вещите лица не са
констатирали признаци на актуална наркотична зависимост.
Подсъдимият Н.К. бил правоспособен водач на МПС в ОПП-СДВР, като към 11.09.2014г. притежавал издадено свидетелство за
управление на МПС №*********/06.12.2011г., категория „В“ и „M“,
валидно до 06.12.2021г.
Същият към 11.09.2014г. не бил
административно санкциониран с Наказателни постановления за извършени
нарушения на ЗДвП.
На
неустановена дата през лятото на 2014г. подсъдимият К. споделил с пострадалата Г., че по време на лятната си почивка е
употребил наркотично вещество, без да уточни какъв вид. Пострадалата се
притеснила като разказала за това на съквартирантката си – св.Г. и приятелката
си – св.Т. като също така се чудела дали да потърси контакт с брата на
подсъдимия, за да му каже за чутото.
Подсъдимият Н.К. на
10.09.2014г.
вечерта след 22.00 часа бил заедно с брат си – св.И.***. По време на купона, на
който двамата братя останали около три-четири часа, се пушело марихуана.
На
11.09.2014г. до около 18.30 часа подсъдимият бил на работа, след което се
прибрал в дома си, хапнал заедно със семейството си и близки приятели – св.Е.М.
и съпругата си. Към 21.30 часа същият отишъл до близкия фитнес, който посещавал
почти ежедневно с приятеля си А.Н.. Върнал се около 21.30 часа, постоял малко у
дома си и около 22.00 часа-22.10 часа потеглил с л.а. марка „Пежо”, модел „206”
с per.
№ ******, собственост на майка му, към дома на пострадалата А.-М. Г..
Последната живеела на квартира със св.Г. ***. Двамата имали уговорка за вечерта
да се видят, за да почерпи Г. за това, че е одобрена за нова работа.
На 11.09.2014г. в гр.С. около 22.20
часа подсъдимият К. управлявал лекия автомобил, описан
по-горе, като се движел по бул.„П.Ю.Т.”*** към ул.„***”. Движението не било
интензивно.
Неустановено
колко време преди посочения час, но не по-късно от 36 часа, подсъдимият К. употребил наркотично вещество, а
именно тетрахидроканабинол. Същото е включено в Списък I на Наредбата за
класифициране на растенията и веществата като наркотични към Закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите /ЗКНВП/. Към посочения момент на управление на
лекия автомобил, подсъдимият К. имал
в кръвта и урината си специфичен метаболит-карбокси-делта9-ТНС, което било в
резултат именно на употребеното от него преди това наркотично вещество.
Бул.„П.Ю.Т.”
се състои от две пътни платна с ширина от 14м, всяко с по две ленти за движение
с широчина от по 3,5м, разделени с прекъсната разделителна линия М3/ и 2бр.
пътни ленти, предназначени за движение в обратната посока със същата широчина и
също разделени с прекъсната разделителна линия. Автомобилът на подсъдимия К. се движел в лявата от двете ленти за
движение, в неговото пътно платно в описаната посока от ул.„Нишава” към ул.„***”.
В автомобила пътувала и приятелка на подсъдимия - пострадалата А.-М. Г., която
стояла на предна дясна седалка. Посоченият булевард имал улично осветление.
Времето било сухо, видимостта добра. Пътната настилка била асфалтова, без
неравности и наклони.
Пред
автомобила на подсъдимия се движел л.а. марка „Шевролет“, модел „Лачети“ с ДК №
*********, управляван от св.В.Г., а на разстояние от около 10м вдясно пред л.а.
„Шевролет“ в дясната пътна лента се движил и лек таксиметров автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Кадди“ с ДК № *********, управляван от св.Х.П..
Таксиметровият автомобил се движел със скорост от около 40-50км/ч.
В района на
бл.8, бул.„П.Ю.Т.” подсъдимият К. управлявал
посочения автомобил със скорост от 86 км/ч, въпреки че разрешената съобразно
чл.21, ал.1 от ЗДвП била 50км/ч.
В същия момент в дясната лента на насрещното пътното
платно в посока към ул.“Нишава“ се движел л.а марка „Пежо“, управляван от св.И.Р.
като на предна дясна седалка бил св.Д.С., който гледал мобилния си телефон, а
отзад седял св.Н.П.. МПС,
управлявано от св.Р. се движело със скорост от около 50км/ч.
На
горепосоченото място, а именно в района на бл.8, след светофара на ул.“Нишава“ и
бул.“П.Ю.Т.“, подсъдимият К.
изпреварил зигзаобразно първо л.а. марка „Шевролет“, модел „Лачети“ с ДК № *********,
управляван от св.В.Г., а след това и лекия таксиметров автомобил марка
„Фолксваген“, модел „Кадди“ с ДК № *********, с означения на фирма „ОК Супертранс“,
управляван от св.Х.П..
В този момент,
в резултат на неразрешена и поради това несъобразена скорост, подсъдимият К. загубил и контрол върху
управляваното от него превозно средство, вследствие на което, на около 50-100м
след лекия таксиметров автомобил, управляваният от него л.а. „Пежо“ се отклонил
рязко наляво и пресякъл другото платно за движение непосредствено преди л.а. „Пежо“,
управляван от св.Р. /на разстояние от около 5-10м/. Подсъдимият не успял да
преустанови движението му, като продължил и да няма контрол върху него. Поради
това и след като автомобилът се отклонил и пресякъл другото платно за движение,
той се качил на тротоара и е дясната си странична част повалил пет броя метални
предпазни колчета. След това автомобилът навлезнал в тревната площ на бул.„П.Ю.Т.”,
задрал с предната си зона намиращото се там дърво, след което продължил
движение на двете си десни колела, ударил се в друго дърво и преустановил
движението си. Ударът настъпил в дясна предна част на автомобила.
Първи на място
дошли св.Р. и С., пътуващи в насрещно
движещия се л.а., които спрели на около 20м. след катастрофиралия л.а. Св.Р.
установил, че водачът е с глава върху волана, стенел, а момичето /пострадалата Г./,
стоящо на предна дясна седалка било статично, с кръв по врата и не мърдало.
Свидетелите ведна сигнализирали на тел.112 за случилото се.
Св.Х.П. спрял
управлявания от него таксиметров автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кадди“ с
ДК № ********* на разстояние от около не повече от 30-40м след катастрофиралия
л.а. „Пежо“ в дясната лента на пътното платно в посоката на подсъдимия. Позвънил
на тел.112. На разстояние от около 2-3м. зад неговото превозно средство видял
умряла перушинестна птица с размери от около 50см, след което отишъл при катастрофиралото
превозно средство. Птицата била видяна и от случайно минаващ минувач – св.Ц.Р.,
който идвал откъм „Южния парк“ и чул силния звук от удара на л.а. в дървото. Силният удар в дървото бил
чут и от живущите в бл.8 на булеварда – св.Г. и св.Д., които също сигнализирали
на тел.112, а св.Д. слязъл и до катастрофиралата кола.
По отношение
на пътното платно, считано в посока по бул.„П.Ю.Т.”*** към ул. „***“, ударът
настъпил на 4,8 метра вляво от левия край на платното за движение. Вследствие
на удара на автомобила в дървото, тялото на пострадалата А.-М. Г. влезнало в
контакт е деформиращата се навътре дясна част от купето и довело до бърза смърт
на пострадалата, която била констатирана от дошлия на място екип на спешна
медицинска помощ.
В 22.40 часа на
място дошла линейка като за времето до 23.00 часа на 11.09.2014г. бил съставен
фиш за спешна медицинска помощ, в който било отразено състоянието на водача,
който бил посочен като „Неизвестен“.
Подсъдимият К. бил откаран във ВМА като в книгата
за амбулаторно болни на спешен неврохиругичен кабинет, където бил прегледан в
23.00 часа, бил записан под №1928 с трите си имена и ЕГН като било отбелязано,
че е доведен от „Бърза помощ“.
В 23.10 часа подсъдимият
К. бил преместен в шокова зала,
където е престоял до 06.00 часа като бил вписан в операционния дневник на
шокова зала под №395/11.09.2014г. като под отбелязването „Неизвестен №1“ били
отрезени трите му имена и ЕГН. В 23.15 часа клиничният токсиколог д-р А. взел
за лабораторно изследване урина посредством катетър и кръв от подсъдимия К., онагледено в Протокол за медицинско
изследване от 11.09.2014г.
На място бил
съставен констативен протокол №К-954/11.09.2014г. от дежурен служител при отдел
„ПП“ при СДВР, в който били описА.състоянието на л.а., констатираните
материални щети и обстоятелствата по настъпване на ПТП. Бил извършен и оглед на местопроизшествие за времето
от 00.20 часа до 01.50 часа, резултатите от който били закрепени в протокол от
12.09.2014г. Със същия бил иззет като веществено доказателство управляваният от
подсъдимия л.а.
Около 01.10 часа на
12.09.2014г. от СДВР се обадили по телефона на св.Г.К., който познавали като
експерт, като му съобщили, че синът му е пострадал и следва незабавно да иде
във ВМА.
В 04.00 часа
на 12.09.2014г., бащата на подсъдимия – св.Г.К. получил от разследващ полицай
личните вещи /чанта/ на К., ведно с
личната му карта.
Съгласно изготвената
съдебно-медицинска експертиза на труп, причина за смъртта на А.-М. Г. е черепно-мозъчна и
шийна травма, с увреждане на главния мозък, несъвместими с живота. Към момента на смъртта А.-М. Г.
не била повлияна от алкохол
и други упойващи или наркотични вещества.
Според
заключението на авто-техническата експертиза, л.а. марка „Пежо”, модел „206” с per. №
******, управляван от подсъдимия К., е бил
технически изправен към момента на процесното деяние.
Съгласно съдебно-химическа
/токсикологична/ експертиза в кръвта и урината на подсъдимия К. е било установено наличие на упойващо
наркотично вещество /тетрахидроканабинол/.
Видно от заключението
на комплексната медико-автотехническа експертиза, скоростта, с която
подсъдимият К. е управлявал
автомобила си е съответно 86 км/ч преди загубата на напречна устойчивост и най-малко
45км/ч в момента на удара в дървото. Опасната зона за спиране на управляваното
от подсъдимия МПС при скорост на автомобила от 86 км/ч е посочена в рамките на
69-70 м, а при скорост от 50км/ч - 30-31км/ч. Вещите лица са онагледили в
експертизата становище, че при движение със скорост от 50км/ч и въпреки загуба
на напречна устойчивост, л.а. на К.
е имал възможност да спре преди да стигне левия тротоар. Като резултат в.л. са
приели, че причината за отклоняването на л.а. в ляво и удара в дървото се дължи
на субективното
поведение на водача, изгубил контрол при управлението му, скоростта, с която се
е движил, както и на предприетите от него действия или бездействия с органите
за управление.
По доказателствата:
Така
изяснената фактическа обстановка, съдът приема за несъмнено установена въз
основа на приобщените от съда гласни
доказателства, събрА.чрез гласни
доказателствени средства – посредством показанията на свидетелите Д.С., И.Р., В.Г., Ц.Р., вкл. частично
прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК (л.54 от досъдебното
производство), А.Г., частично приобщени относно датата и час на възприетото от
нея на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 пр.2 от НПК (л.45 от досъдебното
производство), Н.П., Х.П., изцяло прочетени на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2
пр.2 от НПК (л.51-52 от досъдебното производство) и И.Д..
На първо място следва да се
посочи, че част от посочените в досъдебното производство свидетели са възприели
механизма на настъпване на процесното ПТП или поне отчасти, поради което и показанията св.Д.С., И.Р., В.Г., Ц.Р.,
А.Г., Н.П., Х.П. и И.Д. дават сведения от първа ръка за състоянието на пътя,
местоположението на л.а. на пътното платно, действията на водачите и в частност
подсъдимия, мястото на удара и поради това посредством показанията си внасят
важни факти за изясняване на действително стеклата се обстановка.
Друга група свидетели
образуват тази от лицата И.К. – брат на подсъдимия, Г.К. – баща на подсъдимия, Е.М.
– семеен приятел, чийто показания именно предвид близките роднински и приятелски
отношения с подсъдимия следва да бъдат анализирани съвместно, но и много
детайлно и обосновано. Същите освен това формират и групата свидетели, целяща
да проследи деня на К. по часове,
именно за да изключи употребата на наркотични вещества.
На сериозен доказателствен
анализ за достоверност подлежат и показанията на св.В.Г. и А.Т., тъй като от
една страна, подобно на св.Е.М., те пък са били близки приятелки на
пострадалата. Нещо повече, за съжаление, вече починала, което е възможно да
„насочи“ показанията им към виновно поведение от страна на подсъдимия К. в невярна емоционална насока. От
друга страна, стана ясно, че двете момичета са присъствали в съдебната зала при
разпита на част от свидетелите, поради което анализът на изложеното от тях
следва да бъде още по-стриктен, поради възможност от възпроизвеждане на вече
възприети факти.
Не се нуждаят от по-сериозна
доказателствена преценка показанията на частните обвинители Г., които доколкото
само са научили постфактум за смъртта на дъщеря си, няма как да наведат
допълнителни факти в процеса, отнасящи се към предмета на делото.
Настоящият съдебен състав
дава пълна вяра на отразеното като факти от св.Д.С., И.Р., В.Г., Ц.Р., А. Г., Н.П.,
Х.П. и И.Д.. Съдът не намира основания да се съмнява в показанията на тези
свидетели, доколкото са от категорията на т.нар.“случайни свидетели“, без отношение
към която и да било от страните в процеса, поради което и ги счете за
добросъвестно дадени, логични и последователни. Житейски правдоподобно е
забравянето и примесването на факти от част от разпитаните лица от тази група,
което от една страна съдът си обяснява с изтеклия период от време, а от друга с
преживения емоционален шок при вида на катастрофиралия л.а., починалата Г. и
стенещия К.. Освен това показанията
на тези свидетели се подкрепят от писмените доказателства и доказателствени
средства /констативен протокол №К-954/11.09.2014г., Протокол за оглед на
местопроизшествие от 12.09.2014г./ и най-вече съдебно-медицинската експертиза на труп,
авто-техническата и комплексната медико-автотехническа експертиза, изготвени в
хода на досъдебното производство и приобщени в хода на съдебното дирене.
Всъщност, следва да се
подчертае, че до голяма степен механизма на ПТП, обективиран в комплексната
медико-автотехническа експертиза е на база показанията на свидетелите, цитирани
по-горе и въпреки че изложеното от част от тях не е приобщено от досъдебното
производство, съдът не констатира съществени противоречия или непълноти, които
именно да налагат прочитане на показанията им от досъдебното производство, с
изключение на св.Р., св.Г. и св.Х.П.. Ето защо и дадените от тях показания
устно и непосредствено пред съда са в пълен унисон с обективираното в Протокола
за оглед на местопроизшествие и най-вече комплексната медико-автотехническа
експертиза.
Еднопосочност в показанията
на св.Р., Г., Р., П., П., Д. съдът видя в посочването от тях на приблизителния
час на настъпване на ПТП /около 22.00-22.30 часа/, което корелира както с
отразеното в констативния протокол №К-954/11.09.2014г., така и с
показанията на св.Г., прочетени в тази им част на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 пр.2 от НПК и не на
последно място с писмото от писмо от МВР, дирекция „Национална систева 112“,
онагледяваща часовете, в които различни лица са звъняли на тел.112. Съдът се
довери на твърденията им и за интензивността на движението, осветеността на
булеварда /вж. показанията на св.Р., св.Г., св.Г., св.П., св.П./ и т.н., тъй
като липсват противоречия и несъответствия.
Съдът постави на една и съща доказателствена плоскост показанията
на св.Г. и св.Д., доколкото и двамата не са преки очевидци на случилото се, а
са възприели първо звуково тътена от удара на л.а. на подсъдимия в дървото, а
по-късно са видели и самото МПС и действията на дошлите на място хора от
сравнително близко разстояние /съответно първи и втори етаж на блока/. Няма
основание за дискредитиране показанията на тези лица, които въпреки субективния
характер на твърденията си, посочват, че не са констатирали натиск на спирачки,
спирачен път, а само са чули самия удар /вж. и показанията на св.П./. Горното
до голяма степен се припокрива със заключението на комплексната
медико-автотехническа експертиза, констатирала сравнително кратък спирачен път /около
23 м/. Констатациите на свидетелите досежно състоянието на превозното средство
след катастрофата и мястото на удара добре корелират с отразеното в единичната
авто-техническа експертиза, констативния протокол, съставен след ПТП, протокола
за оглед на местопроизшествие и др. Показанията и на двамата свидетели обаче не
носят по-сериозен доказателствен заряд касателно основните интересуващи процеса
факти, тъй като не са възприели самото ПТП.
Съдебният състав намира да
са в еднаква линия касателно действията на водача на л.а. „Пежо“ и настоящ
подсъдим показанията на всяко едно от лицата, които са станали случайни
свидетели на ПТП и са били водачи или пътници в превозните средства, намиращи
се пред и срещу това на К.. Именно
поради това, тези лица са имали пряка и непосредствена възможност да закрепят,
а в последствие и да възпроизведат случилото се пред тях, което макар и краткотрайно,
но със сигурност е оставило трайни отпечатъци в съзнанието им. В този смисъл,
особено показателни са показанията на св.Г., който изключително точно и
професионално, предвид значителния му шофьорски опит, описва посоченото от него
като „зигзагообразно“ изпреварване от страна на К., целящо изпреварване на двете превозни средства – управлявания
от него л.а. марка „Шевролет“, модел „Лачети“, а след това и на лекия
таксиметров автомобил марка „Фолксваген“, модел „Кадди“ с ДК № *********, които
действия на подсъдимия са били последвани от рязък ляв завой и удар в дървото в
ляво. Нещо повече, в резултат на това според св.Г., л.а. „Пежо“ е минал
непосредство пред насрещно движещо се МПС – това на св.Р..
Същата теза за отклонението
на л.а. на подсъдимия както пред съда, така и в досъдебното производство
развива и св.П., който също е имал непосредствена видимост към случващото се. Съдът
няма основания за дискредитиране показанията на таксиметровия водач, който
именно предвид опита и стажа си като такъв, възпроизвежда точно и ясно в
показанията си, както пред съда, така и в досъдебното производство, че на около
50-100м пред него, л.а. се е завъртял, влезнал е в насрещното платно, ударил се
е в бордюра и се е спрял в дърветата. От съществено значение за преценка
действително стеклата се фактология и особено причината за ПТП и дали има
случаен характер, съдът отдаде на заявеното от св.П., че е спрял след ПТП на около
най-малко 30-40м преди мястото, от което се е отклонил катастрофиралия
автомобил. Като се има предвид, че според заявеното от него, мъртвата птица е
била на около 2-3 м след неговия спрял л.а., това не може да означава друго
освен, че дори и хитотечно прелитането на птица или местонахождението й на
пътното платно, не би могло да бъде причина за отклоняването от траекторията на
движение на л.а. на К.. Както отново
беше подчертано и по-горе, касае се за човек, със значителен стаж като
таксиметров водач, което прави по-лесна и точна преценката му за скорост,
разстояния и т.н. Не се констатираха от съда и основания за изключване
показанията на свидетеля от досъдебното производство, независимо от
обстоятелството, че разследващият орган е записвал съдържанието им, което не е
процесуално забранено, при все, че св.П. потвърди автентичността на подписите
си върху протокола за разпит, а и цялостното му съдържание.
Горната фактическа картина,
онагледена при разпита на св.Г. и св.П., напълно се припокрива с изложеното от
св.Р., който от своята гледна точка и местоположение на пътното платно, също
говори за маневра по рязко изпреварене на такси от л.а. „Пежо 206“, навлязането
му в насрещното пътно платно, обратно връщане в собственото пътно платно,
последвало „клатене“, „друсане“ на л.а., рязък ляв завой точно пред л.а.,
управляван от св.Р. и тежък сблъсък в дърво. Т.е може да се възприеме, че е налице огледално предаване на стеклите се
събития от водачите на две напълно противоположни намиращи се пътни превозни
средства, което е гаранция за достоверност.
Тези обстоятелства отчасти
се подкрепят и от показанията на св.П. и особено св.С., който въпреки че не е
възприел изцяло случилото се /тъй като е гледал в телефона си, подобно на св.П./,
също е категоричен в непосредствено близкото преминаване на л.а. „Пежо“ пред
тяхното МПС. Св.С.
обаче дава вярна насока, че водачът на тяхното МПС - св.Р. е видял цялата
реализация на тежкия пътен инцидент. В този смисъл, настоящият съд не споделя
обратното твърдение на св.П., че св.Р. не е възприел настъпването на ПТП, тъй
като това се опровергава категорично от показанията на последния, за които
стана ясно, че са изключително пълни, ясни и логични, а и от заявеното от св.С.,
при все, че последният е бил на предна седалка, т.е е имал по-ясна възможност
да възприеме заобикалящата го
действителност.
Аналогичност в показанията
на тази група свидетели, съдът видя и в преценката им с каква приблизително
скорост се е движил л.а., управляван от подсъдимия К. и респективно техните ППС. Вярно е, че това е плод на субективна
оценъчна дейност, но следва да се има предвид, че както св.Р., така и св.Г., а
също и св.П. са лица с шофьорски опит, особено св.Г. и П.. Нещо повече,
последният е и таксиметров водач, който именно посредством управление на МПС
изкарва прехраната си. В този смисъл свидетелите-очевидци, вкл. и св.С., са
категорични, че скоростта на л.а. „Пежо“ е била над допустимата за градски
условия – в диапазона 70-80 км/ч /св.С./ и около 70км/ч /св.Р./, при все, че скорстта
на останалите ППС е била около 40-50км/ч. Всички горецитирани свидетели са
убедени, че скоростта на движение на К.
е била по-висока от тази, с която са управлявали техните л.а. Последното между
впрочем, намира пълна доказателствена подкрепа в заключението на комплексната
медико-автотехническа експертиза.
На следващо място, СГС се
довери на показанията на св.С., Р. и Д., че са били първите лица, възприели
водача и спътничката му, за съжаление, вече починала, което не се
противопоставя на изложеното от останалите свидетели-очевидци. Напълно
съответно на нормалната житейска логика и предвид характера на случилото се е, са
и твърденията на св.Р., С., а и дошлия по-късно св.Д., че не са усетили някакви
специфични миризми около подсъдимия К. или в превозното средство, различни
от миризмата на бензин /вж. показанията на св.С./. Тук е мястото да се
отбележи, че св.Г., изводимо от показанията й не е слизала до л.а., въпреки
обратните твърдения на защитата, т.е от местоположението си на първия етаж не е
имала възможност да усети каквато и да било миризма, още повече от купето на
превозното средство. Тезите на свидетелите за това, че не са възприели
специфична миризма, съдът прие за резонни, доколкото от една страна, те са
имали изключително кратък досег с подсъдимия и в частност с превозното
средство, а и отделно от това действията им са били насочени към това да окажат
първа помощ на пострадалите, да повикат органите на СДВР и Спешна помощ.
В заключение, първата
инстанция намира за достоверни и показанията на св.Р., С., Г., а и Г. и П., че не са видели нещо
необичайно на пътното платно, съответно птица или животно, за наличието на
каквото се говори единствено в показанията на св.Р. и св.П.. Това от една
страна, съдът си обяснява с посоката им на движение или местоположението им, отдалечеността,
обстоятелството, че ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието и най-вече,
че всеки един от тях е бил ангажиран главно с това, ако е възможно да окаже
помощ на пострадалите или най-малко да сигнализира на тел.112.
Не биха могли да бъдат
третирани като показания на очевидец на ПТП тези на св.Р., доколкото същият е
категоричен, че предвид местоположението си, не е имал видимост към пътя, а
само е чул трясъка на катастрофиралата кола в дървото, която фактически вече е
и възприел при отИ.ето си на място.
Показанията на цитирания
свидетел обаче са от съществено значение с оглед направата на достоверна
преценка дали на пътното платно и в коя точно му част е имало птица, животно
или друго препятствие, което евентуално е могло да окаже въздействие върху
обективните и субективни действия на водача К.. Липсват каквито и да било основания за игнориране показанията
на този свидетел, поради което и съдът им дава вяра, че птица /“перушинесто животно/
на пътя е имало. Доколкото подсъдимият се възползва от правото си да не даде
обяснения, няма как твърдение на този свидетел да бъде съпоставено с други
доказателствени източници, освен с показанията на св.П., който е другото лице,
което говори за мъртва птица на пътното платно.
Така св.Р. е категоричен, че
смачканото животно /птица/ с размери от около 50см /“по-голяма от гълъб“/ е имало
в по-голяма близост до „Южния парк“ в дясната пътна лента /вж. показанията му
от досъдебното производство/, не в посоката на л.а. „Пежо“, както правилно е
забелязало и частното обвинение, а по диагонал спрямо него, на около 10м от
спрелия таксиметров автомобил. В такава насока между впрочем са и показанията
на св.П. относно местоположението на птицата /в дясната лента, в която се е
движил и той, зад неговия л.а./, макар и да посочва по-късо разстояние зад
автомобила му. Друг е въпроса, че несигурността във виждането на св.Р. дали се
касае за животно /катерица/ или птица не беше отстранено посредством прочитане
на показанията му от досъдебното производство, тъй като и там той говори общо
за животно, до което непосредствено не се е приближил, а според заявеното в
съдебно заседание, е възприел на разстояние от около 10м. Следва да се
подчертае, че доколкото и св.П. в показанията си от досъдебното производство /прочетени
на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2 пр.2 от НПК/ говори за птица с по-големи
размери /дава предположение за сврака/, въпреки че и той не се е приближвал
непосредствено до нея, съдът прие, че именно перушинеста по-голяма птица е
имало и именно на посоченото и от свидетелите място.
Друг е въпроса, че и двамата
свидетели говорят за момче /неустановено по делото/, което всъщност е навело
данните за умрялата птица на пътя и възможността именно тя да е причина за ПТП,
именно което е насочило и вниманието на Р. и П. към нея. Фактите за наличието и
местонахожданието на птицата, изложени от св.Р. и П., съдът приема за
единствени като не може да се позове на евентуални твърдения на неустановено по
делото лице, че вероятно птицата е излетяла от парка и стреснала водача и
поради това довела до отклоняване на л.а. и причиняването на ПТП. Това в голяма
степен беше опровергано и от отговорите в с.з. на в.л., изготвили комплексната
медико-автотехническа експертиза, а още повече следва и от местоположението на
птицата на пътното платно.
Съдът не игнорира apriori
показанията на св.И.К., Г.К. и Е.М. само поради факта, че са в близки, /впрочем
най-близки/ роднински и приятелски отношения с подсъдимия К.. В действителност, това обстоятелство беше изведено на преден
план, доколкото безспорно тези лица не биха желали с показанията си да навредят
на близкия си, поради което и логично биха премълчали неблагоприятни за него
факти. Показанията на тази група свидетели бяха обект не само на съпоставка
едни с други, но и на съотнасяне с други гласни и писмени доказателствени
източници. Не може да се отрече на следващо място и че заявеното и от
свидетелите К. и М. съдържа голяма доза емоционалност и оценъчност, описва с
положителни характеристични краски подсъдимия К. и поради това стои извън предмета на делото, а именно дали с
виновно поведение, и след употреба на наркотични вещества, подсъдимият е
предизвикал ПТП, довело като резултат на смъртта на пострадалата Г.. Ето защо,
съдът не постави на по-сериозен доказателствен анализ тези съответни части от
показанията на свидетелите.
Не може да се отрече обаче
стриктният синхрон между показанията на цитираните свидетели относно вечерта на
инкриминираната дата, който на пръв поглед поражда съмнения относно
възможността едновременно и тримата да си спомнят такива детайли като това кога
са вечеряли, кога подсъдимият К. е
отишъл на фитнес, с кого, кога се е върнал и в крайна сметка кога е излязъл. Възможно
е обаче този синхрон да не се дължи на недобросъвестно поведение, а на
вероятността в действителност всяко едно от тези лица да запамети стеклите се
събития преди такъв изключително голям стрес в живота на човек. И съдът приема
именно това и поради следното:
Безспорно тези разпитани по
давление на защитата свидетели целят да убедят съда в невъзможността
подсъдимият К. да е употребил преди
да се качи на л.а., респективно преди ПТП, наркотично вещество. Напълно
житейски издържано е всяко едно дете да бъде прието за Т.а, каквото то създава
като представа за себе си, а и нормално всеки един родител е убеден в това, че
неговото дете не би могло да извърши нещо, несъвместимо със собствения му морал
и задържки. Отделно от това, същата житейска логика насочва към извод, че ако К. е употребявал, или дори веднъж е
употребил наркотични вещества, независимо от вида им, а това е неоспорим факт,
който ще бъде обект на обсъждане по-долу, това да не е станало в дома му пред
родителите и техни приятели.
Ето защо, съдът дава вяра на
изложеното от св.К. – старши и мадши и св.М., че на 11.09.2014г. след 18.30
часа и до и потеглянето си на фитнес, К.
не е употребил наркотични вещества. Друг е въпроса, че колкото и роднините и
св.М. да се „стараят“ да опишат с показанията си изцяло деня на К., това е невъзможно, най-малкото
доколкото същият е бил преди 18.30 часа на работа, а в промеждутъка от 19.30
часа до 21.30 часа - на фитнес. Ако защитата веднага би възралила, че е
недопустимо К. да пуши марихуана на
работното си място, по никакъв начин това не може да бъде игнорирано като
възможност по времето, докато К.
твърди да е бил на фитнес. А още повече, липсват данни за цялостното протичане
времето на подсъдимия през предния ден /вж. становището на в.л. А., което
обосновава установяване на следи от метаболит на теткрахидроканабинола до 36
часа след употребата му/. Да не говорим и за съвместното посещение с брат му на
купон, където става ясно, че почти всички са пушили трева /марихуана/.
Дори и съдът да се съгласи с
изключително подробното описание от страна на брата на подсъдимия на целия им
съвместен престой по време на купона в „Студенски град“ на предната вечер, съдебният
състав не беше убеден, че по време на целия купон двете момчета са били
непрекъснато едно до друго в рамките на поне три-четири часа и поради това К. не е имал възможност да пуши марихуана,
дори и еднократно, вкл. и без св.И.К. да разбере. В този смисъл като голословно,
съдът приема твърдението на св.И.К., че той и брат му никога не са употребявали
трева, тъй като най-малкото двете момчета не са били непрекъснато заедно, макар
и да са били близки и да са имали обща компания. Това становище противи на
показанията на св.Т. и Г., които по изложени по-долу съображения, съдът
кредитира в съществената им част, и в крайна сметка не се съотнася със
заключението на химическата /токсикологична/ експретиза, също приета за
кредитируема от СГС.
Съдът в този му състав
намери за неотносимо и твърдението на всеки един от тримата свидетели, че
подсъдимият К. е бил в кондиция на инкриминираната
дата, а и преди това, като са липсвали някакви характерови особености, които
биха се обективирали при употреба на наркотични вещества. Тук следва да се
посочи виждането на в.л.К., подчертано и в с.з., че еднократна, дори
неколкократна употреба на наркотични/упойващи вещества не би могла да доведе до
промяна на психиката на лицето, неговите реакции, тъй като такива намират
външно отражение при лица, които системно /ежедневно/ употребяват наркотични
вещества.
Първият съд се довери обаче
на заявеното от св.И.К., че на купона, на който са присъствали съвместно с брат
му, се е пушило трева. Друг е въпроса, чийто отговор страните ще получат
по-долу, че съдът изключи вероятността, независимо от големината на стаята,
броя на пушачите и т.н, посредством вдишване в кръвта и урината на К., да е попаднал метаболит на тетрахидроканабинола.
Градският съд се довери обаче на показанията на св.И.К. в частта, че при
подсъдимия е имало загуба на паметта след катастрофата, вкл. и същият не е
помнил какво е станало по време на ПТП. Това твърдение съдът прие за
достоверно, заради пълния му синхрон, който видя с медицинската документация за
подсъдимия /епикризи/, заключенията на съдебно-психиатричната и психологична
експертиза, както и комплексната медицинска и писиатрично-психологична
експертиза за К..
Настоящият съд се позова на
показанията на св.К.-старши, свидетелстващи, че л.а., който е управлявал
подсъдимия на 11.09.2014г. е бил технически изправен, че се е старал да го
поддържа в добро състояние, при все, че и сам е управлявал същото МПС. Това добре
се съотнася със становището на в.л. Т., онагледено в авто-техническата му
експертиза, подкрепено и с отговорите му в с.з. Като субективна обаче
първостепенният съд приема преценката му за начина на шофиране от страна на
сина му, доколкото най-малкото св.Г.К. не е бил непрекъснато със сина си,
когато е управлявал л.а. Друга е темата, че при присътвие на родител в колата,
логично подсъдимият К. или който и
да било млад човек, да се старае да съблюдава правилата за движение.
Значителна част от
показанията на тези свидетели беше посветена и на факта, че К. е водил активен начин на живот,
ходил е почти ежедневно на фитнес, което като виждане, съдът кредитира. Следва
да се подчертае, обаче, че този начин на живот стои на една и съща плоскост с възможността
едновременно едно младо лице при това да пуши, дори и еднократно марихуана.
По-насетне, този съд се
довери на показанията на св.Г.К., че е бил уведомен от служители на СДВР за
установената на пътното платно птица /друг е въпроса, че данни за присъствие в
протокола за оглед например липсват/, но доколкото при направения по-горе
анализ на показанията на св.Р. и П., съдът изведе този факт за доказан, го
намира за подкрепен и на още едно основание, по косвен път от показанията на
св.К..
За разлика от това, обаче,
първата инстанция не прие за достоверно твърдението на баща и син К., че
подсъдимият не е бил разпознат, не е била установена самоличността му, вкл. до
следващата сутрин като се е водил като „Неизвестен 1“. Това е така, тъй като
самият Г.К. заявява, че в 01.10 часа на 12.09.2014г. са му се обадили, че синът
му е пострадал и следва незабавно да иде във ВМА. Нещо повече, св.К.-старши посочва,
че предвид местоработата си /експерт в СДВР/ и фамилията му, подсъдимият е бил
разпознат като негов син, т.е безспорно може да се изведе, че още вечерта К. не е бил „Неизвестен 1“ за органите
на СДВР. Отговор дали е бил „Неизвестен“ и за болничното заведение, съдът ще
даде по-долу, обсъждайки заключението на токсикологичната /химическа/
експертиза.
Тази логика се следва и от
факта, че онагледено с разписка в 04.00 часа след полунощ именно на бащата на
подсъдимия К. са предадени личните
му вещи. Вещи, сред които в действителност са се намирали и документите му за
самоличност, но документи, от които както органите на реда, така и медицинските
лица, при все, че категорично същите имат връзка в такива случаи едни с други, са
установили самоличността на К., и то
много по-рано вечерта, преди полунощ. Обстоятелството дали в кръводарителския
център към ВМА са имали информация на следващия ден, че „Неизвестен 1“ вече е с
установена самоличност като Н.К. е
ирелевантно, при все, че св.К. заявяват, че от ВМА са ги изпратили да дарят
кръв за сина им, който предвид тежкото си сътояние, е имал належаща нужда.
Противно на нормалната житейска логика е свидетелите да са били изпратени да
дарят, и то 6-7 банки кръв, както те твърдят, ако не са били убедени, че е
именно за техен изключително близък, и то син и брат. В допълнение, отново св.Г.К.
отбелязва в показанията си, че от кръводарителския център са потвърдили, че
имат само един „Неизвестен“, който е младо момче, сериозно пострадало, поради
което и трудно може да се изключи релността това да е именно подсъдимият К..
На последно място, но не и
по доказателствена стойност, следва да бъдат преценени и показанията на св.В.Г.
и А.Т.. Права е
защитата, че предвид обективното присъствие в съдебната зала на тези две
свидетелки преди разпита им, оценката за достоверност следва да бъде
изключително прецизна. Както обоснова обаче съдът и в с.з., липсват основания
за изначално недопускане до разпит на свидетелките или дискредитиране
показанията на тези лица само поради тази причина - р.№422/05.11.2009г., по
н.д. №469/2009г., НК, I-во н.о. на ВКС – „В
случай, че свидетелят се е намирал в съдебната зала преди да бъде разпитан,
неговите показания не губят доказателствената си стойност, но казаното от него
се преценява внимателно и задълбочено в контекста на събраната доказателствена съвкупност“.
Поради това на първо място,
следва да бъде отбелязано при разпита на които точно свидетели са присъствали
св.Г. и Т. – това са от една страна лицата, които са очевидци на ПТП и от друга
неговите ближни – баща и брат, както е св.М.. Доколкото св.Г. и Т. не са сред
първата група свидетели, не могат показанията на очевидците на ПТП, да повлият
по какъвто и да било начин върху достоверността на изложеното от двете
момичета, тъй като така или иначе те целят да докажат посредством показанията
си други факти. Що се касае до показанията на св.К. и св.М., резонно тяхната
теза, подробно обсъдена по-горе е, че К.
никога не е употребявал наркотични вещества, в частност марихуана, която както
ще стане ясно по-долу се противопоставя на твърденията на св.Г. и Т.. Ето защо,
доказателственото право и най-вече принципите на чл.13 и чл.107, ал.2 и ал.3 от НПК налагат съдът да провери всяка една версия и всяко едно твърдение като го
съпостави с друго/други такива, с цел установяване на действителната истина.
Именно и поради това, съдът
не изключи изначално показанията на двете момичета – приятелки на починалата Г.
от доказателствената съвкупност. Последният факт също следва да бъде отчетено
при анализа на показанията им. Безспорно права е защитата, че и двете момичета
са били изключително близки с пострадалата, при все че св.Г. е живеела заедно с
Г., но именно и това от друга страна прави по-голяма вероятността пострадалата
да е споделяла с тях определени лични неща, които са я вълнували и са имали
отношение към други нейни близки – в частност подсъдимия.
Следва да се отбележи, че на
по-сериозна преценка за недостоверност, съдът щеше да подложи показанията на
двете момичета, ако същите недвусмилено бяха заявили пред съда, че лично са
виждали подсъдимия К. да употребява
наркотични вещества, в частност марихуана. Напротив, същите ясно и
безпротиворечиво, с нужната логичност и смисленост на показанията си навеждат производни
факти, а именно, че пострадалата им е заявила по почти едно и също време, че
подсъдимият й е споделил, че е употребил наркотични вещества по време на
почивка на морето през лятото на 2014г., т.е само около месец или по-малко малко
преди инкриминираната дата. Вярно е, че това им твърдение, поради кончината на Г.,
няма как да бъде потвърдено, но то намира обективна подкрепа в заключението на
химическата /токсикологична/ експертиза, чието съдържание ще бъде обект на
подробно обследване по-долу. Не може обаче да се приеме, както твърди защитата,
че се касае за слух, върху който в действителност е недопустимо да се изграждат
версии за определени фактически обстоятелства - в този смисъл
р.№250/09г., р.№ 440/08г. на І н.о. на ВКС и др. Това е така, тъй като и двете свидетелки
сочат източника на тази информация, приблизителния период, когато са я
придобили и конкретни факти около възприемането й /вж. показанията на св.Т./, които
обстоятелства корелират помежду си както в разпитите и на двете момичета, така
и в констатациите на химическата /токсикологична/ експертиза.
Поради
изложените аргументи, първата инстанция прие за релевантно наведеното от св.Г.
и св.Т. обстоятелство, че пострадалата им е съобщила около месец преди
инцидента за споделеното й от подсъдимия, че по време на лятната си почивка на
морето е употребил наркотични вещества от неустановен вид, което същата е
възнамерявала да предаде на брата на подсъдимия като информация. Тук е мястото
да бъде споделено виждането на съда, че не могат да бъдат кредитирани
показанията на св.Т. в частта, че К.
й е споделил, и то при втората им среща в гр.Сандански в рамките на 24 часа или
при комуникацията им по фейскбук, която по обективни причини може да стане
достояние и на други лица, че е употребил наркотични вещества при престоя си в гр.Сандански.
Ето защо, съдът игнорира показанията на тази свидетелка в коментираната по-горе
част.
Съдът обърна
внимание на заявеното от св.Г. в края на разпита й, че причината подсъдимият да
не присъства на събирането в квартирата на Г. предходната вечер /10.09.2014г./
е била, че е заспал, което рязко контрастира с твърдението на св.И.К. и Г.К.,
че напротив двамата си били на купон в „Студенски град“. Дори и да приемем, че
подсъдимият К. не е искал да сподели
с Г. по определена причина, че не може да дойде вечерта у тях, тъй като е
предпочитал да бъде на друго място, същото е ирелевантно към установения факт,
че подсъдимият е употребил назад във времето наркотично вещество, съдържащо
тетрахидроканабинол, и то не чрез „вдишването“ му на купона на 10.09.2014г.
СГС в този му състав не
намира, че от показанията на св.Т. относно поведението на пътя на подсъдимия К. при пътуването им с А.-М. до Петрич може да се направи
заключение какъв водач е всъщност, доколкото същата не е присъствала при това
пътуване. На същата плоскост, съдът игнорира и показанията на св.Г.К. и св.М. в
обратната насока. В заключение, доколкото обсъждат факти, стекли се според св.Т.
след ПТП, съдът не подложи на доказателствен анализ показанията на тази
свидетелка касателно комуникацията й с подсъдимия или брат му след 11.09.2014г.
Съдът приема
за относими и достоверни по отношение изяснената по-горе фактология и следните годни писмени доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство:
констативен протокол №К-954/11.09.2014г. (л.20 от досъдебното производство),
Протокол за оглед на местопроизшествие със скица и фотоалбум (л.24-32 от
досъдебното производство), разписка от св.Г.К. за получени вещи на подсъдимия (л.34-35
от досъдебното производство), фиш за спешна медицинска помощ с констатация за
настъпила смърт (л.38 от досъдебното производство), удостоверение за наследници
(л.59 от досъдебното производство), препис-извлечение от акт за смърт (л.60 от
досъдебното производство), протокол за медицинско изследване за употреба на
алкохол и/или друго упойващо вещество (л.101 от досъдебното
производство), епикризи на подсъдимия К. и решение на ТЕЛК №752/27.03.2015г. (л.115-116, л.117, л.118,
л.119, л.121 и л.122 от досъдебното производство), писмо от МВР, дирекция
„Национална система 112“ (л.125 от досъдебното
производство), писмо от СДВР, отдел „ПП“ относно подсъдимия (л.135
от досъдебното производство), приемателен опис за
приемане на съхранение на л.а. марка „Пежо“, модел „206“ с ДК №****** (л.142
от досъдебното производство) и приобщените в хода на съдебното
следствие по почин на съда: справка от АИС- КАТ относно собствеността на л.а. марка
„Пежо“, модел „206“ с ДК №****** (л.43 от съдебното производство) писмо с
рег.№И-9416/22.11.2016г., с което е изпратено до съда експертното досие на
специализираната токсико-химична лаборатория по отношение на подсъдимия К., включващо заверени копия от
протокол за предаване и приемане на проби за химико-токсикологичен анализ,
лабораторен дневник, лабораторни анализи от шокова зала на ВМА, ЦКЛ (л.151,
л.153, л.154-157, л.158-159 от съдебното производство) и по давление на
защитата: заверени копия от книга за амбулаторни болни „Спешен неврохирургичен
кабинет“ за времето от 29.07.2014г. до
13.09.2014г., операционен дневник от шокова зала, започнат на 01.01.2014г., журнали
за рентгенови изследвания от 02.07.2014г. и от 04.07.2014г., фиш за спешна
медицинска помощ и от имунохематологично изследване от 11.09.2014г. на ВМА,
център по трансфузионна хематология на името на „Неизвестен №1“ (л.167-168,
л.169-170, л.171, л.172, л.173 и л.174 от съдебното производство).
Така
цитираните писмени доказателства и средства за събирането им в по-голямата си
част са безпротиворечиви по отношение на фактите, подлежащи на доказване.
Същите са надлежно изготвени при пълно спазване принципите, заложени в НПК,
поради което съдът счете за безпредметно обсъждането им в детайли. На
по-сериозен доказателствен анализ подлежат приобщените по давление на съда и
защитата писмени доказателства от ВМА, което ще бъде сторено по-долу при
коментиране доказателствената стойност на химическата /токсикологична/
експертиза.
Първостепенният съд приема
за обоснована и обективна извършената съдебно-медицинска експертиза на труп (л.61-64
от досъдебното производство), изготвена от лице с необходимите специални
знания, поради което и я кредитира в цялост. Експертът подробно е описал
причинените на пострадалата А.-М. Г. физически травми, довели и до нейната кончина. Като
причина за настъпилата смърт с бърз темп, вещото лице е определило тежката черепно-мозъчна
и шийна травма, с увреждане на главния мозък. Според заключението на експертизата уврежданията са
вследствие на удари с или върху твърди предмети с голяма кинетична енергия и
кореспондират да са получени от ПТП. В заключение, предвид извършените
изследвания на трупа, към момента на смъртта, вещото лице не е установило Г. да е била повлияна от
алкохол и други упойващи или наркотични вещества, в каквато насока
свидетелстват и резултатите от двете съдебно-химически изследвания съответно с
№549/14г. и №А-571/14г.
Съдът няма
основания за дискредитиране и прие в основата на доказателствените си изводи и
заключението на авто-техническата експертиза от досъдебното производство (л.68-71
от досъдебното производство) на в.л. инж.И.Т., въпреки обратното виждане на
защитата. От съдържанието на коментираната експертиза се установява, че
автомобилът, управляван от подсъдимия К., е бил
технически изправен към момента на процесното деяние. Извод в обратната насока
не би могъл да се направи от останалите доказателствени материали по делото,
поради което съдът напълно възприе становището, депозирано от вещото лице. В
експертното си заключение, вещото лице е описало подробно констатираните по
превозното средство щети, които не само корелират с приложения фотоалбум, но и
с отразеното в описа за приемане на съхранение на
л.а. марка „Пежо“, модел „206“ с ДК №******. Писмено изложеното в
експертизата виждане, в.л. аргументирано допълни при отговорите на поставените
главно от защитата въпроси. Ето защо, съдът не намира за обосновано виждането на адв.Т., че вещото лице
не е дало с отговорите си конкретни данни къде точно и по какъв начин е
проверил катастрафиралия л.а, спирачната му и кормилна система и т.н. Напротив,
същият посочи както мястото, където е извършен огледа на л.а., така и
средствата, начините, използвани в практиката му за преценка работоспособността
на системите на превозното средство. Не може да доведе до становище за
необоснованост на заключението и липсата на преглед на МПС на „канал“ или в
сервиз, или евентуалното разглобяване на ППС. Напълно резонно е виждането на
това в.л. за невъзможност, предвид състоянието на л.а., за проверка на
спирачната система в динамика, но доколкото при натиск, в.л. е констатирало
липса на изпускане на спирачно масло, съдът споделя извода му, че спирачната
система е била в изправност. Нещо повече, предвид зададените въпроси на в.л.,
същият онагледи и изключително редки практически ситуации /отлепване на феродо
от дисковете, въпреки че данни в тази насока по делото липсват/, констатирането
на повреди на спирачната система, при които също биха се установили при натиск
на спирачките. В аналогична насока е и заключението на комплексната
медико-автотехническа експертиза. Извода си за нормално функционираща кормилна
уредба, експертът Т. също подкрепи в с.з., именно който е правил реална възможността на подсъдимия К. да въздейства и върху двете колела,
при завъртане на кормилното колело и към момента на ПТП. В заключение, както
беше подчертано и по-горе извода за добро техническо състояние на автомобила се
подкрепя и от показанията на св.Г.К..
Съставът на СГС няма основания да
се разграничи и от заключението на комплексната съдебно-психиатрична и
психологична експертиза на в.л. д-р К. и психолог Г. (л.89-94 от досъдебното производство), които не са констатирали
подсъдимият Н.К. да
страда от психично заболяване, а също и да проявява обективни признаци на
актуална наркотична зависимост. Последното в.л. К. обоснова акуратно и със
съответната степен на специални познания в с.з.. Според мотивиращия присъдата
съдия обаче обстоятелството, че при привлеченото към отговорност лице не са
констатирани данни за наркотична зависимост, не изключва съставомерността на
вмененото му престъпление, доколкото и според явилото се в с.з. в.л. епизодична
употреба на наркотично упойващо вещество, не би довело до промяна на личността
и съответни психични отражения. В заключение, следва да се отбележи, че
експертизата е правена спрямо лицето, което е основен субект в процеса и цели
благоприятни правни последици от изхода му, поради което и съдът приема за
резонно К. да е премълчал за
евентуална, дори и епизодична употреба на опиати, както с в.л., а още по-малко
с майка си, също е била обект на разговор при преценка психичното му състояние.
Не на последно
място като изготвено с нужната задълбоченост и ниво на специални знания,
съставът на СГС кредитира и заключението на приложената в досъдебното
производство комплексна медико-автотехническа експертиза (л.73-87 от досъдебното
производство). От съдържанието на същата, предвид разнородния й характер, се препотвърждава
причината за смъртта на пострадалата, който извод не е променен от по-рано
анализираната съдебно-медицинска експертиза на труп, при все, че е изготвена от
едно и също вещо лице.
Отделно от
това от експертизата се установява мястото на удара /онагледено и със съответен
снимков материал/, скоростта, с която подсъдимият К. е управлявал автомобила си, изчислена преди и към момента на
съприкосновението /удара/ - съответно 86
км/ч преди загубата на напречна устойчивост и не по-малка от 45км/ч в самия
момент на удара в дървото, както и механизма на процесното ПТП. Последният между
впрочем е отразен и в обвинителния акт и се подкрепя и от показанията на
свидетелите-очевидци и протокола за оглед на местопроизшествие, констативния
протокол и др. За коректно изчислени настоящият съдебен състав прецени и
определените от вещите лица параметри на опасната зона за спиране на
управляваното от подсъдимия МПС – при скорост на автомобила от 86 км/ч - в
рамките на 69-70 м, а при съблюдаване на разрешената за градски условия скорост
от 50км/ч - 30-31км/ч. Отделно от това, тримата експерти са счели, че при
движение със скорост от 50км/ч и въпреки загуба на напречна устойчивост, л.а.
на К. е имал възможност да спре
преди да стигне левия тротоар, т.е да избегне удара в дървото и оттам леталния
изход за пострадалата Г..
Това само на
още едно основание подкрепя тезата на съда, че основната причина за настъпване
на ПТП е управлението на л.а. от страна на подсъдимия с превишена скорост. В
този смисъл, базирайки се на заявеното от в.л. и в с.з., съдът прие, че дори
челно срещу предното стъкло на подсъдимият да е прелетяла птица /въпреки че
такива данни по делото липсват/, същата сама по себе си при управление с разрешена
в градски условия скорост, не би довела до причинения съставомерен резултат. В
заключение, съдът споделя и изводите на в.л. Г., П. и Т., че причините за ПТП – удара /съответно
предходното отклоняване в ляво/ са както субективното поведение на водача - изгубен
контрол при управлението му, ведно със скоростта, с която се е движил, както и
предприетите от него действия или бездействия с органите за управление. До тях е достигнато
след задълбочен и прецизен анализ, който може да бъде проследен в изготвената
експертиза.
Така
наведените изводи на в.л. бяха подробно и обосновано допълнени от отговорите им
на поставените въпроси главно от защитата в заключителното по делото с.з. относно начина на определяне
на скоростта на движение, съотнесени към спирачния път, деформациите и
състоянието на МПС, неговото тегло, а също и това на пътниците в него, което
между впрочем е онагледено и във формулите, използвани от в.л. в заключението
им. Съдът споделя довода на в.л. П. и Т., че заключението в частта относно
скоростта на движение не би се променила съществено, при промяна масата на
л.а., доколкото в тази част виждането на експертите се базира на данни за
процесния вид л.а., ведно със сложни математически изчисления. Не може да бъде
пренебрегнато твърдението на в.л. Т., че дори и при маса с 200 кг. по-голяма от
тази на процесния л.а., разликата в скоростта към момента на удра няма да бъде
по голяма от 2%. В заключение, в.л. П. даде и обоснован отговор на въпроса дали
отклоняването на автомобила, за което иде реч в експертизата, би могло да се
дължи на външно въздействие като каквото определя единствено обект, съизмерим с
МПС, а именно друго МПС, а не птица.
Ето защо на още едно
основание в.л. обосноваха невъзможността, дори и да приемем, че на пътното
платно, и то в лентата за движение на К.,
е имало или към неговото превозно средство се е насочила птица, същата да се
явява обективна причина за настъпването на съставомерния резултат, доколкото
всяко едно отклонение е плод на субективните действия на водача /в случая К./. В заключение от отговорите на в.л.
в с.з. стана ясно, че при отклоняването на л.а., вероятно К. е задействал както спирачната, така и кормилната система на ППС,
който извод добре се съотнася със снимковия материал към протокола за оглед и показанията
на почти всички свидетели – водачи на други МПС.
В обобщение приетата
фактология относно движението на автомобила, скоростта на придвижването му,
мястото на удара и цялостния механизъм на възникване на ПТП се очертава като
единствено възможната от логическата взаимовръзка на обективните факти,
установени от заключенията на автотехническата, комплексната
медицинско-автотехническа експертиза, от протокола за оглед и от показанията на
почти всички очевидци на ПТП.
В заключенията на цитираните
по-горе експертизи се наблюдават обстоятелства от решително значение за главния
факт. Този способ за събиране и проверка на доказателствата изяснява механизма
на възникване на ПТП, скоростта на движение на автомобила и мястото на
инициалния удар. Изброената категория въпроси са включени в предмета на
доказване по чл.102, т.1 от НПК, които поради своето естество се обуславят от
специални знания и предполагат задължително назначаване на експертиза.
Настоящият съдебен състав кредитира експертизите, допуснати на досъдебното
производство и приети в хода на съдебното следствие. За да стори това, съдът
отчете от една страна, че вещите лица притежават специална компетентност и
познания за обстоятелствата от главния факт, които съдът няма, а също и че са
използвали целия наличен доказателствен материал на досъдебното производството,
като при разпита им по реда на чл.282 от НПК, същите съобразиха и допълнително
наведените обстоятелсва, вкл. и от свидетелите.
Съществено внимание, предвид
оспорването му от защитата, а и доколкото обосновава наличието на извършено
по-тежко наказуемо престъпление от подсъдимия К.,
налага съдебно-химическата /токсилогична/ експертиза (л.97-99 от досъдебното
производство) и приложените по делото писмени доказателства, свързани с
установяването употребата на наркотично вещество у подсъдимия.
В този смисъл, съдът намира, че
следва да бъде направен последователен стриктен анализ на цялостната процедура
по вземане на кръв и урина от подсъдимия К.,
респ. дали има данни да са взети кръв/урина от друго лице и/или да му е прелята
кръв, съдържаща тетрахидоканабинол, съответно дали е съблюдавана процедурата,
урегулирана в Наредба №30 от 27.06.2001г.
за реда за установяване употребата на алкохол или друго упойващо вещество от
водачите на моторни превозни средства (Обн.
ДВ. бр.63 от 17.07.2001г., изм.) /Наредба №30/2001г./. В крайна сметка, съдът
съобрази и задължителните указания на ВКС, насочващи към това „пияното
състояние“, респ. наличието на наркотично вещество в кръвта/урината да бъде
установено с всички други допустими по НПК доказателства и
доказателствени средства.
На първо място, настоящият съд
намира, че няма основания да се прецени, че спрямо в.л., изготвили химическата
/токсикоголична/ експертиза, липсва надлежно възлагане, както твърдят в
пледоарията си защитниците. Така от материалите по делото е видно, че
постановлението за възлагане на разследващ полицай от С „РТП“ СДВР е обявено на
в.л. на 15.09.2014г. в 09.30 часа като същите са приключили работата си по
експертизата на 17.09.2014г. /стр.1 от експертизата/, а документа, в който в.л.
са обективирали становището си носи изх.№ от 19.09.2014г. В самото експертно
заключение в действителност е отразено, че лабораторните изследвания са
извършени на 12.09.2014г., но следва да се подчертае, че експертното заключение
на в.л. представлява онагледяване в писмен вид на извършени по-рано изследвания
на кръвта и урината на подсъдимия именно с цел съблюдаване сроковете, визирани
в Наредба №30/2001г. Вярно е, че част от експертите, изготвили заключението, са
извършили първоначалните изследвания на кръвта/урината на К., но участието на едни и същи лекари /химици/ не би могло да
доведе до необоснованост, а напротив. Следва да се посочи, че именно лицата,
които са извършили първоналачния анализ на кръвта и урината на изследваното
лице биха имали най-широг и богат поглед върху дейността си и най-ясно и точно
биха я описали в писмено експертно становище, което са и сторили. Ето защо,
съдът не намира, че вещите лица са ненадлежни.
Аргументирани са изводите на в.л.
А. в с.з. и поради това се приемат от съда в частта, отричаща хипотетичната
възможност при пасивно пушене, при присъствие на лице в помещение, където се
намират димни пари от горенето на растението канабис, в изследваното лице да
бъде установен намерения в кръвта и урината на К. метаболит. Това още един път дискредитира възможността, лансирана
посредством показанията на св.И.К., поради задимеността на помещението от
марихуана в ж.к.“Студенски град“, в кръвта/урината на брат му да е попаднал
тетрахидроканабинол.
На още по-голямо основание,
предвид изключително подробно мотивираното в с.з. становище, съдът дава вяра и
на виждането на д-р А., че дори теоретично да бъде допуснато прелИ.е на кръв,
съдържаща тетрахидроканабинол, кръводарителят е следвало да бъде състояние на
неадекватност, което противи на нормалната логика това лице да бъде кръводарител.
Друг е въпроса, чийто отговор даде в.л. за медицинска невъзможност от едно лице,
и то хипотетично носещо в кръвта си тетрахидроканабинол, да бъдат взети шест
банки кръв /колкото се твърди да прелети на подсъдимия/. Тук е мястото да се
отбележи, че специфичният метаболит е открит не само в кръвта, но и в урината
на подсъдимия К.. Това следва от
съдържанието на приложените по делото лабораторни анализи, според които е
извършван анализ не само на кръвта на подсъдимия, а и на неговата урина, и то
по различни научни/химични м..
Настоящият съдебен състав напълно
се солидаризира със становището на в.л.А., базирано на специалните му знания и
опит, че употребата на вещество, съдържащо тетрахидроканабинол, е реализирана при
К. в период средно до 36 часа преди
вземане на пробите кръв и урина за лице с еднократна и инцидентна употреба,
въпреки че се касае и до сбор от множество индивидуални особености. Горното е в
унисон със становището на в.л.К. и Г., обективирано в съдебно-психиатричната и
психологична експертиза, че при К.
не са констатирани съответните признаци, обосноваващи вредна, продължителна
употреба на наркотични вещества. Същото беше подкрепено от експерта д-р К. и в
с.з. Този извод на в.л. А. означава, предвид отразеното в Протокола за
медицинско изследване от д-р А., че вредната употреба на вещество, съдържащо
тетрахидроканабинол е станало в диапазона от 36 часа преди 22.20 часа на
11.09.2014г., при все, че ПТП е станало около 22.20 часа, в който промеждутък
до 23.15 часа по обективни причини е невъзможно да се е случило. Това прави
несъответно виждането на защитата, че единствената възможност е К. да е пушил в колата, което се
опровергава най-малкото поради краткия период от вземането на Г. от дома й до
реализирането на ПТП.
Що се касае до основния въпрос,
поставен от защитата дали в действителност изследваната кръв е от подсъдимия К., въпреки че не е била установена
самоличността му, вписан е като „Неизвестен 1“, съдът, проследявайки
изготвената документация, намира следното:
Видно от приложения от защитата
фиш за спешна медицинска помощ, транспортираното от ПТП лице – „водач“ е бил посочен
като „Неизвестен“. Следва да се отбележи, че се касае за документ, който се
изготвя от екипа на спешна помощ - чл.15,
ал.1 от Наредба № 25 от 04.11.1999г. за оказване на спешна медицинска помощ
(Обн. ДВ. бр.98 от 12.11.1999г., изм) и цели отразяване обективното състояние
на лицето, което се нуждае от спешна помощ, а не събиране на данни за неговата
самоличност, тъй като в определени случаи, се налагат животоспасяващи
интервенции, предхождащи установяване на самоличността на пациента. Ето защо и
съдът приема, че този първи документ е съставен в диапазона преди 23.00 часа, тъй
като в книгата за амбулаторно болни на спешен неврохиругичен кабинет, в 23.00 часа
под №1928 са записани трите имена и ЕГН на подсъдимия като изрично е отбелязано,
че е доведен от „Бърза помощ“ /БП/, т.е на още едно основание следва да се се
счете, че към 23.00 часа подсъдимият е бил с ясно установена самоличност. Не би
могло да се приеме, че едва по-късно, в неустановен момент, допълнително са
вписани имената и ЕГН на К., тъй
като това най-малкото щеше да бъде отбелязано в книгата за амбулаторно болни на
спешния неврологичен кабинет. Вярно е, че във фиша за спешна помощ е посочено,
че екипът е достигнал болничното заведение в 23.10 часа, но това се опровергава
от съдържанието на всички последващи документи, които обективно не биха могли
да бъдат съставени по-рано от пристигането на К. или най-малкото в момента на пристигането му.
От това следва, че ако К. е бил най-напред в неврохирургичния
кабинет /в 23.00 часа/, което е логично и предвид вида на травмите му, при това
с вече установена самоличност, в 23.10 часа е бил преместен в шокова зала,
където е престоял до 06.00 часа /вж. справка от операционен дневник на шокова
зала/. В този смисъл за съда има единствено релевантен отговор, че в шокова
зала подсъдимият категорично е бил с установена самоличност. Ако и да е приет
във ВМА като „Неизвестен“, тъй като именно под това отбелязване от докаран с
линейката, видно именно от посочения операционен дневник на шокова зала, под
„Неизвестен №1“ акуратно са отразени трите имена и ЕГН на подсъдимия. Няма
основания да се приеме, както и по-горе, че имената на К. са дописвани по-късно, след като е бил „Известен“ десет минути
по-рано, при все, че и тук не са правени допълнителни отбелязвания, а
подсъдимият е записан под №395/11.09.2014г., т.е констатирана се идентичност
между „Неизвестен №1“, доведен от екипа на спешна помощ и лицето Н.К.. Горното се допълва добре от отговора на в.л. А. на един от
въпросите на защитата, че още в противошокова зала лицето е било с установена
самоличност, тъй като във фиша, с който са изпратени пробите за лабораторно изследване /л.158 от съдебното следствие/,
са били посочени трите имена и годините на пациента като в противен случай би
бил отбелязан като „неизвестен“. Неизвестността на К. беше опровергана по-горе и чрез отхвърляне тезата на бащата и
брата на подсъдимия, изложена по-горе. Нещо повече, дори и да приемем, че К. е бил неизвестен, няма данни в
болницата да са извършвани манипулации, изследвания и рентген на друг
неизвестен – младо момче, пострадалото след тежко ПТП.
В действителност съгласно чл.8 от
Наредба №30/2001г. лекарят или медицинският специалист са длъжни да се уверят
в самоличността на изследваното лице чрез съответен документ за самоличност. Не става ясно по делото дали
медицинският екип на спешна помощ е докарал К. с мъжката чанта, където е съхранявал част от документите му за
самоличност, но дори и тя да е останала в органите на СДВР /макар че няма
такива данни от протокола за оглед на местопризшествие/, съдът намира, че
органите на СДВР и ВМА са поддържали непрекъсната връзка. Това следва и от
факта, забелязан от защитата, че в лабораторния дневник са отбелязани данни, че
случая е „съдебен“, т.е работещите във ВМА и в лабораторията са имали преки
сведения както за това, че е образувано досъдебно производство, относно номера
му, така също и за самоличността на подсъдимия К., дори и да не са имали при тях лична карта/свидетелство за
правоуправление. Обстоятелството, че документа за самоличност е получен от
бащата на подсъдимия едва в 04.00 часа след полунощ не опровергава това, а само
на още едно основание, предвид че е върнат именно на него доказва категорично
потвърдената му роднинска връзка с К..
Ето защо, дори и да приемем, че е налице нарушение на чл.8 от Наредбата, съдът
не намира, че е с характер на съществено и като резултат да се отрази на
обективността на становището на в.л., които са изследвали кръв/урина именно от К..
Права е защитата, че в част от
представените от нея документи, К. е
вписан само „Неизвестен 1“ - журналите за рентгенови изследвания и
имунохематологичното изследване, но според съда това не може да се
противопостави на обективните факти, наведени по-горе, че за нуждите на
лабораторните изследвания, които са обект на анализ, самоличността на
подсъдимия е била изяснена. Следва да се подчертае, че поради обективното си
състояние, К. е преминал през
множество различни кабинети и отделения във ВМА, като напълно резонна е
възможността не навсякъде да са отрезени коректно имената и ЕГН му, особено в
първите часове от престоя му, когато целта на лекарите е била спасяване на
живота му.
В този смисъл, първият съд
приема, че в 23.15 часа клиничният токсиколог д-р Й. А. е взел кръв и урина
/изрично отбелязано с химикал/ именно от пациента Н.К.. Неоспоримо е, че този документ /Протокол за медицинско
изследване/ не носи подписа на подсъдимия. Вярно е, че Наредба №30/2001г.
урежда хипотеза, при която протокола за медицинско изследване се подписва от
свидетел, в случай на отказ на водача да бъде изследван. Настоящият казус обаче
не е такъв, не само доколкото К. не
е можел да формира каквато и да било воля, още повече отказ, поради състоянието
си на кома, а и защото физически не е можел да подпише такъв документ. Това
изключва според съда хипотезата на чл.11, ал.4 от Наредбата и като резултат
необходимостта от приподписване на протокола от свидетел. Нормата на
чл.11, ал.4 от Наредба №30/2001г.
следва да се разглежда във връзка с ал.3 на същия текст, според която вземането
на кръв се извършва в срока за явяване, определен в талона за медицинско
изследване, т.е възможността водачът да откаже вземането на кръв за изследване
е в друга хипотеза, различна от тази по настоящето дело, а именно когато
водачът е изследван с техническо средство, отчело концентрация на алкохол над
0,5%о, респ.
установено е наличието на упойващо вещество, съставен е
талон за медицинско изследване, този талон му е връчен и водачът се е явил
лично в срока за явяване.
В казуса по-скоро е онагледена диспозицията на чл.5 от Наредба №30/2001г. - при
невъзможност за извършване на проверка с техническо средство на място от всички
участници в ПТП се
вземат проби от лекар или медицински специалист в лечебното заведение, в което
са транспортирани за помощ или настанени за лечение. Ето защо, съдът не намира тук да
е допуснато нарушение на цитирания подзаконов нормативен акт. Именно поради
това и съблюдавайки чл.10 от Наредбата, д-р А. е отразил възможните при
състоянието на пациента психично и соматично състояние, поведенческите реакции,
ориентацията, анамнестични и клинико-диагностични данни и т.н.
На въпроса на защитата защо лабораторното
изследване на кръвта и урината на подсъдимия К. са правени през нощта, отговор дава изпратеното от ВМА писмо с
рег.№И-9416/22.11.2016г. (л.151
от съдебното производство),
където е отразено, че по искане на клиничния токсиколог д-р А. по спешност е
извикан и дежурен химик на разположение Д.Я., която по-късно е участвала в
изготвянето и на токсикологичната експертиза. Своевременното изследване на
кръвта/урината на пациента/водач според съда е допълнителна гаранция за
обективността на резултатите и поради това не може да се третира във вреда на
подсъдимото лице.
Съгласно чл.1, ал.2 от Наредба №30/2001г. употребата
на упойващо вещество се установява посредством използване на съответни
технически средства и/или чрез медицински и лабораторни изследвания. Доколкото в настоящия случай,
предвид хипотезата на чл.5 от Наредбата /невъзможност да бъде взета проба от
водача с техническо средство/, не е използвано техническо средство,
възможностите за доказване, респ. липса на упойващо вещество са посредством медицински/лабораторни
изследвания. Строга
последователност от лабораторни изследвания е извършена както на кръвта, така и
на урината на подсъдимия К. чрез
използването на различни м., а също и по-късно при извършването на химическата
/токсикологична/ експертиза. Горното, както беше отбелязано и от в.л. А. е
онагледено в лабораторния дневник, където под всеки един лабораторен № са
отразени използвания аналитичен метод, получените резултати, часа на извършване
на анализа и на получаване на резултатите и лицето, което е извършило анализа.
Т.е налице е ясна картина относно това кой какви точно по характер лабораторни
изследвания е извършил на кръвта/урината, и то именно на подсъдимия, назначени
от д-р А. след 23.15 часа.
Не е нарушен и чл.16, ал.1 от Наредбата относно метода, на
база на който са извършени лабораторните изследвания, а по-късно и химическата
/токсикологична/ експертизата за установяване на упойващо вещество, доколкото
посочените в цитираната норма м. - газхроматографския и метод на
Видмарк касаят
изследване на кръвта за наличие на алкохол. Горното следва от съдържанието на
ал.2 на чл.16 от същата Наредба, който говори за концентрация, която не трябва да
се различава с повече от 0,2 на хиляда.
Термини, използвани за установяването на алкохол в кръвта на водачите на ППС. Концентрация при употреба на
наркотично/упойващо вещество няма. Същото следва и от съдържанието на Приложение
№ 3 към чл.17 от Наредбата, а беше препотвърдено
и посредством отговорите на в.л. А. в с.з.
Липсва обективно нарушение и на
чл.20, ал.3 от Наредбата, която предписва, че в седемдневен
срок от връчване на НП
или от предявяване на обвинението за престъпление по чл.343б от НК,
изследваното лице може да поиска за своя сметка повторно извършване на
химически анализ, ако не е изтекъл срокът по чл. 19. В случая не се касае нито за
администратривно-наказателно производство, нито за обвинение по чл.343б от НК –
употреба на алкохол, нито още повече „пияно състояние“ по смисъла на чл.343,
ал.3, т.е липсва, която и да е от двете лимитирано посочени
хипотези. Следователно подсъдимият К.
никога не е имал право да поиска повторно извършване на
химически анализ на взетата му кръвна проба, т.е. не би могло да му бъде
нарушено правото на защита предвид обективната липса на тази правна възможност
с оглед повдигнатото му обвинение,
което дори не касае управление на МПС в „пияно състояние“, а след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. В тази връзка следва да се посочи, че в
разпоредбата на чл.343, ал.3 от НК е инкриминирано управлението на МПС след
употреба на наркотични вещества или техни аналози за разлика от нормата на чл.343б
от НК, където концентрацията на алкохол в кръвта следва да бъде установена по
„надлежния ред“, т.е съобразно реда, указан в релевантния подзаконов нормативен
акт – в случая Наредба №30/2001г.
Не може обаче да се толерира
чисто процесуално практиката на прокуратурата, въпреки че доста по-рано е имала
налични резултати от химичната експертиза, да повдигне по-тежко обвинение на К., едва в края на периода на
съхранение на пробите, недависимо от гореизложеното. Това най-малкото буди
съмнения, каквито са налични и у защитата, макар и да не накърнява съществено
правото на защитата на подсъдимия.
Безспорно обаче е нарушен чл.11,
ал.2
от Наредба №30/2001г., която предписва, е при
изследване за употреба на друго упойващо вещество се взема 40 мл кръв. От материалите по делото не може
да се онагледи в действителност какво количество кръв е взето от подсъдимия К. и колко
точно е изследвано при провеждане на лабораторните изследвания. От съдържанието
на протокола за предаване и приемане на проби за химико-токсикологичен анализ в
Токсикохимичната лаборатория на ВМА, става ясно, че на 12.09.2014г. в 08.10 часа
на химика С.С. от м.с. Ангелова от противошкова зала са предадени венозна кръв
в 1 бр. вакутейнер със зелена капачка и с обем приблизително ~4ml и 2бр. вакутейнери със сива
капачка и обем ~ 4ml,
т.е за нуждите на химическата /токсикологична/ експертиза са представени около
12ml
кръв.
Съдът обаче в този му състав не
намира да се касае за съществено нарушение на правилата, тъй като според в.л.А.
се касае за изключително ниска концентрация, и то на метаболит на
тетрохидроканабинола
в кръвта на К. – „По тази причина
експертизата доказва метаболит маркер на употребата, а не самия
тетрахидроканабинол“. В този обект /кръвта/ не са
идентифицирани упойващи лекарствени средства и други наркотични вещества от
групите,
описани напр. в т.III от
експертизата /амфетамин,
метамфетамин, кокаин, метадон, барбитурати и др./. Вземането
на кръв в количество под 40 мл. би имало значение, ако има и други упойващи
вещества, за които трябва да се направи друг тип анализ. Те имат специфични
екстракти, и само тогава количеството кръв няма да стигне. По тази причина,
количеството взета кръв за изследване е било напълно достатъчно за извършване
на анализа. И в двете проби, и на кръвта, и
на урината, обаче, е
установено наличие на метаболит на тетрахидроканабинола в концентрация, за която в.л. А. подчертава, че
е изключително ниска. По тези съображения първият съд намира,
че посоченото
нарушение на
Наредбата е
незначително,
тъй като не е
повлияло за
установяване на обстоятелствата от значение за разкрИ.е на обективната истина. Освен това самата Наредба не сочи
/чл.1, ал.2/, че установяването
на упойващо вещество става само с кръвна проба. Чл.7 от подзаконовия нормативен акт
регламентира реда за вземане на кръвна проба, но за установяване съдържанието
на алкохол, а не и на друго упойващо вещество в кръвта на
водача на МПС,
поради което и същото може да бъде установено и с химическо /токсикологично/ изследване
на урината.
От онагледените в дневника за лабораторни изследвания резултати става ясно, че
специфичния метаболит на теткрахидроканабинола е открит и в урината на К. /л.159 от съдебното производство/.
За това са използвани различни научни м., които предвид изложеното по-горе, че
не е задължително употребата на наркотично вещество да се докаже само с кръвна
проба, не са и регламентирани в Наредба №30/2001г.
Въпросът, който резонно поставя
защитата е как е взета урина от подсъдимия. Съдът в този му състав се довери на
изложеното от в.л. А., че практиката е урината да се вземе с катетър. Това
между другото следва и от състоянието, в което се е намирало подсъдимото лице
към 23.15 часа, което е правило обективно невъзможно вземането на урина по друг
начин. Факт е обаче, че начина на вземане на урината не е отбелязан в протокола
за медицинско изследване, въпреки че посочено вземането и на кръв, но между
впрочем Наредбата не регламентира изрично отбелязване на това. Поради това и не
може да се счете, че още тук е допуснато нарушение от обективен характер.
Нарушение обаче е допуснато на
друга основа, тъй като след като са извършени лабораторните анализи, при
предаването на пробите на 12.09.2014г. в 08.10 часа за нуждите на хичическата
/токсикологична/ експертиза, не е отбелязано, че се предава и контейнер с
урина. От своя страна обаче, съдържанието на експертизата и отговорите на в.л.
насочват към извод, че урина е обследвана от в.л., и то в количеството,
отразено в експертизата /от 25ml/.
Това следва не само от подробната аналитична част на експертизата на в.л.,
описваща какви точно м. и какви точно анализи са извършени и на урината на К., но и съдържанието на лабораторните
изследвания, които под №2953 и №2956 касаят резултати от материал за изследване
„урина“. Дали това количество урина е много или малко, при липса на критерии за
количествата урина, които следва да бъдат вземани според Наредба №30/2001г. за
установяване употребата на наркотични вещества, съдът не намира за нужно да
поставя на допълнителен анализ.
Ирелевантно е спрямо установения метаболит
в урината на К. и присъствието на
други медикаменти – пропофол, лауданозин, тъй като същите според експертите не
биха повлияли по никакъв начин на констатациите им. Тук е мястото да се
отбележи, че според документа, с който е изпратена урината за лабораторно
изследване /л.158 от съдебното производство/ има влИ.е на само 500ml плазма. Отново следва да се
подчертае, че доколкото специфичният метаболит е открит и в урината, не би
могло да се приеме, че се касае за прелИ.е на кръв, съдържаща
тетрахидроканабинол. В заключение, напълно резонно се явява и твърдението на
в.л. А. в с.з., че наличните вещества, установени в организма на К. безспорно говорят, че след
приемането му в шокова зала и преди вземането на кръв и урина за лабораторно
изследване, подсъдимият е бил обработван медицински, макар и не още с
приемането му от спешна помощ. Това следва и нормалната логика на нещата, че се
е касаело за пациент в изключително тежко състояние /кома/, чийто живот е бил с
приоритет пред преценката дали в кръвта/урината му впоследствие ще бъдат
установени допълнителни вещества, които евентуално биха оказали влияние върху
установяването/липсата на наркотични вещества.
Що се касае до т.нар.вакутейнери,
безспорно от отговорите на в.л. А. стана ясно, че се касе за епруветки,
отговарящи на изискванията на Наредба №30/2001г., които са получили търговско
наименование „вакутейнери“.
Съгласно чл.14 от Наредбата, пробите
от кръв се съхраняват от момента на вземането до изпращането им в лабораторията
при температура +4°С.
Няма данни това правило да е нарушено, при все, че се касае и за един
изключително кратък период от време от вземането на пробите до предаването им
за изследване. В изрично направената забележка след експертното становище е
отразено, че след постъпването им в токсикологичната експертиза, т.е в един
последващ момент, пробите ще бъдат съхранявани при температура от - 16 до - 22
градуса, именно с цел запазване на качествата на кръвта/урината. Отделно от
това според съда, указаната в чл.14 от Наредбата температура на съхранение
от +4 градуса по Целзий е максималната такава, с цел предотвратяване процесите
на гниене, водещи до негодност на пробата. Няма пречка съхранението да се
извършва при по-ниска температура, която ще предотврати негодност на обекта към
момента на изследването му.
Ето защо следва да бъде
отбелязано, че съдът напълно споделя обективността, пълнотата и яснотата на
експертното заключение на в.л. А., С. и Я.. Видно от отговорите на поставените
въпроси в с.з., се касае за лица със значителен обем и познания в областта на
токсикологията, химията и респективно начина на изследване на кръвта/урината, в
частност и за наркотични вещества или техни метаболити. В този смисъл, и при
констатираните частични нарушения на реда по Наредба №30/2001г., съдът не
намира основания да се дистанцира в изводите си за виновността на подсъдимия да
е управлявал МПС след употреба на метаболит на тетрахидроканабинол, именно
базирайки се на заключението на тройната съдебно химическа /токсикологична/ експертиза.
Категорично посредством заключението на в.л. са
установени по безспорен начин обстоятелства, за чието обследване са били необходими
специални знания из областта на науката
и медицината /токсикологията/, поради което и ведно с изключително подробните
отговори на въпросите от страна на в.л. А., СГС приема, че се касае за годен, и
при това качествен източник на доказателствени изводи. Нещо повече, две от
вещите лица са участвали и в извършването на първоначалните лабораторни анализи
на кръвта/урината на К..
В заключение, константна
е практиката на ВКС, че когато е нарушен редът за вземане, съхраняване и
транспортиране на пробите за изследване на алкохол, респ. упойващо вещество, изготвеният
анализ няма да бъде годно доказателствено средство само тогава, когато това
нарушение се е отразило на резултата от него.
Ако нарушението макар и налично, не се отразило на резултата от химическия
анализ, то липсват основания протокола за химическото изследване да не бъде
ценен като доказателствено средство, което пък от своя страна налага
включването му в общата доказателствена съвкупност, поради процесуалната му
годност. Само за
отбелязване е обстоятелството и тук, че данни за употреба на наркотични
вещества от неустановен вид /в частност/ марихуана дадоха и св.Г. и Т., чийто
показания съдът намери за достоверни по изложените по-напред съображения, т.е
налице са и друг вид доказателства в тази насока.
Съдът в този му състав не намира
да спомогна за изясняване обстоятелства от предмета на делото онагледеното в
съдебно-медицинската и писиатрично-психологична експертиза №440/2015г.
становище на в.л. д-р С., д-р К. и психолог Златарева
(л.104-114 от
досъдебното производство), доколкото се касае за експертиза, изготвена за
нуждите на досъдебното производство, целяща да прецени актуалното соматично и
психологично състояние с оглед извършването на различни процесуално-следствени
действия с К.. В действителност, към
датата на изследването, в.л. са констатирали наличието на ретроградна и
конградна амнезия, но доколкото подсъдимият се е възползвал от правото си да не
дава обяснения, както в хода на предварителното разследване, така и пред съда, същото
няма пряко доказателствено значение. В частност обаче това становище се
подкрепя и от показанията на св.И. К..
Констатация за
необременото съдебно минало на подсъдимия К.,
съдът направи въз основа на приложените и приети по делото като писмени
доказателства справка за съдимост (л.166 от досъдебното производство), а също и
инкорпорираната в хода на съдебното следствие.
Извън
изчерпателно изброените по-горе писмени доказателства, съдът изключи от
доказателствените си изводи приложените по делото други документи, които счете
за несвързани и излизащи извън предмета на доказване по чл.102 от НПК и в този
смисъл неотносими.
На основата на така
изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Подсъдимият
Н.Г.К. е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.3, пр.2,
б.„б“, пр.1, вр. ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.
В
действителност от обективна страна на база на
анализираните по-горе гласни и писмени доказателства, доказателствени средства
и способи за проверка, може да се направи категоричния извод, че на 11.09.2014г.
около 22.20 часа в гр.С., при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил марка „Пежо”, модел „206” с per.№******, като се движел по
бул.„П.Ю.Т.”*** към ул.„***” и в района на бл.8, подсъдимият К. е нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности
на скоростта в км/ч: Пътно превозно средство от категория В - в населено място
- 50 км/ч.” като е управлявал посочения автомобил със скорост 86 км/ч вследствие
на което, при предприемане на маневра изпреварване, е загубил контрол върху
него, поради което станал причина за пътно-транспортно произшествие - удар на
автомобила в дърво, в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на
пътничката в лекия автомобил А.-М.А. Г., стояща на предна дясна седалка.
Подсъдимият К.
е годен субект на
престъплението, тъй като е привел в действие механизмите и уредите на моторното
превозно средство – лек автомобил по смисъла на § 6, т.11 и т.12, б.“а“ от ДР
на ЗДвП. В този
смисъл няма спор, че той е управлявал л.а., поради което и
още на този етап следва да се отхвърли хипотетично отклоняване на волана в ляво
от починалата пътничка.
В качеството си на водач на ППС и участник в движението със своите действия /управление
с превишена скорост/ и бездействието си /плод на субективна преценка/ К. не е могъл да предотврати
настъпилото ПТП, което е бил длъжен да стори, в резултат на което е причинил
смъртта на пострадалата А.-М.А. Г. – пътничка в неговото
превозно средство.
Подсъдимият К.
е нарушил правилата
за движение именно на горецитираната норма
на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Несъобразяването с тази разпоредба е довело до рязкото
отклоняване на л.а., последващия сблъсък, в резултат на което на пострадалата
са причинени увреждания, несъвместими с живота. Нарушаването на това правило е
в пряка причинна връзка с последвалата смърт на А.-М.А. Г.. Точната скорост на управляваното от подсъдимия К.
МПС - 86 км/ч, съдът
изведе от заключенията на подробно коментираните комплексна
медико-автотехническа експертиза и не на последно място и от корелиращите със
заключението й показанията на почти всички свидетели-очевидци, също анализирани
по-горе. От анализа на в.л., направен в комплесната медико-автотехническа
експертиза, съдът взе и обективно наличните данни за скоостта в момента на
удара, а не на последно място и възможността за предотвратяването му, при
управление с разрешената за градски условия скорост.
Тук е мястото да се посочи, че
съдът не възприе част от правната квалификация, отразена в обвинителния акт на
СГП, а именно подсъдимият К.
да е нарушил и
разпоредбата на чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват”. Тази норма въвежда
общовалидно задължение спрямо управляващите ППС да контролират непрекъснато
ППС, които управляват и поради това чл.21 от ЗДвП се явява специална спрямо нея.
Недопустимостта на едновременното приложение на обща и на специална спрямо нея
норма мотивира настоящият съдебен състав да постанови оправдателен диспозитив
по отношение повдигнатото обвинение в частта, касаеща допуснато от подсъдимия К.
нарушение на чл.20,
ал.1 от ЗДвП. По силата на общото правило „Lex spetiali derogat legi generali”,
квалификацията на дадено нарушение съобразно общото предписание е допустима,
възможна и правно оправдана единствено и само в случаите, когато извършеното не
се субсумира под специален състав, какъвто е наличен в случая (в тази насока р.№211
от 11.09.2012г. по н.д. №414/2012г., III н.о., р.№289 от 09.06.2013г. по к.н.д.
№936/2013г., III н.о., р.№ 388 от 07.01.2014г., II н.о., р.№5 от 01.02.2012 г. по к. н. д.
№ 2900/2011 г., н. к., ІІ н. о. на ВКС, р.№1/09.03.2015г. по д.№1934/2014г. III н.о. на ВКС).
Настоящият съдебен състав в
унисон с горецитираната съдебна практика следва да отбележи, че за
съставомерността на извършеното деяние от подсъдимия К. е от значение единствено нарушението на правилото за движение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП. Инкриминираното нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП няма
никакво отношение за настъпилата катастрофа, тъй като отсъствието на постоянно
упражняван контрол върху автомобила е самостоятелно и може да бъде осъществено
само доколкото не е налице нарушение на режима на скоростта. Изгубването на
контрола върху превозното средство, като самостоятелно нарушение на правилата
за движение, може да се държи на различни причини /отклоняване на вниманието,
разсейването му, вкл. и поява на птица на пътното платно/ и др. Когато загубата
на контрол е в резултат на допуснато нарушение на режима на скоростта,
извършеното нарушение е винаги по чл.21 от ЗДвП. В този смисъл причина за реализиране на катастрофата е
превишената скорост на движение на лекия автомобил „Пежо”, а не загубата на
контрол над превозното средство, поради което и съдът намира, че в
причинно-следствена връзка с настъпване на произшествието не се намира правилото
за движение, онагледено в чл.20, ал.1 от ЗДвП. Затова и подсъдимият К. беше оправдан по обвинението в тази
му част.
Вярно
е, че сред обстоятелствата и в диспозитива на обвинителния акт е отразено, че при предприемане на маневра
изпреварване, подсъдимият К. е загубил
контрол върху л.а., в резултат на което е и настъпило ПТП. Няма данни обаче за
причинна връзка на извършеното изпреварване с настъпилия съставомерен резултат,
или с други думи, че ако изпреварването беше с разрешената за градски условия
скорост, водачът не би загубил контрол върху МПС и не би се отклонил рязко в ляво
от траекторията си на движение, от което би последвал удара в дървото и
съответно фаталния изход за живота на пострадалата Г.. В дейсвителност би могло
да се изведе хипотеза за въвеждане сред нарушените бланкетни норми и на такава
касателно маневрата изпреварване, но същото би могло да бъде само обект на
констатация в мотивите, при все, че най-малкото ТР№2/22.12.2016г. по т.д.
№2/2016г., което в т.7 допуска това, не е било обективирано в правния мир към
датата на постановяване на съдебния акт /14.12.2016г./
В този смисъл следва да се
подчертае, че характер на общо правило за поведение има и чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, която на свой ред също запретява водачите да управляват ППС под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Поради това, съдът още един път
не би могъл да се съгласи, че е нарушено правото на защита на подсъдимия К. с това, че не му е вменено да е
нарушил още една правна норма. Друг е въпроса, че ако тази разпоредба все пак
присътваше в обвинението, съдът, предид разбирането си, обективирано и досежно
нарушението на чл.20, ал.1 от ЗДвП, щеше на осн. чл.304 от НПК, да оправдае К. и по това обвинение.
Несъобразяването с правилото,
указано в нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, както и при липсата на данни по
делото за наличието на Т.а психическо състояние у дееца, което да го е лишило
от възможността да изведе в съзнанието си представи за общественоопасните
последици от деянието, мотивира градският съд да приеме, че с поведението си
подсъдимият Н.К. е причинил смъртта на
пострадалата А.-М.А. Г..
Доколкото по делото не се
установява друга причина за настъпване на съставомерния резултат - смъртта на Г.
/съдебно-медицинска експертиза на труп/, следва да се приеме, че същата се
намира в пряка причинно-следствена връзка с допуснатото от подсъдимия нарушение
на правилата за движение по пътищата, довели до настъпване на ПТП (р.№176 от
11.05.1987г., III н. о.).
Изпълнителното деяние реализира именно квалифицирания състав на чл.343, ал.3, пр.2,
б.„б“, пр.1, вр. ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК, тъй като деянието е извършено след употреба на наркотично вещество –
тетрахидроканабинол - К. е
управлявал автомобила с присъствие на специфичен метаболит-карбокси-делта9-ТНС
в кръвта и урината, доказващ употреба на упойващо вещество тетрахидроканабинол
/включен в Списък I на Наредбата за класифициране на растенията и веществата
като наркотични към ЗКНВП/, а
поведението на К. е
в пряка причинна връка и с настъпилата смърт на едно лице.
Подробно в доказателствената част на мотивите бяха изтъкнати
съображения, обосноваващи извода на съда, че по делото е категорично
установено, въпреки частичните нарушения на правилата на Наредба №30/2001г., че
подсъдимият К. е управлявал л.а. на
11.09.2014г. около 22.20 часа след като неустановен период назад е употребил
наркотично вещество, отложило в кръвта и урината му специфичния метаболит на
тетрахидроканабинола.
Без
значение е кога е било употребено високорисковото наркотично вещество - дали
непосредствено преди управлението на МПС или в един по ранен момент. Релевантно
за обективната съставомерност на престъплението по чл.343, ал.3, пр.2, б.„б“, пр.1, вр.
ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК е момента на
управление на МПС
- в този момент да е налична употреба на наркотично вещество, като е без
значение колко време преди управлението на МПС е употребено то. В такава насока доводи бяха
изтъкнати във връзка с кредитируемостта на химическата /токсикологична/
експертиза. А косвено доказателство, допълващо извода за обективната
съставомерност на инкриминираното престъпление, са показанията на св.Т. и Г. за констатирана и
по-рано употребана
наркотични вещества
от подсъдимия К., без
да е наркозависим
/вж. и заключението на съдебно-психиатричната и психологична експертиза/.
Следва да се посочи, че субективната
преценка на дееца, дали все още се намира под въздействието на наркотика, или
според него това въздействие е преминало, е без значение за наказателното
производство. Всъщност, управлението на МПС след употреба на наркотични
вещества, а и
алкохол, е наказуемо именно по тази причина, тъй като деецът има
ограничена възможност за реакция и нереална преценка, както за заобикалящата го
действителност, така и за собствените си възприятия. Това го поставя в
невъзможност да управлява МПС по безопасен начин.
За разлика от „пияното
състояние“, при което по тълкувателен път
съдебната практика е утвърдила, въз основа на научни м. възприемането на
квалифициращия признак при наличие на над 0,5 промила алкохол в кръвта на
причинилия ПТП със съставомерен престъпен резултат водач, то при установяване
на употреба на наркотични вещества,
все още такъв „качествен“ показател
не е дефиниран от науката. Изследванията в международен мащаб са доказали, че
при употребата на канабис,
има негативно влияние върху краткосрочната памет, пречи на концентрацията,
точното чувство за време и фината координация на движенията. В такава насока между впрочем
бяха и констатациите на в.л. А. при отговорите на част от зададените му въпроси
в с.з., обективирани и в заключението.
От субективна страна подсъдимият К. не е предвиждал общественоопасния
характер на деянието си и неговите общественоопасни последици, но е бил длъжен
и е могъл да ги предвиди и предотврати (чл.11, ал.3, пр.1 от НК), т.е. е действал виновно, при
проявена непредпазливост /”несъзнавана непредпазливост”, небрежност
(negligentia)/. Несъзнателната непредпазливост на подсъдимия се изразява в
липса на представи за настъпилото общественоопасно деяние, но въпреки това за К.
е било психически
възможно да предвиди неблагоприятените последици от своето поведение.
Възможността да предвиди последиците, съдът открива и в обстоятелството, че К.
е с шофьорски опит,
който би следвало да е изградил определени навици у същия с оглед не само
спазване правилата, установени в ЗДвП, но и с оглед възможността му да прецени
и реагира при настъпили чрезвичайни ситуации. Нещо повече, основно задължение
на водачите, именно с което не се е съобразил К., е да управляват МПС със съответно указаната в ЗДвП скорост за
движение в градски условия. В подкрепа на този извод следва да се отбележи и
заключението на комплексната
медико-автотехническата експертиза досежно предотвратимостта на
удара, ако подсъдимият
беше управлявал МПС с разрешена скорост /отговор на задача пета/.
Съдът в този му състав не се
солидаризира с доводите на частното обвинение за това, че подсъдимият К. е предвиждал
настъпването на обществено-опасните
последици, т.е
действал е при самонадеяност като необосновано
се е надявал да ги предотврати,
уповавайки се на качествата на управлявания от него автомобил и на опита, който
има като водач. По делото не са налице фактически данни в подкрепа на
становище, че К. е предвиждал
общественоопасните последици от действията си. Следователно не са относими
форми като евентуален умисъл и съзнавана непредпазливост - престъпна
самонадеяност - в чиито характеристики е заложено деецът да има субективна
представа какво би последвало от действията му - чл.11, ал.2 и ал.3 предл.2 от НК. Не се установяват никакви данни подсъдимият К. да е имал съзнателно намерение и
подбуди, несъобразявайки се с правилата за движение, да причини смъртта на приятелката
си и още повече да постави себе си в Т.а тежко състояние след ПТП. Необосновано
и неуместно е да се счита, че е пренебрегнал инстинкта си за самосъхранение, за
да осъществи подобна цел. Необходимо е да се даде превес на законовите правила
за изграждане на вътрешно убеждение по доказателствата и на разума при оценката
на фактите. Не са налице доказателства подсъдимият К. да е
съзнавал предстоящото и да е мислил да го предотврати. Допуснатите нарушения на
правилата за движение сами по себе си не предопределят яснота за субективните
представи в дееца, осъществяващ престъпно поведение.
В заключение, водачът К. е управлявал описания по-горе л.а.
на посочената дата, след като изрично е съзнавал, че по-рано назад във времето
е употребил наркотично вещество, съдържащо метаболит на тетрахидроканабинола и
въпреки това е привел в действие същия, и то като е превозвал и своя приятелка
и пострадала – А.-М. Г..
Макар и не изрично дефинирано
като позоваване на случайно деяние, в пледоарията си защитата въвежда твърдение
за несъставомерност, доколкото е възможно причиняването на ПТП да се дължи на
външна причина, и в частност прелитаща или намираща се на пътното платно умряла
птица. Доколкото първата версия на защитата беше категорично опровергана от
съда посредством анализа показанията на св.П., Р. и становището на в.л.,
изготвили комплексната медико-автотехническа експертиза, съдът не приема, че в
казуса наличието на умряла птица с размери от около 50см в дясната част на
пътното платно е било възможно да окаже влияние върху поведение на водача К.. Отново следва да
бъде подчертано, че според показанията на св.П., мъртвата птица е била на около
2-3 м след неговия спрял л.а., а той от своя страна настоява да е спрял след
ПТП най-малко на 30-40м преди мястото, от което се е отклонил катастрофиралия
автомобил К.. Следва в допълнение
становището на съда да бъде подкрепено още един път и с отговорите на в.л. Г., П. и Т., че дори и наличието на летяща
птица, сама по себе си при управление с разрешена в градски условия скорост, не
би довела до причинения съставомерен резултат, който е плод на субективното
поведение на водача - изгубен контрол при управлението му, ведно със скоростта,
с която се е движил, както и предприетите от него действия или бездействия с
органите за управление.
Т.е изключена е хипотезата, птицата да е причина за ПТП. В процесния казус
позоваването на чл.15 от НК е несъстоятелно и доколкото самият подсъдим е имал
неправомерно поведение, свързано с нарушаване на правилата за движение,
свързани със скоростта. При това положение той сам се поставил в състояние на
невъзможност да избегне удара.
По изложените съображения
подсъдимият Н.Г.К. на осн. чл.303, ал.2 от НПК беше признат за виновен
по повдигнатото му обвинение за извършено по непредпазливост престъпление по чл.343, ал.3, пр.2,
б.„б“, пр.1, вр. ал.1, б.„в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК при допуснато нарушение на правилата за движение по
пътищата, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП като респективно на осн. чл.304 от НПК
беше оправдан да е нарушил чл.20,
ал.1 от ЗДвП. Съдът в този му състав прие, че събраните
в хода на съдебното следствие доказателствени материали по несъмнен начин
установявиха състоятелността на тезата на обвинението, макар и не в целия
твърдян от обвинението обем.
По
наказанието:
За стореното от К. законодателят е предвидил наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 3
/три/ до 10 /десет/ години към момента на извършване на
деянието и кумулативно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“.
При индивидуализация на
наказателната отговорност на подсъдимия К., съдът не намира да са налице
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1
от НК, които да предопределят и най-лекото предвидено наказание като
несъразмерно тежко. И това е така, защото съдът е задължен да приложи чл.55,
ал.1 от НК и да определи на подсъдимия наказание под най-ниския предел на
предвиденото наказание в закона само когато направи фактическа констатация, че
са налице изключителни по своя характер смекчаващи обстоятелства или че има
многобройни смекчаващи обстоятелства, всяко от които само за себе си не може да
се оцени като изключително, на следващо място - правен извод, че и най-лекото
наказание, предвидено в закона, е несъразмерно тежко, защото има значително
по-ниска степен на обществената опасност на деянието и дееца от типичната за
този вид престъпност с оглед конкретното своеобразие на обстоятелствата, при
които е извършено престъплението, особеностите на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи обстоятелства. Тези две условия са дадени в закона
кумулативно и едновременно. В настоящия казус, раглеждащият делото съд не
констатира обстоятелства от посочения вид, които да обосновават налагането на
наказание под законоустановения минимум.
При индивидуализация размера на наказанието на подсъдимия К., съдът отчете като смекчаващи
отговорността обстоятелства - чистото му
съдебно минало, изразеното съжаление за случилото се, заявено от подсъдимото лице при упражняване
правото му на лична защита, изключително младата му възраст към датата на
извършване на деянието и понастоящем и факта, че в ПТП е загубил близък
човек-приятел. Съставът на СГС причисли към смекчаващите вината обстоятелства и
липсата на наложени наказания с влезли в сила НП на водача К. /вж. справката от СДВР, отдел „ПП“/, както и стриктното му
процесуално поведение по време на целия наказателен процес.
Към оттегчаващи вината
обстоятелства, съдът отчете, че К. е
шофирал със скорост, надвишаваща с около 36 км/ч разрешената такава за населено
място и изключително младата възраст на пострадалата Г..
Следва да се посочи обаче, че
няма как при индивидуализацията на наказанието да се вземе предвид
обстоятелството, че деянието е извършено след употреба на наркотични вещества,
в каквато насока са съображенията на повереника на частните обвинители и самите
частни обвинители. Същото е от кръга обстоятелства, посочени в чл.56 от НК,
доколкото е взето предвид от законодателя като квалифициращ признак на
извършеното от К. престъпление. Към
тази група обстоятелства, обосноваващи налагането на по-тежко наказание няма
как да бъдат причислени и допуснатите повече от едно нарушения на правилата за
движение, при все, че подсъдимият беше оправдан по обвинението да е нарушил
общата норма на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Водим от
горните съображения, при липса на
условията, визирани в чл.55, ал.1, т.1 от НК и съотнасяйки личността на
подсъдимия с целите по чл.36 от НК, съдът намери за съобразено с генералната и
специална превенция на подсъдимия К.
да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години „Лишаване от свобода”.
Изводът, че в случая не са налице
многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл.55, ал.1
от НК, обаче не лишава съда от възможността за преценка приложението на чл.66,
ал.1 от НК. Отлагане изпълнението на определеното наказание според настоящия
съдебен състав в необходимата степен би осъществило адекватното и достатъчно
интензивно репресивно и възпитателно-поправително действие върху подсъдимия К., поради което съдът прие, че не се
налага откъсването му от нормалната му социална среда. Налице са и
материално-правните предпоставки на чл.66, ал.1 от НК - наложеното наказание
„Лишаване от свобода” не надвишава 3 /три/ години, подсъдимият К. е неосъждан и за постигане целите на
наказанието и за поправяне му не е наложително да изтърпи наказанието
ефективно. Поради това, съдът отложи изпълнението на така определеното
наказание от 3 /три/ години
„Лишаване от свобода” за срок от 5 /пет/
години от влизане на присъдата в сила, през който период да бъде даден шанс
на подсъдимия за поправяне и превъзпитание.
С приложението на чл.66, ал.1 НК
в случая не се злепоставя и постигането на генералната цел - възпитателно и
предупредително въздействие и върху другите членове на обществото. Не може да
не се отчете обстоятелството, че се касае за един изключително млад човек, в
началото на съзнателния си жизнен път, който така или иначе цял живот ще носи
болката и последиците от загубата на близък нему човек и приятел, а и
здравословните проблеми след ПТП.
Преценката за прилагане на
института е заложена на индивидуалните способности и характер на дееца.
Акцентът се поставя приоритетно не върху генералната превенция на наказанието,
а именно върху специалната. Защото чрез наказване, на първо място, се цели
поправянето на дееца, превъзпитаването му към спазването на законите и на
добрите нрави и да се въздейства предупредително върху него за възможни бъдещи
простъпки. Едва на второ място е поставена генералната превенция (чл.36 от НК).
Значимостта на специалната превенция е изведена в текста на чл.66, ал.1 от НК
чрез думите „и преди всичко за поправянето на осъдения”. Следователно нито
многобройността на такъв тип пътни инциденти, завършили със смърт за съжаление,
нито значими обществени дела по сходни казуси, могат да препятстват
приложението на условното осъждане за подобен род непредпазливи престъпления. В
такава насока е ориентирана и съдебната практика /р.№206-68г., ІІ н.о., р.№138-71г.,
ІІ/, вкл. и задължителната, макар и действащо право след 22.12.2016г. /т.2 от
ТР№2/22.12.2016г. по т.д. №2/2016г./. Самостойно разгледана генералната превенция не мотивира
по-сурово отношение към подсъдимия, отколкото тежестта на деянието налага.
Целите на наказанието по чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и без прибягване
до ефективно изпълнение. Скръбта на родителите по загубата на дъщеря им е
незаличима, но тя не следва обезателно да бъде възмездена със затвор.
Предвид кумулативния
характер на наказанието по чл.37, ал.1, т.7 от НК при всички виновно извършени
деяния по чл.343 от НК, каквото е и настоящето, съдът лиши подсъдимия Н.К. от право да управлява МПС за срок от 5 /пет/
години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът намери горния срок за разумен като отчете
обстоятелството, че лицето е и в активна трудова възраст, работи и учи. Тежестта
на извършеното престъпление е сравнително голяма, без деянието да е
инкриминирано в особено тежък случай. Подсъдимият К. като водач на МПС е пренебрегнал забраните
да не управлява МПС след употреба на наркотични вещества и да се движи със
скорост над разрешената. Престъпните последици са следствие на неговото виновно
поведение на пътя. Ето защо и съобразявайки предвиденото в чл.49, ал.2 от НК,
за справедлив съдът намери размера на кумулативното наказание от 5 /пет/ години
лишаване от право К. да управлява
МПС.
Доколкото по делото липсват данни, от които да е
видно, че свидетелството за управление на подсъдимия К. е отнето
след ПТП, няма необходимост от преценка предпоставките на чл.59, ал.4 от НК за
приспадане на времето, през което водачът е бил лишен от право да управлява МПС
по административен ред.
По
разноските и веществените доказателства:
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия К. да заплати направените по сметка на МВР в досъдебното производство разноски
в размер на 1659,08лв. /хиляда шестстотин петдесет и девет лева и осем
стотинки/ и в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СГС разноските в
съдебното производство от 1190,00лв. /хиляда сто и деветдесет лева/, представляващи стойността на
изготвените и приети експертизи, а също и за явяване на в.л. в с.з.
На осн. чл. 190, ал.2 от НПК и
чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
съдът осъди подсъдимия К. да заплати
по сметка на СГС държавна такса в размер на по 10.00лв. /десет лева/ за
служебно издаване на 2бр. изпълнителни листа за
обезпечаване събирането на горепосочените суми.
Вещественото доказателство - лек автомобил марка „Пежо“, модел „306“ с ДК №******, иззет с
Протокол за оглед на местопроизшествие от 12.09.2014г. след влизане на
присъдата в сила следва да се върне на собственика му М. Н. К., каквито данни
съдът събра служебно.
Мотивиран от гореизложените
съображения, СЪДЪТ постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:.........................................