№ 4959
/адрес/, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110104564 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на А. Г. А., с която срещу
/фирма/, ЕИК ********* /правоприемник на /фирма/, ЕИК *********/ са
предявени искове по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на
клаузите на чл. 1, ал. 3 от договор за потребителски кредит №
*******/14.11.2022 г., с която е начислена такса "експресно разглеждане",
както и на чл. 4, ал. 2 от същия договор, с която е начислена неустойка за
непредоставяне на обезпечение, поради противоречието им с императивни
правни норми на ЗПК и чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, поради заобикаляне на закона.
Развива подробни съображения относно противоречие на договора с
разпоредбите на чл. 10а ЗПК, чл. 11 и чл. 19 ЗПК и изискванията относно
посочване на действителния размер на ГПР в договора. Заявеното искане е
съдът да уважи предявените искове и да прогласи нищожността на
посочените клаузи от договора на заявените с исковата молба основания,
както и на осн. чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД да бъде осъден ответника да плати
сумата в размер на 113,68 лева, представляваща недължимо платена сума по
договора за заем.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни, като излага
подробни съображения.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на производство
доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът приема за
установено следното:
От представен договор за паричен заем № ******* се установява, че на
14.11.2022 г. страните са сключили договор, по силата на който ответното
дружество е предоставило на ищеца А. А. заем в размер на сумата 500 лева
при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40. 32 %, годишен процент
1
на разходите – 49. 39 % и срок за погасяване на заема 14 седмици. В чл. 1, ал.
3 от договора е предвидено, че заемателят дължи такса за експресно
разглеждане на документи и отпускане на паричен заем в размер на 106,47
лева. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия договор, заемателят се задължава в 3-
дневен срок от усвояване на сумата да предостави на заемодателя едно от
следните обезпечения, а именно: 1. поръчител - физическо лице, което да
представи на заемодателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от
3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е
навършило 21-годишна възраст, да работи по безсрочен трудов договор, да
има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален
осигурителен доход в размер на 1000 лева, през последните 5 години да няма
кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус
"период на просрочие от 0 до 30 дни", да не е поръчител по друг договор за
паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на
заемател или 2. Банкова гаранция, издадена след усвояване на паричния заем,
в размер на цялото задължение на заемателя, валидна 30 дни след падежа за
плащане по договора. Съгласно чл. 4, ал. 2 страните се съгласяват, че в случай
на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, посочено
в ал. 1, заемателят дължи неустойка в размер на 70,98 лева, като уговорката е
тя да се разсрочи и да се заплаща на равни части към всяка от погасителните
вноски, като в този случай дължимата вноска е в размер на 101,28 лева, а
общото задължение по договора става в размер на 708,96 лева.
В производството е прието заключението на съдебно-счетоводната
експертиза, на което настоящият състав на съда дава вяра като обективно и
компетентно дадено, изготвено въз основа на събраните по делото
доказателства, преценени от експерта с оглед притежаваните от него
специални знания от областта на икономическите науки. Съгласно
заключението, ищецът е получил заемната сума в размер на 500 лева на
14.11.2022. С експертното заключение е посочено какви точно задължения са
погасени. Уточнено е, че с първата постъпила сума в размер на 200 лева на
16.11.2022 г. е погасена 167,37 лева – главница, 2,21 лева – лихва, 30,42 лева –
такса. С постъпилото плащане в размер на 408,68 лева на 18.11.2022 г. е
погасена главница 332,62 лева / вноска от №3 до №7/, такса експресно
разглеждане 76,05 лева /вноска от №3 до № 7/. Посочено е, че заемът е усвоен
на 14.11.2022 и е погасен предсрочно на 18.11.2022г. За четирите дни
ползване е платена лихва в размер на 2,21 лева и такса за експресно
разглеждане в размер на 106,47 лева. Посочено е, че при преизчислени
разходи за 365 дни, ГПР е в размер на 1983,41 %. В случай че погасяването е
извършено по погасителен план, ГПР е 102,78 %. При включване и неустойка,
ГПР е в размер на 155,65 %. При изслушване на вещото лице в съдебно
заседание от 20.02.2024 г., същото заявява, че не е включвала таксата от 5
лева за кандидатстване за кредита, но ако я включи, то ГПР би се увеличил от
102,78 % на 119,09 %.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1, 2 и 3 вр. чл.
10а ЗПК, вр. чл. 11 ЗПК и чл. 19 ЗПК за прогласяване нищожността на
клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал.2 от договор за потребителски кредит №
2
14.11.2022 г. С оглед предмета на процесния договор, съдът приема, че
същият е сключен от лице, притежаващо качеството "потребител", предвид
което приложими в настоящия случай са разпоредбите на ЗПК.
Нормите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК уреждат формата и съдържанието на
договора за потребителски кредит. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 до т.12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7
-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на
всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Настоящият състав приема, че клаузата на чл. 1, ал. 3 от договора за
заплащане на такса за експресно разглеждане на заявката за паричен заем се
явява задължително условие за кредитиране и противоречи на чл. 10а, ал. 2
ЗПК, който забранява заплащане на такси и комисиони за действия, свързани
с усвояване и управление на кредита. Таксата е уговорена като сигурна част
от дълга, като следва да се заплаща, заедно с вноската за главница и лихва,
което представлява допълнителна печалба за кредитора, освен лихвата.
Липсва каквато и да е еквивалентност между задължението на
заемополучателя и престацията на кредитора, дори и кредитът да бъде
предоставен незабавно. Ето защо, процесната клауза следва да се прогласи за
нищожна на основание чл. 26,ал.1, пр. 1 ЗЗД, тъй като същата е в
противоречие със закона /чл. 10а ЗПК/.
От съдържанието на клаузата за неустойка при непредоставяне на
обезпечение по чл. 4, ал. 2 от договора и съпоставянето с естеството на
сключения договор за заем се налага извод, че тя представлява скрито
възнаграждение за кредитора. Така въведените изисквания в цитираната по-
горе клауза от договора за вида обезпечение по избор на заемателя:
физическо лице - поръчител, отговарящо на определени изисквания или
банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по договора и
срока за представянето му- тридневен, създават значителни затруднения на
длъжника при изпълнението му до степен, че то изцяло да се възпрепятства.
Изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя
са на практика неосъществими за него. Не само правно, но и житейски
необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с възможност да
осигури банкова гаранция в размер на цялото задължение на заемателя по
договора, валидна 30 дни след падежа за плащане по договора или физическо
лице - поръчител, отговарящ на всички поставени изисквания към него, при
положение, че кандидатства за отпускане на кредит в размер от 500 лева. С
други думи, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са
неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати.
В светлината на гореизложеното съдът приема, че обсъжданата клауза
от договора носи характеристиките на неравноправна такава по смисъла на
чл. 143 ЗЗП, доколкото е уговорена във вреда на потребителя, не отговаря на
изискванията за добросъвестност и внася значително неравновесие в правата
и задълженията между страните. Същата попада под хипотезата на чл. 143,
ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на
3
задължението си за предоставяне на обезпечение по договора след неговото
сключване да заплати необосновано висока с оглед цената на договора за
кредит за потребителя неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или
банкова гаранция има за цел кредиторът да получи допълнително
възнаграждение върху стойността на отпуснатия заем, което представлява
заобикаляне на изискванията на (ЗПК) и води до нейната нищожност
съгласно чл. 21, ал. 1 от закона. Следва да се обърне внимание на
задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит да
оцени кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в
достъпните му бази данни и регистри и ако прецени, че не е достатъчно
платежоспособен, да откаже предоставянето на заемните средства. На
практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля риска от
неизпълнение на това си задължение на потребителя, кандидатстващ за
отпускане на парични средства чрез сключването на договора. Последното
води до значително нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя
финансова тежест, което е в противоречие както със закона - чл. 16 ЗПК.
Същевременно основателно от страна на ищеца се поддържа, че е
налице нарушение на императивното изискване на чл. 19, ал.4 ЗПК, съгласно
която ГПР не може да бъде по- висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет. Съгласно заключението на съдебно-
счетоводната експертиза размерът на ГПР без да се включва таксата за
експресно разглеждане и неустойката, е 49, 39 %, а при тяхното включване –
155,65 %, поради което действително приложимият ГПР по договора би
надхвърлил законоустановения максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. В чл. 4, ал. 2
от договора е посочено, че неустойката се заплаща на равни части към всяка
от погасителните вноски по договора, като в този случай дължимата вноска
възлиза на 101,28 лева. С оглед гореизложеното, съдът счита, че вземането за
неустойка, на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора и
като такова е следвало да бъде включено, както в лихвения процент по
договора, така и в годишния процент на разходите. Следователно тази клауза
също е нищожна на основание чл. 26, ал.1, пр. 1 вр.чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК.
В разглеждания случай, нищожните клаузи не могат да бъдат заменени
по смисъла на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД от императивни правила досежно
максимално допустимия размер на договорната лихва, нито да бъде прието,
че единствено частично недействителна е клаузата на чл. 4 от договора за
заем. Доколкото са налице нарушения на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, целият
договор за заем се явява недействителен – чл. 22 ЗПК. Съгласно чл. 23 ЗПК,
когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита, като не дължи лихва
или други разходи по кредита.
Предявените от потребителя искове, при спазване диспозитивното
начало в гражданския процес, следва да се уважат на главното заявено
основание, а именно клаузите от договора следва да се прогласят за нищожни
поради противоречието им с императивни материалноправни норми на
закона.
По исковата претенцията за осъждане на ответника да заплати сума в
4
размер на 113,68 лв., като платена без основание, предвид нищожността на
клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договора за кредит, въз основа на която
е платена:
Според ППВС № 1 от 28.05.1979 г., първият фактически състав на чл.
55, ал. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване, на нещо при начална
липса на основание, т. е. когато още при самото получаване липсва основание
за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на
друго. Начална липса на основание е налице в случаите, когато е получено
нещо въз основа на нищожен акт. Първата хипотеза на чл. 55 ЗЗД е налице,
както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже
претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже
основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже с репликата си,
че това основание е нищожно. И в двата случая даденото е без основание. В
този смисъл решение № ***** от 16.02.2022 г. по гр. д. № ***/2021 г. на ВКС,
III г.о. и решение № *** от 22.03.2019 г. по гр. д. № ***/2018 г. на ВКС, III
г.о.
От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза от
20.02.2024 г., неоспорено от страните, което съдът кредитира като
компетентно и обективно изготвено, се установява, че ищецът е изплатил по
договора за паричен заем сума в размер на 500 лв. - главница,
възнаградителна лихва в размер на 2,21 лв. и неустойка в размер на 106,47 лв.
Съгласно представен приходен касов ордер от 14.11.2012 г. неоспорен от
ответника, ищецът е заплатил такса в размер на 5,00 лева за кандидатстване за
кредита. Тук е мястото да се подчертае, че всичко посочено по-горе касаещо
таксата за експресно разглеждане важи и за такса "кандидатстване", като
същата е нищожна поради противоречие със чл. 10а, ал. 2 от ЗПК,
установяващ забрана за начисляване на такси и разноски, свързани с
усвояване и управление на кредита. В хода на производството ответникът
доказа единствено основание да задържи сумата от 500 лева, която е чистата
стойност на недействителния на основание чл. 23 от ЗПК договор за паричен
заем № *******.
С оглед изложеното, съдът намира, че предявените искове са доказани
по основание и размер и следва да бъдат уважени . Като законна последица от
уважаване на иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, върху сумата от 113,68 лв.
следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на исковата
молба 27.01.2023 г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл.
78, ал. 1 ГПК. Същият е извършил разноски в размер на 210 лева за държавна
такса, 300 лева за депозит за вещо. Претендира се адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗАдв. по всеки иск. В този случай нарочно
доказване на предпоставките за предоставяне на безплатна адвокатска помощ
в основното производство по делото не е необходимо да се провежда
/виж определение № ***/02.10.2015 г. по ч. т. д. № ****/2015 г. на I т. о. на
ВКС/. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на
безплатна помощ по чл. 38, ал. 1 ЗА обвързват съда и той не дължи проверка
за съществуването на конкретната хипотеза. По делото са предявени искове
5
по чл. 26, ал.1 ЗЗД и иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от
Наредбата има значение, когато е уговорено и заплатено възнаграждение по
всеки отделен иск, но не и когато адвокатското възнаграждение се определя в
минимален размер от съда по реда на чл. 38, ал. 2 Закона за адвокатурата.
Разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. и на чл. 72, ал. 1
ГПК използват понятието "интерес". В случая са предявени кумулативно
съединени искове, но те са в защита на един интерес и възнаграждението
следва да се определи по реда на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. Ето защо, на оказалия безплатна правна помощ адвокат следва да се
присъди възнаграждение в размер на 400 лева по чл. 7, ал. 2, т. 1 НМРАВ.
Мотивиран от изложеното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Г. А., ЕГН ********** с адрес /адрес/
срещу /фирма/, ЕИК ********* /правоприемник на /фирма/, ЕИК *********/
със седалище и адрес на управление : /адрес/ иск с правно основание чл. 26,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. чл. 10а от ЗПК НИЩОЖНОСТТА на клаузата на чл. 1,
ал. 3 от Договор за паричен заем №******* от 14.11.2022 г., сключен между
страните, предвиждаща заплащане на такса за експресно разглеждане на
документи за отпускане на заема, поради противоречие със закона.
ПРОГЛАСЯВА по предявения от А. Г. А., ЕГН ********** с адрес /адрес/
срещу /фирма/, ЕИК ********* /правоприемник на /фирма/, ЕИК *********/
със седалище и адрес на управление : /адрес/ иск с правно основание чл. 26,
ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК НИЩОЖНОСТТА на клаузата на
чл. 4, ал. 2 от Договор за паричен заем № ******* от 14.11.2022 г., сключен
между страните, предвиждаща заплащане на неустойка за неизпълнение на
задължение за предоставяне на обезпечение, поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД /фирма/, ЕИК *********
/правоприемник на /фирма/, ЕИК *********/ със седалище и адрес на
управление : /адрес/ да заплати на А. Г. А., ЕГН ********** с адрес /адрес/
сумата в размер на 113,68 лева, представляваща платена без основание сума
по Договор за паричен заем № №******* от 14.11.2022 г., сключен между
тях, ведно със законната лихва върху нея считано от 27.01.2023 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* /правоприемник на /фирма/, ЕИК
*********/ със седалище и адрес на управление : /адрес/ да заплати на А. Г.
А., ЕГН ********** с адрес /адрес/ основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 510
лева, представляваща разноски за производството пред СРС.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* /правоприемник на /фирма/, ЕИК
*********/ със седалище и адрес на управление : /адрес/, да заплати на да
заплати на Е. а. д. „Д. М.“, БУЛСТАТ ********* сумата в размер на 400 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна
помощ на осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на А. Г. А. в исковото производство пред
СРС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
6
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7