№ 1150
гр. Бургас, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА
Административно наказателно дело № 20232120203582 по описа за 2023
година
Образувано е по жалба на „Л.“ КД с ЕИК: ****, срещу Наказателно
постановление № 003388/09.08.2023 г. на Директора на „Регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол“ към Главна дирекция "Контрол на пазара" при
Комисия за защита на потребителите (КЗП), с което за нарушение на чл. 68в, ал. 1 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП), вр. чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП, на основание чл.
210а от ЗЗП, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 25000 лв.
С жалбата се оспорва наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно, поради което се моли за неговата отмяна. В условията на
евентуалност се иска изменение на размера на наказанието до законоустановения
минимум. Претендират се разноски.
В открито съдебно заседание дружеството-жалбоподател, редовно призовано, се
представлява от адв.В.Г. от САК, който поддържа жалбата, като доразвива доводите в
нея в депозираната впоследствие писмена защита.
За административнонаказващия орган - Директор на Регионална дирекция за
областите Бургас, Сливен и Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на пазара” при
Комисията за Защита на потребителите се явява юрисконсулт М., който оспорва
жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление и присъждане на
разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок
1
за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (видно от разписката самото НП - то е връчено на
представител на жалбоподателя на 05.08.2023 г., а жалбата е депозирана не по-късно от
16.08.2023 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ
на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по
съдебния контрол намира за установено следното:
На 09.05.2023 г., в ****, служители на КЗП извършили проверка в магазин „Л-“,
стопанисван от жалбоподателя, по повод депозирана жалба от потребител, заведена с
вх. № Ц-03-3763/06.04.2023 г. В хода на проверката било установено, че се предлагат за
продажба протеинови барчета „Born Winner“, “Stracciatella”, в опаковка от 60 гр., с
обявена продажна цена от 3,19 лв/бр при наличност 28 бройки. Процесният протеинов
бар бил възложен за изследване в независима и акредитирана лаборатория за изпитване
„А“ при „Д.“ ООД относно информацията за количественото съдържание на
въглехидрати, захари и хранителни влакна в протеиновия бар. В резултат на
направеното изследване с протокол № 22230/28.04.2023 г. било установено, че
реалната стойност на съдържащия се въглехидрат в продукта е в размер на 39,85 гр. на
100 гр., а съдържанието на въглехидрат, посочен на етикета е 9 гр. на 100 гр.; реалната
стойност на съдържащите се захари в продукта е в размер на 29,86 гр. на 100 гр., а
съдържанието, посочено на етикета е 4,2 гр. на 100 гр.; а реалната стойност на
съдържащите се хранителни влакнини в продукта е в размер на 2,17 гр. на 100 гр., а
съдържанието, посочено на етикета е 30 гр. на 100 гр.
Контролният орган след запознаване с констатациите от извършените
изпитвания и доказателства по преписката решил, че е налице заблуждаваща нелоялна
търговска практика, по смисъла на чл. 68в, във връзка с чл. 68г, ал. 4, във връзка с чл.
68д, ал. 1 предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/
от Закона за защита на потребителите.
Мотивите на АНО са, че протеиновите барчета се използват главно от
физически активни хора, професионални спортисти или любители на спорта. За да
изгради мускули, човешкото тяло се нуждаело от протеин, предвид което тази група от
хора консумирала продукти с високо съдържание на белтък и ниско съдържание на
захари и въглехидрати. Относно качеството на протеиновите барчета няма предвидени
нормативно установени стандарти, поради което преценката за това дали да закупи или
не този вид стока, потребителят взема преди всичко въз основа на информацията,
която получава относно съдържанието на продукта и посочените показатели на гърба
на опаковката. В тази връзка било изключително важно за хората, които купуват
продукти от този вид е да получават вярна, точна и адекватна информация относно
2
съдържанието продукта, който купуват.
След направените изследвания в независима и акредитирана лаборатория, се
установило, че информацията за количественото съдържание на хранителните
вещества белтък в протеиновия бар е невярна и се различава от действителната.
Представена по този начин, информацията относно съдържанието на хранителните
вещества в протеиновия бар, предлаган за продажба в „Л-“, въвеждала в заблуждение
средния потребител и водило до вземането на търговско решение, което потребителя не
би взел без използването на тази търговска практика.
За така установеното нарушение на 08.06.2023г. бил съставен АУАН с № 003388
в присъствието на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. Актът
бил надлежно връчен и подписан без възражения. Такива били представени в срока по
чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въпреки това, сезиран с преписката, административнонаказващият орган издал
атакуваното поснастоящем наказателно постановление № 3388/09.08.2023 г., в което
фактическото описание на нарушението и правната му квалификация са идентични с
посочените в акта, и за това деяние на „Лидл България“ ЕООД, била наложена
имуществена санкция в размер на 25000 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните
по делото материали по АНП, както и от гласните и писмените доказателства събрани в
хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда
изцяло.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна
проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и
обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно
наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи
следните правни изводи:
Наказателно постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН съставен
от оправомощено за това лице, видно от приложената Заповед № 7/06.01.2023 г. на
Председателя на КЗП. Административнонаказателното производство е образувано в
срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в
шестмесечния срок, като е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването
на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото на
жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в
какво е „обвинен“ и срещу какво да се защитава. Въпреки това съдът счита, че в
конкретния случай вмененото административно нарушение е останало недоказано по
следните съображения.
Нормата на чл. 68в ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. В
съответствие с § 13, т. 23 ДР ЗЗП „търговска практика“ е всяко действие, бездействие,
3
поведение, търговска инициатива или търговско съобщение, включително реклама и
маркетинг, от страна на търговец към потребител, което е пряко свързано с
насърчаването, продажбата или доставката на стока или предоставянето на услуга на
потребителите. Съгласно чл. 68г, ал. 1 ЗЗП дадена търговска практика е нелоялна, ако
противоречи на изискването за добросъвестност и професионална компетентност и ако
променя или е възможно да промени съществено икономическото поведение на
средния потребител, към когото е насочена. Освен тази обща дефиниция на нелоялната
търговска практика, разпоредбата на чл. 68г, ал. 4 ЗЗП изрично определя две категории
нелоялни търговски практики – „заблуждаващите търговски практики“ и „агресивните
търговски практики“, които, когато отговарят на изискванията, посочени в чл. 68д -
68к ЗЗП, са винаги нелоялни. Тези практики се считат за нелоялни, без да бъдат обект
на оценка на изискванията на чл. 68г, ал. 1 ЗЗП, защото самият законодател ги е
определил като такива.
Не може да бъде приет извода на АНО, че при осъществяване на своята
дейност, жалбоподателят е използвал невярна информация относно съдържанието на
процесия артикул, която да е подвела средния потребител и въз основа на което
последният да е взел решение, което не би взел без използването на търговската
практика. Съдът е на мнение, че поведението и действията на жалбоподателят се
свеждат само и единствено до излагане на артикула за продажба в търговския обект и
обозначаването на продажната цена на същия. Предлагането на даден продукт в
търговската мрежа на дружеството не включва предоставяне на информация различна
от хранителните стойности, обявени върху етикетите им. Той се излага за продажба
във вида, в който е бил доставен от производителя - в опаковката и съдържанието от
производителя, без същата да е непроменена и недопълвана от жалбоподателя. Няма
констатации от страна на контролните органи и АНО във връзка с констатирано
обстоятелство, че дружеството е извършило, променило съдържанието на
хранителните стойности върху протеиновият бар, или пък да е променяло
съдържанието на белтъчини в продукта. Същият е бил изложен, представен за
продажба във вида, в който му е бил доставен. От друга страна разпоредбата на чл. 9,
ал.4 от ЗЗП забранява на търговците да отстраняват или променят етикета,
маркировката или друга информация, дадена от производителя или вносителя,
доколкото това действие може да има за резултат подвеждането на потребителите.
Определянето на една търговска практика като нелоялна, заблуждаваща и подвеждаща
по смисъла на чл. 68д, ал. 1, предл. първо от ЗЗП предполага установяване на
поведение, проявено чрез действие или бездействие от страна на търговеца, довело до
предоставяне на невярна информация.
В случая информацията от съдържанието на протеиновия бар изхожда от
неговия производител, а не от дружеството, което само предлага за продажба дадения
артикул. Ако се следва логиката на АНО би се достигнало до извод, че всеки
4
хипермаркет, магазин и търговец, който предлага за продажба дадени стоки/артикули
следва да ги подложи на изследване и съответно да установи дали съдържанието на
артикула е такова, каквото е описано на етикета му и поставено от производителя на
опаковката му. Разбира се, съдът е на мнение, че това действително няма как да бъде
направено, не е нормативно предвидено и изисква изключителен ресурс от време и
средства, което води до извода, че не е налице нелоялна, заблуждаваща и подвеждаща
търговска практика от страна на търговеца, който продава продукт опакован и
етикиран от производителя.
Предвид изложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл.
68д, ал. 1 във връзка с чл. 68г, ал. 4 от ЗЗП и поради това издаденото НП следва да
бъда отменено изцяло.
В конкретния случай, с оглед изхода на правния спор, разноски се дължат в
полза на жалбоподателя, но доказателства за направени такива не са представени.
Така мотивиран, Районен съд-Бургас, ХХ наказателен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 003388/09.08.2023 г., издадено от
Даниела Бонева – Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и
Ямбол – към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за Защита на
потребителите (КЗП), с което за нарушение на чл. 68д, ал. 1, вр. с чл. 68г, ал. 4 от
Закона за защита на потребителите (ЗЗП), и на основание чл. 210а от същия закон, на
„Л.“ КД с ЕИК: **** е наложена имуществена санкция в размер на 25000 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото
адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5