Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София
24.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 22 състав в публичното съдебно заседание
на тридесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА БОГДАНОВА
при
участието на секретаря Илияна Коцева, като разгледа гр.д. №10369 по описа на СГС за 2018г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е образувано по искова молба на В.И.Д., ЕГН ********** ***, чрез процесуалния
си представител адв.Р.М. против З. „А.И.“ ЕИК ******със седалище и адрес на
управление *** р-н Възраждане, ул.“******за осъждане на ответника да й заплати сума
в размер на 100 000лв. обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки
и страдания от телесни увреждания и психически стрес, настъпили в резултат на
ПТП от 04.02.2017г. ведно със законна лихва върху сумата, считано от 04.02.2017г.
до окончателното й изплащане и разноските по делото.
В исковата си молба ищцата твърди,
че на 04.02.2017г. в гр.София, пътувала в управлявания от Д.Г.Л. автобус на
градския транспорт марка „Мерцедес“ модел „Конекто“ с ДК№******. Движел се по
бул.“Данаил Николаев“ в посока от „Сточна гара“ към ул.“Черковна“. Автобусът
спрял на спирка на МГТ с №1859 ул.“Бяло море“ и докато ищцата все още слизала
от превозното средство, то потеглило, затискайки я с вратите. Автобусът я
повлякъл напред по посока на движение и настъпило съприкосновение между гумите
му и долните крайници на Д., при което тежко пострадала.
По повод настъпилото ПТП било
образувано ДП ЗМ №11043/2017г. по описа на СРТП-ОДП-СДВР.
С Решение №288222 от 07.12.2017г. по
НАХД №11517/17г. по описа на СРС, влязло в сила на 23.12.2017г. водача на
автобуса Д.Л.е бил признат за виновен за това, че при процесното ПТП е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.68 ал.2 от ЗДВп и е реализирал
състава на чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, като на осн.чл.78а
от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено
административно наказание глоба.
След ПТП В.Д. била транспортирана в
ЦСМП на УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ София. Проведени били различни диагностични
изследвания и прегледи, при които се установило счупване на горния край –
страничното кондилно възвишение на дясната голямопищялна кост с минимално
разместване на счупените костни фрагменти – счупване на страничното кондилно
възвишение на дясната бедрена кост; голяма разкъсно-контузна рана на дясната
подбедрица на дясното бедро на протежение около 5см над колянната става до
дисталната трета на подбедрицата; хематом на дясното бедро и контузия на левия
долен крайник, проявена с оток и болезненост. Било взето решение на
04.02.2017г. за оперативно лечение – ревизия, лаваж, дебридман на безжизнените
и травматично променени тъкани, сутура – хирургичен шев, бил е взет материал за
микробиологично изследване за бактериална инфекция. На 14.02.2017г. била
извършена втора операция. Била поставена гипсова обездвижваща шина. На
21.02.2017г. била изписана, но поради настъпили усложнения в следоперативния
период – кожна некроза в областта на раната била насочена към УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов“ ЕАД. На 22.02.2017г. била приета в отделението по изгаряне и
пластична хирургия. На 23.03.2017г. под обща анестезия й била извършена
операция за отстраняване на некротирала тъкан. Ищцата твърди, че продължавали
болките в двете коленни стави, както и затрудненията в придвижването. Твърди,
че причинените й увреждания се отразили и променили изцяло начина й на живот.
Изпитвала в продължение на месеци силни и постоянни болки, била е обездвижена
на легло и се нуждаела от чужда помощ. Променила походката си, инцидентът се
отразил и на психиката й, изпитвала притеснение при излизане от дома, отказвала
да се среща с хора извън семейството, изпитвала тревожност и емоционална
лабилност.
По отношение на процесният автобус марка
„Мерцедес“ модел Конекто с рег.№****** била сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответника със застрахователна полица №BG/33/116001970419г. със срок на действие
от 01.08.2016г. до 31.07.2017г.
Ищцата твърди, че с молба вх.№001/322 от 14.03.2018г.
е предявила пред З. „А.И.“ застрахователна претенция за определяне и изплащане
на обезщетение за неимуществени вреди за претърпяна щета по застрахователната
полица. Застрахователят изискал да представи допълнителни документи и след
представянето им, определил да бъде изплатено обезщетение в размер на
10 000лв. Според ищцата този размер не е еквивалентен на претърпените
вреди, с което обосновава правния си интерес от предявяване на настоящия иск.
Сумата от 10 000лв. не й е била изплатена.
С молба от 22.10.2018г. ищцата е направила
уточнение, че претендираната лихва е от 14.03.2018г. с оглед разпоредбата на
чл.429 ал.3 от КЗ.
В законов срок ответникът З. „А.И.“ е
упражнил правото си на писмен отговор. Оспорва предявения иск по основание и
размер. Оспорва вида, тежестта и размера на причинените вреди.
Съдът е връчил препис от отговора на исковата
молба и в срок ищцата е депозирала допълнителна такава. Оспорва направените
възражения от ответника с подробни доводи.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства, заедно и поотделно, приема за установено следното от
фактическа страна.
От приложеното към делото НАХД №11517/17г. по
описа на СРС, се установява, че с Решение №288222 от 07.12.2017г., водачът на
автобуса Д.Л.е бил признат за виновен за това, че при процесното ПТП е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно чл.68 ал.2 от ЗДВп и е реализирал
състава на чл.343 ал.1 б.б пр.2 вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК и по непредпазливост
е причинил на В.И.Д. средна телесна повреда, довела до трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок повече от 30 дни и на осн.чл.78а от НК е бил освободен от наказателна отговорност и му е било наложено
административно наказание глоба.
Решението е влязло в сила на 23.12.2017г.,
видно от положения печат на СРС.
Налице е решение със задължителна сила за
гражданския съд на основание чл.300 от ГПК, установяваща факта на извършеното
деяние, неговата противоправност и виновността на дееца.
Ищцата е представила множество медицинска
документация /медицински направления, данни от изследвания, епикризи , експертни
решения/, от която се установява здравословното й състояние след станалото ПТП.
От представената Епикриза от Клиника по
Ортопедия и травматология УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“ ЕАД гр.София се
установява, че ищцата е постъпила на 04.02.2017г. и била изписана на
21.02.2017г. Била й е поставена диагноза счупване в горния край на големия
пищял на дясната подбедрица; разкъсно-контузна рана на дясното бедро и
подбедрица; травматично отслояване на кожа от подкожие с образуване на т.н. джоб.
Посочено е, че дясната подбедрица е оточна, силно болезнена, наличие на голяма
разкъсно контузна рана по медиодорзалната повърхност на десен долен крайник на
протежение от коло 5см. Над колянната става до дисталната трета на подбедрицата
– Черне и Густилио 3А тип. Визуализирани са мусколните тела на м.гастрокнемии.
Не са открити данни за активно кървене, налични слаби филиформени пулсации на
двата долни крайника на а.тибиялис постериор и а.дорзалис педис както и на
а.радиалис на дясна ръка. Крайник поставен в Крамерова шина. Ляв долен крайник
оточен, болезнени, но запазени активните движения в колянната става и
глезенната стави.
Били са извършени множество изследвания.
Поради естеството на травмата ищцата била насочена за консултация и лечение в
Секция „Изгаряния“ УМБАЛСМ Пирогов.
Видно от представената Епикриза ИЗ
№6166/2017г. от УМБАЛСМ Пирогов ищцата е постъпила за лечение на 22.02.2017г. и
е била изписана на 18.03.2017г. При огледа в областта на десен долен крайник е
установен мекотъканен дефект, наличие на суха некроза в областта на дясното
бедро по медиалната повърхност с р-ри 7/17см, множество хематоми в областта на
дясното бедро.
От приложената Епикриза ИЗ №9578/2017г. от
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ АД се установява, че Д. е постъпила на 22.03.2017г. и е
изписана на 24.03.2017г. – постъпила в планов порядък за лечение на
последствията от кожен дефект след травма. Оперативно са били отстранени
мъртвите тъкани чрез измиване, изтриване и изчеткване.
От представените 13бр. болнични листове се
установява, че ищцата е била във временна нетрудоспособност за срок от около
година и половина.
От изготвената съдебно-медицинска експертиза
и допълнителна такава, изготвени от д-р А.М., се установява следното. Вещото
лице е извършило личен преглед на ищцата на 14.01.2018г., при който било констатирано,
че тя се придвижва с патерица тип „канадка“ на лявата ръка. На десния долен
крайник се виждал голям ръбец с неравна повърхност и бозаво белезникав цвят с
дължина 37см. По вътрешната повърхност на десния крак. В областта на бедрото
над коляното е с широчина 27см. и е разположен по предната и вътрешна
повърхност на бедрото. Постепенно надолу към подбедрицата се изтънява и над
вътрешния глезен е с широчина 10см. На места е с хлътване 1-2см. Спрямо околната
кожа. В горната част на бедрото отпред и отстрани се установява и белег от
взета кожа за присадка на площ 18.5/14см. Със сивкаво-белезникав цвят на места
розовеещ. Симетрично на лявото бедро в горния край има втори подобен като
описания белег на място, където е взета кожа за присадка на площ 23/23см. В
долния край на лявата подбедрица се вижда ръбец от проведено оперативно лечение
по повод счупването на левия глезен. Вещото лице е посочило, че обиколката на
дясното коляно е 38см., а на лявото 47см. При сгъване на крака в коляното при
силна флексия ищцата изпитва и реагира на болка в областта на коляното. От
голямата открита ранева повърхност ищцата е изпитвала силни болки и страдания
до около две седмици след последното изписване от болницата 24.03.2017г. Десният
долен крайник по отношение на счупванията е бил имобилизиран в шина. Според
вещото лице д-р М., такова счупване на външния кондил на големия пищял на
дясната подбедрица реализира признака трайно затруднение движението на крайник
за срок не по-малък от 6-8месеца при обичаен ход на възстановителния процес.
Натоварването на крайника започва не по-рано от 6 месеца след счупването и е
свързано с болки и страдания. По отношение прогнозата на такова счупване –
почти винаги завършва с артроза и нестабилност в колянната става. Пациентите
изпитват болка в мястото на счупване при натоварване на крайника и при промяна
на времето. При сгъване на крака в коляното при силна флексия ищцата и към
момента на прегледа изпитвала силни болки и реагирала в областта на коляното.
По отношение на обширното травматично отслояване на кожа от подкожие с рана по
вътрешната повърхност на бедрото е извършена хирургична обработка, а в
последствие и присаждане на кожа 600кв.см.
Според заключението тези белези водят до
загрозяване и имат траен, постоянен характер и ще останал цял живот, като с
времето ще избледнеят. В допълнителната
експертиза вещото лице е потвърдило, че кожната некроза е настъпила от
размачкването на тъканите, които в случая са на голяма площ. Обяснено е, че изолирането
на стафилококус епидермидис няма никакво практическо значение ако няма
инфекция. Този микроорганизъм се локализира на кожата. Било е проведено
антибиотично лечение при престоя на ищцата в МБАЛ „Царица Йоанна“ и оперативно
такова в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“. Вещото лице е потвърдило, че от направените
рентгенови снимки има данни за остеопороза, но няма представено изследване за
костна плътност, което реално да поставя тази диагноза. Наличието на
остеопороза е болестен процес, който улеснява получаване на счупвания и забавя
възстановяването. Но независимо от тези костни промени, без травма не биха
възникнали такива счупвания, както и без наличие на остеопороза при прегазване
могат да настъпят процесните травматични увреждания. При ищцата няма основание
за диагноза диабет, високите стойности на глюкозата се обясняват с
първоначалния стрес. Констатираният лимфен оток при ищцата е в причинна връзка
с ограничените движения на долните крайници след инцидента.
Съдът кредитира изцяло изготвените експертизи
– основна и допълнителна като обективни, компетентно изготвени, подкрепени от
доказателствения материал по делото и неоспорени от страните.
Събрани са и гласни доказателства за
изясняване на делото от фактическа страна.
От показанията на св.Л.Р.– лекар по
образование, се установява, че с ищцата са приятелки от тридесет години.
Разбрала за ПТП, при което Д. получила политравма на десния крак, мускулите на
подбедрицата били смазани. Отишла да види ищцата на втория ден. Била доста
унесена, имобилизирана след първите операции, които били реконструктивни, за да
възстановят кръвообращението. Около месец ищцата била в ИСУЛ, докато
състоянието й позволило да бъдат извършени пластичните операции. Твърди, че
заради силните болки Д. било на много силни опиатни успокоителни. Не можела да
става от леглото, имала нужда от помощта на близките си, тъй като сама не
можела да се храни. Било й е много трудно, защото била на специално ортопедично
легло и едната й ръка била захваната за установки. Възстановяването й
продължило около една година. Свидетелката твърди, че като лекар никога не била
виждала толкова размазан крак. Превръзките на крака били много сложни,
продължавали в рамките на два часа и половина с почистването на некротизиралата
тъкан. Тези превръзки продължили около два месеца, а извън стационарното
лечение още 3-4 месеца. Твърди, че до
ден днешен продължавали компресивни превръзки при всяко седнало или изправено
положение, заради оттичането на крака. Около месец след изписването й от
Пирогов, ищцата се опитвала да ходи със стол, придържала се към него, след
което опитвала с проходилка, след това на патерици, след тях на две
канадки-подлакътници. Според свидетелката инцидентът се отразил на В. и
психически, тъй като тя редуцирала до минимум социалните контакти, иначе била
много жизнена и комуникативна.
От показанията на св.И.Г.– дъщеря на ищцата,
които съдът цени при условията на чл.172 ГПК като взема в предвид възможната й
заинтересованост от изхода на делото се установява, че тя се е грижела за майка
си при престоя й и в двете болници, а след изписването й до м.август 2017г. ищцата
живяла в дома на свидетелката. След което наели медицинска сестра, която да
помага. Св.Грозданова твърди, че майка й до днес ходи с превръзки и ластични
чорапи, защото краката й отичат след травмата и не може да ходи, някой трябва
да й помага. Получава спазми, крампи на крака. Не можела да излиза сама от
вкъщи, защото изпитвала страхова невроза, не може да пресече улицата сама, за
да не бъде наранена. Не може да ползва градски транспорт. Трудно се справяла,
не можела да ходи сама на пазар. Свидетелката й пазарувала каквото е
необходимо.
Съдът кредитира свидетелските показания като
обективни, отговарящи на обективната действителност каквато е била възприета от
тях, логични са и непротиворечиви, подкрепени от събрания писмен доказателствен
материал.
Ищцата е подала молба до ответника за
обезщетяване на 14.03.2017г. Била й е предложена сума за обезвреда в размер на
10 000лв., която не е била изплатена.
Не се оспорва от ответника, че той е
застраховател по „ГО“ на виновния водач.
Предвид изложеното, съдът намира, че по
делото са установени предпоставките на чл. 432 КЗ за ангажиране отговорността
на застрахователя за заплащане на причинените от водача вреди по предявения
иск, който се явява доказан по основание.
Разпоредбата на чл.432 ал.1 от КЗ дава право
на увредения при деликта, да предяви иска си за причинените му вреди не срещу
прекия извършител на увреждането, а пряко срещу застрахователя. Правото на
такъв иск се поражда от съществуването на застрахователен договор между
деликвента и застрахователя, както и от съществуването на застрахователно
правоотношение между същия/респ.ищеца и застрахователя. Съгласно чл.432 ал.1 от КЗ в полза на увредения се поражда правото на обезщетение от застрахователя, след
реализиране на риска. То е право на увредения да иска обезщетение от
застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го
обезщети за всички претърпени вреди. Доколкото прякото право на увредения,
установено с чл.432 ал.1 от КЗ, възниква едновременно с правото на деликтно
обезщетение от деликвента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице отговаря в обема, в който отговаря и
причинителя на вредата.
В случая е спазено изискването на чл.380 ал.1
от КЗ, като ищцата е отправила към застрахователната компания писмена
застрахователна претенция, по която е заведена щета. Отговорът не е бил
задоволителен.
За ангажиране отговорността на застрахователя
по сключена задължителна застраховка “гражданска отговорност” на водач на МПС
за вреди причинени на трето лице извън автомобила, е необходимо ищецът да
установи, че причинените му вреди, чието обезщетяване претендира, са пряк
резултат от противоправно поведение на застрахованото лице. В случая е безспорно
установено, че водачът на застархования при ответника автобус Д.Л.е нарушил
правилата за движение по пътищата, уредени в ЗДвП и НК и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на ищцата.
При доказан фактически състав на деликта
съдът следва да определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени
вреди. При преценка по чл.52 ЗЗД съдът преценява характера и тежестта на
уврежданията, интензитета и продължителността на болките, психическите и
физически последици, настъпили в резултат на телесните увреди. Относимо
обстоятелство е и икономическата конюнктура в страната към момента на
увреждането с цел формиране на обществено-оправдана мяра за справедливост / решение № 99/08.10.2013 г. по
т.д.№ 44/2012 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 66/03.07.2012 г. на ВКС по т.д.№
619/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/, при определяне на паричният еквивалент на
вредите. Релевантните обстоятелства, примерно посочени в ППВС № 4/1968 г.,
следва да бъдат преценени и анализирани в тяхната съвкупност /решение № 93/23.06.2011
г. по т.д.№ 566/2010 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО; решение № 158/28.12.2011 г. по
т.д.№ 157/2011 г. на ВКС, ТК, І ТО и др./, за да бъде размерът на обезщетението
надлежно обоснован респ.справедлив.
Като се съобразят описаните увреждания и
последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и
неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът за възстановяване,
като се вземат предвид икономическите условия в страната и се съобрази
принципът, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, съдът счита, че за
обезщетяване неимуществените вреди на ищцата адекватно обезщетение е такова в
размер на 80 000.00 лева, като до претендирания от 100 000лв. ще отхвърли
като завишен.
За да стигне до този извод, съдът съобрази, че
в случая се касае до увреждане, което няма да получи своето пълно
възстановяване. От момента на причиняване на травмата, животът на ищцата е
силно променен, тя ще изпитва непрекъснато неудобства и страхове. Експретизата
е категорична, че счупвания като процесното завършват с артроза и нестабилност
в колянната става. Следва да бъде съобразено и изложеното от свидетелките, че в
резултат на получените увреждания ищцата не е могла да става от леглото продължително
време и е имала нужда от човек да я
храни и обслужва не само докато е била в болница, но и след това. Тя не може да
се движи без помощно средство – към момента с патерица „канадка“. Взема се в
предвид високият интензитет на изпитвани болки и че те не са отшумели и към
момента. Отчита се и страхът, който е изпитала и продължава да изпитва,
чувството за безпомощност и тревожност.
Ищцата търси и обезщетение в размер на
законната лихва върху определения размер на обезщетението, считано от датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне от застрахователя по претендираното
обезщетение.
С
оглед разпоредбата на чл.429, ал.3 КЗ застрахователят дължи лихва за забава от
датата на уведомяване от застрахования или от датата на уведомяване или на
предявяване на претенцията от увреденото лице. От представената по делото
писмена претенция на ищцата до ответника се установява конкретната дата, на
която застрахователят е бил поканен да заплати обезщетението е 14.03.2018г., следователно
от тази дата се дължи и лихва за забава до 31.07.2018г. – датата на предявяване
на иска в съда, която е в размер на 3111,36лв. като до претендирания размер от
3889,20лв. ще отхвърли иска като неоснователен.
На осн. чл.78 ал.6 от ГПК ответника следва да
заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на 3324лв. и 249лв. разноски
от бюджета за вещо лице.
На осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2
т.4 вр. §2а от Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, ответникът следва да заплати на адв.Р.М. от САК сумата от 3627,67лв./три
хиляди шестстотин двадесет и седем лева и 67ст.
/ с ДДС адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство
на ищцата.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК ищцата следва да
заплати разноски на ответника в размер на 160лв. съобразно отхвърлената част от
иска.
На
основания изложеното Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА З. „А.И.“ АД ЕИК ******със седалище и
адрес на управление *** р-н Възраждане, ул.“******, да заплати на В.И.Д., ЕГН **********
***, обезщетение за търпени неимуществени вреди – болки и страдания от телесни
увреждания, настъпили в резултат на ПТП на 04.02.2017г. в размер на сумата от 80 000лв./осемдесет хиляди/, ведно със
лихва за забава в размер на 3111,36лв. върху сумата, считано от 14.03.2018г. до
31.07.2018г., както и законна лихва върху присъдената сума, считано от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане, като за
разликата над 80 000лв. за неимуществени вреди до претендирания размер от 100 000лв.,
както и за разликата над 3111,36лв. до
3889,20лв. – лихва за забава, ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА на осн.чл.78 ал.6 от ГПК З. „А.И.“ ЕИК
******със седалище и адрес на управление *** р-н Възраждане, ул.“******,
държавна такса да заплати по сметка на СГС в размер на 3324лв./три хиляди триста двадесет и четири/ и 249лв. /двеста
четиридесет и девет/ разноски от бюджета за вещо лице.
ОСЪЖДА
на осн.чл.78 ал.3 от ГПК В.И.Д., ЕГН ********** *** да заплати на З. „А.И.“ ЕИК
******със седалище и адрес на управление *** р-н Възраждане, ул.“******, разноски
съобразно отхвърлената част на иска в размер на 135,10лв./сто тридесет и пет
лв. и 10ст./.
ОСЪЖДА
З. „А.И.“ ЕИК ******със седалище и адрес на управление *** р-н Възраждане, ул.“******на
осн. чл.38 ал.2 от ЗА вр. съгл.чл.7 ал.2 т.4 вр. §2а от
Наредба№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да
заплати на адв.Р.М. от САК сумата от 3627,67лв./три
хиляди шестстотин двадесет и седем лв. и 67ст./ с ДДС адвокатско възнаграждение
за осъществено процесуално представителство на ищцата.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд София в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ: