Решение по дело №44109/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5426
Дата: 27 май 2022 г.
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20211110144109
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5426
гр. София, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20211110144109 по описа за 2021 година
Предмет на делото са предявени от КР. АНГ. ГР., ЕГН ********** срещу
[ЮЛ], ЕИК [НОМЕР] с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване
нищожност на клаузите на чл. 8 и чл. 10, ал. 4, ал. 5, ал. 9 и ал. 10 от Договор
за ипотечен кредит № [НОМЕР] и на т. 2.5 и т.3 от Анекс № 1 от 27.05.2016 г.
към същия договор, сключен между страните по делото и с правно основание
чл. 55, ал. 1 ЗЗД да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
10749,64 лв., представляваща недължимо платени суми за анюитетни вноски
за периода от 03.06.2016 г. до 26.07.2021 г., ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното плащане.
Ищецът основава претенциите си с твърденията, че между него и вляло
се в ответника дружество [ЮЛ] е сключен договор за ипотечен кредит № 5 на
01.06.2006 г., по силата на който му е предоставен кредит в размер на 49007
швейцарски франка, които се е задължил да върне на 300 месечни анюитетни
вноски, представляващи сбор от главница и лихва. Обосновава се
неравноправност на клаузи от договора и се претендира, че ответника е
получил сумата в размер на 10749,64 лв. на основание неравноправни клаузи,
които са нищожни.
В законоустановения срок, от страна на ответника е постъпил писмен
отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва като
1
неоснователен. Подробно се обосновава действителност на оспорените клаузи
от договора.
В проведеното на 15.03.2022 г. открито съдебно заседание, доклада по
делото е обявен за окончателен с изменението, че ищецът обосновава
нищожност на т.2.3. от Анекс № 1, а не на т.3 от същия. В същото заседание,
ищецът на основание чл. 214 ГПК е поискал изменение на петитума по иска с
правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, като се е отказал от иска за разликата от
923,19 лева. С определение на съда производството е прекратено за горницата
над 9 826,45 лева до пълния предявен размер от 10 749,64 лева поради отказ
от иска.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД ищецът следва да докаже
следните факти: наличието на облигационно правоотношение по договор,
съдържащ клаузи, които са неравноправни.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че е заплатил сумата на ответника, а в тежест на ответника е да
докаже, че сумата е била дължима и е платена на правно основание.
С оглед становището на страните по делото, съдът е отделил за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между
ищеца и вляло се в ответника дружество [ЮЛ] е сключен договор за ипотечен
кредит № 5 на 01.06.2006 г., по силата на който му е предоставен кредит в
размер на 49007 швейцарски франка, които се е задължил да върне на 300
месечни анюитетни вноски, представляващи сбор от главница и лихва, както
и Анекс № 1 от 27.05.2016 г. към същия договор.
Между страните няма спор, че ищецът е физическо лице, потребител, тъй
като кредитът не е предназначен за извършване на търговска или
професионална дейност, а ответната банка се явява търговец. Видно от датата
на сключване на договора за ипотечен кредит, приложимият закон в
отношенията между страните е Закон за защита на потребителите и за
правилата на търговията.
Основният спор между страните по делото се концентрира върху
2
неравноправния характер на клаузите, прехвърлящи върху кредитополучателя
валутния риск от изменението на променливия курс на швейцарския франк за
срока на договора за кредит.
Видно от представения и приет като писмено доказателство по делото
Договор за ипотечен кредит № [НОМЕР] банката предоставя на
кредитополучателя кредит в размер на 49007 швейцарски франка за лично и
семейно ползване. Конкретно атакуваните клаузи от Договора за кредит са
чл. 8 и чл.10, ал.4, ал.5, ал.8, ал.9 и ал.10.
На първо място в чл. 8 от Договора за кредит е предвидено, че „ При
ползване и/или погасяване на кредита във валута, различна от тази,
посочена в настоящия договор, за арбитражиране се прилагат
съответните курсове на Банката за деня“. В цитираната клауза, както и в
която и да е друга от договора, липсва информация относно конкретния
размер на приложимия арбитражен обменен курс: евро/швейцарски франк
или швейцарски франк/лева, не са посочени обективни пазарни индекси и
измерители, формиращи неговия размер, поради което този обменен курс
нито е определен, нито е определяем към момента на сключване на договора,
а стойностите се променят във времето и се определят едностранно от
банката. Тази неустановеност прави невъзможно последващото
преизчисляване на дължимите месечни погасителни вноски в швейцарски
франк, доколкото обичайна практика е постъпленията на кредитополучателя
по банковите му сметки да бъдат в лева с оглед произхода на плащането / по
трудов или граждански договор с местоизпълнение в България/.
В разпоредбите на чл.10 ал.4 и ал.5 са уредени хипотезите и условията за
превалутирането на кредита. В ал.4 е предвидено, че „Кредитополучателят
има право да поиска Банката да превалутира представения му ипотечен
кредит в швейцарски франкове съответно в български лева или евро, като за
услугата се съгласява да заплати съответната комисионна съгласно
Тарифата на банката за физически лица. Кредитополучателят изрично се
съгласява с подписване на договора за кредит, Банката да превалутира
заема в лева или евро по търговски курс купува на Банката към датата на
превалутирането и лихвени проценти съгласно действащ Лихвен бюлетин за
физически лица на Банката за съответната валута и съответния вид
кредит.“, а ал.5 гласи, че „С подписването на настоящия договор за кредит
3
Кредитополучателят изрично се съгласява Банката да има право служебно
да превалутира заема в лева или евро по търговския й курс към датата на
превалутирането и лихвени проценти съгласно действащия Лихвен бюлетин
за физически лица на Банката за съответната валута. Правото за
служебно превалутиране възниква в полза на Банката единствено в случай,
че средната стойност на швейцарския франк към българския лев за
текущото полугодие, определена като усреднена стойност на ежедневните
котировки на фиксинга на [ЮЛ] за швейцарския франк за съответното
полугодие, се повиши с 20 % в сравнение със средната стойност на
швейцарския франк към българския лев за полугодието, през което е
отпуснат кредита.“ Настоящият съдебен състав намира, че чл.10, ал.4 от
договора е нищожен в частта, съгласно която „кредитополучателят изрично
се съгласява при превалутиране на кредита да се приложи търговски курс
купува на банката към датата на превалутирането и лихвени проценти
съгласно действащия лихвен бюлетин за физически лица на банката за
съответната валута и съответния вид кредит“. Кредитополучателят следва
да бъде информиран предварително за размера на обменния курс, дължимите
такси, комисиони и т.н. и да ги приеме изрично като условие за валидно
извършване на сделката по превалутиране. Бланкетното препращане към
неопределен и неопределяем по размер курс купува на банката за съответната
валута, както и към приложимите лихвени равнища на банката за съответната
валута и съответния вид кредит в един бъдещ момент, но неопределени, нито
определяеми по обективни критерии заложени в самия договор, обуславя
нищожност на клаузата. По аналогични съображения е нищожен и чл.10, ал.5,
който дава право на банката служебно да превалутира кредита при
определени обстоятелства. В случая с пълна сила важи обосновката, че както
методиката за изчисление на лихвата по кредитите следва да бъде изрично и
изчерпателно определена в договорите за кредит, така и кредитополучателят
следва да бъде информиран предварително за размера на обменния курс,
дължимите такси и комисиони и да ги приеме изрично като условие за
валидно извършване на сделката по превалутиране.
Страните са уговорили помежду си съгласно чл. 10, ал.8 от договора, че
Като превалутиране по смисъла на настоящия договор за кредит се
определя промяна на валутата, в която се изчислява стойността на
задължението, при което следва да се приложи действащият лихвен
4
процент на Банката, съгласно Лихвения бюлетин за физически лица на
новата валута за изчисляване на лихвата по задължението.“ Чл.10, ал.8 от
договора, е нищожен в частта, в която обосновава извършването на
превалутирането по неопределен по размер в договора курс, за който няма
посочени обективни пазарни индекси и измерители за изчисляването му в
договора, едностранно се посочва от банката в нейния Лихвен бюлетин в
един бъдещ момент след подписване на договора за кредит и по отношение на
който не е налице предварително знание и информирано съгласие на
кредитополучателя с конкретния му размер. Тук следва да се посочи и че
неравноправна е клаузата на чл.10, ал.6, съгласно която банката обяснява
понятието „валутен риск“ единствено като промяна на фиксинга на [ЮЛ] за
швейцарски франк към евро или лева за срока на действие на договора, но
нито в тази клауза, нито в която и да е друга, не присъства информация
относно икономическите и правните последици за кредитополучателя при
настъпване на валутен риск.
Следващата атакувана клауза е тази на чл. 10, ал.9 от Договора, съгласно
която „Кредитополучателят декларира, че е запознат с обстоятелството,
че промяната на фиксинга на [ЮЛ] за швейцарски франкове към български
лева или евро (валутен риск), както и превалутирането по смисъла на
договора за кредит, може да има за последица повишаване на месечните
погасителни вноски по кредита при издължаването му в български лева, в
резултат на приложен по-висок лихвен процент, съгласно действащите
лихви по Лихвения бюлетин на Банката за физически лица. В тази връзка,
напълно приема да носи за своя сметка валутния и лихвения риск, свързан с
промяната на фиксинга на [ЮЛ] или превалутирането, както и се съгласява
да поеме всички евентуални вреди (включително пропуснати ползи),
произтичащи от промяна на валутните курсове и лихвите след
превалутиране на кредита.“, като във връзка с посочените клаузи ал. 10
предвижда, че „Кредитополучателят декларира“, че при подписване на
настоящия договор са му били разяснени разпоредбите на чл. 10, ал.4 – чл.10,
ал. 9 по-горе и че е напълно запознат и разбира смисъла и последиците от
същите разпоредби.“ Цитираната разпоредба е нищожна поради
противоречие със закона, доколкото размерът на кредита, на лихвата и
месечните погасителни вноски следва да бъдат изрично и изчерпателно
определени в самия договор за кредит, а никъде в приложения такъв не е
5
видно, че фиксингът на [ЮЛ] е част от методиката за изчисление на лихвата,
на първоначално отпусканата главница или на дължимите месечни
погасителни вноски, нито този фиксинг на [ЮЛ] е посочен като приложим
обменен курс при превалутиране на кредита. Договора за кредит предвижда
при превалутиране да се прилага неопределен по размер търговски курс
купува на банката, но не и фиксинга на [ЮЛ] за швейцарски франк към лева
или евро. Второто изречение от чл.10, ал.9, предвиждащ бланкова декларация
на кредитополучателя, че приема да носи за своя сметка валутния и лихвения
риск и се съгласява да поеме всички евентуални вреди, произтичащи от
промяна на валутните курсове и лихвите при превалутиране, е нищожна
доколкото никъде в същата или в която и да е друга клауза не са обяснени на
ясен и достъпен икономически език всички възможни неблагоприятни
икономически и правни последици за кредитополучателя при поемане на
валутен риск, пряка последица от сключване на договор за кредит в
швейцарски франк.
Следва да се подчертае и че по делото не са ангажирани доказателства за
предоставена преддоговорна информация от страна на банката. Липсват
доказателства в насока, че е предоставена пълна и достъпно изложена
преддоговорна информация, а освен това аналогична информация липсва и в
съдържанието на самия договор за кредит, с която на ясен и разбираем за
средностатистическия потребител език да бъде обяснено какво представлява
поемания от него валутен риск и до какви последици ще доведе сключването
на договор във валута различна от лев. Анализираните по-горе клаузи от
договора са неравноправни на основание чл. 35, ал.2, т.8 ЗЗППТ (отм.)
/чл.143, т.10 от ЗЗП/, доколкото налагат на потребителя приемането на
клаузи, в това число за поемане на валутен риск, с които той не е имал
възможност да се запознае преди сключването на договора. Освен това
същите клаузи са подвеждащи, неясни и непълни по отношение на
юридическите и икономическите последици за кредитополучателя от поетия
валутен риск по отношение на всяко едно от дължимите от него парични
задължения по договора – остатък от олихвяема главница, договорна лихва,
наказателна лихва, такси, неустойки и др.разноски, всяко едно от които е
променлива величина, чиято левова равностойност зависи пряко от
приложимия по договора валутен курс. В договора за кредит не фигурира
клауза, която по достатъчно ясен и категоричен начин да обяснява на
6
потребителя, че промяната на обменния курс на валутата по кредита би могла
да доведе до чувствително нарастване левовата равностойност на остатъка от
дължимата от него главница, и успоредно с това увеличаване левовата
равностойност на дължимите по договора лихви, такси, комисиони и други
разноски, така че на базата на тази информация потребителят да съпостави
поемания от него валутен риск с предлаганото от банката несъществено
намаляване на лихвения процент при сключване на договор за кредит във
валутна единица швейцарски франк спрямо същия договор в лева и евро, и на
база на тази предварителна информация, като отчете своите финансови
възможности, поеманите рискове и потребностите си, в това число
предстоящите плащания, да вземе информирано решение. В договора липсва
информация относно конкретния размер или стойност на приложимия
обменен курс евро/швейцарски франк или швейцарски франк/лева към датата
на сключване на договора, в договора не са посочени обективни пазарни
индекси и измерители, формиращи неговия размер, поради което този
обменен курс нито е определен, нито е определяем по размер съгласно
посочена в договора методика за неговото изчисляване, формирана от
обективно и изчерпателно изброени пазарни индекси и измерители. Поради
тази неопределеност на приложимите валутни курсове, съчетана с
предоставеното право на банката едностранно да определя неговия размер,
всички разпоредби от договора за кредит, дефиниращи извършване обмяна на
валутата по неустановени курсове евро/швейцарски франк или швейцарски
франк/лева, чиито размери се определят едностранно от банката, без да са
зададени в договора предварително обективни пазарни фактори и индекси за
тяхното изчисление, са нищожни на основание чл. 35, ал. 2, т. 9 ЗЗППТ (отм.)
/чл.143, т.9 от ЗЗП/, тъй като: „позволява на търговеца да променя
едностранно условията на договора на непредвидено в него основание“, както
и на основание чл. 35, ал. 2, т. 11 ЗЗППТ (отм.) /чл.143, т.13 от ЗЗП/, която
прогласява нищожността на клауза, която „ предвижда цената да се определя
при получаването на стоката или предоставянето на услугата или дава
право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в
тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена
е завишена в сравнение с тази, уговорена при сключването на договора“.
Видно от представените по делото доказателства, страните са сключили
и Анекс № 1 към договора, с който са уговорили, че размерът на
7
превалутираната редовна главница при курс 1.793100 възлиза на 69 211,53
лева, а размерът на превалутираната начислена, неизискуема лихва при курс
1.793100 – 512,20 лева. В тази връзка настоящият съдебен състав напълно
споделя изложеното от страна на ищеца, че всъщност с Анекса се цели така
формираното задължение /въз основа на неравноправните клаузи и
настъпилия валутен риск/ да се приеме изрично от потребителя и на Анекса
да се придаде „индивидуален характер“. Следва да се посочи, че извършеното
превалутиране се базира на уговорки, основани на неравноправни и нищожни
клаузи в Договора за кредит. Превалутирането е извършено по курса към
момента на сключването на Анекса, за който както бе посочено и по-горе
кредитополучателят е нямал информация при възникване на
правоотношението, респ. не е бил наясно с последиците от промените в
обменния курс. В този смисъл следва да се има предвид, че допълнително
споразумение, представляващо спогодба и имащо за предмет предоговаряне
на кредит, в което задълженията на кредитополучателя са определени въз
основа на неравноправни клаузи на първоначалния договор, е нищожно на
основание чл. 366 ЗЗД, в този смисъл е и Решение № 146/01.11.2017 г. по т.д.
№ 2615/2016 г. на ВКС. Ето защо съдът намира и че атакуваните т. 2.5 и т.2.3
от Анекс № 1 от 27.05.2016 г. също са нищожни.
С оглед всичко гореизложено, съдът намира иска за прогласяване
нищожността на чл. 8, чл. 10, ал. 4, ал. 5, ал. 8, ал. 9 и ал.10 от Договор за
ипотечен кредит № 5/01.06.2006 г., както и на т.2.5 и т.2.3. от Анекс № 1 от
27.05.2016 г. към Договора за основателен.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, съдът намира следното:

От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза по делото, която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвена, се установява, че курсът
на швейцарския франк на 01.06.2006 г. /дата на сключване на договора за
кредит/ е 1,25149 лв., а към 27.05.2016 г. /датата на сключване на Анекса/ –
1,76710 лв. Съгласно заключението на вещото лице ищецът за периода от
03.06.2016 г. до 26.07.2021 г. е направил плащания в общ размер на 32 383,91
лева. В случай, че се приложи курсът на [ЮЛ] за швейцарски франк към
датата на сключване на договора, сумата която следва да се плати за периода
от 03.06.2016 г. до 26.07.2021 г., вещото лице е посочило, че възлиза на
8
22 557,46 лева. Следователно разликата между погасените суми и
изчислените задължения при превалутирана главница, вещото лице е
посочило, че е в размер на 9 826,45 лева. С оглед изложеното по-горе относно
нищожността на клаузите от Договора и Анекса, съдът намира, че с
извършените плащания от страна на ищеца, ответникът се е обогатил от
изменението на валутния курс към датата на подписване на Анекса спрямо
този към датата на усвояване на кредита. Поради описаното съдът намира, че
ответникът следва да бъде осъден да възстанови на кредитополучателя
неоснователно получените курсови разлики, изчислени като разлика между
стойността на месечните вноски по актуален курс на швейцарски франк към
дата на подписване на Анекса и стойността на същите вноски, определени по
курса на усвояване на кредита. Поради изложеното съдът намира искът за
основателен и следва да го уважи изцяло.

По разноските:

При този изход на правния спор и на основание чл.78, ал.1 ГПК, право
на разноски има ищецът. На ищеца следва да се присъдят разноски в общ
размер на 779,99 лева, от които 529,99 лв. за заплатена държавна такса и 250
лв. за заплатен депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза.
Видно от представения договор за правна помощ и съдействие /л.11 по
делото/ адв. М.М. И. е предоставил на ищеца безплатна правна помощ на
основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, поради което и съгласно чл. 38, ал.2 ЗА
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на адв. И. адвокатско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 821,32 лева.

Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявените от КР. АНГ. ГР., с ЕГН: **********, с
адрес: [АДРЕС], срещу [ЮЛ], с ЕИК: [НОМЕР], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС], представлявано от изпълнителните директори Т.А.П и
С.П, искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, нищожността на клаузите на
9
чл. 8, чл. 10, ал. 4, ал. 5, ал. 9 и ал. 10 от Договор за ипотечен кредит №
[НОМЕР] и т.2.5. и т.2.3. от Анекс № 1 от 27.05.2016 г. към Договора.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 ЗЗД [ЮЛ], с ЕИК: [НОМЕР], със
седалище и адрес на управление: [АДРЕС], представлявано от
изпълнителните директори Т.А.П и С.П да заплати на КР. АНГ. ГР., с ЕГН:
**********, с адрес: [АДРЕС], сумата от 9 826,45 лева, представляваща
недължимо платени суми за анюитетни вноски за периода от 03.06.2016 г. до
26.07.2021 г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска – 27.
07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, [ЮЛ], с ЕИК: [НОМЕР], със
седалище и адрес на управление: [АДРЕС], представлявано от
изпълнителните директори Т.А.П и С.П, да заплати на КР. АНГ. ГР., с ЕГН:
**********, с адрес: [АДРЕС], сумата в размер на 779,99 лева – разноски за
производството.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв. [ЮЛ],
с ЕИК: [НОМЕР], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС],
представлявано от изпълнителните директори Т.А.П и С.П, да заплати на
адв. М.М. И., ЕГН: **********, [ЮЛ], сумата от 821,32 лева, адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10