№ 771
гр. Бургас, 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20232120202142 по описа за 2023
година
Производството е образувано по повод жалба на Е. С. Ц. - П., ЕГН ********** чрез
адв. К. К. против наказателно постановление № 22-0769-003637 от 25.01.2023г., издадено от
Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на
чл. 21, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на Е. С. Цонкова е наложена глоба в
размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно като в АУАН било посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал. 2
ЗДвП вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а в НП, че е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Било
нарушено правото на защита, тъй като било посочено, че нарушението е установено при
ограничение на скоростта с пътен знак В26 за населено място до 50 км/ч като нарушение
било посочено чл. 21, ал. 2 ЗДвП. За населените места важало ограничението по чл. 21, ал. 1
ЗДвП и нямало как да е нарушена разпоредбата на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Не ставало ясно дали
се касае за нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП или чл. 21, ал. 2 ЗДвП. Моли да се отмени НП.
В съдебно заседание се представлява от адв. К., който поддържа жалбата, моли за
отмяна на НП, не претендира разноски.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява представител юрк.
Ж., която оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП, представено е писмено
становище, с което претендира разноски.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
С автоматизирано техническо средство – TFR1-M с фабр.номер 644/14 е било
установено, че на 21.05.2022 г. в 10:44 в община Бургас, на път Първи клас I-9, км. 249+100
в посока ПВ Юг към кв. К. управлява лек автомобил Волво с рег. № ******** с наказуема
скорост 101 км/ч при въведено ограничение с пътен знак В-26 за населено място до 50 км/ч.
1
Нарушението е установено и заснето под клип № 61543 от АТСС TFR1-M с отчетен
толеранс на измерената скорост от -3% .
Като собственик на МПС бил установен П. К., който декларирал, че МПС е било
управлявано от Е. С. Ц. - П., за което попълнил декларация по чл. 188 ЗДвП, която от своя
страна на 09.08.2022г. в декларация потвърдила, че е управлявала МПС, но при покана да се
яви за съставяне на АУАН е посочила, че няма възможност.
В отсъствие на Е. С. Ц. - П. бил съставен АУАН серия GA акт № 612178 от
21.08.2022г. като е посочено, че е съставен по чл. 21, ал. 2 ЗДвП и се касае за виновно
нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП вр чл. 21, ал. 1 ЗДвП. АУАН бил изпратен за връчване на Е.
Ц. по адрес на местоживеене и на 08.12.2022г. й е връчен препис от него като не е
депозирала възражения.
На 25.01.2023г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което
наказващият орган приел, че Ц. като водач виновно е нарушила чл. 21, ал. 2 ЗДвП, поради
което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложил на Е. С. Ц. - П. глоба в размер на 700
лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
За използваното техническо средство е представено Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 10.02.4835. Представя се протокол № 7-4-21/16.06.2021г. за
извършена последваща проверка на мобилната система за видеоконтрол.
Представен е и протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. като е посочено разположението на уреда, ограничение чрез въведен пътен
знак на мястото на разположение, ограничението на скоростта от 50 км/ч, на първокласен
път, населено място, посока на движение – приближаващ се автомобил, началото и край на
работата на АТСС. Представена е и снимка на разположението на уреда.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства. Те са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги
кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под
съмнение така установените факти. Показанията на актосъставителя Д. са последователни,
безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи.
Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното
производство и за съставянето на НП. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в
предвидените по закон правомощия.
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на
нарушителя, като изключение от този принцип е въведен с нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН,
която изисква нарушителят да е неизвестен, да не може да се намери или след покана да не
се яви. В случая АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но това по никакъв начин не
е ограничило правото на защита на санкционираното лице. Поканата за съставяне на АУАН
е била изпратена заедно с декларацията по чл. 188 ЗДвП и се е върнала попълнена
декларация от лицето, ползвател на автомобила, на жалбоподателя е била връчена и
поканата да се яви за съставяне на АУАН, но той не се е явил, не е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 188 ЗДвП, тъй като законодателят предвижда, че собственикът или този,
на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него
нарушение. В случая ползвателят на автомобила е този, който е попълнил декларацията и е
налице признание, че в конкретния ден и час именно посоченото лице е управлявало МПС.
В указания срок лицето не се е явило за съставяне на АУАН и той е съставен в присъствието
на двама други свидетели, след което е бил връчен на нарушителя, за да се запознае.
2
Ясно е посочено нарушението, обстоятелствата при които е извършено - ясно е
посочено мястото на нарушението и кога е извършено, посочена е и посоката на движение,
видим е на снимка номерът на автомобила. Скоростта е установена с АТСС, за което е
съставен съответния протокол по Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. В протокола е
посочено конкретно АТСС, мястото на поставяне, посока на задействане, ограниченията,
както и е представена снимка на разположението на уреда. Техническото средство е от
одобрен тип и е преминало проверка, което го прави годно да установи нарушението.
Същото е от одобрен тип средство за измерване съгласно удостоверение за одобрен тип
средство за измерване и е преминало проверка.
Посочено е в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. въведеното
ограничение на скоростта и същият е официален документ, чиято доказателствена сила не е
оборена. Към протокола е изготвена и снимка за разположението на АТСС като съдът счита,
че следва да се довери изцяло на посоченото в протокола поради липсата на причини, които
да будят съмнение в неговата достоверност и същият като официален удостоверителен
документ обвързва съда.
Не се касае и за нарушение на правото на защита на санкционираното лице да разбере в
какво нарушение се обвинява. Настоящият състав намира възражението за неясно посочване
на правната квалификация на нарушението, за неоснователно. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената
в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Правилно нарушението е квалифицирано под
материалната норма на чл.21 ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП, като нарушението е ясно и точно
описано. Както става ясно от така цитираните по-горе материални норми, жалбоподателят е
извършил нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като е бил поставен знак В26, а
направената правна връзка при описание с ал.1 е, за да обуслови, че в случая скоростта до 50
км/ч е въведена с пътен знак В26 („Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената“). В самата алинея 2 на чл.21 от ЗДвП, видно от съдържанието й, е извършено
препращане към ал.1 на същата разпоредба. Не се касае за нарушаване на правото на защита
на жалбоподателя да разбере в какво се обвинява и това, че е трябвало да съобрази скоростта
на движение с въведеното с пътен знак ограничение.
В случая ясно е посочено в какво се изразява нарушението и че е била въведена забрана
да се движи със скорост повече от 50км/ч. неоснователно е и възражението, че за населено
място важало общото ограничение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, тъй като в населено място е
възможно да се разреши движението и с по-висока скорост, а за да се въведе отново
забраната, то това следва да се сигнализира с пътен знак. Ясно е удостоверено в протокола
по чл. 10 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. въведеното ограничение на скоростта и
пътен знак, което обстоятелство се потвърди и от разпитания в съдебно заседание свидетел.
Въпреки въведеното ограничение жалбоподателката се е движила със скорост от 104
км/ч и след отчитане на толеранс от 3 км/ч е санкционирана за движение от 101 км/ч.
Безспорно е установено в хода на административнонаказателното производство, че на
инкриминираните място, дата и час именно Е. С. Ц. - П. е управлявала процесния
автомобил. Това е доказано по надлежния ред, чрез попълнена от нея декларация
по чл.188 от ЗДвП, в която е посочила, че е управлявала автомобила на процесната дата.
От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността
на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, който е управлявал жалбоподателката
е заснет при движение с наказуема скорост от 101 км/ч.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h с
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
3
В случая наказуемата скорост е 101 км/ч, поради което размерът на наказанието е в
размер на 700 лева, както правилно е определил и АНО, както и три месеца лишаване от
право да управлява МПС.
По тези съображения наказателното постановление следва да се потвърди.
Съдът дължи произнасяне по разноските. С оглед изхода на спора право на разноски
има наказващият орган и искането на представителя на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедливият
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0769-003637 от 25.01.2023г.,
издадено от Началник на Група към ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което на
Е. С. Ц. - П., ЕГН ********** на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложена глоба в
размер на 700 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.
ОСЪЖДА Е. С. Ц. - П., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР БУРГАС разноски в
размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4