№ 848
гр. София, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Емилия Александрова
Членове:Катя Хасъмска
Таня Кандилова
при участието на секретаря Кристина П. Г.а
като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело №
20221100507181 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на И. Е. Г. срещу решението от
02.02.2022 г., постановено по гр. д. № 47770/2020 г. на СРС, 92-ри състав. В
жалбата се твърди, че решението е недопустимо, като въззивникът подробно
е изложил съображенията си за това. Въззивникът моли да се обезсили
атакуваното решение и се прекрати производството по делото.
В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.К. пледира за
уважаване на въззивната жалба, като заявява, че не претендира разноски,
въпреки, че с въззивната жалба е претендирал такива и за двете съдебни
инстанции.
Въззиваемата страна Г. И. Ж. намира въззивната жалба за
неоснователна и пледира за потвърждаване на първоинстанционното
решение. Не претендира разноски.
1
А. Р. В. счита обжалваното решение за допустимо и правилно и моли то
да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ
на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт (по изложените по-
долу съображения).
Софийският градски съд, като прецени приетите относими
доказателства по делото и обсъди становищата и възраженията на страните,
приема за установено следното:
С решението от 01.02.2022 г., постановено по гр. д. № 47770/2020 г. на
СРС, 92 състав, е определен, на основание чл. 128, ал. 1 от СК, режим на
лични отношения на Г. И. Ж. с внучетата й А.И.Г. и Т. И. Г.а, както следва:
всяка първа събота от месеца от 10.00 часа до 18.00 часа , както и 5 (пет) дни
през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката и
определения режим на лични контакти на бащата с децата.
Видно от приетите от първоинстанционния съд удостоверения за
раждане, ищцата е родител (майка) на майката на децата А.И.Г. и Т. И. Г.а,
родени на 11.04.2018 г. - ответницата А. Р. В., а баща на децата е ответникът
И. Е. Г..
Не е спорно между страните, а и по делото са събрани доказателства за
това, че с решение, постановено по гр.д.№ 22954/2020 г. на СРС, 117 състав,
родителските права върху двете деца са предоставени за упражняване на
майката, при която е определено и тяхното местоживеене, а на бащата е
определен режим за лични контакти – всяка втора и четвърта неделя от
месеца от 8 до 13 часа. Решението е обжалвано и липсва постановено
въззивно решение към датата на приключване на устните състезания по
настоящото дело.
Пред настоящата инстанция е представен социален доклад, изготвен от
ДСП-Младост, чието заключение е, че контактите между бабата и децата не
са прекъснати, бабата е в стабилно здравословно състояние и има материална
и финансова възможност да посреща нуждите на внучките си А. и Т. при
2
евентуален режим на контакти и да задоволи потребностите им. Бабата живее
в жилище, находящо се в гр.София, ж.к.****, в което има всички необходими
условия за отглеждане на децата.
Впрочем, капацитета и годността на бабата не се оспорва от бащата на
децата А. и Т.. Нещо повече, последният смята, че е в интерес на децата да
поддържат контакти с баба си по майчина линия.
Единственият спорен въпрос по делото е наличието на правен интерес у
бабата от провеждането на производство по чл.128, ал.1 СК при липсата на
противопоставяне и каквото и да е ограничение от страна на бащата в правото
на бабата да вижда внучките си.
Нормата на чл.128, ал.1 в СК урежда лични отношения на близки с
дете. Като такива близки разпоредбата третира единствено възходящи на
дете по права линия от втора степен - баба и дядо по майчина или бащина
линия. В случая няма спор, че нормата на чл. 128, ал. 1 СК урежда
самостоятелно субективно право на бабата и/или дядото на непълнолетно
дете да иска от съда по настоящ адрес на детето определяне на мерки за
упражняване на лични отношения, когато това е в интерес на детето. Този иск
би могъл да се предяви от всеки един от тези възходящи на детето, заедно или
поотделно дори в случаите, когато родителите се намират в брак и живеят
заедно. Правният интерес от такъв вид защита не е необходимо непременно
да се мотивира или да е налице, тогава, когато се пречи на поддържането на
този вид близки отношения.
Правото на лични контакти на дядото и бабата се гарантира и защитава
от закона (чл. 128, ал. 1 от Семейния кодекс) и всеки от тях може да иска от
съда да определи мерки за лични отношения, когато това е в интерес и на
детето. Следователно, не само когато се пречи на личните контакти с детето,
бабата и/или дядото може да иска от съда да определи режима на
отношенията с него, за разлика от отменената норма на чл. 70, ал. 2 СК/85 г.,
съгласно която ако се пречи на поддържането на личните отношения,
районният съд по местожителството на внуците по искане на дядото и бабата
определя мерки за лични отношения с тях, освен ако това не е в интерес на
децата.
Когато става въпрос за баба и дядо на детето, то интересът му да
контактува с тях се преценява на плоскостта на установените качества на
3
бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те
могат да окажат върху неговата личност.
Целта на производството да се осигури най-добрият интерес на децата,
който принцип е залегнал в Общия коментар № 14 (2013 г.) на Конвенцията
за правата на детето на ООН. В този смисъл в т. 70 от Коментара е записано
следното: „Запазването на семейната среда обхваща запазване на връзките на
детето в по-широк смисъл. Тези връзки се отнасят до по-широкия семеен
кръг, например баби и дядовци, чичовци и лели, както и приятели, училищна
и по-широка среда, и са от особено голямо значение, ако родителите са
разделени и живеят на различни места.“
Установяването на правото по чл. 128 СК е продиктувано от
обичайните и традиционни отношения в българското семейство, а именно по-
възрастните родители да подпомагат своите деца при отглеждането на
техните деца, т.е. на внуците. Нормата цели утвърдените родови отношения
да не бъдат прекъсвани при развод, респ. при раздяла между родителите на
децата, респективно при смърт на единия родител, и родителските права да се
упражняват само от единия родител.
Доводите на въззивника за липса на пречки от негова страна бабата да
поддържа лични отношения с внучките си А. и Т. са ирелевантни. Според
нормата на чл. 128, ал. 1 от СК за допустимостта на иска е необходимо
ищецът да е възходящ по права линия от втора степен на детето по
отношение, на което иска определянето на мерки за лични отношения и искът
задължително да е насочен срещу родителите на детето, които се явяват
задължителни необходими другари в производството по чл. 128, ал. 1 СК. За
уважаване на иска и за конкретния режим на лични отношения е меродавно не
правото на бабата и дядото да общуват с внуците си, а интересът на
последните. Затова и без всякаква правна стойност е какво и защо е довело до
там бабата да сезира съда с иск по чл.128, ал.1 СК. В този смисъл е
Определение № 1101 от 06.11.2013 г. по гр. д. № 4852/2013 г., Г. К., ІІІ Г. О.
на ВКС, в което е прието, че за разлика от отменената норма на чл. 70, ал. 2
от СК (отм.), сега действащата разпоредба на чл. 128, ал. 1 от СК не изисква
за определяне на режим на лични отношение между баба и внук наличие на
отрицателна предпоставка - да се пречи (възпрепятства) на поддържането им.
4
В настоящия случай, в интерес на децата А.И.Г. и Т. И. Г.а е да
поддържат лични отношения със своята баба по майчина линия. Бабата
притежава качества и финансови възможности да полага адекватни грижи за
децата – по отношение на непосредственото им обгрижване и в емоционален
аспект, имат много добри жилищни условия и е безспорно, че е полагала и
полага грижи за внучките си през времето, когато тя е живяла в техния дом.
Бабата е мотивирана да полага всестранни грижи за отглеждането и
възпитанието на децата, което се установява и при нейното изслушване от
въззивния съд, а по делото не е спорно, че децата имат изградена
емоционална привързаност и положително отношение към нея . Никое дете
не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава, когато те
невредят на развитието и възпитанието му – именно затова законът дава
право не само на бабата и дядото, но е на детето да поиска съда да определи
режим на лични контакти между тях на основание чл. 128 от Семейния
кодекс.
Съобразно изложеното, въззивният съд намира, че
първоинстанционното решение е правилно – първостепенният съд е
определил подходящ режим на лични отношения на Г. И. Ж. с внучките й
А.И.Г. и Т. И. Г.а, отчитайки всички обстоятелства от значение за случая, вкл.
е определил режим, който да не нарушава правото на бащата да участва
пълноценно в живота на децата си.
Ето защо, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Страните не претендират разноски, поради което и такива не им се
следват.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 01.02.2022 г., постановено по гр. д. №
47770/2020 г. на Софийския районен съд, 92 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд
в едномесечен срок от връчването му на страните.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6