№ 90
гр. Гълъбово, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на осемнадесети
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Белослава П. Колева
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20245550100248 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.234 от КТ във
връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД от ЗЗД.
Ищецът “Е.-Г.” АД гр. Гълъбово твърди, че с ответника са били в трудово
правоотношение, съгласно трудов договор 20/25.03.2021 г. Твърди, че като лицензирано
дружество да осъществява професионално обучение по Закона за професионално
образование и обучение, ищецът бил лицензиран да осъществява професионално обучение,
между дружеството и ответника били сключени договори за обучение в курс за придобиване
на правоспособност, както следва: Договор № 24/26.04.2021 г. за придобиване на
правоспособност „Заварчик по метода РЕДЗ“, модули Е1, Е2 на стойност 990 лв. и Договор
№ 49/06.12.2021 г. за придобиване на правоспособност „Заварчик по метода РЕДЗ“, модули
ЕЗ, Е4, Е5 на стойност 1200 лв. Твърди, че разходите по курсовете били поети от него, като
ответника завършил същите. Сочи, че съгласно клаузите на договорите, ответникът следвало
да работи при ищеца минимум пет години, считано от завършването на съответния курс,
като в случай на неизпълнение на това задължение, ответникът дължал на ищеца
съответната част от стойността на обучението съразмерно на отработения период, както
и неустойка. Твърди, че ответникът следвало да работи като “Котляр”, тъй като при работа
на тази длъжност се използвали уменията, придобити по време на курса. Сочи, че трудовото
правоотношение между страните било прекратено, считано от 29.08.2022 г. на основание
чл.325, ал.1, т.1 КТ. Поради това моли съда да осъди ответника да му заплати дължимото
обезщетение във връзка с проведеното обучение, което възлиза на 741,00лв. по Договор №
24/26.04.2021 г. и 1047,00 лв. по Договор № 49/06.12.2021 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
Моли да бъде осъден ответника да заплати и неустойка по Договор № 24/26.04.2021 г. в
размер на 1000,00лв. и по Договор № 49/06.12.2021 г. в размер на 3000 лв., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното й изплащане. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, не е постъпил такъв от ответника. В съдебно
заседание, процесуалния представител на ответника – адв. Тепеликян оспорва исковете, като
излага съображения за нищожност на клаузата за неустойка.
1
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с
оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства и
заключението на вещото лице по назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че действително ответникът е работил по трудово правоотношение в ищцовото
дружество на основание сключен между страните Трудов договор № 20/25.03.2021 г., на
длъжност „котляр“. Със Заповед №167/29.08.2022 г., трудовото правоотношение с ответника
било прекратено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.
Тъй като заеманата от ответника длъжност е изисквала притежаването на умения по
заваряване, между страните са сключени Договор № 24/26.04.2021 г. за придобиване на
правоспособност „Заварчик по метода РЕДЗ“, модули Е1, Е2 и Договор № 49/06.12.2021 г. за
придобиване на правоспособност „Заварчик по метода РЕДЗ“, модули ЕЗ, Е4, Е5.
Ответникът е преминал съответните квалификационни курсове за придобиване на
правоспособност „Заварчик на ъглови шевове по метода ВИГ, като разходите за обученията
(в размер общо на 2190 лв. ) е била заплатена от ищцовото дружество, видно от прието по
делото удостоверение от Център за професионално обучение към „Е.-Г.“ АД /л.10/.
Работодателят – ищцовото дружество е изправна страна по договорите, като е изпълнил
задълженията си – заплатил е разходите по обученията.
Както се установява от събраните по делото писмени доказателства, в раздел IV, т.2
от Договори за обучение № 24/26.04.2021 г. и Договор за обучение № 49/06.12.2021 г.
страните са уговорили, че ако работникът не изпълни задължението си по т.II.2.5 – а именно
да работи при работодателя 5 години, броими от успешното завършване на курса,
възстановява на работодателя всички разноски по обучението си в едно със законната лихва
върху тях, броима от момента на осъществяването им, съразмерно /пропорционално/ на
отработения 5 годишен срок. Установи се, че ответникът е изпълнявал за определен период
задълженията си по трудовия договор, но по повод прекратяването на трудовото му
правоотношение със Заповед № №167/29.08.2022 г., не е изпълнил задълженията си по
договорите за обучение за работа в продължение на 5 години при работодателя си, като се
явява неизправна страна по договорите. Поради това и претенцията за възстановяване на
разходите е основателна.
От посоченото заключение на ССЕ се установява, че размерът на дължимото от
ответника обезщетение съгласно раздел IV, т.2 от договор за обучение № 24/26.04.2021 г. е
741,87 лв., а размерът на дължимото от ответника обезщетение съгласно раздел IV, т.2 от
договор за обучение № 49/06.12.2021 г. е 1051,00 лв.
При така установената фактическа обстановка, доколкото претендираният от ищеца
размер е по-нисък от установения от съда действително дължим, съдът намира, че искът с
правно основание чл.234 от КТ във връзка с чл.79, ал.1 от ЗЗД, се явява доказан по
основание и по размер и следва да се уважи изцяло, заедно със законната лихва от
14.05.2024 г. – датата на подаване на исковата молба.
От приетите по делото писмени доказателства и заключението на вещото лице по
назначената и приета съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че в раздел IV, т.2 на
договорите за обучение са уговорени и неустойки - в договор за обучение № 24/26.04.2021 г.
неустойката е в размер на 1000 лв., а в договор за обучение № 49/06.12.2021 г. неустойката е
в размер на 3000 лв. Предвид изводите по-горе, че работодателя е изправна страна по
договорите за обучение, съдът намира, че исковете с правно основание чл.92 ЗЗД се явяват
основателни също. Съгласно разпоредбата на чл.234 КТ, страните могат да уговорят
отговорност за неизпълнение на задължението на работника или служителя да работи при
работодателя за определен срок, т.е законодателят изрично предвижда че неустойка, извън
стойността на платените разноски за обучение по договора за обучени, е допустимо да бъде
уговаряна, защото задължението да бъдат възстановени на работодателя извършените от
2
него разходи за повишаване квалификацията на работника или служителя е проявление на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване, но не компенсира работодателя за
вредите от липсата на престиране на работна сила през уговорения период. Неизпълнението
на задължението за престиране на труд в рамките на допустимия от закона 5-годишен срок,
несъмнено създава трудности и неудобства за работодателя, инвестирал време и средства за
обучение на работника/служителя, с оглед на което е логично договорът за квалификация да
съдържа клауза за отговорност при неизпълнение, отделно от разходите за обучение.В
случая, неустойката в процесните договори е била уговорена с оглед конкретния период на
неизпълнение на задължението за престиране на труд в 5 годишен срок, от датата на
завършване на курса по всеки договор, и поради неизпълнение на задължението от страна на
работника се дължи.
Неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника за
нищожност на клаузата за неустойка. Като клауза, уговорена в договора, неустойката е
проявление на принципа на автономия на волята в частното право /чл.9 ЗЗД/. С нея страните
уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в
случай, че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на
вредите настъпили от неизпълнението. Неустойката е винаги форма на договорна
отговорност. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържание на
договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл.9 ЗЗД в две
посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона,
а в равна степен и на добрите нрави. Преценката за нищожност на неустойката поради
накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на
сключване на договора. Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел,
за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. В конкретния случай, клаузата в двата процесни договора не излиза извън
присъщите й функции. Тя има за цел да обезпечи изпълнението на договорите, да обезщети
работодателя при неизпълнение и да санкционира виновния за неизпълнението на
договорите. В случая работодателя се лишава от един обучен за нуждите му и по неговите
правила квалифициран работник, на работна сила, на която е разчитал за определен период
от време. Напускането на такъв работник води до инвестиране наново в обучение на друг
работник, което е свързано с време и парични средства. Поради изложеното, клаузата за
неустойка не е нищожна.
С оглед на изхода от спора и съобразно уважените размери на обективно съединените
искове, ответникът следва да заплати на ищеца и направените разноски за производството
по делото в размер общо на 720 лв. лева – платени ДТ, депозит за ССЕ
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Х. И., ЕГН **********, с адрес ******** да заплати на „Е.-Г.“ АД с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление *******, сумата 741,00лв.,
представляваща дължимо обезщетение по т.IV.2 от Договор № 24/26.04.2021 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 14.05.2024
г. до окончателното й изплащане; сумата 1000 лв., представляваща неустойка по т.IV.2 от
Договор № 24/26.04.2021 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от подаване на
исковата молба в съда – 14.05.2024 г. до окончателното й изплащане; сумата 1047,00 лв.
представляваща дължимо обезщетение по т.IV.2 от Договор № 49/06.12.2021 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда - 14.05.2024
г. до окончателното й изплащане и сумата 3000 лв., представляваща неустойка по т.IV.2 по
Договор № 49/06.12.2021 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване
3
на исковата молба в съда -14.05.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М. Х. И., ЕГН **********, с адрес ******** да заплати на „Е.-Г.“ АД с
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ******* сумата 720лв., представляваща
направените от последния съдебни и деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
4