РЕШЕНИЕ
№ 402
гр. Благоевград, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20221210102351 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена
от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С......... представлявано от Я....... Б...... - управител, чрез юриск.
Й....... със съдебен адрес гр. С........ срещу М. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Б.......като е предявен положителен установителен иск - за установяване дължимост на
вземане по оспорена заповед за изпълнение - пр.основание чл.422 в. с чл.415 вр. с чл.410 от
ГПК.
Съобразно ТР към настоящия момент ищецът е с правоорганизационна форма „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ АД, с ЕИК *********.
С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което се признае за установено,
че „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД има следните вземания срещу М.
А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б......... по Договор за паричен заем №
4054780 от 08.02.2021 г. останала и непогасена главница в размер на 837.67 лева; останала и
непогасена договорна лихва в размер на 54.28 лв. за периода от датата на първата вноска -
10 март 2021 г. до 08 юли 2021 г. - датата на последната вноска; мораторна лихва върху
непогасената главница по Договор за паричен заем № 4054780 от 08.02.2021 г. в размер на
54.43 лв., за периода 09 юли 2021 г. - деня следващ последната погасителна вноска до датата
на подаване на заявлението - 25 май 2022г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
дължимите суми.
Претендират се сторените разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е подало Заявление по чл. 410 ГПК,
въз основа на което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В
законоустановения едномесечен срок М. А. М. е възразила срещу същата, поради което на
основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за „Агенция за контрол на просрочени задължения“
ООД е възникнал правен интерес от завеждане на установителен иск за вземанията на
дружеството срещу него.
Твърди се, че обстоятелството, въз основа на което е издадена заповед за изпълнение е
1
подписан Договор за паричен заем № 4054780 от 08.02.2021 г. между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД като заемодател и М. А. М. като заемател, по силата на който е отпуснат
кредит в размер на 1300 лева, сключен при спазване на разпоредбите на Закона за
потребителския кредит, както и Договор за предоставяне на поръчителство № 4054780 от
08.02.2021 година между М. А. М. /потребител/ и „Файненшъл България“ ЕООД
/поръчител/.
Сочи, се че длъжникът се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно условията
на сключения договор, като заплати сума в размер на 1432.85 лв., ведно с договорната лихва
на 5 погасителни вноски за срок от 5 месеца, всяка в размер на 286.57 лв. /включваща
първоначална главница и договорна лихва/.
Посочва се, че длъжникът е извършвал плащания по задължението в размер на 940.00
лева, като към момента дължимата главница по Договор за паричен заем № 4054780 възлиза
в размер на 837.67 лв.
Твърди се, че съгласно клаузите на договора за заем, заемателят се е задължил в 3-дневен
срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя едно от следните
обезпечения:
1.Две физически лица - Поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания:
да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение;
нетния размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с
„Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да
няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има - кредитната му
история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус "период на просрочие от 0 до 30
дни"; Поръчителят подписва договор за предоставяне на поръчителство.
2.банкова гаранция с бенефициер - Заемодателя, за сумата по чл.2, т. 7, със срок на
валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор.
3.Одобрено от Заемодателя Дружество - поръчител, което предоставя гаранционни
сделки.
В тази връзка се твърди, че на 08.02.2021 г. между М. А. М. /Потребител/ и „Файненшъл
България" ЕООД /Поръчител/ е сключен Договор за предоставяне на поръчителство с №
4054780, по силата на който потребителят възлага, а поръчителят се задължава да сключи
договор за предоставяне на поръчителство с „Изи Асет Мениджмънт" АД, ЕИК *********,
по силата на който да отговаря солидарно с Потребителя пред „Изи Асет Мениджмънт" АД,
за изпълнението на всички задължения на Потребителя, възникнали съгласно Договор за
паричен заем № 4054780, както и за всички последици от неизпълнението на задължението
по Договора за паричен заем, както следва: задължение за връщане на заемната сума;
задължение за плащане на възнаградителна лихва; задължение за плащане на законна лихва
за забава в случай на забава на плащането, разходи за събиране на вземането, съдебни
разноски, адвокатски хонорари.
Заявява се, че в Договор за предоставяне на поръчителство № 4054780 е уговорено, че
същият влиза в сила, в случай че заемателят не изпълни задълженията по сключения
Договор за паричен заем в указания срок да предостави обезпечение - поръчителство от две
физически лица или банкова гаранция, като страните са уговорили, че за поемане на всички
задължения по Договор за паричен заем № 4054780, Потребителят дължи възнаграждение
по гаранционна сделка /поръчителство/ на Поръчителя в размер на 792.15 лв., платимо
разсрочено на вноски. Посочва се, че вноските са дължими на падежа на плащане на
погасителните вноски по Договора за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт" АД.
Сочи се, че „Файненшъл България" ЕООД е търговско дружество, вписано като
финансова институция в Регистъра на БНБ за финансовите институции, с основен предмет
на дейност: предоставяне на гаранционни сделки по занятие.
Дружеството извършва търговската си дейност в съответствие с всички необходими
законови разпоредби, относими към упражняването на такъв вид търговска дейност. Именно
2
в това си качество - на търговец, Дружеството следва да получава съответно
възнаграждение по всяка сключена от него гаранционна сделка (поръчителство), с цел
гарантиране изпълнението на всички парични задължения на Потребителя, възникнали
съгласно Договора за паричен заем. С оглед на изложеното следва да се преценяват
приложимите към това правоотношение законови разпоредби, а именно тези на Търговския
закон.
Твърди се, че за ползването на предоставената заемна сума по сключения Договор за
паричен заем № 4054780 от 08.02.2021 г. между страните, ответникът дължи договорна
лихва, в размер посочен в договора, като в настоящия случай начислената договорна лихва е
в размер на 54.28 лв. за периода от 10 март 2021 г. - датата на първата вноска до 08 юли 2021
г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Твърди се, че длъжникът М. А. М. не е изпълнила договорното си задължение да върне
заемната сума съгласно условията на договора за паричен заем, поради което на 01 декември
2021г. заемодателят „Изи Асет Мениджмънт" АД е отправил искане в писмен вид за
изпълнение на целия дълг от солидарно задълженото дружество-поръчител „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Сочи се, че вследствие на това Дружеството-поръчител
„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, е заплатило дължимата сума в пълен размер на 911.05
лв. към „Изи Асет Мениджмънт" АД на 06.12.2021 г., поради което съгласно клаузите от
Договора за предоставяне на поръчителство дружеството-поръчител е встъпило в правата на
удовлетворения кредитор - „Изи Асет Мениджмънт" АД - и от този момент за него възниква
правен интерес за предявяване на претенции по съдебен ред срещу Заемателя.
Твърди се, че ответникът е трябвало да изплати целия заем на 08.07.2021 г. - последната
падежна дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички
падежи на тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава
виновно да не изпълнява задълженията си съгласно Договор за паричен заем № 4054780 от
08.02.2021 г. и Договор за предоставяне на поръчителство, поради което
заемателят/потребителя дължи лихва за забава /мораторна лихва/ в общ размер на 54.43 лв.
от 09 юли 2021 г. - деня следващ последната погасителна вноска до датата на подаване на
заявлението - 25 май 2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от момента на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Посочва се, че за периода 13.03.2020г. до 13.07.2020г. включително не е начислявана
лихва по процесното задължение, съобразно разпоредбите на чл. 6 от ЗАКОН за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците.
Твърди се, че на 02.03.2020 г. е сключен Рамков договор за Покупко- продажба вземания
(цесия) и Приложение № 1 към него от 06.12.2021 г. между „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК ********* (цесионер) и „ФАЙНЕНШЪЛ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК: *********, (цедент), по силата, на който вземането е
прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения" ООД изцяло с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности.
Заявява се, че „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е упълномощило „Агенция за контрол
на просрочени Задължения“ ООД, в качеството си на цесионер по договор за прехвърляне
па взсмаиия/цссия/ от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за
извършената цесия.
Посочва се, че към настоящата искова молба се прилага Уведомление за извършена цесия
от името на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД чрез „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ООД, което се моли да бъде връчено на ответника, ведно с исковата молба и
приложенията към нея.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, е направено
искане съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК.
С Разпореждане № 2974/11.11.2022 г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка
3
за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявеният с нея иск, в
съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата към нея е изпратен на ответника М. А. М. и
връчен лично на нея на 20.01.2023 година.
В указания от съда едномесечен срок ответникът не е депозирал писмен отговор.
С определение № 411/11.03.2023г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от ГПК делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклада по делото и ги е
напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законния
представител, представено е писмено становище, с което се поддържа исковата молба, като
по същество пледира за уважаването на предявените искове, чрез постановяване на
неприсъствено решение и присъждане на разноските съобразно списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание ответницата, не се явява, редовно призована.
Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по делото
доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение
по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца,
чрез пълномощника си чрез депозирана молба преди провеждане на откритото по делото
съдебно заседание на 29.05.2023 година е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК при наличие на посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено
решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
В първото по делото съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощник в
депозирана молба на 29.05.2023 година е направило искане за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника по делото. Съдът след като констатира, че
ответникът не е представил отговор на исковата молба в дадения едномесечен- преклузивен
срок, не се е явил лично или чрез процесуален представител в първото по делото съдебно
заседание, а също и не е направил искане делото да се разгледа в негово отсъствие, намира
че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239,
ал.1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение. В срока за отговор по реда на
чл.131 от ГПК ответникът не е представил такъв, като последиците за това са му били
изрично съобщени с нарочно съобщение редовно връчено на 20.01.2023г. - арг. на чл. 239,
ал. 1, т. 1 от ГПК, същият не се е явил в първото по делото съдебно заседание, проведено на
31.05.2023г., въпреки редовното си призоваване, а също и не е направил искане пред съда
делото да бъде разгледано в негово отсъствие - арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявените искове от ищцовото
4
дружество се явяват и вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства към нея - арг. чл.239, ал. 1, т.2 от ГПК, а
именно: Договор за паричен заем №405780/08.02.2021 година, Договор за предоставяне на
поръчителство №4054780/08.02.2021 година, ведно с приложение към Договор за
предоставяне на поръчителство от дата 02.03.2021 година, Погасителен план към Договор за
потребителски кредит №405780/08.02.2021 година,Рамков договор за прехвърляне на
парични задължения /цесия/ от дата 02.03.2020 година, Приложение № 1/06.12.2021 година,
Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, Актуализирано искане за
заплащане от „Изи Асен Мениджмънт“ АД до „Файнешъл България“ ЕООД от дата
01.12.2021 година, Платежно нареждане за сумата от 911.05 лева от дата 06.12.2021 година,
Уведомление до М. А. М. от "Файненшъл България" ЕООД, Удостоверение с изх. №
20221128140535/28.11.2022 година, като следва да бъде признато за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които по ч. гр. д. №
1246/2022 г. по описа на РС-Благоевград е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение, за които е предявен настоящия иск.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед направеното искане
на ищцовото дружество, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество сумата в размер на 121,56 лв. държавна такса по исковото производство по гр.д.
717/2022 г. и 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, във
връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, което според съда е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и със сторените процесуални
действия от юрисконсулта.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди
с оглед уважаване на исковете. Съобразно изхода от делото, ответника следва да бъде
осъден да заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер от
18,93 лв. - държавна такса внесена по ч.гр.д. № 1246/2022 г. и сумата от 33,28 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Извън посоченото настоящият съдия-докладчик констатира, че предходен такъв не е
определил правилно дължимата държавна такса по делото, като е указал на ищеца да внесе
сумата от 121, 56 лв. държавна такса, която е внесена. Настоящият съдия докладчик намира,
че в случая е останала несъбрана държавна такса в размер на още 9, 51 лв., поради следното:
Във връзка с проведеното заповедно производство по чл. 410 ГПК ищецът, като заявител, е
заплатил държавна такса в размер на 28, 44 лв., представляваща 2% върху сбора от
търсените суми (чл. 12, т. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК /по-нататък само Тарифата по ГПК/). С разпореждане обаче заповедния
съд е отхвърлил част от претендираните със заявлението суми като е издал заповед за
изпълнение на парично задължение за сумите, които са предмет на настоящото
производство и е присъдил държавна такса съобразно тази уважена част от заявлението в
размер на 18, 93 лв. При депозиране на исковата молба по чл. 422 ГПК се дължи довнасяне
на таксата, която се определя върху защитавания интерес, но не по-малко от 50 лв. (чл. 1 от
Тарифата по ГПК), като се приспада внесената такса по заповедното производство
(аргумент от чл. 415, ал. 4 ГПК). А при защита на различни интереси, какъвто е
разглежданият случай, се събира минимална такса за всички интереси (чл. 72, ал. 2 ГПК). В
случая дължимата държавна такса за исковото производство е в размер на 150, 00 лв., от
която обаче следва да се приспадне само внесената в заповедното производство държавна
такса, касаеща сумите по заповедта и респ. исковото производство, а не цялата държавна
такса, внесена в заповедното производство, така както е процедирал предходния съдия-
докладчик. В тази връзка съдът констатира, че е останала несъбрана сумата от 9, 51 лв.,
държавна такса, която на основание чл. 77 от ГПК следва съдът да събере. В случая и
доколкото искът се уважава то намира, че следва да бъде осъдена да внесе останалата
дължима и несъбрана държавна такса ответницата.
Видно от справка от ТР към настоящият момент ищцовото дружество е „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
5
управление гр.С.......... представлявано от И........ и Я...... поотделно.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на
неприсъствено решение, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на М. А. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Б.......... ЧЕ ДЪЛЖИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С......., представлявано от Я..........
следните суми, за които по ч.гр.д. № 1246/2022г. по описа на РС-Б........ е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение № 660/30.05.2022г., а именно: сумата от 837, 67 лв.
/осемстотин тридесет и седем лева и шестдесет и седем стотинки/– главница, ВЕДНО със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-
30.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 54, 28 лв. /петдесет и
четири лева и двадесет и осем стотинки/-договорна лихва за периода от 10.03.2021 г. до
08.07.2021 г.; сумата от 54, 43 лв. /петдесет и четири лева и четиридесет и три стотинки/ -
мораторна лихва за периода 09.07.2021 г.- 25.05.2022 г., произтичащи от Договор за паричен
заем № 4054780/08.02.2021г., сключен между М. А. М. /Заемател/ и “Изи Асет
Мениджмънт” АД /Заемодател/ , заплатени от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на „Изи
Асет Мениджмънт“ АД, като на 02 март 2020 г. е сключен Рамков договор за Покупко-
продажба вземания (цесия) и Приложение № 1 към него от 06 декември 2021 г. между
„АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ“ ООД, ЕИК *********
(цесионер) и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, (цедент), по силата, на
който вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на просрочени задължения”
ООД,
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр. Б....... ДА ЗАПЛАТИ на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.С..... представлявано от Я.........., сумата
от 221,56 лв. /двеста двадесет и един лева и петдесет и шест стотинки/, представляваща
направени в хода на исковото производство разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение и сумата от 52,21 лв. /петдесет и два лева и двадесет и една стотинки/,
представляваща сторени разноски в заповедното производство.
На основание чл. 77 от ГПК ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.
Б........ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд-Благоевград сумата от 9, 51 лв. /девет лева и
петдесет и една стотинки/, представляваща дължима държавна такса, както и сумата от 5, 00
лв. /пет лева/, в случай, че се наложи издаване на изпълнителен лист за събиране на
посочената сума.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната
страна.
Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6