РЕШЕНИЕ
№ 96
гр. Сливен, 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Минчо Ст. Минев
при участието на секретаря РОСИЦА ПЛ. ДЗОБЕЛОВА
като разгледа докладваното от Минчо Ст. Минев Гражданско дело №
20212230105042 по описа за 2021 година
В исковата си молба М. П. П. от Сливен излага, че до 2018-та година дъщеря й-
ответницата М. Г. И., живяла на квартира, докато самата тя- в оставен в наследство от баща
й апартамент, на административен адрес: гр.Сливен, кв.“Даме Груев“ бл.11, вх.“Д“, ап.3.
Често в общите им разговори дъщеря й я увещавала да започнат да споделят това жилище,
като заживеят съвместно в него въпреки, че по нейно- на ищцата, мнение, двете никога не са
имали особено близки отношения. П. твърди, че в определен момент се наложило да
отсъства от апартамента поради лечение от пневмония, а когато се завърнала И. й заявила,
че е уговорила с адвокат да й прехвърли притежаваните от нея идеални части от него, с
което тя- майката, да бъде удовлетворена от продажбата, а дъщерята- удовлетворена от
факта, че ще има собствено жилище. В исковата си молба П. заявява, че не разбрала и никой
не й обяснил, какви всъщност са намеренията и каква е целта на тези намерения, за
разговори с адвоката. Въпреки това, през лятото на 2018г. се срещнала с адвокат и след
увещания от дъщеря си да подпише за прехвърляне на идеалните си части при условията на
продажба, я завела при нотариус и там положила подписа си върху документ, чието
съдържание на разбирала, въпреки разясненията от нотариуса и съмнителните обяснения от
дъщеря й. Всъщност, била подведена- поради липсата на житейски опит при подобни
действия и липсата на правна култура, да положи подписа си и да се съгласи с
прехвърлянето на идеалните части от имота срещу задължението на дъщеря й да я гледа и
издържа, а самата тя да продължи да ползва апартамента до смъртта си. Тогава не я смутил
факта, че не получава от дъщеря си пари, защото мислела, че двете ще уредят въпроса в
последствие, като майка и дъщеря. Така също твърди, че в деня на срещата с нотариуса
1
дъщеря й се държала сприхаво и се стремяла да дава малко обяснения пред нотариуса за
отношенията помежду им, като се ограничавала с фрази, че майка й е наясно със сделката.
Предпоследното изречение от втората страница на исковата молба явно трябва да се
възприема като твърдение на П., че не е прочела съдържанието на подписания пред
нотариуса документ /без да го назовава конкретно/, както и че не е било по възможностите й
самостоятелно да разтълкува коректно и правилно съдържанието му, а сторила това едва в
последствие, с помощта на сина си и други хора.
Отрича че, както е записано в договора, дъщеря й се е грижила за нея в годините
преди подписването му, като в тази връзка изтъква факта, че в продължение на четири
години преди това И. е живяла при съпруга си. Твърди също, че след сключване на договора
дъщеря й продължила да живее в апартамента, но вече започнала да се намесва в живота и
личното й пространство, и да я контролира. Използвала я за домакинска работа, тъй като
сама нямала способности да се грижи за ежедневието и дома, а отделно от това ограничавала
комуникацията й с приятелки, познати и съседи. Твърди, че дъщеря й никога не я е
обгрижвала, а тя-ищцата, все повече имала нужда от това, тъй като страдала от не малко
заболявания. Според нея, дъщеря й никога не се е чувствала задължена да я издържа и гледа
и всъщност обръщала внимание само на собствения си, личен живот. П. е категорична също,
че единствените средства, с които е разполагала през цялото време, са онези, които спестява
от пенсията си и с които заплаща сметки, консумативи, задължения за такси и данъци за
апартамента.
Така също, дъщеря й заминала за Германия, като я оставила сама и без да се
интересува от състоянието й; от нарастващите й с оглед напредването на възрастта и
влошаване на здравословното състояние нужди. Преустановила и контакти по телефона с
нея, като се чували единствено, за да я информира, че й изпраща около 150 евро месечно, но
с тях се налагало да погасява задължения на дъщеря си, а за нея не оставали никакви
средства, което я принуждавало да продължава да заплаща задължения като за
консумативни разходи, а и за лекарства, с лични средства. Твърди, че И. дори започнала да й
предлага да развалят договора, но при условие, че майка й й заплати 25 000лв.
П. твърди и че при поредно кратко завръщане от чужбина в Сливен, дъщеря й
сменила бравата на вратата и така преустановила достъпа й до апартамента. Това пък
наложило да се премести при сина си, където и понастоящем живее, под наем.
Изложеното я мотивира да поиска от съда да унищожи договора като сключен от
нея като прехвърлител поради изпадането й в грешка относно предмета му, тъй като е била
невярна представата у нея за това, което е договаряла към момента на сключването,
представяйки си, че е дала съгласието си за сключването на договор за покупко-продажба.
И. счита, че е налице и измама, защото е била въведена от дъщеря си в заблуждение
касателно предмета на договора, като са укрити от дъщеря й факти за това каква сделка
всъщност сключват и какво е естеството на задълженията й към нея.
2
П. предявява, в условията на евентуалност, и иск договора да бъде развален, поради
неизпълнение на задълженията на дъщеря й да я издържа и гледа.
Ищцата претендира сторените от нея разноски по делото.
На М. И., и съпруга й, като ответници, бяха връчени преписи от исковата молба и в
срок те депозират писмени отговори. Оспорват исковете и обстоятелствата, на които са
основани. Също претендират разноски.
В проведените по делото съдебни заседания страните се явяваха лично. Бяха и
представлявани от процесуални представители по пълномощие-адвокати, като заетите от
тях в писмен вид позиции останаха непроменени.
След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са
установени следните факти:
Видно от нотариален акт № 84, том ІІІ, дело 421/2018г. по описа на нотариус с рег.
№ 128 Ел.Ш., на 20.06.2018г. в него е извършен договор, по силата на който М. П. П.
прехвърля на дъщеря си М. Г. И. собствените си 5/6 ид.части от самостоятелен обект с
идентификатор 67338.563.221.5.3- апартамент в гр.Сливен, кв.“Даме Груев“ бл.11, вх.“Д.“,
ет.1, ап.3, срещу задължението на втората от тях да издържа и гледа първата, като й
осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до тогава, както и срещу грижите,
които е получила от нея до момента на сключването на договора. Предвидено е също, че
прехвърлителката ще си запази правото на ползване на имота докато е жива.
Видно от документът, представляващ лист № 60 от делото- удостоверение,
издадено от община Сливен, М. И. и К. М. Ф. са съпрузи, сключили граждански брак на
27.12.2016г.
Събрани бяха гласни доказателствени средства, чрез разпита на свидетелите А.С.А.,
Л.Г.Й.-син на ищцата и брат на ответницата, Я.Й.К., Ц.К.Ш. и И.И.С..
Първи от тях бе разпитан А.А.. Както на съдебният състав, така и на адвокатите на
страните по делото, а и на самите страни, е добре известно, че е адвокат от АК Сливен. От
показанията му съда приема, че той именно е подготвил документите за сключването на
процесната сделка. В това му качество е бил посетен през лятото на 2018-та година, от
лично непознаните му до него момент М. П. и М. И., като още с влизането си в кантората
първата от тях го уведомила, че иска да прехвърли апартамента си на втората-дъщеря й,
срещу гледане и издръжка, като съобщила, че и без друго до момента само тя я гледа. Също,
че след този разговор се е провела последваща среща, на която двете жени предали на
3
адвоката схемата и данъчната оценка на апартамента, с които по негово указание се
снабдили. Така също, майката хвалила дъщеря си как се грижи за нея, как се интересува от
нея, поради което била съгласна в договора да бъде записано, че прехвърля идеалните си
части от апартамента на дъщеря си вкл. и за грижите и гледането, които е осъществила за
нея и до момента. Установява се, че едва на третата им среща- на следващия ден, адвоката е
изготвил документите за сделката, след което отишли при нотариуса. Последният изрично
прочел цялото съдържание на договора и след като и двете се съгласили с написаното в него
и прочетено от нотариуса, се подписали.
Съдът кредитира тези показания на първо място, защото свидетеля е очедвидец и
дори повече- сам е участвал в създаването на фактите. Така също, съда няма основание да се
съмнява в казаното от свидетеля- защото то не се опровергава от останалия събран
доказателствен материал, а и това са показания на колега-юрист, практикуващ от дълги
години адвокатска професия. Нещо повече, няма основание да се допусне дори, че
показанията бяха дадени в резултат на заинтересованост от изхода на делото, а и може да се
вярва на свидетеля, защото той точно е запомнил и възпроизведе фактите, като тази му
услужлива памет има своето обяснение- след извършване на сделката узнал, че син на по-
възрастната от двете жени, съотв.- брат на другата, е негов бивш съученик. Впрочем, точно
този бивш съученик е друг от разпитаните по делото свидетели- Л. Й., който потвърди
отдавнашното им познанство. За него обаче не може да се направи същия коментар. Според
съда, точно за свидетели като него е създадена разпоредбата на чл.172 от ГПК, тъй като
показанията си той даваше по начин, че да са в полза на една от страните, а именно- ищцата.
Съдът счита, че той е заинтересован от изхода на делото и в резултат на тази
заинтересованост даде показанията си, защото в момента живее с П. или по-скоро- ищцата
живее при него, в едно домакинство; така също, защото, дори по негово признание, а това бе
съвсем видимо и бе установено и от съдията-докладчик като придобити впечатления в
съдебна зала, свидетеля е в лоши отношения със сестра си. Дори съдията-докладчик като
председател на съдебния състав в проведеното открито заседание се видя принуден да
отбележи в протокола за заседанието особеното поведение на свидетеля Й., а именно, че за
разлика от отговорите на въпроси, поставяни му от адвоката на ищцата, при отговорите на
повечето от въпросите на адвоката на ответницата и при отговори на въпроси на съда
свидетеля даваше уклончиви, не конкретни отговори, което налагаше както адв.Х. /адвоката
на ответницата/, така и председателя на съдебния състав, да му задават няколко пъти един и
същ въпрос, като в крайна сметка някои въпроси останаха без отговори.
Нещо повече, надежността на отговорите на този свидетел бе силно
компрометирана, защото се установи, че той дори не казва истината, поне за един конкретен
факт, което наложи провеждането на очна ставка между него и свид.А.- тъй като последния
при разпита му, проведен първи по време, заяви, че след сключването на договора Й. го е
посетил два пъти в адвокатската му кантора, с цел да узнае съществува ли възможност той
да бъде развален, докато свид.Й. при разпита му заяви, което и потвърди при поставен му
от съда въпрос, че е ходил само веднъж при адв.А.. Все пак, от показанията му съда приема,
4
че в годините преди 2018-та той именно е живял с ищцата в процесното жилище, докато
сестра му е била на квартира. След като обаче се изнесъл от апартамента на майка си, в него
се нанесла сестра му. От показанията му и от поведението му в съдебна зала съда приема, че
той не само е във влошени отношения със сестра си, но и е бил в такива и с майка си, докато
двамата са живяли заедно в кв.“Даме Груев“бл.11, ап.3, както и че именно влошаването на
отношенията им е причината той да напусне това жилище. От неговите показания съда
приема също, че съпругът на сестра му е изпращал пари на ищцата по банков път от
чужбина, като преводите са били осъществявани около 19-то - 20-то число на месеца.
Не много различно е мнението на съда за свидетелката Я.К.. Така е не толкова,
защото е приятелка на ищцата, а поради начина, по който свидетелстваше, показателно за
което е ползвания от нея израз, че М. вкарала майка си в болницата. Възприемайки
самостоятелно този факт, а и след отговорите на предходните въпроси към тази свидетелка,
човек би останал с впечатлението, че ответницата се е държала зле с майка си и нещата за
последната така са се влошили, че се е наложило да влезе в болница. Изясни се обаче, след
поставени от пълномощника на ответницата въпроси, че всъщност П. е имала проблеми с
крака, което именно е наложило да постъпи за болнично лечение. И. само е помогнала за
това, като се е погрижила, уредила е, възможността и формалностите по постъпването. Ето
красноречив пример за свидетелстване, повлияно от една от страните- защото не само, че
ответницата не е причинила влизането на майка си в болница, но дори е направила
необходимото, за да я приемат там, защото е било наложително, с оглед здравословен
проблем.
Свидетелят Ц. Ш. бе твърде лаконичен в показанията си. Все пак от казаното от
него, както и от показанията на свидетелката С. съда приема, че ответницата се е грижела за
майка си още преди сключването на сделката между тях през 2018-та година. И двамата
описват случай през 2017-та година, когато П. е била приета в болница в гр.Сливен /“Царица
Йоана“/, за лечение на пневмония, като през целия престой там И. я посещавала всеки ден;
носила й храна.
Така също, наела свид.Ш. да извърши частичен ремонт в жилището на майка си-
процесния апартамент, разчистила го.
Тъй като поне в тази им част показанията на свид. С. съвпадат с показания на друг
свидетел /Ш./, а и защото тя не е в родствени или по-особени отношения с някоя от страните
по делото, съда счита, че може да се довери на отговорите на всички поставени към нея
въпроси. Така също, свидетелката е очевидец на не малко от фактите, за които изложи
възприятията си пред съда. Поради това от показанията й приема и че ответницата се е
грижила много добре за майка си, вкл. и след сключената между тях сделка; ходела да й
купува лекарства и храна; когато е в чужбина й изпращала пари по банков път; дори в
известен период от време наела жена, която да наглежда майка й. Показанията на тази
свидетелка са от съществено значение, защото част от тях са за това, че процесната сделка се
е случила, майката е прехвърлила собствените си идеални части от апартамента в кв.“Даме
5
Груев“ на дъщеря си, защото самата тя- ищцата, е поискала да постъпи така. Както заяви
свидетелката, М. И. имала желание да си закупи гарсониера в съседство с майка си, но П. й
заявила да не прави това, защото ще й прехвърли своята. Съдът дава вяра на тези показания,
защото те се подкрепят от показанията на друг, също като нея- независим, равно отдалечен
от двете страни, свидетел- адв.А. А., който заяви, че когато за първи път видял ищцата и
ответницата бил деня, в който те влезли в кантората му и П. му заявила, че го посещават,
защото желае да прехвърли на дъщеря си апартамента си, при това срещу издръжка и
гледане.
От документът, представляващ лист № 182 от делото съда приема, че в периода
м.06.2018г.- 26-.10.2022г. М. И. неколкократно е напускала РБългария и също така
неколкократно, се е завръщала от чужбина.
Множеството извлечения/разпечатки, за извършени банкови преводи,
представляващи голяма част от материалите по делото, съда няма да обсъжда, тъй като те са
обобщени от вещото лице по назначената именно с тази цел съдебно-счетоводна експертиза.
Въз основа на заключението по нея съда приема, че в периода м.12.2017г.- 09.06.2021г. от
чужбина, в полза на М. П., дъщеря й и главно-зет й, са наредили тридесет и осем превода на
различни парични суми, на обща стойност 10 750 евро или 20 973.25лв.
Така установените факти налагат следните правни изводи:
Предявени са в обективно съединяване няколко иска, целящи прекъсване на
създадената между страните по делото облигационна връзка, възникнала по силата на
договор, с който ищцата прехвърля на ответницата правото на собственост върху
притежаваните от нея идеални части от правото на собственост върху недвижим имот-
апартамент, в гр.Сливен. Тя е била собственик на 5/6 ид.части от апартамент №3 в кв.“Даме
Груев“ бл.11 и ги е прехвърлила на дъщеря си- ответницата по делото, чрез договор, често
сключван между роднини, особено близки родственици- срещу поето от приобретателя
задължение да издържа и гледа прехвърлителя. Ищцата счита, че този договор е унищожаем,
защото го е сключила поради изпадането й в грешка относно предмета му, тъй като е била
невярна представата у нея за това, което е договаряла към момента на сключването,
представяйки си, че е дала съгласието си за сключването на договор за покупко-продажба.
П. счита, че е налице и измама, защото е била въведена от дъщеря си в заблуждение
касателно предмета на договора, като са укрити от дъщеря й факти за това каква сделка
всъщност сключват и какво е естеството на задълженията й към нея.
Събраните по делото доказателства обаче не са в подкрепа на тезите, на теорията на
ищцата. Напротив, свидетелските показания и главно тези на първия разпитан по делото
свидетел-адвоката, както и личните впечатления на съда от ищцата, а и законово
установените правила на нотариалното производство за сключването на договор, с който се
6
прехвърля право на собственост върху недв.имот, „ги разбиват на пух и прах“. Така е,
защото съда е убеден, че П. е била напълно наясно какъв договор сключва; какъв документ
подписва пред нотариуса и защо го подписва. От показанията на свидетеля А. се установи
по категоричен начин, че неколкократно са й били разяснени и тя е била съвсем наясно,
предмета на договора, който ще сключи тя с дъщеря си, както и правата и задълженията на
всяка от тях като страни по него. Установи се, че сключването на процесния договор не е
еднократен, спорадичен акт, а е предшествано от проведена с адвоката консултация преди
това- както при, и главно тогава, първата и при последващата им среща, а при последната,
когато договора вече е бил подготвен от адвоката като документ. Той- адвоката,
неколкократно разговарял с ищцата, разяснил й всички обстоятелства по договора и едва
след като получил съгласието й /както и на дъщеря й, но по-важното в случая- съгласието на
ищцата/ пристъпил към изготвянето на проекта за договор. Свидетелят А. бе категоричен, че
И. е изглеждала изключително добре тогава; добре облечена; интелигентен човек. Съдът е
убеден, че такова е било състоянието й, защото подобни впечатления придоби от ищцата от
явяването й в провежданите съдебни заседания. Тя се явяваше и присъстваше на всички
открити заседания по делото, като особено в първото бе изключително активна, та чак
нетърпимо агресивна, като бе невъзможно- за адвоката й, и изключително трудно- за
председателя на съдебния състав, „да я укроти“ и по този начин да въведе ред в съдебната
зала- факти, които съда изрично отбеляза в протокола, съставен за проведеното заседание.
Както заяви свид.А., още с влизането си през 2018-та година в кантората му П. го
уведомила, че иска да прехвърли апартамента си на дъщеря си /М. И./, срещу гледане и
издръжка. Така също, П. била съгласна в договора да бъде записано, че прехвърлянето се
извършва вкл. и за грижите и гледането, които е получила от нея и до момента на сделката.
Така също, когато отишли при нотариуса, последния изрично прочел цялото съдържание на
договора и едва след като страните по него се съгласили с написаното в него и прочетено от
нотариуса, се подписали.
От друга страна, самото нотариално производство като процедура е достатъчна
гаранция за правата на страните по всяка извършена пред нотариус сделка.
Никак не бива да се подминава и обстоятелството, че всеки договор представлява
диспозитивен документ, поради което не може да е верен или неверен. За да е неистински
документ, трябва да е неавтентичен. Т.е., съда е длъжен да кредитира записаното в
процесния договор, а то е, че е за прехвърляне на право на собственост върху недв.имот
срещу поето от приобретателя задължение да издържа и гледа прехвърлителя, както и за
оказаните му такива до момента на сделката.
От друга страна, договора е с тежест за приобретателя по него. Така е, защото
прехвърлителката е запазила за себе правото на еднолично ползване на апартамента, докато
е жива. При това, клаузата е станала част от съдържанието на договора, съгласно
показанията на свид.А., по предложение на ответницата. Изключено е според съда да се
мисли, че приобретателя на договор като процесния ще се опитва и ще успее да заблуди
7
прехвърлителя за предмета на договора, а ще предложи прехвърлителя да си запази правото
на ползване на имота пожизнено. В резултат на тези свои действия/поведение ответницата е
придобила само т.н. гола собственост върху имота, което ще рече, че е собственик, който не
може на практика да ползва жилището, а вероятно и да го продаде, защото кой би купил
апартамент с живущ в него възрастен.
При тези съображения ще бъдат отхвърлени исковете на И. за унищожаване на
договора – иск с пр.осн.чл.28 ал.1 от ЗЗД, поради грешка в предмета му и иск с пр.осн.чл.29
ал.1 от същия нормативен акт- като сключен при измама, в резултат на въвеждането й в
заблуждение от дъщеря й касателно задълженията- на дъщеря й, по договора.
Ще бъде отхвърлен и иска за разваляне на договора. Съдът ще изложи становището
си по него по същество, тъй като условието, под което е предявен, се сбъдна- предходните
искове се отхвърлят. Искът с пр.осн.чл.87 ал.3 от ЗЗД също е неоснователен и недоказан,
защото не само ответницата не успя да ангажира доказателства, че не е получавала от
дъщеря си дължимите от последната престации по договора, а ответницата ангажира
доказателства, че е изпълнявала договорните си задължения. По една или друга причина,
майка и дъщеря не са живяли особено дълго време заедно след сключването на договора.
Ответницата заминала в чужбина- Германия, със съпруга си, където се установила да живее
и работи. Ясно е при това положение, че не може да се очаква, че тя ще предоставя на майка
си лично договорените грижи. Тя обаче е вложила необходимото старание и е предприела
необходимите действия, довели до трансформиране на задълженията й в задължение за
даване на издръжка, под формата на парични средства. Него тя е спазвала, тъй като от
заключението на вещото лице по назначената по делото експертиза, а и от показанията на
свидетели, в т.ч. осигурен от самата ищца- сина й, а и от обяснения, дадени в съдебно
заседание от самата ищца, се установи -отново категорично и безспорно, че ответницата е
превеждала постоянно, регулярно и по банков път от чужбина парични суми в евро на
майка си- по около 150 евро на месец. Това не е особено значима сума, но е „прилична“ като
за възрастен човек, пенсионер. Факт е, признат както от ищцата, така и от сина й при
разпита му, че преводите от ответницата са пристигали в онази част от съответния месец-
втората половина, когато пенсията на ищцата вече е привършвала. Т.е., по този начин, с
получаваните от И. парични средства, тя е допълвала бюджета си; осигурявала е нормалното
си съществуване. Това между впрочем П. е споделяла например на свидетелката С..
Впечатленията на последната са убедено именно такива- за оказвани от дъщерята грижи за
майката - както преди сделката, така и след това. Както заяви самата свидетелка, „М. много
се грижеше за нея, макар че беше на квартира“ и „След като М. излезе от болницата, тя
продължи да се грижи за нея“; също „Аз имам фризьорски салон, който е до аптеката и
виждах как М. постоянно тичаше за лекарства на майка си и тя я спаси, защото майка й
беше много болна.“; а също и, визирайки ищцата: „Не знам защо излезе /от апартамента,
бел. на съда/, защото бе толкова добре гледана от дъщеря си и не виждам причини.“ А
свид.А. бе категоричен, че, както вече се спомена по-горе, когато през лятото на 2018-та
8
година го посетили за първи път лично непознаните му до него момент М. П. и М. И., още с
влизането си в кантората първата от тях го уведомила, че иска да прехвърли апартамента си
на втората- дъщеря й, срещу гледане и издръжка, като съобщила, че и без друго до момента
само тя я гледа.
При този изход на делото и по аргумент за противното от ал.1 на чл.78 от ГПК, на
ищцата не се следват разноски. Поради това и няма да бъде уваженото и искането,
направено от адвоката й, да бъдат осъдени ответниците да му заплатят адвокатско
възнаграждение в условията на чл.38 от ЗАдв., за оказаната й от него безплатна адвокатска
помощ по делото.
Ответниците обаче имат право на такива- арг. от ал.3 на чл.78 от ГПК. С нарочен
акт съда освободи ищцата от заплащането на такси и разноски по делото, но това са такси и
разноски, дължими към бюджета, съотв. разноски за вещо лице, призоваване на свидетели и
т.н. Не е освободена обаче от отговорност по чл.78 ал.3 от ГПК за разноските, направени от
ответниците, в делото. Те са 300лв.- заплатено възнаграждение за вещото лице и им се
следват в пълен размер.
Водим от изложеното, Сливенски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от М. П. П. с
ЕГН: **********, от гр.Сливен и със съдебен адресат адв.Р. от СлАК против дъщеря й М. Г.
И. с ЕГН: ********** и нейния съпруг К. М. Ф. с ЕГН **********, двамата със съдебен
адресат адв. М.Х. от СлАК, иск с правно основание чл.28 ал.1 от ЗЗД, да бъде унищожен,
поради грешка у ищцата в предмета му, сключения от нея - М. П. П. с ЕГН: ********** с
дъщеря й М. Г. И. с ЕГН: ********** на 20.06.2018г. договор, извършен в нот. акт № 84,
том ІІІ, дело 421/2018г. по описа на нотариус с рег.№ 128 Ел.Ш., по силата на който й
прехвърля собствените си 5/6 ид.части от самостоятелен обект с идентификатор
67338.563.221.5.3- апартамент №3 в гр.Сливен, кв.“Даме Груев“ бл.11, вх.“Д.“, ет.1, срещу
задължението на втората от тях да издържа и гледа първата, като й осигури нормален и
спокоен живот, какъвто е водила до тогава, както и срещу грижите, които е получила от нея
до момента на сключването на договора.
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от М. П. П. с
ЕГН: ********** против дъщеря й М. Г. И. с ЕГН: ********** и съпруга й К. М. Ф. с ЕГН
********** иск с правно основание чл.29 ал.1 от ЗЗД, да бъде унищожен, поради измама,
сключения от нея - М. П. П. с ЕГН: ********** с дъщеря й М. Г. И. с ЕГН: ********** на
20.06.2018г. договор, извършен в нот. акт № 84, том ІІІ, дело 421/2018г. по описа на
нотариус с рег.№ 128 Ел.Ш., по силата на който й прехвърля собствените си 5/6 ид.части от
самостоятелен обект с идентификатор 67338.563.221.5.3- апартамент № 3 в гр.Сливен,
кв.“Даме Груев“ бл.11, вх.“Д.“, ет.1, срещу задължението на втората от тях да издържа и
9
гледа първата, като й осигури нормален и спокоен живот, какъвто е водила до тогава, както
и срещу грижите, които е получила от нея до момента на сключването на договора.
ОТХВЪРЛЯ като НЕДОКАЗАН и НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от М. П. П. с
ЕГН: ********** против дъщеря й М. Г. И. с ЕГН: ********** и съпруга й К. М. Ф. с ЕГН
********** иск с правно основание чл.87 ал.3 от ЗЗД, да бъде развален, поради
неизпълнение на задълженията на ответницата -приобретател, сключения от М. П. П. с ЕГН:
********** с дъщеря й М. Г. И. с ЕГН: ********** на 20.06.2018г. договор, извършен в нот.
акт № 84, том ІІІ, дело 421/2018г. по описа на нотариус с рег.№ 128 Ел.Ш., по силата на
който й прехвърля собствените си 5/6 ид.части от самостоятелен обект с идентификатор
67338.563.221.5.3- апартамент № 3 в гр.Сливен, кв.“Даме Груев“ бл.11, вх.“Д.“, ет.1, срещу
задължението на втората от тях да издържа и гледа първата, като й осигури нормален и
спокоен живот, какъвто е водила до тогава, както и срещу грижите, които е получила от нея
до момента на сключването на договора.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на М. П. П. с ЕГН: ********** да бъдат
осъдени М. Г. И. с ЕГН: ********** и К. М. Ф. с ЕГН ********** да й заплатят разноски по
делото, вкл. и в условията на чл.38 от ЗАдв.-възнаграждение на пълномощника й-адвокат по
настоящото дело- адв.Р. от АК Сливен.
ОСЪЖДА М. П. П. с ЕГН: ********** да заплати на осн.чл.78 ал.3 от ГПК на М.
Г. И. с ЕГН: ********** и К. М. Ф. с ЕГН **********, направените от последните разноски
по делото, в пълен размер- 300лв./триста лева/.
Решението подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред
Сливенски окръжен съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде чрез Сливенски
районен съд, в двуседмичен срок, течащ от момента на връчването му на съответната
страна.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
10