Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, .2018 г.
№
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, НО, ІІІ въззивен
състав в публично заседание на втори февруари две хиляди и осемнадесета година
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ : АНТОН УРУМОВ
АНЕТА ИЛЧЕВА
при секретаря Радка Г. и в
присъствието на прокурора Анелия Неделчева, като разгледа докладваното от съдия ТОДОРОВА
в.н.о.х.д. № 5870 по описа за две хиляди и седемнадесета година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
С присъда постановена на 9.02.2017
г. по н.о.х.д. № 6679/2014 г. Софийският
районен съд, Наказателно отделение, 2-ри състав е признал подсъдимия М.Д.К.,
ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че около 20:10 часа на 16.01.2013 г., в
гр.София, ж.к."********, е отнел чужди движими вещи - 1 бр. дамска чанта,
сива на цвят с формата на слонско ухо на стойност 10,00 лева, два броя червила
марка „Голдън Роуз" на единична цена от 1,50 лева на обща стойност 3,00
лева, 2 броя моилви за устни марка „Голдън роуз", с единична цена от 1,50
лева на обща стойност 3,00 лева, очила с диоптър на стойност 7,20 лева, един
брой калъф за очила марка „Кристиян Диор" на стойност 4,00 лева, ножичка
за нокти на стойност 2,00 лева, сребърен пръстен с камъчета от 5 грама на
стойност 25,00 лева, 1 бр. мобилен телефон марка „Самсунг", модел
„ЕС401И", на стойност 30,00 лева, паричната сума от 400,00 лева, или
всички вещи на стойност 484,20 лева, от владението на М.Г.К. с намерение противозаконно
да ги присвои, като употребил за това сила – издърпал чантата с двете си ръце
от пострадалата К., поради което и на
основание чл. 198, ал. 1 НК вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК му е наложил наказание лишаване от
свобода в размер на 1 година. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението
на така наложеното наказание за срок от 3 години. На основание чл. 67, ал. 3 НК във вр. с чл. 42а, ал.
2, т.
2 във вр. с ал.1 от НК по отношение на подсъдимия К.
е
наложена през целия изпитателен срок
пробационна мярка: задължителни периодични срещи с пробационен
служител. На основание чл.
189, ал.
3 от НПК на подсъдимия К. е възложено да заплати по сметка на СДВР направените по делото
разноски в размер на 96,37 лева за извършени на досъдебната фаза експертизи и
по сметка на СРС направените по делото разноски в съдебна фаза в размер на
380,00 лева. На основание чл. 190, ал.
2 НПК подсъдимият К.
е
осъден да заплати 10
лв. държавна такса за служебно издаване на два броя изпълнителни листа.
Срещу присъдата в законустановения срок е
постъпил протест от прокурор при Софийска районна прокуратура и жалба на
подсъдимия М.Д.К..
В протеста се оспорва присъдата в частта
относно наложеното наказание, като се твърди, че е явно несправедлива, защото
наказанието е занижено. Прави се искане за изменение на присъдата, като
наложеното наказание бъде увеличено и бъде отменено приложението на чл. 66, ал.
1 НК. В допълнението на протеста се оспорват изводите на районния съд по
отношение на смекчаващите отговорността обстоятелства и се твърди, че е
подценено значението на отегчаващите отговорността обстоятелства. Не се правят искания за събиране на
доказателства.
В жалбата на подсъдимия се
твърди, че присъдата е неправилна поради нейната необоснованост и нарушение на процесуалния и
материалния закон. В допълнителна молба от защитника на подсъдимия се изразява
недоволство единствено срещу присъдата в частта относно наложеното наказание,
като се твърди, че то е завишено и се прави искане за намаляването му. Не се
правят искания за събиране на доказателства.
В откритото въззивно
заседание пред въззивния съд прокурорът при Софийска градска прокуратура
поддържа подадения протест и моли да бъде уважен, като първоинстанционната
присъда бъде изменена, а наложеното на подсъдимия М.Д.К. наказание бъде
увеличено и бъде отменено отлагането на изпълнението на наказанието по чл. 66,
ал. 1 от НК. Подадената въззивна жалба счита, че следва да бъде оставена без
уважение.
Частната обвинителка М.Г. К.,
редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не взема становище по
основателността на протеста и жалбата.
Защитникът на подсъдимия
поддържа жалбата с оплакването за несправедливост на наказанието. В случай че
не бъде уважено, счита, че са налице законовите основания за оставяне на
присъдата в сила.
Подсъдимият М.Д.К. моли да му
бъде намалено наказанието.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази
изложените от страните доводи и сам служебно провери изцяло правилността на
присъдата съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намира за установено следното:
Протестът и жалбата са
неоснователни.
За да постанови присъдата
си, първоинстанционният съд е събрал всички относими към предмета на делото
доказателства чрез показанията на свидетелите М.Г.К., Р.П.С., дадени в хода на
съдебното следствие и депозирани в досъдебното производство, прочетени по реда
на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 НПК, С.М.К., дадени в хода на съдебното
следствие и депозирани в досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281,
ал. 4 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, И.Н.П.; писмени доказателства и доказатествени
средства – протокол за разпознаване на лица, справки за съдимост, справка от
„Глобул“, изх.№ 2225/29.01.2013 г. с разпечатка на гласови повиквания, справка
от „Теленор“ ЕАД, изх. № 754/2015 г. с приложение към нея – копие на заявление
за смяна на сим - карта (л.49-50 от съдебното дело), справка от „Теленор“ ЕАД,
изх. № 3742/20.02.2015г. с приложение към нея – карта на покритие на клетка с
адрес гр. София, Овча купел, бл. 610, справка от „Теленор“ ЕАД с изх.№
413/11.01.2016г., фактура за закупуване на телефонен апарат и гаранционна карта
към нея, справка от Дирекция „Национална система 112“, веществените
доказателствени средства и доказателства – фотоалбум към протокол за разпознаване
от 21.01.2013 г., диск, съдържащ записи
от Дирекция „Национална система 112“.; експертните способи за събиране на
доказателства – заключението по съдебно-оценителна експертиза, заключението по
съдебно-техническата експертиза по протокол № 310 - Ф/13 г.
Въззивният съд след собствен комплексен
анализ на всички събрани по делото доказателства намира, че установената
фактическа обстановка от районния съд е обоснована и почива на вярна и
добросъвестна интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в
тяхната съвкупност.
Правилно районният съд е
установил, че подсъдимият М.Д.К., роден на *** ***, няма образование, не е
осъждан, работи като общ работник. Св. М.Г.К. работела като зъболекар в
кабинет, разположен на адрес в гр. София, ж.к. „********, на партерния етаж.
Нейни пациенти от продължителен период от време били подсъдимият и
неговият приятел св. Р.П.С..
На 16.01.2013 г. следобед св. С.и
малолетният му син И.след записан час за лечение на зъби при св. К. посетили
кабинета й, придружени от подсъдимия. Преди да започне прегледа на детето св. К.
поискала от св. С.парите, които той й дължал за предходни посещения. Св. С.казал,
че не е в състояние да се издължи и двамата разменили остри реплики. Подс. К.,
който до този момент наблюдал иронично св. К., се намесил с неприлични реплики
за външния й вид. Св. К. реагирала на думите му, като го нарекла „грозен
циганин" и поискала да напусне кабинета й. Подсъдимият първоначално
отказал, като продължил със словесните нападки, което наложило св. С.да го помоли
да си тръгне. Подсъдимият си тръгнал, като преди да излезе, се обърнал към св. К.и
я заплашил със саморазправа. Св. К. се притеснила, но продължила работата си. Малко
по-късно св. С.също си тръгнал.
Същия ден, около 20:10 часа, св. К.
приключила работа, заключила кабинета си и се отправила към дома си. След като
излязла от бл. 501, тя започнала да се придвижва по улицата, разположена между
оградата на намиращия се в близост магазин „Фантастико" и бл. 501. След
края на бл. 501 тя поела към бл. 503. Мястото било леко осветено от улични
лампи, разположени на близката улица. Св. К. държала в дясната си ръка дамската
си чанта. Вещта била изработена в сив цвят, с дизайн на слонско ухо на стойност
10 лв., като в нея свидетелката била поставила лични вещи – два броя червила
марка „Голдън Роуз“ на единична цена от 1,50 лева на обща стойност 3,00 лева, 2
броя моливи за устни марка „Голдън роуз“ на единична цена 1,50 лева, на обща
стойност - 3,00 лева, очила с диоптър на стойност 7,20 лева, един брой калъф за
очила марка „Кристиян Диор“ на стойност 4,00 лева, ножичка за нокти на стойност
2,00 лева, сребърен пръстен с камъчета от 5 грама на стойност от 25,00 лева, 1
бр. мобилен телефон марка „Самсунг“, модел „ЕС401И“ на стойност 30,00 лева и
паричната сума от 400 лв. В лявата си ръка тя носела плик с покупки.
Неочаквано, в близост до бл.503, пред себе си частната обвинителка видяла
силует на мъж с височина около 170 см, с тъмно облекло, а качулката на връхната
му дреха била поставена на главата. Когато св. К. приближила непосредствено фигурата,
мъжът се обърнал рязко, хванал с двете си ръце дамската й чанта и започнал да я
дърпа. При това движение той се извъртял изцяло с лице към св. К., което й
позволило да го разгледа добре и да разпознае подсъдимия. Св. К. се опитала да
запази чантата си и не я пускала, но подсъдимият успял в крайна сметка да я
издърпа. В хода на съприкосновението подсъдимият й казал „Божичко, колко си смешна!”,
след което побягнал и се отдалечил от местопрестъплението, като се скрил в
междублоковото пространство, отнасяйки чантата и нейното съдържание, като
общата стойност на отнетите вещи възлизала на 484,20 лева. Св. К. започнала да
крещи, че е ограбена. Виковете й били чути от живущия в бл. 501 св. С.М.К.,
който в този момент излизал от своя вход „Г", за да разходи кучето си. Св.
К. го видяла и се затичала към него, като продължавала да повтаря, видимо
разстроена, че е била нападната от неин пациент. Св. К.по нейна молба й
предоставил мобилния си телефон, от който тя се обадила на тел. 112 в
централата на на Дирекция „Национална
система 112“ – МВР и съобщила за това, че е била нападната и за вида на
отнетите вещи. За извършителя обяснила, че е неин пациент, с когото по-рано
през деня се срещнала.
По-късно същата вечер св. К. подала
молба за съдействие за разкриването на престъплението в 6 РУ – СДВР.
Въззивният съд установи, че
приетата фактология на разглежданото събитие, на деянието и неговото авторство
е всеобхватно и точно изведена от първостепенния съд, който е извършил
изключително задълбочен и пълен анализ на всички доказателствени материали. По
отношение на направените логически връзки между отделните доказателства и
изясняването на тяхното комплексно значение за изграждане на картината,
представляваща достоверно отражение на действителността, изводите на районния
съд са изградени напълно в съответствие с изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл.
107, ал. 5 НПК.
На първо място районният съд
обосновано е възприел показанията на св. К. като достоверен доказателствен
източник, тъй като тя последователно – извънпроцесуално (в сигнала си на тел.
112 и в разказа си пред св. К.) и в хода на целия процес, еднопосочно и
безпротиворечиво е излагала възприятията си за времето и мястото на
нападението, за личността на извършителя и за предисторията на техния конфликт
по-рано същия ден. Показанията на св. К., освен че съдържат ценни косвени
доказателства за състоянието на пострадалата след нападението и за това, какво
му споделила, са и съществен контролен коректив за достоверност на нейните
показания. Св. К.разказва, че св. К. му съобщила накратко какво точно й се било
случило, какви вещи, включително пари са й били отнети, както и че нападателят
бил неин клиент, когото била виждала вече този ден. Същото в основните детайли свидетелката
заявила и на тел. 112, което се изяснява от заключението на аудио-техническата
експертиза на записа на подадения за случая сигнал.
По отношение на стойността на
вещите обосновано и законосъобразно районният съд е приел, че тя се изяснява по
експертен път, като приобщеното заключение на оценителната експертиза правилно
е възприето като обективно и компетентно изготвено.
На следващо място първата съдебна инстанция
правилно е формирала устойчив идентификационен извод на основата на показанията
на св. К. и проведеното с нейно участие разпознаване, протоколът за което
представлява годно писмено доказателствено средство. Св. К. в показанията си детайлно
е описала извършителя по начин, който убедително обосновава способността й да
го разпознае. За проведеното разпознаване е изготвен фотоалбум, който
допълнително позволява да бъде извършена проверка на външните белези на подс. К.,
когото свидетелката посочва като нападателя си, с даденото непосредствено преди
това описание в показанията й. В подкрепа
на законосъобразността на извършеното процесуално действие, която е гаранция и
за достоверност на съдържанието на изготвения протокол, са и показанията на
поемното лице св. Петров. Косвено доказателство за авторството на подсъдимия е
писмената справка от мобилния
доставчик „Теленор"ЕАД, от която става ясно, че в периода преди деянието –
17:56 – 19:50 ч., подсъдимият е провел разговори, като телефонният апарат,
ползван от него, е излъчвал сигнали от две клетки на оператора, разположени
непосредствено една до друга, обхващащи района на блоковете с номера „600“ и
„500" от ж.к."Овча купел", т.е. в близост до мястото на
престъплението.
Първоинстанционният съд обстойно е анализирал доказателствата, които се
съдържат в показанията на свидетелите, на които процесуалната съдба на
подсъдимия не е безразличен. Правилно като изходна позиция районният съд е
съобразил, че техните показания не могат да бъдат автоматично неглижирани
поради близостта на свидетелите с подсъдимия, а следва да бъдат критично
обсъдени на плоскостта на собственото им съдържание и логическа устойчивост,
както и на основата на отношенията им с останалите несъмнено установени
доказателства. Следвайки този подход, районният съд е стигнал до убедително
обоснован и верен извод, че показанията на св. Д.Т.К.не са надежден
доказателствен източник, който може да се противопостави на показанията на св. К.
по такъв категоричен начин, че да ги опровергае. Св. К.излага твърдения за
алиби на сина си въпросната вечер, като без да е в състояние да посочи датата,
заявява по часове осъществен от нейна страна контрол върху неговото присъствие
вкъщи – подсъдимият се прибрал в 18:00 ч., а в 20:00 ч. си легнал, майка му го
проверила, че спи в 22:00 ч. Освен че показанията й показват преднамереност да
се съобщат конкретни детайли, без свидетелката да е в състояние да обясни с
какво е запомнила точно тази вечер и да е сигурна, че става въпрос за датата по
обвинението, те се опровергават категорично от обективните данни на справката
от „Теленор“, че телефонът на подсъдия в 19:50 ч. е бил обслужван от клетка в
близост до местопрестъплението.
Първоинстанционният съд обосновано е констатирал противоречието в
показанията на св. Р.С.от досъдебното производство, приобщени по надлежния
процесуален ред към доказателствената съвкупност, и тези от съдебното следствие
по отношение на повода и инициатора на конфликта през деня. От една страна,
тази предистория няма значение за доказването на факта на деянието, а само за
част от мотивите на дееца. От друга страна, липсата на последователност в
показанията на св. С., който в съдебно следствие заявява, че без повод св. К.
започнала да обижда него и подсъдимия след влизането им, което провокирало подсъдимият
да отвърне с непристойни изрази, и в тези от досъдебното производство, от които
става ясно, че скоро след събитието свидетелят е твърдял, че подсъдимият е
предизвикал конфликта, не може да опровергае последователните, логически
стабилни и непротиворечиви показания на св. К., които намират убедителна
подкрепа в други доказателства. Още повече че е вътрешно противоречиво и
твърдението на св. С., че зъболекарката е започнала без причина да обижда
клиентите си. Поради това въззивният съд намира за правилна оценката на
първостепенния, че именно показанията на св. С., депозирани в досъдебното
производство и приобщени чрез прочитането им в тази част, доколкото не са
изолирани от останалите доказателства, а логически им кореспондират, следва да
бъдат кредитирани.
При това положение, щом
събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията
на чл. 305 ал. 3 НПК и не е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното
убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да
бъде променяно или замествано.
На основата на
правилно изяснената фактическа обстановка районният съд в съответствие с
материалния закон е приел, че подс. М.Д.К.
от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по чл.198, ал.1 от НК.
Районният
съд е изложил подробно аргументирани съображения за доказаността на всеки
съставомерен признак на престъплението, които въззивният съд възприема изцяло
като основани на правилно приложение на материалния закон. Несъмнено е установено, че от обективна
страна подсъдимият е прекъснал фактическата власт на собственичката върху
дамската й чанта със съдържащите се там лични вещи и сума пари насила, като е установил
собствена фактическа власт върху предмета на престъплението и се отдалечил
безпрепятствено от местопрестъплението, което му е осигурило обективната
възможност да се разпорежда с вещите като със собствени. Районният съд е
стигнал до верен извод и за субективната страна на престъплението, като е
приел, че деянието е извършено с пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
обществената опасност на поведението си, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал именно тяхното настъпване за противоправното си облагодетелстване.
Поради това обосновано и законосъобразно подсъдимият е бил признат за виновен
по повдигнатото му обвинение.
Нито в
протеста, нито в жалбата са изложени възражения и оплаквания във връзка с
правната квалификация на доказаното инкриминирано деяние на подсъдимия. По същество
страните не оспорват приложението на материалния закон и признаването на
подсъдимия за виновен. И прокурорът, и подсъдимият са останали недоволни
единствено от индивидуализацията на наказателната отговорност, като държавният
обвинител твърди, че на подсъдимия е наложено несправедливо леко наказание, а
подсъдимият и защитникът му – че наказанието е несправедливо тежко.
След като извърши внимателна
проверка на тази част на присъдата, въззивният съд не констатира основания за
нейното изменение.
При индивидуализацията на
наказателната отговорност на подсъдимия районният съд е извършил обстойна
преценка на всички обстоятелства, които имат значение за правилното
оразмеряване на наказанието, така че то да постигне целите си без да е
безсмислено жестоко. Основният принцип при определяне на справедливото
наказание е то да бъде наложено с минималната тежест, която е годна да
реализира целите му по чл. 36, ал. 1 НК – да се поправи осъденият, за да спазва
законите и добрите нрава; да му се въздейства предупредително и да му се отнеме
възможността да върши други престъпления; да се въздейства възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото. От първостепенен обществен
интерес е наказанието да цели поправяне и превъзпитание на подсъдимия,
формиране на самоконтрол, овладяност и вътрешни задръжки, които да го възпират
от извършване и на други престъпления в бъдеще. Същевременно генералната превенция
не може и не бива да се противопоставя на индивидуалната превенция, защото
положително въздействие върху обществото се постига само когато наказанието е
стриктно съответно на конкретната обществена опасност и морална укоримост на
конкретния деец и на конкретното деяние.
Съобразявайки специфичните особености на деянието и дееца с принципните
постановки за определяне на справедливото наказание, въззивният съд установи,
че първоинстанционният съд, на първо място, правилно е преценил, че наказанието
на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи отговорността му обстоятелства,
които правят и най-лекото предвидено за съответното престъпление наказание (3
години лишаване от свобода) несъразмерно тежко. В тази насока първостепенният
съд правилно е съобразил значението на младата възраст на подсъдимия по време
на деянието (23 години), която е свързана с недостатъчна социална зрялост,
както и липсата на предходни осъждания. Отчетено е разумно и значението на правилната трудова интеграция на подсъдимия,
който полага общественополезен труд, въпреки че няма образование, което
значително ограничава конкурентноспособността му на пазара на работната сила. На следващо място е съобразена и относително невисоката стойност на
предмета на престъплението. Въззивният съд намира, че поначало обществената
опасност на конкретното деяние показва отклонения от типичната за този вид
престъпления и е по-ниска от обичайната, доколкото
единствената принуда, която подсъдимият е упражнил по отношение на пострадалата
е издърпването на чантата, не е
нанасял никакви удари, нито е изразявал вербални заплахи. Първостепенният съд е
приел, че времето на извършване на деянието – през тъмната част на денонощието,
представлява отегчаващо отговорността обстоятелство, но въззивният съд намира,
че относителната тежест и значение
на изтъкнатия факт могат да бъдат преценени вярно само в цялостния конкретен контекст на поведението на подсъдимия и
на събитието изобщо. Районният съд е приел, че деянието е по-укоримо, когато се
извършва през нощта, защото възможностите за противодействие на пострадалата са
били сравнително ограничени. В настоящия случай въззивният съд намира, че защитата
на пострадалата е била такава, че не би могло да се обобщи, че е била
ограничена заради тъмнината. Видно е, че времето на извършване на
престъплението не е попречило на св. К. да види и разпознае нападателя. Освен
това обществената опасност се определя от степента на въздействие на деянието
върху защитените с криминализацията обществени отношения, т.е. от степента на
тяхното засягане и накърняване, в случая – телесната неприкосновеност и
собствеността на гражданите, а не от възможностите да бъдат предотвратени. Поради
това въззивният съд намира, че събраните по делото доказателства не установяват
отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства.
На основата на изтъкнатите доказателства за личността и обществената
укоримост на извършеното въззивният съд намира, че наложеното наказание
лишаване от свобода за срок от 1 година е оразмерено справедливо, тъй като
самият факт на първото осъждане на подсъдимия, т.е. на прилагане на наказателна
репресия за първи път, на собствен ход постига реално предупредително и
възпиращо въздействие. Същевременно районният съд, съобразявайки младата
възраст на подсъдимия и необходимостта да се въздейства така, че да укрепне
волевия му самоконтрол за съблюдаване на правилата на общежитието и за водене на законосъобразен живот в бъдеще, правилно е
разгледал комплексно вида и тежестта на конкретното наказание с въпроса на
неговото изпълнение и възможността да бъдат взети като допълнителна подкрепа
мерки за контрол. Логически обосновано и въз основа на правилно ориентирано
ценностно убеждение първоинстанционният съд е приел, че с оглед чистото съдебно
минало на подсъдимия и инцидентния характер на деянието му, както и на
успешната трудова интеграция до момента, която е постигната не без целенасочени
усилия от подсъдимия, предвид
образователния му статус, не се налага ефективното изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода, защото са налице
всички предпоставки на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане на изпълнението му с
изпитателен срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Това е така, тъй
като изолацията в настоящия момент не би
способствала за правилната социализация на подсъдимия, защото той би
загубил работата си. Същевременно първоинстанционният съд обосновано е
преценил, че постигането на целите на наказанието ще бъде ефективно
гарантирано, като усилията на подсъдимия да се поправи бъдат контролирани и
подкрепяни в подходяща форма от
пробационната служба. Поради това въззивният съд намира за законосъобразно и
обосновано налагането на пробационната мярка
задължителни периодични срещи с пробационен служител през
изпитателния срок от три години на отложеното изпълнение на наказанието
лишаване от свобода при условията на чл. 67, ал. 3 НК във вр. с чл. 42а, ал. 2,
т. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
На следващо място
въззивният съд не констатира неправилно приложение на закона при решаване на
произтичащите от осъждането последици по разноските, като техническият пропуск при присъждане на размера на държавната такса за издаване на два
изпълнителен листа – липсата на предлога
“по” пред думите “пет лева” за всеки от двата – не възпрепятства еднозначното
тълкуване на диспозитива в тази част, защото са посочени изрично броят на
изпълнителните листове, както и общият размер на държавната такса от 10 лв.
В заключение, след обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка на
присъдата, въззивната инстанция не констатира основания за нейното изменение
или отмяна, поради което прие, че следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от горното и на основание
чл. 334, т. 6 вр. чл.338 НПК, Софийски градски съд, III въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 9.02.2017 г., постановена
по н.о.х.д № 6679/2014 г. по описа на Софийския районен съд, НО, 2 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.