Решение по дело №444/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по касационна жалба подадена от К. В. П. от [населено място], [жк] [адрес] против решение № 46/23.01.2024 г. постановено по н.а.х.д. № 3135/2023 г. по описа на Районен съд Бургас. Счита решението за неправилно и необосновано. Възразява, че водачът е подведен от контролните длъжностни лица, като не е съзнавал, че даването на проба само чрез урина ще има неблагоприятен ефект върху него. Твърди, че е ограничено правото му на защита предвид несъответствие между фактическото описание на нарушението и правната му квалификация. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото наказателно постановление. В съдебно заседание се явява лично, чрез адв.П. и адв. Г. поддържа жалбата и прави искане да бъде уважена.

Ответникът – Н. група ОД на МВР [населено място], сектор „Пътна полиция“, редовно уведомен, не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Бургас дава становище за оставяне в сила на съдебния акт.

А. съд Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Бургас е потвърдил наказателно постановление № 23-0769-001021/11.07.2023 г., издадено от Н. група към ОДМВР Бургас, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП на К. П. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. За да постанови решението си съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, като АУАН е съставен, а НП издадено от компетентни органи и при спазване на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. По същество е обосновал извод за съставомерност на деянието и правомерно ангажиране отговорността на водача на соченото основание. Съдът е преценил наложените наказания за правилно определени по вид и размер и е потвърдил наказателното постановление.

Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Съдебното решение е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно правомерното ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето се споделят и от настоящия съдебен състав.

С издаденото наказателно постановление е ангажирана отговорността на К. П. в качеството му на водач на МПС, за това, че на 25.01.2023г. в [населено място], на [улица], при извършена проверка от контролни длъжностни лица при ОД на МВР Бургас, отказва да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер дръг тест 5000, за което му е издаден талон за изследване с № 136898. На основание чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП на П. е наложена глоба в размер на 2 000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Неоснователно е възражението на касатора за нищожност на наказателното постановление, тъй като заповедта на министъра на вътрешните работи, с която упълномощават лицата заемащи съответна длъжност да издават наказателни постановления е от 2021 г., а лицето което го е издало заема длъжността от 2023 г.

Съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП, наказателните постановления се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

Със заповед 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи са определени началниците на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР да издават наказателни постановления по ЗДвП, каквато длъжност безспорно е заемал наказващият орган към момента на издаване на наказателното постановление. Както правилно е приел и първоинстанционния съд, при действието на тази заповед, всяко физическо лице, щом заеме съответната длъжност, разполага с правомощието да издава наказателни постановления по ЗДВП. В този смисъл е без значение, че заповедта на министъра е била издадена преди заемането на конкретната длъжност от наказващия орган, като не е необходимо при всяка една промяна на личния състав на МВР да бъде издавана нова заповед.

Съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000,00 лева.

Съгласно чл.3а, предл.второ от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява с извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1.лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2.лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3.физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест.

От събраните по делото доказателства, се установява, че към момента на извършената проверка касаторът е отказал да бъде изпробван с техническо средство за установяване употреба на наркотични вещества или техни аналози с техническо средство, поради което от контролните длъжностни лица му е разяснена алтернативната възможност да бъде тестван посредством извършване на медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, като обстоятелството, че не е дал кръвна проба за анализ не е спорно между страните. От контролните длъжностни лица е съставен талон за медицинско изследване № 136898, който не е подписан от К. П., а е направено отбелязване от него, че желае да даде урина. В последствие е попълнен и протокол за извършване на проверка за употреба алкохол или друго упойващо вещество № 0010950, отново със собственоръчно отбелязване от страна на водача „отказвам да дам кръв за анализ за наркотични вещества“ и подписан от него.

Съгласно чл.15, ал.3, изр.1 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози /наричана по-долу Наредбата/ „за изследване за употреба на наркотични вещества или техни аналози се вземат две проби кръв, всяка от които с обем не по-малък от 7 мл., и една проба урина с препоръчителен обем не по-малък от 20 мл.“.

Съгласно чл.23, ал.1 от Наредбата „при химико-токсикологичното лабораторно изследване за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози се анализират предоставените проби урина и кръв. Употребата се доказва чрез резултата от изследването на кръвната проба. При липса на проба урина изследването се извършва само с пробата кръв“.

Анализът на цитираните разпоредби сочи, че употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез изследване на предоставените проби урина и кръв или при липса на проба урина - само чрез изследване на пробата кръв. Законодателят не е предвидил възможност, при която употребата на наркотични вещества или техни аналози да се установява само чрез изследване на проба урина, следователно е достатъчно нарушителя да откаже даването на кръвна проба, за да се приеме, че нарушението е извършено.

В случая, касаторът още в самото начало, по време на извършване на проверката от контролните длъжностни лица е отказал да бъде тестван на място и да даде кръв за изследване и това му поведение е напълно достатъчно, за да понесе административно наказателна отговорност по реда на чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП. В последствие този отказ е затвърден и с изявление на водача в съставения протокол за извършване на проверка за употреба алкохол или друго упойващо вещество, в който лично е направил отбелязване, че отказва да даде кръв за анализ за наркотични вещества, за което е положил и подпис. Причините с които водачът мотивира отказа да даде кръв за анализ, респ., че така е посъветван от лицата извършили проверката, както и с оглед твърдението, че изготвянето на тези проби се бави, не може да обоснове извод различен от изложения, тъй като задължението за даване на кръв за анализ е предвидено в ЗДвП и Наредба № 1 от 19.07.2017 г., които са публикувани в ДВ и тяхното незнание не е обстоятелство изключващо административнонаказателната отговорност.

С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран от изложеното А. съд гр.Бургас, ХVІ-ти състав

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. решение № 46/23.01.2024 г. постановено по н.а.х.д. № 3135/2023 г. по описа на Районен съд Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.