№ 1277
гр. Бургас, 19.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20232120204440 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д - 63д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ЕТ „Я”, ЕИК: ***, против Наказателно постановление №
725897-F722071/25.09.2023 г., издадено от началник на отдел „Оперативни дейности“ -
Бургас в ЦУ на НАП, с което за нарушение на чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г.
на МФ, и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС, на жалбоподателя е наложена
„имуществена санкция” в размер на 3000 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се представлява от адв. Т. Р. от БАК, която
поддържа жалбата и моли за отмяна на НП.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, се представлява от юк. Д. Ч.,
която моли за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на НП.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази
възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:
На 03.08.2023 г., в гр. С., служители на НАП извършили проверка на търговски обект
- кафе автомат, находящ се на ***, стопанисван от жалбоподателя ЕТ „Я”. В хода на
проверката било установено, че кафе автоматът е работещ и след извършена контролна
покупка в 12:07:35 ч. на 1 брой кафе еспресо на стойност 0.70 лв., на екрана на ФУВАС не
се визуализира номер на фискалния бон, нито номер на фискалното устройство.
Поради това, че в качеството си на задължено лице жалбоподателят не регистрира и
не отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект, чрез визуализиране на
фискален бон на въведеното в експлоатация ФУВАС, на същия е съставен акт (л. 18-21 от
делото) за нарушение на чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ.
На 25.09.2023 г., въз основа на акта за установяване на нарушението, било издадено
обжалваното наказателно постановление (л. 16-17 от делото), в което АНО възприел
1
фактическата обстановка, описана в акта, както и правната квалификация на нарушението.
На основание чл. 185, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС жалбоподателят бил санкциониран с
имуществена санкция в размер на 3000 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед на събраните по
делото писмени доказателства. Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи
се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на актосъставителя изцяло се
подкрепят от писмените доказателства. По делото не се събра доказателствен материал,
който да поставя под съмнение така установените факти.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление, относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание, и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от
ЗАНН, подадена е от легитимирано да обжалва лице и срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, съгласно
Заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. (л. 44-49) и Заповед № 445/16.06.2023 г. (л. 50) на
изпълнителния директор на НАП, в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При издаване на акта и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН.
В случая се касае за нарушение на чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на
МФ, разписващ задължение на лицето, което извършва продажби на стоки чрез автомат на
самообслужване с електрическо захранване, да регистрира и отчита всяка продажба чрез
ФУВАС, като фискалният бон, регистриращ продажбата, трябва да се визуализира само на
дисплей, без да се издава хартиен документ. Отговорността на юридическите лица или на
ЕТ е обективна и безвиновна, и тя се санкционира чрез налагане на имуществена санкция,
като в случая са ирелевантни твърденията за техническа неизправност на търговския обект.
Изложената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на
актосъставителя Г. А., която посочва, че след определена дата през юли месец към сървъра
на НАП не постъпвали данни за извършени продажби от въпросния кафе автомат и след
проверка било установено, че част от дисплея не се вижда и няма регистрирани покупки.
Изложеното от свидетелката кореспондира и със събрания по делото писмен доказателствен
материал, от съвкупността на които по несъмнен начин се установява, че действително кафе
автоматът не регистрира и не отчита всяка продажба чрез ФУВАС, като фискалният бон не
се визуализира на дисплея.
По този начин, при осъществяване на своята търговска дейност, жалбоподателят
неизпълнява вменено задължения към държавата по чл. 3, ал. 8, т. 1 от Наредба Н-
18/13.12.2006 г., поради което и е санкциониран.
За констатираното административно нарушение, административнонаказващият орган
е определил имуществена санкция по реда на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС в размер на 3000 лв.
Съгласно чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или
допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото
прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до
1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 3000 до 10 000 лв. В изречение второ на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС е указано, че
когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а
именно глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или
имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до
2000 лв. От анализа на цитираните разпоредби се налага извода, че за да се наложи на едно
2
лице имуществена санкция в размерите по чл. 185, ал. 2 от ЗДДС, следва нарушението по ал.
2 да е довело до неотразяване на приходи - факт, който е елемент от състава на
административното нарушение и който подлежи на установяване и доказване от наказващия
орган. Констатации в този смисъл, обаче, не се съдържат нито в АУАН, нито в НП, нито в
показанията на разпитания свидетел.
Предвид така цитираните правни норми, настоящият състав приема, че след като
констатираното нарушение не води до неотразяване на приходи, то санкцията следва да се
определи по реда на чл. 185, ал. 2, изр. последно, вр. ал. 1 от ЗДДС. След като самият
наказващ орган не е констатирал, че в следствие на установеното нарушение е настъпило
неотразяване на приходи, то правилната санкционна норма, която е следвало да бъде
приложена в случая е чл. 185, ал. 2, изр. последно, във вр. с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, съгласно
която имуществената санкция за юридически лица и еднолични търговци е в размер от 500
лв. до 2000 лв. Наказващият орган неправилно е санкционирал търговеца на основание чл.
185, ал. 2 от ЗДДС с имуществена санкция в размер на 3 000 лв., независимо че не е
установил нарушението да води до неотразяване на приходи, поради което е приложил
неправилно закона, следователно процесното наказателно постановление в тази му част е
неправилно и незаконосъобразно. Доколкото производството по оспорване на наказателно
постановление пред районен съд протича по реда на въззивното обжалване по Наказателно-
процесуалния кодекс (чл. 84 от ЗАНН), то за районните съдилища е допустимо
приложението на чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК - за прилагане на закон за същото, еднакво или
по-леко наказуемо престъпление, поради което и няма пречка съдът да измени
наказателното постановление в тази му част и да приложи закон за по-леко наказуемо
нарушение при същите фактически положения (Решение № 1256/07.07.2017 г. на АдмС -
Бургас по д. № 943/2017 г., Решение № 1251/06.07.2017 г. на АдмС - Бургас по д. №
1235/2017 г.). Относно конкретния размер на санкцията, съдът отчита, че няма представени
доказателства за предходни нарушения на жалбоподателя, поради което следва да се приеме,
че не са налице обстоятелства, обосноваващи налагане на завишен размер на санкцията.
Поради което наказателното постановление следва да бъде изменено и на жалбоподателя да
се определи наказание от 500 лв.
Не са налице основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН. Маловажни са
нарушенията, които разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
типичния случай и се отличават помежду си по "наличието на очевидност, несъмненост на
маловажността на извършеното нарушение". Деянието не се отличава от обичайните
нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 от ЗАНН би било
незаконосъобразно.
В заключение, процесното наказателно постановление следва да бъде изменено
единствено относно размера на наказанието, като бъде намален от 3000 лв. на 500 лв.
С оглед изхода на спора, разноски следва да бъдат присъдени в полза и на двете
страни, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143 от АПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл.
78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие /л. 6/, съгласно който
договореното възнаграждение за процесуално представителство е 600 лв. На основание чл.
18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, жалбоподателят има право на разноски, съразмерно с отменената част от
имуществената санкция, в размер на 500 лв., които следва да се заплатят от НАП.
На основание чл. 63д от ЗАНН искането на представителя на въззиваемата страна за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи.
Относно размера на разноските разпоредбите на чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН предвиждат,
че в полза на учреждението, чийто орган е издал НП, ако е било защитавано от юрисконсулт
или друг служител с юридическо образование, се присъжда възнаграждение в определен от
3
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лв.
Предвид извършените действия, съдът достигна до извод, че за осъществената от
юрисконсулта дейност в полза на АНО следва да се определи възнаграждение в минимален
размер от 80 лв. АНО има право на разноски, съразмерно уважената част от имуществената
санкция, в размер на 13.33 лв., които следва да се присъдят в полза на НАП и да се заплатят
от жалбоподателя.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 725897-F722071/25.09.2023 г., издадено от
началник на отдел „Оперативни дейности“ - Бургас в ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя
ЕТ „Я”, ЕИК: ***, е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв., като
НАМАЛЯВА само размера на наложената имуществена санкция от 3000 лв. на 500 лв.
ОСЪЖДА ЕТ „Я”, ЕИК: ***, да заплати в полза на Национална агенция за
приходите сумата в размер на 13.33 лв., представляваща сторени в производството разноски
за юрисконсулт.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на ЕТ „Я”, ЕИК: ***, сумата
в размер на 500 лв., представляваща сторени в производството разноски за адвокат.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4