Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 25.01.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ – 7 състав, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври 2017 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Валентин Бойкинов
при секретаря П. Славова
като изслуша докладваното от съдия Бойкинов търг. дело № 962 по описа
за 2017 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са при условията на обективно
кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 127 751, 61 лв, представляваща дължими и неизплатени
наемни вноски за периода от месец февруари 2015 год. до месец август 2016 год.,
както и разходите за електрическа енергия и вода за същия период, с правно
основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, с правно основание чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за
сумата от 14 219, 16 лв, представляваща обезщетение за противоправно
ползване на наемния имот, както и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от
13 138, 43 лв, представляваща
мораторни лихви за забавено плащане на цената по всяка наемна вноска за периода
от просрочието до 10.10.2016 год., от МБАЛ „С.П.“ АД, ЕИК:********, срещу „С.б.з.а.л.п.к.В.“
ЕАД, ЕИК: ********., както и да бъде осъден ответникът да освободи и
предаде държането на недвижим имот след прекратяване на договора за наем.
Ищецът претендира и законна лихва за
забава, считано от датата на подаване на исковата молба до датата на
окончателното заплащане, както и присъждане на направените деловодни разноски.
В
исковата молба се твърди, че с договор
за наем на недвижим имот № 100 от 08.08.2013 г. МБАЛ „С.П.“ АД е отдала на
„С.б.з.а.л.п.к.В.“ ЕАД з. временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ
се в болничен комплекс от сгради на МБАЛ „С.П.“ АД, гр. В., а именно Помещения,
разположени в блок А на Основен болничен корпус, както следва: приземен етаж –
бивш кухненски блок с площ от 670 кв. м и първи етаж – част от детско отделение
с площ от 350 кв. м и прилежаща към тях стълбищна клетка с площ от 24 кв. м.
Според цитирания договор било предвидено още, че наемателят дължина наемодателя
и всички консумативни разходи по ползването на обекта, включително и тези за
електроенергия и вода, изчислени съобразно показанията на
контролно-измервателните уреди за отчитане на индивидуалното потребление. Искът
с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за сумата от 129 868 лв, от които 120 862,86 лв, представляващи
дължими и неизплатени наемни вноски за периода от месец февруари 2015 год. до
месец август 2016 год., и 6888,75 лв,
представляващи разходите за електроенергия и вода за същия период, е оценен от
ищеца, позовавайки се на водена от него счетоводна справка за задълженията на
ответника и на база последно отчитане на контролно-измервателните уреди преди
да му е бил отказан достъп до процесния имот.
Твърди
се, че ищецът е отправил в едногодишен срок преди изтичането на срока на
договора за наем уведомление до ответника, с което го е известил за липсата на
желание за продължаване действието на договора за наем на недвижим имот
№ 100/08.08.2013 год., което е било получено от наемателя на 03.08.2015
г., видно от обратна разписка, приложена към исковата молба. От датата, на
която е следвало имотът да бъде освободен и владението предадено на наемодателя
– 16.09.2016 г., до настоящия момент имотът все още е във владение на наемателя
– ответник по иска.
Ищецът
прави доказателствени искания за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със
задачи, формулирани подробно в исковата молба ( от 1 до 4).
В
отговора на исковата молба ответникът „С.б.з.а.л.п.к.В.“ ЕАД оспорва
основателността на исковата молба в цялост. По отношение на иска с правно
основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД ответникът твърди, че е налице пълно виновно
неизпълнение на договорни задължения от ищеца, изразяващо се в отказ от
предоставяне на съпътстващи медицински услуги, регламентирани съгласно чл. 19
от Договор за наем на недвижим имот № 100/08.08.2013 год. в отделни
договори,които са била прекратени от ищеца. Ответникът твърди, че без наличието
на тези договори наемното правоотношение се лишава от смисъл, тъй като тяхната
липса представлява непреодолима пречка за „СБАЛК В.“ ЕАД да получи разрешение
за осъществяване на лечебна дейност от Министерство на здравеопазването (МЗ),
съответно да се постигне желаният от страните по договора правен резултат –
изграждането и лицензирането на структура по инвазивна кардиология в отдаденото
пода наем помещение.
Ответникът
поддържа тезата, че действието на горецитираните споразумения, предвидени в чл.
19 от Договора за наем, които поради многобройния характер на отделните
медицински услуги и тяхната специфика се съдържат в сключени допълнително
самостоятелни договори, обезпечава възможността му изобщо да осъществява
дейността си, съответно липсата им лишава от смисъл съществуването на договора
за наем предвид специфичната му цел. Именно поради това с прекратяването на
споразуменията за предоставяне на медицински услуги ответникът твърди, че е
загубил интерес от Договора за наем, поради което и от месец януари 2015 год. е
спрял плащанията на наемните вноски поради виновно неизпълнение на задълженията
на наемодателя по чл. 19 от същия. На 07.01.2015 г. е била изпратена писмена
покана с вх. № 34 до ищеца за възстановяване на неоснователно получените
суми по наемните вноски и за разваляне на договора за наем, като ищецът нито е
подал отговор, нито е платим дължимите според ответника суми, като по този начин
е изпаднал в забава. В допълнение ответникът ангажира доказателства за подадена
искова молба до Окръжен съд – Монтана, с която „СБАЛК В.“ ЕАД са предявили иск
за заплащане на обезщетение за вреди от неизпълнение на договорите по чл. 19 от
Договора за наем, като в същата било обективирано изявление за разваляне на
договора, което следвало да се счита като изявление на кредитора по смисъла на
чл. 87, ал. 1 от ЗЗД.
По
отношение на иска с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД ответникът твърди,
че е опитал да освободи наетото помещение и да предаде на ищеца владението на
посочената в покана с изх. № 2951 от 17.08.2016 год. дата – 16.09.2016
год. Това е било невъзможно поради възпрепятстване от страна на ищеца, който
бил поставил частни охранители на имота със забрана за изнасяне на имуществото.
Ответникът
оспорва размера на предявените искове поради неяснота и достоверност на
източниците относно формирането на цената. Прави възражение по
доказателствените искания на ищеца за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза
с така поставените в исковата молба задачи, считайки че отговорът им предполага
знания, които не са в сферата на счетоводството. Ответникът прави
доказателствени искания за допускане на двама свидетели – един при режим на
довеждане и един при режим на призоваване, за установяване на възпрепятстването
за предаване на имота на ищеца и за установяване на фактическите обстоятелства,
свързани с прекратяване на договорите за съпътстващи медицински услуги.
Направено е и доказателствено искане по
чл. 176 от ГПК за даване на обяснения от д-р В.Д., в качеството й на законен
представител на МБАЛ „С.П.“ АД с въпроси, подробно формулирани в отговора на
исковата молба ( от 3.1. до 3.9.).
Ищецът
в подадената в срок допълнителна искова молба оспорва твърденията на ответника,
направени в отговора на исковата молба, и поддържа исковата молба. Прави
възражението относно доказателственото искане на ответника по чл. 176 от ГПК.
Ответникът
в подадения в срок отговор на допълнителната искова молба ангажира
доказателства за предаване на владението на процесния имот – протокол от
11.11.2016 г. за предаване на владението, твърдейки че имотът е освободен и
надлежно предаден на ищеца, поради което е налице липса на правен интерес от
предявяване на иска по чл. 233, ал. 1 от ЗЗД. С оглед това твърдение, прави
искане за уточнение на исковата претенция в тази част и обосноваване на правния
интерес от така предявения иск.
В срока за отговор на исковата молба
ответникът е предявил насрещен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 2
във вр. с чл. 82 от ЗЗД от ЗЗД за сумата от 76 552.68 лв, представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на договорни задължения в размер платените
от „СБАЛК В.“ ЕАД наеми за периода от
01.01.2014 год. до 17.12.2014 год., и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
сумата от 14 379 лв, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата
за периода от 11.01.2015 г. до 17.11.2016 г. Ищецът по насрещния иск претендира
и законна лихва за забава, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане, както и присъждане на деловодни разноски,
включително такива за адвокатско възнаграждение.
Съдът като взе предвид доводите
на страните и събраните по делото доказателства приема следното от фактическа и
правна страна :
Между страните не се спори, а и от представения по делото и приет като
доказателство Договор за наем на недвижим имот № 100/08.08.2013год. се
установява, че ищецът МБАЛ”С.П.”АД, гр.В. е отдал по ответника „С.б.з.а.л.п.к.В.”ЕАД
з. временно и възмездно ползване недвижим имот, намиращ се в болничен комплекс
от сгради на МБАЛ „С.П.”АД, гр.В., а именно Помещения разположени в блок А на
Основен болничен корпус, както следва : приземен етаж – бивш кухненски блок с
площ от 670кв.м. и първи етаж-част от детско отделение с площ от 350кв.м и
прилежаща към тях стълбищна клетка с площ от 24кв.м. Уговорено е, че наемателят
ще използва описания имот за здравни нужди, а именно за Лечебно заведение за инвазивна
диагностика и лечение на сърдечно съдови заболявания, вкл. и остър инфаркт на
миокарда.
Не се спори, а и се установява, че съгласно чл.2.1 от договора за наем
определеният наем е в размер на 7109,58 лева месечно с ДДС.
Съгласно чл.2.3 от договора месечната наемна цена се заплаща касово или
безкасово по посочена банкова сметка ***, като срокът за плащане е предвиден в
чл.7 от договора- до 20 то число на следващия календарен месец. Предвидено е в
чл.7.1 от договора, че при забава в плащането на наемната цена се дължи
неустойка от наемателя в размер на законната лихва от дължимата сума за всеки
ден просрочие. В чл.8 от договора е предвидено, че отделно от наема наемателят
заплаща на наемодателя всички консумативни разходи по използването на имота,
включващи разходи за ел.енергия, отопление, вода, телефон и всички останали
текущи разходи, изчислени съобразно показанията на контролно-измервателните
уреди за отчитане на индивидуалното потребление.
Съгласно чл.5.1 от договора е предвидено, че договорът за наем се сключва
за срок от 3 години, считано от датата на подписването му.В разпоредбата на
чл.5.2 е предвидено, че в случай, че до една година преди изтичане на крайния
срок на договора никоя от страните не отправи писмено предизвестие за прекратяването
му, договорът се счита за мълчаливо продължен за нов три годишен срок.
Не се спори, а и се установява, че във връзка с целта на ползването на
имота наемателят ще извърши строително-монтажни дейности, с цел преустройство
на наетите помещения за Лечебно заведение за инвазивна и интервенционална
диагностика и лечение на сърдечно-съдови заболявания/чл.2.2/.
Не се спори, а и се установява, че с разпоредбата на чл.19 от договора за
наем страните са се споразумели, че в срок от 30 дни от завършването на посочените
по-горе строително-монтажни дейности страните ще сключат следните договори,
необходими за упражняване дейността на наемателя : Договор за снабдяване с
лекарствени продукти; Договор за извършване на диагностика, лечение и клинични
изследвания на пациенти; Договор за осигуряване на консултативна помощ от
специалисти на МБАЛ „С.П.“АД на пациенти на наемателя; Договор за извършване на
образна диагностика на пациенти; Договор за аутопсии, обслужване, съхранение и
предаване на трупа на починали пациенти; Договор за извършване на спешно
оперативно лечение на пациенти при необходимост; Договор за ползване на
кислородна станция; Договор за доставка на кръв и кръвни продукти.
Не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства/ на
л.40 до л. 68 от делото, че всички описани по-горе съпътстващи договори са били
сключени между страните. Също така не се спори, а и от представените по делото
и приети доказателства/ на л.69 до л.75/, че с предизвестие до
„Специализираната болница за активно лечение по кардиология гр.В.“ЕАД, МБАЛ „С.П.“АД
е прекратил всички сключени между страните съпътстващи договори, считано от
датата на получаване на предизвестието за прекратяване.
Между страните не се спори, а и от представеното по делото и прието като
доказателство Предизвестие/л. 16 и 17/ се установява, че наемодателят МБАЛ”С.П.”АД
е отправил на наемателя „С.б.з.а.л.п.к.В.”ЕАД в едногодишния срок пред изтичане
на срока на договора уведомление, че не желае продължаване на сключения договор
за наем на недвижим имот № 100/08.08.2013год., която няма спор, а и се
установява, че е било получено от наемателя на 03.08.2015год., видно от
представената по делото обратна разписка.
Няма спор, а и се установява, че на 17.08.2016год. наемодателят е
изпратил на наемателя уведомление за освобождаване на наетия имот, като срокът
за освобождаване е до 16.09.2016год.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза,
изготвена от вещото лице Г.Т.М., чието заключение съдът кредитира изцяло като
обективно и професионално изготвено се установява следното :
Размерът на дължимите, но неплатени суми за наем, за периода от
м.02.2015год. до м.08.2016год. е общо 129 868,36 лева с ДДС по месечно. Размерът
на лихвата за забава, изчислена върху всяка просрочена наемна вноска, за
периода от датата на просрочието до датата на завеждането на исковата молба в
съда- 10.10.2016год. и общо 11 014,21 лева за периода от 21.03.2015г. до
10.10.2016г.
Размерът на разходите за консумативи-за ел. енергия и вода, за периода от
08.01.2015год. до 08.08.2016год., изчислен на база на стойностите на издадените
фактури за този вид услуга през 2014год. е общо 6 700,46 лева, в.т. за
периода от 31.01.2015год. до 08.08.2016год.
За периода от 01.01.2014год. до 17.12.2014год. размерът на заплатените
наеми от „С.б.з.а.л.п.к.В.”ЕАД на МБАЛ”С.П.”АД по Договор за наем №
100/08.08.2013год. е 76 552,68 лева. Номерът и датата на всяка една
фактура, стойността на всяка една и общо с включен ДДС, както и датата на
плащането на всяка една, са посочени в констативно-съобразителната част на
заключението. Размерът на мораторната лихва за забава върху главницата от
76 552,68 лева за периода от 11.01.2015год. до 17.11.2016год. е
14 390, 22 лева.
От приетата и неоспорена от страните СТЕ/оценителна/ изготвена от вещото
лице А.А. се установява, че средния пазарен месечен наем за обекта възлиза на
5742 лева с ДДС. При това положение според вещото лице за периода след
08.08.2016год./когато е прекратен договорът за наем/ до датата на завеждане на
исковата молба- 10.10.2016год., размерът на дължимото обезщетение за ползване
поради това, че наемателят не е предал недвижимия имот след прекратяването на
договора за недвижимия имот възлиза на сумата от 11 484 лева.
Свидетелят Д.Й.твърди, че е служител на фирма „Търговска лига”, с която
ответникът имал определени отношения свързани с ползването на наетия имот и в
това му качество му било възложено от последния да организира предаването на
имота обратно на наемодателя след прекратяването на договора за наем.
Свидетелят следвало да организира изнасянето на оборудването на наемателя от
болницата, както и да подпише приемо-предавателен протокол с наемодателя. В
тази връзка на 12.09.2016год. свидетелят организирал група от 10 човека, които
отпътували от София за гр.В.. Охраната на болничното заведение ги посрещнала и
категорично им забранила достъпа до имота без да посочват каквито и да било
причини за това. Свидетелят им обяснил, че имат пет дневен срок в който да
организират изнасянето на имуществото си от болницата, но отново получил отказ
да влезе в имота. Това наложило да поиска съдействие от органите на полицията и
след като дошъл неин представител тогава охранителите му представили разпореждане
на съда, с което били запорирани движимите вещи на ответника намиращи се в
имота и на това основание на последния се забранявал достъпа до имота. След
като се запознал с текста на съдебния акт и по съвет на адвоката на ответника свидетелят преустановил
действията по изнасяне на вещите на наемателя и се прибрал обратно в София.
Според свидетеля имотът бил предаден на наемодателя през ноември 2016г., като
уточнява, че това го знае от разговори с представители на ответника. Уточнява
също така, че при направеният на 12.09.2016год. опит за изнасяне на имуществото
на наемателя от болничното заведение и за предаване на имота на наемодателя не
му бил представен приемо-предавателен протокол и такъв документ не бил
съставян.
При проведения по реда на чл.176, ал.1 ГПК разпит на В.Д., в качеството й
на изпълнителен директор и представляващ МБАЛ”С.П.”АД тя признава, че действително след
прекратяването на договора за наем е разпоредила забрана за достъп на ответника
до процесния имот, но причината според нея е друга-че негови представители,
които е следвало да освободят имот, едновременно с това са започнали да предприемат
действия по увреждане имуществото на наемодателя, както и изнасянето им от
имот, въпреки че по нейни твърдения те били собственост на наемодателя. Това
именно наложило тя да потърси съдействие от органите на полицията и да наеме
охранителна фирма с цел опазване имуществото на наемодателя. Признава също
така, че след предявяването на иска и към настоящия момент процесният недвижим
имот е освободен от ответника и държането му е било върнато обратно на ищеца.
От правна страна :
По предявен иск с правно основание чл. 232, ал. 1 от ЗЗД е необходимо
установяването на следните предпоставки :
Наличие на облигационни отношения
между страните, основани на сключен договор за наем, по който договор ищецът да
е предоставил за временно ползване на ответника процесния имот срещу заплащане
на уговорена наемна цена;
Размер на дължимата наемна цена и договорната лихва за забава, като за
тези обстоятелства ищецът сочи и представя писмени доказателства.
В настоящия случай съдът приема, че с отговора на исковата молба не се
оспорва наличието на наемни отношения между страните, основани на процесния
договор за наем, а се твърди единствено, че наемателят не дължи плащане на
уговорената наемна за времето след прекратяването на посочените в чл.19 от договора за наем съпътстващи договори.
Ответникът твърди, че без наличието на тези договори
наемното правоотношение се лишавало от смисъл, тъй като тяхната липса
представлявала непреодолима пречка за „СБАЛК В.“ ЕАД да получи разрешение за
осъществяване на лечебна дейност от Министерство на здравеопазването (МЗ),
съответно да се постигне желаният от страните по договора правен резултат –
изграждането и лицензирането на структура по инвазивна кардиология в отдаденото
пода наем помещение. Тоест твърди се по същество, че договорът за наем не
представлявал „типичен“ договор за наем, а по-скоро имал характера на такъв за
съвместна дейност и прекратяването от ищеца на посочените в чл.19 от договора
съпътстващи договори лишавали насрещната страна от правото да иска плащането на
уговорената цена за ползване на наетите помещения с оглед неосъществяването на
целта на ползването.
Тези възражения на ответника съдът намира за неоснователни.
Договорът за съвместна дейност по същността си е договор за дружество по
смисъла на чл.357 от ЗЗД, при който страните се съгласяват да обединят своята
дейност за постигането на една обща стопанска цел. Процесният договор обаче не
разкрива черти на договор за дружество, тъй като с него не е уговорено
съвместно създаване и експлоатиране на лечебно заведение за инвазивна
кардиология.Цялостното съдържание на договора не оставя никакво съмнение, че
договорът представлява типичен договор за наем, при който ответникът се е
съгласил да предостави за временно и възмездно ползване на наемателя описаните
в договора помещения в собствената си сграда срещу насрещното задължение на
наемателя да заплаща уговорена наемна цена.Действително, договорът предвижда,
че наетите помещения ще се ползват от наемателя за лечебно заведение за
инвазивна кардиология, което обаче представлява допустимо уговаряне на
предназначението на наетите помещения съобр. чл.232, ал.1 от ЗЗД и не може да
се тълкува като воля на страните за осъществяване на съвместна стопанска
дейност, която да бъде извършвана и от дете страни. Подобна воля е следвало да
бъде обективирана изрично чрез клаузи, които да предвиждат разпределение на
печалбите и загубите от дейността и за двете страни, каквито в случая липсват.
Уговорената месечна наемна цена пък не е поставена в зависимост от финансовия
резултат за планираното лечебно заведение/тя се дължи дори въобще да не работи
или да работи на загуба/, което недвусмислено сочи, че наемодателят по никакъв
начин не се е ангажирал стопански с дейността на бъдещото заведение. Обстоятелството,
че имотът е предоставен под наем именно за ползване от ответника като
специализирано лечебно заведение не представлява аргумент в подкрепа на
неговата теза, тъй като наемодателят е свободен да отдава собствените си имоти,
за да бъдат ползвани според предварително установеното от него предназначение и
това е обичайно за търговската практика. При това и противно на твърденията на
ищеца никъде в договора не е установено задължение на наемателя да извърши
строително-монтажни работи за преустройство на наетите помещения в лечебно
заведение- договорът предвижда единствено извършването на ремонт с оглед
превеждането на имота в състояние отговарящо на целите за ползването, което е
уговорено да бъде за сметка на наемателя, срещу което той е освободен от
задължението за плащане на дължимата наемна цена за периода за извършване на
основния ремонт, каквато уговорка между страните е била допустима с оглед на
чл.9 от ЗЗД страните свободно да уговорят условията на своето правоотношение,
стига разбира се, това да не противоречи на повелителна правна норма или на правилата на морала. Следователно, дори и разглеждан в съчетание
със съпътстващите договори процесният договор не е такъв за съвместна дейност. Такива
аргументи не могат да се извлекат нито с клаузата на чл.19 от договора, нито
със специалните нормативни изисквания за разкриване на лечебни заведения.
Процесният договор не предвижда страните по него съвместно да разкрият подобно
заведение, а предвижда то да бъде разкрито от наемателя и само той да го
стопанисва и управлява. Поради това и отправените от ищеца предизвестия за
прекратяването на съпътстващите договори не могат едновременно с това да бъдат
разглеждани и като изявления за прекратяване на твърдяния от ответника „единен
комплексен договор за съвместна дейност“, тъй като такъв договор се установи,
че не е налице. Същевременно извън предмета на иска по чл.232, ал.2 от ЗЗД ще
бъде дали е налице друго договорно правоотношение, което да е било неправомерно
прекратено от ищеца, което да
представлява израз на злоупотреба с право от негова страна, които да обуславят
правото му да откаже плащането на уговорената наемна цена. При разглеждане на
иска за заплащане на възнаграждение по договор за наем следва да бъдат
установявани единствено наемното правоотношение, неговото съществуване, точно
изпълнение на неговото съдържание и съответно дължи ли се заплащане на
уговорената наемна цена, като изцяло неотносими за предмета на такъв спор са горепосочените
обстоятелства.
Ето защо съдът намира, че
разгледан по същество искът с правно основание чл.232, ал.2 от ЗЗД се явява изцяло
основателен.
От събраните по делото и обсъдени
по-горе в мотивите писмени доказателства безспорно се установи наличието на
облигационно отношение, основано на сключения договор за наем, както и
предоставянето на процесния имот за
ползване на ответника. Установява се още, че срещу ползването
на процесния имот в тежест на ответника е възникнало задължение за заплащане на
наемна цена, която за процесния период от приетата и неоспорена от страните ССЕ
се установява да е в размер на общата сума от 129 868,36
лева за периода от м.02.2015год. до м.08.2016год., когато договорът за наем е бил прекратен едностранно от наемодателя,
позовавайки се на предвидената в чл.5.2 възможност за едностранно прекратяване
на договора. На ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва от
предявяването на исковата молба- 10.10.2016год. до окончателното изплащане на
сумата.
На осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД ответникът дължи и обезщетение за забавено
плащане на неизплатената наемна цена за периода от 21.03.2015год., от която
дата съгл. чл. 84, ал.1 от ЗЗД, вр. с приетия в чл.7 от договора краен срок за
плащане на наемната цена до 20-то число на следващия календарен месец е
изпаднал в забава наемателят, чийто размер видно от приетата и неоспорена от
страните съдебно-счетоводна експертиза възлиза на сумата от 11 014,21 лева
за периода от 21.03.2015год. до 10.10.2016год., като за разликата до пълния
предявен размер искът следва да бъде отхвърлен.
На осн. чл.232, ал.2 от ЗЗД ответникът дължи заплащане и на
консумативните разходи, свързани с ползването на вещта. Видно от заключението
на вещото лице стойността на дължимите, но незаплатени консумативни разходи за
ел.енергия и вода, изразходвани за ползването на наетите болнични помещения
възлизат на сумата от 6 700,46 лева за периода от м.02.2015г. до
м.08.2016гд., но на ищеца следва да му се присъди сумата 6688,75 лева,
съобразно претендирания от него размер.
По предявените обективно съединени искове с правно основание чл.233, ал.1
от ЗЗД и чл.236, ал.2 от ЗЗД съдът приема следното от правна страна :
За успешното провеждане на защита по предявените искове за осъждане на наемателя
да освободи наетия имот и да осъждане на последния да заплати на наемодателя
обезщетение за ползването въпреки
противопоставянето на наемодателя е
установяването на следните предпоставки:
наличие на облигационни отношения между страните, основани на сключен договор
за наем, по който договор ищецът да е предоставил за временно ползване на
ответника процесният имот срещу заплащане на уговорена наемна цена; наемното
правоотношение да е прекратено на някое от правопрекратителните основания,
респ. да е било развалено с едностранно волеизявление от наемодателя поради
виновно неизпълнение на поето от наемателя договорно задължение; ответникът да
държи без правно основание наетия имот и да не го предава на наемодателя след
прекратяването на договора за наем.
В контекста на така изложеното съдът намира, че ищецът поначало е бил в
правото си да прекрати договора за наем на посоченото в договора основание- чл.5.2,
сторил го е преди изтичането на срока на договора и с предизвестие за което
няма спор, а и се установява, че е стигнало до знанието на насрещната страна,
от който момент договорът за наем се счита за едностранно прекратен. Не се
установява обаче наличието на последната предпоставка за уважаването на иска по
чл.236, ал.2 от ЗЗД- въпреки
противопоставянето на наемодателя наемателят да е продължил да го ползва.От
показанията на свидетеля Д.Й.се установява, че веднага след прекратяването на
договора за наем и на съгласувана между страните дата-на 12.09.2016год.
ответникът е предприел необходимите действия по предаването държането на имота
обратно на наемодателя чрез освобождаването на наетите от него помещения. Това
правно действие по необходимост е било свързано и извършването на определени
фактически действия от негова страна насочени към изнасяне на собствените на
наемателя движими вещи, като последното обаче е било възпрепятствано от
представители на наемодателя посредством наета от него охранителна фирма. Забрана
за достъп до имота се потвърждава и обясненията на представляващия ищеца дадени
от него в хода на делото по реда на чл.176, ал.1 от ГПК, който потвърждава на
практика казаното от свидетеля Й., че на същата дата той е бил готов да предаде
имота, но бил препятстван да стори това от самия наемодател. Спорът във връзка
със собствеността на изнасяните от помещенията вещи няма никакво отношение към предоставянето
на фактически достъп до имота, като същевременно по делото няма данни, а и не
се твърди, наемодателят да е предложил на наемателя подписването на
приемо-предавателен протокол за предаване на имота, а наемателят неоснователно
да е отказал да го подпише, позовавайки се на това, че първо трябва да си
изнесе вещите от имота. Създавайки пречки за достъп до помещенията на наемателя
ищецът всъщност сам е възпрепятствал наемателя да му предаде обратно имота след
прекратяването на договора за наем. Налице е кредиторова забава по см. на чл.95
от ЗЗД, която обективно е приела и двете предвидени от закона форми-
неоправдано неприемане на предложеното от длъжника изпълнение и не даване на
необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си. По никакъв друг начин в контекста на изложеното не може да се
разбира поведението на наемодателя, който чрез наетата от него охранителна
фирма е препятствал влизането на представители на наемателя в процесния имот,
за да изнесат вещите, които наемателят счита за свои, но едновременно с това –
без значение целенасочено или не, сам е препятствал възможността наемателят да
му предаде фактическата власт върху процесния имот.Една от последиците от
кредиторовата забава се състои в това, че длъжникът се освобождава от
последиците на собствената си забава, което в конкретния случай ще означава, че
не дължи обезщетение за ползването на имота след прекратяването на договора за
наем поради това, че е бил неоснователно препятстван от самия наемодател да му
го върне. Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.236, ал.2 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът за осъждане на
ответника да предаде държането на имота след
прекратяването на договора за наем, тъй като в хода на разпита по реда на чл.176, ал.1 ГПК на В.Д., в качеството й на
изпълнителен директор и представляващ
МБАЛ”С.П.”АД призна, че след
предявяването на иска – през месец ноември 2016год. процесният недвижим имот е
освободен от ответника и държането му е било върнато обратно на ищеца.
По предявеният от ответника насрещен иск с правно основание чл.82 от ЗЗД
съдът приема следното :
Смисълът на Чл.82 във вр. с Чл.79,
ал.1 от ЗЗД е че обезщетението за вреди и пропуснати ползи от неизпълнение на
договорно задължение се дължи само ако в резултат на неизпълнението или лошото
изпълнение за страната по договора са настъпили вреди, които са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на този договор, а не всички вреди ,
които биха могли да възникнат на основата на причинно-следствения процес, чието
начало е поставено в резултат на неизпълнението. В това именно се състои и
разликата в обема на отговорността между договорната отговорност и
отговорността по Чл.45 и следв. от ЗЗД-деликтната отговорност. Докато при
първата отговорността е само за вредите, които са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са били предвидими при пораждането на
задължението, то при деликтната отговорност отговорността се носи за всички
вреди, които са в резултат на обстоятелствата, свързани в причинно-следствения
процес, чието начало е поставено с вредоносното действие.
В настоящия случай ответникът и ищец по насрещния иск претендира
обезщетение за вредите претърпени от него поради неправомерното според него
прекратяване на предвидените в чл.19 от договора за наем договори за
съпътстващи медицински услуги. Вредата си ищецът съизмерява със заплатената от
него до прекратяването на договора за наем наемна цена за ползването на имота.
Тази наемна цена обаче не представлява вреда за ищеца по насрещния иск тъй като
плащането й произтича не от прекратените
от ответника съпътстващи договори, а на съвсем друго правно основание- за
ползването на предоставения по договора за наем недвижим имот. Като обезщетение
за вредите от неправомерното прекратяване на съпътстващите договори ищецът по
насрещния иск може да претендира единствено разходите свързани с
непосредственото изпълнение на тези договори, напр. стойността на заплатеното
възнаграждение на контрагентите на ищеца
свързани с изпълнението на тези
договори под формата на преки вреди или
печалбата, която не е могъл да реализира по тези договори вследствие на
неоснователното им прекратяване от страна на ответника. От друга страна в
насрещната искова молба не се твърди и липсват изложени фактически твърдения
вредите да са настъпили на деликтно основание-например поради злоупотреба с
право от страна на насрещната страна, напротив те се претендират единствено на
договорно основание- поради това, че ответникът не е имал право да прекрати
съществуващи между страните облигационни отношения, от което се твърди, че е
възникнало правото на обезвреда. Предвид изложеното предявеният насрещен иск
подлежи на отхвърляне като неоснователен само на това основание без да се
обсъжда наличието на останалите предпоставки за ангажиране на договорната
отговорност на ответника.
Воден от гореизложеното Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „С.б.з.а.л.п.к.В.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на МБАЛ „С.П.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***19, на осн. чл.232, ал.2 от ЗЗД сумата
129 868,36 лева, представляваща дължима наемна цена по Договор за наем на
недвижим имот № 100/08.08.2013год. за периода от м.02.2015год. до м.08.2016год.,
ведно със законната лихва от 10.10.2016год. до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „С.б.з.а.л.п.к.В.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на МБАЛ „С.П.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***19,
на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 11 014,21 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на дължимата наемна цена за периода от 21.03.2015год.
до 10.10.2016год., като отхвърля иска за разликата до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА „С.б.з.а.л.п.к.В.“ ЕАД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на МБАЛ „С.П.“ АД, ЕИК********,
със седалище и адрес на управление ***19,
на осн. чл.232, ал.2 от ЗЗД сумата 6688,75 лева, представляваща консумативните
разходи, свързани с ползването на имота за периода от .02.2015г. до
м.08.2016год.
ОТХВЪРЛЯ предявения от на МБАЛ „С.П.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***19 срещу „С.б.з.а.л.п.к.В.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** иск с правно
основание с правно основание чл. 233, ал. 1 от ЗЗД, с правно основание чл. 236,
ал. 2 от ЗЗД за сумата от 14 219, 16 лв, представляваща обезщетение за
противоправно ползване на наемния имот след прекратяване на Договор за наем на
недвижим имот № 100/08.08.2013год., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от на МБАЛ „С.П.“
АД, ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***19 срещу „С.б.з.а.л.п.к.В.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** иск за осъждане на С.б.з.а.л.п.к.В.“
ЕАД да предаде държането на недвижим имот след прекратяване на Договор за наем
на недвижим имот № 100/08.08.2013год., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „С.б.з.а.л.п.к.В.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** срещу МБАЛ „С.П.“ АД,
ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***19 иск с правно основание
чл.82 от ЗЗД за сумата от 76 552.68 лв,
представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на договорни задължения в
размер платените от „СБАЛК В.“ ЕАД наеми
за периода от 01.01.2014 год. до 17.12.2014 год., и с правно основание чл. 86
от ЗЗД за сумата от 14 379 лв, представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 11.01.2015 г. до 17.11.2016 г., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ :