Решение по дело №10497/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 125
Дата: 12 януари 2022 г.
Съдия: Емилия Атанасова Колева
Дело: 20211110210497
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 125
гр. София, 12.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА
при участието на секретаря АННА Щ. Т.ОВА
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20211110210497 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С наказателно постановление № Р-10-520/23.06.2021 г. издадено от
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност“, е наложено административно наказание
„имуществена санкция” в размер на 5 000 лева на жалбоподателя „.., на
основание чл. 221, ал. 8, т. 3, пр. 1 от ЗППЦК, за нарушение по чл. 100о, ал.
1, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 1 вр. с ал. 4 от ЗППЦК.
Жалбоподателят е санкциониран за това, че не е изпълнил
задължението си по чл. 100о, ал. 1, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 1 от ЗППЦК
в срок до 30 дни от края на третото тримесечие на 2020 г., а именно до
30.10.2020 г. включително, да представи на КФН публично уведомление за
финансовото си състояние за третото тримесечие на 2020 г. В НП е прието, че
нарушението е извършено в гр. София, на 31.10.2019 г.
Срещу наказателното постановление е подадена жалба от
жалбоподателя „... В същата е посочено, че дружеството е спазило
задължението си по чл. 100о, ал. 1 от ЗППЦК и е публикувало в срок, а
1
именно на 30.10.2020г.,15:54 часа, уведомлението за финансовото си
състояние за третото тримесечие на 2020г. на електронната платформа на
www.x3news.com. Отделно в същия ден уведомлението било публикувано и
на интернет страницата на дружеството в секция „Финансови документи“.
Посочва, че пропускът да подаде уведомлението навреме до КФН се дължи
на технически проблем (грешка) при подписване на заявлението в e-Register.
Допълва, че до 06.01.2021г. на ръководството на дружеството не е било
известно, че уведомлението не е достигнало до регулаторния орган като след
установяване на грешката още на 06.01.2021г. същото е представено. В
жалбата подробно са развити съображения за квалифициране на нарушението
като маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Изтъква се, че уведомлението
е било създадено в законовия срок, макар да не е изпратено до КФН навреме.
Посочено е още, че от закъснението не са настъпили никакви вредни
последици. Предвид това се претендира обжалваното НП да бъде отменено
изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от своя упълномощен представител – адв. М., която поддържа
жалбата. Развива подробни съображения в писмен вид. Сочи, че забавянето се
дължи на технически пропуск. Изтъква, че уведомлението е било разкрито в
законовия срок като сочи, че всяко трето лице, вкл. КФН, е имало достъп до
същото. Поддържа, че са налице основания за приложението на чл. 28 от
ЗАНН.
Въззиваемата страна - КФН, чрез процесуалният си представител –
юрисконсулт Г., изразява становище, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Намира, че не е налице маловажен случай, като се позовава на сериозното
закъснение, с което е представено уведомлението. Допълва, че публикуването
на отчета другаде не изпълнява изискването за представянето му пред КФН.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на КФН
при потвърждаване на НП.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
„.. със седалище гр. София е публично дружество, вписано под № РГ-
2
05-1207 в регистъра по чл. 30, ал. 1, т. 3 от Закона за Комисията за финансов
надзор (ЗКФН), и като такова е адресат на разпоредбите на Закона за
публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК).
В хода на документна проверка от служители на КФН на дейността на
дружеството е установено, че към 31.10.2020 г. дружеството не е представило
на КФН публично уведомление за финансовото си състояние за третото
тримесечие на 2020 г. чрез единната система за предоставяне на информация
по електронен път – e-Register, изградена и поддържана от КФН. Като в този
срок дружеството не е представило на КФН и тримесечен финансов отчет за
дейността си за третото тримесечие на 2020 г., което да го освободи от
задължението за представяне на уведомлението по смисъла на чл. 100о, ал. 7
от ЗППЦК. Едва на 06.01.2021 г. – при показана за съставяне и връчване на
АУАН във връзка с извършеното нарушение „.. е предоставило публично
уведомление до КФН за дейността си през третото тримесечие на 2021 г.
Така допуснатото нарушение е установено по време на осъществена
документна проверка на датата на подаване на уведомлението – 06.01.2021г.
от св. Т.Н. С. на длъжност „старши експерт“ в отдел „Надзор на публични
дружества, емитенти на ценни книжа и дружества със специална
инвестиционна цел“ в дирекция „Надзор на инвестиционната дейност“ в
КФН. На тази дата била изпратена покана до законните представители на
дружеството за явяване в КФН за съставяне на АУАН за констатираното
нарушение.
След установяване на така описаните обстоятелства и след като лично
проверил в единната система e-Register и се убедил, че до 30.10.2020 г. от
жалбоподателя не е предоставено на КФН публично уведомление за
дейността си през третото тримесечие на 2020 г., св. С. преценил, че
дружеството-жалбоподател е извършило нарушение по чл. 100о, ал. 1, вр.
чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 1 от ЗППЦК, тъй като не е представило публичното
уведомление за третото тримесечие на 2020 г. на КФН чрез единната система
e-Register в законоустановения срок – до 30.10.2020 г. В акта е прието, че
нарушението е извършено на 31.10.2020 г. в гр. София.
С оглед изложеното св. Т. С. съставил АУАН № Р-06-18 от 12.01.2021
г., в присъствие на двама от законните представители на нарушителя и на
двама свидетели, което се удостоверява от техните подписи. На датата на
3
съставяне на АУАН, препис от същия е връчен на дружеството, като в акта не
са изложени възражения срещу него. Такива са постъпили в срока по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН, като дружеството настоява, че допуснатото нарушение е
маловажно.
Въз основа на АУАН № Р-06-18/12.01.2021г. и при пълна идентичност
на описаното нарушение и неговата правна квалификация, на 23.06.2021 г.
заместник-председателя на КФН, ръководещ управление „Надзор на
инвестиционната дейност”, издала НП № Р-10-520, с което на основание чл.
83, чл. 53 и чл. 27 от ЗАНН, вр. чл. 15, ал. 1, т. 7 от ЗКФН и чл. 222, ал. 1 от
ЗППЦК е наложено на жалбоподателя „.. административно наказание –
„имуществена санкция” в размер на 5000 лева на основание чл. 221, ал. 8, т. 3,
вр. ал.1, т. 3 от ЗППЦК за нарушение на чл. 100о, ал. 1, вр. чл. 100т, ал. 1,
изр. 1, пр. 1 от ЗППЦК.
НП е връчено на дружеството-жалбоподател на 28.06.2021г., като
дружеството е подало жалба срещу него до КФН на 02.07.2021 г.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от приложените
по делото доказателствeни материали: гласни доказателства, съдържащи се в
показанията на разпитания по делото свидетел – Т. С., както и събраните по
надлежния процесуален ред и приложени по делото писмени доказателства.
Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетеля С., тъй
като същите са подробни, последователни, не съдържат противоречия и се
подкрепят от писмените доказателства по делото.
Съдът преди всичко основа своите фактически изводи на приложените
по делото писмени доказателства, от които безспорно се установява датата на
публикуване на информацията в единната система /т.е. представянето на
уведомлението на КФН/, което и не се оспорва от жалбоподателя.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения
в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на
проверка, поради което се явява процесуално допустима.
4
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът
служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това
административни органи (съгласно чл. 222, ал. 1 от ЗППЦК и Заповед № З-
249/20.10.2020 г.), в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при спазване
на процесуалните правила и материалния закон.
АУАН и НП са подписани от съответните длъжностни лица и
свидетели, като са връчени лично на законните представители на
жалбоподателя за запознаване със съдържанието им. Ясно е описано
извършеното от нарушителя административно нарушение от фактическа
страна, като правилно е посочена и съответната му правна квалификация.
На първо място, правилно е определено мястото на извършване на
нарушението – гр. София, където е седалището на дружеството. Доколкото
вмененото нарушение се извършва с бездействие, правилно наказващият
орган е посочил, че за негово място следва да се счита мястото, където е
дължимо действието, т.е. седалището на дружеството, доколкото дължимото
действие се изразява в публикуване на информация в електронна система
чрез отдалечен достъп.
В случая на дружеството жалбоподател е вменено извършване на
нарушение на чл. 100о, ал. 1, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 1 от ЗППЦК,
което цели да регулира специфичната материя, свързана с публичното
предлагане на ценни книжа и да гарантира информираност на евентуалните
инвеститори и регулаторния орган.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. чл. 100о, ал. 1 от ЗППЦК
емитентите на ценни книжа са длъжни да разкриват публично уведомление за
финансовото си състояние в срок до 30 дни от края на първо, трето и четвърто
тримесечие. А в чл. 100 т, ал. 1, изр. 1 от ЗППЦК е предвидено, че емитентите
са длъжни да разкриват публично регулираната информация чрез
предоставянето ѝ на КФН и на обществеността.
Следователно в конкретния случай дружеството е следвало да
5
предостави и на КФН и да разкрие и на обществеността (чрез публикуване в
специализиран интернет портал) уведомление за финансовото си състояние
през третото тримесечие на 2020 г. до 30.10.2020 г.
Като не е предоставило на КФН чрез публикуване в единната система e-
Register на тази информация до 30.10.2020 г. включително, дружеството-
жалбоподател е допуснало нарушение на разпоредбата на чл. 100о, ал. 1, вр.
чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 1 от ЗППЦК. Видно от представените по делото
доказателства, задължението е изпълнено едва на 06.01.2021г. – със
закъснение от повече от два месеца. Нарушението на чл. 100о, ал. 1, вр. чл.
100т, ал. 1, изр. 1, пр. 1 от ЗППЦК е формално, на просто извършване,
осъществено чрез бездействие, което е довършено с изтичане на нормативно
определения срок. За реализирането му не е необходимо да има настъпил
вредоносен резултат.
Освен това правилно наказващият орган е отчел, че не е изпълнена и
хипотезата на чл. 100о, ал. 7 от ЗППЦК, която изключва приложението на
предходните алинеи, ако емитентът публично е разкрил в същия срок
тримесечни финансови отчети за дейността си. Но дружеството не е
публикувало подобна информация в срок до 30.10.2020 г.
Неизпълнението на това задължение подлежи на санкциониране по реда
на чл. 221, ал. 1, т. 3 от ЗППЦК, който предвижда налагането на имуществена
санкция в размер – от 3000 до 5000 лева. А според ал. 8, т. 3 на юридически
лица се налагат имуществени санкции за нарушения по ал. 1, т. 3 - от 5000 до
10000 лв.
Фактът на забавата не се оспорва от дружеството жалбоподател, като не
се излагат и съображения за причините за неподаване на финансовата
информация в срок. Единствено декларативно е заявено, че дружеството е
било в обективна невъзможност да изпълни своето задължение, но не е
посочено поради какви конкретни причини.
Процесното нарушение е формално, поради което е без значение факта,
дали от същото са настъпили вредни последици. Доколкото отговорността на
дружеството е ангажирана по реда на чл. 83 от ЗАНН и тя е безвиновна, то не
е необходимо да бъде изследван въпроса кое конкретното лице е отговорно за
неизпълнението на задължението.
Съдът намира, че в случая не се касае за маловажен случай по смисъла
6
на чл. 28 от ЗАНН, поради изключителната важност на обществените
отношения, регулирани от ЗППЦК, свързани със сигурността на търговията с
ценни книжа и защита на инвеститорите в публични дружества, предлагащи
ценни книжа. Така описаното нарушение е застрашило обществените
отношения, защитавани с разпоредбите на чл. 221, ал. 8, вр. ал. 1 от ЗППЦК,
вр. чл. 100о, ал. 1 и чл. 100т, ал. 1 от ЗППЦК. Не следва да се пренебрегва
закъснението от повече от два месеца при представяне на информацията за
финансовото състояние за третото тримесечие на 2020 г., както и липсата на
уважителни причини за това (доколкото доказателства за твърдените от
дружеството такива не се събраха). Доколкото публичното дружество
осъществява специфична дейност, обект на изключителна регулация и
контрол, то като професионалист следва да отделя значително внимание на
специфичните изисквания към дейността си и да спазва стриктно законовите
разпоредби. Поради това съдът прие, че извършеното съставлява нарушение,
разкриващо типичната обществена опасност за нарушенията от този вид.
Материалният закон по определяне размера на имуществената санкция
е приложен правилно съобразно действащия закон към момента на
нарушението, като санкцията е определена съгласно чл. 221, ал. 8, т. 3, вр. ал.
1, т. 3 от ЗППЦК. Наложената имуществена санкция е в минималния
предвиден в закона размер, а именно 5000 лева, поради което е недопустимо
нейното намаляване. Административното наказание съответства на характера
и тежестта на извършеното нарушение и е съобразено с целите, визирани в
ЗАНН.
С оглед изложените съображения, съдът намира, че следва да потвърди
обжалваното НП като правилно и законосъобразно, като остави подадената
жалба без уважение.
С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на
процесуалния представител на КФН за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение на наказващия орган след потвърждаване на обжалваното
НП. По делото като представител на КФН в проведеното съдебно заседание е
участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл.
27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на
законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в
производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 120 лева. Съдът намира, че в
7
случая производството не е с особена правна или фактическа сложност,
поради което и следва да се присъди минималното предвидено
възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Р-10-520/23.06.2021г.
издадено от заместник-председателя на КФН, ръководещ управление "Надзор
на инвестиционната дейност", с което е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 5 000 лева на жалбоподателя
„.., на основание чл. 221, ал. 8, т. 3, пр. 1 от ЗППЦК, за нарушение по чл.
100о, ал. 1, вр. чл. 100т, ал. 1, изр. 1, пр. 2 от ЗППЦК.
ОСЪЖДА „.., ЕИК: .. ДА ЗАПЛАТИ на КОМИСИЯТА ЗА ФИНАНСОВ
НАДЗОР сумата от 80,00 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от
АПК – пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в
НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8