РЕШЕНИЕ
№ 16
гр. Радомир, 02.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря Т.СТ. П.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20221730200013 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН.
С електронен фиш серия К №. издаден от ОД МВР гр.П. е наложено на
жалбоподателката В. А. Н., с ЕГН:********** от гр.Р., жк.“Ное“№3, ет.1, ап.4
административно наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.21, ал. 1 от
ЗДвП, на осн.чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т. 2 от ЗДвП.
Недоволна от така наложеното й наказание Н. е обжалвала същото. По изложени във
въззивната жалба съображения и тези изложени в допълнителна молба по делото от
адвокат-пълномощника на Н. моли съда да отмени изцяло атакувания електронен фиш, като
незаконосъобразен. Претендират се и направените по делото разноски на основание чл.63д,
ал.1 ЗАНН.
Въззиваемата страна –ОДМВР –П. редовно и своевременно призована, не изпраща
представител и не изразила становище по жалбата.
ТО-Радомир при Районна прокуратура гр.П., редовно и своевременно призована, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от
фактическа и правна страна следното:
1
Съдът намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.
Във връзка с установяване на обстоятелство кога е връчен ЕФ на жалбоподателката
наказващият орган е предоставил Разписка видно, от която ЕФ е връчен лично на
жалбоподателката на 25.12.2021г., поради което съдът прие, че жалбата на Н. е депозирана в
законоустановения 14-дневен срок и съдът дължи разглеждането й по същество.
От фактическа страна.
По делото видно от представения и атакуван в настоящето производство електронен
фиш се установява, че на процесната дата 16.06.2021г. с автоматизирано техническо
средство № . , в 14:47 часа в гр. Р., ул.“Р. Д.“ срещу бензиностанция Л. в посока към гр.П.
е установено, извършено от жалбоподателката административно нарушение, а именно: като
водач на МПС „ „К. С.“, лек автомобил, с рег. №РК. ВР при ограничение на скоростта за
населено място 50 км/ч, е управлявала МПС, с 67 км/ч. Към представения електронен фиш е
представена снимка № .. .
След преустановяване на извършвания контрол на скоростния режим на движещите
се МПС на посоченото място полицейският служител е изготвил протокол съгласно чл. 10,
ал. 1 от Наредба № . от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение, рег.№.21.06.2021г. В
същия е удостоверено използването на споменатото автоматизирано техническо средство на
процесната дата и в посоченото място/ населено място/, периода от време, през който
същото е работило - от 14:15 часа до 16:15 часа, ограничението на скоростта в пътния
участък от 50 км/ч, посоката на движение на контролираните моторни превозни средства,
както и тази на задействане на автоматизираната система, а именно при приближаващ
трафик.
При направена справка в централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства било установено, че цитираният автомобил, чиято скорост на движение е отчетена,
е собственост на жалбоподателката Н., с ЕГН:**********. В отсъствие на
жалбоподателката съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е издаден срещу него
процесния ЕФ, с който за нарушаване на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП й е наложено на основание чл.
189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 50
лева. В обжалвания фиш след приспадане на допустимата грешка от минус 3 км/ч,
отчетената скорост била редуцирана на 67 км/ч, т. е. превишаването на максимално
допустимата скорост на движение било с 17 км/ч. Жалбоподателката не се възползвал от
правото си на възражения по чл. 189, ал. 5 и ал. 6 от ЗДвП, а обжалвал фиша с процесната
жалба пред съда.
2
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена по несъмнен
начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно: справка от централна база данни
по регистрация на пътни превозни средства, доказваща, че жалбоподателката е собственик
на автомобила, чиято скорост е била фиксирана, разпечатка от показанията на радарното
устройство – статично изображение № . от 16.06.2021 г., установяваща, че на 16.06.2021 г. в
.часа лек автомобил с рег. №РК . ВР е заснет със скорост от 70 км/ч, Протокол за използване
на автоматизираното техническо средство, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № . от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение, Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 17.09.5126 на преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни
средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "A. S1", ведно с приложение
за техническите и метрологични характеристика на същата и протокол за проверка № 0. от
05.02.2021 г. на отдел "Изпитване на средства за измерване" на Дирекция "Изпитване на
средства за измерване, устройства и съоръжения" на Български институт по метрология за
техническата изправност на средството за измерване, Заповед № ./14.02.2020 г. на Директора
на ОД на МВР Перник.
От правна страна:
Приложената справка от централна база данни по регистрация на пътни превозни
средства доказва, че Ваня Н. е собственик на автомобила, чиято скорост е била фиксирана
от автоматизираното техническо средство, което кореспондира и с вещественото
доказателствено средство - разпечатката от показанията на последното, съдържаща снимка,
документираща именно индивидуализирания автомобил. Предвид на тези доказателства
съдът прие за безспорно доказано, че жалбоподателката е субект на извършеното нарушение
по силата на чл. 188, ал. 1, предл. 1-во от ЗДвП, тъй като към датата на нарушението е бил
легитимен собственик на превозното средство, с което нарушението е извършено.
По делото се установи, че процесното нарушението е фиксирано с преносима система
за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип "A." с автоматизирано техническо средство № 11743d0, като същото е
посочено както в издадения ЕФ, така и в изготвения протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба №
от 12.05.2015 г., където е индивидуализирано и мястото на което е бил извършван контрола,
респективно мястото на извършване на нарушението, при което е било изготвеното
статичното изображение с № 11743D0/0373638, на което е заснет процесния автомобил.
Безспорно приложеното по административно наказателната преписка Удостоверение
№ 17.09.5126 от Българския институт по метрология установява, че преносимата система за
контрол на скоростта на моторни превозни средство с вградено разпознаване на номера и
комуникации тип ". CAM S1" е одобрен тип средство за измерване, която е вписана в
регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № . и е със срок на
валидност от 07.09.2017 г. до 07.09.2027 г. Същата работи в автоматичен и автономен
3
режим, без участие и намеса от служител, който само разполага техническото средство,
въвежда необходимите параметри за контрол и изключва същото при приключване на
работа. Самата система измерва скоростта на преминаващите автомобили, като заснема само
тези, движещи се с превишена скорост и автоматично разпознава регистрационния номер на
МПС-то. В приложението, което е неразделна част от удостоверението за одобрен тип като
средство за измерване на процесната система подробно е описана процедурата по
обработване на данните, които са получени от лазерния модул, като събраните данни не
могат да бъдат променени от човешки фактор. Същевременно АТСС освен, че е одобрено
по реда на Закона за измерванията същото е било и технически годно съгласно чл. 38 от
Закона за измерванията, тъй като е преминало последваща проверка за съответствие с
техническите изисквания, предвид приложения към административно наказателната
преписка писмени доказателства, а именно: Протокол за първоначална проверка
№./11.12.2017г. на отдел "Изпитване на средства за измерване" на Дирекция "Изпитване на
средства за измерване, устройства и съоръжения" на Български институт по метрология и
последваща предвид Протокол №01-С-ИСИС от 05.02.2021 г. на Главна дирекция „Мерки и
Измервателни уреди“, отдел „Изпитване на средства за измерване и софтуер“ към БИМ.
Предвид на изложеното АНО е доказал установяването и заснемането на нарушението с
годно за използване техническо средство. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП е
категорична, че когато самото нарушение е установено и заснето с автоматизирано
техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган на нарушителя се
издава ЕФ. Това е специална норма по отношение на разпоредбите, регулиращи общия ред
за налагане на административно наказание по ЗАНН, като същата дерогира приложението
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Приобщеният снимков материал от записа, извършен със стационарното
автоматизирано техническо средство, удостоверява с необходимата достоверност, че
отразените в съдържанието на ЕФ обстоятелства съответстват на действителното
положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с
материалния закон. Съгласно чл. 189, ал. 15 от ЗДвП снимковия материал, изготвен с
техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно
веществено доказателствено средство в административно наказателния процес, поради което
и посочената в статичното изображение с №. скорост от 70 км/ч, с която се е движел
автомобилът на жалбоподателката към момента на констатиране на нарушението, е точно
измерената от автоматизираното техническо средство. В ЕФ коректно е приспаднат в полза
на нарушителя толеранса от допустимата техническа грешка при измерването на скоростта,
като същата е редуцирана/-3 км/ч/ на 67 км/ч, като е конкретизирана и разликата между
засечената и разрешената скорост - 17 км/ч. Следва да се отбележи, че в ЕФ изрично е
посочено, че в него е отбелязана не измерената скорост, а установена стойност на
скоростта, поради което и не е налице несъответствие или неяснота при определянето на
наказуемата скорост, поради което и липсата на изрично отбелязване дали е приспаднат или
не този толеранс, не съставяла нарушение на процесуалните правила, доколкото не
4
ограничава правото на защита на санкционираното лице.
На снимковия материал се наблюдава именно автомобила визиран в ЕФ, заснет при
приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя,
поради което всяко съмнение чия скорост е регистрирало автоматизираното техническо
средство е изключено. Дори и при наличие и на второ превозно средство на изображението,
то същото не може да разколебае горния извод, тъй като съгласно приетото приложение към
удостоверение за одобрен тип № 17.09.5126 на Българския институт по метрология,
превозното средство чиято скорост е измервал лазерния лъч на модула в момента на
заснемане на изображението е определяем от пресичането на маркерите на четирите страни
на изображението. В случая, пресечната точка на маркерите е върху автомобила, посочен в
ЕФ, който е ясно разпознаваем по марка и регистрационен номер и е идентичен с посочения
в ЕФ.
Не е спорно по делото и обстоятелството, както се посочи по-горе в настоящия
съдебен акт, че за използването на системата за видеоконтрол на процесното място е
изготвен приложения по административнонаказателната преписка Протокол съгласно чл.
10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. В тази връзка настоящият състав следва да
отбележи, че идеята на законодателят при въвеждането на този задължителен документ при
работа с АТСС е от неговото съдържание чрез попълване на съответните факти и
обстоятелства, при които е било извършено заснемането, да може да се удостоверят
следните обстоятелства: информация за точното местонахождение на мястото за контрол,
датата на използване на автоматизираното техническо средство, разположението на
автоматизираното техническо средство спрямо посоката на движение на контролираните
моторни превозни средства, ограничителните пътни знаци, ако са налице такива,
разрешения скоростен режим, начало и край на участъка, начало и край на работата с
автоматизирано техническо средство и др.,което удостоверяване се извършва чрез
посочване на имената на удостоверилото ги лице, което лице /в случая полицейски
служител/ с изготвянето на протокола декларира, че автоматизираното техническо средство
е използвано съгласно нормативните предписания и изискванията, въведени в инструкцията
за неговата експлоатация. Този протокол по своята същност представлява официален
документ, тъй като се съставя от длъжностно лице, в кръга на службата му и се ползва с
обвързваща доказателствена сила. В настоящият случай обаче в приложения по
административнонаказателната преписка Протокол съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. с рег. № . от 21.06.2021 г. съдът констатира, че липсва подпис на
служителя, който е попълнил отразените в него факти, удостоверяващи използването на
АТСС, посочено е само име „Р.Мисалев“, което опорочава същия и разколебава
доказателствената му сила на официален удостоверителен документ относно отразените в
него обстоятелства а именно, че автоматизираното техническо средство е било
позиционирано на процесното място, както и че същото е използвано съгласно
нормативните предписания и при посочените в протокола обстоятелства. Изискването за
съставянето на протокола по чл. 10 от Наредба № 8121. г. е въведена от законодателя
5
гаранция за законосъобразност на административнонаказателното производство, тъй като
същият удостоверява мястото на поставяне на засичащото устройство, времето на
извършване на нарушението, на това с какво АТСС е заснето, посоката на движение,
ограничението на скоростта и другите изисквания по наредбата. Съдът намира, че липсата
на надлежно съставен и подписан протокол за използване на АТСС опорочава цялата
процедурата по издаване на електронния фиш и представлява основание за неговата отмяна,
тъй като отразените в протокола факти не следва да се приемат за доказани, включително и
не може да се приеме, че представения снимков материал – снимка № . е изготвена съгласно
Наредба № . от 12.05.2015 г., поради което и последната не може да се ползва като годно
доказателствено средство. Пропускът е съществен, тъй като се явява неудостоверен факта,
че приложеното по делото статично изображение във вид на снимков материал с уникален
идентификационен код посредством, което се идентифицира МПС, с което е извършено
нарушението, както и датата, мястото, часа и превишението на скоростта е събрано по
надлежния ред от оправомощено за това лице. Предвид това протоколът неизготвен по
установения за това специален ред, както бе посочено по горе, установен с Наредба
№181.21з-532/12.05.2015г. не може да се цени като годно доказателствено средство в
настоящия процес. Съответно изготвената разпечатка на хартиен носител на статично
изображение на процесния автомобил не може да се цени като годно доказателствено
средство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
При тези съображения съдът намира, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателкаата. От страна на АНО при
установяване на нарушението не се спазени разпоредбите, регламентиращи условията, реда
и начина на използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение, поради което е издаден незаконосъобразен ЕФ, който следва да бъде
отменен на това основание.
За правна пълнота настоящият състав на съда следва да отбележи, че е налице още
едно допуснато от АНО процесуално нарушение при издаване на атакувания ЕФ налагащо
отмяната му.Предвид събраните на съдебното следствие писмени доказателства – писма
рег.№473 /08.02.2022 г. и рег.№.11.02.2022г., издадено от Агенция „П. и.“, Областно пътно
управление – П. и схема на организацията на пътя в процесния участък не може да се
установи по категоричен начин мястото на заснемане, с посочените географски координати
и дали има въведено ограничение на скоростта на движение на моторните превозни
средства и дали съвпада с местоположението, което е отбелязано в ЕФ като такова на
извършване на адм.нарушение, а именно: »гр.Р., ул.Р. Д. ,срещу бензиностанция Л.».
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.143, ал.1
от АПК, както и предвид представения по делото Договор за правна защита и съдействие
на адв.Сотирова въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на И. сумата от 300
лева направени разноски по делото. Направено е изрично искане за присъждане на разноски
в размер на 300 лева, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение. По делото е
6
доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в
договора за правна защита и съдействие, приложен по делото е удостоверено, че
възнаграждението е заплатено в брой. Размерът на адвокатското възнаграждение в случая
следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба
№ . от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
предвиждаща, че се дължи минимално адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева.
Именно в този размер е и договореното и заплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т.2, вр. ал.2, т.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш, серия К №. издаден от ОД МВР гр.П., с който е
наложено на В. А. Н., с ЕГН:********** от гр.Р., жк.“Н.“№., ет..,ап.. административно
наказание глоба в размер на 50 лева за нарушение по чл.21, ал. 1 от ЗДвП, на осн.чл. 189,
ал.4, вр. чл. 182, ал.1, т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР - П., с адрес: гр. П., ул. „С.“ №. ДА
ЗАПЛАТИ на В. А.Н., с ЕГН:********** от гр.Р., жк.“Ное“ №. ет..,ап.. сумата от 300,00
/триста лева/, представляваща направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.
Перник на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7