Решение по дело №720/2021 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 452
Дата: 6 юли 2021 г. (в сила от 12 януари 2022 г.)
Съдия: Елисавета Радина
Дело: 20215220200720
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 452
гр. Пазарджик , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и осми юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Христина Велчева
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20215220200720 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на “******“ ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: град София, Столична община — район „Витоша”, ул. „*****” №***, вх.Б, ет.4,
ап.Б1, п.к. 1618, представлявано от Я.М. против Наказателно постановление №13-002609/
09.04.2021 год. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, с което на
дружеството за нарушение на чл.63, ал.2 вр. ал.1 от КТ на основание чл.416, ал.5 във връзка
с чл.414, ал.3 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1 600 лева.
С жалбата се изразява недоволство от атакуваното НП и се иска отмяната му с
твърдения за нарушения на материалния закон.
Това становище се поддържа от представител на жалбоподателя на базата на
неоспорвани факти по нарушението, но твърдян погрешен правен извод относно състава на
нарушението . Ангажирани са доказателства в подкрепа на искането. Претендират се
разноски.
Въззиваемата страна , чрез своя процесуален представител, настоява да се потвърди
НП, претендира юрисконсулско възнаграждение.
1
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие за
установено следното:
На 17.09.20г. свидетелите М. и колегата й св.С. – инспектори от ДИТ Пазарджик
посетили около 11ч. стопанисван от дружеството ресторант „******“ в гр. Пазарджик .
Обектът бил в работен режим и в него била с работна престилка ИВ. Б. Л., която миела
чинии. Същата попълнила декларация (на л. 18 по адм.д. 538/21) на основание чл. 402 от
Кодекса на труда в която отразила, че „ работи от „15.11.2020г." на длъжност "помощник в
кухня", с работно време „4 часов работен ден", почивен ден „неделя", получава трудово
възнаграждение „една порция обяд с едно кафе-20,00лв. на ден", като няма почивки в
работния ден „няма", както и че „не получила" копие на хартиен носител от заверено
уведомление, регистрирано в ТД на НАП и екземпляр от сключен писмен трудов договор.
Последвала документална проверка въз основа на представени от дружеството
документи от дружеството и справка в НОИ за уведомления за сключен с лицето договор.
Представен бил трудов договор 15/26.11.20г. ( л. 19 от адм.д 538/21 ), в който като страни
били отразени Ив. Л. – работник и дружеството – като неин работодател, но същия бил
подписан само от дружеството за работодател и не бил подписан от Л..
Справката на л. 21 ( а.д. 538/21) установила, че уведомление за сключен трудов
договор между дружеството и лицето било подадено на 26.11.20г., но в 16.27ч.
При тези данни св. М. приела, че дружеството е извършило нарушение на чл. 63, ал. 2
във връзка с чл. 63, ал.1 от Кодекса на труда, тъй като в качеството си на работодател по
смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е допуснало до
работа на 26.11.2020г. лицето И.Б. Л. с ЕГН ****** на длъжност „помощник кухня'', без
преди това да й — предостави екземпляр от сключен трудов договор, подписан от двете
страни и копие на заверено в ТД на НАП уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда,
което съставлявало нарушение по чл.63, ал.2 във връзка с чл.63, ал.1 от Кодекса на труда.
За такова нарушение и съставила против дружеството процесния АУАН, който е
надлежно предявен и връчен в препис а въз основа на него е издадено атакуваното НП.
Претенциите против него са в две посоки - процесуално-правни и материално правни,
като първите са само декларативно заявени. Констативният и санкционният акт са издадени
от компетентни органи в рамките на тяхната териториална и материална компетентност .
Съдържанието на акта и НП е идентично и неоснователно се възразява, че с НП е
наложена санкция за „недокументирано“ нарушение. Едни и същи факти по
административно-наказателното обвинение са съдържими и в констативния, и в
санкционния акт. Вярно е, че в акта се съдържат и твърдения относно представения трудов
договор, но той съставлява доказателство и описанието на съдържанието му в акта съвсем
2
не включва факти по обвинението. АУАН и НП отразяват като констатации завареното в
обекта лице, дейността, която е изпълнявало данните, които то попълнило в декларацията, ,
датата на извършване и на констатиране а нарушението и състава на възприетото нарушение
– допускане до работа на работника без преди това да му е предоставено копие от трудов
договор, подписан от двете страни и уведомление до ТД на НОИ за сключването му. Една и
съща е и възприетата квалификация на нарушението и тя е съответна на описанието на
обстоятелствата по извършването му - чл. 63, ал.2 вр. ал.1 от НК.
Представената упълномощителна заповед легитирима авторите на двата
административни акта като териториално и материално компетентни за издаването им. При
издаването/съставянето им, предявяване, връчване са спазени закноустановените срокове и
процедури.
В рамките на дължимия цялостен контрол за процесуална изправност Съдът не
констатира нарушение, което да засяга правото на защита и възможността за осъществяване
на настоящата ревизия за законосъобразност.
По същество, фактите не са спорни и са установени от всички доказателствени
източници, но те обуславят извод за нарушение, различно от възприетото от
административните органи, както правилно претендира процесуалния представител на
дружеството.
На процесната дата Лапарова е престирала труд в полза на дружеството. В
попълнената от нея декларация ,данните от която са изцяло възприети от страна на
наказващия орган, отразила ,че работи от 15.11.20г,. поради което неоснователно се
възразява, че 11 дни по-късно към датата на проверката 26.11.20 , когато тя е заварена на
работа, дружеството все още провеждало с нея „практически тест за наемането й“с оглед
предоставена възможност по чл. 17 от Закона за насърчаване на заетостта и чл. 17, ал.2 от
Правилника за неговото приложение. Съгласно чл. 17, ал.2 от Правилника
Работодателите могат да подават заявки за потребностите от работна сила с
описание на характера на работата и посочени образователни и квалификационни
изисквания към кандидата и начина за извършване на подбор; заявки за обучение и/или
подпомагане териториалната мобилност на наетия персонал.“ По делото не са
представени доказателства да е подадено действително заявление по утвърдения образец,
представен като такъв от дружеството и в адм.д. 538/21- л. 25-26. Няма данни това
заявление да съдържа именно твърдения в жалбата начин на подбор – практически тест.
Дори и да е имало обаче, несъмнено е, че законодателят не допуска практическият тест да
бъде провеждан по начин, който ще нарушава трудови или осигурителни права на
работника. В КТ съществува възможност за работодателя да изпита работника за
съответната работа, за която иска да го наеме чрез сключване на договор за изпитване, който
е вид трудов договор, гарантиращ правата на работника.
Те са били нарушени чрез допускане на лицето да престира труд , но не и в
3
нарушение на изискването по чл. 63, ал.2 вр. ал.1 от НК. Дни след проверката и по указание
на ДИТ дружеството представя изискани документи, сред които трудов договор
15/26.11.20г. ( л. 19 от адм.д 538/21 ), в който като страни са отразени Ив. Л. – работник и
дружеството – като неин работодател, но !- същият съдържа подпис само за работодател –
дружеството и не съдържа подпис от работника - Ив. Л.. Впрочем, това е изрично
отразено и в акта, и в НП. Липсата на подпис на едната страна по договора означава, че
договорът не е сключен.
Съгласно чл.61, ал.1 КТ – „ Трудовият договор се сключва между работника или
служителя и работодателя преди постъпването на работа“. Трудовото правоотношение
по сключения трудов договор възниква със сключването му, като резултат от това
сключване.
Процесният трудов договор въобще не е сключен, което обуслява извод за друго
нарушение, а не това, което са приписали контролният и наказващият орган.
Те са приели е, че работникът е допуснат до работа без да му се предоставят
документите по чл. 63, ал.1 от КТ. За да се счита, че има неизпълнение на това задължение,
следва да е била налице обективна възможност за неговото изпълнение и въпреки това то
да е останала неизпълнено. Задължението за предоставяне на допуснатия до работа работник
на копие от сключения трудов договор и уведомление до НАП за сключването му ( чл. 63,
ал.1 от КТ) систематично следва в КТ задължението за сключване на договора ( чл. 62, ал.1
от КТ) . И това е напълно логично, тъй като, за да се връчи копие от един документ, той
следва да съществува - респ. да е сключен трудовия договор и да е изпратено уведомление
до НАП. Само след това може да се връчи уведомлението на работника. В случая обаче
констатациите са, че към момента на установяване и извършване на нарушението трудов
договор с Лапарова не е бил сключен. Затова и извършеното нарушение е по чл. 62, ал.1 от
КТ, а не по чл. 63, ал.2 от КТ, както неправилно е прието . ( В този смисъл са решение на
ПРС по анд 1396/15г., потвърдено с решение на АС Пазарджик по канд 76/2016г. , според
което, когато не е сключен трудов договор - нарушението е по чл. 62 от КТ; и решение
1290/15г. на ПРС, потвърдено с решение на АС Пазарджик по канд 687/15, според което
след като е сключен ТД, непредставянето на копие от него и уведомлението до НАП за
сключването, са нарушения по чл. 63 , ал.2 вр. ал.1 от КТ и Решение от 13.2.2019г. по канд
1139/2018 Административен съд – Пазарджик; решение 494/19 по канд 509/19 на АС Пз-
к; решение 197/19 по канд 1218/18).
Горното води до отмяна на НП и основателност на претенцията на дружеството-
жалбоподател за разноски за адвокатски хонорар, против следва да се приеме наличие на
възражение за прекомерност ( виж становище по същество на юрисконсулта). Като се имат
предвид броя на съдебни заседания, в които е проведено съдебно следствие ( 2), от които
само в едно има реално участие на пълномощника; разпитаните свидетели и въобще обема
на доказателствения материал - следва да се присъди хонорар в размер до– 150 лева.
4
С оглед изложените горе съображения и на основание чл. 63, ал.1 от
ЗАНН Пазарджишкият районен съд:

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №13-002609/ 09.04.2021 год. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ - Пазарджик, с което на
“******“ ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: град
София, Столична община — район „Витоша”, ул. „*****” №***, вх.Б, ет.4,
ап.Б1, п.к. 1618, представлявано от Я.М. на основание чл.416, ал.5 във връзка
с чл.414, ал.3 от КТ е наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1
600 лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" гр.
София да заплати на “******“ ЕООД, с ЕИК: *****, със седалище и адрес на
управление: град София сума в размер на 150 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5