М О
Т И В
И
към присъда по НОХД № 1099/2017 г.
на СГС, НО, 28 с-в
Софийска градска
прокуратура е повдигнала обвинениe срещу
подсъдимите Н.А.Д. и М.Г.М. за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5,
алт. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – за това, че на 27.11.2014 г.,
около 15:00 часа, в гр. С., ж. к. „********в близост до кино “Арена-Запад”, в
съучастие помежду си, като съизвършители, без надлежно разрешително по Закона
за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, са разпространили, като
продали на Т.Г.Г., високорискови наркотични вещества - амфетамин с нето тегло
1,41 грама, разпределен в три броя полиетиленови пликчета, както следва:
-
Обект
№1 - Амфетамин, с нето тегло 0.53 грама, със съдържание на активно действащ
компонент амфетамин 2.9%, на стойност 15.90 лева /петнадесет лева и деветдесет
стотинки/,
-
Обект
№2 - Амфетамин, с нето тегло 0.42 грама, със съдържание на активно действащ
компонент амфетамин 2.9%, на стойност 12.60 лева /дванадесет лева и шестдесет
стотинки/ и
-
Обект
№3 - Амфетамин, с нето тегло 0.46 грама, със съдържание на активно действащ
компонент амфетамин 2.9%, на стойност 13.80 лева /тринадесет лева и осемдесет
стотинки/,
всичко на обща стойност 42.30 лева
/четиридесет и два лева и тридесет стотинки/, като амфетамина е наркотично
вещество и подлежи на котрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите - Приложение 1 към чл.З, ал.2 от ЗКНВП - включени в
списъка на „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната
и ветеринарната медицина”.
В съдебно заседание представителят на
СГП поддържа така повдигнатото обвинение срещу двамата подсъдими. Счита, че то
е доказано по несъмнен начин от извършените в хода на досъдебното производство
процесуални действия, както и от показанията на разпитаните в хода на съдебното
следствие свидетели. Предлага да бъде постановена осъдителна присъда спрямо
подсъдимите Н.Д. и М.М., като на подс. М. бъде наложено наказание лишаване от
свобода, чието изтърпяване бъде отложено, а спрямо подс. Д. също бъде наложено
такова наказание.
Защитникът
на подс. Н.Д. излага доводи за недоказаност на
повдигнатото срещу него обвинение, предвид липсата на доказателства, които да
установяват, че същият подсъдим е съпричастен към разпространяването на
инкриминираните наркотични вещества. Според защитника на подс. Д., по делото е
установено, че той единствено е занесъл инкриминираните наркотични вещества на
свид. Г. и в този смисъл правната квалификация на обвинението не съответства на
действително осъществените от него действия. Счита, че деянието, извършено от
подс. Н.Д., може единствено да се подведе под състава, инкриминиращ държане на
наркотични вещества, като с оглед на тяхната стойност и количество, са налице
основания за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК.
Защитникът
на подс. М.М. излага доводи, според които от събраните по делото доказателства
е установено единствено, че подс. Д. е предал на свид. Г. инкриминираните
наркотични вещества, без да е доказана съпричастност на подс. М. към това
деяние. Пледира да не бъдат кредитирани обясненията на подс. Д., с които той
уличава в участие на подс. М. в извършване на деянието и моли да бъде
постановена оправдателна присъда по повдигнатото срещу нея обвинение.
Подс.
Н.Д. дава обяснения, според които е бил помолен от подс. М.М. да занесе на
свид. Г. трите опаковки с наркотични вещества, като той считал, че по този
начин й извършва услуга. Изказва съжаление за извършеното и моли да бъде оправдан.
Подс.
М.М. дава обяснения, в които отрича съпричастност към деянието, в извършването
на което е обвинена. Твърди, че на инкриминираната е получила обаждане от свид.
Г., който търсил наркотични вещества и в момента, в който му отговаряла, че
няма такива, намиращият се в близост до нея подс. Н.Д. си „предложил услугите“,
като казал, че може той да продаде на Г. наркотици, които преди това бил
извадил на масата в заведението, в което двамата подсъдими се намирали със свои
познати. Подсъдимата М. отрича да е съпричастна към така извършените от подс. Д.
действия по провеждане на среща със свид. Г. и продажба на трите опаковки с
амфетамин заявява, че не е разпространявала наркотични вещества.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, намира за установено следното:
Подсъдимата М. Г. М. е родена на *** ***, българка, български
гражданин, със средно образование, неомъжена, работи непостоянно като
сервитьорка, неосъждана, с постоянен адрес:***, с ЕГН **********.
Подсъдимият Н.А.Д. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, със средно образование, неженен, не работи, с постоянен
адрес:***, с ЕГН **********. Подс. Н.Д.
е осъждан с одобрено споразумение по НОХД № 1681/2015 г. на СГС, влязло в сила
на 30.09.2015 г. за извършено на 11.11.2014 г. престъпление по чл. 354а, ал. 1,
изр. 1, пр. 5, алт. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване е отложено за изпитателен
срок от три години.
На 27.11.2014 г., между 14,00 ч. и 14,30 ч., свид. Т.Г.
решил да си закупи наркотично вещество – амфетамин, като за тази цел позвънил
на телефонния номер 0877 476 427, ползван по това врече от подс. М.М.. Свид. Г.
познавал подс. М. като лице, което разпространява амфетамини, тъй като бил
закупувал такива от нея.
При проведения на 27.11.2014 г. телефонен разговор свид.
Т.Г. поискал от подсъдимата М.М. да си
закупи 6 гр. марихуана. Подсъдимата М. казала на свид. Г. да отиде до кафе,
намиращо се в ж. к. „********, до кино „Арена Запад“ и като стигне до блока, в
който се намира кафето, да й се обади по телефона.
Подсъдимата М.М. и подсъдимият Н.Д. се били снабдили с
три грама амфетамини от неустановено лице. В следобедните часове на 27.11.2014
г. двамата се намирали в компания на свои познати в кафето, намиращо се в бл.
127 на ж. к. „Илинден“.
Към 15,00 ч. свид. Т.Г. отишъл на посоченото място от
подс. М. при проведения с нея телефонен разговор и й се обадил отново. Подс. М.
казала на свид. Г. да изчака там няколко минути. След това обаждане от свид. Г.,
подс. М. казала на намиращия се с нея в кафето подс. Д. да излезе и да предаде
на чакащия там свидетел три отделни опаковки амфетамин, разпределени в три
отделни полиетиленови пликчета, съответно:
- Обект, условно обозначен като № 1, с нето тегло 0,53
гр., със съдържание на активно действащ компонент амфетамин 2,9 % на стойност
15,90 лв.;
- Обект, условно обозначен като № 2, с нето тегло 0,42
гр., със съдържание на активно действащ компонент амфетамин 2,9 % на стойност
12,60 лв. и
- Обект, условно обозначен като № 3, с нето тегло 0,46
гр., със съдържание на активно действащ компонент амфетамин 2,9 % на стойност
13,80 лв.
Подсъдимата М. и подсъдимият Д. се уговорили последният
да получи от чакащото край блока момче и парите, които то ще даде за
предадените му опаковки с амфетамини.
Подс. Н.Д. взел трите опаковки, излязъл от кафето и
отишъл при чакащия край блока свид. Т.Г.. Свид. Г. не бил сигурен, че подс. Д.
е изпратен от подс. М. и й звъннал да я попита дали дошлото при него момче е
пратено от нея, на което тя отговорила потвърдително.
Подсъдимият Н.Д. предал на свид. Т.Г. трите опаковки с
амфетамин и казал, че това са само три грама, тъй като имат само толкова в
момента и че по-късно могат да му доставят още три. Свид. Г. дал на подс. Д.
тридесет лева за дадените му три опаковки.
В същото време покрай мястото, на което се намирали
подс. Н.Д. и свид. Т.Г., преминавали полицейските служители от 3-то РУ на
СДВР свидетелите К.Д. и Л.Д.. Подс. Д.
бил известен на свид. Д. като лице от криминалния контингент, а и поведението
му по предаване на опаковките на свид. Г. срещу пари изглеждало съмнително. По
тези причини двамата полицейски служители, свидетелите К.Д. и Л.Д. решили да
извършат проверка, отишли при подс. Н.Д. и свид. Т.Г. и след като се
легитимирали като служители на МВР, попитали последните двама дали имат в себе
си забранени вещества.
Свид. Т.Г. признал пред полицейските служители, че
току-що си бил закупил наркотични вещества от подс. Н.Д., който от своя страна
разказал на свидетелите Д. и Д., че е взел наркотиците от подс. М.М. и показал,
че тя се намира в близкото кафе. Свидетелите Д. и Д. задържали подсъдимите Н.Д.
и М.М., както и свид. Т.Г. и поискали съдействие за изпращане на
оперативно-следствена група на местопроизшествието.
Така изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена от събраните в хода на съдебното
следствие доказателства: обясненията на подсъдимите Н.Д. и М.М.; показанията на
свидетелите Т.Г. /включително и показанията му от досъдебното производство,
приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК/, Л.Д. /включително и
показанията му от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, К.Д., М.И., Л.Т., Д.Х., М.Х.; заключенията на
назначените по делото експертизи: съдебно-оценителна експертиза /л. 62-63, т. 1
от д. п./, комплексните съдебно-психиатрични и психологични експертизи /л.
66-71 и л. 75-80, т. 1 от д. п. и л. 213-218, т. 2 от д. п./; писмените
доказателства и протоколите за извършени действия по разследването, приложени по
делото.
Събраните по
досъдебното производство доказателства по еднопосочен и
безпротиворечив начин установяват обстоятелствата за проведената среща между
подс. Н.Д. и свид. Т.Г. в близост до кафенето, в което се е намирала подс. М.М.,
при която среща подс. Д. е предал на свид. Г. трите инкриминирани опаковки
наркотични вещества и която среща е станала достояние на полицейските служители
свидетелите Л.Д. и К.Д., след което те са задържали двамата подсъдими и Г..
Тези обстоятелства се установяват без противоречия от обясненията на
подсъдимите Н.Д. и М.М., от показанията на свидетелите Т.Г., Л.Д. и К.Д., както
и от приложените по делото писмени доказателства.
Налице са
противоречия между обясненията на подс. М.М., от една страна и обясненията на
подс. Н.Д. относно обстоятелствата дали подс. М. е провела предходен разговор
със свид. Т.Г., при който последният е поискал да си закупи наркотици, както и
дали е тя е провела разговор с Г., след като той е дошъл до блока, в която се е
намирало кафето и след това е казала на подс. Д. да му занесе трите опаковки.
Съдът не кредитира обясненията на подс. М., според които тя е била потърсена за
пръв път непосредствено преди срещата между подс. Д. и свид. Г. от последния,
който търсил да си закупи наркотици и след като тя му отговорила, че няма
такива, подс. Н.Д. се намесил и „предложил услугите си“. Тези обяснения са
нелогични, непоследователни и опровергани не само от обясненията на подс. Д.,
но и от показанията на свид. Г., който по последователен и подробен начин
разказва както за познанството си с подс. М. по повод на предходно закупуване
на наркотици, така и за конкретните разговори, които е провел с нея – първо за
да поиска да закупи амфетамини, после за получените именно от подсъдимата да
отиде до блока в ж. к. „Илинден“, впоследствие и за потвърждението от страна на
подс. М., че дошлият на срещата подсъдим Н.Д. е изпратен именно от нея. Налице
е пълно съответствие и взаимно допълване между показанията на свид. Г. и
обясненията на подс. Д. за всички посочени обстоятелства, както и
допълнителното им съответствие с показанията на свидетелите полицейски
служители Л.Д. и К.Д. относно заявеното от подс. Н.Д. при задържането му на
мястото на срещата със свид. Г..
С оглед на
изложеното съдът намира за категорично установено, че подс. М. е било потърсена
от свид. Г., като последният е проявил интерес да си закупи амфетамини, след
което същата подсъдима, заедно с подс. Д. са участвали заедно в осъществяването
на срещата с Г., на която са му били предадени три от поисканите от него
първоначално шест опаковки амфетамин – съответно от страна на подс. М. чрез
насочването на Г. към мястото за осъществяване на среща и изпращането на подс. Д.
на същата среща, а от страна на подс. Н.Д., чрез занасянето на трите опаковки с
амфетамин на свид. Д. и получаването на сумата от 30 лв. за опаковките.
Съдът на счита,
че следва да формира доказателствени изводи въз основа на показанията на
разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели М.И., Л.Т., Д.Х., М.Х..
Тези свидетели не са били очевидци на организирането и провеждането на
инкриминираната среща, а възпроизвеждат свои впечатления от поведението на
двамата подсъдими, основани на познанството си с тях. В този смисъл и както
твърденията на част от тези свидетели, че не знаят подсъдимите да се занимават
с разпространение на наркотични вещества или пък твърденията на последният
разпитан в хода на съдебното следствие свидетел, че знае за такива занимания,
доколкото не са конкретизирани и относими към инкриминираната сделка, не могат
да служат за формиране на относими към предмета на делото фактически изводи.
Конкретното
съдържание на наркотично вещество във всяка една от трите инкриминирани
опаковки, тяхното тегло и стойност се установяват от заключенията на
назначените и приети по делото експертизи, които по обоснован и пълен начин
отговорят на поставените им задачи.
При
така възприетата фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимите Н.А.Д. и М. Г. М.
са извършили вмененото им престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 5, алт. 1, вр. чл.
20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като на 27.11.2014 г., в гр. С., ж. к. „********в
близост до кино „Арена Запад“, в съучастие помежду си като съизвършители, без
надлежно разрешително са разпространили, като са продали на Т.Г.Г. наркотични
вещества – амфетамин в три отделни полиетиленови пликчета с общо нето тегло
1,41 гр., всяко едно със съдържание на активно действащ компонент амфетамин 2,9
%, на обща стойност 42,30 лв.
И
двамата подсъдими са участвали със свои действия в организирането и
провеждането на срещата със свид. Т.Г., в рамките на която е осъществена продажба, без надлежно разрешително съгласно ЗКВНВП, на трите
опаковки с амфетамин срещу предадената от страна на Г. на подс. Д. сума от 30 лв.
Подс. М.М. е потвърдила, след проявения интерес от страна на свид. Г., че може
да му достави исканите от него амфетамини, указала е на същия свидетел къде да
отиде и след това е потвърдила, че е съгласувано с нея изпращането на срещата
на подс. Н.Д.. От своя страна подс. Н.Д. е отишъл на срещата със свид. Т.Г.,
предал му е трите опаковки с амфетамин и е получил сумата от 30 лв. С така извършената
продажба подсъдимите М.М. и Н.Д. са разпространили инкриминираните наркотични
вещества.
От субективна страна подсъдимите М.М. и Н.Д.
са съзнавали, че съвместно извършват действия по разпространяване на
високорискови наркотични вещества, като разпределението на ролите помежду им
недвусмислено сочи и че са действали с обща цел – заедно да получат парична
сума срещу предоставените на свид. Г. три опаковки с амфетамин.
Съдът
намира, че извършеното от подсъдимите М.М. я престъпление е такова с реална
степен на обществена опасност, поради което спрямо него не е приложима
разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, независимо от ниския размер на наркотично
вещество с оглед количествените му и стойностни характеристики. В конкретния
случай престъпната дейност представлява такава по разпространение на наркотични
вещества с користна цел на лица, проявяващи интерес към употребата на такива
наркотични вещества. При тази дейност продажба именно еднократни дози е обичаен
начин за снабдяване на зависими лица с наркотици, поради което и доколкото
именно по този начин се създават условия за продължаване на зависимостта към
наркотици, както и за финансиране на цялостната престъпна дейност с наркотични
вещества, то не може да се счете, че осъщественото от двамата подсъдими деяние
е малозначително или такова с явно незначителна обществена опасност.
За
престъплението по чл. 354а, ал. 1, пр.5, алт.1
от НК, извършено от страна на подсъдимите М.М. и Н.Д. при условията на чл. 20,
ал. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от две до осем години и
глоба от пет хиляди до двадесет хиляди лева.
По
отношение на подс. М.М. като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчита
чистото й съдебно минало, младата възраст, семейното й положение към момента на
постановяването на присъдата, ниската стойност на инкриминираните наркотични
вещества. Съдът не отчита отегчаващи отговорността на същата подсъдима
обстоятелства. При така отчетените множество смекчаващи отговорността на подс. М.М.
обстоятелства и най-лекото предвидено за извършеното престъпление наказание –
лишаване от свобода в предвидения минимален размер от две години, се явява
несъразмерно тежко, най-вече за личността на подсъдимата и несъответстващо на
конкретната степен на обществена опасност на извършеното от нея, поради което
следва наказанието да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК,
като наказанието лишаване от свобода бъде наложено под предвидения минимум от
две години. Съдът намира, че при отчетените отегчаващи смекчаващи отговорността
на подсъдимата М. обстоятелства, справедливото определено по този начин
наказание на подсъдимата следва да е осем месеца лишаване от свобода, като на
основание чл. 55, ал. 3 от НК не следва да се налага комулативно предвиденото
наказание глоба, с оглед тежестта на извършеното и липсата на данни за добро
имуществено състояние на подсъдимата, при наличните данни за нейната млада
възраст.
Налице
са основанията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изтърпяването на
наложеното наказание лишаване от свобода, с оглед размера му, чистото съдебно
минало на подсъдимата и възможността целите на наказанието по смисъла на чл. 36
от НК и най-вече личната превенция спрямо подс. М. да бъдат изпълнени и чрез
условно осъждане. С оглед на това съдът отложи изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода за срок от три години.
По
отношение на подс. Н.Д. като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчита чистото му съдебно минало към момента на осъществяване на престъплението,
младата възраст, семейното му положение към момента на постановяването на
присъдата, съдействието за установяването на истината по делото, ниската
стойност на инкриминираните наркотични вещества. Съдът не отчита отегчаващи
отговорността на същия подсъдим обстоятелства. При така отчетените множество
смекчаващи отговорността на подс. Н.Д. обстоятелства и най-лекото предвидено за
извършеното престъпление наказание – лишаване от свобода в предвидения
минимален размер от две години, се явява несъразмерно тежко, най-вече за
личността на подсъдимия и несъответстващо на конкретната степен на обществена
опасност на извършеното от него, поради което следва наказанието да бъде
определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като наказанието лишаване
от свобода бъде наложено под предвидения минимум от две години. Съдът намира,
че при отчетените отегчаващи смекчаващи отговорността на подсъдимия Д.
обстоятелства, справедливото определено по този начин наказание на подсъдимия
следва да е осем месеца лишаване от свобода, като на основание чл. 55, ал. 3 от НК не следва да се налага комулативно предвиденото наказание глоба, с оглед
тежестта на извършеното и липсата на данни за добро имуществено състояние на
подсъдимия, при наличните данни за неговата млада възраст.
Следва
така определеното на подс. Н.Д. наказание да бъде групирано по реда на чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК с наказанието, наложено му по НОХД № 1681/2015
г. на СГС, доколкото и двете престъпления, за които са наложени наказанията по
двете дела, са извършени преди да е влязла в сила присъда по което и да е от
тях. Най-тежко се явява наказанието от осем месеца лишаване от свобода, поради
което и същото следва да бъде наложено като общо.
Налице
са основанията на чл. 24 от НК за увеличаване на така определеното общо
наказание, доколкото то е групирано по две осъждания за извършени в кратък
период от време две сходни престъпни деяния, изразяващи се в разпространяване
на наркотични вещества. В този смисъл и съдът счита, че следва да бъде
увеличено общото наказание на една година лишаване от свобода, за да бъде
обезпечена в по-голяма степен поправителната и възпитателна функция на
наказанието.
Налице
са основанията на чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане на изтърпяването на
наложеното на подс. Н.Д. общо наказание лишаване от свобода, с оглед размера
му, чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на осъществяване на
престъпленията, за които е осъден с групираните наказания и възможността целите
на наказанието по смисъла на чл. 36 от НК и най-вече личната превенция спрямо
подс. Д. да бъдат изпълнени и чрез условно осъждане. С оглед на това съдът
отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от четири
години, който съдът намира за необходим за осигуряване на необходимото
въздействие на наказанието по отношение на подсъдимия.
В
съответствие с разпоредбата на чл. 354а, ал. 6 от НК следва да бъдат отнети в
полза на държавата иззетите по делото наркотични вещества, приложени като
веществени доказателства по делото.
На
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите следва да понесат съразмерно направените
по делото разноски за изплатени на експертни възнаграждения.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: