№ 323
гр. гр. Лом, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ПЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елица Юл. Орманова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Елица Юл. Орманова Гражданско дело №
20211620102136 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422 от ГПК.
Производството по делото е образувано по предявен от „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С. А., Париж, рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.,
клон България, ЕИК: *********, вписан в ТРРЮЛНЦ при Агенцията по вписванията,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София,
сграда 14, представлявано от Димитър Димитров – заместник-управител, чрез
юрисконсулт Н. А. М., срещу М. С. И. с ЕГН:********** и адрес: гр. Л, ул. „П“ № , вх.
*, ет. *, ап. **, иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД - за признаване за установено,
че е налице вземане спрямо ответника от страна на ищеца «БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А.», клон България, в размер на: 969,84 лв. главница по договор за кредит,
352,31 лв. възнаградителна лихва върху главницата за периода от 01.12.2016г. до
13.11.2017г., 278,60 лв. мораторна лихва за периода от 13.11.2017г. до 23.10.2020г.,
както и законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК – 27.10.2020 г., до окончателното
изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1527/2020г. Претендират се и разноски,
направени от ищеца в заповедното и в исковото производство.
Твърди се в исковата молба, че вземането на ищеца се основава на Договор за
револвиращ потребителски кредит с номер CARD-13361955 от 26.07.2016г. – дата на
първа транзакция. На 24.07.2015 г. между «БНП Париба Пърсънъл Файненс» и М. С.
И. е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
1
потребителски кредит, издаване и използане на кредитна карта с № CREX – 11371967.
С договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за ползване на
кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000 лева, като е
уговорено, че всички задължения, произтичащи от договора и свързани с ползването на
кредитната карта, ще възникнат за кредитополучателя след активирането й.
Процесният договор за револвиращ потребителски кредит CARD-13361955 е сключен
на 26.07.2016г. с първата транзакция по кредитната карта. След усвояване на суми по
кредитната карта кредитополучателят е длъжен да заплаща месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Кредиторът издава месечно извлечение за осъществени
транзакции до 15-то число на месеца. След издаване на месечното извлечение настъпва
периодът, в който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита.
Погасителен план не се изготвя за договорите от отворен тип, какъвто е револвиращият
кредит. Дължимата сума автоматично се погасява със средствата, които постъпват по
сметката, след което средствата по револвиращата сметка отново могат да бъдат
използвани. При настъпване на договорения падеж задължението по кредитната карата
е изискуемо предвид правилото на 84, ал. 1 ЗЗД, като въпреки това кредиторът е
изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението на длъжника на
16.11.2017г. Към момента на подаване на заявлението в съда непогасеното задължение
по револвиращия кредит, отпуснат на ответника, е в общ размер на 1600,38 лв., като на
01.12.2016 г. той е преустановил обслужването на заема, поради което кредитната
карта е блокирана и от кредитора е подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в ЛРС за сумите: 969,84 лв.
главница, 352,31 лв. възнаградителна лихва за периода от 01.12.2016г. до 13.11.2017г.,
278,60 лв. мораторна лихва за периода от 13.11.2017г. до 23.10.2020г. и законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане на вземането. Със съобщение по ч. гр.д. № 1527
от 2020 г. по описа на ЛРС ищецът е уведомен за възможността да предяви
установителен иск за вземането си по чл. 422 ГПК, предмет на заповедното
производство, което обуславя правния интерес за ищеца от предявяване на настоящия
иск.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от ответника, като се
излагат съображения, че предявените искове са вероятно недопустими като предсрочно
предявени. Револвиращият кредит няма определен срок на погасяване и би могъл да
бъде погасен във всеки момент по преценка на длъжника, като през този период текат
само лихви. Исковете са неоснователни. От исковата молба не е ясно как е формирано
задължението за главница от 969,84 лв. По отношение на главницата е изтекъл срокът
по чл. 111, б.“в“ ЗЗД, като на същото основание е изтекъл давностният срок за
претендираните лихви и неустойки. Иска се прекратяване на делото поради
2
недопустимост на иска. Алтернативно се поддържа неоснователност на иска поради
изтичане на предвидения в ЗЗД давностен срок. Претендират се разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ищецът не се представлява.
В писмена молба моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски.
В проведеното по делото открито съдебно заседание ответникът, чрез
пълномощника си адв. П.Петров от МАК, моли съда да отхвърли предявения иск за
акцесорни вземания за лихви като погасени по давност, като сочи, че следва да бъде
уважен искът само по отношение на главницата.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 1527/2020 г. по описа на ЛРС, от което е
видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
ищеца срещу ответника за следните суми: 969,84 лв. – главница по Договор за
револвиращ потребителски заем с номер CARD-13361955 от 26.07.2016г. 352,31 лв.
възнаградителна лихва за периода от 01.12.2016г. – 13.11.2017г., 278,60 лв. мораторна
лихва от 13.11.2017 г. до 23.10.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК – 27.10.2020г., до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в
заповедното производство 27,43 лв. за платена държавна такса и 50,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на подаденото заявление е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.11.2020 г., връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал. 5 ГПК, поради което ищецът, с оглед
дадените от заповедния съд указания, е депозирал искова молба за установяване на
съществуващото си право, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Представен е по делото от ищеца Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна
карта с № CREX – 11371967 от 24.07.2015г., сключен между страните, по силата на
който ищецът е предоставил на ответника потребителски кредит за закупуване на стока
– телевизор ТВ LG 32LB561B с цена 469,00 лева, като размерът на кредита е общо
547,79 лева, задължението му за погасяване на кредита е в срок до 20.08.2017г., платим
на 24 равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 32.52 лв., с падежна дата 20
– то число на месеца. Годишният процент на разходите е в размер на 39.72 %, а
лихвеният процент – 33.91%, като общата стойност на плащанията е в размер на 780,48
лв. На клиента-ответник били връчени и условия към договора, подписани на всяка
страница от него, удостоверявайки че е запознат със съдържанието.
Приложено по делото е Приложение към Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
с № CREX – 11371967 с номер на карта CARD 13361955 от 24.07.2015 г., без положен
3
подпис на кредитополучател.
Приложена е наименована „последна покана“ от 16.11.2017г. от ищеца за
уведомяване на ответника, че е преустановил плащанията на вноските по кредита на
01.12.2016 г., като е посочен общият размер на задължението, за която обаче не са
налице доказателства дали му е била надлежно връчена. Приложено е връчено лично
на длъжника на 21.07.2016 г. известие за доставяне на „МБМ Експрес“ ООД /на л. 17
по делото/, в което с отметка е отбелязано, че се връчва договор с посочен номер №
919071613361955/1698803. Видно от по-ранната дата на получаване - 21.07.2016 г. и от
цитирания в него договор, това известие за доставяне очевидно няма касателство към
тази въпросна покана.
За изясняване на фактическата обстановка по делото е назначена и приета
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице Г. Е., заключението по
която не е оспорено от страните и се кредитира от съда като пълно, обосновано и
компетентно дадено. Вещото лице сочи, че сумата по отпуснатия стоков кредит за
закупуване на телевизор, по данни на ищеца, е погасена. В допълнителните условия
към договора е фиксиран първоначален кредитен лимит на кредитната карта от 1000
лв. Вещото лице заключава, че кредитополучателят е усвоил общо сумата от 979,58
лева, чрез няколко трансакции, като е посочил и конкретните дати и начин на
усвояване на сумите. Длъжникът е направил погасявания по кредита – общо 234,19
лева, включващи вноска от 15.09.2016 г. – 70,00 лв. и вноска от 07.11.2016 г. – 150,00
лева и направени от кредитора изравнявания - 12,19 лв., като с тази сума от 234,19 лв.
е била погасена част от главницата – 160,53 лв. и част от лихвата – 73,66 лв. Към датата
на подаване на заявлението – 27.10.2020 г., задължението на ответника е било общо в
размер на 1600,75 лева, включваща остатък главница 969,84 лв., остатък
възнаградителна лихва 352,31 лв. за периода от 01.12.2016г. – 13.11.2017г., 278,60 лв.
мораторна лихва за периода от 13.11.2017 г. до 23.10.2020 г.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Ищецът е предявил специалния установителен иск с правна квалификация чл.
422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД. За успешното провеждане на предявения иск в тежест на ищеца е да
докаже образуването на заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена
в негова полза заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
качеството си на кредитор спрямо ответника, че искът е предявен в едномесечния
преклузивен срок; да установи и възникването в негова полза на изискуемо вземане, за
което е издадена заповедта, т.е. да докаже, че между страните е налице валидна
облигационна връзка по посочения в исковата молба договор, по който ищецът е
изправна страна и по силата на който за ответника е възникнало задължение да заплати
сумите, предмет на исковете в претендирания размер; да бъде установено и
4
поставянето в забава на ответника, както и претенцията за обезщетение за забава по
размер. Съответно в тежест на ответника е да докаже точно изпълнение на договорните
си задължения, вкл. наведени от него правоизключващи и правопогасяващи
възражения по иска, от които черпи благоприятни за себе си правни последици.
Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д. № 1527/2020 г.,
че в полза на ищеца е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за
претендираните суми. Установява се от приетите по делото доказателства, че
издадената заповед е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което,
в изпълнение указанията на съда, заявителят в законоустановения преклузивен срок е
предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния интерес за ищеца
от водене на настоящото производство и неговата допустимост.
Според чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК този вид договор се сключва в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като
всички елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт –
не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора. Тези
изисквания са спазени само по отношение на договора за потребителски паричен
кредит. Точки от 12 до 21 от Договора имат характер на съгласие от страна на
длъжника да получи предложение за сключване на договор за револвиращ
потребителски кредит. Това е така, защото в тях няма конкретизация на същественото
съдържание на бъдещия договор. Изрично се посочва, че това съдържание ще намери
място в Приложението. Приемането на Приложението следва да стане изрично – чрез
подпис върху него или чрез писмо до кредитора, в което длъжникът обективира
волята си, че е съгласен именно с тези условия. Такова приемане не е налице.
Приложението не е подписано от ответника. Алинея 3 на чл. 10 от ЗПК изрично
определя, че ал. 1 се прилага за всички изменения и допълнения към сключения
договор, които се подписват от двете страни по договора, с изключение на случаите,
когато договорът изрично предвижда възможност за промяна на лихвения процент
едностранно от кредитора. Разпоредбата на чл. 11 ЗПК урежда задължителното
съдържание на договора за кредит, като съгласно т. 27 от същата разпоредба договорът
съдържа подписи на страните. С оглед императивния характер на посочените
разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-
слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и
дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като оспорване
– чл. 7, ал. 3 ГПК /нова – ДВ бр. 100 от 2019 г. /. В случая е видно, че в подписания
между страните договор от 24.07.2015 год. в частта относно отпускането на
револвиращ кредит и издаване на кредитна карта, а именно клаузите от т. 12 до т. 21
5
вкл., липсва конкретно посочване на елементите от същественото съдържание на този
вид договори. В него не е посочен общия размер на отпуснатия кредит, лихвения
процент на кредита, ГПР по кредита, дължимите такси, размер на минимална месечна
вноска и т. н., каквото е изискването на чл. 10, ал. 1, т. т. 9, 10, 11 ЗПК. Тези детайли се
съдържат в приложението по т. 21 от договора, което е подписано единствено от
кредитора, но не и от кредитополучателя. Доколкото върху приложението липсва
подпис на кредитополучателя, то не може да се счита, че последният е изявил
насрещна воля за приемането на условията по същото. В т. 14 от подписания между
страните договор от 24.07.2015 год. е предвидено, че чрез въвеждането на ПИН ще се
потвърждава от кредитополучателя извършване на трансакции, но тази разпоредба не
се следва да се тълкува като съгласие за приемане на неизвестни към датата на
подписване на договора условия за предоставяне на кредит. Към момента на
подписване на договора приложението не е било изготвено, поради което ответникът
не може да се счита обвързан от него. По делото е представена товарителница, от която
обаче не става ясно дали на посочената дата на връчване на пратката – 21.07.2016 год.,
ответникът е получил именно приложението към т. 21 от договора. От приложено и
връчено на длъжника на 21.07.2016 г. известие за доставяне на „МБМ Експрес“ ООД
/на л. 17 по делото/ е видно, че с отметка е отбелязано, че се връчва договор, като е
посочен номер, включващ цифрите на кредитната карта: 919071613361955/1698803,
т.е. може да се индикира, че е изпратено въпросното приложение. Въпреки
изпращането му, обаче не е ясно неговото съдържание и не следва да се счита, че е
налице приемането му от кредитополучателя, който се е подписал на известието за
доставяне преди да се запознае със съдържанието на пратката, поради което не може
да се приеме, че е налице валидно подписване на въпросното предложение, т.е. на
валидно сключен договор за револвиращ кредит между страните. Приемането на
условията по Приложението следва да стане изрично – чрез подпис върху него или
чрез писмо до кредитора, в което длъжникът обективира волята си, че е съгласен
именно с тези условия, а не само чрез полагане на подпис за получена някаква
пощенска пратка. Съдът намира и, че договорката по чл. 21 от основания договор е
нищожна, доколкото в нарушение на закона позволява само и единствено на кредитора
едностранно да предостави услуга, която не е поискана изрично от потребителя, като
определи евентуално параметри на договора по свое собствено усмотрение еднолично.
От заключението на вещото лице следва, че кредитната карта е активирана. В
последното съдебно заседание ответникът сочи, че не оспорва сключването на договор
за револвиращ кредит, както и общо усвоената сума от 979,58 лева. В този смисъл
ответникът се е възползвал от предложението на кредитора, обективирано в
Приложението, с конклудентни действия, като същият прави и две погасителни
вноски, видно от експертното заключение. Писмената форма на договора за
револвиращ кредит обаче не е спазена и на основание чл. 22 вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК
6
договорът за револвиращ потребителски кредит е недействителен. В този случай
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви или други
разходи по кредита – чл. 23 от ЗПК. Разпоредбата е израз на общия принцип, че когато
един договор бъде обявен за недействителен, всеки е длъжен да върне на другата
страна това, което реално е получил по него, за да не се допусне неоснователно
обогатяване – в случая чистата стойност на кредита, но не и лихвите и надбавките към
нея.
Установи се, че ответникът е усвоил общо сумата от 979,58 лева, чрез няколко
трансакции, като вещото лице е посочило и конкретните дати и начин на усвояване на
сумите. Длъжникът е направил погасявания по кредита – общо 234,19 лева, включващи
вноска от 15.09.2016 г. – 70,00 лв. и вноска от 07.11.2016 г. – 150,00 лева и направени
от кредитора изравнявания /в смисъл на опрощаване/- 12,19 лв., като с тази сума от
234,19 лв. е била погасена част от главницата и част от лихвата. Т.е. установи се, че
ответникът е усвоил сума в размер на 979,58 лева, като е погасил такава в размер на
234,19 лева, като последната сума следва да бъде отнесена към погасяване именно на
усвоената сума от 979,58 лева. Следователно ответникът дължи остатък от главницата,
който не е погасен, в размер на 745,39 лева, като до този размер искът за главница
следва да бъде уважен, а в останалата част до пълния претендиран размер от 969,84
лева - отхвърлен. Главницата е дължима ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението – 27.10.2020 г., до окончателното изплащане на вземането.
Отхвърлени следва да бъдат исковете за присъждане на възнаградителна и на
мораторна лихви /чл. 23 ЗПК/.
Относно възражението за изтекла погасителна давност следва да се разгледа
само касателно главницата, тъй като искът за лихви се отхвърля на гореизложените
основания, свързани с чл. 23 ЗПК. В множество постановени по реда на чл. 290 ГПК
решения на ВКС е прието, че уговореното между страните връщане на предоставена в
заем (кредит) сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на
части. Това становище съответства изцяло и на дадените с Тълкувателно решение № 3
от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения относно съдържанието на
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. ”в” ЗЗД. С оглед мотивите
на тълкувателния акт и разгледаните в него примери за периодични плащания
(вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества,
както и на доставчици на комуникационни услуги) се налага извода, че макар да са
породени от един и същ факт, периодичните задължения са относително
самостоятелни и че периодичността е характерна за престациите и на двете страни по
договора (в посочените в тълкувателното решение примери повтарящото се
задължение на едната страна е за доставка на стоки и услуги през съответния период, а
на другата страна – за заплащането на конкретно получените през този период стоки и
7
услуги). По отношение на договора за кредит това изискване не е налице, тъй като
нито задължението на банката-кредитор за предоставяне на уговорената сума, нито
задължението на длъжника за връщането й, е повтарящо се. Връщането на
предоставената за ползване сума на погасителни вноски представлява по своята
същност изпълнение на основното задължение на длъжника на части (чл. 66 ЗЗД). Ето
защо, приложима по отношение на това задължение е общата 5-годишна давност по чл.
110 ЗЗД, изчислена от датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита, а
не кратката 3-годишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, изчислена от датата на падежа на
отделните погасителни вноски. /Решение № 38/26.03.2019г. на ТК, ІІ т.о, т. д. №
1157/2018 г. на ВКС/. Давността започва да тече от датата на крайния падеж, т.е. от
падежа на последната погасителна вноска, или респ. от настъпването на
предсрочната изискуемост, каквато в случая не е обявявана и съответно не е
настъпила. Заявлението по чл. 410 ГПК е подадено на 27.10.2020г., а искът за
установяване на вземането е предявен на 28.10.2021г. Предвид липсата на уговорен
краен срок в процесния договор за издължаване на кредита и необявена предсрочна
изискуемост, следва да се приеме, че самото заявление по чл. 410 ГПК съставлява
покана за изпълнение по смисъла на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД, превърнала вземането от
неизискуемо в изискуемо такова, която покана е отправена на 27.10.2020 г.
Започналата от тази дата да тече обща 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД не е изтекла.
Следователно, вземането за невърнатата част от главницата по този договор не е
погасено по давност.
По разноските:
Ищецът е сторил разноски в исковото производство, както следва: 200 лв. за
внесен депозит за вещо лице, 117,98 лв. за държавна такса, като се претендира
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева. Съдът намира за справедлив размер на
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева на основание чл.25, ал.1 от Наредба за
заплащането на правната помощ с оглед фактическата и правна сложност на казуса.
Искът е уважен за сумата от 745,39 лв., т.е. в размер 46,5 %. В този смисъл и с оглед
изхода на делото ответникът следва да заплати разноски на ищцовото дружество в
настоящото производство в размер на 194,36 лева, съответен на уважената част от
претенциите. В заповедно производство е направил разноски – 27,43 държавна такса и
доплатена 4,59 лв., като е определено юр. възнаграждение 50 лв. С оглед изхода на
делото на ищцовото дружество се дължат разноски в заповедното производство в
размер на 38,14 лева, включваща част от заплатената държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, съответна на уважената част от исковете.
Ответникът не е сторил разноски за адвокатско възнаграждение, като е
представляван по чл. 38 ЗА. Чрез процесуалния си представител ответникът е поискал
присъждане на разноски, като по правилото на чл.78, ал.3 ГПК при този изход на спора
му се дължат - такива за адвокатското възнаграждение на адв. Петров, което ищецът
8
следва да заплати при хипотезата на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.2 от Закон за адвокатурата.
Съгласно чл.7, ал.2, т. 2 от Наредба № 1/2004г. за МРАВ за процесуално
представителство, защита и съдействие по дела с определен материален интерес
минималният размер на възнаграждението при интерес от 1000 до 5000 лв. е 300 лв. + 7
% за горницата над 1000 лв., а в случая 1600,75 лв. е материалният интерес, т.е. адв.
възнаграждение - 342,05 лева. Искът е отхвърлен за размер 53,5 %., т.е. дължи се
възнаграждение 182,99 лева съобразно отхвърлената част на иска.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М. С. И. с
ЕГН:********** и адрес: гр. Л, ул. „П“ № , вх. *, ет. *, ап. **, дължи на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ С. А., Париж, рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ С.А., клон България, ЕИК: *********, вписан в ТРРЮЛНЦ при Агенцията
по вписванията, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“,
„Бизнес Парк София“, сграда 14, представлявано от Димитър Димитров - Заместник
управител, 745,39 лева /седемстотин четиридесет и пет лева и тридесет и девет
стотинки/, представляваща дължима главница по револвиращ потребителски кредит
под формата на кредитна карта CARD – 13361955, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 27.10.2020 г. до окончателното й изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 1527/2020 г. по
описа на ЛРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената главница до
пълния претендиран размер от 969,84 лв. /деветстотин шестдесет и девет лева и
осемдесет и четири стотинки/ главница като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., Париж,
рег.№ *********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А., клон България, ЕИК:
*********, вписан в ТРРЮЛНЦ при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, „Бизнес Парк София“, сграда 14,
представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител, против М. С. И. с
ЕГН:********** и адрес: гр. Л, ул. „П“ № , вх. *, ет. *, ап. **, искове за приемане за
установено, че М. С. И. с ЕГН:********** дължи на дружеството следните суми:
352,31 лв. /триста петдесет и два лева и тридесет и една стотинки/ възнаградителна
лихва върху главницата за периода от 01.12.2016г. до 13.11.2017г., 278,60 лв. /двеста
седемдесет и осем лева и шестдесет стотинки/ мораторна лихва за периода от
13.11.2017г. до 23.10.2020г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1527/2020г., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ.
9
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, М. С. И. с ЕГН:********** и адрес:
гр. Л, ул. „П“ № , вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.
А., Париж, рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14, представлявано от Димитър Димитров -
Заместник управител, сумата от 38.14 лева /тридесет и осем лева и четиринадесет
стотинки/, представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1527 по
описа за 2020 г. на Ломски районен съд разноски, както и сумата от 194,36 лева /сто
деветдесет и четири лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща сторени в
исковото производство разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.38, ал.2 вр.ал.1, т.2 от Закон за
адвокатурата, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С. А., Париж, рег.№ *********, чрез
БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 14,
представлявано от Димитър Димитров - Заместник управител, да заплати на адвокат
Петър Петров от АК-Монтана адвокатско възнаграждение в размер на 182,99 лева /сто
осемдесет и два лева и деветдесет и девет стотинки/.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Монтански окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
10