№ 2676
гр. София, 30.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100511997 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 9946/27.05.2024 г. по гр. д. № 59812/2023 г. по описа
на СРС, 126 състав, при участието на трето лице – помагач „Нелбо“ АД, е
признато за установено по предявените от „Топлофикация София“ ЕАД
срещу Е. Д. К. искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл.
79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, че Е. Д. К. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1544,27 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
м. 05.2020 г. до 04.2022 г., ведно със законната лихва от 07.04.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в
размер на 225,82 лева за периода от 15.08.2021 г до 06.03.2023 г., както и
77,79 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от м.
05.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със законната лихва от 07.04.2023 г. до
окончателното изплащане на задължението, 14,26 лева – мораторна лихва
за забава за периода от 16.07.2020 г. до 06.03.2023 г. като исковете са
отхвърлени на основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1
1
ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване дължимост на
главницата за доставена топлинна енергия до пълния предявен размер от
1544,27 лева до 2649,22 лева и за лихва за забава от 225,82 лева до 232,32
лева. С решението „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на
адв. М.Л. сумата от 150 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.
Против решението, в частта, с която са уважени исковете за
заплащане на сумата от 225, 82 лева – мораторна лихва върху главницата
за цена на топлинна енергия за периода от 15.08.2021 г. до 06.03.2023 г., за
което вземане е депозирана исковата молба, както и сумата от 14,26 лева
мораторна лихва за дялово разпределение за периода от 16.07.2020 –
06.03.2023 г., е постъпила въззивна жалба вх. № 204498/20.06.2024 г.,
подадена от Е. Д. К., в която са изложени съображения за неговата
неправилност. Във въззивната жалба е посочено, че въззивницата не е
титуляр на партидата, поради което и не е получавала фактури на нейно
име, с което да се претендират парични задължения за процесния период.
Освен това, поддържа, че не е изпаднала в забава, тъй като не е получила
покана за плащане на задълженията. Моли решението да бъде отменено в
обжалваната част и вместо него да бъде постановено друго, с което
предявените искове с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 86
от ЗЗД да бъдат отхвърлени.
С Протоколно определение от 14.04.2025 г., на основание чл. 227 от
ГПК е конституирана С. Л. А. вместо починалата в хода на
производството Е. Д. К.. Процесуалният представител на
новоконституираната въззивница е заявил изрично, че поддържа доводите
за неправилност на решението само в частта по отношение на сумата от
14,26 лева – мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба от „Топлофикация София“ ЕАД.
С Определение № 33064/15.08.2024 г. е оставена без уважение молба
вх. № 202941/19.06.2024 г. за изменение на решение № 9946/27.05.2024 г.,
подадена от адв. М.Л..
2
Против определението е постъпила частна жалба вх. №
276936/30.08.2024 г., подадена от адв. К.Б.. Жалбоподателят посочва, че
неправилно с решението съдът е присъдил разноски за заповедното
производство на адв. Л., който не е участвал в него. Освен това,
определеното възнаграждение не съответствало на задължението на
неоснователно предизвикалата правния спор страна. Моли обжалваното
определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго,
с което претендираното възнаграждение да бъде присъдено изцяло в полза
на адв. Б..
В законоустановения срок не е постъпил отговор на частната жалба.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата
на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по гр.д. № 59812/2023 г. по описа на СРС, 126
състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“
ЕАД против Е. Д. К. по реда на чл. 422 от ГПК са предявени искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите,
във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите.
В исковата молба се твърди, че ответникът е клиент на топлинна
енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката като
собственици на топлоснабден имот в гр. София, ж.к. Младост 1, бл. ****,
абонатен номер 86464. ел на топлинна енергия от „Топлофикация София“
ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от
ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали
търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия,
правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане,
разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при
неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил
правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и
общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че с влизане в сила
3
на Общи условия от 2016 г. било установено, че абонатите са длъжни да
заплащат месечните суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството като с приетите общи условия
било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните
стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че
клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45 дневния срок от датата
на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон.
Твърди, че в сградата, в която се намира топлоснабдения имот, услугата
дялово разпределение на топлинна енергия се осъществява от „ПМУ
Инженеринг“ ООД. В исковата молба се сочи също, че за периода от м.
05.2020 г. - м. 04.2022 г., ищцовото дружество е доставило топлинна
енергия на насрещната страна, но ответникът не заплатил дължимата за
това цена в общ размер на 2649,22 лева - главница за топлинна енергия,
както и сумата от 77,79 лева – сума за дялово разпределение, за което
били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от 15.08.2021-
06.03.2023 г. ответникът е изпаднал в забава за плащане на сумите за
топлинна енергия, поради което дължи обезщетение в размер на 232,32
лева и 14,26 лева, обезщетение за забава върху дължимата сума за дялово
разпределение за периода от 16.07.2020 – 06.03.2023 г. Моли да бъде
признато за установено, че ответникът дължи исковите суми, за които
била издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът подал
възражение. Претендира направените по делото разноски юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от Е. Д. К., с който
заявява, че не оспорва задълженията за заплащане на главница за
топлинна енергия и дялово разпределение, а оспорва единствено исковете
за заплащане на мораторна лихва. Моли исковете да бъдат отхвърлени в
оспорената част.
В първоинстанционното производство са събрани писмени
доказателства, въз основа на които районният съд е приел, че между
страните съществува облигационно правоотношение. Приема за
установено, че до имота, собственост на ответника, е доставена топлинна
4
енергия в установеното количество. С решението си районният съд е
приел, че предявените искове за обезщетение за забава са изцяло
основателни и ги е уважил.
Към първоинстанционното дело е приложено гр.д. № 18905/2023 г.
по описа на СРС, 126 състав. По заявление от 07.04.2023 г., подадено от
“Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично,
с която е разпоредено на Е. Д. К. да заплати на заявителя сумата от
2649,22 лева, представляваща главница за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва от 07.04.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата от 232,32 лева, представляваща мораторна лихва за период от
01.05.2020 до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за период от
07.04.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 14,26 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2020 г. до 06.03.2023
г. и разноски в заповедното производство.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част,
като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на
някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът
намира следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание
чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл.
86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от
лице - заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и
изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от
длъжника. Предявеният иск има за предмет установяване на
съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 28905/2023
5
г. по описа на СРС, 126 състав е била издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок.
Основателни са доводите във въззивната жалба за неправилност на
решението в частта, с която е уважен предявеният иск с правно основание
чл. 86 от ЗЗД за заплащане на лихва за забава върху задължението за
стойност на услугата дялово разпределение.
Съгласно нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение
на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането
му (не е нужно отправянето на покана). С оглед правилата за
разпределение на доказателствената тежест (чл.154, ал.1 от ГПК), ищецът
е следвало да установи при условията на пълно и главно доказване
следните правопораждащи факти: че главните парични задължения са
възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размера на
лихвата за забава възлиза именно на спорната сума.
По делото не са ангажирани доказателства, че ответникът е
изпаднал в забава за плащане на главница за услуга дялово
разпределение. В приложимите към договора общи условия не е
предвиден срок за плащане на това задължение, а с оглед разпоредбата на
чл. 84, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ответникът би
изпаднал в забава след покана, каквато не е представена по делото.
Следователно решението е неправилно в тази част и следва да бъде
отменено, а предявеният иск отхвърлен. По отношение на иска за
мораторна лихва върху задължението за заплащане на главница за
топлинна енергия, процесуалният представител на въззивника е заявил,
че не я поддържа, поради което и в тази част решението следва да бъде
потвърдено.
Съгласно чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата „Топлофикация
София“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на въззивника сумата от
100 лева на адв. Д. за оказана безплатна правна помощ.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
6
касационно обжалване.
По частната жалба на адв. Б..
С Решение № 9946/27.05.2024 г. по гр. д. № 59812/2023 г. по описа
на СРС, 126 състав „Топлофикация София“ ЕАД е осъдена да заплати на
адв. М.Л. сумата от 150 лева, съобразно отхвърлената част от исковете.
С молба вх. № 202941/19.06.2024 г. адв. М.Л. е направил искане
решението да бъде изменено в частта за разноските, като бъде определено
възнаграждение за всеки от четирите обективно съединени иска като се
съобрази и материалния интерес на всеки от исковете. Моли решението
да бъде изменено в частта за разноските като му бъде присъдено
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер на 500 лева.
С молба вх. № 204462/20.06.2024 г. адв. К.Б. е направила искане за
изменение на решението в частта за разноските, като е посочила, че
неправилно районният съд е определил възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на адв. Л., тъй като той не е представляван от
него в заповедното производство. Освен това, посочва, че
възнаграждението за оказана безплатна правна помощ в заповедното
производство е неправилно определено. Моли решението да бъде
изменено съобразно направеното искане.
С обжалваното определение районният съд се е произнесъл по
искането на адв. Л. и го е оставил без уважение, но липсва произнасяне
по искането за изменение на решението, направено от адв. Б..
Въззивният съд намира, че доколкото се касае за определение, с
което се определя възнаграждение за оказана безплатна правна помощ по
чл. 38 от Закона за адвокатурата и доколкото първоинстанционният съд се
е произнесъл единствено по възнаграждението, определено на адв. Л.,
адв. Б. не е легитимирана да го обжалва, доколкото липсва произнасяне по
нейното искане. Подадената частна жалба следва да бъде оставена без
разглеждане, а след връщане на делото районният съд следва да се
произнесе по молбата на адв. Б. за изменение на решението в частта за
разноските.
7
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 9946/27.05.2024 г. по гр. д. № 59812/2023 г. по
описа на СРС, 126 състав в частта, с която на основание чл. 422, ал. 1,
вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е признато за установено, че Е.
Д. К. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 14,26 лева –
мораторна лихва за забава на главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2020 г. до 06.03.2023 г. и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК -
*********, гр. София, ул. Ястребец 23Б против С. Л. А., ЕГН-**********,
гр. София, ул. ****, ателие 3, като правоприемник на Е. Д. К., починала в
хода на процеса, иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 86,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите с искане да бъде признато за
установено, че С. Л. А. като правоприемник на Е. Д. К. дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от сумата от 14,26 лева – мораторна
лихва за забава на главницата за дялово разпределение за периода от
16.07.2020 г. до 06.03.2023 г. като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9946/27.05.2024 г. по гр. д. №
59812/2023 г. по описа на СРС, 126 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК -*********, гр. София, ул. Ястребец
23Б да заплати на адвокат Р.Л. Д., личен № ****, със служебен адрес гр.
София, бул. Витоша № 1-А, Търговски дом, вх. ****, кантора 313 сумата
от 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ във въззивното производство.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба вх. №
276936/30.08.2024 г., подадена от адв. К.Б. срещу Определение №
33064/15.08.2024 г. по гр.д. № 59812/2023 г. по описа на СРС, 126 състав.
След връщане Софийски районен съд, 126 състав следва да се
произнесе по искането на адв. Б., направено с молба вх. №
8
204462/20.06.2024 г. за изменение на решението в частта за
разноските.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
– „Нелбо“ АД
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9