РЕШЕНИЕ
№ 30
гр. С., 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Д. Дражева Първанова
Членове:П. Д. Стефанов
Г. Огн. Симеонова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от П. Д. Стефанов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20242200600041 по описа за 2024 година
Производството е по глава двадесет и първа от НПК.
Пред Окръжният съд производството по делото е образувано по
въззивната жалба на В. Г. Л., ЕГН ********** и И. Г. Л., ЕГН ********** и
двамата от с. Е., общ. Н.З., чрез процесуалния си представител адв. Г. С. от
АК – С. и е за проверка на невлязлата в сила присъда Присъда №
41/06.12.2023 год. постановена по НЧХД № 525/2022 год. по описа на Районен
съд-Н.З..
С атакуваната Присъда № 41/06.12.2023 год. постановена по НЧХД №
525/2022 год., Районен съд – Н.З. признал подсъдимия И. Г. Л. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл.130, ал.1 от НК по отношение
на частния тъжител Г. Д. И., ЕГН ********** от с. Е., общ. Н.З. , а именно в
това, че на 08.08.2022г. в с. Е., общ. Н.З. причинил на Г. Д. И. с ЕГН
********** леки телесни повреди изразяващи се във временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
именно: болезнени отоци по окосмената част на главата; отоци и
кръвонасядания по дясната лицева половина; кръвонасядане и разкъсно -
контузна рана по лигавичната повърхност на устната кухина на дясната буза;
множество кръвонасядания по двата горни крайника; оток и охлузване на
десния лакът; отоци в областта на гърба; контузия на корема, поради което и
на основание чл. 130 ал. 1 и чл. 78 от НК го е освободил от наказателна
отговорност и му НАЛОЖИЛ АДМНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ
„ГЛОБА“ в размер на1 500/хиляда и петстотин/ лева.
1
На основание чл. 45 от ЗЗД, съдът осъдил подсъдимия И. Г. Л. с ЕГН
********** да заплати на Г. Д. И. с ЕГН ********** сумата в размер на
5000/пет хиляди/лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
в едно със законната лихва, считано от датата на увреждането-08.08.2022г., до
окончателно изплащане на главницата. С оглед осъдителната присъда, съдът
осъдил подсъдимия И. Г. Л. да заплати и държавната такса върху уважената
част от гражданския иск в размер на200 лева в полза на бюджета по сметка
на Районен съд-Н.З..
С присъдата И. Г. Л. е осъден да заплати на тъжителя Г. Д. И. разноски
от 1112.00/хиляда сто и дванадесет/лева.
С присъдата И. Г. Л. и В. Г. Л. са осъдени да заплати на Г. Д. И.
разноски от 1000/хиляда сто /лева.
С присъдата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатите и
обвинения Г. Д. И., ЕГН ********** по чл.130, ал.1 от НК, а именно за това,
че на 08.08.2022г. в с. Е., общ. Н.З., около 21.10 часа причинила на В. Г. Л.,
ЕГН ********** от същото село, телесни увреждания: синини по врата от
душенето, охлузвания и синини по ръцете, гърба и краката, разкъсна рана в
окосмената част на главата, раздирания по ръцете и краката, синина под
дясното око и кръвоизлив в него, като и причинила разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и за това, че на същата дата,
място и време причинила на И. Г. Л., ЕГН ********** от с. Е., общ. Н.З.,
телесни увреждания: охлузвания и разкъсване с раздиране на десния му крак
около 6-8 сантиметра, зачервяване на врата с дължина около 4 сантиметра и
широчина 2 сантиметра, като му причинила разстройство на здравето извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Г. Д. И. е призната също така за невиновна и оправдана по повдигнатите
и обвинения по чл.146 от НК, а именно затова, че на същата дата, място и
време казала на В. Г. Л. думи унизителни за честа и достойнството и „псуване
на майка, курва, мръсна крадла, ще те убия, мръсници“, както и затова, че на
същата дата, място и време казала на И. Г. Л. думи унизителни за честа и
достойнството му „ще те убия, бе педераст мръсен, дърта пияницо,
мръсници“.
С атакуваната присъда и отхвърлен предявения от В. Г. Л. с ЕГН
********** срещу Г. Д. И. с ЕГН ********** граждански иск за сумата от
5000/пет хиляди/лева, представляващи обезщетение за причинените и
неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, в едно със
законната лихва от датата на увреждането-08.08.2022г. до окончателното
плащане на сумата, както и предявения граждански иск за сумата от
1000/хиляда/лева, представляваща обезщетение за причинените и
неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК, в едно със
законната лихва от датата на увреждането-08.08.2022г. до окончателно
изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан
С атакуваната присъда и отхвърлен предявения от И. Г. Л. с ЕГН
********** срещу Г. Д. И. с ЕГН ********** граждански иск за сумата от
2000/две хиляди/лева, представляващи обезщетение за причинените и
неимуществени вреди от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, в едно със
законната лихва от датата на увреждането-08.08.2022г. до окончателното
плащане на сумата, както и предявения граждански иск за сумата от
1000/хиляда/лева, представляваща обезщетение за причинените и
неимуществени вреди от престъплението по чл.146, ал.1 от НК, в едно със
2
законната лихва от датата на увреждането-08.08.2022г. до окончателно
изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.
Недоволни, подсъдимия И. Г. Л. и частния тъжител В. Г. Л. обжалват
присъдата чрез защитника си, като необоснована, немотивирана и в
противоречие с материалния закон, като превратно са тълкувани
свидетелските показания.В жалбата се развиват доводи, според които
първоинстанционния съд необосновано не е дал вяра на показанията на
посочените от тях свидетели и изцяло игнорира тези свидетелски показания..
На следващо място се твърди неправилност на приложението на материалния
закон, тъй като е налице неизбежна отбрана или най малко реторсия.
В допълнителната въззивна жалба адв. С. е допълнил и конкретизирал
съображенията изложени в жалбата, като е посочил, че съдебния акт е
необоснован, немотивиран, процесуално опорочен и едностранно насочен
против доверителите му и в полза на тъжителката Г. И.. Сочи, че съдът не е
обсъждал показанията на приятеля на тъжителката – свид. С. защото оборват
изцяло приетата от Районния съд теза. Изразява становище, че необосновано
съда не е ценил показанията на свидетелите Л.в и З., като заинтересовани,
както и показанията на свидетеля Г.. Претендира се допуснато от
първоинстанционния съд процесуално нарушение изразяващо се в липса на
обсъждане в мотиви заключението на вещото лице относно механизма на
получаване на част от телесните увреждания на Г. И., които биха могли да
бъдат получени чрез притискане от падането на земята с В. Л.. Претендира се
също така противоречие в мотивите и липса на мотиви по отношение на
повдигнатите от въззивниците обвинения.
Иска от съда да оправдае И. Г. Л. за престъплението по чл.130, ал.1 от
НК поради това, че е действал при условията на неизбежна отбрана или
реторсия, като бъде отхвърлен уважения граждански иск против него.
Прави се искане въззивния съд да признае за виновна Г. Д. И. в
причиняване на леки телесни повреди на И. Г. Л. и В. Г. Л. по смисъла на чл.
130 ал.1 от НК и им бъде наложено справедливо наказание или бъде
приложена реторсия.
На следващо място се прави искане съобразно признаване на виновност
или реторсия да бъдат уважени или отхвърлени гражданските искове против
Г. Д. И. за неимуществени вреди причинени от нея на Л.И.
Прави се искане също така Г. Д. И. да бъде призната за виновна за
извършеното престъпление против И. Г. Л. и В. Г. Л. по смисъла на чл.146
ал.1 от НК и бъде наложено справедливо наказание и бъдат уважени
гражданските им искове за неимуществени вреди от това престъпление.
В заключение се иска присъждане на разноски пред двете инстанции.
В разпоредително заседание на 16.01.2024 г. въззивният съд по реда на
чл. 327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се
налага разпит на подсъдимите, на свидетели или експерти, както и
ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.
В съдебно заседание обвиняемия не се явява, представлява се от
защитника си адв. С., който поддържа жалбата на същите основания и със
същите искания.
Повереникът на въззиваемата - пострадала Г. Д. И., намира жалбата за
неоснователна. Счита, че присъдата е правилна и законосъобразна и предлага
на съда да я потвърди.
3
В последната си дума подсъдимата моли за оправдателна присъда.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка
на обжалвания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
намери за установено следното:
За да постанови присъдата си, първата инстанция е провела прецизно
съдебно следствие, в хода на което е изяснила всички правно значими
обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на деянието,
повода за конфликта и действията на подсъдимите и частния тъжител,
характера на причинените им телесни повреди. Съдът е изпълнил
задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 от НПК и е направил
обстоен и прецизен анализ на доказателствените източници, които са
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка. По
предвидения в НПК ред са били събрани множество гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства: обясненията на подсъдимия И. Г.
Л./л.104-105/, подсъдимата Г. Д. И./л.106/, показанията на свидетелите Д. Г.
И./л.34/, Д. Д. Д./л.35/, В. М. А./л.36/, С. И. Х./л.38/, Я. И. З./л.39-40/, Л. В.
Л.в/л.38 гърба/, П. Г. П. /л.78 гърба/, Б. И. И./л. л.78 гърба/, П. Г. Г. /л.79/ П. Х.
И./л.79 гърба/; съдебно-медицинска експертиза /л.65-75/; писмените
доказателства - съдебномедицинско удостоверение № I-170/2011 г., издадено
от доц. д-р С. И. на А.Б., съдебномедицинско удостоверение № 51-II/2022г. от
09.08.2022г., издадено от д-р Т. Г. П. на Г. Д. И./л.5/, три броя амбулаторни
листове на Г. Д. И./л.20-23/, становище относно психологично изследване на
Г. И. издадено на 20.08.2022 от д-р. М./л.23/ и медицинско удостоверение
№617 от 22.08.2022г. издадено на Г. И., , материалите по преписка №
4434/2022 г. и № 5508/2022 г. на Районна прокуратура-С., ТО-Н.З.,
характеристика на И. Г. Л./л.17/, справка за съдимост на И. Г. Л./л.19/.
Въз основа на подробния анализ на горепосочените доказателства
Районен съд-Н.З. обосновано е приел следната фактическа обстановка:
Г. Д. И. на 08.08.2022 г., около 21,00 часа отишла до жилището на
подсъдимия И. Г. Л. в с. Е., община Н.З., за да търси там баща си Д.. Тя се
притеснявала от честото запиване на баща й с различни хора от селото, т.к.
след употребата на голямо количество алкохол, се случвало той да се връща в
къщи бит, без пари и без лични документи. Когато тя, заедно с баба й Д. Д. Д.,
отишли до дома на подсъдимия, там заварили баща й Д. и подсъдимия И. Л.
да се черпят с алкохол. Двамата вече били във видимо нетрезво състояние. Тя
настояла баща й да си тръгне с нея, но след като той отказал, поискала да
прибере личната му карта. Разговорът се водил между нея и баща й, и изобщо
не засягал подсъдимия. Той обаче, я нападнал и започнал да й нанася юмруци
по главата, блъснал я с ръце и след като я съборил на земята, продължил да я
рита по цялото тяло и особено в корема. Побоят и започнал в къщата на
подсъдимия и продължил пред нея, като станал пред очите на баба й и баща
й. Успяла да се спаси от ударите на подсъдимия, качила се в личния си
автомобил, който била паркирала на улицата пред къщата, и двете с баба и се
прибрали у дома.
Веднага след случилото се на 08.08.2023г. Г. И. е посетила РУ на
МВР- Н.З. и подала сигнал за нанесения й побой. По случая е била образувана
преписка с вх.№ 4434/2022г.в РП-С.. След извършената от полицейските
органи проверка от Районна прокуратура е бил постановен отказ да се
образува досъдебно производство, като е прието, се касае за леки телесни
4
увреждания, които се преследват по тъжба на пострадалото лице. В
постановлението си прокуратурата е приела за установено, че подс. Л. е
нанесъл удари с ръце и крака на тъжителката.
На следващия ден след случилото се на 09.08.2022 г. посетила
кабинета на д-р П. – съдебен лекар в гр. С.З., който я освидетелствал и й
издал съдебномедицинско удостоверение № 51-II/2022 г. При извършения
преглед на И., д-р П. констатирал следните травматични увреждания:
болезнени отоци по окосмената част на главата; отоци и кръвонасядания по
дясна лицева половина; кръвонасядане и разкъсно - контузна рана по
лигавичната повърхност към устната кухина на дясната буза; множество
кръвонасядания по двата горни крайника; оток и охлузване по десния лакът;
отоци в областта на гърба; контузия в корема. Съдебният лекар е направил
извод, че всички тези травматични увреждания е възможно да са били
получени по начин и време, както твърди пострадалата в предварителните си
сведения при прегледа.
На 17.09.2023г. подс. Л. около 17 часа е преминал покрай дома на Г.
И. в с. Е. общ. Н.З.. Тя и приятеля и свидетеля Д. С. били пред къщата, когато
подс.Л. започнал да псува и обижда. И. веднага подала сигнал до РУ на МВР-
Н.З.. Оперативният полицейски дежурен изпратил полицейски екип в с.Е.. В
обясненията си за случилото се подс. Л. заявявил, че отишъл до дома на Г. И.
,за да й се извини. По този случай е била образувана прокурорска преписка
вх.№5508/2022г. на Районна прокуратура-С. , ТО-Н.З., която е приключила с
постановен отказ да образува досъдебно производство. В прекратителното
постановление на прокуратурата е посочено,че подсъдимия бил във видимо
нетрезво състояние и вместо да се извини, започнал да псува,обижда и се
заканва на И. и С..
Назначената по делото СМЕ установила, че вследствие на инцидента
на 08.08.2022 г. пострадалата Г. Д. И. е получила следните наранявания:
множество сливащи се болезнени травматични отоци, травматичен оток с
разлята форма и бледо синкаво кръвонасядане на кожата пред и под дясната
ушна мида, травматичен оток в областта на дясната скула, кръвонасядане с
червено синкав цвят и цепковидна рана всред него по лигавичната
повърхност на дясната буза, съобщена от освидетелстваната по време на
прегледа от съдебен лекар болезненост в областта на дясната очница и болка
при движения на долната челюст в дясно, кръвонасядания с овална форма с
диаметър 4,5 сантиметра по външната повърхност на мишничната област на
дясната ръка, в нейната сресдна трета, болезнен травматичен оток и дълбоко
охлузване на кожата в областта на лакътната става на дясната ръка с
ограничения в движенията на ръката, четири кръвонасядания с овална и
неправилна форма, със синкаво морав цвят и размери 5 сантиметра на най-
голямото от тях, разположени по задната повърхност на мишничната област
на лявата ръка, в нейната горна и средна трета, пръснати болезнени
травматични отоци с линейна и овална форма на гърба, болезненост по
предната повърхност на гръдния кош и коремната стена, съобщени от
освидетелстваната по време на прегледа без видими травматични изменения.
Получените от Г. И. телесни увреждания в своята съвкупност са осъществили
смисъла на медикобиологичния характеризиращ признак, временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Анализирайки внимателно и
обстойно данните, налични в материалите по делото, свидетелски показания,
данни от медицински документи и тяхната хронология, експертизата прави
заключението, че между получените от тъжителката телесни увреждания и
5
събитията от 08.08.2022 г. в с. Е., община Н.З., описани в материалите по
делото съществува причинноследствена връзка. От случилото се тъжителката
Г.И. получила и посттравматично стресово разстройство, тъй като е
посещавала и д-р м.М. - психиатър още на 22.08.2023г., състоянието и се
характеризира с тревожност, главоболие, липса на сън, депресивни прояви и
др./становище на Й. М., психолог-от 20.08.2023г./ .
По отношение на получените от тъжителите Л.и наранявания вещото
лице заявява, че „настоящата експертиза не разполага с медицински
документи, в които да са описани твърдените от тъжителите Л.и
увреждания“. В случай, че са били налице такива увреждания, то те са
осъществили смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак
временно разстройство на здравето, неопасно за живота им/разстройство на
здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/. Т.е. вещото лице изразява
становище при условията на хипотетичност относно евентуалните
наранявания на Л.и.
Районният съд е изложил обстойни мотиви по реда на чл. 305, ал. 3 от
НПК относно това въз основа на кои доказателствени материали прави
изводите си.
Анализът на цялостната доказателствена маса, включително и на
изложените от Районния съд доводи защо кредитира едни показания, а не
дава вяра на други такива, които им противоречат, се споделя и от
настоящият състав. Действително от гласните доказателства могат да се
оформят условно две групи- тези които подкрепят твърденията на
тъжителката- това са свидетелите Д. Г. И., Д. Д. Д., В. М. А. и втората група
подкрепящи твърденията на подсъдимия - С. И. Х., Я. И. З., Л. В. Л.в. Всяка
от групите свидетели е в различни родствени връзки или с тъжителката или с
подсъдимия, както и приятелски отношения с подсъдимия/свидетелите З. и
Л.в/, поради което и показанията им следва да бъдат преценявани
внимателно, доколкото отношенията им могат да ги поставят в
заинтересовано положение от изхода на делото.
И настоящият съдебен състав, така както е сторил Районния съд
намира, че вяра следва да се даде на показанията на първата група свидетели
по следните съображения: от тях са единствените преки очевидци на
нанасянето на ударите - това са свидетелите Д. Г. И. и Д. Д. Д., който
непосредствено и лично са възприели обстоятелството, че подсъдимия станал
и започнал да рита пострадалата с ритници и да я удря, изкарал я на вън и я
съборил на земята и я удрял. Тези свидетели са възприели нанасянето на
ритниците и ударите. Изводът, че именно подсъдимият е бил авторът на
деянието се потвърждава и от показанията на полицейските служители, П. Г.
Г., П. Х. И. и от факта, че пострадалата веднага е подала оплакване в
полицията в което е посочила извършителя, а при извършената полицейска
проверка в деня на инцидента подсъдимият е заявил, че няма спомен какво се
е случило.
Показанията на тази група свидетели, противоречат на тези на С. И.
Х., Я. И. З., Л. В. Л.в, които сочат, че за сбиване между тъжителката Г. И. и
съпругата на подсъдимия тъжителката В. Л.. Показанията на тези свидетели
се оборват освен от показанията на посочените по горе свидетели, също и от
медицинските документи и материалите в прокурорските проверка.
Посещавайки съдебния лекар пострадалата също е разказала на
медицинското лице, че е удряна с юмруци, блъскана, събаряна на земята и
6
ритана в къщата и пред къщата от непознато лице, явно от мъжки пол, защото
уточнява, че жената на непознатото за нея лице и ударило силен шамар.
Показанията на тази първа група свидетели следва да се кредитира и
защото описаният от тях механизъм- пряко възприет от Д. Г. И. и Д. Д. Д. и
косвено пресъздаден от останалите свидетели въз основа на обясненията на
пострадалата, които обаче са последователни пред всеки един свидетел, се
потвърждават и от цялата налична медицинска документация и назначената
съдебно-медицинска експертиза. От тези доказателствени средства се
потвърждава казаното от Г. Д. И. - че е удряна с юмруци, блъскана, събаряна
на земята и ритана, тъй като обективните находки са именно такива -
множество сливащи се болезнени травматични отоци, травматичен оток с
разлята форма и бледо синкаво кръвонасядане на кожата пред и под дясната
ушна мида, травматичен оток в областта на дясната скула, кръвонасядане с
червено синкав цвят и цепковидна рана всред него по лигавичната
повърхност на дясната буза, болезненост в областта на дясната очница и
болка при движения на долната челюст в дясно, кръвонасядания с овална
форма с диаметър 4,5 сантиметра по външната повърхност на мишничната
област на дясната ръка, в нейната средна трета, болезнен травматичен оток и
дълбоко охлузване на кожата в областта на лакътната става на дясната ръка с
ограничения в движенията на ръката, четири кръвонасядания с овална и
неправилна форма, със синкаво морав цвят и размери 5 сантиметра на най-
голямото от тях, разположени по задната повърхност на мишничната област
на лявата ръка, в нейната горна и средна трета, пръснати болезнени
травматични отоци с линейна и овална форма на гърба, болезненост по
предната повърхност на гръдния кош и коремната стена, които са
констатирани и описани при прегледа й от съдебен лекар в гр. С.З. 16 часа
след инцидента. Те са описани в съдебно-медицинското удостоверение и в
заключението на вещото лице и липсват каквито и да е други доказателства,
които да оборват отразеното в медицинската документация.
Така показанията на тримата свидетели от втората група- тези на С.
И. Х., Я. И. З., Л. В. Л.в остават изолирани, неподкрепени с други
доказателства или доказателствени средства, а правилно Районният съд е
приел, че твърдяното от подсъдимия в обясненията му следва да се възприема
не като средство за изясняване на обективната истина по делото, а за негова
защитна позиция. Също така при проверка на обясненията на подсъдимия
следва да се има и в предвид, че на 08.02.2022 г. на същия е съставен
протокол за предупреждение по ЗМВР, който протокол е подписан от него без
никакви възражения.
С оглед на горното и настоящата инстанция намира, че подсъдимият
И. Г. Л. на 08.08.2022г. в с. Е., общ. Н.З. причинил на Г. Д. И. с ЕГН
********** леки телесни повреди изразяващи се във временно разстройство
на здравето, неопасно за живота, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
именно: болезнени отоци по окосмената част на главата; отоци и
кръвонасядания по дясната лицева половина; кръвонасядане и разкъсно -
контузна рана по лигавичната повърхност на устната кухина на дясната буза;
множество кръвонасядания по двата горни крайника; оток и охлузване на
десния лакът; отоци в областта на гърба; контузия на корема - престъпление
по чл. 130, ал. 1 НК.
Телесната повреда подсъдимият е нанесъл на пострадалата при
условията на пряк умисъл- ритайки и удряйки пострадалата Г. И. е съзнавал,
7
че с това нарушава телесната неприкосновеност на И. и ще й причини болки и
страдания, но действията му са били насочени именно с тази цел, съзнавайки
общественоопасния характер на деянието.
По наказанието:
При определянето му правилно и в съответствие с нормата на чл. 78а
от НК Районния съд е преценил, че са налице всички законови предпоставки
за освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание в предвид императивният характер на посочената
разпоредба. На първо място за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК се
предвижда наказание, което е по-малко от три години лишаване от свобода, а
именно - до две години или пробация, подсъдимият не е осъждан, липсват
причинени съставомерни имуществени вреди, поради което и правилно РС е
наложил на П. административно наказание "глоба". Въззивната инстанция
намира, че размерът на същата е правилно определен от РС на 1500 лв. Съдът
определил размера на наказанието под средния, като счел, че по този начин
ще бъдат постигнати целите на наказанието. Тези съображения също изцяло
се споделят от въззивната инстанция. Минималният размер, предвиден в
разпоредбата на чл. 78а от НК е от 1000 лв. и при правилно преценен от РС
наличен превес на смекчаващи отговорността на Л. обстоятелства, това се
явява и справедливото за него наказание, поради което и присъдата следва да
се потвърди в тази част.
По гражданския иск:
Гражданският иск е основателен и доказан. По делото е налице
несъмнена причинно-следствена връзка между действията на подсъдимия и
претърпените от пострадалата неимуществени вреди. Гражданският иск е
приет за съвместно разглеждане в рамките на наказателното производство,
предявен от тъжителката Г. Д. И. срещу подсъдимия И. Г. Л. за сумата от 5
000 лв., представляващи причинени неимуществени вреди в резултат на
деянието. При наличие на осъждане на Л. по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, правилно и законосъобразно Районния
съд е приел, че безспорно е установено, че Л. с деянието е причинил виновно
на пострадалата Г. И. болки и страдания в резултат на причинената й лека
телесна повреда, които неимуществени вреди той следва да обезщети,
съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД. Техният размер следва да бъде
определен на основание чл. 52 от ЗЗД по справедливост и в съответствие с
наличните доказателства, събрани в хода на наказателното производство за
установяването им.
Искът е уважен в справедлив размер, като са отчетени, от една страна,
претърпените от пострадалата болки и страдания и обстоятелството, че
пострадалата освен леките телесни повреди е изживяла силен пост-
травматичен стрес вследствие на инцидента.
С атакуваната присъда правилно съдът е възложил в тежест на
подсъдимия разноските по делото и дължимите държавни такси.
По жалбата:
На първо място доказателствата не сочат за наличие на неизбежна
отбрана или реторсия. Описаният в жалбата механизъм за причинявани на
телесните увреждания се подкрепя и от заключението на вещото лице по
назначената СМЕ. Показанията на разпитания допълнително като свидетел -
полицейски служител – П. Г. - съставил протокола за предупреждение, макар
8
и не директно подкрепят тезата на пострадалата. Същият бил изпратен в
селото във върза с нанесен побой на пострадалата от подсъдимия. На
08.08.2022 г. съставил протокол за полицейско предупреждение на
подсъдимия да не се саморазправя с пострадалата. Действията на Г. са
логични и съобразени със задълженията му. Той е повикал подсъдимия
веднага след инцидента и в изпълнение на задълженията си съставил и
предупредителния протокол на подсъдимия, който не възразил.
На следващо място, становището на жалбоподателите изразено в
допълнителната жалба, че не са обсъждани от Районния съд показанията на
свидетеля Дан Атанасов С./л.36-37/, приятел на тъжителката, защото
оборвали изцяло приетата от него теза не се споделят от въззивната
инстанция. След запознаване с неговите показания настоящият състав също
не можа да се направи извод за побой между Г. И. и В. Л., какъвто в
допълнителната жалба се прави от жалбоподателите. Този свидетел не е
очевидец на случилото се и преразказва чутото от пострадалата и лични
впечатления. Показанията му напълно подкрепят приетото от Районния съд-
Н.З..
По отношение на следващото оплакване, че районният съд не
констатирал противоречия в събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства и неправилно не е дал вяра на показанията на
свидетелите Л.в и З. настоящата инстанция е дала отговор на кои показания
дава вяра и на кои не. Тези противоречия не могат да оборят главния факт-
нанесения на пострадалата от подсъдимия побой на 08.08.2022 г. Този извод,
както вече бе посочено, се извежда от всички останали доказателства по
делото. Обратно на това нелогични и неподкрепени от останалите
доказателства са обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите
Л.в и З., че е имало сбиване между Г. И. и В. Л.. Техните показания са
съпоставени с останалите доказателства и правилно съдът им дал вяра.
Въз основа на горните мотиви обсъждащи законосъобразността на
присъдата, и като не установи по реда на чл. 314 от НПК наличието на други,
които да обосновават отмяната й, Окръжен съд-С., на основание чл. 334, т. 6,
вр. с чл. 338 от НПК счита, че присъдата следва да се потвърди изцяло, като
правилна и законосъобразна.
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 41 от 06.12.2023 г. по н.ч.х.д. № 525/ 2022
г. на Районен съд-Н.З..
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9