М
О Т И В И
към присъда № 169
от 04.10.2017
година
по
н.ч.х.дело № 826 на Старозагорския районен съд
по
описа за 2017 година:
Обвинението
против подсъдимия К.К.К., ЕГН **********, е за това, че на 09.09.2016
год. в гр.Стара Загора причинил на малолетно лице - К.П.Д., роден на *** год.,
ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, вследствие на нанесени му травматични
увреждания (контузия на дясната ръка, изразяваща се в оток и кръвонасядане в областта на четвърта и пета предкиткови кости и затруднени движения на пръстите на
същата ръка), като макар и непълнолетен, е могъл да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си – престъпление по чл.131,
ал.1, т.4 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.63, ал.1, т.4 от НК.
В случая при фактическото формулиране на
обвинението и квалификацията на деянието съдът изходи изцяло от фактическата обстановка,
изложена в тъжбата, в която е посочено кога, как и при какви обстоятелства
подсъдимият е причинил на пострадалия телесни увреждания, както и че последните
са били констатирани от съдебен лекар в съдебно-медицинско удостоверение на
живо лице, цитирано изрично, а доколкото е налице разминаване между фактическото
им описание и медицинската им квалификация в споменатото удостоверение, от една
страна, и приетата в хода на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза
по писмени данни, от друга страна, съдът изходи от заключението на
експертизата, понеже при изготвянето й са взети предвид констатациите в
удостоверението, но не само, като същевременно именно експертизата е
предвиденият в НПК способ за събиране и преценка на доказателства, за които
съдът не разполага със специални знания.
В съдебно заседание беше приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявения от тъжителите П.Б.Д., ЕГН **********, и Д.Д.Г., ЕГН **********, в качеството им на
родители и законни представители на малолетния пострадал К.П.Д., ЕГН **********, солидарно против подсъдимия К.К.К., действащ
със съгласието на родителите си, и родителите му – К.Р.Г.-К., ЕГН **********, и К.С.К., ЕГН **********, граждански иск за сумата от 2000
лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, причинени на малолетния пострадал К.П.Д. с инкриминираното деяние, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от
датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, съответно
тъжителите бяха конституирани като граждански ищци в наказателното производство,
а родителите на подсъдимия – като ответници.
Представителят на Районна прокуратура Стара
Загора не изразява становище по доказаността на
частното обвинение и приетия за разглеждане граждански иск.
Тъжителите и граждански ищци П.Б.Д. и Д.Д.Г. в качеството им на родители
и законни представители на малолетния пострадал
К.П.Д.
и повереникът им адв.Т.П.
поддържат повдигнатото с тъжбата обвинение и пледират подсъдимия да бъде
признат за виновен, като му бъде наложено справедливо наказание към минимума,
предвиден в закона, без да сочат конкретен вид и размер на наказанието, а гражданският
иск – уважен изцяло, като на тъжителите и граждански ищци бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответниците К.Р.Г.-К. и К.С.К. молят
гражданския иск да бъде отхвърлен.
Защитниците адв.П.П.
и адв.Е.Е. оспорват обвинението и молят подзащитния им да бъде оправдан, а гражданският иск –
отхвърлен, като на подсъдимия бъдат присъдени и направените по делото разноски.
Подсъдимият К.К.К. дава
обяснения по повдигнатото му с тъжбата обвинение, като не се признава за
виновен, поддържа пледоарията на защитниците си и моли да бъде оправдан.
Съдът, като прецени събраните
доказателства, намери
за установено следното:
Според твърденията в тъжбата на 09.09.2016
год. в гр.Стара Загора около 17:30 часа малолетният пострадал К.П.Д.
(същият е роден на *** год.) със свои приятели карали велосипеди и минали
покрай пейките в близост до сградата на Второ Основно училище (от събраните
гласни доказателства в хода на съдебното следствие се установи, че става въпрос
за пейките в озеленената част на ул.„Митрополит Методи К.“ на изток от споменатото
в тъжбата училище), където видели няколко по-големи от тях момчета, сред които
бил и подсъдимият
К.К.К.
(същият е роден на *** год.). Последният, виждайки пострадалия, ги последвал –
също с велосипед. По пътя пострадалият се отделил от приятелите си и продължил
сам към спирката на ул.„Г.С.“ до Руската гимназия, където спрял и извадил
мобилния си телефон, за да се обади на баща си и да му каже, че подсъдимият го
гони. В този момент подсъдимият се приближил към него и го дръпнал за ръката,
като го попитал на кого се обажда. Пострадалият му отговорил, че се обажда на
баща си, след което подсъдимият го избутал с велосипеда си, като с гумата на
последния го ударил няколко пъти по краката, а след това притиснал с нея
дясната му ръка към пейката, при което пострадалият почувствал силна болка в ръката
си. Подсъдимият си тръгнал, а пострадалият се обадил на баща си и му разказал
за случилото се. След около 10 минути, когато баща му пристигнал, подсъдимият
вече го нямало, а ръката на пострадалия била посиняла и отекла и той изпитвал
силна болка. Бащата на пострадалия веднага отвел сина си до Второ РУ на МВР
гр.Стара Загора, където подали жалба по случая, а на следващия ден - до Съдебна
медицина, за да го прегледат, но от там ги изпратили на консултация с ортопед-травмотолог, който пък ги насочил за рентгенография
на ръката. Последната била извършена в УМБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович“
АД, където ръката на пострадалия била шинирана. От там, след като ортопедът
(д-р Радичев) разчел рентгенографията, пострадалият и
баща му отново посетили съдебен лекар, който издал за причинените на
пострадалия травматични увреждания съдебно-медицинско удостоверение на живо
лице № 106-II от 10.09.2016 год., приложено към и
съответно представено с тъжбата.
Според заключението на изготвената в хода
на съдебното следствие съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №
221/2017 от 09.07.2017 год., изслушано в съдебно заседание, неоспорено от
страните и прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено, и
обясненията на експерта д-р Т.Т., дадени при изслушването му, се установява, че
на малолетния пострадал
К.П.Д. е била
причинена контузия на дясната ръка, изразяваща се в оток и кръвонасядане
в областта на четвърта и пета предкиткови кости и
затруднени движения на пръстите на същата ръка, довела до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота (т. е. лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК), като е възможно телесните увреждания да са били получени
по времето, на мястото и по начина, описани в тъжбата.
В обясненията си подсъдимият признава, че
на посочените в тъжбата време и място е видял пострадалия да кара велосипед и
действително го е последвал – също с велосипед, като го застигнал на спирката
до Руската гимназия, но отрича да го е наранявал, като твърди, че когато настигнал
пострадалия, велосипедът на последния бил ориентиран с кормилото към улицата и
задната му част се опирала в спирката, а пострадалият се подпирал на единия си
крак, махнал раницата си и я сложил в скута си, след което извадил телефона си
и започнал набира баща си. Подсъдимият го хванал за врата с лявата си ръка,
като го попитал защо се прави на голяма работа и се заяжда с него във „Фейсбук“, а пострадалият не му отговорил нищо, но го чул да
казва „Тате, тате, пак се заяждат с мене, С. и другите“, без да споменава името
му (името на подсъдимия). Понеже разбрал, че бащата на пострадалия ще дойде,
подсъдимият си тръгнал (потеглил с велосипеда си) и се върнал при приятелите си
до Второ Основно училище.
В случая достоверността на обвинителната
теза или защитната версия на подсъдимия относно съставомерните
факти не би могла да бъде проверена въз основа на останалите гласни
доказателства, тъй като нито един от разпитаните по делото свидетели не е бил
очевидец на инкриминираното деяние, а само на предхождащи или последващи го обстоятелства - защо подсъдимият е тръгнал
след пострадалия и какво е било състоянието на последния в дните след инцидента,
т. е. обстоятелства, които не могат да обусловят изводи относно авторството на
деянието и механизмът на извършването му. Въпреки това, съдът намира за
установена по отношение на съставомерните факти именно
изложената в тъжбата фактическа обстановка (възпроизведена по-горе като
твърдения на тъжителите, поради което не е необходимо да бъде преповтаряна), тъй
като:
макар в обясненията на подсъдимия да се съдържат
единствените преки гласни доказателства за случилото се между него и
пострадалия на спирката до Руската гимназия, същите не могат да бъдат
кредитирани безрезервно с доверие, понеже подсъдимият не е длъжен да говори
истината и житейски оправдано би било да премълчава или отрича фактите,
уличаващи го в извършване на престъплението, респективно – обясненията му са не
само гласно доказателствено средство, но и средство
за защита, поради което съдържащите се в тях данни следва да бъдат съпоставени
с обвинителната теза и преценявани в съвкупност с останалите доказателства, касаещи
съставомерните факти, а такива, макар и оскъдни, все
пак са налице;
безспорно се установи от цитираното в
тъжбата и представено с нея съдебно-медицинско удостоверение на живо лице,
прието като писмено доказателство, и заключението на приетата
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, че на пострадалия са били
причинени травматични увреждания (контузия на дясната ръка: оток и кръвонасядане в областта на четвърта и пета предкиткови кости и затруднени движения на пръстите на
същата ръка), довели до временно разстройство на здравето му, неопасно за
живота (лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК), както и че е
възможно същите да са били получени по времето, на мястото и по начина, описани
в тъжбата, а няма спор, че по това време и на това място (спирка, където е
имало пейка) са били пострадалия и подсъдимия с велосипедите си;
следователно, за да се приеме, че именно
подсъдимият е причинил телесните увреждания на пострадалия, респективно – че в
тази им част обясненията на подсъдимия са недостоверни, а твърденията на
тъжителите – кореспондиращи със случилото се в действителност, следва да бъде
изключена възможността пострадалият да е получил уврежданията си по друго
време, на друго място или по друг начин;
в случая следва да бъде изключена
възможността пострадалият да е бил наранен от друго лице, различно от
подсъдимия, тъй като логично и житейски правдоподобно би било, ако това е така,
обвиненото да бъде повдигнато срещу това лице, а не срещу подсъдимия;
следователно остава възможността
подсъдимият да е причинил телесните увреждания на пострадалия или последният да
се е самонаранил, каквато възможност заключението на експертизата (т.5 и т.6,
макар обсъжданата в т.6 хипотеза – падане на терен, да е при условие, че
пострадалият е бил с ръкавици, каквито данни липсват) и експертът в обясненията
си при изслушването му не изключват;
за да се приеме обаче, че пострадалият се е
самонаранил, това означава на първо място, че е налице мотив да бъде обвинен
подсъдимия за престъпление, което не е извършил, и на второ място – че
пострадалият си е измислил или неговите родители са си съчинили обвинителната
версия за механизма и начина на причиняване на телесните му увреждания;
но ако мотив да бъде обвинен подсъдимия за
престъпление, което не е извършил, все пак би могъл да бъде обоснован с оглед
на данните в показанията на св.Р.И. (класна ръководителка на пострадалия) и св.Д.Г.
(баба на пострадалия), че пострадалият се е оплаквал от тормоз от подсъдимия
далеч преди разглеждания инцидент, макар и този мотив от житейска гледна точка
да е малко вероятен, то възможността пострадалият да си е измислил или неговите
родители да са съчинили обвинителната версия за механизма и начина на
причиняване на телесните му увреждания следва да бъде изключена изцяло;
противното (поддържането на измислено от
пострадалия или съчинено от родителите му обвинение) би означавало, че пострадалият,
макар и непълнолетен, или неговите родители разполагат с необходимите специални
знания и опит, за да могат първо да преценят, че телесните увреждания на
пострадалия, получени при самонараняване по друго време – преди или след
инцидента с подсъдимия, според външните им проявления биха съответствали по
давност на времето, когато пострадалият е бил с подсъдимия, и второ – да са в
състояние да измислят (съчинят) механизъм на причиняването им, който от една
страна да съответства на обстоятелството, че пострадалият и подсъдимият са били
с велосипеди и на спирка, където е имало пейка, а от друга страна – да бъде
достоверен, т. е. да отговаря на конкретните телесни увреждания, макар в
действителност те да са били получени по друг начин;
очевидно е, че изложеното в предходния
абзац не може да бъде възприето за правдоподобно и следва да бъде изключено
като възможност, още повече, че липсват каквито и да било данни, обуславящи
неговата вероятност, а в подкрепа на този извод няма как да бъдат подминати и обясненията
на подсъдимия, че е преследвал пострадалия, скъсявайки дистанцията помежду им,
при това – упорито (значително с оглед на заявената от подсъдимия цел разстояние,
каквото е разстоянието от ул.„М. М. К.“ до спирката на Руската гимназия),
докато последният, ускорявайки, се е опитвал всячески да избяга и (явно
уплашен, че няма да успее) е спрял, за да търси помощ от баща си по мобилния си
телефон, поради което не би могло да се приеме за житейски правдоподобно, че
единствената цел на тази „гонка“ е била подсъдимият да пита и то с три години
по-малкия пострадал защо се заяжда с него във „Фейсбук“
- очевидно целта му е била да го сплаши не само вербално, но и като демонстрира
физическото си превъзходство в рамките на обичайното за възрастта им и
съотношение на силите им физическо стълкновение, т. е. без да го наранява
сериозно;
не водят до различни изводи твърденията в
тъжбата, че подсъдимият не само е притиснал с гумата на велосипеда си дясната
ръка на пострадалия в пейката на спирката, вследствие на което са били получени
обсъдените вече телесни увреждания, но и го е ударил няколко пъти с гумата на
велосипеда си по краката, наранявания по които обаче не са били заявени при
прегледа на пострадалия от съдебния лекар и не се установиха в хода на
съдебното следствие, тъй като е напълно възможно тези удари да са били с
по-малък интензитет и поради това пострадалият да е нямал оплаквания в тази
област на тялото си, т. е. липсата на подобни травматични увреждания не води
сама по себе си до недостоверност на обвинителната теза в останалата й част
(още повече, че съставомерните телесни увреждания не
са просто в резултат на удар в ръката на пострадалия с гумата на велосипеда на
подсъдимия, но и на допълнително обстоятелство – притискане на ръката между
гумата и твърдо тяло, каквото съставлява пейката);
подкрепящи защитната версия, респективно -
оборващи обвинението изводи, не могат да бъдат изведени и от показанията на св.Р.И.,
която няма спомен за видими физически травми на пострадалия или промяна в
психическото му състояние при започване на учебната година, както и от
показанията на свидетелите Б.В., С.В., А.Т. и Д.Д. (приятелите на подсъдимия, с
които той е бил в деня на инцидента, когато пострадалият е минал покрай тях с
велосипеда си), че на следващия ден след инкриминираното деяние са видели
пострадалия отново да кара велосипеда си, без видими признаци – превръзка и
др., индициращи наранявания по ръката му, тъй като от
една страна именно на следващия ден след инцидента с подсъдимия пострадалият е
бил прегледан от съдебния лекар, констатирал травматичните му увреждания, а
тяхната давност впоследствие беше установена от съдебно-медицинската експертиза
по писмени данни, което означава, че към началото на учебната година
причиняването им е безспорно установено, а от друга страна – последното не може
да бъде категорично отречено и към момента, когато приятелите на подсъдимия са
видели пострадалия да кара велосипеда си, тъй като поради приятелските им
отношения с него не могат да бъдат ценени като безпристрастни и обективни, но
дори и да се приемат за достоверни показанията им в тази им част, то, доколкото
тези свидетели са възприели пострадалия в движение (при това – не пеш, а с
велосипед – т. е. със значително по-висока скорост на движение), не може да се
изключи възможността възприятията им за състоянието му да са неточни и/или
откъслечни;
показанията на бабата на пострадалия, която
се е грижила за него в дните след инцидента, също не опровергават причинените
на внука й травматични увреждания, още по-малко начина на причиняването им, а
само противоречат на установената им от съдебно-медицинската експертиза тежест
и възстановителен период, засилвайки последните, което намира своето житейско
обяснение в нейната пристрастност и необективност с оглед на близката й
роднинска връзка с пострадалия, но така или иначе в тази им част показанията й
имат отношение не към инкриминираното деяние, на което тя не е била очевидец, а
към доказаността на гражданския иск и ще да бъдат
обсъдени по-долу именно във връзка с него;
що се отнася до подбудите на подсъдимия да
извърши деянието – заяждане от страна на пострадалия във „Фейсбук“,
в каквато насока са обясненията му и показанията на приятелите му, с които е
бил в деня на инцидента, същите дават отговор за причината за случилото се, но
не обуславят несъставомерност на извършеното от него
(например, поради извършване на деянието в състояние на афект).
Изложеното до тук, преценено в съвкупност,
според съда позволява да се направи извод за доказаност
на наведените в тъжбата факти относно авторството на деянието, времето, мястото
и начина на извършването му, поради което, както вече беше отбелязано, съдът
намира за установена именно изнесената в тъжбата и възпроизведена (като
твърдения на тъжителите) в началото на настоящото изложение фактическа
обстановка, което прави безпредметно нейното преповтаряне.
Изхождайки
от личните си възприятия, систематизираното изложение в обясненията на
подсъдимия и адекватните му отговори на задаваните му въпроси, съдът намира, че
макар и непълнолетен, подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си, още повече, че не се събраха данни в
обратна насока.
Предвид механизма и начина на извършване на
деянието и обстоятелствата, при които то е било извършено – притискане с гума
на велосипед на ръката на пострадалия в пейка, съдът намира, че подсъдимият е
съзнавал, че с деянието си посяга върху физическата неприкосновеност на
пострадалия и може да го нарани, ако и да не е целял да му причини точно такива
по тежест телесни увреждания. Ето защо съдът приема, че подсъдимият е извършил
деянието си виновно под формата на евентуален умисъл, тъй като е съзнавал общестевноопасния му характер, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е допускал
настъпването им.
С оглед
на гореизложеното съдът призна подсъдимия К.К.К. за виновен в това, че на 09.09.2016 год. в гр.Стара Загора причинил на
малолетно лице - К.П.Д., роден на *** год., ЕГН **********, лека телесна
повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, вследствие на нанесени му травматични увреждания (контузия на дясната
ръка, изразяваща се в оток и кръвонасядане в областта
на четвърта и пета предкиткови кости и затруднени
движения на пръстите на същата ръка), като макар и непълнолетен, е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си –
престъпление по чл.131, ал.1, т.4 във връзка с чл.130, ал.1 във връзка с чл.63,
ал.1, т.4 от НК.
Изхождайки от императивния характер на
разпоредбите на чл.78а от НК, задължаващи съда при наличие на предпоставките за
приложението му да освободи дееца от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, и тъй като тези предпоставки в случая са налице: за
извършеното умишлено престъпление по чл.131, ал.1, т.4 във връзка с чл.130,
ал.1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от свобода“ за срок до три
години (след редукцията по чл.63, ал.1, т.4 от НК – „лишаване от свобода“ до
две години), подсъдимият е непълнолетен и (видно от справките му за съдимост,
приети като писмени доказателства в хода на съдебното следствие) не е осъждан
за престъпление от общ характер, като не е освобождаван и от наказателна
отговорност по реда Глава осма, Раздел IV от НК,
а същевременно от престъплението не са причинени имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване (съставомерни такива не са
налице, а несъставомерни не се претендират и не се
установиха), съдът на основание чл.78а, ал.5 във връзка с ал.1 от НК освободи подсъдимия
К.К.К. от наказателна отговорност за извършеното
от него престъпление и му наложи административно наказание по първата
алтернатива на предвидените в ал.5 на чл.78а от НК, с което според съда ще се
постигнат в пълна степен целените предупредителен ефект върху останалите
членове на обществото и преди всичко поправителен ефект върху подсъдимия, а
именно – „обществено порицания“, което да се изпълни чрез почитане на присъдата
пред ученическия колектив на класа, в който подсъдимият учи – в ГПЧЕ „Ромен Ролан“ гр.Стара Загора.
Що се отнася до предявения граждански иск, същият
по отношение на подсъдимия намира правно основание в чл.45 от Закона за
задълженията и договорите („Всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму“), а по отношение на родителите му, конституирани
като ответници – в чл.48 от същия закон („Родителите… отговарят за вредите,
причинени от децата им, които
не са навършили
пълнолетие и живеят при тях“), като,
видно от изложената фактическа обстановка, са налице всички елементи от състава
на непозволеното увреждане, обуславящи ангажирането на гражданската отговорност
на подсъдимия и родителите му за причинените с инкриминираното деяние вреди с
неимуществен характер: виновно извършено от подсъдимия деяние, който е
непълнолетен и живее при родителите си, претърпени от малолетния син на ищците
болки и страдания вследствие на причинени му телесни увреждания и причинна
връзка между тях. Ето защо съдът намира приетият за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск за доказан по основание.
Имайки
предвид от една страна вида и характера на конкретните телесни увреждания на
тъжителя, съставляващи лека телесна повреда – временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, но довели, освен до присъщите поради естеството
им болки и страдания, само до затруднения в движенията на пръстите на
контузената ръка на пострадалия, при това с оздравителен период за всички
травми не повече от 14 дни, в каквато насока (противно на показанията на бабата
на пострадалия, съдържащи данни за по-висока тежест на травмите и по-голяма
продължителност на възстановителния период) е заключението на
съдебно-медицинската експертиза по писмени данни (именно поради което съдът не
кредитира с доверие показанията на бабата на пострадалия в тази им част), а от
друга страна – обстоятелството, че подсъдимият с оглед на присъщите за
непълнолетната му възраст му по-слаби морално-волеви задръжки е бил провокиран
да извърши деянието си от поведението на пострадалия спрямо него във „Фейсбук“, и същевременно, съобразявайки се със периода от
време, изминал от извършване на деянието до постановяване на присъдата, както и
критериите за справедливост, установени от закона (чл.52 от ЗЗД) и изяснени от съдебната
практика в тази насока, съдът намира, че гражданският иск се явява доказан до
размера на 300 лева, поради което и го уважи до този му размер, ведно със
законната лихва от датата на увреждането (09.09.2016
год.) до окончателното изплащане на сумата, респективно
- отхвърли гражданския иск в останалата му част до претендирания
размер от 2000 лева, като недоказан.
Понеже решаването на въпроса за разноските
е последица от изхода на делото, а в случая подсъдимият беше признат за виновен
по повдигнатото му с тъжбата обвинение, съответно – гражданският иск беше
уважен, макар и частично, и тъй като последният е в пряка връзка с обвинението,
респективно – не може да бъде разграничено каква част от направените от
страните и от съда разноски са във връзка с обвинението и каква във връзка с
гр. иск, съдът осъди подсъдимия и ответниците да
заплатят солидарно на тъжителите и гр.ищци сумата от 132 лева, представляваща
направени от тях разноски по делото, а на държавата - сумата от 50 лева,
представляваща държавна такса за разглеждането на гражданския иск съобразно
уважения му размер, както и сумата от 100 лева, представляваща направени по
делото разноски от бюджета на съда.
Водим
от горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
Аз В.Р.-съдебен заседател по н.ч.х.дело 826 по описа
за 2017 г.- Районен съд гр.Стара Загора изказвам своето „особено мнение".
Моето мнение
по разглежданото дело е следното:
Въобще не би
трябвало да се стига до разглеждането му от съда.
• Тава
младежко непредпазливо спречкване първо би трябвало да се разгледа разумно и отговорно от
родителите на двамата младежи/К.
и К. /
И ако неуспеят има класен ръководител или да се разгледа от училищното
ръководство,психолог,или от Детска педагогическа стая -МВР,а не от съда,за да
запазим у младежите уважението им към съдебната институция.
•
Когато се разглежда едно деяние то първо би
трябвало да се разгледат причините
за създаването на конфликта.
/постояни
спречквания във Фейсбук на спортна тема/,което е станало публично достояние сред момчета.
То довежда до създаване на непредпазливо деянието от страна на младежа
К.К..
• Защото
като загрижени родителие на К. първо би трябвало да
го заведат на лекар травматолог ,а не на съдебен лекар в което виждам умисъл за
облагодетелстване за сметка на тази младежко спречкване./иск 2000 лева/.
Без да е наложително да лежи в болница,необходимост от
рехабилитации,санаториално лечение.
Дори адв.П. пледира „да му се наложи
наказание минимум и
да уважите предявения граждански
иск изцяло".
Класната ръководителка бе много неорентирана.Тя
не съобщава за констатирани от нея увреждания у К..Не е забелязала да е
изпитвал затруднение в работата му в клас в началото на годината.
Виждан е от младежи ,които го
познават скоро след това да кара колело РПодържам адв.П. ;че в хода на процеса не бяха събрани
доказателства за умишлено нараняване. Съдебното медицинско е така написано ,че
се стига до спор в
залата къде е контузията,в пръстите,в китката,в става...Твърде общо.
Истината я знаят двамата младежи,ние се
запознахме с единия.И
с иска на родителите на другото дете.
К. е
последвал на колело К. да се разберат по спора и честно признава че го е хванал
за врата и притиснал с колелото.Подкрепям мнението на адв.Е..,че
деянието е по непредпазливост.
Питам се къде изчезнаха моралните ни ценности за взаимно
уважение,толерантност,забравихме какво е прошката. Какви личности ще формираме
с тази наша присъда. За единият ще увърдим чувството
на жертва и да продължава да се страхува и за всяка трудност да обвинява
другите,а К. ще престане да вярва в справедливостта на институциите/той пледира
за невинност/.
И тъй като смятам ,че родителите имат поравно
вина за случилото се, за да се стигне до съда и са оставили егоистичните им
емоции , гордост да вземат връх ,смятам за целесъобразно разноските по делото
да бъдат поделени по-равно.
Съдебен заседател- /В.Р. /