Р Е Ш
Е Н И Е
N
гр.Радомир, 07.10.2019
г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Радомирски районен съд - наказателна колегия, в
публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен съдия: Антон
Игнатов
при секретаря В. К. и с участието на прокурора ____________________________ като
разгледа докладваното от съдията АНД N 223 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление N .г. В.В.Началник група при ОДМВР Перник е наложил на К.В.К.
административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца по чл.174, ал.3 пр. 2 ЗДвП.
Недоволен от така
наложените му наказания К., чрез своя адвокат, обжалва посоченото
постановление, като по съображения изложени в жалбата и съдебно заседание, моли
същото да бъде отменено.
ОД МВР Перник, редовно и своевременно призовано, не изразява становище
по жалбата.
Радомирският
районен съд, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.16 и 17 от НПК намери за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е в срок, поради което се дължи нейното
разглеждане по същество.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 07.06.2019 г. в
14.41 ч. жалбоподателя, управлявал л.а. Фолксваген Голф с ДКН по път 111- 603
/Копаница- Косача/- Радибош с посока към с.Ковачевци. На кръстовището с път 623
бил спрян със стоп палка от автоконтрольорите-
свидетелят Я. и И.И.- мл. автоконтрольор
при ОД МВР Перник. При проверката К. отказал да бъде проверен с техническо
средство Дрегер за употреба на наркотични вещества и
техни аналози. На същия бил издаден талон за медицинско изследване, каквото не
е осъществено. И. съставил акт за административно нарушение, въз основа на
който е издадено атакуваното наказателно постановление.
Така приетата
фактическа обстановка е безспорна- установява от всички събрани по делото
доказателства- гласни и писмени, които кореспондират по между си, поради което
съдът им дава вяра. Показанията на разпитания свидетел се ценят от съда, като
последователни и логични. Съставения акт за административно нарушение съгласно
чл.189, ал.2 ЗДвП се ползува с доказателствена
сила до неговото оборване по надлежен ред.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
В чл.6 от ЗАНН е дефинирано понятието
"административно нарушение", което е такова деяние извършено виновно,
нарушаващо установения ред на държавно управление, обявено от Закона за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
Обективната страна на административното
нарушение обхваща деянието, противоправността,
насочеността му срещу установения ред, неговата наказуемост и реда за наказване
на нарушението. Противоправността на деянието и
насочеността му срещу установения ред се възприема като противоречие с
императивна правна норма или принцип. В конкретния казус то представлява
противоречие с чл.174, ал.3 ЗДвП, като неговата наказуемост по административен
ред е предвидена в същата разпоредба. Както АУАН, така и НП съдържат всички
изискуеми от закона реквизити. В този смисъл неоснователни са възраженията на
защитата на К., че са допуснати процесуални нарушения в административния процес.
Твърди се, че в АУАН и НП не фигурира точната правната квалификация на
административното нарушение, както и, че не е изяснено къде се е движел
жалбоподателя и как е спрян. За да бъде едно процесуално нарушение безусловно
основание за отмяна на постановения при неговото допусне акт, то следва да е
съществено. Липсва легална дефиниция за това що е съществено процесуално
нарушение при постановяване на административните актове, поради което правната
доктрина по тълкувателен път е достигнала до извода, че такова е винаги налице
когато с него е нарушено правото на защита на правонарушителя. В настоящия
казус административното нарушение е установено безспорно. К. е спрян при
управление на МПС от автоконтрольори към ОДМВР Перник
със стоп палка, което се доказва от разпита на свидетеля Я.. Мястото на
нарушението е описано и конкретизирано в достатъчна степен. Следва в тази
връзка да се посочи, че съдебната практика отдавна е константна по въпроса, че
необходимо и достатъчно е да се отрази дори само съответното населено място. В
случая, е описано не само населеното място, а и конкретно кръстовище на което К.
е спрян за проверка. Няма разминаване между фактическите констатации по АУАН и
НП, а и законът не съдържа такова изискване- аргумент от чл.53, ал.2 ЗАНН. Посочването
на правната квалификация на допуснатото нарушение е законово изискване въведено
с цел дееца да разбере в какво е обвинен. За настоящия случай, ясно е посочен
както в акта, така и в наказателното постановление кой законов текст е нарушен.
Това обстоятелство е допълнено и с обстойната обстоятелствена част на
административните актове от които К. пълно е могъл да разбере вмененото му
административно нарушение.
Няма данни по делото правонарушителя да е
пожелал да впише възражения в АУАН. Същият го е подписал без такива. Той не се
е възползувал нито от възможността по чл.44 ЗАНН,
нито от съдебното заседание където е защитаван от адвокат.
При така изложеното и след като взе предвид събраните доказателства,
съдът намери, че атакуваното постановление е правилно и законосъобразно и като
такова следва да се потвърди. Наложеното наказание е в предвидения от закона
вид и размер.
Водим от горното и в същия смисъл съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО наказателно
постановление N .г. с което В.В.Началник група при
ОДМВР Перник е наложил на К.В.К. административни наказания глоба в размер на
2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца по чл.174,
ал.3 пр. 2 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване по реда на ЗВАС пред Пернишки административен съд в 14- дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено с мотивите.
Районен съдия: