№ 34
гр. София, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Даниела Бл. Ангелова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20211800900123 по описа за 2021 година
„Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК ********* е предявил срещу Ц.. Т. СП. с ЕГН ********** и П.В.
С.а с ЕГН **********, и двамата от гр. К., ул. „Д.Д.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, иск с правно
основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430 от ТЗ – за заплащане солидарно от ответниците
на сумата от 28 725.03 лева, съставляваща предсрочно изискуема главница – вноски по
погасителен план за периода от 15.07.2016 год. до 15.03.2020 год. по договор от 22.06.2007
год. за банков кредит, изменен и допълнен с анекс № 1/10.05.2010 год., сключен с
кредитополучателя Ц.. Т. СП. и солидарния длъжник П.В. С.а, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от предявяване на иска, 25.06.2021 год., до окончателното й
изплащане.
Претендират се и направените по делото разноски, както и присъждане на
възнаграждение по реда на чл.78, ал.8 от ГПК.
С исковата молба ищецът твърди, че между „Р. (Б.)” ЕАД и ответниците Ц.. Т. СП.,
кредитополучател и П.В. С.а, солидарен длъжник, бил сключен договор от 22.06.2007 год. за
банков кредит, изменен и допълнен с анекс № 1/10.05.2010 год., въз основа на който банката
предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 61 560.05 лева, с краен срок за
погасяване – 10.06.2019 год., продължен с анекса до 15.03.2020 год.
Твърди се, че съгласно чл.5.1 от договора кредитополучателят и солидарният
длъжник се задължили да погасяват усвоената и непогасена част от кредита, както следва –
143 анюитетни месечни вноски, всяка в размер от 712.76 лева, дължими на 15-то число на
съответния месец, считано от 15.07.2007 год. до 15.06.2019 год. С чл.6 от анекс № 1 било
договорено кредитополучателят и съдлъжникът да ползват гратисен период, през който да
1
заплащат само дължимата лихва на 15-то число всеки месец, а след изтичането му съгл. чл.7
– 110 равни анюитетни месечни вноски, всяка в размер на 831.99 лева, дължими на 15-то
число на съответния месец, считано от 15.02.2011 год. до 15.03.2020 год.
Твърди се, че кредитополучателят преустановил плащанията си по договора за
дължимите вноски за главница и лихви, като на 07.10.2013 год. банката подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, като било образувано ч.гр.д. №
633/2013 год. на Районен съд – К.. С оглед подадено възражение от длъжниците банката
предявила пред СОС установителен иск по чл.422, ал.1 от ГПК, като съдът признал за
установено съществуването на част от вземането на ищеца за сумата от 10 425.80 лева –
просрочена главница с падежи на дължимите погасителни вноски от 15.02.2011 год. до
15.09.2013 год. Исковата молба, с който бил предявен установителният иск – вх. №
3168/28.04.2016 год. по описа на СОС, била връчена на ответниците на 27.06.2016 год. като
с връчването й ищецът упражнил правото си по чл. 10.2. от договора да обяви цялата
ползвана и непогасена непадежирала сума за предсрочно изискуема, считано от
получаването на преписа от и.м. Образувано било т.д. № 67/2016 год. на СОС, решението по
което – № 118/24.07.2018 год., било потвърдено с влязло в сила на решение №
2873/23.12.2019 год. по гр.д. № 5161/2018 год. на САС.
Преписи от и.м. и приложенията към същата са връчени на ответниците с указанията
по чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същите чрез общия си процесуален
представител адв. А.Т. от САК са подали общ отговор на исковата молба, с който са
оспорили предявения иск по основание и размер, взели са становище по обстоятелствата, на
които се основава и са направили възражения срещу тях
С отговора се сочи, че неправилно ищецът твърди, че с връчването на предходната
искова молба вх. № 3168/28.04.2016 год. по описа на СОС, въз основа на която е било
образувано т.д. № 67/2016 год. на СОС, била обявена предсрочната изискуемост на кредита
– самата и.м. била връчена единствено на ответника Ц.С., но не и на Първолета С.а.
Отделно се сочи, че ищецът твърди, че са станали предсрочно изискуеми негови вземания
по кредита до датата на депозиране на исковата молба по т.д. № 67/2016 год. на СОС –
28.04.2016 год., а претендира предсрочно изискуеми вноски за съвсем различен период – от
15.07.2016 год. до 15.03.2020 год., което според ответниците съставлява самостоятелно
основание за отхвърляне на исковата претенция.
С отговора е направено и неконкретизирано възражение за изтекла погасителна
давност, като не са направени доказателствени искания.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от изисканото и приложено към настоящото дело т.д. № 67/2016 год. на СОС,
същото е водено между същите страни и с предмет предявен от банката срещу Ц.. Т. СП.,
кредитополучател и П.В. С.а, солидарен длъжник, установителен иск с правно основание
2
чл.124, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, основан на същия договор от 22.06.2007 год. за
банков кредит, изменен и допълнен с анекс № 1/10.05.2010 год. С решение № 118/24.07.2018
год. на СОС, постановено по т.д. № 67/2016 год., съдът признал за установено
съществуването на част от вземането на ищеца – за сумата от 10 425.80 лева, просрочена
главница по договора за кредит, с падежи на дължимите погасителни вноски от 15.02.2011
год. до 15.09.2013 год.; в тази част решението на СОС е потвърдено с решение №
2873/23.12.2019 год. на САС по гр.д. № 5161/2018 год., влязло в сила на 11.02.2020 год.
Видно от мотивите на решението на СОС към отхвърлителната му част, съдът е приел,
че към момента на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК, въз основа на което е било
образувано заповедното производство по ч.гр.д. № 633/2013 год. на Районен съд – К.,
непогасеният остатък от кредита, включващ вноските с ненастъпил падеж, не е бил
изискуем, тъй като към тази дата не е била настъпила твърдяната от ищеца предсрочна
изискуемост; съдът е приел, че изявлението на банката за обявяване на кредита за изцяло
предсрочно изискуем, не е достигнало до съдлъжниците, тъй като им е било връчено
редовно.
Видно от исковата молба вх. № 3168/28.04.2016 год. по описа на СОС, въз основа на
която е образувано т.д. № 67/2016 год., при условията на евентуалност – в случай, че искът,
основан на предсрочната изискуемост на кредита бъде отхвърлен, ищецът е направил
изрично изявление, че обявява с исковата молба предсрочната изискуемост на всички
дължими вноски по кредита в общ размер на 45 371.23 лева /главница/.
Преписи от горната искова молба са били връчени на ответниците по т.д. № 67/2016
год. на СОС на 27.06.2016 год., както следва – на Ц.. Т. СП. – лично и на П.В. С.а – чрез
съпруга й Ц.. Т. СП., удостоверено с трите му имена и подпис.
От заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от
страните и прието от съда като обективно, обосновано и пълно, се установява, че към
25.06.2021 год. (датата на подаване на настоящата искова молба) неплатената от
ответниците главница по договора за кредит е в размер на 39 150.83 лева, формирана от :
- неплатен остатък за редовна главница – 28 725.03 лева към 27.06.2016 год.;
- неплатена просрочена главница – 10 425.80 лева по месечни вноски с настъпил
падеж за периода от 15.02.2011 год. до 15.09.2013 год. /присъдени с решение №
118/24.07.2018 год. на СОС по т.д. № 67/2016 год. и с решение № 2873/23.12.2019 год. на
САС по гр.д. № 5161/2018 год./.
В.л. сочи, че след 27.06.2016 год. по кредита са постъпили три погашения в общ
размер на 34 448.65 лева по образувано изпълнително дело, с които са погасени задължения
по кредита за договорни лихви, частично за законна лихва, разноски по водените дела и за
неплатената просрочена главница в размер на 10 425.80 лева /вноските с настъпил падеж за
периода от 15.02.2011 год. до 15.09.2013 год./.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
3
Предявеният иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ е
допустим. Разгледан по същество, същият е доказан изцяло по основание и размер.
Както е посочено и с доклада по делото, с който е разпределена доказателствената
тежест за подлежащите на установяване от всяка страна факти, в настоящия случай не могат
да бъдат пререшавани въпросите, съответно не се нуждаят от доказване обстоятелствата от
кръга на изброените в чл.298, ал.1 от ГПК, предмет на влязлото в сила в една част решение
№ 118/24.07.2018 год. на СОС, постановено по т.д. № 67/2016 год. – сключеният между „Р.
(Б.)” ЕАД, кредитополучателя Ц.. Т. СП. и солидарния длъжник П.В. С.а договор от
22.06.2007 год. за банков кредит, изменен и допълнен с анекс № 1/10.05.2010 год. и размерът
на усвоената по договора сума. Спорното между страните по делото е дали ищецът е
направил изрично изявление, че обявява предсрочната изискуемост на всички дължими
вноски по кредита, дали такова негово изявление е стигнало до ответниците и какъв е
размерът на предсрочно изискуема главница /ако е налице такава/ – претендираните с и.м.
вноски по погасителния план към договора за кредит, дължими за периода от 15.07.2016 год.
до 15.03.2020 год.
Както бе обсъдено горе, с исковата молба вх. № 3168/28.04.2016 год. по описа на
СОС, въз основа на която е било образувано т.д. № 67/2016 год., водено между същите
страни, ищецът „Р. (Б.)” ЕАД е направил изрично изявление, че обявява предсрочната
изискуемост на всички дължими вноски по кредита в общ размер на 45 371.23 лева
/главница/; горното изявление е направено при условията на евентуалност – в случай, че
искът, основан на предсрочната изискуемост на кредита бъде отхвърлен, което е станало с
постановеното по делото решение. Налице е надлежно изявление на кредитодателя за
обявяване на предсрочната изискуемост на всички дължими вноски по кредита поради
неплащане на вноски по погасителния план от кредитополучателя, като последното е
установено и с постановеното решение по т.д. № 67/2016 год. на СОС. Тъй като преписи от
горната искова молба са били връчени на ответниците по т.д. № 67/2016 год. на СОС на
27.06.2016 год., както следва – на Ц.. Т. СП. – лично и на П.В. С.а – чрез съпруга й Ц.. Т.
СП., удостоверено с трите му имена и подпис, то изявлението на кредитодателя е
достигнало до ответниците, той като исковата молба им е била връчена редовно – по реда на
чл.45 от ГПК на ответника Ц.. Т. СП. и по реда на чл.46, ал.2 във вр. с ал.1 от ГПК на
ответницата П.В. С.а.
Доколкото изявлението на кредитора за обявяване на кредита за изцяло предсрочно
изискуем е достигнало до съдлъжниците, то същите дължат всички предсрочно изискуеми
вноски по погасителния план към договора за периода от 15.07.2016 год. /първата вноска,
дължима след обявената предсрочна изискуемост/ до 15.03.2020 год., чийто общ размер,
неплатен остатък за редовна главница, според неоспореното от страните заключение по
ССЕ, възлиза на 28 725.03 лева. Ответниците следва да се осъдят на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД
във вр. с чл.430 от ТЗ да заплатят солидарно на ищеца горната сума, ведно със законната
лихва, считано от предявяване на иска, 25.06.2021 год., до окончателното й изплащане.
4
Съдът намира за неоснователно бланкетното и неконкретизирано възражение за изтекла
погасителна давност, направено от ответниците с отговора на и.м. Дори да се приеме, че
същите се позовават на общата петгодишна погасителна давност по чл.110 от ЗЗД,
започнала да тече след настъпване на предсрочната изискуемост на кредита, то изявлението
на банката за това е достигнало до тях на 27.06.2016 год., а настоящият иск е предявен на
25.06.2021 год. От друга страна, съгл. чл.115, ал.1, б.„ж“ от ЗЗД давността не тече докато
трае съдебният процес относно вземането, а производството по предходното водено между
страните т.д. № 67/2016 год. на СОС е приключило с постановените решения на СОС и
САС, влезли в сила в една част на 23.08.2018 год. и в друга – на 11.02.2020 год.
В хода на производството по делото ответникът е направил разноски в размер на 1
549 лева – внесена ДТ в размер на 1 149 лева и внесен депозит за ССЕ в размер на 400 лева.
Тъй като ответникът е бил представляван по делото от юрисконсулт, дължимото му на осн.
чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждение, определено съобр. чл.37 от ЗПП, който препраща към
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, се определя от
съда в размер на 200 лева, което в случая следва да бъде увеличено по реда на чл.25, ал.2 с
50 на сто, доколкото материалният интерес е над 10 000 лева, т.е. така определеното от съда
възнаграждение е в размер на 300 лева. С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от
ГПК ответниците следва да се осъдят да заплатят на ищеца сумата от 1 849 лева,
съставляваща направените в цялост по делото разноски и възнаграждение за
представителство от юрисконсулт съразмерно с уважената част от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.430, ал.1 от ТЗ Ц.. Т. СП. с ЕГН
********** и П.В. С.а с ЕГН **********, и двамата от гр. К., ул. „Д.Д.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*,
да заплатят солидарно на Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК ********* сумата от 28 725.03 лева /двадесет и
осем хиляди седемстотин двадесет и пет лв. и три ст./, съставляваща предсрочно изискуема
главница – вноски по погасителен план за периода от 15.07.2016 год. до 15.03.2020 год. по
договор от 22.06.2007 год. за банков кредит, изменен и допълнен с анекс № 1/10.05.2010
год., сключен с кредитополучателя Ц.. Т. СП. и солидарния длъжник П.В. С.а, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 25.06.2021 год. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК Ц.. Т. СП. с ЕГН ********** и П.В. С.а с
ЕГН **********, и двамата от гр. К., ул. „Д.Д.“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, да заплатят солидарно
на Р. (Б.)” ЕАД, ЕИК *********, сумата от 1 849 лева /хиляда осемстотин четиридесет и
девет лв./, съставляваща направените в цялост по делото разноски и възнаграждение за
представителство от юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
6