Решение по дело №93/2018 на Окръжен съд - Враца

Р Е Ш Е Н И Е № 149

 

гр.Враца,12.09.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд търговско           отделение в

публичното заседание на  03.09.2019г.         в състав:

 

Председател:Радослава Симеонова

   

                                    

в присъствието на:

прокурора                      секретар Мария Ценова

като разгледа докладваното  от съдията Радослава Симеонова

търговско         дело N93        по описа за 2018  год.

за да се произнесе взе предвид следното:

 

    С искова молба вх.№6837 от 30.08.2018 г. "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК ***,със седалище и адрес: гр. София, район ***, представлявано от Д.Ш. изпълнителен директор и П.Д. - прокурист,чрез пълномощника си Адвокатско дружество „М. и Р.", представлявано от адв. Д.М.,със съдебен адрес:***, офис 9 са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване  частични искове за сумите: в общ размер на 71 189,63 швейцарски франка (седемдесет и един хиляди сто осемдесет и девет швейцарски франка и шестдесет и три сантима) и 897,20 лева (осемстотин деветдесет и седем лева и двадесет стотинки), от които:70116,39 швейцарски франка (седемдесет хиляди сто и шестнадесет швейцарски франка и тридесет и девет сантима) - ЧАСТ от цялата дължимата главница в общ размер на 112 563,54 швейцарски франка за периода от 10.09.2013г. до 27.08.2018г.;997,36 швейцарски франка (деветстотин деветдесет и седем швейцарски франка и тридесет и шест сантима) - представляващи неизтеклите по давност такси за периода 25.04.2016г. - 28.08.2018г.75,88 швейцарски франка (седемдесет и пет швейцарски франка и осемдесет и осем сантима) - представляващи неизтеклите по давност застраховки за периода 11.04.2016г. - 28.08.2018г.срещу П.В.Ц., ЕГН ********** с адрес: ***.

При уважаване на исковете претендира направените по делото съдебни и деловодни разноски и разходи за адвокат.

На ответника след спазване реда на чл.47 и на основание чл.47 ал.6 от ГПК е назначен особен представител-адвокат С.Г. от ВАК.

Ищецът поддържа,че  на 15.04.2008г. между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) и П.В.Ц., ЕГН ********** - кредитополучател, е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот с №HL 35737/15.04.2008г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит за покупка на недвижим имот в размер на равностойността в швейцарски франкове на 63 400 евро (шестдесет и три хиляди и четиристотин евро) по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, за покупка на недвижим имот, подробно описан в чл.1 на договора, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.

 Съгласно чл.3 от договора за усвоения кредит, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва в размер на сбора на Базовия лихвен процент (БЛП) на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД за жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.15 пункта (едно цяло и петнадесет стотни пункта).         Сочи,че към момента на сключване на договора БЛП на банката е в размер на 4.5% , като дължимите лихви се начисляват от датата на първото усвояване на суми по кредита. При просрочие на дължимите погасителни вноски, както и при предсрочна изискуемост на кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на сбора от лихвата за редовна главница, договорена за съответния период на издължаване на кредита, плюс наказателна надбавка от 10 пункта (десет пункта).

Страните се договорили,че кредитополучателят заплаща на банката и следните такси: 1/ такса за управление - 1.5 % (едно цяло и пет десети процента) върху размера на разрешения кредит еднократно, платима при първо усвояване по кредита; 2/ комисионна за управление, платима ежемесечно на датата на падежа на съответната погасителна вноска по кредита, в законоустановената последователност на плащане спрямо месечната вноска, в размер 0.3% (нула цяло и три десети процента) върху размера на непогасената към същата дата главница по кредита; 3/ административна такса 20 лева (двадесет лева), еднократно дължима при подаване на документите за кредит.

 Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви, е 420 (четиристотин и двадесет) месеца, считано от датата на усвояване на кредита - 24.04.2008г.

 Кредитът се погасява на месечни вноски, включващи главница и лихва, във валутата, в която същият е разрешен и усвоен -- швейцарски франкове. При частично или пълно предсрочно погасяване кредитополучателят дължи такса в размер на 4% (четири процента) върху размера на предсрочно погасената главница, като таксата се удържа в момента на погасяването.

За обезпечаване на вземането на банката по предоставения кредит,се вписва законна ипотека,върху недвижимия имот , подробно описан в чл.1,ал.1 от Договора.

 Съгласно чл. 14 от договора кредитополучателят се задължава да направи застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот. Застраховката следва да бъде прехвърлена в полза на банката и подновявана от кредитополучателя всяка година до окончателното издължаване на кредита. С подписване на договора кредитополучателят дава неотменимото си и безусловно съгласие, оправомощава и упълномощава банката, а банката приема да заплаща от негово име и за негова сметка необходимата премия за сключване, както и за ежегодното подновяване на застрахователната полица, като събира необходимите средства служебно от сметките на кредитополучателя.     Страните се съгласили в случай, че към датата на плащането на съответната застрахователна премия по сметките на кредитополучателя не е осигурена необходимата сума за плащането й, банката може да преведе дължимата сума за плащане на съответната застрахователна премия, като със същата сума увеличи задължението на кредитополучателя по договора за кредит.

 По силата на чл. 18, ал. 1 от договора, при непогасяване на която и да е вноска по кредита, както и при неизпълнение от страна на кредитополучателя на което и да е задължение по договора, банката има право да направи кредита изцяло или частично предсрочно изискуем. Съгласно чл. 18, ал 2 от договора при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък по кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска.

Сочи,че страните договорили,че изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Съгласно чл. 19 от договора, в случаите на обявяване на предсрочна изискуемост на кредита на основание чл. 18, ал. 1 или чл. 18, ал. 2 банката има право да пристъпи към принудително събиране на вземането си по установения от закона ред.

С Приложение № 1 от 24.04.2008г. страните удостоверили, че датата на усвояване на кредита е 24.04.2008г., към която дата приложимият курс „купува" за швейцарския франк на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД към евро е 1,65010, а размерът на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е 104 617 швейцарски франка.

С Допълнително споразумение от 05.03.2009г., страните констатирали, че към датата на подписване на споразумението, задълженията на кредитополучателя са в общ размер на 104 168,05 швейцарски франка, от които както следва: 103 940,97 швейцарски франка — редовна главница; 227,08 швейцарски франка - редовна лихва. Кредитополучателят се задължил да внесе еднократно сума в размер на една погасителна вноска, като внасянето й е основание за влизане в сила на споразумението. Кредитополучателят се съгласил разликата между така погасената сума и общия сбор на просрочена главница и лихва да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница. Страните се съгласили, че след изпълнение на това условие кредитополучателят ще ползва дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на общия дълг, считано от датата на

- влизане в сила на споразумението, като през този период кредитополучателят погасява кредита на равни месечни вноски. След изтичане на периода на облекчено погасяване, кредитополучателят погасява кредита на равни месечни анюитегни вноски. В случай, че в рамките на уговорения период на облекчено погасяване кредитополучателят не заплати две дължими месечни вноски, същият губи правото да ползва договореното облекчение. Допълнителното споразумение влиза в сила в деня на подписването му, ако е изпълнено условието за еднократно внасяне на уговорената сума и преоформяне на задълженията на длъжника, а в случай, че същите не са изпълнени - от датата на изпълнението им.

С Допълнително споразумение от 25.03.2010г. страните се съгласили да предоговорят съществуващите към датата на подписването му задължения на кредитополучателя към кредитора, като констатират, че те са в размер на 106 198,67 швейцарски франка, както следва: 129,47 швейцарски франка - просрочена главница; 1 065,91 швейцарски франка - просрочена лихва; 104 961,47 швейцарски франка - редовна главница; 41,82 швейцарски франка - редовна лихва. Кредитополучателят се съгласява общия сбор на сумата по т.1.1 и т. 1.2 да бъде преоформена чрез натрупване към редовната главница по т.1.3 от споразумението. Страните се договарят кредитополучателят да ползва дванадесетмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от датата на влизане в сила на допълнителното споразумение, като през този период, кредитополучателят се задължава да погасява кредита на равни месечни погасителни вноски. През този период върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размера на 4.32% (четири цяло и тридесет и две стотни процента). След изтичане на периода на облекчено погасяване на общия дълг, кредитополучателят погасява кредита на равни месечни анюитетни вноски. Считано от датата, следваща изтичането на периода на облекчено погасяване, непогасеният остатък от общия дълг ще се олихвява с годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата базов лихвен процент (БЛП) на кредитора за жилищни кредити в съответната валута плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,23 (нула цяло и двадесет и три стотни) пункта. В случай, че 8 рамките на периода на облекчено погасяване, кредитополучателят не заплати изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същият губи правото да погасява дълга при облекчените условия на споразумението, а кредиторът едностранно и незабавно, без предизвестие прекратява предсрочно действието на споразумението и подготвя нов погасителен план, В случаите по предходното изречение, кредитополучателят се задължава да погасява Общия дълг по схемата, въведена с погасителния план по т.VI от споразумението, считано от месеца, следващ месеца, в който кредитора едностранно е прекратил действието на предоставения облекчен режим. Кредитополучателят заплаща на кредитора месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж, в размер, определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на кредитора. Допълнителното споразумение влиза в сила в деня на подписването му от страните.

С Допълнително споразумение от 26.11.2010г. страните се съгласяват да прекратят действието на въведеното облекчено погасяване на общия дълг, считано от датата на подписването му. Върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода на облекчено погасяване лихва, за което с подписване на споразумението, кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощава и възлага на кредитора. От датата на споразумението върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва, равна на договорената между страните за периода след изтичане на действащия към момента период на облекчено погасяване.

С Допълнително споразумение от 03.12.2010г., страните се съгласяват да предоговорят съществуващите към датата на подписването му задължения на кредитополучателя към кредитора, като констатират, че те са в размер на 107 571,21 швейцарски франка, както следва: 1135,76 швейцарски франка - просрочена лихва; 11,44 швейцарски франка - просрочени такси; 106 424,01 швейцарски франка - редовна главница. Освен тези задължения кредитополучателят дължи и редовната лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението, до датата на падежа, следващ датата на споразумението, но към датата на допълнителното споразумение все още не е изискуема. Кредитополучателят се задължава при подписване на допълнителното споразумение да внесе еднократно сумата от 220 швейцарски франка (двеста и двадесет швейцарски франка), като внасянето на тази сума е задължително условие за влизането в сила на допълнителното споразумение и започване на периода на облекчено погасяване. Страните се съгласяват, че всички плащания във връзка с просрочията по кредита се преоформят служебно от кредитора на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Внасянето на сумата по чл.3, ал.1 от споразумението е задължително условие кредитополучателят да ползва шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. През този период върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размера на 2,46% (две цяло и четиридесет и шест стотни процента), като кредитът се погасява на равни месечни вноски в размер на 220 швейцарски франка (двеста и двадесет швейцарски франка) на месец. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода лихва, за което с подписване на споразумението, кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощава и възлага на кредитора. След изтичане на периода на облекчено погасяване и след посоченото натрупване на лихвата, върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата Базов лихвен процент (БЛП) на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,37 пункта (нула цяло и тридесет и седем стотни пункта), като до окончателното погасяване на дълга и всички разноски, свързани с него, кредитополучателят погасява кредита на равни месечни погасителни вноски. Плащането на падеж на всяка от вноските е задължително условие за начисляването на намалената фиксирана годишна лихва върху дълга. В случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване кредитополучателят не заплати изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същият губи правото да погасява дълга при условията на намалена фиксирана лихва. Кредитополучателят заплаща на кредитора месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж, в размер, определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на кредитора. Допълнителното споразумение влиза в сила в деня на подписването му от страните, ако плащанията във връзка с просрочията по кредита са преоформени към тази дата и е внесена сумата от 220 швейцарски франка (двеста и двадесет швейцарски франка), а в случай, че към датата на подписването условията не са изпълнение - от датата на тяхното изпълнение. Към датата на изпълнение на допълнителното споразумение да бъде внесена такса за реструктуриране в размер на 30 лева.

С Допълнително споразумение от 30.06.2011г., страните се съгласили да предоговорят съществуващите към датата на подписването му задължения на кредитополучателя към кредитора, като констатират, че те са в размер на 109 172,17 швейцарски франка, както следва: 898,50 швейцарски франка - просрочена лихва; 381,53 швейцарски франка - просрочени такси; 116 швейцарски франка - просрочени плащания по застраховки, 107 776,14 швейцарски франка -

- редовна главница. Освен тези задължения, кредитополучателят дължи и редовната лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението, до датата на падежа, следващ датата на споразумението, но към датата на допълнителното споразумение все още не е изискуема. Страните се съгласяват, че всички плащания във връзка с просрочията по кредита се преоформят служебно от кредитора на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Страните се договарят кредитополучателят да ползва шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. През периода на облекчено погасяване върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размера на 2,48 % (две цяло и четиридесет и осем стотни процента), като кредитът се погасява на равни месечни вноски в размер на 225 швейцарски франка (двеста двадесет и пет швейцарски франка) на месец. След изтичане на периода на облекчено погасяване, върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода лихва, за което с подписване на споразумението, кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощава и възлага на кредитора. След посоченото натрупване на лихвата върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата Базов лихвен процест (БЛП) на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,63 пункта (нула цяло и шестдесет и три стотни пункта), като до окончателното погасяване на дълга и всички разноски, свързани с него, кредитополучателят заплаща дълга на равни месечни погасителни вноски. Плащането на падеж на всяка от вноските е задължително условие за начисляването на намалената фиксирана годишна лихва върху дълга. В случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване кредитополучателят не заплати изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същият губи правото да погасява дълга при условията на намалена фиксирана лихва. В случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване, кредитополучателят не заплати изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същият [уби правото да погасява дълга при условията на намалена фиксирана лихва, Кредитополучателят заплаща на кредитора месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж, в размер, определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на кредитора. Допълнителното споразумение влиза в сила в деня на подписването му от страните. Считано от датата на подписване на допълнителното споразумение, ползваният кредит се погасява на 10-то число на съответния месец.

С Допълнително споразумение от 27.01.2012г. страните се съгласяват да предоговорят съществуващите към датата на подписването му задължения на кредитополучателя към кредитора, като констатират, че те са в размер на 110 136,54 швейцарски франка, както следва: 900 швейцарски франка - просрочена лихва; 37,79 швейцарски франка - просрочени такси; 109 198,75 швейцарски франка - редовна главница. Освен тези задължения, кредитополучателят дължи и редовната лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението, до датата на падежа, следващ датата на споразумението, но към датата на допълнителното споразумение все още не е изискуема. Страните се съгласяват, че всички плащания във връзка с просрочията по кредита се преоформят служебно от кредитора на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Страните се договарят, кредитополучателят да ползва шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. През периода на облекчено погасяване, върху дълга се начислява фиксирана годишна лихва в размера

. на 2,56% (две цяло и петдесет и шест стотни процента), като кредитът се погасява на равни месечни вноски в размер на 236 швейцарски франка (двеста тридесет и пет швейцарски франка) на месец. След изтичане на периода на облекчено погасяване, върху дълга се натрупва начислената, но непогасена през периода лихва, за кое го о подписване на споразумението, кредитополучателнг дава своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощава и възлага на кредитора. След изтичане на периода на облекчено погасяване и след посоченото натрупване на лихвата върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на сбора на действащия към същата дата Базов лихвен процест (Б/1П) на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 0,9 пункта (нула цяло и девет стотни пункта), като до окончателното погасяване на дълга и всички разноски, свързани с него, кредитополучателят заплаща равни месечни погасителни вноски. Плащането на падеж на всяка от вноските е задължително условие за начисляването на намалената фиксирана годишна лихва върху дълга. В случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване кредитополучателят не заплати изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същият губи правото да погасява дълга при условията на намалена фиксирана лихва. В случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване, кредитополучателят не заплати изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същият губи правото да погасява дълга при условията на намалена фиксирана лихва. Кредитополучателят гаплаща на кредитора месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж, в размер, определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на кредитора. Допълнителното споразумение влиза в сила в деня на подписването му от страните. Считано от датата на подписване на допълнителното споразумение, ползваният кредит се погасява на 10-то число на съответния месец.

С Допълнително споразумение от 29.11.2012г. страните се съгласили да предоговорят съществуващите към датата на подписването му задължения на кредитополучателя към кредитора, като констатират, че те са в размер на 112 224,86 швейцарски франка, както следва: 210,78 швейцарски франка - просрочена главница; 1584,31 швейцарски главница - просрочена лихва; 24,08 швейцарски франка - просрочени такси; 110 405,69 швейцарски франка - редовна главница. Освен тези задължения, кредитополучателят дължи и редовната лихва, която е/ще бъде начислена за периода от датата на падежа, предхождащ датата на споразумението, до датата на падежа, следващ датата на споразумението, но към датата на допълнителното споразумение все още не е изискуема. Страните се съгласяват, че след приспадане на внесената сума всички плащания във връзка с просрочията по кредита се лреоформят служебно от кредитора на датата на допълнителното споразумение чрез натрупване към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. Страните се договарят, кредитополучателят да ползва шестмесечен период на облекчено погасяване на дълга, считано от следващия падеж. През този период върху дълга се начислява годишна лихва в размер, равен на действащия към същата дата Базов лихвен процент (БЛП) на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове, намален с 4.38 пункта (четири цяло и тридесет и осем десети пункта), като кредитът се погасява на равни месечни вноски в размер на 240 швейцарски франка (двеста и четиридесет швейцарски франка) на месец. След изтичане на периода на облекчено погасяване върху дълга се натрупва начислената, но непсгасена през периода лихва, за което с подписване на споразумението кредитополучателят дава своето изрично и неотменимо съгласие, оправомощава и възлага на кредитора. След посоченото натрупване на лихвата върху общия размер на дълга се начислява годишна лихва е разм.ер, равен на сбора на действащия към същата дата Базов лихвен процент

(БЛП) на кредитора за жилищни кредити в швейцарски франкове, плюс договорна лихвена надбавка в размер на 1Д8 пункта (едно цяло и осемнадесет стотни пункта), като до окончателното погасяване на дълга и всички разноски, свързани с него, кредитополучателят заплаща равни месечни погасителни вноски. Към датата на подписване на допълнителното споразумение БЛП на банката е в размер на 6.95% (шест цяло и деветдесет и пет стотни процента). Плащането на падеж на всяка от вноските е задължително условие за начисляването на намалената фиксирана годишна лихва върху дълга. В случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване кредитополучателят не заплати изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същият губи правото да погасява дълга при условиша на намалена фиксирана лихва. В случай, че в рамките на периода на облекчено погасяване, кредитополучателят не заплати изцяло или частично две последователни дължими месечни вноски, същият губи правото да погасява дълга при облекчени условия. Кредитополучателят заплаща на кредитора месечна такса за администриране на просрочен кредит, дължима при забава на плащането на една или повече месечни погасителни вноски по кредита на падеж, в размер, определен съгласно действащата към момента на настъпване на забавата Тарифа на кредитора. Допълнителното споразумение влиза в сила в деня на подписването му от страните.

С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 12.06.2008г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) вземанията на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № 35737/15.04,2008г., ведно с прилежащите му споразумения, с кредитополучател П.В.В Ц., ЕГН ********** са прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД.

С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10.2017г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, вземанията на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № 35737/15.04,2008г., ведно с прилежащите му споразумения, с кредитополучател П.В.Ц., ЕГН ********** са прехвърлени обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД.

С нотариална покана с peг. № 1506, том № I, акт 78 на нотариус С.П., с peг. № 006 и район на действие PC - Враца, връчена при условията на чл. 47 от ГПК на 28.06.2018г. длъжникът е уведомен, че вземанията по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35737/15.04.2008г., ведно с прилежащите му споразумения, прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, са прехвърлени обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10,2017г.

Твърди,че с нотариална покана с № 1505, том I, акт 77 на нотариус С.П., с peг. № 006 и район на действие PC -- Враца, връчена при условията на чл. 47 от ГПК на 28.06.2018г., „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД уведомила длъжника, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредит, обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем, С поканата „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД поканила длъжника в седемдневен срок от получаването им да погаси изцяло задълженията си към банката и го уведоми, че в противен случай банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора.

Поддържа,че към момента на подаване на исковата молба не са постъпили никакви плащания, както и не е осъществен контакт от страна на длъжника, а непогасените вноски са, както следва - 60 непогасени вноски за главница, считано от 10.09.2013г. и 60 непогасени вноски за лихва, считано от 10.09.2013г., поради което твърди че за него е налице правен интерес от завеждане на настоящия иск.

Сочи,че към този момент общото задължение на длъжника възлиза на 162 121,38 швейцарски франка (сто шестдесет и две хиляди сто двадесет и един швейцарски франка и тридесет и осем сантима) и 897,20 лева (осемстотин деветдесет и седем лева и двадесет стотинки ), съгласно извлечение от счетоводните книги на банката към 27.08.2018г., от които:

112 563,54 швейцарски франка - главница за периода от 10.09.2013г. до 27.08.2018г.,

43 144,00 швейцарски франка  - договорна възнаградителна лихва за периода от 10.09.2013 г. до 04.06.2018г.,

4 381,61 швейцарски франка - наказателна лихва за просрочие (обезщетение за забава за просрочени плащания) за периода от 10.09.2013г, до 27.08.2018г.;

1 764,51 швейцарски франка  - банкови такси от 09.09.2013г. до 27.08.2018г.,

897,20 лева - разноски по кредита за периода 29.03.2018г. до 27.08.2018г.;

267,72 швейцарски франка - застраховки за периода от 21.05.2014г. до 27.08.2018г.;

Ищецът пояснява,че поради изтичане на предвидената в чл, 111 от ЗЗД тригодишна давност по отношение на част от дължимите по договора за кредит банкови такси и застрахователни такси към дата на подаване на исковата молба, от общото вземане на банката по приложеното извлечение от счетоводните книги, погасените поради изтичане на давността суми са, както следва:

767,15 швейцарски франка - банкови такси за периода от 09.09.2013г. до 25.04.2016г.;

191,84 швейцарски франка - застраховки за периода от 21.05.2014г. до 11.04.201бг.

Посочените суми не са част от претендираните суми в настоящото производство.

При така изложеното,сезира съда с искане след изясняване на обстоятелствата по делото да постанови решение, с което да осъди ответника П.В.Ц., ЕГН **********, да  заплати на Банката ЧАСТ от общо дължимите суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № N9 HL 35737/15.04.2008г., ведно с прилежащите му Приложение N91 от 24.04.2008г., Допълнителни споразумения от 05.03.2009г.,от 25.03. 2010г.,от 26.11.2010г.,03.12.2010г.,30.06.2011г.,27.01.2012г.,29.11.2012г в общ размер на 71 189,63 швейцарски франка и 897,20 лева, от които:

        -70 116,39 швейцарски франка  - ЧАСТ от цялата дължимата главница в общ размер на 112 563,54 швейцарски франка за периода от 10.09,2013г. до 27,08,2018г.;

        -997,36 швейцарски франка  - представляващи неизтеклите по давност такси за периода 25.04.2016г. - 28.08.2018г.

        -75,88 швейцарски франка - представляващи неизтеклите по давност застраховки за периода 11.04.2016г. - 28.08.2018г.

        - 897,20 лева- разноски по кредита за периода от 29.03.2018г. до 27.08.2018г.,ведно с дължимата законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 30.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземаното, представляващи ЧАСТ от общото задължение по договора за кредит.

        Сезира съда с искане,при уважаване на исковете да бъдат присъдени на ищеца направените по делото съдебни и деловодни разноски и разходи за адвокат.

        На основание чл.127 ал.4 от ГПК посочва банкова сметка, ***о: IBAN: ***.

        Препис от постъпилата молба и приложенията към нея е връчена на ответника и по делото е постъпил отговор вх.№3994 от 02.05.2019 г. чрез назначения на ответника особен представител адв.С.Г. от ВАК.

        Застъпва становище,че исковете са допустими,на неоснователни.

        Оспорва предявените искове-по основание и размер,както и изложеното в исковата молба.

        Твърди,че липсват доказателства за реално усвояване на кредита от страна на ответника и поддържа,че между страните по делото не са налице договорни отношения по реално отпускане на кредита.

Поддържа,че до момента на предявяване на исковете от страна на ищеца или дружествата,на които вземането е прехвърляно не са предприемани никакви действия по събиране на твърдяното задължение и са бездействали.

Въвежда възражение за изтекла погасителна давност на вземането на банката по отношение на ответника-главница , лихви,такси,застраховки и разноски.

Поддържа,че се касае до периодични плащания,за които давността е 3-годишна съгласно чл.111 б.”в” ЗЗД.От страна на ищеца,не са представени никакви доказателства за предприети действия по събиране на вземането по кредита,поради което тази давност не е прекъсвана. Изпращаните нотариални покани-при това връчени при отсъствие на ответника,не прекъсват погасителната давност.

Оспорва всички приложени към исковата молба писмени доказателства.

Сезира съда с искане да отхвърли предявените искове-като неоснователни и недоказани.

Не възразява да бъде назначена поисканата от ищцовото дружество експертиза.

Препис от постъпилия отговор е връчен на ищеца и по делото е постъпила допълнителна искова молба вх.№5562 от 24.06.2019 г. от ищеца чрез адв.Д.М..

Ищецът твърди,че в отговора подадена от особения представител не се съдържа никакво изложение,като се позовава на чл. 367, ал. 2, т. 1, 2, 4, 5 от ГПК.

Противопоставя се срещу изречението в отговора„оспорвам всички приложени към исковата молба писмени доказателства".

Сезира съда с искане да приеме, че подобно оспорване и възражение не е направено, тъй като не е посочено всяко конкретно доказателство, което се оспорва, както и какво точно се оспорва.

Сезира съда с искане да приложи чл. 370 ГПК, а именно че липсва подаден отговор с надлежно възражение и оспорване.

Пояснява,че  договорните отношения по договор за банков кредит възникват с постигането на съгласие. Това не е договор за заем по ЗЗД, който е реален и договорните отношения възникват с предаването на заетата сума.

Сочи,като се позовава на представените с исковата молба писмени доказателства,че по процесния кредит са подписани през годините седем допълнителни споразумения. В представените извлечения са посочени и погасените суми.Оспорва твърдението на ответника,че сумите по кредита не са усвоени,като се позовава на частичните погасявания на суми по кредита от ответника.

Оспорва ,ищецът да е бездействал.Предприел е действия за събиране на задължението,след като е обявена предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост е обявена на 28.06.2018г., а искът е предявен на 28.08.2018г.

Оспорва възражението на ответника за изтекла погасителна давност.Пояснява,че за изтекли суми по давност поради необявена предсрочна изискуемост, в исковата молба изрично е посочил , че сумите - 767,15 швейцарски франка банкови такси за периода от 09.09.2013г. до 25.04.2016г. и 191,84 швейцарски франка застраховки за периода от 21.05.2014г. до 11.04.2016г. не се претендират поради изтекла погасителна давност.

Застъпва становище,че особеният представител не може да прави „лични" възражения от името на ответника, като например оспорване на подписи, недокументирани действия или бездействия, в случай, че реши да конкретизира оспорването на писмените доказателства.

Сочи,че с оглед отговора на допълнителна искова молба и доклада на съда по делото, ще вземе допълнително становище и ще ангажира допълнителни доказателства.

 Препис от постъпилата допълнителна искова молба е връчен на ответника и по делото е постъпил допълнителен отговор вх.№5899 от 03.07.2019 г. от ответника чрез назначания му особен представител адв.С.Г..

С допълнителния отговор,ответникът поддържа,че изборът на съответната защита е право на страната,но не и на другата страна.

Заявява,че поддържам първоначалния отговор и намира,че същият отговаря на изискванията на чл.367 ал.2 ГПК,а възраженията на ищеца за липсата на отговор са неоснователни.Поддържа направените възражения,а коментарите на проц.представител на ищеца в т.нар.”допълнителна искова молба” са въпроси по съществото на спора,които следва да бъдат обсъдени в съответната фаза на процеса.

Сочи,че не е поискал откриване на производство по оспорване на писмени доказателства.

Във връзка с решение на ЕСПЧ /втори състав/ от 20.09.2017 година Ruxandra Paula Andriciuc and Others v Вапса Romaneasca SA,заявява,че оспорва клаузите по договора за кредит с ответника от 15.04.2008 година,съгласно които кредитът следва да бъде погасяван в швейцарски франкове-чл.3, чл.4, чл.6, чл.8, чл.22 и приложение №1 към договора ,както и тези клаузи в допълнителните споразумения и сезира съда с искане да ги обяви за НИЩОЖНИ.

Сочи,че с цитираното решение  е прието,че" задача на националния съд е да провери дали потребителят е бил уведомен за всички обстоятелства,които са могли да дадат отражение върху обхвата на неговото задължение и които му позволяват да изчисли общата цена на своя заем.Така потребителят трябва да е добре осведомен,че със сключването на договор за кредит,изразен в чуждестранна валута се излага на определен риск ,свързан с обменния курс,който евентуално ще му бъде икономически трудно да понесе при обезценяването на ватутата,в която получава доходите си.От друга страна банковата институция трябва да представи възможните промени в обменните курсове и рисковете,свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута,по-специално,когато кредитополучателят не получава доходите си в тази валута."В това решение е посочено,че: „ако банковата институция не е изпълнила тези си задължения,поради което е възможно да се разгледа неравноправния характер на спорната клауза,националния съд трябва да направи оценка,от една страна ,относно евентуалното неспазване от страна на банката на изискването за добросъвестност и от друга страна-относно наличието на евентуална значителна неравнопоставеност между страните по договора.Тази оценка трябва да се направи към момента на сключването на договора и отчитайки по-специално експертната компетентност и познанията на банката относно възможните промени в обменните курсове и рисковете,свързани с вземането на кредит в чуждестранна валута...”.

Счита,че в конкретния случай,банката-ищец не е изпълнила тези си задължения,поради което сезира съда с искане да обяви посочените клаузи за нищожни.

Поддържа становището си в първоначалния отговор и моли съда да отхвърли предявените искове-като неоснователни и недоказани с всички законни последици.

При така заявените позиции на страните в правния спор,относно правната квалификация на исковете,с които е сезиран,съдът приема следното:

Съдът е сезиран с обективно ,кумулативно съединени осъдителни искове за парични вземания,възникнали от неизпълнение на задължения по банков кредит ,за които съдът приема правна квалификация по чл.79,ал.1 вр. с чл.86 ЗЗД вр. с чл.430 ТЗ във вр. с чл.432 ТЗ.

Предявените обективно кумулативно съединени искови претенции са процесуално допустими. Правният интерес е обоснован от вида на търсената защита. Налице е и процесуална легитимация на страните.Искът е предявен от надлежна страна против надлежна страна.

Доказателствената тежест се разпределя по правилото на чл.154 ал.1 ГПК-всяка от страните е длъжна да установи фактите и обстоятелствата,на които основава своите искания и възражения.

Кредиторът следва да установи и докаже основанието и размера на вземането си.Той трябва да установи онези факти и обстоятелства,от които произтича вземането му.

Длъжникът следва да установи  и докаже възраженията си против вземането или плащане на дълга.

Страните не спорят относно обстоятелството,че на 15.04.2008г. между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) и П.В.Ц., ЕГН ********** - кредитополучател, е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот с №HL 35737/15.04.2008г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит за покупка на недвижим имот в размер на равностойността в швейцарски франкове на 63 400 евро (шестдесет и три хиляди и четиристотин евро) по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, за покупка на недвижим имот, подробно описан в чл.1 на договора, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.

С оглед гореизложеното,съдът приема,че това обстоятелство не се нуждае от доказване.

Страните спорят относно обстоятелството усвоен ли е кредита,длъжникът уведомен ли е надлежно за обявената от банката предсрочна изискуемост, има ли неравноправни клаузи в договора за кредит,изтекла ли е погасителна давност по отношение на вземанията на банката.

Съдът,намира,че е сезиран с търговски спор по чл.365,т.1 от ГПК,доколкото се отнася до изпълнение на търговска сделка-договор за банков кредит,която дейност една от страните-ищецът,извършва по занятие.Предвид цената на иска и на основание чл.104,т.4 ГПК спорът е родово подсъден на окръжния съд.

В открито съдебно заседание ищецът поддържа предявените искове по основание и размер,подадената искова и допълнителна молби,претендира присъждане на исковите суми и деловодните разноски и представя списък на разноските по чл.80 ГПК.

Ответникът чрез назначения му особен представител адв.С.Г. -ВАК,поддържа подадения отговор и допълнителен отговор и възраженията си.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните приема за установено следното от фактическа и правна страна.

Страните не спорят относно обстоятелството,че на  на 15.04.2008г. между „БЪЛГАРСКА ПОЩЕНСКА БАНКА" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) и П.В.Ц., ЕГН ********** - кредитополучател, е сключен Договор за кредит за покупка на недвижим имот с №HL 35737/15.04.2008г., по силата на който банката предоставила на кредитополучателя кредит за покупка на недвижим имот в размер на равностойността в швейцарски франкове на 63 400 евро (шестдесет и три хиляди и четиристотин евро) по курс „купува" за швейцарския франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита, за покупка на недвижим имот, подробно описан в чл.1 на договора, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.

Страните не спорят и по изложената в исковата молба фактическа обстановка довела до правния спор между тях,поради което съдът приема,че спорят по правото и не е необходимо да излага повторно същата.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните приема за установено следното от правна страна.

Неоснователно е възражението на ответника,че сумата по кредита не е усвоена от ответника и договорът не е произвел правно действие.

Видно от Приложение №1 към Договор за банков кредит НL от 15.04.2008г.,подписано на 24.04.2008г. и носещо подписите и на двете страни ,те са удостоверили,че на тази дата кредитът е усвоен, към която дата приложимият курс „купува" за швейцарския франк на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД към евро е 1,65010, а размерът на предоставения и усвоен от кредитополучателя кредитен лимит в швейцарски франкове е 104 617 швейцарски франка.

Това обстоятелство се установява и от заключението на вещото лице,което не е оспорено от страните/стр.3/ от същото,където е посочено,че кредитът е изцяло усвоен,като сумата  е преведна по разплащателна сметка с титуляр П.В.Ц. в "Юробанк България"АД.На тази дата е извършена и валутна сделка като с предоставените 104617.00 швейцарски франка са продадени 63 400.01 евро с клиент П.Ц.,която е преведена по разплащателната сметка в "Юробанк България"АД.

Изразената воля на страните  в договора за банков кредит не поражда съмнение относно валутата на кредита,а именно: швейцарски франкове.

Няма законово основание да се приеме,че когато се уговаря задължение в определена чуждестранна валута,страните се съгласяват да получат на падежа нейната левова равностойност,в какъвто смисъл са разясненията,дадени в ТР №4 от 29.05.2015г. по т.д.№4/2014г. на ВКС,ОСГТК.

В изпълнение на задълженията ,произтичащи от сключения между страните договор за банков кредит,на ищецът е разкрита разплащателна сметка в швейцарски франкове,която към момента на усвояване на кредита е заверена в швейцарски франкове. Насрещното задължение на ищеца е в същата валута-швейцарски франкове.

При така изложеното,съдът приема,че се касае за договорно правоотношение,което притежава  характеристиките на специфична търговска сделка-договор за банков кредит,който е формален, консенсуален,възмезден ,двустранен договор.

За да настъпят правните последици на едно договорно правоотношение,то същото следва да отговаря на условията за валидност.Съществените и задължително изискуеми елементи на договора за банков кредит са:страните,паричната сума-предмет на договора,целта,за която е отпусната,условията при които е отпусната заемната сума с оглед възмездния характер на договора-възнаградителна и санкционна лихва,срок на ползване, съответно-връщане на отпуснатия и усвоен кредит.Процесният договор съдържа съгласие относно всички елементи на типичния договор за кредит.

При така констатираното,съдът приема,че договорът е породил валидно облигационно отношение между страните.

Съгласно формираната константната практика на ВКС,съдът се произнася за наличето на неравноправни клаузи,служебно и без направено искане от страните.

В настоящият правен спор ,с допълнителния отговора на исковата молба са въведени възражения,като  ответникът се позовава на нищожност на:

Клаузата на чл.3,чл.4,чл.6,чл.8,чл.22 от Договора и Приложение №1 към договора,както и тези клаузи в допълнителните споразумения:

-чл.3,съгласно който-кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в  размер на сбора на Базовия лихвен процент на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД за жилищни кредити в швейцарски франкове /БЛП/, валиден за съответния период на начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от 1.15 пункта. Към момента на сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити в швейцарски франкове е в размер на 4.5% ,ал.5- БЛП на БПБ за швейцарски франкове не подлежи на договаряне и промените в него стават незабано задължителни за страните ,като Банката уведомява кредитополучателя за новия размер на БЛП за швейцарски франкове и датата,от която е в сила ,чрез обявяването им на видно място в банковите салони.Договорените в настоящия договор надбавки не се променят.

-чл.4 уреждащ заплащането на: банкова такса за управление-1.5% върху размера на разрешения кредит еднократно,платима при първо усвояване на кредита,годишна такса за управление в размер на 0.3%,върху размера на погасената главница към същата дата,административна такса-20 лева-еднократно дължима при подаване на документите за кредит.

-чл.6 уреждащ:погасяване на кредита на месечни вноски,включващи главница и лихви,в размер на всяка вноска,съгласно погасителен план,погасяването на кредита във валутата,в която същият е разрешен и усвоен-швейцарски франкове,чл. 6,ал.2 от Договора,съгласно която погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и усвоен - швейцарски франкове. Предвидено е също , че в случай че на съответния падеж на погасителната вноска по главница или лихва, кредитополучателят не е осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл. 2, ал. 1, но има средства в лева или евро по своите сметки в Банката, погасяването на кредита може да се извърши освен във валутата на кредита и в лева или евро,след служебно превалутиране на тези средства в швейцарски франкове по курс продава" на „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД за швейцарски Франкове към евро, за което кредитополучателят дава своето безусловно и неотменимо съгласие,чл.6,ал.3,съгласно която в случай, че по време на действието на настоящия договор БАНКАТА промени Базовия лихвен процент на ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ България АД за жилищни кредити, размерът на погасителните вноски, определен в алинея 1 се променя автоматично,в съответствие с промяната, за което КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯТ с подписването па настоящия договор дава своето неотменяемо и безусловно съгласие,чл.6 ал.4-курс"продава" на швейцарския франк към еврото на Банката се формира от официален курс"купува"за евро към лева на Банката,разделен на официален курс"продава" за швейцарския франк към лева на Банката за съответния ден.

- чл.8 уреждаща възможността на кредитополучателят да погаси дълга по кредита предсрочно и начина по който може да стане това и таксата,която дължи в такава хипотеза.

-чл.22 от Договора,съгласно която кредитополучателят декларира,че е запознат и съгласен с обстоятелството,че промяната на обявения от банката курс купува и/или продава на швейцарският франк към българският лев или евро,както и превалутирането по чл.20 от договора,може да има за последица,включително и в случаите на чл.6,ал.2,повишаване на размера на дължимите погасителни вноски по кредита изразени в лева/евро,като напълно приема да носи за своя сметка риска от такива промени и повишаване,както и че е съгласен да поеме всички вреди,произтичащи от промяната на валутните курсове и новите лихви,приложими по превалутирания кредит.

Кредитополучателят декларира,че е изцяло запознат и разбира икономическия смисъл и правните последици ва разпоредбите на чл.6,ал.2 и чл.20-22 от договора,както и че е съгласен с настъпването им.

Горните текстове представлявали неравноправни клауза по смисъла на решение на ЕСПЧ /втори състав/ от 20.09.2017 година Ruxandra Paula Andriciuc and Others v Вапса Romaneasca SA.

 По така въведните възражения съдът приема следните правни изводи:

Договорът за кредит за покупка на недвижим имот,сключен между страните има характер на финансова услуга по смисъла на §13,т.12Б/редакцията ДВ бр.59/2006 г./ от ДР ЗЗП,както и по смисъла на действащата разпоредба.Ищецът е търговец по смисъла на §13 т.2 от ДР ЗЗП.Безспорно и ответникът има качеството на потребител по смисъла на §13 т.1 от ДР ЗЗП,възпроизвеждащ чл.2 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори,поради което процесния договор попада в приложното поле на ЗЗП и по отношение на него следва да намерят приложение разпоредбите на чл.143-чл.148 от същия.

Към датата на сключване на процесния договор-15.04.2008 г. , Законът за потребителския кредит/обнародван в ДВ 53/2006 г. /отм./по силата на чл.3 ал.3,не се прилага по отношение на : т.5-кредит,чийто размер е на стойност,по -малка от 400 лв. или на стойност над 40 000 лв. и по силата на чл.3 ал.5 т.1-договори за кредит за предоставяне на кредит обезпечен с ипотека върху недвижим имот.

Аналогичен текст се съдържа и в Директива 87/102/Е.

С оглед горното,съдът приема,че след като кредитите, обезпечени с ипотека изрично са изключени от нормативната уредба,регулираща потребителските кредити, изводът е че те не представляват потребителски кредити.

Към датата на сключване на договора  15.04.2008 г.ЗЗП в редакцията му към тази дата,предвижда в чл.3,ал.3/в сила от 01.01.2007 г./,че всяка клауза в договор,която посочва за приложим закона на друга държава,която не е членка на ЕС,и която клауза изключва прилагането на разпоредбите на този закон или закона на държава-членка на ЕС, е нищожна.

При приетия по-горе правен извод,съдът приема,че по отношение на процесния кредит ЗЗП не е приложим.

В този смисъл е Определение №314 от 15.06.2018 г. на ВКС по т.д.№886/2018 г.,1-во т.о ,ТК.

Дори да се приеме,че процесния договор за кредит е потребителски и следва да бъде отчетено обстоятелството,че има неравноправни клаузи,това обстоятелство е правно ирелевантно за спора по две причини:

Съгласно константната практика на ВКС формирана по реда на чл.290 от ГПК,предпоставките за определяне,че една договорна клауза е неравноправна ,ако не е индивудално договорена.

Съгласно константната практика на ВКС формирана по реда на чл.290 ГПК,при потребителски договор и възражение за неравноправен характер на клаузи от същия,тежестта на доказаване,че определено условие от договора е индивидуално договорено,е на търговеца или доставчика.Той следва да установи индивидуално уговаряне на оспорената клауза,като само обстоятелството,че договорът е подписан е ирелевантно за дължимата от съда защита на потребителя.

На второ място ищецът е въвел,като предмет на правния спор част от дължимата главница и дължими разноски ,представляващи нотариални такси.

Неравноправните клаузи ако не бъдат приложени,като нищожни биха повлияли на размера на лихвите.Увеличения размер на главницата,която се дължи ,в сравнение с първоначално договореният й размер се дължи на подписаните 7 броя допълнителни споразумения ,с които договорът е бил променян.

Съгласно чл.146 ал.5 от ЗЗП наличието на неравноправни клаузи в договора не води до неговата нищожност,ако договорът може да се прилага без тези клаузи.

Клаузите от договора,които се поддържа да са неравноправни,са на ясен и разбираем език и посочват последиците от настъпването на събитията в клаузите.

Изразената воля на страните в договора за банков кредит не поражда съмнение относно валутата на кредита,а именно : швейцарски франкове,сумата по кредита е усвоена в швейцарски франкове,разкрита е разплащателна сметка на кредитополучателят, по която е преведна и заверена с швейцарски франкове.Насрещното задължение на ищеца е в швейцарски франкове.

В чл.5 ал.2 от договора е предвидена възможност,за погасяване на задължението в евро или лева,които се превалутират в швейцарски франкове.

Посоченото съгласие  от страна на потребителя да получи кредит в швейцарски франкове и да поеме всички рискове и вреди,включително пропуснати ползи от промени и повишване на курс купува и /или продава на швейцарския франк не представлява неравноправна клауза.

Страните са договорили кредит в швейцарски франкове,като съответно са уговорили в чл.6 ал.2 погасителните вноски да са в швейцарски франкове.при така договореното отпускане и връщане на кредита във валута различна от лева,валутния риск се носи от кредитополучателя,независимо дали съществува чл.22 от договора или не.След като кредитополучателят се е съгласил да получи кредит в швейцарски франкове,той следва да върне сумата в същата валута.

Същевременно банката също наси част от този валутен риск,тъй като изменението във валутния курс може не само да доведе до повишаване на вноските,но и до тяхното намаляване,при евентуално повишаване на курса лева/евор/ спрямо швейцарския франк,поради което не е налице неравновесие в правата и задълженията на страните по договора.Не може да се счете,че уговорката не отговаря на изискването за добросъвестност. Отпускането на кредит във валута различна от местната е нормална търговска практика,доколкото тази валута е по-стабилна от местната,намалява се валутния риск и банката предоставя на потребителя лихвен процент по-нисък от този който би получил при отпускане на кредита в лева.

При така изложеното съдът приема,че посочените клаузи не са неравноправни и възраженията на ответника са неоснователни.

При същите съображения,съдът счита за неоснователни  възраженията за неравноправни клаузи в подписаните 7 броя допълнителни споразувения,като добавя и че те са израз на индивидуално договаряне.

  С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 12.06.2008г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД (сегашно „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД) вземанията на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД по Договор за кредит за покупка на недвижим имот №HL 35737/15.04.2008г., ведно с прилежащите му споразумения, с кредитополучател П.В.В Ц., ЕГН ********** са прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД.

Ищецът в качеството му на цедент,не е уведомил писмено ответникът за извършената цесия,което е видно от липсата на представени от ищеца доказателства за това обстоятелство.

С Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10.2017г. между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, вземанията на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № 35737/15.04,2008г., ведно с прилежащите му споразумения, с кредитополучател П.В.Ц., ЕГН ********** са прехвърлени обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД. което се установява от представения списък/стр.78-79 от делото/.

Тази цесия е съобщена на ответника,видно от представените доказателства/л.83 до 84 включително/.

    След прехвърляне на вземанията, между „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД и ответниците,са сключени 7 споразумения и погасителни планове към тях, представени по делото в заверен препис/стр.37 до 74 включително/,които са описани по-горе,както и параметрите,които са изменяни.

С нотариална покана с peг. № 1506, том № I, акт 78 на нотариус С.П., с peг. № 006 и район на действие PC - Враца, връчена при условията на чл. 47 от ГПК на 28.06.2018г. длъжникът е уведомен, че вземанията по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 35737/15.04.2008г., ведно с прилежащите му споразумения, прехвърлени на „БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ" АД, са прехвърлени обратно на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД с Договор за прехвърляне на вземания по договори за кредит от 25.10.2017г.

С нотариална покана с № 1505, том I, акт 77 на нотариус С.П., с peг. № 006 и район на действие PC -- Враца, връчена при условията на чл. 47 от ГПК на 28.06.2018г., „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД уведомила длъжника, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията по договора за кредит, обявява същия за изцяло и предсрочно изискуем. С поканата „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД поканила длъжника в седемдневен срок от получаването им да погаси изцяло задълженията си към банката и го уведомила, че в противен случай банката ще предприеме действия и ще упражни правата си по договора.

В поканата е посочен размерът на дълга.

За изясняване на обстоятелствата по делото,съдът е назначил изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза,като вещото лице е изготвило два варианта,във връзка с внъзраженията на ответницата за неравноправни клаузи в договора и възражението на ответницата, че подписаните споразумения не са породили действие.

Заключението на вещото лице не е оспорено от страните и съдът го кредитира изцяло,като обективно и вярно изготвено.

Предвид изложеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:настоящият иск е осъдителен за присъждане на дължима сума по неизплатена главница по Договор за кредит за покупка на недвижим имот,обезпечен с ипотека.В тежест на ищеца беше да докаже,че е налице действителен договор,породил валидно облигационно правоотношение между страните,неговите съществени клаузи,обстоятелството,че сумата е получена от кредитополучателите,че кредитът не е бил обслужван редовно,че са били налице условията за обявяването му за предсрочно изискуем.С оглед твърденията,че са налице две последователни цесии следва да се установи,наличието на такива,както и че същите са редовно извършени.

При изяснената фактическа обстановка и ангажираните от ищеца писмени доказателства,съдът приема,че същите са редовно извършени.

Съгласно чл.27 от договора,е обективирано съгласие на банката и кредитополучателят и той се съгласяват, че във всеки един момент от действието на договора, банката има право да прехвърли вземанията си на дружество или институция от групата на „Иф Еф Джи Юробанк", включително и на „Бългериън ритейл сървисиз"АД, гр.София/"БРС/,или на други финансови или нефинансови институции или дружества,включително такива,чиято дейност включва секюритизация.Кредитополучателят се съгласил да превеждат дължимите вноски по откритата сметка на Банката,а тя от своя страна да ги превежда на /БРС/.

Секюритизация по смисъла на РЕГЛАМЕНТ (ЕС) № 575/201, означава сделка или схема от сделки, при която кредитният риск по експозиция или група от експозиции се разделя на траншове, а „дружество със специална цел — секюритизация" или „ДСЦС" означава предприятие доверител или друго лице, различно от институция, създадено за извършване на секюритизация или секюритизации, чиито дейности са ограничени до необходимите за постигане на тази цел и чиято структура е предназначена да изолира задълженията на ДСЦС от тези на институцията инициатор,  в което притежателите на права могат да ги залагат или разменят без ограничение.В този смисъл е и Регламент/ЕС/2017/2402 на Европейския парламент и на Съвета-12.12.2017,с който е прието,че секюритизацията представлява сделки,които позволяват на заемодател или кредитна институция или дружество да рефинансира група кредити/като например ипотечни кредити/какъвто е процесния.

Съдът приема,че „Юробанк България"АД не само има право да извършва процесните цесии с ДСЦС „Бългериън Ритейл Сървисиз"АД, но има такова задължение,което е отразено в чл.27 от договора.

Цесията е двустранен договор,като правната воля на длъжника не се взема предвид и е без значение за валидността на договора между цедента и цесионера.Нормата на чл.99,ал.4 от ЗЗД,на която се позовава ответницата всъщност не касае редовнстта на цесията като договор,а се отнася до това кога настъпва оповестителният ефект за добросъвестните трети лица,включително и длъжника.Значението на съобщението е с оглед на това да знае длъжникът на кого да престира.

В процесния случай длъжникът по силата на договора е уведомен,че при цесия,цесионер ще бъде ДСЦС „Бългериън Ритейл Сървисиз"АД,чиято дейност включва секюритизация .Освен това е договорено,че длъжниците плащат по сметката разкрита при Банката,а тя урежда задълженията с това дружество.

Съдът отчита обстоятелството,че чл.99,ал.4 ЗЗД не съдържа изискване за срок  и форма на съобщаване.Смисълът на съобщението е да се пресече възможността длъжникът да престира на лице,което не е кредитор,като се доведе до знанието му станалата цесия и е без значение формата на извършеното съобщение,защото тя не е условие за валидност.

Както вече се посочи по-горе с нотариална покана е връчено уведомление на ответника за двете цесии.

Наред с това с нотариалната покана,с коят е поканен да погаси задължението си ,обявено за предсрочно изискуемо т.е с момента на поканата за изплащане на задължението-т.е поставянето му в забава-той е бил редовно уведомен и е знаел кому трябва да изпълнява.

При така изложеното,съдът приема  и двете цесии за редовно извършени и явно известни на длъжника преди момента на предявяване на иска в съда.Сключените по време на действие на договора за цесия 7 броя допълнителни споразумения,са надлежно подписани от кредитополучателят и са сключени поради негови финансови затруднения.

Ето защо,след прехвърляне на вземанията по договора за ипотечен кредит и изпълнение на задължението на цедента да уведоми длъжниците по цедирраното вземане,ответникът  е обвързан от поетите след цесията от самят него задължения в сключените с новия кредитор-дружеството-цесионер 7 броя допълнителни споразумения относно предоговорените  размери на просрочените главници и лихви и на редовните такива,доколкото това следва от нормите на чл.9 и чл.20а ал.2 ЗЗД.

С Решение №51 от 04.04.2016 г. постановено по реда на чл.290 ГПК по т.д.№504/2015 г.,по описа на ВКС,2-ро т-о е прието,че в този случай е налице индивидуално договоряне.

По сходен казус по т.д.№135/2016 г. по описа на ВрОС,съдията докладчик е изложил съображения,че дори неравноправни клаузите в договор за банков кредит ако са договорени индивидуално не са нищожни, по идентични възражения на ответниците в правни спор.Решението е потвърдено с решение №216 от 23.01.2018 г. по т.д.№5293/2017 г. по описа на САС,което не е допуснато до касация с Определение №15 от 10.01.2019 г. по т.д.№1444/2018 г.по описа на ВКС,I-во т.о.

В процесния случай ,въпреки че в договора за кредит сключен между страните е предвидена в чл.18 ал.2 автоматична предсрочна изискуемост,ищецът е обявил същата съобразно формираната съдебна практика.

Волеизявлението на банката-кредитор е обективирано в писмен документ и  съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата уговорени в договора,които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочната изискуемост на кредита.В писмения документ кредиторът е определил и срок за изпълнението на задължението от длъжника,като волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост  изрично и недвусмислено.Предсрочната изискуемост настъпва на датата на връчване на длъжника на документа,съдържащ волеизявлението на кредитора,ако към този момент  са били налице обективните предпоставки обуславящи изискуемостта.

Законодателят не е предписал конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. Начинът за удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните.

При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция/какъвто е процесния случай/,връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ,който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус/чл.50 ЗННД/ или от частен съдебен изпълнител.При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК,като отказът за получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверяват от длъжностно лице,а съобщенията се считат за връчени.

В процесния случай,ищецът е възложил на нотариус връчването на нотариалната покана,с което ответникът е уведомен,че кредитът е  обявен изцяло за предсрочно изискуем,като както вече се посочи по-горе това право е надлежно упражнено.

По отношение размера на дължимата сума

От заключението на вещото лице се установава,че последно плащане е извършено от ответника на 17.10.2013 г. в общ размер на 465,00 швейцарски франка,като в периода от 18.10.2013 г. до 20.08.2019г.ответникът не е обслужвал кредита/не е погасявал задълженията си/.

Предсрочната изискуемост е санкция за неизправността на длъжника,поради което последиците следва да  включат пълно и точно изпълнение на задължението,каквото то съществува и се дължи и при настъпване на срока.Ако кредиторът не упражни правото си на предсрочна изискуемост,но длъжникът е неизправен,на падежа на задължението,той би дължал връщането на заетата сума и на възнаградителната лихва,както и обезщетение за забавата.Упражняване на предоставено от договора право на предсрочна изискуемост не погасява уговорените задължения,както и не следва да се тълкува като отпадане на правото на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера,който то би имало и при недобросъвестност на длъжника.При уговорена в договор за заем за потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата парична сума,настъпва предсрочна изискуемост  и на непадежиралите към този момент анюитетни вноски,включително в частта им за възнаградителни лихви и такси/Р №99/01.02.2013 год. по т.д.№610/2011 год. на 1-во т.о на ВКС,чл.290 ГПК/.

Съобразно приетото заключение на вещото лице ,съдът възприема посочените от същото изчисления на дължимите суми по кредита към датата на подаване на исковата молба 28.08.2018г.,вариантът съгласно който подписаните допълнителни споразумения са порадили правно действие.

В Таблица №7 вещото лице е описало всички извършени начисления от Банката относно задълженията за главница,договорна и наказателна лихва,такси,застраховки и внесените суми и начина на погасяване на падежните дати на задължението към Банката.Общото задължение на дълга към 28.08.2018г. датата на входиране на исковата молба в съда е в размер на 162 121.38 швейцарски франка и 897.20лв.-разноски по кредита за периода 29.03.2018 г. до 27.08.2018г. нотариални такси.

Върху главницата се дължи и законната лихва от предявяване на иска 30.08.2018 год.до окончателното  изплащане на задължението.

При гореприетото,съдът приема ,че предявените субективно и обективно съединени искове са основателни и доказани и като такива следва да бъдат уважени,като ответникът бъде осъден да заплати  на ищеца претендираните суми, ведно със законната  лихва,считано от подаване на исковата молба.

При този правен извод,съдът дължи произнасяне по въведеното от ответника възражение,че исковете са погасени по давност.

Съдът приема възражението за неоснователно.

Ищецът е предприел действия за събиране на задължението,след като е обявена предсрочна изискуемост. Предсрочната изискуемост е обявена на 28.06.2018г.,а исковата молба е депозирана в съда на 30.08.2018г. и дата на п.к.28.08.2018г.

В исковата молба ищецът е пояснил,че за изтекли суми по давност поради необявена предсрочна изискуемост, в исковата молба изрично е посочил , че сумите - 767,15 швейцарски франка банкови такси за периода от 09.09.2013г. до 25.04.2016г. и 191,84 швейцарски франка застраховки за периода от 21.05.2014г. до 11.04.2016г. не се претендират поради изтекла погасителна давност.

 На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сторените от последния разноски за водене на настоящото производство.

Представен е списък на разноските по чл.80 ГПК.Разноските пред тази съдебна инстанция са: внесена държавна такса 4909.36 лв., възнаграждение за вещо лице общо сума в размер на 1300 лв. възнаграждение за адвокат в размер на сумата 4 781.62 лв. и внесено възнаграждение за особен представител-4003.00 лв.Общо сума в вразмер на 14 993.98 лв.

Пълномощникът на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на пълномощникът на ищеца,което съдът приема за неоснователно.На основание чл.2 ал.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения,възнагражденията се определят съобразно вида и броя на предявените искове ,за всеки един поотделно. Претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат не е прекомерно,представени са и доказателства за изплащането му/фактура приложена към списъка по чл.80 ГПК/.

Така мотивиран ВРАЧАНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД

 

 

                 Р  Е  Ш  И:

 

ОСЪЖДА П.В.Ц., ЕГН ********** с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ”АД, ЕИК ***/предишно наименование "ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ/,със седалище и адрес: гр. София, район ***, представлявано от Д.Ш. и П.Д. - Изпълнителни директори,чрез пълномощника си Адвокатско дружество „М. и Р.", представлявано от адв. Д.М.,със съдебен адрес:***, офис 9  ЧАСТ от общо дължимите суми по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № N9 HL 35737/15.04.2008г., ведно с прилежащите му Приложение N1/15.04.2008г.,Допълнителни споразумения от:05.03.2009г., 25.03.2010г.,26.11.2010г.,03.12.2010г.,30.06.2011г.,27.01.2012г 29.11.2012г в общ размер на 71 189,63 швейцарски франка и 897,20 лева, от които:

        -70 116,39 швейцарски франка  - ЧАСТ от цялата дължимата главница в общ размер на 112 563,54 швейцарски франка за периода от 10.09.2013г. до 27,08,2018г.;

        -997,36 швейцарски франка  - представляващи неизтеклите по давност такси за периода 25.04.2016г. - 28.08.2018г.

        -75,88 швейцарски франка - представляващи неизтеклите по давност застраховки за периода 11.04.2016г. - 28.08.2018г.

    -897,20 лева- разноски по кредита за периода от 29.03.2018г. до 27.08.2018г.,ведно с дължимата законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба 30.08.2018 г. до окончателното изплащане на вземаното, представляващи ЧАСТ от общото задължение по договора за кредит,както и деловодни разноски за тази съдебна инстанция общо сума в вразмер на 14 993.98 лв.включваща:внесена държавна такса-4909.36 лв., възнаграждение за вещо лице сума в размер на 1300 лв. ,възнаграждение за адвокат в размер на сумата 4 781.62 лв. и внесено възнаграждение за особен представител-4003.00 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                           СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: