МОТИВИ по НОХД № 38 по описа на Карловски районен съд за 2020 година
Районна Прокуратура – П., ТО-Карлово е повдигнала обвинение против подсъдимия
М.В.В. за това, че на 08.02.2019г. в с. С., обл. П. е причинил на А.П.П., ЕГН
********** *** средна телесна повреда, изразяваща се в избиване на първи долен десен
зъб и избиване на първи долен ляв зъб, без които се затруднява дъвченето и говоренето - престъпление по чл.129,
ал.2, предл.3-то, алтерн.2-ра, във вр. с ал.1 от НК.
След приключване на
съдебното следствие, в хода на съдебните прения, представителят на РП – П., ТО-
Карлово поддържа обвинението. Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и
осъден по повдигнатото му обвинение, като предлага да му се наложи наказание
при условията на чл. 54 от НК в размер на една година лишаване от свобода,
чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години на основание чл. 66 ал.1 от НК.
Пострадалият от престъплението А.П.П. е конституиран в наказателното производство като частен
обвинител. Като такъв лично и чрез повереника си поддържа обвинението наред с
прокурора. Пледират подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му
обвинение, като предлагат съда да му наложи наказанието лишаване от свобода,
предложено от прокурора. В наказателното производство беше предявен от пострадалия П. и приет за
съвместно разглеждане граждански иск против подсъдимия в размер на 15000 лв.,
представляващи обезщетение за причинените му
неимуществени вреди в резултат на причинената му средна телесна повреда
– съставомерен резултат от престъплението, като пострадалият беше конституиран
и като граждански ищец в наказателното производство. Като такъв поддържа
предявения иск и моли същият да бъде уважен от съда в пълен размер.
Подсъдимият В. отрича
вината си в извършването на
престъплението. Моли да бъде оправдан. Защитникът на подсъдимия адв. Ш. пледира
за постановяване на оправдателна присъда. Счита, че не са налице необходимия
обем доказателства подсъдимият да е причинил телесно увреждане на пострадалия.
Съдът, като обсъди на основание чл. 14 и
чл. 18 от НПК, всички доказателства по делото – обясненията на подсъдимия,
депозирани пред съдебния състав, показанията на свидетелите А.П.П., Р.М.С., Н.Г.Д., Т.С.А.,
В.В.В., И.Н.К., С.Д.Х. и Н.Д.Г., депозирани
пред съдебния състав, частта от показанията на свидетеля Н.Д., дадени в
досъдебното производство пред разследващ орган, прочетени на основание чл. 281
ал. 5 вр. ал. 1 т. 1 от НПК, приетата на основание чл. 282 от НПК
съдебно- медицинска експертиза, прочетените и приети на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства- съдебномедицинско удостоверение № 119/2019г., лист
за преглед на пациент, допълнителен лист към лист за преглед на пациент в
спешно отделение, съдебномедицинско удостоверение № 128/2019г.,
съдебно-медицинско удостоверение № 127/2019г.,
справка за съдимост на св. В., характеристична справка на св. В.,***, приложените
по приетото като доказателство НЧХД № 127/2019г. по описа на КрлРС частна тъжба от 18.02.2019г.,СМУ 127 и 128/2019г.,
справка за съдимост на пострадалия П. и св. В., три броя характеристични
справки, справки за съдимост с бюлетини, присъда №
15/21.07.2020г. с мотиви; протокол за предупреждение от 13.08.2019г., справка
за съдимост на пострадалия П. с характеристична справка, постановление за отказ
да се образува досъдебно производство от 24.10.2019г. по пр. пр. №
1360/25.10.2019г., приложена като доказателство по делото, характеристична
справка и справка за съдимост на подсъдимия, намери за установено следното:
Подсъдимият М.В.В.
ЕГН **********
е роден на *** ***. *****************. Със *******е и работи като *****. Не е ****
и не е ****. Бил е особождаван от наказателна отговорност по НОХД № 28/2007 г.
по описа на Военен съд П. с влязла в законна сила от 27.03.2007г. присъда, като
му е било наложено административно наказание глоба в размер на 500лв. за
престъпление по чл. 131 ал. 1 т. 4 и т. 12 вр. чл. 130 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2
от НК.
На 08.02.2019г.
вечерта пострадалият А.П. се намирал в дома на свой приятел, свидетелят Т.А.,***,
заедно със свидетелите И.К., С.Х. и Н.Г..
Всички били седнали на маса в отделено от къщата помещение, което по-рано
функционирало като заведение, гледали футбол и си говорели. С изключение на
свидетелката Г. останалите употребявали алкохол. По-късно пристигнал
подсъдимият М.В., поседял малко и си тръгнал. Кратко време след това се върнал с
брат си свидетелят В.В. и двамата седнали при домакина
и гостите му, с които се познавали от години и били в приятелски отношения. Пострадалият
А.П. и подсъдимият М.В. били приятели до преди няколко месеца, когато отношенията
им се влошили заради момиче и между тях възникнал конфликт. След като М. и В. В.
седнали на масата при останалите лица, А. им сипал алкохол. Не след дълго, без да
са разговаряли до преди това, В.В. поканил А.П. навън
да разговарят за проблема с брат му и да се разберат. А.П. се съгласил, станал и
тръгнал след В.В.. След тях тръгнал и подсъдимият М.В..
При излизането пострадалият П. чул, че идващият зад него М.В. го напсувал и се
обърнал с лице към него. В този момент подсъдимият замахнал с ръка и го ударил с
юмрук по лицето, в областта на устните. В резултат на този удар на свидетеля П.
били избити първи долен десен зъб и първи долен ляв зъб, като същият ги усетил как
падат в устата му и почувствал силна болка, потекла му и кръв. Непосредствено след
подсъдимия В. навън тръгнал и свидетелят И.К., който усетил, че с поканата се
цели конфликт. При излизането си видял ударът, който нанесъл подсъдимият в областта
на устата на А.П.. С цел да избегне нанасяне на други удари, свидетелят И.К.
хванал подсъдимия В., който се съпротивлявал и тръгнал да го извежда от двора.
Междувременно веднага след К. на двора излязъл свидетелят С.Х., който видял, че
пострадалият П. се държи с ръка за устата, а свидетелят К. хваща подсъдимия,
който се опитва да се освободи от него. Тъй като свидетелят В.В. опитал да се включи в конфликта, свидетелят Х. го
хванал, опитвайки се да го отдели от П., с който се били сдърпали, хващайки се
през вратовете, при което В. с ръка бръкнал в устата на пострадалия, който
почувствал болка в областта на избитите от подсъдимия зъби. Въпреки, че В.В. се дърпал и опитвал да се освободи, Х. го държал и не му
го позволил. След като и двамата брата били изведени на улицата, си тръгнали.
Свидетелите А. и Г., които излезли последни, не възприели
нанесения от подсъдимия удар, но видели как свидетелите К. и Х. опитват да
преустановят конфликта, опитвайки се да овладеят действията и съпротивата на
братята В. От пострадалия разбрали, че
подсъдимият му е избил два зъба, видели и кървящата му уста. Виждайки
състоянието на пострадалия свидетелката Г. го закарала до С. п. в гр. К., но
тъй като нямало специалист посетили лечебно заведение в гр. П., където П. бил
прегледан.
На 11.02.2019г. А.П. се снабдил със съдебномедицинско удостоверение
№ 119/2019 година от Отделение по „Съдебна медицина“ при УМБАЛ „С.Г.“ ЕАД гр.П.,
което на същата дата депозирал в Районна прокуратура с молба, във връзка с
която било образувано настоящото производство.
От приетата съдебномедицинска експертиза по писмени данни
по делото се установява, че на пострадалия А.П.П. е причинено
избиване на първи долен десен зъб и избиване на първи долен ляв зъб, охлузване по
лява ушна мида, охлузване по носа. Избиването на първи долен десен зъб и избиване
на първи долен ляв зъб поотделно и по съвкупност е довело до избиване на зъби, без
които се затруднява дъвченето или говоренето. Останалите травматични увреждания
са му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Описаните травматични
увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и/или
неговото тангенциално действие. Изслушано в съдебно заседание вещото лице Т. уточнява,
че избиването на зъби маже да се причини чрез удар с човешка ръка от нормално
развито физически лице, като същият следва да е силен. При здраво съзъбие,
каквото е установено при пострадалия, няма как да се причини увреждане чрез
бъркане на два пръста в устата на пострадалия. Не било възможно според вещото
лице всички увреждания при пострадалия да бъдат причинени с един удар, а били
необходими минимум два – един за зъбите и охлузването на носа и друг за
увреждането по ушната мида. Оздравителният процес при липса на усложнения при такъв
вид травма сочи от порядъка на 2-3 седмици, като болките непосредствено след инцидента
са били най-силни, постепенно намаляват
и в края на посочения период изчезват. Не изключва като механизъм за
причиняване на увреждането отбранителна реакция с попадане на пръсти в устата,
при което има дърпане, при което се увеличава силата и било възможно да
достигне такава, която да предизвика отчупване на зъбите при издърпването.
На 18.02.2019г. по тъжба на подсъдимия М.В. и свидетеля В.В. срещу А.П. в КрлРС било
образувано НЧХД № 127/2019г. по описа на същия съд. С влязла в законна сила от
28.01.2021г. присъда, постановена по същото дело, А.П. бил признат за невинен за това на 08.02.2019 г. в с. С., П.ска
обл. да е нанесъл на М.В.В.,
ЕГН ********** ***, П.ска обл., лека телесна повреда,
изразяваща се в контузия на лявото бедро с кръвонасядания
и охлузвания в същата област, с което са му причинени болка и страдание без разстройство
на здравето и за това на 08.02.2019 г. в с. С.,
П.ска обл. да е нанесъл на В.В.В.,***,
П.ска обл., лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
на лицето, кръвонасядания по главата и двата долни крайника,
охлузвания по главата, гръдния кош, двата долни и горни крайника, с което са му
причинени болка и страдание без разстройство на здравето, като на основание чл.304
от НПК бил оправдан по повдигнатите му в този смисъл обвинения по чл.130 ал.2 от НК.
Изложената
фактическа обстановка е приета от съда за категорично и безспорно установена
въз основа на депозираните в съдебното и досъдебното производство гласни и
писмени доказателства и приетата съдебна експертиза. От тях точно и категорично
се установяват всички факти от значение за правилното решаване на делото –
извършването на деянието, неговото авторство и обстоятелствата от значение за
отговорността на дееца. Събраните по делото доказателства, в своето единство
изясняват пълно, последователно и безпротиворечиво приетата от съда за
установена фактическа обстановка.
Тя се
установява от събраните по делото гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите А.П.П., Т.С.А., И.Н.К., С.Д.Х. и Н.Д.Г., които са
последователни и безпротиворечиви помежду си относно
главния факт на доказване по делото. Показанията на тези свидетели обсъдени в
тяхната съвкупност установяват по безспорен и категоричен начин приетата от
съда фактическа обстановка.
При
постановяване на присъдата си, съдът ползва показанията на свидетеля А.П.П., като отчита обстоятелството, че същият се явява
пострадал от престъплението и страна в процеса. Това обаче съдът не установи да
се е отразило върху обективното пресъздаване на обстоятелствата, касаещи
предмета на доказване по делото. Показанията му са последователни в хода на
цялото производство по делото. Съдът кредитира показанията на свидетеля в
частта им относно времето, мястото, авторството и механизма на причиняване на
увреждането, за което е повдигнато обвинение с обвинителния акт. Категоричен и
непротиворечив е в показанията си относно действията на подсъдимия, довели до
съставомерния резултат. Показанията му и в тази част са последователни в целия
ход на наказателното производство. Същите се подкрепят от показанията на
свидетеля очевидед И.К., възприел както нанасянето на
удар с юмрук в областта на устата на пострадалия, така и нанеслото го лице
подсъдимия В.. Подкрепени са и от производните показания относно това
обстоятелство на свидетелите А. и Х., пред които след инцидента е посочил именно
подсъдимия като лицето, причинило му процесното увреждане, както и от
показанията на свидетелката Г., излязла в момента, преди свидетелят К. да е
хванал подсъдимия и към който момент П. вече държал зъб в ръка. От друга страна
кореспондират и на изготвената съдебномедицинска експертиза на пострадалия и
приложеното по делото медицинско свидетелство и медицински документи. Последните
отразяват състоянието на пострадалия в по-късен час на датата на инцидента. По него
са констатирани увреждания, които се намират в анатомични области на тялото,
сочени от П.– в областта на устата-зъбите.
Съдът кредитира
показанията на свидетеля П. и относно недобрите вече отношения между него и
подсъдимия преди процесния случай, както и спречкването между него и брата на
подсъдимия, при което пръсти от ръката на последния попаднала в устата му, за
което сведения се съдържат и в заявеното от М. и В. В.
Съдът ползва
показанията на свидетелите Т.С.А., И.Н.К.,
С.Д.Х. и Н.Д.Г.. Макар и същите да са в приятелски отношения с пострадалия, съдът
намира показанията им за обективни и неповлияни от тези им отношения със страна
в процеса. Същите са безпротиворечиви и последователни относно главния факт на
доказване. Между тях и показанията на пострадалия не са налице някакви
съществени противоречия относно предмета на доказване по делото и съдът ги
счита за добросъвестно депозирани, като при оценката им отчита обстоятелството,
че свидетелите не са излезли на мястото на инцидента по едно и също време,
поради което са имали възможност да набюдават различни отрязаци от станалото, а
и част от вниманието им – на свидетелите К. и Х. е било заето с преустановяване
на конфликта, при което съдът счита, че всеки от свидетелите обективно излага
пред съда фактите, които е имал възможност да възприеме. Противно на
становището на защитата съдът не счита показанията на свидетелката Г. за
противоречиви и тенденциозни. Действително същата съобщава, че при излизането й
е възприела как подсъдимият и брат му биели пострадалия, а останалите ги
разтървавали. По-нататък обаче уточнява, че не е видяла лично процесния удар, а
удари към него от страна на двамата братя, като не знае дали същите са
достигнали целта си, което кореспондира на наложилата се намеса от страна на
свидетелите К. и Х. да хванат всеки от тях с цел преустановяване на конфликта и
на заявеното от двамата свидетели, че В. са се опитвали да се освободят от
захвата им, а сведения, че между П. и свидетелят В. е имало физически конфликт,
не се съдържа единствено в нейните показания. На следващо място, както самият П.,
на който е нанесено увреждане, така и свидетелите, които освен с
пострадалия, са в приятелски отношения и с подсъдимия и брат му, е логично да са заинтересовани да бъде наказан
действителният извършител на престъплението, а не да бъде дискредитиран
подсъдимия В. само заради влошените му отношения с едно от лицата от приятелската група,
пострадалия П..
Подсъдимият
дава обяснения пред съда, в които отрича да е извършил престъплението. При
обсъждането обясненията на подсъдимия, съдът държи сметка, че те представляват
доказателствено средство, но и средство за защита. Частта от обясненията му, в
която отрича да е нанасял каквито и да било удари на пострадалия, като заявява,
че единствено е опитал да отстрани П. от брат си, над който осъществявал побой,
съдът счита за израз на правото на защита на същия, реализирано чрез даването
на обяснения. Както се посочи по-горе, че действия на подсъдимия са довели до процесното
травматично увреждане на пострадалия, се установява по категоричен начин от
показанията на А.П., на останалите кредитираните и коментирани гласни
доказателства и съдебно- медицинската експертиза, изготвена по отношение
на пострадалия. От последната се установява, че избиването на
зъби може да бъде причинено по начина, сочен от пострадалия. Действително
вещото лице не изключва като механизъм зъби да бъдат избити и при попадане на
пръсти в устата на пострадалия, уточнява обаче, че за да се причини такова
увреждане следва да е налице упражнена значителна сила чрез издръпване,
за каквото издърпване не се твърди дори от свидетеля В.. В подкрепа обясненията на подсъдимия са само показанията на
свидетелите Р.С., Н.Д. и В.В., които пресъздават
различна от установената фактическа обстановка, а именно нападение от страна на
П. върху брата на подсъдимия, който бил повален и бит върху маса от пострадалия
с попадане на ръката на В.В. в устата на П., докато се опитвал да го отблъсне.
Посочват като единствена намеса на подсъдимия в конфликта отита му да отстрани
пострадалия от брат си. Съдът не кредитира показанията на тази свидетели, тъй като
се опровергават от коментираните от съда доказателства. Свидетелят В. е брат на
подсъдимия, а свидетелите С. и Д. в
близки отношения с В.В., поради което и показанията им
не се възприемат от съда като неповлияни от заинтересованост от изхода на делото.
Свидетелите са пестеливи относно главния факт на доказване по делото, а от
друга страна подробни относно твърдяното от тях нападение от страна на
пострадалия върху свидетеля В., отречено от всички останали свидетели, поради
което съдът ги възприема за опит да се омаловажи поведението на подсъдимия и уневини. Същите са и неправдоподобни, доколкото не съответстват
и на последващата инициатива на
подсъдимия, брат му и баща му, да потърсят подсъдимия, за да се разбират
за станалото, което той отказал, житейски нелогично, ако лицето нападател е
той, а подсъдимият и брат му са пострадали от неговото поведение, както и на
факта свидетелите К. и Х. да се намесят и да държат двамата братя, а не П., ако
агресията изхождаше от негова страна. Липсва каквато и да било логика и след
като П. е поканен на разговор от свидетеля В., с когото не е бил във влошени
отношения, да започне да му нанася безпричинно
побой. Поради което авторството на В. в причиняване на увреждането на П. не се
опровергава от показанията на тези свидетели. Не се опровергава и от наличието на увреждания на братята В., за които са се снабдили със съдебномедицински
удостоверения, предвид че съприкосновение между В.В.
и пострадалия след причиняване на процесното
увреждане, за което е повдигнато обвинение, е установено по делото, а и двамата
братя В. са се съпротивлявали на опитите на К. и Х. да преустановят конфликта.
Настъпилият
съставомерен резултат - избиване на първи долен десен зъб и избиване на първи долен
ляв зъб, без които се затруднява дъвченето и говоренето се установява от приетата
по делото съдебно- медицинска експертиза, която съдът кредитира като обоснована,
изготвена от вещото лице Х. и защитена от вещото лице Т., вещи лица с
необходимите професионални знания и опит.
Съдът ползва и писмените доказателства по делото.
При така констатираното, настоящият състав намира, че
подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.129, ал.2, предл.3-то, алтерн.2-ра, във вр. с ал.1 от НК.
Същият на 08.02.2019г. в с.С., обл.П. е причинил на А.П.П., ЕГН: ********** *** средна телесна повреда, изразяваща се
в избиване на първи долен десен зъб и избиване на първи долен ляв зъб, без които
се затруднява дъвченето и говоренето.
Изпълнителното
деяние подсъдимият е осъществил, като е нанесъл удар с юмрук в областта на лицето,
устата на пострадалия, както съдът е приел в изложената от него фактическа
обстановка.
В причинно-
следствена връзка от действието на подсъдимия са настъпили предвидените в
закона съставомерни последици - избиване на първи долен десен зъб и избиване на
първи долен ляв зъб, без които се затруднява дъвченето и говоренето.
Деянието на подсъдимия е извършено виновно, при форма на
вина пряк умисъл –предвиждал е, че в причинна връзка от действието му ще
настъпят определени телесни увреждания за пострадалия, съзнавал е обществената
опасност на извършваното и е целял настъпването на престъпния резултат.
Поради изложеното, съдът намери, че
подсъдимият следва да носи наказателна отговорност за престъпление по чл.129, ал.2,
предл.3-то, алтерн.2-ра, във вр. с ал.1 от НК.
При
индивидуализация наказанието на подсъдимия съдът прецени всички критерии по чл.
54 от НК. Съобрази, че за извършеното от него престъпление се предвижда
наказание лишаване от свобода до шест години или в случая се касае за тежко
умишлено престъпление. Съобрази и вида и характера на конкретно причинената
телесна повреда, които са и определящи за обществената опасност на деянието. Като
смекчаващи вината обстоятелства съдът прие добросъвестното процесуално
поведение на подсъдимия, чистото му съдебно минало, както и че е трудово и
семейно-ангажиран, живее на фактическо съжителства. Съдът счете, че те не се
явяват многобройни по смисъла на чл. 55 от НК и нито едно от тях не е
изключително такова, за да обосновава приложението на чл. 55. Като отегчаващо
отговорността обстоятелство при индивидуализация на наказанието съдът прие
преднамереното търсене на конфликт. Затова съдът наложи на подсъдимия наказание
при превес на смекчаващи обстоятелства, в близък до минималния предвиден
размер, а именно шест месеца лишаване от свобода.
Подсъдимият не
е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и съдът
намери, че за постигане целите на чл. 36 ал. 1 от НК и най-вече за поправянето
му не е необходимо да изтърпи реално наложеното му наказание лишаване от
свобода, поради това отложи изпълнението му на основание чл. 66 ал. 1 от НК с
изпитателен срок от три години.
Така
определеното наказание като вид и размер се явява съответно на степента на
обществена опасност на деянието и дееца, и най– добре би изпълнило целите, посочени в разпоредбата на чл. 36 от НК.
Причините за
извършване на престъплението са ниската правна култура на подсъдимия,
незачитане на личността и в частност телесната й неприкосновеност, неспазването
на установения в държавата правов ред.
Предявения от
пострадалия А.П. граждански иск за причинените от престъплението неимуществени
вреди в размер на 15000 лв. намира правното си основание в разпоредбата на чл.
45 от ЗЗД, съгласно която всеки е длъжен да репарира вредите, които е причинил другиму с виновното си поведение.
Установено по делото е, че в резултат от извършеното от подсъдимия
престъпление, за което съдът го призна за виновен, пострадалият е претърпял
неимуществени вреди - болки и страдание, нарушени са били речта и хранителния
му режим, изпитвал е психически дискомфорт от външния
си вид поради липсващите зъби, които са непосредствена последица от деянието. С
оглед на изложеното съдът счете, че предявеният граждански иск е основателен. Досежно размера, според разпоредбата на чл.
52 от ЗЗД, същият следва да се определя по справедливост. Съдът прие, че в резултат
на настъпилото увреждане, нормалният режим на живот на пострадалия е бил съществено
нарушен. Не е можел да се храни и говори нормално пред един продължителен период
от време, 2-3 седмици, изпитвал е болки, които са били значителни в началния
период, притеснявал се е от външния си вид, свързан с липсата на зъби. Поради тези съображения съдът прие, че
справедливият размер на обезщетението следва да бъде определен в размер на 4000 лева, който се явява доказан. За разликата над
4000 лева до пълния предявен размер от 15000.00лв. искът следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Затова съдът осъди подсъдимия да
заплати на гражданския ищец А.П. сумата от 4000 лева, представляваща
обезщетение за причинените му неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.129,
ал.2, предл.3-то, алтерн.2-ра, във вр. с ал.1 от НК. Законна лихва не се
присъди, тъй като не е претендирана такава.
С оглед изхода
на делото на основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в
полза на държавата, вносими по сметка на ОД на МВР П.
сумата от 201.60 лева, представляващи разноски
по делото, направени в досъдебното производство,
както и да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт, вносими по сметка на Районен съд Карлово сумата от 80 представляващи разноски по делото в съдебното
производство и сумата от 160 лв., представляваща държавна такса върху уважения размер
на гражданския иск.
На същото основание възложи в тежест на подсъдимия и
сторените от частния обвинител и граждански ищец А.П. разноски за платено адвокатско
възнаграждение в размер на 1000 лева, тъй като е претендирал такива.
По изложените
мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
С.А.