№ 2353
гр. Пловдив, 28.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20215330206534 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 21-1030-004582/21.05.2021 г.
на ** група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А. Х. М. с
ЕГН **********, с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП) е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал. 3 от ЗДвП и на
основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 12 точки от контролния талон на
водача.
Жалбоподателят чрез своя процесуален представител моли да се отмени НП с
аргументи за нарушено право на защита , тъй като в атакуваното постановление били
посочени двете хипотези на нарушение по чл. 174 от ЗДвП, което не позволявало на
нарушителя да разбере срещу какви факти следва да се защитава, неправилно била
приложена санкционната норма.
Въззиваемата страна сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР гр. Пловдив взема
становище по жалбата с писмото за изпращане на преписката до съда, в което
схематично счита НП за законосъобразно и моли да се потвърди. Не изпраща
представител в съдебно заседание.
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
От фактическа съдът намери за установено следното:
На 01.05.2021 г. около 16:45 в гр. Пловдив, ул. Кукуш, № 30 жалбоподателят А.
Х. М. бил водач на лек автомобил Форд Фокус, с рег. № *****, същият бил спрян от
служители на І РУ при ДО на МВР Пловдив. Тъй като водачът бил нервен и видимо
превъзбуден, а същите нямали правомощия да извършват проби за алкохол извикали
1
служител на с-р ПП при ОД на МВР Пловдив и за съдействие се отзовал свид. П.П..
Пред него М. отказал да бъде изпробван за употребата на наркотични вещества и/или
техни аналози с техническо средство Dreager Drug Check 3000 № ARNK -0961.
За установеното му бил съставен АУАН № 974580 и бил издаден талон за
медицинско изследване № 089116 от 01.05.2021 г., който бил връчен в 17:20 ч. на
нарушителя.
За извършеното нарушение било издадено и обжалваното НП, с което на
жалбоподателя била наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП и му
били отнети 12 точки от контролния талон на водача.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля
П.П. - **, както и от приложените към административнонаказателната преписка
писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствения материал по
делото, включително АУАН, справка за нарушител/водач, талон за изследване №
089116 от 01.05.2021 г.,оправомощителна заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з-825/19.07.2019 г. и 2 броя
докладни записки.
Показанията на свидетеля съдът намира за обективни и правдиви и освен, че не
съдържат вътрешни противоречия са подкрепени и от писмените доказателства
досежно часа на нарушението, времето на проверката, времето на съставяне на
документите, включително АУАН и талона за медицинско изследване. Въпреки
липсата на ясен спомен за конкретния нарушител, което е разбираемо с оглед
характера на служебните задължения на свидетеля, той потвърждава констатациите в
АУАН и ги изяснява, поради което съдът кредитира показанията.
По установените факти страните не спорят като не се въведоха твърдения и
доказателства оспорващи фактческата обстановка описана в АУАН, поради което
съдът отчете презумптивната му доказателствена сила, регламентирана в чл. 189, ал.2
от ЗДвП.
Относно приложението на процесуалните правила:
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията,
визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на
процедурата по съставянето на АУАН и НП, които да са съществени, като да
опорочават административнонаказателното производство, самите актове и да
нарушават правата на нарушителя.
Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН, като
нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при
които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице по представената
заповед № 8121з -515/ 14.05.2018 г., т. 1.2, при спазване на процедурата за
съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН с участието на свидетел очевидец. В същия е
дадена правна квалификация на установеното нарушение. Предоставена е възможност
на жалбоподателя да направи възражение в момента на съставянето му, когато е
присъствал, но същият не се е възползвал от това си право.
Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговите
правомощия, съобразно представената заповед№ 8121з -515/ 14.05.2018 г., т.
2.11, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и
процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете
по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се
откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.
Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като
административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената
част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и
2
обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато
правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере
за какво точно е ангажирана отговорността му – за отказа да бъде тестван за
употребата на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство и
възпрепятстване на органите на реда да извършат необходимия контрол.
Гореизложеното мотивира съда да отхвърли като неоснователен аргументът изложен в
жалбата, че нарушителят не разбрал за какво била ангажирана
административнонакзателната му отговорност.
От правна страна съдът намери следното:
На базата на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът е
на становище, че правилно наказващият орган е квалифицирал поведението на
жалбоподателя за това, че е отказал да бъде проверен за употреба на наркотични
вещества и техни аналози по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. Посочената норма гласи, че водач
на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му
бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози (предложение 2ро) или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с
лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна
машина за срок от две години и глоба 2000 лв. От обективна и субективна страна
жалбоподателят е осъществил всички кумулативни съставомерни признаци на
нарушението.
Установява се, че А. Х. М. като водач на МПС Форд Фокус с рег. № **, на
01.05.2021 г. около 16:45 часа в гр. Пловдив на ул. „Кукуш“, до № 30 е отказал да бъде
пробван за употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство
„DRUG CHECK 3000 ARNK 0961. Затова му издаден талон за медицинско изследване
№ 089116 от същата дата, като същият не се е възползвал от тази възможност, какъвто
извод съдът прави от липсата на изпратен до административнонаказаващия орган
протокол от изследване, каквото е задължението на лечебното задължение и не се
въведоха твърдения от жалбоподателя за извършването на такова.
Следователно на посоченото място жалбоподателят не се е съгласил и
недвусмислено и категорично е отказал да бъде тестван за наличие на наркотични
вещества и/или техни аналози в организма си, с което и е нарушил вмененото му
задължение.
Във връзка с възприетата от правовия ред в РБългария принцип на нулевата
толерантност при употребата на наркотични вещества и управлението на МПСта по
пътищата, същия е доразвит и в нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, който не изисква
нито непосредствено боравене с приборите на МПС, нито изследване на повлияването
от наркотичните вещества. Поради това съдът намира, че са доказани всички
релевантни елементи на нарушението. А именно жалбоподателят е бил водач на МПС
и е отказал да бъде изпробван за наркотични вещества.
Жалбоподателят е изпълнил състава на нарушението още при отказа да бъде
тестван с техническото средство. Последващото изпълнение на задължението на
органите по НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози за
издаване на талон за медицинско изследване е свързано единствено с поредната
възможност на лицето да преустанови противоправното си поведение. Правилно е
преценено от административнонаказаващия орган, че отказът на лицето да извърши
3
химическо изследване на наличието на наркотични вещества в кръвта, чрез взимане на
кръвна проба, не е отделно нарушение извършено няколко часа след отказа за
изследване с техническо средство. Това е едно и също нарушение, тъй като
поведението на водача на първо място е свързано с един и същи момент, в който той е
имал качеството водач на МПС и на следващо място отказът е персистиращо
поведение, което не е прекъсвано. М. не се е възползвал от дадената му възможност за
вземане на кръвна проба, като действията му са били продължение на заявеното пред
органите на реда и съответно е отказал да му бъде взета проба за изследване, което не
изключва санкциониране на изразения от него отказ за тестване.
Чл. 174, ал. 3 от ЗДвП представлява както норма предписваща поведение, така и
санкционна норма. Тя съдържа няколко форми на изпълнителното си деяние, две от
които са алтернативни, а не кумулативни – 1) отказът да бъде тестван водачът и 2)
неизпълнението на предписанието да бъде проверен чрез медицинско изследване. От
друга страна нарушенията се разделят и по отношение на употребата на алкохол и
наличието на наркотични вещества. Законът дава право на нарушителя да избере дали
да бъде тестван на място или да бъде подложен на медицинско изследване. В този
смисъл Решение № 2228 от 23.11.2016 г. по н. д. № 1755 / 2016 г. на XIX състав на
Административен съд – Пловдив. В конкретния случай напълно ясно е посочено от
фактическа страна, че нарушението, за което се повдига обвинение чрез АУАН, е
именно отказът на място на водача да бъде тестван с техническо средство. Не е
посочен като нарушение от фактическа страна отказ на нарушителя да бъде подложен
на медицинско изследване и да не е дал проба. Съвсем ясно е въз основа на кои факти е
приложена нормата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно отказът на нарушителя да се
подложи на тест на място. Така Решение № 85 от 14.01.2016 г. по н. д. № 3076 / 2015 г.
на Административен съд – Пловдив.
От субективна страна нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е, че неизпълнението на задължението му да бъде тестван
може да доведе до настъпване на общественоопасни последици – както за движението,
така и за ефективността на контрола на органите, които не могат да го упражнят в
пълен обем при наличие на отказ да бъде тестван, така и за опасността при управление
под въздействието на наркотични вещества и техни аналози, и е искал настъпването на
последиците, а именно да не бъде тестван.
За размера на наложената имуществена санкция:
Правилно описаното нарушение е съотнесено към съответстващата му
санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 3 предл. 2 от ЗДвП, тъй като се отнася не до
тестването за алкохол, а такова за наркотични вещества и техни аналози. Поради което
не се споделя от настоящия състав на съда възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя в този смисъл. Доколкото законодателят не е
предвидил определени граници, в които може да се наложи наказанието, съдът намира,
че не може да бъде упражнен контрол върху справедливостта на определеното
наказание. В конкретния случай е наложена глоба във фиксиран размер на 2000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, което е в предвидените от
закона рамки. Така определено наказанието съответства на критериите за оразмеряване
на административната санкция по чл. 27 от ЗАНН, основният сред които е тежестта на
нарушението, и отговаря на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира, че не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН по отношение нарушението, т.е. не е налице „маловажен случай” на
административно нарушение.
Съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 1/2007 г. на ОСНК
на ВКС, съдът трябва в пълнота да изследва релевантните за изхода на спора факти,
като това включва и преценка за наличието, респективно отсъствието на такива
4
обстоятелства, дефиниращи случая като „маловажен“. Преценката на
административнонаказващият орган за „маловажност“ се прави по законосъобразност и
подлежи на съдебен контрол.
Съгласно чл. 93, т. 9 от НК „маловажен случай“ е този, при който извършеното
престъпление /в конкретния случай административно нарушение/, с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Тази разпоредба е
приложима и в процеса, развиващ се по реда на ЗАНН, съобразно изричната
препращаща норма на чл. 11 от ЗАНН.
В настоящия случай се касае за формално нарушение, поради което факторът
липса на вредни последици не може да бъде взет предвид при преценката за
маловажност на случая. Самото деяние, както и личността на дееца, видно от справката
за нарушител/водач, не разкрива някакви смекчаващи отговорността обстоятелства,
които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
С оглед на изложеното съдът приема, че не са налице основанията за прилагане
на чл. 28 от ЗАНН, което по правните си последици представлява освобождаване на
нарушителя от административнонаказателна отговорност.
Правилно е приложена и Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР
където в чл. 6, ал. 1 т. 3, е предвидено че за отказ на водач, който управлява МПС,
трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо средство
за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози
се отнемат 12 контролни точки, от първоначално предвидените 39.
Поради изложеното наказателното постановление е обосновано и
законосъобразно, определеното наказание за нарушаването на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е
справедливо и затова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква за въззиваемата
страна, но доколкото такива не са претендирани и няма доказателства да са
сторени то не следва да се присъждат.
По изложените съображения и на основание чл.63, ал. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДВА наказателно постановление № 21-1030-004582/21.05.2021 г. на
** група към ОД на МВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, с което на А. Х. М. с ЕГН
**********, с адрес *** на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движението по
пътищата е наложена глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл.174, ал. 3 от ЗДвП и на основание
Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 12 точки от контролния талон на водача.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на гл. XII
от АПК на касационните основания, предвидени в НПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5