Решение по дело №4536/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 230
Дата: 10 февруари 2020 г. (в сила от 27 февруари 2020 г.)
Съдия: Пламен Димитров Караниколов
Дело: 20193110204536
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

                 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

                                              230/10.2.2020г.

                                   град Варна, 10.02.2020 г.

 

 

 

 

 

 

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

 

 

Варненският  районен  съд                тридесет и седми състав

На двадесет и втори януари               година две хиляди и двадесета

В публично съдебно заседание, в следния състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл. Караниколов

 

Секретар  Петранка  Петрова,

като разгледа докладваното от съдията, АНД № 4536 по описа за 2019 година,за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е въз основа на жалба от И.В.Н. с ЕГН **********, срещу Наказателно постановление № 436а. - 122/ 09.09.2019 год., издадено от Началника на Второ РУ при ОД МВР - Варна.

 

В искането по жалбата се излага, че с наказателното постановление на жалбоподателя е наложено наказание "Глоба" в размер на 1000.00 /хиляда/ лв. за нарушение по чл.59, ал.1 и  чл. 98, ал.1 от ЗОБВВПИ. В жалбата се съдържат доводи, че извършеното нарушение е маловажен случай.

Предвид изложеното се иска от съда наказателното постановление да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адв.В., ВАК. Моли съда да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконосъобразно.

Въззиваемата страна се представлява в съдебно заседание от ю.к.Л., излага становище, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, не са допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон и моли съда същото да бъде потвърдено.

 

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

 

Жалбоподателят И.В.Н. бил ловец. Същият притежавал ловно гладкоцевно оръжие марка „Бенели“, модел „Винчи“, кал.12, с фабричен № CG038117J/BG038105D. За оръжието на Н. било издадено разрешение № 20140070861 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси към тях, валидно до 24.09.2020 год.

На 18.04.2019 г. в гр.Варна жалбоподателя Н. занесъл ловното си оръжие в домът на К. Д.. и С. Д.., родители на съпругата му, за да го почисти. Занесъл пушката в стая на втория етаж на къщата, която била обособена като зимна градина. Н. оставил пушката за около десет минути, през което време отишъл до близкия магазин. Като се върнал видял полицаи, на които обяснил, че пушката му се намира на втория етаж, тъй като щял да я почиства. Полицаите не му позволили да влезе вътре, тъй като в същото време извършвали претърсване в домът на Д... В хода на извършените действия служителите от Второ РУ при ОД МВР – Варна, иззели законно притежаваната пушка от К. Д... Д.. предал оръжието на Н. с протокол за доброволно предаване.

 

По случая срещу Н. било образувано ДП № 454/2019 г. по описа на Второ РУ при ОД МВР – Варна. С Постановление за прекратяване на наказателно производство от 12.08.2019 г. ВРП е прекратила воденото ДП № 454/2019 г. по описа на Второ РУ при ОД МВР – Варна, водено срещу И.В.Н. за извършено деяние по чл.338 от НК. Прокуратурата е преценила, че са налице основания за прилагане на чл.9, ал.2 от НК.

 

Въз основа на издаденото Постановление на ВРП било издадено и обжалваното НП.

 

При така установените фактически положения, съдът намира от правна страна следното:

 

По допустимостта на жалбата:

Последната е подадена от надлежно лице, имащо качеството на нарушител в законоустановения 7-дневен срок, ето защо същата е допустима.

Относно основателността на жалбата:

 

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. В тази насока, съдът взе предвид следното:

 

При съставянето на АУАН и издаване на НП не са допуснати нарушения на процесуалните правила, налагащи отмяна на последното.

Въз основа на извършена служебна проверка, съдът намира, че при издаване на атакуваното наказателно постановление е допуснато нарушение на материалния закон.

 

Настоящият състав намира, че извършеното административно нарушение е "маловажен случай" по смисъл на чл. 28 от ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват се включва и проверката за законосъобразност на преценката по чл. 28 ЗАНН. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Съдът не може да бъде обвързан от решението на административен орган и не може да бъде възпрепятстван в правомощията си да проучи в пълнота фактите, релевантни за спора, с който е сезиран.

 

Съдът изследва и решава всички въпроси по фактите и по правото, от които зависи изходът на делото. От анализа на цитираните правни норми следва изводът, че преценката на административнонаказващия орган за "маловажност" на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е ТР № 1/12.12.07 г. по тълк. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК на ВКС. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл. 11 от ЗАНН и чл. 93, т.9 от НК.

Легалното определение на "маловажен случай" по чл. 93, т.9 от НК предвижда, че маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Настоящият състав намира, че "маловажен случай" ще е налице само ако съвкупната преценка на посочените обстоятелства обуславя по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от съответния вид. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, обществената опасност на деянието и дееца, съдът приема че административното нарушение, за което е санкциониран жалбоподателя, следва да се квалифицира като "маловажен случай" и като не е приложил посочената разпоредба, въпреки наличието на основания за това, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон.

Вярно е, че обществените отношения, които регулира този закон, са от особена обществена важност, но това не може да бъде основание административно-наказващият орган да игнорира задължението си за индивидуална преценка на всеки отделен случай, с оглед обществената опасност на конкретното деяние и на конкретния нарушител.

Съхранението на дългоцевно ловно оръжие, за което има съответното разрешение от жалбоподателя в калъф, извън от метална каса, в която е било поставено другото оръжие, за което също има разрешение, за непродължителен период от време, липсата на доказателства жалбоподателят да е санкциониран за други нарушения по ЗОБВВПИ е маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

Налице са били всички предпоставки за прилагането на тази разпоредба и като не я е приложил, наказващият орган е издал наказателното постановление в противоречие със закона.

 

Преценката за "маловажност на случая" подлежи и на съдебен контрол и настоящата инстанция счита, че действително в случая нарушението е с ниска обществена опасност и представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Като не е приложил тази разпоредба, административно-наказващият орган е нарушил материалния закон и е издал незаконосъобразно наказателно постановление.

 

Предвид изброените нарушения на материалния закон, съдът приема, че незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя.

 

 

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

 

 

 

                               Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно  постановление  № 436а. - 122/ 09.09.2019 год.,  издадено от Началника  на  Второ  РУ при ОД МВР - Варна, с което на  И.В.  Н.,  с  ЕГН  ********** , за  нарушение  по чл.59,  ал.1 и чл. 98, ал.1 от ЗОБВВПИ и на основание чл. 193, ал.1 от същия закон е наложено административно  наказание  "Глоба" в размер на 1000.00 /хиляда/ лева.

 

 

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, с жалба пред Административен съд - Варна по реда на глава XII от Административнопроцесуалния кодекс, на касационните основания, предвидени в НПК.

 

 

 

 

 

 

 

                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ: