О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ / 2020г.
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
ІV с.
в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЮЛИЯ
БАЖЛЕКОВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
разгледа
докладваното от съдия СЪБЕВА
ч. гр.
д.№ 515 / 2020г.
Производството е по реда на чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
С частна жалба от К.Г.В. и Р.Х.В., предявена от
пълномощник- адвокат Е.С., е оспорено определение № 515/ 10.01.2020г. по гр.д.№
2300/ 2019г. на Варненски районен съд, 46-ти
състав, за прекратяване на
производството по делото поради недопустимост на предявения иск, на основание
чл.130 от ГПК.
Изложените са аргументи за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, постановен при допуснати
нарушения на процесуалния и материалния закон. Частните жалбоподатели – ищци,
твърдят наличието на правен интерес от водения отрицателен установителен иск,
като носителите на защитимо самостоятелно право на собственост, оспорено от
ответника . Считат, че изявлението на ответника, че не е собственик на имота
следва да бъде обсъдено във връзка с процесуалното му поведение, събраните
писмени данни и задължителните постановки на ТР № 8/ 2012г. на ОСГТК на
ВКС. Изразеното становище от ответника
по допустимостта и основателността на иска с писмения отговор, както и
поддържаното от процесуалния представител в първото съдебно заседание,
потвърждават наличието на спор за правото. Преценка за допустимостта на иска е
извършена служебно от съда с определение № 8647/ 06.07.2019г., потвърдена е в
съдебно заседание с допускане на неговото разглеждане. Искането е за отмяна на
определението за прекратяване и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия .
В срока за отговор е депозирано становище от Община
Аксаково, чрез гл.юрисконсулт Весела Юнакова, за неоснователност на жалбата и
законосъобразност на постановеното прекратяване, поради отсъствието на правен
интерес за ищците.
Съдът,
след преценка на възраженията съпоставимо с представените доказателства,
констатира:
Частната жалба е допустима и редовно предявена.
Исковото производство е по предявен от К. ***
отрицателен установителен иск, за признаване в отношенията между страните, че
ответникът не е собственик имот- УПИ XXXIV в кв.3 по плана на с.Долище , общ.Аксаково, обл.Варна. Твърдят, че са собственици на имота, придобит
по реда и при условията на §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ като се позовават на посочените
писмени доказателства и съставен
констативен нотариален акт № 69/ 1999г, всички приложени в заверени за
вярност копия. Твърдят също, че от предоставяне ползването на имота през 1990г.
упражняват фактическа власт и към
настоящия момент го владеят несмущавано и непрекъснато. В хода на провеждано
производство пред Административен съд-Варна са установили, че общината е
вписана като собственик на този имот в разписния лист към РЗП на с.Долище.
Твърдят, че това вписване не отговаря на статута на имота.
С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за недопустимост поради липса на правен интерес от предявяването на
отрицателен установителен иск. Аргументира това становище с посоченото от
ищците /в евентуалност/ основание на собствеността- давностно владение. Наведени са доводи, че
института на давността е неприложим, защото имотът е изваден от гражданския
оборот в един продължителен период и съответно не е бил обект на владелчески
действия. В евентуалност счита искът за
неоснователен.
Съгласно мотивите на обжалваното определение № 515/
10.01.2020г. искът е недопустим, поради липса на правен интерес от търсената
защита чрез отричане правото на собственост на ответника върху процесния имот. Съдът е приел, че няма спор
за собствеността, защото ответникът извънсъдебно и в становището си по делото
не е претендирал вещни права върху имота, а такова съдържание няма
постановеният от администрацията отказ да издаде скица. Този извод е подкрепил
с констатации от заключението на СТЕ по отношение на действащия ЗРП на с.Долище
и ЧИЗРП от 2000г. Изложил е допълнителни аргументи срещу заявеното от ищците
самостоятелно право върху имота на посоченото придобивно основание по §4а от
ПЗР на ЗСПЗЗ. В обобщение е приел, че исково производство е недопустимо,
доколкото ищците не са установили фактите, от които произтича твърдяното право,
а евентуалното отричане правата на ответник не би довело до придобиването на
такива права.
Разглеждащият
състав не приема доводите на първостепенния съд по следните съображения:
За наличието на правен интерес съдът следи служебно
до приключване на съдебния спор. Процесуалната и правна необходимост задължават
сезираният съд да извърши преценка за допустимостта при образуване на делото и
когато искът е изначално недопустим да прекрати производството, на основание
чл. 130 ГПК, или след това в хода на разглеждането му, след като е констатирал
недопустимостта на база събраните доказателства. В случая съдът е постановил
прекратяване на делото след приключване на устните състезания, при което е
следвало да отмени хода по същество.
Според Тълкувателно решение №8 от 27.11.2013г. на
ВКС по тълк.дело № 8/ 2012г., ОСГТК правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност
да придобие права, ако отрече правата на ответника.
Правият интерес на ищците от избраната форма на
защита произтича от твърдените юридически факти за придобитата собственост
върху имота, която е оспорена от ответната страна. Спорът за правото следва да
бъде разрешен при спазване на правилото за
разпределената тежест на доказване при ОУИ и съсредоточаването му върху
права, които насрещната страна претендира върху същия имот.
Противно на приетото с доклада по делото, че ищците
обосновават правния си интерес с приложените писмени доказателства, съдът е
предприел обсъждане на материално-правни въпроси на собствеността по § 4а от
ПРЗ на ЗСПЗЗ, съобразно същите доказателства и заключението на СТЕ, които имат
характер на мотиви по същество на спора. Същевременно, поради неправилна
преценка за съдържанието на поддържаното от ответника становище и противоречиво
процесуално поведение, е направил необосновано заключение, че правата на ищците
не се оспорват.
С писмения отговор ответникът е изложил доводи за
неоснователност на иска, ограничавайки се само до правата на ищците, като не е
навел твърдения за правния статут на имота, респ. на придобиването му като
общинска собственост. Изразеното становище в първото заседание по въпроси
свързани с предмета на детето е твърде неясно, а по същество израза“ не бяха
ангажирани надлежни доказателства, че процесният имот не е представлявал
държавна или общинска собственост“, не
позволяват да се диференцира позицията на ответника, който от една страна не е
направил признание на иска по предвидения процесуален ред и от друга, счита
същият за неоснователен. Във връзка с констатираното противоречие в защитата на
страната, обвързана да заяви и докаже самостоятелни права по предмета на
делото, съображенията за недопустимостта на иска са необосновани.
Определението следва да бъде отменено и делото
върнато на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия в съответствие
с изложените мотиви.
На основание чл. 278,ал. 1 и 3 ГПК съдът
О
П Р Е
Д Е Л И
:
ОТМЕНЯ определение № 515/ 10.01.2020г. по гр.д.№ 2300/
2019г. на Варненски районен съд.
ВРЪЩА делото на
Варненски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.