Решение по дело №218/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 39

гр. Видин, 07.02.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

Втори административен състав

в публично заседание на

Осми януари

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Нели Дончева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Нели Дончева

Административно дело №

218

по описа за

2019

Година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 145 АПК.

Делото е образувано по жалба на процесуалния представител на Д.С.П. *** против Заповед № 19-0953-000-320 от 10.07.2019 г. на мл.автоконтрольор, сектор „ПП“ към ОДМВР – Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а именно: прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

В жалбата се развиват съображения, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована, тъй като отразеното в нея не отговаря на действителната фактическа обстановка.

Посочва се че не е вярно обстоятелството, че като водач на МПС не притежава валидно СУМПС и е неправоспособен, че в атакуваната заповед не е описана подробна фактическа обстановка, както и че не са били налице основания за издаване на процесната ПАМ, при положение че на 09.07.2019г. жалбоподателят е бил спрян за проверка и не е било установено, че управлява с невалидно СУМПС.

Иска се от Съда да постанови решение, с което да се отмени обжалваната заповед, като се претендират и направените по делото разноски.

Ответникът по жалбата – мл.автоконтрольор, сектор „ПП“ към ОДМВР – Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и излага съображения за правилност и законосъобразност на атакуваната заповед.

Иска си от Съда да отхвърли жалбата, като се присъди и юрисконсулстко възнаграждение.

Съдът като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от обстоятелствата, описани в Акт за установяване на административно нарушение / АУАН/ сер.GA № 67209 от 10.07.2019 г., издаден на Д.С.П., на 09.07.2019 г. около 23,20 часа, в гр.Видин, на ул.”Широка“, посока ул.“Хр.Ботев“ срещу РУ-Видин, последния управлявал л.а. „БМВ 325 ТД“ с рег.№ ВН 5860 ВТ, лична собственост, като при направената проверка водачът не представил СУМПС и контролен талон към него, като от справка с РСОД било установено че водачът не притежава валидно СУМПС и е неправоспособен.

Установявайки горните обстоятелства, мл.автоконтрольор, сектор „ПП“ към ОДМВР – Видин приел че жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.150 от ЗДвП и съставил посоченият АУАН, който жалбоподателят отказал да подпише, като отказа е оформен с подписа на един свидетел.

С оглед установеното, на същата дата, на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, мл.автоконтрольор, сектор „ПП“ към ОДМВР – Видин наложил на жалбоподателя, като собственик на МПС, действащ в нарушение на чл.150 от ЗДвП, принудителна административна мярка – атакуваната заповед, с която била прекратена регистрацията на ППС за срок от 6 месеца. Заповедта била връчена на 10.07.2019 г. при условията на отказ от страна на жалбоподателя да я получи, като отказът е оформен с подписа на един свидетел.

По делото са представени Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на МВР и Заповед № 368з-125 от 27.01.2017г. на Директора на ОД на МВР-Видин, удостоверяващи компетентността на издателя на атакуваната заповед, справка за собственици на превозно средство, от която се установява, че жалбоподателя е собственик на посоченото в атакуваната заповед МПС, както и справка за лицето Д.С.П. от АИС „Български документи за самоличност“, от която се установява че същият не притежава СУМПС.

Административният орган е представил отнетото на жалбоподателя СУМПС № J18440CKS91 от Р.Германия, което не отговаря на одобреният образец за валидно СУМПС за управление на МПС, издавано от Р.Германия, съгласно представеното по делото извлечение от сайта на Европейската комисия досежно образците на СУМПС издаване в страните членки.

Горното обстоятелството, се потвърждава и от показанията на разпитания по делото свидетел Йорданов, който пояснява по какъв начин се преценява валидността на СУМПС, издавани от други страни членки, както и по какъв начин е счетено че СУМПС на жалбоподателя е невалидно.

При така изложената фактическа обстановка, Съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, тъй като се обжалва административен акт - Заповед на мл.автоконтрольор, сектор „ПП“ към ОДМВР – Видин, надлежно упълномощен за прилагане на принудителна административна мярка, подадена е от субект имащ правен интерес от обжалване, в срока по чл.140 от АПК.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

С разпоредбата на чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена заповед на ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност. Видно от представените заповеди на министъра на МВР и Директора на ОД на МВР-Видин, мл.автоконтрольор, сектор „ПП“ към ОДМВР – Видин е разполагал с посочената компетентност, поради което атакуваният административен акт се явява издаден от компетентен орган и в предписаната от закона форма.

Предвид фактическите основания в посочената заповед, визирането на чл.150 от ЗДвП и естеството на наложената ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, независимо че не е вписан изрично ЗДвП, несъмнено мярката е наложена по чл.171, т.2а, б.а“ от ЗДвП – отразено на две места в заповедта.

Съгласно чл.171, т.2а, б.а“ от ЗДвП, в актуалната й към датата на нарушението редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната принудителна административна мярка, а именно: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

В случая признаците на състава, налагащи на административния орган да издаде ЗППАМ по смисъла на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, са: лицето, на което се налага мярката, да е собственик на МПС и последното да управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач и да не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство.

Т.е. необходимо и достатъчно условие за налагане на мярката е обективно водачът да не притежава валидно свидетелство за управление, като без значение са причините, поради които не се притежава такова.

В случая бе установено, че жалбоподателят не притежава валидно СУМПС, издадено от Р.Германия, съгласно утвърдените образци, поради което се налага извода че същият не притежава валидно СУМПС и е неправоспособен водач.

Изрично в обстоятелствената част на заповедта са отразени посочените обстоятелства, както и че жалбоподателя виновно е нарушил чл.150 от ЗДвП, съгласно която всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4, за което административно нарушение е издаден и АУАН.

В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 22 от ЗАНН за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. По своята правна същност ПАМ са актове на държавно управление от категорията на индивидуалните административни актове. Те се налагат въз основа на предвидените в закона предпоставки и се регулират от нормите на АПК. ПАМ се прилага за преустановяване на извършваното и констатирано с акта правонарушение, съответно за предотвратяване на последващо, в случая със същото МПС. Двете производства са самостоятелни и се подчиняват на различен правен режим. Те имат само общ правопораждащ факт - извършено нарушение на ЗДвП. В случая безспорно установено е извършено нарушение от страна на жалбоподателя и е налице акт за установяване на същото.

Предвид изложеното се налага извода, че към 10.07.2019 г. жалбоподателят не е притежавал валидно СУМПС и е бил неправоспособен водач, като е управлявал личното си МПС. Както беше посочено по-горе, текстът на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е категоричен – „….без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление…...“. В този смисъл материалният закон е приложен правилно.

При издаване на заповедта не са допуснати процесуални нарушения. Същата е издадена в изискуемата писмена форма, мотивирана е и подкрепена от приложените към преписката по издаването й доказателства, като е надлежно връчена на адресата при условията на отказ.

Спазено е и изискването за определяне на срок, в който са ограничени правата на собственика, а именно от 6 месеца, което е минимума на предвиденото в закона.

Предвид изложеното заповедта се явява издадена в съответствие с материалния закон и при спазена за издаването й процедура, от компетентен орган, поради което като такава следва да бъде потвърдена, а жалбата оставена без уважение.

От ответника са поискани разноски по делото за ю.к. възнаграждение. Същите следва да бъдат определени съобразно чл.37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК, в сила от 28.01.2017г.

На основание чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, с оглед изхода на делото на ответника следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административният съд

Р   Е   Ш   И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на процесуалния представител на Д.С.П. *** против Заповед № 19-0953-000-320 от 10.07.2019 г. на мл.автоконтрольор, сектор „ПП“ към ОДМВР – Видин, с която е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а именно: прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.

ОСЪЖДА Д.С.П. *** да заплати на сектор „ПП“ към ОДМВР – Видин направените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните, чрез изпращане на препис от същото на основание чл.138, ал.1 АПК.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :