№ 507
гр. Плевен, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря Станислава Т. Станева
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20244430106848 по описа за 2024 година
на основание закона и данните по делото, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството по делото е образувано въз основа на депозирана
искова молба от Н. Е. П., ЕГН **********, от ****, чрез ЕАД „Д. М.“, вписано
в регистър БУЛСТАТ под №****, представлявано от адв.Д. М. от САК, против
„****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ****, представлявано
от ****. Ищецът твърди, че с ответника сключил договор за предоставяне на
потребителски кредит ***., съгласно който му била предоставена в заем сума в
размер на 500 лева, при посочен ГПР от 49,66%. Твърди се, че съгласно чл.5 от
договора, кредитът се обезпечавал с поръчителство, предоставено от
„Мултитюд Банк“ в полза на Дружеството ответник. Твърди се, че при
сключването на договора за потребителски кредит никъде не било посочено в
съдържанието му какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на
гаранция от свързаното на кредитора дружество. Посочва се, че след като
усвоил сумата от 500,00 лева, ищецът установил, че освен нея била начислена
такса за обезпечение с поръчителство - услуга, предоставяна от партньор на
„****, в размер на 148,10 лева. Навеждат се доводи за недействителност на
процесния договор: дължимите вноски по договора за поръчителство не били
посочени в договора за кредит, нито пък било посочено в ОУ, че сключването
на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в
чл.5.3 от ОУ било посочено като възможност за повишаване
кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като
задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност;
твърди се, че договорът не бил подписан нито с квалифициран, нито с
обикновен електронен подпис, поради което липсвало съгласие; твърди се, че
1
ищецът не бил подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му
бил представян. Навеждат се доводи, че процесният договор бил нищожен на
основание чл.10, ал.1 вр.чл.22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената
от закона форма. Посочва се, че договорът бил недействителен по смисъла на
чл.22 от ЗПК, тъй като противоречал на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК - не съдържал
начина на изчисляване на ГПР и липсвала яснота как бил формиран същия,
респ. общо дължимата сума по него. Посочен бил само ГПР в %, но не бил
посочен начина на изчисляването му. На следващо място се навежда довод, че
бил посочен грешен ГПР, като сумата за предоставяне на поръчител не била
включена като разход по договора, а това следвало да бъде направено. Сочи
се, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за
недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на
банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите
последици от сключването на договора; начисляването на такса за
допълнителна услуга - гарант, чийто размер не бил включен в самия договор и
в посочения ГПР, налагало на потребителя да приеме клауза, с която нямал
възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът бил във
вреда на потребителя, като не отговарял на изискването за добросъвестност и
водел до значително неравновесие между правата и поетите задължения на
търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за
допълнителна услуга. Като следствие от изложеното се отправя искане за
постановяване на решение, с което да се прогласи недействителността на
процесния договор за кредит, а при условия на евентуалност - да се прогласи
нищожността на клаузата на чл.5 от договора. Направено е док.искане по
чл.190 от ГПК за задължаване на ответника да представи копие от договора,
евентуално договора за допълнителна услуга, погасителен план и СЕФ.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество депозира писмен
отговор, в който сочи, че искът е неоснователен.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното:
Не се спори между страните и се установява от приложения договор, че
между ищецът като кредитополучател, и „****, е сключен Договор ***., с
който договор на ищеца е предоставен паричен заем в размер от 500 лв.,
платим на 1 месечни вноска. Видно от договора, ГПР е определен в размер на
49,85 %, като в него влиза ГЛП.
Видно от договора, съгласно чл.5, заемът се обезпечава с
поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза на ответното
дружество.
Не е спорно между страните, че таксата за поръчителство не е
включена в ГПР по Договора за кредит. В случай, че сумата възнаграждение
по договора за гаранция бъде включена, то ГПР би надвишило многократно
пет пъти размера на законната лихва.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от
2
правна страна:
Съгласно чл.9 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на плащане. Съгласно чл.22 от ЗПК освен при неспазване на
изискванията на чл.10 ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен и когато не са спазени изискванията на чл.11 ал.1 т.7 - 12 и
т.20 и чл.12 ал.1 т.7 - 9 ЗПК. Съдът е длъжен служебно да извърши проверка
дали разпоредбите на договора не противоречат на закона и добрите нрави.
Касае се за вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит, по което длъжникът има качеството на „потребител“,
от което следва, че съдът е задължен да провери дали договорът съответства
на разпоредбите на ЗПК.
Съобразно изрично уговореното в чл.5 от Договора за кредит, заемът е
обезпечен с поръчителство от „****“ в полза на кредитора. Предвид това
съдът намира, че възнаграждението по договора за предоставяне на
поръчителство представлява разход по кредита, който неправилно не е бил
включен, като такъв при изчисляването на ГПР по договора за потребителски
кредит и общата дължима сума по същия. Съгласно § 1 т.1 от ЗПК към общия
разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора
и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на
договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита.
При кандидатстването за кредит при „**** потребителят няма
възможност за избор на обезпечение и за да получи кредит, единствена
възможност е да сключи договор за гаранция с „****“. „„****“ е посочен за
възможен поръчител от самия кредитор „****, поради което ответното
дружество е наясно с условията за предоставяне на поръчителство от „„****“
и в частност с възмездния характер на договора за гаранция. Насочвайки
потребителя към въпросното дружество-поръчител, кредиторът изначално е
запознат с разходите, които потребителят ще се задължи да направи във
връзка с договора за кредит, поради което тези разходи освен, че са пряко
свързани с договора за кредит, но също така са и известни на кредитора още
при сключването му. Ответникът навежда доводи, че сключването на договор
за поръчителство не е задължително и личен избор на потребителя е да
сключи такъв договор или да предостави личен гарант. Видно е, че в чл.5 от
договора е предвидено единствено обезпечение на договора за кредит с
поръчителство, предоставено от „МиккМе Bank“ и потребителят няма право
на избор, каквито са твърденията на ответника.
По изложените съображения съдът приема, че разходите по
обезпечението е трябвало да се вземат предвид при формирането на ГПР по
кредита и да се включат в общата дължима сума. Като не е сторено това,
потребителят е бил заблуден относно действителния размер на крайната сума,
която следва да плати по договора.
3
Не са необходими специални знания в областта на счетоводството, за да
се установи, че посочения в договора годишен процент на разходите от 49,85%
не съответства на действително приложимия между страните и ако се включи
и таксата за поръчителство, ГПР би станал многократно над пет пъти
законната лихва. Това води до извода за нарушение на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК,
което води до недействителност на самия договор за заем по силата на чл.22
ЗПК.
По тези съображения, съдът счита, че предявеният иск е основателен и
като такъв следва да бъде уважен. С оглед извода за основателност на главния
иск, съдът не дължи произнасяне по предявения евентуален иск.
Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК когато договорът за
потребителски кредит е недействителен, потребителят връща само чистата
стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски в размер на 50 лева за
държавна такса. Ответникът следва да бъде осъден да заплати и адвокатското
възнаграждение следва да се определи като се отчете реалната фактическа и
правна сложност на делото.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Като съобрази, че делото е приключено в едно съдебно
заседание и не се характеризира с фактическа и правна сложност, съдът счита,
че следва да бъде определено възнаграждение под минималния размер по
наредбата и с оглед интереса, такова би било справедливо в размер на 480
лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН на основание чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД ,
предявен от Н. Е. П., ЕГН********** против „**** ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление ****, Договор за предоставяне на потребителски кредит
***., поради противоречие с нормите на ЗПК, ЗЗП.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 от ГПК „****, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: **** ДА ЗАПЛАТИ на Н. Е. П.,
ЕГН********** , направени разноски в размер на 530лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4