№ 18
гр. Шумен, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Петранка Б. Петрова
при участието на секретаря Г. Св. Г.
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско
дело № 20233600500497 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №167 от 18.10.2023г. по гр.д.№600/2022г. Районен съд - гр.Велики
Преслав е отхвърлил предявения от Г. Й. Х. срещу С. Н. К. и Д. Г. Й., иск за прогласяване
нищожността на Договор за аренда № 76, том 9, рег. № 4528, сключен на 24.08.2015г. ,
вписан под акт № 159, том 4, дело № 1212/2015г. на Служба по вписванията -Велики
Преслав, с нотариална заверка на подписите от 24.08.2015 год., сключен между Д. Г. Й., от
една страна в качеството на арендодател и С. Н. К., от друга страна в качеството на
арендатор, поради противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на насрещните
престации, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Признал е за установено, по отношение на
С. Н. К., че ищцата Г. Й. Х. е едноличен собственик на следните недвижими имоти,
възложени и в дял с влязло в сила съдебно решение № 260084/ 10.12.2021 год., постановено
по гр.д. № 746/2018 год. по описа на Районен съд – Велики Преслав: 1. Поземлен Имот с
идентификатор ..... по КК и КР на с. ....., общ. ....., обл. Шумен, одобрени със Заповед РД -
18-17/16.01.2020 г., на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления
имот е от 08.11.2022г., Адрес на поземления имот: с. ....., местност „.......“, с площ от 885 кв.
м, трайно предназначение на територията: 3емеделска, начин на трайно ползване: Лозе,
категория на земята: 4, при съседи имоти с идентификатори: ......, ......., ......., .......; 2.
Поземлен Имот с идентификатор ..... по КК и КР на с. ....., общ. ....., обл. Шумен, одобрени
със Заповед РД -18-17/16.01.2020 г., на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР,
засягащо поземления имот е от 08.11.2022г. Адрес на поземления имот: с. ....., местност
1
„.........“, с площ от 2606 кв. м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване: Хмелници , категория на земята: 4, при съседи имоти с идентификатори:
......, ....., .....,......; 3. Поземлен Имот с идентификатор ....... по КК и КР на с. ....., общ. .....,
обл. Шумен, одобрени със Заповед РД -18- 17/16.01.2020 г., на ИД на АГКК, последно
изменение на КК и КР, засягащо поземления имот е от 08.11.2022г. , адрес на поземления
имот: с. ....., местност ......, с площ от 13976 кв. м, трайно предназначение на територията
:3емеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята:5, при съседи имоти с
идентификатори: ....., ...., ......, ......, на осн. чл.108 ЗС, като е отхвърлил претенцията на Г. Й.
Х. за осъждане на С. Н. К. да предаде владението върху горните недвижими имоти.
Ответницата С. К. е осъдена да заплати на ищцата Г. Х. деловодни разноски в размер на
661,70 лева, а ищцата на ответницата в размер на 1105 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението
в частта, с която са отхвърлени предявените от него претенции по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД и
чл.108 ЗС в осъдителната му част, като излага доводи за неправилност, и моли да бъде
отменено в атакуваната част, и постановено друго, с което да бъдат уважени исковите му
претенции изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата,
в който излага че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.
В хода на въззивното производство е починала жалбоподателката Г. Й. Х., като с
определение от 29.12.2023г. по настоящото дело, същата е заличена като жалбоподател, и на
нейно място, на основание чл.227 ГПК са конституирани като жалбоподатели /ищци/
наследниците и - Х. К. Х., К. Х. К. и В. Х. К..
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата,
становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намери жалбата за частично основателна.
Районен съд - гр.Велики Преслав е бил сезиран с обективно съединени искови
претенции от Г. Й. Х. срещу С. Н. К. и Д. Г. Й., за прогласяване нищожността на Договор за
аренда № 76, том 9, рег. № 4528, сключен на 24.08.2015г. поради противоречие с добрите
нрави, поради нееквивалентност на насрещните престации, по чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, и от Г.
Й. Х. срещу С. Н. К. с правно основание чл.108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е
собственик на три недвижими имота и осъждане на ответницата да предаде владението им
на ищцата.
От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
С Решение № 100 от 04.08.1994 год. на ПК – гр. ..... по преписка № В0132 от 24.02.1992 год.
е било възстановено правото на собственост на наследниците на Й.Г.В. върху следните
недвижими имоти по плана за земеразделяне в землището на село .....: ЛОЗЕ с площ от
0,886 дка, четвърта категория, находящо се в местността „.......“, съставляващо имот № .....
по плана за земеразделянето на землището на с......, общ......, обл.Шумен, при граници: № ......
2
– лозе на Д. Г. Й., №000606 - полски път на Община ....., №013029 - лозе на насл. на И.М.Х.
и № 000380 - полски път на Община .....; НИВА с площ от 16,935 дка, четвърта категория,
находящ се в местността „......“, съставляваща имот № 022004 по плана на земеразделяне на
землището на с. ....., общ. ....., обл. Шумен, при граници: № ..... – нива на насл. на С.М.С. и
др., № 022009 – полски път на община ....., №022003 – храсти на Държавен поземлен фонд,
№ 000390 – полски път на община ....., № ....... – нива на „Би Агрокомерс“ ЕООД и др.;
НИВА с площ от 13,979 дка, пета категория, находяща се в местността „......“ съставляваща
имот № 032010 по плана на земеразделяне на землището на с......,общ......, обл. Шумен, при
граници и съседи: № 00169 – залесена територия на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № 032009 –
нива на Държавен поземлен фонд, № ..... – изоставени трайни насаждения на земи по чл. 19
от ЗСПЗЗ, № 032011 – нива на Държавен поземлен фонд; ХМЕЛНИЦИ с площ от 2,606
дка, четвърта категория, находящ се в местността „.........“, съставяващ имот № ......., по плана
на земеразделяне на землището на с......, общ......,обл. Шумен, при граници и съседи: № .... –
пасище, мера на земи по чл. 19 от ЗСПЗЗ, № ........ – нива на Д. Г. Й., № 033091- полски път
на община ....., №033036 – хмелници на насл. на И.М.Х.. От представеното удостоверение за
наследници изх. № 19/07.02.2018 год., изд. от общ. ..... се установява, че лицето Й.Г.В. е
оставил свои законни наследници – децата си Г. Й. Х. и Г. Й. Г., починал на 01.06.2013 год.
и наследен от своите деца – Д. Г. Й. и Д. Г. Й.. С влязло в сила решение № 260084/
10.12.2021 год., постановено по гр.д. № 746/2018 год. по описа на Районен съд – Велики
Преслав е извършена делба на гореописаните недвижими имоти, като на ищцата Г. Й. Х. са
били поставени в дял следните недвижими имоти: Лозето с площ от 0,886 дка, ..... с площ от
2,606 дка и нивата с площ от 13,979 дка. Втората нива с площ от 16,935 дка е била
разделена на 2 новообразувани поземлени имота с условни номера № 107762.4а и №
107762.4б с площ от по 8.466 кв.метра между ответника Д. Г. Й., на когото е възложен
новообразуван поземлен имот условно с № 107762.4а и Д. Г. Й., на която е възложен
новообразуван поземлен имот условно с № 107762.4б.
С договор за аренда № 76, том 9, рег. № 4528 от 24.08.2015 год. арендодателят Д. Г.
Й. е предоставил на арендатора С. Н. К., за временно и възмездно ползване следните 4
недвижими имота: 1. ..... с площ от 2,606 дка, четвърта категория, находящ се в местността
„.........“, съставяващ имот № ......., по плана на земеразделяне на землището на с......,
общ......,обл. Шумен, при граници и съседи: № .... – пасище, мера, № ........ - нива, № 033091-
полски път на община ....., №033036 – хмелници; 2.Нива с площ от 13,979 дка, пета
категория, находяща се в местността „......“ съставляваща имот № 032010 по плана на
земеразделяне на землището на с......,общ......, обл. Шумен, при граници и съседи: № 00169 –
залесена територия, № 032009 - нива, № ..... – изоставени трайни насаждения, № 032011 –
нива; 3. Нива с площ от 16,935 дка, четвърта категория, находящ се в местността „......“,
съставляваща имот № 022004 по плана на земеразделяне на землището на с. ....., общ. .....,
обл. Шумен, при граници: № ..... - нива, № 022009 – полски път на община ....., №022003 -
храсти, № 000390 – полски път на община ....., № ....... – нива; 4.ЛОЗЕ с площ от 0,886 дка,
четвърта категория, находящо се в местността „.......“, съставляващо имот № ..... по плана за
земеразделянето на землището на с......, общ......, обл.Шумен, при граници: лозе № ......,
3
полски път на Община ..... №000606, лозе №013029 и полски път на Община ..... № 000380.
Срокът на арендния договор е 30 години, считано от датата на подписване на договора, с
уговорено арендно плащане в размер на 50 кг. пшеница за декар обработваема земя.
От назначената в първоинстанционното производство съдебно- счетоводна
експертиза се установява, че средната рентна цена за декар лозе/хмел в землището на с. .....
за стопанската 2014/2015 год. възлиза на 15 лева. В следващите стопански 2015/2016,
2016/2017, 2017/2018 и 2018/2019 год. рентата се увеличава два пъти, достигайки до 30 лева
за декар. През стопанските 2019/2020 год., 2020/2021, 2021/2022 и 2022/2023 год. размерът
на рентата се различава за лозе и за хмел като за лозе е в размер от 17 до 19 лева за декар, а
за хмел от 33 лева и 28 лева до 23 лева за декар през стопанската 2022/2023 год. Средната
рента за нива през стопанската 2014/2015 год. възлизала на 15 лева за декар, за стопанските
2015/2016, 2016/2017 год. – 31 лева/дка, за стопанската 2017/2018 год. – 37 лева/дка, за
2018/2019 год. – 33 лева/дка, а за периода от 2019 до 2023 год. – от 44 лева до 49 лева/дка. В
приложената таблица е посочена и рентата, срещу която Община ..... и ДПФ са отдавали под
наем стопанисваните от тях земеделски земи да изследвания период. Изчислена е и левовата
равностойност на 50 кг. пшеница за декар за посочения период като най-ниски стойности е
имала през стопанските 2015/2016, 2016/2017, 2017/2018, 2018/2019, 2019/2020 год. – от
14,50 лева до 16,25 лева. През 2021/2022 год. равностойността на 50 кг. пшеница е била най-
висока – 30,80 лева, а през 2020/2021 год. е била 26 лева, през 2022/2023 год. – 23,70 лева.
Разпитаните в първоинстанционното производство свидетели сочат, че не им е известно при
какви условия първия ответник е сключил договора за аренда с втория, както и за условията
при сключване на договори за аренда, касаещи необработваема земя.
Анализът на горната фактическа обстановка налага следните правни изводи. На
първо место следва да се изтъкне, че основния спорен между страните въпрос е валидността
на сключения договор за аренда, и по конкретно наличието на соченото от ищеца
накърняване на добрите нрави с договора по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Доколкото
договорът за аренда на земеделска земя е вид договор за наем, за който има специална
правна уредба в ЗАЗ, то в случая приложими са именно специалните правила, чието
спазване е задължително условие за действителността на договора за аренда - писмена
форма с нотариална заверка на подписите на страните, вписване на договора в службата по
вписванията и регистрирането му в съответната общинска служба по земеделие (арг. чл. 3,
ал. 2 от ЗАЗ). Не е спорно, че договорът за аренда е сключен в надлежната форма.
Уговореният в него срок е над предвидения в чл. 4, ал. 1 ЗАЗ минимален срок за този вид
договори – 5 години към датата на сключване на договора. В трайната съдебна практика на
ВКС безпротиворечиво се приема, че основанието по чл. 26, ал. 1, предл. 3-то ЗЗД –
нищожност, поради противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на
общо установените нравствено - етични правила на поведение. По принцип липсата на
еквивалентност, сама по себе си, може да обуслови основанието на чл.33 от ЗЗД за
унищожаване на договора, поради крайна нужда и явно неизгодни условия. Извън тази
хипотеза, липсата на еквивалентност на насрещните престации би могла да накърни добрите
4
нрави само ако е в такава степен значителна, че практически е сведена до липса на
престация (в този см. Решение № 24/ 09.02.2016 год. по гр.д. № 2419/2015 год. на ВКС, ІІІ
г.о.; Решение № 1444/04.11.1999 г. на ВКС по гр.д. № 753/99 г., ГК, V г.о., Решение №
834/26.10.2009 г. на ВКС по гр.д. № 136/2009 г., решение № 615/15.10.2010 г. на ВКС по
гр.д. № 1208/2009 г., ІІІ г.о. на ВКС; решение № 288/29.12.2015 г. на ВКС по гр.д. №
2293/2015 г. ІІІ г.о. на ВКС; решение № 153/24.07.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 3014/2014 г. на
ІІІ г.о. на ВКС; Решение № 128 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3170/2017 г., I г. о., ГК, и
др.). Във всички случаи при преценката дали са накърнени моралните норми, съдът следва
да съобрази волята на страните, защото нормата на чл. 20 от ЗЗД го задължава при
тълкуването на договорите да установява действителната им обща воля, формирана от
всичките им уговорки, да се отчита тяхната взаимна връзка и целта на договора -
удовлетворяване на допустим от закона интерес за страните (решение № 452/25.06.2010 г. по
гр. д. № 4277/2008 г., I г. о., решение № 615/15.10. 2010 г. по гр. д. № 1208/2009 г., III г. о.,
решение № 119/22.03.2011 г. по гр. д. № 485/2010 г., I г. о. на ВКС и др.). За нищожни като
противни на морала се приемат тези сделки, в които нееквивалентността на престациите е
"съществена". Нарушаване на добрите нрави има само при прекрачване на разумната
граница на свободата на договаряне, при такава съществена нееквивалентност, при която не
може да се предположи, че договор би бил сключен – при пренебрежимо малка, почти
нулева насрещна престация. Така, при договори за продажба на имоти практиката се е
ориентирала към разлика над десет, двадесет и повече пъти между договорената цена и
действителната пазарна или данъчна оценка на имота, за да се приеме нарушаване на
добрите нрави. Същевременно, наличието на установения от практика критерий за
нееквивалентност, обосноваваща нищожност, поради нарушение на установените норми, а
именно - наличието на прекомерна разлика в престациите - се преценя от съда съобразно
конкретните установени по делото обстоятелства. Когато сделката е сключена между близки
роднини, еквивалентността се преценява наред с други морално етични съображения и
имуществени отношения. Безспорно е, че в пазарното общество свободата на договаряне е
от основно значение и че страните, изхождайки от своите интереси, могат да се договарят,
определяйки цени под пазарната и данъчната оценка. Само по себе си наличието на
нееквивалентност на насрещните престации не е основание за нищожност. То става такова
само когато от всички установени по делото обстоятелства, следва извод, че
нееквивалетността е явна и значителна. При преценката на установената по делото
фактическа обстановка, съдът намира, че в процесната хипотеза престациите, договорени в
атакувания аренден договор, са незначително нееквивалентни към датата на сключване на
договора предвид заниженото арендно възнаграждение и дългия период, за който то следва
да възмездява ползването на земеделската земя. Нееквивалентността на престациите не е
съществена, не е прекомерна, и не противоречи на добрите нрави, които контагентите
следва да съблюдават при сключване на сделките, освен с оглед на минималното
разминаване към сключване на сделката, така и с оглед на соченото необработваемо
състояние на част от имотите. Ето защо, съдът намира предявеният иск за нищожност на
атакувания договор за аренда поради накърняване на добрите нрави, за неоснователен
5
поради което и същия следва да се отхвърли. Предвид изложеното съдът намира, че
решението на първоинстанционният съд е законосъобразно и правилно в горната част,
поради което и следва да се потвърди в тази част.
По отношение на ревандикационната претенция в осъдителната и част. За
уважаването на ревандикационния иск, е необходимо наличието, в кумулативна даденост на
следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на
ищеца, на второ - този имот да се владее от ответника, и на трето - да се владее от него без
основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на
ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи наличието на
положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание. В настоящия
казус безспорен е факта на правото на собственост на ищцата и на владението от ответната
страна върху процесните имоти. Спор е налице по отношение на третата предпоставка, а
именно дали договора за аренда, сключен със съсобственик с миноритарен дял представлява
годно, противопоставимо на собственика правно основание, на което ответника може да
държи вещта. За времето до влизане в сила на ЗИД на ЗАЗ /в сила от 07.02.2017 г., с който е
изменена ал.4, на чл.3 от закона/, сключването на договор за аренда представлява действие
на обикновено управление, което поначало може да извърши всеки съсобственик, без да е
необходимо съгласие на останалите участници в общността, като при сключен договор за
аренда от един съсобственик, отношенията му с останалите се уреждат по правилото на чл.
30, ал. 3 ЗС. В случай, че договори за аренда са били сключени от отделни съсобственици в
полза на различни арендатори, но за съвпадащи периоди от време, за посочения период, т.е.
до 7 7.02.2017 г., приоритет по принцип следва да се отдаде на поредността на вписването,
тъй като вписването на договора за аренда съгласно чл. 17, ал. 2, 5 и 6 ЗАЗ има
оповестително[1]защитно действие /т. 1 от ТР № 2 от 20.07.2017 г. по т. д. № 2/2015 г. на
ОСГТК/. Когато обаче договорите за аренда са били сключени от съсобственици с различни
по обем права в съсобствеността, следва да се отдаде превес на този арендатор, сключил
договор за аренда със съсобствениците, притежаващи повече от 50% в съсобствеността, като
проявление на общото правило на чл. 32, ал. 1 ЗС, според което общата вещ се управлява от
мнозинството от съсобствениците съобразно притежаваните от тях дялове в общността.
Следователно, дори когато договорът за аренда, сключен със съсобственик с по-малко от
50% ид .ч., е вписан, същият не е противопоставим на последващ арендатор, на когото
мнозинството от съсобствениците са предоставили облигационното право на ползване върху
имота/ в този смисъл е и Решение № 314 от 17.02.2012 г. по гр. д. № 1548/10 г. на III г. о. на
ВКС, в което се приема, че именно по аргумент от чл. 31, ал. 2 ЗС, когато съсобствената вещ
е отдадена под наем само от един или повече от съсобствениците, които не притежават
повече от половината от имота, този договор не е противопоставим на всеки един от
останалите съсобственици на имота заедно или поотделно/. На още по-голямо основание
такъв договор за аренда не е противопоставим на трето лице, придобило след вписването му
правото на собственост върху повече от 50% от съсобствеността, ако същото се
противопоставя на продължаващото ползване от страна на арендатора. Аргумент в подкрепа
на тази теза е разпоредбата на чл. 17, ал. 2 ЗАЗ, според която приобретателят на
6
арендувания обект на договора замества арендодателя като страна в договора за аренда, ако
същият е бил вписан. Следователно, законодателят предвижда оповестително-защитно
действие на вписването на договора за аренда по отношение на лице, придобило
собствеността от арендодателя, но не и спрямо трето лице, на което договорът изобщо не
може да бъде противопоставен, тъй като е придобило повече от половината от имота/
решение № 115 от 21.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 997/2017 г., I г. о. на ВКС/. С Решение №
12 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1251/2017 г., II г. о., съдът е приел, че договор за
аренда, сключен от съсобственик, който не притежава повече от 50 % от общия земеделски
имот /а в процесния случай арендодателя е притежавал 25% от имотите/, е
непротивопоставим на останалите съсобственици, освен ако същите са го приели изрично
или мълчаливо /например, получавайки припадащата се на дела им част от арендните
плащания/. В Решение № 179 от 20.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 519/2023 г., IV г. о., е
посочено, че изяснената цел на договора за аренда (с ТР № 2/20.07.2017 г. по тълк. д. №
2/2015 г. ОСГТК на ВКС) не дава основание да се приеме, че чл. 3, ал. 4 ЗАЗ в редакцията й
преди изменението е специална правна норма към общата по чл. 32, ал. 1 ЗС. Договорът за
аренда е за управление. Всеки съсобственик може да го сключи, но съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС
той обвързва и останалите, само ако сключилият го съсобственик притежава повече от 50 %
идеални части от земеделската земя. Когато делът му е миноритарен (равен или под 50 %),
договорът обвързва само страните, които са го сключили, а може да обвърже и друг
съсобственик, само ако изрично или с конклудентни действия той го е приел. Чл. 32, ал. 1 ЗС
е предвиден в закона случай на действие на договора за управление на общата вещ и за
лица, които не са страни по него. За договора, с който съсобственик отдава под аренда
цялата земеделска земя, се прилагат чл. 30, ал. 3 ЗС, към която чл. 3, ал. 4 ЗАЗ изрично
препраща (в редакциите преди и след изменението с ДВ, бр. 13/07.02.2017 г.), но и чл. 32, ал.
1 ЗС, респ. чл. 21, ал. 1 ЗЗД. Разпоредбите са в раздел три от Закона за собствеността и в
общата част на ЗЗД. Съгласно § 1 ДР на ЗАЗ те също се прилагат в арендните
правоотношения. Чл. 3, ал. 4 ЗАЗ след изменението й с ДВ, бр. 13/07.02.2017 г. е
пояснителна правна норма, а не регулира по нов (различен) начин договора за аренда,
сключен от съсобственик на общата земеделска земя преди това изменение. Следователно
процесния договор за аренда обвързва ответниците, а за да е противопоставимо
възникналото с него арендно правоотношение, е необходимо ищеца да го е приел изрично
или мълчаливо, за каквото приемане не са ангажирани никакви доказателства в
производството. В горния смисъл и Решение № 222 от 18.12.2023 г. на ВКС по гр. д. №
589/2023 г., III г. о., Решение № 50237 от 10.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3443/2021 г., IV г.
о., Определение № 3400 от 7.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2015/2023 г., IV г. о., Решение №
73 от 8.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2929/2019 г., II г. о., Определение № 50493 от
28.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2386/2022 г., I г. о., и др.. Ето защо решението на
първоинстанционния съд следва да се отмени в частта, с която е отхвърлена
ревандикационната претенция в осъдителната и част, и вместо него да се постанови друго, с
което да се уважи иска и в тази му част.
7
По отношение дължимостта на съдебните разноски. Доколкото първоинстанционния
съдебен акт в тази му част не е атакуван по реда на чл.248 ГПК, въззивната инстанция
следва да възприеме подхода на районния съд при разпределение на адвокатските
възнаграждения на страните, приемащ възнаграждение по иска по чл.26, ал.1 ЗЗД в размер
на по 400 лева, а останалата част по иска по чл.108 ЗС. В съответствие с изхода от спора
решението следва да се промени в частта за разноските, като се отмени в частта, с която
ищцата е осъдена да заплати на ответницата деловодни разноски за разликата над 405 лева, а
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата още 718,30 лева /разлика до
пълния размер на разноските, свързани с ревандикационния иск/. За въззивното
производство, при предявени два главни иска /всеки от които съдържа по три иска за трите
имота/, и частично уважаване на жалбата по ревандикационните искове /при
недиференцирано адвокатско възнаграждение за всеки един от исковете, следва да се
приеме, че същото е договорено по равно за всеки от главните искове - по 250 лева/, на
жалбоподателя следва да се присъди възнаграждението по ревандикационните претенции -
250 лева плюс държавната такса за обжалването на решението по ревандикационните
искове - 75 лева, или общо на жалбоподателя следва да се присъдят 325 лева деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от жалбата. На въззиваемата страна С. Н. К.,
съобразно горния подход при недиференцирано адвокатско възнаграждение следва да се
присъдят 575 лева, съразмерно с отхвърлената част от жалбата. Въззиваемата страна Д. Г. Й.
не е претендирал разноски, нито е представил доказателства за сторени в производството,
поради което и такива не следва да му се присъждат.
Водим от горното, и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №167 от 18.10.2023г. по гр.д.№600/2022г. по описа на Районен
съд - гр.Велики Преслав, САМО В ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от Г. Й. Х.
срещу С. Н. К., ревандикационни искове в осъдителната им част за предаване владението
върху следните недвижими имоти: 1. Поземлен Имот с идентификатор ..... по КК и КР на
с. ....., общ. ....., обл. Шумен, одобрени със Заповед РД -18-17/16.01.2020 г., на ИД на АГКК,
последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот е от 08.11.2022г., Адрес на
поземления имот: с. ....., местност „.......“, с площ от 885 кв. м, трайно предназначение на
територията: 3емеделска, начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята: 4, при съседи
имоти с идентификатори: ......, ......., ......., .......; 2. Поземлен Имот с идентификатор ..... по
КК и КР на с. ....., общ. ....., обл. Шумен, одобрени със Заповед РД -18-17/16.01.2020 г., на
ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления имот е от 08.11.2022г.
Адрес на поземления имот: с. ....., местност „.........“, с площ от 2606 кв. м, трайно
предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване: Хмелници ,
категория на земята: 4, при съседи имоти с идентификатори: ......, ....., .....,......; 3. Поземлен
Имот с идентификатор ....... по КК и КР на с. ....., общ. ....., обл. Шумен, одобрени със
8
Заповед РД -18- 17/16.01.2020 г., на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо
поземления имот е от 08.11.2022г. , адрес на поземления имот: с. ....., местност ......, с площ
от 13976 кв. м, трайно предназначение на територията :3емеделска, начин на трайно
ползване: Нива, категория на земята:5, при съседи имоти с идентификатори: ....., ...., ......,
......, КАКТО И В ЧАСТТА , с която Г. Й. Х. е осъдена да заплати на С. Н. К., деловодни
разноски за разликата над 405 лева, като вместо него, в тази част ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С. Н. К. с ЕГН ********** да предаде владението на Х. К. Х. с ЕГН
**********, К. Х. К. с ЕГН ********** и В. Х. К. с ЕГН ********** /правоприемници на Г.
Й. Х. с ЕГН **********/ върху следните недвижими имоти: 1. Поземлен Имот с
идентификатор ..... по КК и КР на с. ....., общ. ....., обл. Шумен, одобрени със Заповед РД -
18-17/16.01.2020 г., на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР, засягащо поземления
имот е от 08.11.2022г., Адрес на поземления имот: с. ....., местност „.......“, с площ от 885 кв.
м, трайно предназначение на територията: 3емеделска, начин на трайно ползване: Лозе,
категория на земята: 4, при съседи имоти с идентификатори: ......, ......., ......., .......; 2.
Поземлен Имот с идентификатор ..... по КК и КР на с. ....., общ. ....., обл. Шумен, одобрени
със Заповед РД -18-17/16.01.2020 г., на ИД на АГКК, последно изменение на КК и КР,
засягащо поземления имот е от 08.11.2022г. Адрес на поземления имот: с. ....., местност
„.........“, с площ от 2606 кв. м, трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на
трайно ползване: Хмелници , категория на земята: 4, при съседи имоти с идентификатори:
......, ....., .....,......; 3. Поземлен Имот с идентификатор ....... по КК и КР на с. ....., общ. .....,
обл. Шумен, одобрени със Заповед РД -18- 17/16.01.2020 г., на ИД на АГКК, последно
изменение на КК и КР, засягащо поземления имот е от 08.11.2022г. , адрес на поземления
имот: с. ....., местност ......, с площ от 13976 кв. м, трайно предназначение на територията
:3емеделска, начин на трайно ползване: Нива, категория на земята:5, при съседи имоти с
идентификатори: ....., ...., ......, .......
ПОТВЪРЖДАВА Решение №167 от 18.10.2023г. по гр.д.№600/2022г. по описа на
Районен съд - гр.Велики Преслав, В ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ , с която е
отхвърлен предявения от Г. Й. Х. срещу С. Н. К. и Д. Г. Й., иск за прогласяване
нищожността на Договор за аренда № 76, том 9, рег. № 4528, сключен на 24.08.2015г.,
вписан под акт № 159, том 4, дело № 1212/2015г. на Служба по вписванията -Велики
Преслав, с нотариална заверка на подписите от 24.08.2015 год., сключен между Д. Г. Й., от
една страна в качеството на арендодател и С. Н. К., от друга страна в качеството на
арендатор, поради противоречие с добрите нрави, поради нееквивалентност на насрещните
престации, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА С. Н. К. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Х. К. Х. с ЕГН **********,
К. Х. К. с ЕГН ********** и В. Х. К. с ЕГН ********** /правоприемници на Г. Й. Х. с ЕГН
**********/ деловодни разноски за първата инстанция в размер на още 718,30 лева, и за
въззивната инстанция в размер на 325 лева.
9
ОСЪЖДА Х. К. Х. с ЕГН **********, К. Х. К. с ЕГН ********** и В. Х. К. с ЕГН
********** /правоприемници на Г. Й. Х. с ЕГН **********/ ДА ЗАПЛАТЯТ на С. Н. К. с
ЕГН ********** сумата от 575 лева, представляваща направените във въззивното
производство деловодни разноски, съразмерно с отхвърлената част от жалбата.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10