РЕШЕНИЕ
№110
Град Русе, 28.06.2016 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение в откритото съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ЛАЗАРОВ
при секретаря Г.И., като разгледа докладваното от председателя търговско дело №303 по описа на РОС за 2015
година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на глава тридесет и втора от ГПК – производство
по търговски спорове.
Постъпила е искова молба от
ищецът - „ХЕТА
АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД/с предишно наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“
ООД/, с ЕИК ********* срещу И.И.П., с ЕГН **********, с която е предявен иск за установяване
съществуването на вземане по запис
на заповед от 10.06.2008г. в размер на 16 249,20 евро, за което вземане е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 417
ГПК, по ч.гр.д. №
4418/14г по описа на РРС, ведно със
законната лихва върху главницата,
считано от 03.07.2014г.. Ищеца иска от съда да установи,
съществуване на вземането си, ведно
със законната лихва върху просрочената
главница от датата на подаване
на заявлението по чл. 417
от ГПК до окончателното изплащане, разноските в заповедното производство, както и направените разноски в исковото производство.
Обстоятелствата, от които произтичат
претендираните права на ищеца е издаден
от „Тренка-7“ ЕООД, запис на заповед от
10.06.2008г. в размер на 16 249,20 евро, който е авалиран от ответника И.И.П., който е
бил предявен за плащане на
издателя юридическо лице на 01.07.2011г..
Препис от исковата
молба и приложените доказателства е изпратен на
ответника, съобщението е връчено лично на И.И.П.. В срока по чл.
367, ал. 1
е постъпил писмен отговор на исковата
молба. Ответникът твърди, че записа на
заповед обезпечава вземане по каузално
правоотношение – договор за лизинг на
„Тренка-7“ ЕООД, който не е
изпълнен от ищеца и затова не се
дължи процесната сума. На следващо място счита, че като
физическо лице няма никакви взаимоотношения
с ищеца. В съдебно
заседание излага правни доводи, че е налице недобросъвестно упражняване на
правата по записа на заповед, защото авалиста е
встъпил в правата на издателя и няма как при злоупотреба с право да се черпят
права от записа на заповед. Моли да се отхвърли
иска като недоказан и неоснователен.
Не претендира разноски.
В законоустановения срок
е постъпила допълнителна искова молба. Процесуалният представител на ищеца, твърди, че не следва
да се обсъждат
възраженията на ответника-авалист, за каузалното правоотношение, защото на основание
чл. 483-485 ТЗ, той не може
да противопоставя такива.
Препис от допълнителната искова молба и приложените доказателства е изпратен на ответника, съобщението е връчено лично на
ответника, който в срока по чл.
373, ал. 1
е подал отговор на допълнителната искова молба.
След преценка на събраните по
делото доказателства и
становищата
на страните, съдът приема за установено
от фактическа страна, следното:
Видно от оригинала
на записа на заповед/л. 5, ч.гр.д. № 4418/2014г., по описа на РРС/, се установява, че на 10.06.2008г., И.И.П., в качеството си на управител на „Тренка-7“ ЕООД е издал в полза на ищеца „ХИПО
АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ООД запис на заповед, с който се е задължил неотменимо и безусловно, без
протест и разноски, да заплати на ищеца/поемател/
сумата от 16 249,20 евро, с падеж
на предявяване. Записа на заповед е бил предявен за плащане на издателя на
01.07.2011г.. Записа на заповед е авалиран при
условията, при които е прието от ответника физическо лице - И.И.П., с което възниква солидарната отговорност с дружеството.
С пощенски плик, с клеймо от 02.07.2014г. ищецът е депозирал в регистратурата на РРС заявление за издаване на Заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 от ГПК за процесната сума. Издадена е била Заповед № 2849/04.07.2014г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, по ч.гр.д. № 4418/2014г., по описа
на РРС. Длъжникът/ответник в това производство/ е подал в срок възражение
за недължимост на сумата срещу
заповедта и ищеца е предявил в едномесечен срок, положителен установителен иск за установяване
съществуване на вземането си по
процесната запис на заповед.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Правната
квалификация на правата, претендирани от ищеца е чл. 415, ал.1 във връзка с чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
485, ал. 1 ТЗ – иск за установяване
съществуване на вземане срещу авалиста по запис на
заповед от 10.06.2008г..
При разглеждане на положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК в тежест
на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответника-длъжник
възраженията, които го погасяват, изключват, унищожават или правоотлагат.
Видно от процесният запис на заповед, се
установява, че има всички реквизити по чл. 535 във вр. с чл. 536 от ТЗ. Формата
и съдържанието му отговарят на разпоредбите на чл. чл. 1, 2 и 3 от ТР № 1/28.12.2005г. по т.д. № 1/2004г.,
ОСТК. Издаден е за сумата от 16 249,20
евро и предмет на иска е целия размер.
На
основание чл. 537 във връзка с чл. 484 ТЗ, поръчителството е дадено върху записа на заповед от физическото лице И.И.П., с равнозначен израз “Авалираме това задължение
при условията, при които е прието“. Следователно
отговаря на изискванията на закона за форма и съдържание на менителничното
поръчителство. На основание чл. 485, ал. 1 от ТЗ „Поръчителя отговаря като лицето, за което е поръчителствал“. Съгласно ал. 2 от същата
разпоредба, авалиста може да противопоставя
възражения само поради недостатък във формата.
Ирелевантно е възражението на
ответника, че ищеца трябва да установи съществуването на вземането по каузално правоотношение, което записа на заповед обезпечава, за да е основателна исковата претенция и затова не следва да се обсъжда. За
разлика от поръчителството в гражданското право, при което правопораждащия
задължението факт е договор между кредитора и поръчителя, в търговското право, авалът е самостоятелно задължение, което възниква
единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста
и няма акцесорен характер. То възниква единствено по
силата на едностранно волеизявление на авалиста и неговото
съществуване е независимо от задължението, което обезпечава. Поради тази
причина авалиста не може да противопоставя на
приносителя на ефекта възражения, които би могъл да му противопостави издателя
/хонората/ нито абсолютни, нито относителни
възражения с основание, произтичащо от каузално правоотношение. В този смисъл е
задължителната практика на ВКС, включително и цитираната от процесуалния
представител на ответника: Решение № 5 от 09.02.2010г. по т.д. № 268/2009г., по
описа на ВКС, ІІ т.о.; Решение № 26 от 24.04.2014 г. на ВКС по т. д. №
1027/2013 г., II т. о., ТК; Решение № 17 от 21.04.2011 г. на ВКС по т. д. №
213/2010 г., II т. о., ТК и Решение № 120 от 30.07.2010 г. на ВКС по т. д. №
988/2009 г., TK, II т. о..
Ирелевантни са и възражението за недобросъвестно упражняване на
правата по записа на заповед, защото авалиста
встъпвал в правата на издателя и затова е налице злоупотреба с право. В
търговското право единственото възражение за недобросъвестност е предвидено в
разпоредбата на чл. 465 от ТЗ, относно недобросъвестно придобиване
на менителницата
от приносителя, в която хипотеза горното възражение не попада.
Предвид основателността на главния иск основателен се явява и акцесорният иск за заплащане на законна лихва върху
главницата считано от датата на подаване на заявлението - 03.07.2014г. до
окончателното й заплащане следва да се уважи.
Вземането
за разноските присъдени
в заповедното производство не се включва
в предмета на делото по установителния
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, поради което производсвото по делото в тази част трябва да се
прекрати.
Разпоредбата на т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, не може да намери
приложение в тази хипотеза, защото нито в исковата молба, в допълнителната
искова молба и в съдебно заседание има искане за присъждането им. Искането е било
направено единствено в заповедното производство, по което заповедният съд се е
произнесъл, но липсва такова искане в исковото производство. Според настоящият
съдебен състав, съдът в исковото производство не може без изрично искане на
ищеца/заявител/, да присъжда разноски в заповедното производство, защото ще се
наруши принципа на диспозитивното начало. Затова не следва да се присъждат
не претендирани от ищеца
разноски за заповедното производство,
в размер на 635,61 държавна такса и 1006,71 лв., представляващо юрисконсултско възнаграждение, включени в издадената
заповед за изпълнение и изпълнителен лист – направени разноски за заповедното
производство. В този смисъл е
задължителната практика на ВКС - Решение № 670 от 26.11.2015г., по т.д. №
3503/2014г., по описа на ВКС, ІІ т.о..
На основание т. 13 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС, в тази част заповедта за изпълнение и изпълнителния
лист следва да се обезсилят.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ищеца има право на разноски за довнесена държавна
такса за завеждане на установителния иск и адвокатски
хонорар, платен по банков път, с общ размер от 2 417,97 лева и ответникът следва
да бъде осъден да ги заплати.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА производството по иска за установяване съществуване на вземането на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН
АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД/с предишно наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ООД/, с ЕИК *********, по отношение на И.И.П., с ЕГН **********, за разноски в заповедното производство,
в размер на 635,61 държавна такса и 1006,71 лв..
ОБЕЗСИЛВА Заповед № 2849/04.07.2014г. за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 4418/2014г., по
описа на РРС, само в частта, с която И.И.П. е осъден да заплати на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД/с предишно наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ООД/, с ЕИК *********, суми в размер на:
635,61 държавна такса
и 1006,71 лева, юрисконсултско възнаграждение, представляващи
разноски за заповедното производство.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуване на вземането на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ”
ООД/с предишно наименование
„ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ООД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, район
Лозенец, бул. „Черни връх” № 1-3 по отношение на И.И.П., с ЕГН **********, с адрес ***, в размер на 16 249,20 евро по
запис на заповед от 10.06.2008г., за което вземане е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 417
ГПК, по ч.гр.д. № 4418/14г., по описа на
РРС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
03.07.2014г. до окочателното изплащане.
ОСЪЖДА И.И.П., с ЕГН ********** да заплати на „ХЕТА АСЕТ
РЕЗОЛЮШЪН АУТО БЪЛГАРИЯ” ООД/с предишно наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ООД/, с ЕИК *********, сумата от 2 416,97/ две хиляди четиристотин
и шестнадесет и 97 стотинки/ лева, представляваща разноски по делото за
тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване
пред Апелативен съд Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател: