Решение по дело №1533/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 262889
Дата: 1 декември 2021 г. (в сила от 13 януари 2022 г.)
Съдия: Пламен Петев Танев
Дело: 20213110101533
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 262889/01.12.2021г.; гр. Варна

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

                Районен съд - Варна, 10-и състав, на двадесет и осми октомври две хиляди двадесет и първа година, в открито съдебно заседание, в състав:  

                                         

                                                                                            Районен съдия:  Пламен Танев

 

               при участието на секретаря Гергана Найденова, като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 1533 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

               Производството по делото е образувано по предявена искова молба от Ж.А.М. и Д.А.М. срещу А.Г.М. и М.Г.Й. с искане да бъде постановено решение, по силата на което:

-                     да бъде прието за установено в отношенията между страните, че извършеният от Ж.А.М. отказ от наследство на П.Г. М.е нищожен, поради невъзможен предмет;

-                     да бъде прието за установено в отношенията между страните, че извършеният от Д.А.М. отказ от наследство на П.Г. М., е нищожен, поради невъзможен предмет;

-                     да бъде прието за установено по отношение на А.Г.М., в качеството му на наследник на П.М., и М.Г.Й. че Ж.А.М. и Д.А.М. са собственици всеки на 1/6 ид.ч. ПИ с номер *по ПНИ на м. М..

        Твърди се в исковата молба следното: Ищците и М.Й. са наследници на Г. П. Г.. С влязло в сила решение по гр.д. с номер 13172/2014г. по описа на ВРС, по иск, предявен от М.Й., съдът е приел за установено по отношение на П.М.и А.М., че М.Й. е собственик на ½ ид.ч. от НИ номер *по ПНИ на м. М., замлището на гр. *, с площ от 870 кв.м., заедно с построената в него едноетажна сграда със ЗП от 34 кв.м., на основание наследствено правоприемство от Г.Г., починал на 01.10.1999г. С влязло в сила решение по гр.д. с номер 9462/2019г. ВРС е допуснал да бъде извършена делба на описания имот при квоти ½ за М.Й. и ½ за П.М.. Ищците и техният баща А.М. са наследници на П.М., която починала по време на първата фаза на делбата. На двадесетия ден от смъртта на П.М.ищците поделили помежду си наследените от нея 5000,00 лв. Разпределени били и част от наследените движими вещи – телевизор „*“, кристален сервиз за вино, велосипед и други дребни неща, комплект златни бижута, прахосмукачка „*“, музикална уредба „*“. Сочи се, че с тези си действия ищците извършили мълчаливо приемане на наследството. Впоследствие ищците направили отказ от наследство, вписан в книгата на ВРС. Сочи се, че така извършените откази са нищожни, поради невъзможен предмет. С определение по гр.д. с номер 9462/2019г. ВРС е приел, че след вписаните откази наследството преминава към трети ред, в който влизат братя и сестри, следователно и М.Й., като конституира като страна по делото А.М..

        В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника А.Г.М., който признава предявените искове.

               Постъпил е и отговор на исковата молба от М.Г.Й..  Сочи се, че исковете са допустими. Сочи се, че ако се установи приемане на наследството по делото, то исковете са и основателни.

               С оглед събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

               Видно от удостоверение за наследници на л. 4 от делото, наследници на Г. П. Г., починал на 01.10.1999г. са М.Г.Й. и П.М.Г.. Установява се от удостоверение за наследници на л. 5 от делото, че П.Г. починала на *г., като оставила за наследници А.Г.М., съпруг, Д.А.М., дъщеря, и Ж.А.М., син.

               Служебно известно е на съда, а и от удостоверения за отказ от наследство на л. 6 и л. 7 от делото се установява, че Ж.А.М. и Д.А.М. са се отказали от наследството на П.Г. М., като отказите са вписани в особената книга на съда, а определението на съда е постановено на 19.05.2020г.

                В открито съдебно заседание на 28.10.2021г. е разпитан св. З. Р.М., която заяви следното: П.М.почина на *г. Остави парична сума и вещи. Вещите си ги разпределиха ищците по делото. Наследодателката била кремирана на двадесетия ден от кончината, като именно след това ищците си разделили движимите вещи, оставени в наследство. Вещите били – един телевизор, един кристален сервиз, златни бижута, пръстен, колело, уредба музикална, прахосмукачка и сумата от 5000,00 лв. Парите са били спестени от получавана рента.

                В съдебно заседание е разпитан и св. Г. А. Л., който заяви следното: Познавам П.и А. М.много добре. П.почина на *г. Аз и моето семейство присъствахме на погребението. На централните гробища се положи урната и след това отидохме на лозето, където живееше Пенка. Раздадоха ни помен и събраните 5000,00 лв. бяха разделени на ищците по делото. Парите са събирани от рента. Знам, че си разделиха и телевизор, кристален сервиз, златно пръстенче, обеци. Аз видях лично разпределението.

                От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

                В своя доклад настоящият съдебен състав е разпределил доказателствената тежест в производството, като е указал на ищците, че следва да установят твърдението, че са наследници на П.М., откриването на наследството и мълчаливото му приемане по време, предхождащо вписването на отказите от наследство в особената книга на съда.

                От събрания по делото доказателствен материал безспорно се установи, че Ж.М. и Д.М. са наследници на починалата на *г. П.Г. М.. От събраните гласни доказателства се установи, че в действителност 20 дни след откриване на наследството ищците си разделили оставените от наследодателката движими вещи и сумата от 5000,00 лв. Следователно това действие, представляващо мълчаливо приемане на наследство се е случило в началото на м. 04.2020г. Отказите от наследство са вписани в особената книга на съда, а определението на съда е постановено на 19.05.2020г. Следователно към момента на изявлението за отказ от наследство същото е било прието и отказите имат невъзможен предмет, от там същите са нищожни. В тази връзка съдът следва уреденото в чл. 49, ал. 2 ЗН, а именно, че приемане на наследство има и когато наследникът извърши действие, което несъмнено предполага неговото намерение да приеме наследството, или когато укрие наследствено имущество. Приемането и отказът от наследство произвеждат действие от откриване на наследството и са безусловни и неоттегляеми, поради което е недействителен отказът от наследство, ако преди това наследникът е приел наследството изрично или чрез конклудентни действия, показващи по недвусмислен начин воля за това. (Решение номер 108 от 14.05.2016г. по гр.д. с номер 5913/2015г. по описа на ВКС).

                С оглед на гореизложеното предявените искове за установяване нищожност на отказите от наследство се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Предвид това се възстановява качеството на наследници на ищците и по силата на закона същите се явяват съответно и собственици на по 1/6 ид.ч. от ПИ с номер *по ПНИ м. М., община *, с площ от 870 кв.м., заедно с построената в имота едноетажна сграда със ЗП от 34 кв.м. и долепените до нея постройки. Това е така, доколкото те са наследници на П.М., която е собственик на ½ от имота, а нейната част следва да се раздели на три равни части, тъй като и А.М. се явява наследник на П.М..

                Съдът обаче намира, че исковете за установяване на собственост на ид.ч. от имота са недопустими, поради липса на правен интерес. Въпросът за съсобствеността на ПИ с номер *по ПНИ м. М., община *, с площ от 870 кв.м., заедно с построената в имота едноетажна сграда със ЗП от 34 кв.м. и долепените до нея постройки е решен с постановеното Решение по гр.д. с номер 9462/2019г. по описа на ВРС, с което имотът е допуснат до делба. Делбеният съд във фазата на извършване на делбата следва да съобразни постановеното по настоящото дело решение, с оглед определяне квотите на всеки съсобственик. Освен това с приемането на наследството ищците по право са станали съсобственици на по 1/6 ид.ч. от имота, тъй като са наследили ид.ч. на наследодателя П.М..

 

                Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че направеният от Ж.А.М., ЕГН **********, отказ от наследство на П.Г. М., ЕГН **********, починала на *г., вписан в специалния регистър на Районен съд – Варна под номер *г., е нищожен, поради невъзможен предмет.

 

          ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че направеният от Д.А.М., ЕГН **********, отказ от наследство на П.Г. М., ЕГН **********, починала на *г., вписан в специалния регистър на Районен съд – Варна под номер *г., е нищожен, поради невъзможен предмет.

 

                 ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. с номер 1533/21г. по описа на Районен съд – Варна в частта относно предявените искове от Ж.А.М., ЕГН **********, и Д.А.М., ЕГН **********, да бъде прието за установено по отношение на А.Г.М., ЕГН **********, и М.Г.Й., ЕГН **********, че Ж.А.М., ЕГН **********, и Д.А.М., ЕГН **********, са собственици, всеки от тях съответно на по 1/6 ид.ч. от ПИ с номер *по ПНИ м. М., община *, одобрен със Заповед номер РД – 10 – 77-6-269/20.09.2010г., с площ от 870 кв.м., заедно с построената в имота едноетажна сграда със ЗП от 34 кв.м. и долепените до нея постройки – антре със ЗП от 10 кв.м., веранда със ЗП от 13 кв.м. и склад със ЗП от 5 кв.м.

 

                 Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд – Варна.

 

                                     

                                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................