Решение по дело №171/2020 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№

 

гр.Харманли, 07.08.2020 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на двадесет и седми юли   през две хиляди и  двадесета  година, в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

Производството е по реда на чл.59-63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН)

 

Образувано е по жалба от С.Д.С. с ЕГН ********** ***- 0271-000009 от 14.01.2020 г на ВПД Началник на РУ – Харманли към ОД на МВР – Хасково, с което на основание чл. 182, ал.1,т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ Глоба“  в размер на 700,00 лева  „ лишаване от право да управлява МПС „ за срок от 3 месеца за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

 В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издаденото Наказателно постановление. Жалбоподателят сочи, че наказателното постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено при нарушаване на административно процесуалните правила. Моли съда да постанови решение, с което атакуваното НП да бъде отменен.

В съдебно заседание пред Районен съд – Харманли, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Същият се представлява от адв. Георги Зарчев от АК – Хасково, негов защитник, който сочи, че при издаването та АУАН и НП  са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като нито актосъставителят, нито свидетелят при издаване на АУАН са присъствали  при установяване на нарушението, а също така не бил отчетен толеранса от 3% на измерената скорост,с която се е движил жалбоподателя.

Административно наказващият орган, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

ХАРМАНЛИЙСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД,като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл.314 НПК вр. чл.84 ЗАНН, намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.08.2019г. в 08.23 часа  в гр. Харманли  ул. „Районна” до автосервиз „ Бамзи“ в посока на движение към гр. Хасково жалбоподателят е управлявал лек автомобил Мерцедес С 320 с регистрационен номер Х... КК. На 20.08.2019г.  в  08.23 ч. е заснето с автоматизирано техническо средство "TFR1-M" с № 526 в клип 2096, представляващо мобилна система за видеоконтрол. При въведено ограничение от 50 км/ч, заснетото МПС Мерцедес С 320 с регистрационен номер Х.... КК се движело с установена стойност на скоростта 104 км/час, след отчетен толеранс от 3%, т.е. движил се е с превишена скорост над 50 км/час  за населено място. Установява се преди отчетения толеранс да е регистрирана скоростта от 107 km/h. За извършеното нарушение е приложен снимков материал по преписката и съдът намира, че е горецитираното МПС се е движело с превишена скорост на сочения ден и място в АУАН и НП, който факт не се оспорва от жалбоподателя. Извършена е справка като е установено, че автомобилът е собственост на С.Д.С., във връзка, с което на същия е връчена призовка да се яви в звено „Пътен контрол” към РУ Харманли, където му e предявен  клипа, като след предявяването му саморъчно е дал писмени обяснения, че на 20.08.2019г. в 8,23 часа сутринта е управлявал личния си лек автомобил  „ Мерцедес С320“ с рег. № Х.... КК. Пред свид. С.Ю.А. и свид. Х.А., полицейски служители  жалбоподателят е  заявил, че лично той е управление автомобила и е пътувал  за гр. Хасково. За нарушение  по  чл. 21 ал.1 от ЗДвП свид. А. му съставил АУАН  в присъствието на свид. Х.А. и на жалбоподателя, който лично без възражения подписал акта. АУАН  му бил прочетен, предявен и му бил връчен  екземпляр от него. При предявяване на АУАН нарушителя не направил възражения против констатациите по акта, не подал възражения и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН за това.

Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: АУАН №9  серия АА бл.№299292 от 03.01.2020 г.; НП № 20-0271-000009 от 14.01.2020 г., издадено от началника на РУ Харманли при ОДМВР Хасково; Обяснение от С.Д.С. ЕГН ********** от 03.01.2020 г. ; Заповед №8121з-825/19.07.2019 г. на министър М. М.; Заповед №8121з-515/14.05.2018 г. на министър В. Р., заверено копие на протокол за използване на автоматизирано техническо средство  или система, снимка 1 бр., протокол за техническа годност  и заповед №8121з-172/29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи.

Доказателствената съвкупност е вътрешно непротиворечива относно подлежащите на доказване обстоятелства, поради което и per argumentum a contrario от разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК, подробен неин анализ не се налага. Налице са надлежни доказателства за техническата изправност на техническото средство за контрол на скоростта, както и за вида му, както и че същото представлява одобрен тип. Представени са надлежни доказателства за собствеността на процесното МПС, който въпрос ще бъде обсъждан по-долу в настоящото изложение. На това място следва единствено да бъде отразено принципното законово положение, че снимковият материал, съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова бе приобщено по делото.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави следните правни изводи:

 

По допустимостта на жалбата

 

Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл.59, ал.2 ЗАНН, както и срещу подлежащ на обжалване фиш. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект. 

 

По приложенето на процесуалния закон

 

При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления и електронни фишове районният съд е винаги инстанция по същество – чл.63, ал.1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на постановлението/фиша, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.314, ал.1 НПК вр. чл.84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл.13, чл.107, ал.2 и чл.313-314 НПК вр. чл.84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени  от компетентна държавна институция; в предвидената от закона писмена форма и съдържание , както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.

При издаване на АУАН не са допуснати нарушения на процесуалните правила и по конкретно на разпоредбите на чл. 40-42 от ЗАНН. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН-налице е описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени, не са допуснати нарушения на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН, във връзка със съставянето и предявяването му. АУАН е съставен от компетентно за това лице в присъствието на жалбоподателя и един свидетел. На следващо място спазени са формата и реда за издаването на НП и по съдържанието си то отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е извършено нарушението, а именно – 20.08.2019 г. в 8: 23 часа в  гр. Харманли, по ул. Димитър Костов /Районна/ до автосервиз „ Бамзи“, където се е намирало и АТСС за контрол на скоростта, като точните координати на мястото са: EL 25.89862° r NL : 41.93740°  и същите са посочени в заснетия и показан на нарушителя видео клип. Предвид изложеното съдът намира, че мястото на извършване на нарушението е безспорно установено, а и този факт не се оспорва от жалбоподателя.

 

Нарушението е точно и ясно описано, като са отразени обстоятелствата, при които е било извършено. Правилно е посочена и нарушената законова разпоредба. Нарушителят е бил запознат с всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита срещу административнонаказателното обвинение, което право в действителност е и осъществил.

Предвид гореизложеното и с оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че АТСС, заснело процесното нарушение на 20.08.2019 г. в 8:23 ч. е правилно експлоатирано, поради което и производството по ангажиране на административно-наказателна отговорност на нарушителя чрез издаването на обжалваното наказателно постановление, се е развило при спазване на установените процесуални правила.

По приложението на материалния закон

Администртивно-наказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за нарушение на чл. 21, ал. 1 ат ЗДвП. В тежест на издателя на НП е да бъдат установени по недвусмислен начин всички белези и признаци от обективна страна на нарушението чрез предвидените доказателствени средства.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от Категория Б за населеното място е 50 км. ч., извън населено място – 90 км. ч., по автомагистрала – 130 км. ч., а според ал. 2 когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. По силата на чл. 182, ал.1, т. 6 от ЗДвП, в редакцията й относима към датата на извършване на деянието и издаване на наказателното постановление за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 54 km/h   - с глоба 700 лв. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП  с редакцията на цитираната по –горе правна норма, (ДВ бр. 54/05.07.2017 г.) е предвидено, че при нарушение установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява МПС или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. За установеното нарушение, съгласно санкционната норма за чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП се предвижда наред с наказанието "глоба" и наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от три месеца, като последното наказание няма как да бъде наложено с издаването на електронен фиш, поради което правилно е спазена общата процедура по ЗАНН със съставянето на АУАН и последващо издаване на НП за реализиране на административно–наказателната отговорност на жалбоподателя.

 

В случая нарушението е установено от мобилна система за видеоконтрол "TFR1 - M"  № 526, представляваща одобрен тип средство за измерване, при която измерването, регистрирането и записът на нарушенията се извършва от система радар-камера-компютър, като единствената роля на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този участък. Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на изискването на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението, да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и заснемането на всяко едно конкретно нарушение.

Видно от представената фотоснимка – клип № 2096.,  с координати на мястото EL 25.89862° и NL : 41.93740° измерената скорост на движение на автомобила на жалбоподателя е била 107 км/ч., в който случай допустимата грешка при измерването е +/- 3 %, поради което правилно в атакуваното НП е отразена наказуема скорост от 104 км/ч. Именно тази скорост е била съобразявана при преценка дали е превишена максимално разрешената такава. В този смисъл съдът констатира, че при издаване на наказателното постановление е съобразен т. нар. "толеранс", като инкриминираната скорост е намалена на 104 км. /ч., т. е. отчетено е превишение от 54 км. /ч., което обстоятелство е в полза на нарушителя и именно за това превишение същият е бил санкциониран.

Според разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено пътното превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил пътното превозно средство. Видно от съдържанието на обжалваното наказателно постановление е, че с него се налага санкция на С.Д.С., като водач управлявал на инкриминираната дата лекия автомобил е и негова собственост.

С оглед всичко гореизложено съдът намира, че по безспорен начин въз основа на събраните и кредитирани доказателства по делото се установява, че жалбоподателят С.Д.С.  е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, изразяващо се в неизпълнение на задължението при избиране на скоростта на движение на управляваното пътно превозно средство да не превишава максимално допустимата скорост за движение на леки автомобили в населено място.

Движейки се на посоченото в наказателното постановление време и място, със скорост от 104 км/ч., жалбоподателят е нарушил забраната за движение  със скорост от 50 км. /ч. за населено място.

От субективна страна нарушението е осъществено при форма на вина пряк умисъл, тъй като жалбоподателят  С.Д.С. ***, като правоспособен водач е следвало да съобрази поведението си с изискванията на закона и да се движи с разрешената скорост за населено място от 50 км/ч. Същият е подценил настъпването на общественоопасните последици (застрашаване на безопасността на останалите участници в движението), при пряката си цел да управлява своето МПС с избрана от него самия скорост, независимо от наличното ограничение.

Управлението на ППС с превишена скорост в населено място е санкционирано с разпоредбата на чл. 182 от ЗДвП, като за конкретното превишение от 54 км. /ч. законодателят в разпоредбата на ал. 1, т. 6 от същия текст е предвидил, че за превишаване над 50 km/h -се налага глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв. В случая административно -наказващият орган правилно е определил наказанието в размер на 700 лева и лишаване от право до управлява МПС за срок от три месеца, като за съда не съществува възможност да го ревизира.

Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на Наказателния кодекс касае само посочените в чл.11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната норма на чл.93, т.9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”. Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в ЗДП задължения на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл.28 ЗАНН (а това се отнася и за чл.9, ал.2 НК вр. чл.11 ЗАНН) не е изключено и при формалните административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с безопасността по пътищата (особено актуална тема), както и превишението е значително – с 54 км/ч над разрешената скорост, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на този пропуск се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява маловажен случай. Пак в тази връзка и по повод направено изрично възражение, административнонаказващият орган е извършил приспадане, тъй като измерената скорост , с която се е движил жалбоподателя на 20.08.2019г. в 08.23 часа е 107 км./ч, а наказуемата такава е 104 км/ч, с отчетен толеранс от 3%, каквото неправилно твърдение се отправя с жалбата.

С оглед на изложеното и при извършената цялостна служебна проверка на атакуваното наказателно постановление, настоящата инстанция не констатира основания за неговата отмяна или изменение. Ето защо, същото следва да бъде потвърдено изцяло, а депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна.

Така мотивиран и на основание чл. 63 ал 1, предл. І ЗАНН съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА  Наказателно постановление № 20-0271-000009/ 14.01.2020 г.  издадено  от ВПД Началник на РУ – Харманли към ОД на МВР – Хасково, с което на  С.Д.  С. с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 182, ал.1,т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „ Глоба“  в размер на 700,00 лева   и

„ лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.

 

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                  

 

 

                   

СЪДИЯ: