Р Е Ш Е Н И Е № 109
гр.
Враца, 13.04.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският
окръжен съд, Гражданско отделение, в публично заседание на двадесет и осми
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове: ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА
в присъствието на секретар Веселка Николова, като разгледа докладваното от мл. съдия
Младенова в.гр.дело № 43 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
Решение № 322/22.11.2019 г., постановено по гр. дело № 1172/2018 г., Районен
съд – Бяла Слатина е признал за установено по отношение на ответника
„ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД, ЕИК: *********, представлявано от Г.Г.Г., със седалище и
адрес на управление: с. Добролево, обл. Враца, ул. „***“ № 56, че същото дължи
на „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Младост, бул.
„Цариградско шосе” № 159, БенчМарк
Бизнес Център, представлявано от законните представители К.С. и Я.Б., сумата от 4 462,93 лв. –
главница, представляваща потребена и незаплатена ел. енергия и цена за услуга
достъп до електроразпределителната мрежа за периода от 17.01.2016 г. до
31.03.2018 г., по неплатени фактури, с клиентски номер 210003596766, за обекти,
находящи се в с. Добролево, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 08.05.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и
сумата от 648,18 лв. – законна лихва за забава за периода от 15.03.2016
г. до 25.04.2018 г., за които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение от 06.07.2018 г. по ч.гр.д. № 920/2018
г. по описа на Районен съд – Бяла
Слатина.
Срещу
така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ответника „ЗК-ЕДИНСТВО”
ЕООД, ЕИК: *********, чрез адв. И.И.И., в която се излагат съображения за
незаконосъобразност и неправилност на същото, както и за допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон в него. Навеждат се доводи за противоречие на
решението с доказателствата по делото, като в подкрепа на това твърдение се
сочи, че по делото е установено, че от 2014 г. до настоящия момент няма
електрозахранване, електромер и захранващи кабели в процесните три обекта, в
които се твърди, че е консумирана ел. енергия. Изтъква се, че не е взет предвид
фактът, че измервателните уреди са подменяни, без представител на
дружеството-жалбоподател да бъде уведомяван, и не са съставяни протоколи за
тяхната подмяна и отстраняване. Посочва се още, че процесните обекти са три, а
абонатните номера и електромерите са два, като от представените от ищеца
фактури не става ясно кой обект колко електроенергия е консумирал. Поддържа се,
че в производството по делото е установено, че на адрес с. Добролево, ул. „***“
№ 1 дружеството-жалбоподател няма собственост, нито е наемател, а седалището на
същото е на адрес с. Добролево, ул. „***“ № 56, на който адрес има недвижим
имот, собственост на „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД. Твърди се и че ищецът е представил
фактури, изготвени въз основа на констативни протоколи, съставени едностранно
от електроразпределителното дружество, които са били оспорени от ответника и
въпреки искането му, ищецът не ги е представил, нито е уточнил по кои партиди
кои суми се дължат и кои фактури се отнасят за тях. Иска се от въззивния съд да
отмени първоинстанционното решение. Претендират се и разноски.
В
срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на жалбата от насрещната
страна „ЧЕЗ Електро България” АД, ЕИК: *********,
чрез адв. П.И., в който се навеждат доводи за неоснователност на същата.
Поддържа се, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно. Излагат се
подробни съображения, че по делото е доказано, че ответникът като потребител на
ел. енергия по Общи условия е бил във валидни облигационни отношения с ищцовото
дружество, по които не е изпълнил задължението си да заплати законно начислените
му и фактурирани суми.
Въззивната жалба е
процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в рамките на
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с
изтъкнатите доводи от процесуалните представители на страните, при което приема за установено от фактическа страна
следното:
Районен съд – Бяла Слатина е бил сезиран със заявление
на „ЧЕЗ Електро България” АД
по
чл. 410 ГПК, с което е поискано да бъде
издадена заповед за изпълнение против „ЗК-ЕДИНСТВО”
ЕООД, ЕИК: *********, за следните вземания: сумата от 4 462,93 лв. – главница, представляваща ползвана ел. енергия
и услуга „такса достъп” за периода от 17.01.2016 г. до 31.03.2018 г., за три
обекта, находящи се в с. Добролево; сумата от
648,18 лв. – лихва за забава за периода от 15.03.2016 г. до 25.04.2018 г.;
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
до окончателното изплащане на вземането и сумата от 160,22 лв. – разноски,
направени в заповедното производство.
По заявлението е образувано
ч.гр.д. № 920/2018 г. по описа на Районен съд – Бяла Слатина. Приемайки, че са налице предпоставките
на чл. 410 и сл. ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение № 565/06.07.2018 г. Издадена е
и допълнителна заповед за изпълнение № 8/08.01.2019 г., с която първоначалната
заповед е допълнена относно основанието на присъденото вземане, че същото се
дължи и за достъп до електроразпределителната мрежа. На длъжника „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД е изпратено съобщение за
издадената заповед, същото е получено от представител
на дружеството на 12.07.2018 г. и в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение против заповедта за изпълнение.
Със съобщение, връчено му на 07.08.2018 г., заявителят е
уведомен за постъпилото възражение и в срока по чл. 415, ал.1 ГПК е предявил
установителния иск, предмет на настоящия спор.
С предявените искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД „ЧЕЗ Електро
България” АД, моли да бъде признато за
установено, че „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД, ЕИК:
*********, дължи сумите по издадената заповед за изпълнение. В исковата молба се твърди, че страните са в
облигационни отношения, които се регулират от Общи условия
на договорите за продажба на електрическа енергия на „ЧЕЗ Електро България” АД, които съгласно чл. 98а ЗЕ
обвързват всички абонати на енергийния снабдител, без да е необходимо изричното
им приемане от страна на потребителите. Поддържа се, че съгласно тези
условия ищцовото дружество е изпълнило задълженията си за доставка на електрическа
енергия за периода от 17.01.2016 г. до 31.03.2018 г. до електроснабдени
имоти, находящи се в с. Добролево на адреси: 2-ри стопански двор; ул. „***” №
1, канцелария и ул. „Гробарска” № 20, фурна, но ответното дружество не е изпълнило задължението си да заплати доставената електрическа
енергия и дължимата „цена достъп” до
електроразпределителната мрежа по издадените 52
бр. фактури. Изтъква се, че сочената „цена достъп” е една и съща
за всички небитови клиенти и не зависи от консумацията на електроенергия, нито
от наличието на захранване в обекта. Излагат се доводи, че вземанията на ищцовото дружество са станали изискуеми, тъй
като е изтекъл предвидения в Общите условия срок за заплащане на използваната електрическа
енергия от абоната.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД, в
който се оспорва основателността на предявения иск. Посочва се, че от 2014 г.
няма електрозахранване и електромер и на трите обекта. Поддържа се, че на адрес
с. Добролево, ул. „***“ № 1 дружеството няма собственост, нито е наемател, а
седалището на същото е на адрес с. Добролево, ул. „***“ № 56, на който адрес
има недвижим имот, негова собственост. Твърди се, че от исковата молба не става
ясно кои суми се претендират за консумирана ел. енергия и кои за „цена достъп”.
Иска се исковата претенция да бъде отхвърлена изцяло.
С доклада си по чл.
146 ГПК, срещу който страните не са направили възражения, първоинстанционният
съд е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответното
дружество е било потребител на ел. енергия и абонат на ищцовото дружество за
процесните недвижими имоти, находящи се в с. Добролево.
Към исковата молба са
приложени заверени копия на счетоводна справка за консумация на клиента и 52
бр. фактури, издадени едностранно от представител на ищцовото дружество, в
които са обективирани претендираните вземания за доставена електроенергия и
„цена достъп” за периода от 17.01.2016 г. до 31.03.2018 г. Фактурите са
издадени с получател „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД с клиентски номер 210003596766 за обекти
с адрес: с. Добролево, ул. „***” № 1 с номер на електромер 50647384; с.
Добролево, ул. „Гробарска” № 20, Фурна с номер на електромер 2154040 и с.
Добролево, 2-ри стопански двор с номер на електромер 62034624.
Представен е и препис от Общите условия,
одобрени от ДКВЕР с Решение № ОУ-059/07.11.2007 г., изменени и допълнени с
Решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКВЕР, които по силата на чл. 98а, ал. 3 ЗЕ са
част от поетите задължения по учреденото договорно правоотношение. От Общите условия се установява, че
страните са уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното
му количество електроенергия и дължимата сума за извършения пренос на тази енергия веднъж месечно след доставката на тази стока – Раздел ІІ „Заплащане на
електрическа енергия”, чл. 19, ал. 1, като продължителността на периода за плащане е 10 дни – чл. 19, ал. 2 от ОУ.
По делото е прието
като доказателство заверено копие от Заявление за отсрочване/разсрочване на
задължения № **********/08.09.2017 г., подадено от Г.Г., представляващ
„ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД, с което е поискано да бъде разрешено разсрочено плащане на
дължимите от дружеството суми за консумирана електрическа енергия на стойност
6 736,36 лв. за клиентски номер 210003596766.
Представено е и
заверено копие от Констативен протокол № 3968808/09.07.2018 г., съставен от
служител на „ЧЕЗ Разпределение България” АД, от който се установява, че след
извършена проверка на средствата за търговско измерване на адрес: с. Добролево,
ул. „Гробарска” № 20 на потребител „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД, електромер с фабричен №
02154040 е демонтиран.
От заключението на
приетата от първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните, се установява, че
процесните вземания/задължения са осчетоводени коректно, като записванията за
тези счетоводни факти са извършени в съответствие с установения
нормативно-счетоводен ред и действащите счетоводни стандарти. Фактурите са
осчетоводени в деня на издаването им по съответните счетоводни разчети,
включително и по задължение на посочения клиент, като сумите, начислени за ДДС
са включени в справките по ЗДДС и ППЗДДС, поради което може да се направи
извод, че счетоводството е водено редовно, от гледна точка на настоящия иск.
Процесните фактури, посочени в исковата
молба, са отразени в счетоводната система на ищеца и там те фигурират, като
задължение за плащане. В счетоводството на ищцовото дружество към 19.07.2019 г.,
когато е предадена счетоводната информация, няма постъпили плащания по
процесните и претендирани фактури, приложени към исковата молба. В
счетоводството на ищеца има разкрита партида, която отразява извършеното
снабдяване с ел. енергия на длъжника, като същата се води под клиентски номер
210003596766 с титуляр „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД. Има документи за предходни плащания,
които са отразени в Приложение 1, извън предмета на спора и периода. Размерът
на дължимата сума от ответника по делото по всяка една от приложените фактури
се определя съгласно Приложение 2, което е неразделна част от заключението. В
същото приложение подробно са отразени задълженията, а именно – главница и
лихви по периоди. Общият размер на задължението за процесния период възлиза на
5 111,11 лв., от които главница в размер на 4 462,93 лв. и лихви в
размер на 648,18 лв. Размерът на дължимата лихва за забава по всяка едно от
приложените фактури е посочен в Приложение 2, като към датата на подаване
заявлението в съда възлиза на 648,18 лв.
В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че заключението се основава на
материалите по делото – процесните фактури, и допълнителна информация от
счетоводството на ответника, както и че сумите са начислени на различни
основания - и за достъп, и за консумирана ел. енергия.
От
заключението на приетата от първоинстанционния съд съдебно-техническа
експертиза, което не е оспорено от страните, се установява, че „ЗК-ЕДИНСТВО”
ЕООД е стопанисвало три имота: канцелария-офис, фурна и стопански двор. Всеки
от трите обекта е имал собствен електромер, тъй като те се намират далеч един
от друг и е невъзможно да се електроснабдяват през един електромер. Обектът
„фурна” е закрит /служебно/ от ЧЕЗ на 06.07.2018 г. и електромерът му е
демонтиран. Обектът „канцелария” е закрит /служебно/ на 07.02.2019 г. и
електромерът му е демонтиран. Единствено обект „2-ри стопанки двор“ не е закрит
и все още има съществуваща партида при
ищцовото дружество. Той се захранва с ел. енергия от собствен трафопост с
трансформатор с мощност 100 KVA и има
собствен електромер. Вещото лице посочва, че в конкретния случай е невъзможно
електрозахранването на трите обекта да става през един електромер. От
експертизата се установява и че тъй като отчитането на показанията на
електромерите на трите обекта на „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД е извършвано на различни
дати от месеца, на кооперацията ежемесечно са издавани по две фактури. Едната
фактура е за обектите „канцелария” и „фурна”, които се отчитат около 15-то
число на месеца, а другата е само за обекта „2-ри стопански двор“, който се
отчита в края на месеца. Таксуваната ел.енергия е по показанията на
електромерите, но и през месеците, когато е нямало движение по показание на
електромерите /поради липса на консумация или прекъсване на
електрозахранването/, във фактурата е начислена такса „достъп до
електроразпределителната мрежа“. Тя е еднаква за всички стопански потребители,
но е различна в различните фактури, тъй като се определя на база броя дните в
отчетния период /месеца/ и заявената мощност на всеки обект. След закриване на
обектите „канцелария” и „фурна” тази такса се начислява само на обекта „2-ри
стопански двор”, въпреки че в момента ел. захранването му е прекъснато и няма
консумация.
В
съдебно заседание вещото лице допълва, че фактурите са на база консумация на ел.енергия,
но и когато няма консумация, се начислява такса „достъп до
електроразпределителната мрежа“, като ЧЕЗ се обосновават, че поддържат линията
до консуматора. Посочва, че няма значение консумирана или неконсумирана е
ел.енергията. Информацията, че посочените обекти са закрити, вещото лице има от
център за клиенти, където се отразяват всички действия на всеки обект и за да
не начисляват такава такса, се закрива обекта. Тази информация е получило
писмено, но като неофициален документ. За втория закрит обект информацията също
му е предоставена от служител на ищеца. Уточнява и че на обектите няма
електромери, тъй като със закриване на обекта се прекратява договорът.
По делото е изслушана и допълнителна съдебно-техническа
експертиза, заключението на която не е оспорено от страните. Вещото лице
установява, че по време на процесния
период, а именно 17.01.2016 г. – 31.03.2018 г., има открита партида на името на
„ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД, с. Добролево с ИКН /клиентски номер/ 210003596766.
Партидата е с три обекта – канцелария, фурна и стопански двор. Ежемесечно на
тази партида са издавани по две фактури – едната обща за обектите „канцелария”
и „фурна”, а другата за обекта „2-ри стопански двор”. Това се е налагало от
различната дата от месеца на отчитане на консумацията от „2-ри стопански двор”
на ел. енергия, от отчитането на другите два обекта. И трите обекта са имали
собствени СТИ /електромери/ с номера: „канцелария” - № 50647384, „фурна” –
първоначално с № 40049457, впоследствие подменен с № 2154040 и
„2-ри стопански двор” – първоначално № 62041900, впоследствие подменен с №
62034624. Електромерите са отчитани ежемесечно в съответствие с нормативната
уредба, а за тяхното техническо състояние вещото лице не може да даде
заключение, тъй като те са демонтирани от служители на ЧЕЗ при закриване на
партидите на канцеларията и фурната, а на 2-ри стопански двор е прекъснато електрозахранването.
Вещото лице посочва, че от приложените документи по делото не може да се уточни
точно датата на откриване на партидата на „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД и кога са
поставени първоначално електромерите на трите обекта, но със сигурност това е
станало много преди началото на
процесния период. Електромерът на фурната е демонтиран на 06.07.2018 г. при
служебното закриване на обекта от ЧЕЗ. Електромерът на канцеларията е
демонтиран на 07.02.2018 г. по същата причина. Електромерът на 2-ри стопански
двор не е демонтиран, а само на обекта е прекъснато електрозахранването. За
смяната на електромерите на фурната и на 2-ри стопански двор не са представени
протоколи, поради което експертът не може да уточни на коя дата е станало. В
ежемесечните фактури /две на брой/ на отделен ред са отразени консумацията на
всеки от трите обекта на ответника, като под чертата е отразен за кой обект се
отнася тя. През процесния период консумираната ел. енергия от обекта с адрес
ул. „***“ № 1 е както следва: 16.01.2016 г. – 16.02.2016 г. – дневна тарифа –
38, нощна тарифа – 0; 16.02.2016 г. – 18.03.2016 г. – дневна тарифа – 256,
нощна тарифа – 17; 18.03.2016 г. – 18.04.2016 г. – дневна тарифа – 174, нощна
тарифа – 32; 18.04.2016 г. – 18.05.2016 г. – дневна тарифа – 129, нощна тарифа
- 32; 18.05.2016 г. – 17.06.2016 г. – дневна тарифа – 46, нощна тарифа - 17; 17.06.2016
г. – 18.07.2016 г. – дневна тарифа - 1, нощна тарифа - 0;Общо 644 квтч. дневна
и 98 квтч. нощна ел. енергия. След 18.07.2016 г. няма таксувана консумация за
обекта, а само такса достъп до ел. мрежата. От тази таблица е видно, че обектът
е отчитан ежемесечно до момента на прекъсване на захранването. Фактурите за
консумираната ел. енергия от „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД са изготвени на базата на
ежемесечните отчитания на електромерите на трите обекта от специално назначени
служители, за което не са съставени специални документи /протоколи/, а отчетите
са вкарвани директно в базата данни на ЧЕЗ. На база тези данни са изготвени
ежемесечните фактури за консумация на ел. енергия.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че прави допълнение
на един от въпросите на ищцовото дружество, след като е направило допълнителни
проучвания, при които е получило информация по въпроса - от коя дата има
открита партида на името на ответника. От центъра за клиенти на ЧЕЗ – Бяла
Слатина му дали неофициална информация, че партидата е открита на 18.04.2010 г.
с два обекта – канцелария и фурна, а на 25.04.2010 г. към тях е прибавен и
трети обект – 2-ри стопански двор. За обекта „фурна“ вещото лице посочва, че
следва електромерът да е сменян два пъти, по делото няма протоколи за смяна, но
има фактически общо три пъти сменяни електромери. Вещото лице допълва и че е
посетило обект „канцелария”, но не е видяло адрес, защото по селата няма
табели, не може да посочи адреса, понеже познава обектите и се е ориентирал по
имена, а не по адрес.
При така възприетата
фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира следното от правна
страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с установителни искове с правно основание чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК,
във вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.
Съобразно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК в тежест на ищеца е да проведе
пълно и главно доказване на наличието на съществуващо договорно правоотношение
между страните, породено
от договор за продажба на електрическа енергия, както и че дружеството е
изправна страна по сделката, т.е. че изпълнил е точно породените от договора
задължения. При установяване на посочените правнорелевентни факти от ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил
задълженията си, респ. твърденията си, че такива не са възникнали, поради
факта, че от 2014 г. няма електрозахранване и електромер и на
трите процесни обекта.
Съгласно чл. 98а, ал.
1 ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни Общи
условия /ОУ/, като по силата на чл. 98а, ал. 4 ЗЕ публикуваните общи условия
обвързват клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане. Следователно,
с отнапред съставени от кредитора общи клаузи от търговеца-краен снабдител се
определят страните по договора за доставяне на електрическа енергия. Разпоредбата на чл. 4, ал. 2 от представените
по делото ОУ дефинитивно изключва от
понятието „потребител на електрическа
енергия за битови нужди” всички юридически лица. Съгласно клаузата, уговорена в чл. 4, ал. 4 от ОУ, „потребител на
електрическа енергия за стопански нужди” е физическо или юридическо лице, както
и лице на издръжка на държавния или общинския бюджет, което купува електрическа
енергия за стопански и/или обществени нужди за обект, присъединен към
електроразпределителната мрежа съгласно действащото законодателство. Следователно
качеството „потребител на електрическа енергия за стопански нужди”, каквото е ответното дружество-търговец, не е свързано с
притежаването на правото на собственост или на ограничено вещно право върху ел.
снабдявания обект, за разлика от качеството
„потребител за битови нужди”. В тази връзка неоснователно е възражението на въззивника, че не е потребител на ел. енергия, защото на един от обектите с адрес с. Добролево, ул. „***“ №
1 няма собственост, нито е наемател. По делото освен това е обявено за безспорно
обстоятелството, че ответното дружество е било потребител на ел. енергия и
абонат на ищцовото дружество за процесните недвижими имоти, находящи се в с.
Добролево. Следва да се отбележи, че облигационната връзка между страните се
установява и от ангажираните по делото доказателства. Ищецът има качеството на
краен снабдител по смисъла на чл. 98а ЗЕ, който продава електрическа енергия на
клиентите си при общи условия. От
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, която
съдът кредитира като обективно и пълно изготвена, се установява
правнорелевантното обстоятелство, че по
време на процесния период, а именно 17.01.2016 г. – 31.03.2018 г., е имало
открита партида на името на „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД, с. Добролево с ИКН /клиентски
номер/ 210003596766 при ищцовото дружество, като партидата е за три обекта –
канцелария, фурна и стопански двор. Ответникът не оспорва, че притежава посочените в исковата молба обекти, а само, че обект
„канцелария” се намира на друг адрес. Установено е, че обектите са присъединени
към електроснабдителната мрежа на ищеца, на чиято лицензионна територия са разположени, предвид което ответникът
има качеството „потребител на електрическа енергия за стопански нужди” и за консумираната
електрическа енергия дължи заплащане
на цена, като редът и сроковете за заплащането ѝ са регламентирани в Общите условия съгласно чл. 98а, ал. 2, т. 4 ЗЕ. Доказателство
за облигационната връзка между страните е и приложеното по делото Заявление за
отсрочване/разсрочване на задължения № **********/08.09.2017 г., подадено от Г.Г.,
представляващ „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД, с което е поискано да бъде разрешено
разсрочено плащане на дължимите от дружеството суми за консумирана електрическа
енергия на стойност 6 736,36 лв. за клиентски номер 210003596766, което е
подадено в процесния период, за който се претендират сумите от ищцовото
дружество. В подкрепа на този извод е и констатацията на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, че в счетоводството
на, „ЧЕЗ Електро България” АД има данни за предходни плащания от ответника по
издадени от дружеството фактури.
Предвид гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно
доказване наличието на съществуващо облигационно правоотношение
между страните, породено от договор за
продажба на електрическа енергия.
В тази връзка следва
да се отбележи и че е неоснователно възражението на въззивника, че по делото е
установено, че от 2014 г. до настоящия момент няма електрозахранване,
електромер и захранващи кабели в процесните три обекта, в които се твърди, че е
консумирана ел. енергия, тъй като по делото липсват доказателства в подкрепа на
това твърдение. Вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза
категорично е посочило, че обектът „фурна” е закрит /служебно/ от ЧЕЗ на
06.07.2018 г. и електромерът му е демонтиран, обектът „канцелария” е закрит
/служебно/ на 07.02.2019 г. и електромерът му е демонтиран, а единствено обект
„2-ри стопанки двор“ не е закрит и все още има съществуваща партида при
ищцовото дружество, като той се захранва с ел. енергия от собствен трафопост с
трансформатор с мощност 100 KVA и има
собствен електромер. Датите на демонтиране на електромерите за първите два
обекта са след процесния период – от 17.01.2016 г. до 31.03.2018 г., а за
третия обект е констатирано, че все още
има собствен електромер. Вещото лице е установило и че и трите обекта са имали
собствени СТИ /електромери/ с номера: „канцелария” - № 50647384, „фурна” –
първоначално с № 40049457, впоследствие подменен с № 2154040 и
„2-ри стопански двор” – първоначално № 62041900, впоследствие подменен с №
62034624. Предвид това и липсата на твърдение в исковата молба, че ел.
енергията се отчита само от едно средство за търговско измерване, неоснователно
е и възражението на въззивника, че процесните обекти са три, а абонатните
номера и електромерите са два.
За да установи съществуването на съдебно предявеното вземане ищецът
следва да докаже и че е доставил до процесните обекти, находящи се в с. Добролево,
количеството електрическа енергия съответстващо на претендираната от него цена.
Обстоятелството, че крайният снабдител на
електроенергия е изпълнил точно своите договорни задължения /арг. чл. 63 ЗЗД/,
подлежи на пълно и главно доказване от
ищеца по правилата, предписани в правната норма, регламентирана в чл.
154, ал. 1 ГПК. Представените фактури и счетоводните справки като частни
свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства,
не се ползват с доказателствена сила и чрез тях не могат да се установят твърдените от ответника обстоятелства.
Те биха били годно доказателствено средство, в случай че счетоводството на
ищеца по отношение на удостоверените в тях стопански операции е било водено
редовно съобразно разпоредбата на чл. 55 ТЗ, респ. чл. 182 ГПК, но в този
случай, за да се приемат тези счетоводни записвания /по своето правно естество
частни свидетелстващи документи, обективиращи изгодни за техния издател
обстоятелства/ за доказателства по делото, е необходимо обективираните в тях
факти да се подкрепят и от останалите
събрани по делото доказателства.
Настоящият съдебен
състав
приема, че такова доказване, че крайният
снабдител на електроенергия е изпълнил точно своите договорни задължения, е
проведено посредством приетите заключения по допуснатите
съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза. Вещото лице, назначено по съдебно-счетоводната експертиза след извършена
надлежна проверка е установило, че счетоводството
на ищеца се води редовно с оглед отразяване на вземанията по представените от него фактури. Обективираните
в счетоводните записвания факти се
подкрепят и от останалите събрани по делото доказателства. От заключението
на допълнително назначената съдебно-техническа експертиза се установява
обстоятелството, че в ежемесечните фактури /две на брой/ на отделен ред са
отразени консумацията на всеки от трите обекта на ответника, като под чертата е
отразен за кой обект се отнася тя, както и че фактурите за консумираната ел.
енергия от „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД са изготвени на базата на ежемесечните отчитания
на електромерите на трите обекта от специално назначени служители, за което не
са съставени специални документи /протоколи/, а отчетите са вкарвани директно в
базата данни на ЧЕЗ и на база тези данни са изготвени ежемесечните фактури за
консумация на ел. енергия. Освен това,
следва да се отбележи, че представеното Заявление за отсрочване/разсрочване на
задължения № **********/08.09.2017 г., подадено от Г.Г., представляващ
„ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД, с което е поискано да бъде разрешено разсрочено плащане на
дължимите от дружеството суми за консумирана електрическа енергия на стойност
6 736,36 лв. за клиентски номер 210003596766, подадено в процесния период,
представлява
своеобразно признание от страна на ответника, че в
обектите е била налице доставка на ел. енергия.
По отношение на спора дали се дължи цена за достъп, независимо от
неползване на електроенергия, настоящият състав
намира следното: Според разпоредбата на чл. 104а ЗЕ потребителите на крайния
снабдител използват разпределителните мрежи, към които са присъединени.
Потребители, присъединени към електроразпределителната мрежа при публично
известни общи условия, заплащат всички мрежови услуги, каквато е и цената за
достъп на крайния снабдител. Цената за достъп до електроразпределителната мрежа
съществува като елемент от мрежовата услуга, която се предоставя на
ползвателите на мрежата и винаги се е заплащала от тях. Поначало всички
потребители на електрическа енергия дължат цена за достъпа до
електроразпределителната мрежа, изрично предвидена като компонент в чл. 28, ал.
2 от Правилата за търговия с електрическа енергия, но с Решение Ц-17 от
28.06.2012 г. на ДКЕВР е разграничен начинът на образуване на цената и
условията за нейната дължимост по отношение на битовите и стопанските клиенти,
като е прието, че цената за достъп за небитовите потребители не зависи от
потребеното количество енергия, а от ангажирания от обекта капацитет на
мрежата. Следователно дори и да бъде преустановено временно снабдяването с
електрическа енергия на обект на клиент, то това не прекратява задължението на
клиента за заплащане на цена за достъп.
Цените в енергетиката, включително и цената за достъп, се определят и
се заплащат на основание решения на ДКЕВР, постановени на основание чл. 21, ал.
1, т. 8 и чл. 30, ал. 1, т. 13 ЗЕ, което изключва свободата на договаряне между
страните по договорното правоотношение относно цената, по силата на която операторът
на електроразпределителната мрежа предоставя услугата достъп до електроразпределителната
мрежа. Предвид тези
законоустановени положения е ясно, че цените на предоставяните от мрежовите
оператори услуги се утвърждават от ДКЕВР на основание чл. 36а ЗЕ, като
решенията на комисията в тази посока са задължителни за енергийните предприятия
- чл. 36, ал. 1 ЗЕ.
Услугата "достъп до разпределителната мрежа" се изразява в
задължението на съответния оператор на мрежата да предостави равнопоставен
достъп до мрежата си на потребителите срещу заплащане на съответната цена за достъп
от ползвателя на мрежата /чл. 109, ал. 1,
т. 4 и чл. 113, ал. 1, т. 3 ЗЕ/. За
предоставянето на тази услуга на ползвателите на мрежата, както и за
гарантиране нормалната, сигурна и ефективна работа на съответната мрежа,
мрежовите оператори, независимо от количествата ползвана и преминала през
мрежите и съоръженията електрическа енергия, извършват едни относително
постоянни разходи по поддръжка на мрежата, така че във всеки един момент мрежата
да може да разполага с необходимата си пропускателна способност и ползвателя да
може да разполага с необходимата му заявена и предоставена мощност. Ето защо
цената за достъп следва да се заплаща от всички потребители, тя отразява всички
разходи, които операторът на съответната мрежа извършва, за да изпълни
задълженията си към обществото по осигуряване на непрекъснат достъп, ползване
на мрежата, гарантиране на преносните способности и мрежови капацитет,
непрекъснато и качествено снабдяване.
Цената за достъп се изчислява за всеки ден в рамките на отчетния
период. „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД има качеството
на небитов клиент съгласно § 1, т. 33а от Допълнителните разпоредби на Закона
за енергетиката като търговец.
Купуваната за обектите му ел. енергия е за
небитови нужди, поради което и се дължи цена за достъп, независимо от
ползването на електрическа енергия.
От заключението на
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият
размер на дължимата главница за процесния период възлиза на 4 462,93 лв.
Установява се и че в счетоводството на ищцовото дружество към 19.07.2019 г.,
когато е предадена счетоводната информация, няма постъпили плащания по
процесните и претендирани фактури, приложени към исковата молба. С оглед
гореизложеното съдът формира извод, че по валидно възникналата договорна връзка
между страните за доставка на ел.енергия доставчикът в лицето на ищеца е
изпълнил своите задължения за снабдяване с ел.енергия на обектите на „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД при ответно задължение за
заплащане на начислените суми за потребеното количество, както и законосъобразно е начислил цената за „достъп до
разпределителната мрежа”. Претендираните от
ищеца суми не са заплатени от ответника, поради което и са дължими в цялост. Правилно първоинстанционният съд е достигнал до
извода, че искът за главница е основателен и следва да бъде уважен.
Тъй като ответникът не е изпълнил точно в
темпорално отношение своята насрещна парична престация, той е изпаднал в забава
и дължи обезщетение за причинените на ищеца вреди, изразяващи се в пропусната
полза, като това обезщетение е в размер на претендираната законна лихва за
забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. В чл. 19, ал. 2 от ОУ е
уговорено, че продължителността
на периода за плащане е 10 дни.
В чл. 35 от Общите условия е предвидено, че за забавено плащане на дължими суми
за използваната електрическа енергия, потребителят дължи на продавача
обезщетение за забава в размер на законната лихва за забава за всеки просрочен
ден, т.е. от датата на падежа по всяка от фактурите до депозиране на
заявлението по чл. 410 от ГПК, която сборна лихва в случая според заключението
на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза възлиза на 648,18 лв. Следователно
претенцията на ищеца за мораторната лихва също е
основателна в пълния
ѝ предявен размер.
Като е достигнал до
същия краен извод и е уважил предявените искове, районният съд е постановил
правилен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
При този изход на
правния спор, предмет на въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК в полза на въззиваемото дружество трябва да се
присъди сумата от 5,00 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение
за правни услуги за въззивната инстанция.
Водим от горното и на
основание чл. 272 ГПК, Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 322/22.11.2019 г., постановено по гр. дело № 1172/2018 г. по описа на Районен
съд – Бяла Слатина.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 273 „ЗК-ЕДИНСТВО” ЕООД, ЕИК:
*********, представлявано от Г.Г.Г., със седалище и адрес на управление: с.
Добролево, обл. Враца, ул. „***“ № 56, да заплати на „ЧЕЗ Електро България” АД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Младост, бул. „Цариградско шосе” № 159, БенчМарк Бизнес Център, сумата
от 5,00 лв., представляваща
направени съдебни разноски пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.