P Е Ш Е Н И
Е
Гр. С., 09.02.2015г.
Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-18-Т.състав в
публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и петнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
при участието на секретаря Е.Г. като разгледа т.д. № 3122 по описа за 2014г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл.694 от ТЗ
Ищецът „Т.”
ЕООД поддържа, че с решение на СГС, VІ-1 състав от 18.03.2013г. е открито
производство по несъстоятелност на дружеството, а на 18.03.2014г. в Търговския
регистър бил обявен списък на приетите
вземания с поправена очевидна фактическа грешка. Твърди, че в срока по чл. 690
от ТЗ е оспорил включването в списъка на вземането на кредитора „Т.Б.А.б.” АД,
но с определение от 08.05.2014г., обявено в ТР на 12.05.2014г. възражението му
било оставено без уважение. Оспорва вземанията на този кредитор, като твърди,
че не са представени надлежни доказателства, от които да се установяват същите
по основание и по размер, тъй като не било установено какъв е размера на
усвоената главница, усвоена ли е целево и след представяне на необходимите
документи, представени ли са разходо-оправдателни документи. Първоначално е
завел иска и срещу втори ответник – „А. Б.а – К.Б.” КЧТ, тъй като сочи, че по
посочения ЕИК в списъка вместо „Т.б.а.б.”
АД, излиза горепосочената фирма, като по отношение на този ответник твърди, че
никога не е бил в договорни правоотношения. Предвид горното претендира да бъде
признато за установено, че вземанията към тези двама кредитори са
несъществуващи и недължими. С уточнителната молба от 04.09.2014г. ищецът е
конкретизирал исканията си към съда, като в хода на съдебното производство
поддържа претенциите си чрез адв. Н.. След частичното прекратяване на
производството спрямо ответника „А. Б. – К.Б.” КЧТ поддържа исковите си
претенции за установяване несъществуване на вземането спрямо ответника – „Т.б.а.б.“
ЕАД.
Ответникът „Т.б.а.б.” ЕАД оспорва
иска по съображения, изложени подробно в писмен отговор от 16.06.2014г. и
допълнителен писмен отговор от 25.07.2014г. и в хода на производството чрез
процесуалния си представител – адв. А.. Оспорва допустимостта на иска срещу „А.
Б.”. Сочи, че ЕИК не е сред индивидуализиращите ищеца и кредитора белези по чл.
127, ал.1 и 2 от ГПК и чл. 686 от ТЗ, поради което грешката относно същия в
списъка е ирелевантна, което твърди и за разликата във вписаната
правноорганизационна форма – АД вместо ЕАД. Поддържа, че има вземане по
договора за Б.ов кредит от 20.06.2006г. вземания по подробно изложените
съображения, поради което претендира отхвърляне на иска.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
С решение № 543 от 18.03.2013г.
по т.д.№ 2525/2012г. на СГС, ТО, VI-1 състав е открито производство
по несъстоятелност на „Т.“ ЕООД с начална дата на неплатежоспособността – 20.06.2010г.
На 09.05.2013г. в Търговския
регистър е обявен списък на приеТ.вземания в производството по несъстоятелност
на дружеството, в който е включено и вземане на кредитора „Т.б.а.б.“ ЕАД, като
вземането е описано по договори за Б.ов кредит № 54/04г. от 10.06.2004г.,
№ 212/05г. от 04.07.2005г. и №479/07 от 15.03.2007г. Списъкът е одобрен от
съда по несъстоятелността, като длъжникът е възразил срещу същия, възражението
е отхвърлено и е бил предявен иск по чл. 694 от ТЗ, по който е постановено решение
№ 1129/17.07.2014г. по т.д.№ 6050/2013г. на СГС, VI-14 състав, което към момента не е влязло в сила. Със същото е признато за
установено, че вземането на кредитора по така посочените договори не
съществува, като в мотивите съдът е приел, че ответникът не е установил
сключването на договори за кредит с посочените данни и даТ.с длъжника.
На 18.03.2014г. в Търговския
регистър по партидата на „Т.“ ЕООД е обявен списък на приетите вземания на
кредиторите на дружеството, в който е включено вземането на „Т.б.а.б.“ АД срещу
длъжника по договор за Б.ов кредит № 311/06г. от 20.06.2006г. и сключени към
него анекс № 1 от 14.08.2006г., анекс № 2 от 08.10.2007г., анекс № 3 от
20.11.2007г., анекс № 4/19.06.2008г., анекс № 5/14.07.2009г., анекс № 6 от
19.03.2010г. и анекс № 7 от 20.04.2010г. в общ размер на 5 597 663,68
лв., включващи главница в размер на сумата от 3 969 859, 89 лв. и
сумата от 1 437 803, 79 лв. – лихви, разноски и неустойки, от които 649 978,
09 лв. – договорна лихва за периода от 21.06.2010г. до 20.06.2012г.;
716 421, 13 лв. – наказателна лихва за периода от 20.07.2011г. до
18.03.2013г., 37 382, 40 лв. –съдебни разноски и 190 000 лв.
–разноски в производството по несъстоятелност. Посочено е, че вземанията са
предявени с молба от 02.04.2013г. Срещу този списък, с който е поправена грешка
в предходен списък по отношение номерата на договора за кредит, е подадено
възражение по чл. 690 от ТЗ от длъжника „Т.“ ЕООД, като с определение № 6214/08.05.2014г.
на СГС, VІ-1 състав на съда по несъстоятелността възражението е оставено без
уважение с мотиви, че няма пречка да се извърши от синдика поправка на очевидна
фактическа грешка и че са налице доказателства, че кредиторът има вземания по
описания договор и анекси. Определението е обявено в ТР на 12.05.2014г. На
27.05.2014г. в ТР е обявен от синдика втори списък с поправена очевидна фактическа грешка на
приетите вземания, в
който е отразено точното наименование на Б.та като „Т.б.а.б.“ ЕАД, вместо АД и
точния ЕИК номер на Б.та.
По делото е представен и приет
договор за кредит № 311/20.06.2006г., сключен между „Б. Запад –Изток“ АД и
ищеца, съгласно който на „Т.“ ЕООД като кредитополучател е уговорено
предоставянето на инвестиционен Б.ов кредит в размер на 850 000 евро с
краен срок на издължаване на кредита – 20.06.2008г. Целта на кредита е
финансиране реализацията на инвестиционен проект на жилищна сграда в м. „К.”,
като е уговорено, че кредитът се усвоява чрез въвеждане на общ лимит, като се
отчита по специална заемна сметка. В чл. 2, т.1 е уговорен приложимия лихвен
процент, а в чл. 2.3. е уговорена дължима наказателна лихва, която съставлява
договорната лихва с наказателна надбавка от 10 пункта, която се дължи от датата
на съответната забава до окончателното плащане към Б.та. В следващите точки на
договора са уговорени таксите за отпускане на кредита, както и такса за
управление на същия – 0.2% върху усвоения размер на всяко тримесечие. С
представения анекс № 1 е уговорено, че преди учредяване на уговорената в чл. 3
от договора за кредит ипотека, кредитополучателят има право да усвои сума, не
по-голяма от 150 000 евро. С анекс № 2 е изменен чл. 3.2 от договора, като
е уговорено обезпечение и чрез запис на заповед, издаден от кредитополучателя
за сумата от 950 000 евро. С анекс № 3 от 20.11.2007г. е уговорено
изменение на размера на кредита – до сумата от 1 950 000 евро, чрез
увеличаване на лимита, като е изменена и уговорката за договорна лихва по чл.
2.1 и обезпечението. С анекс № 4/19.06.2008г. е уговорено, че крайният срок за
погасяване на кредита е 20.06.2010г., като е съставен и приложения погасителен
план от 19.06.2008г. Със сключения анекс
№ 5/14.07.2009г. е уговорено, че Б.та предоставя на кредитополучателя кредит в
максимален размер от 2 163 125 евро с краен срок – 20.06.2010г.
съгласно погасителен план от 14.07.2009г., уговорен като приложение № 1 към
договора за кредит. Съгласно приложения погасителен план са уговорени месечни
погасителни вноски от по 325 000 евро, дължими на съответното 20-то число
от месец януари 2010г. до мА.2010г. и последна вноска от 575 000 евро,
платима на 20.06.2010г.
Съгласно анекс № 6 от 19.03.2010г., сключен между „НЛБ Б.“
АД и кредитополучателя е уговорен нов погасителен план от 19.03.2010г., без да
се изменя крайния падеж, като е дължима вноска от 5000 евро с падеж
20.04.2010г. и остатъкът от 2 195 000 евро с падеж – 20.06.2010г.
Съгласно анекс № 7 от 20.04.2010г. е удължен крайния падеж на кредита до
20.06.2012г. като е уговорен нов погасителен план от 20.04.2010г., изменен е чл.
2.1 от договора за кредит по отношение на договорната лихва, като изчисляването
на същата е обвързано с тримесечния EUROBOR,
като е уговорена възможност за частично заличаване на ипотеката след частично
погасяване на кредита. Представен е и нотариален акт № 38, т.IV, дело № 550 от 2009г., с който „Т.“ ЕООД като
кредитополучател и собственик на ипотекираните имоТ.е учредил договорна ипотека
в полза на б.ата върху подробно описаните паркоместа, апартаменти, гаражи и
офиси в жилищната сграда, изградена на груб строеж, находяща се в гр. С., ж.к.“М.“
4, ж.г.“К.“, за обезпечаване на задълженията по описания договор за кредит и
анекси.
По
делото е изслушано и прието като неоспорено заключение на съдебно-счетоводна
експертиза от 10.12.2014г. от вещото лице М.Н., което се кредитира от съда като
дадено обективно, безпристрастно и компетентно, от което се установява, че
усвояването и обслужването на процесния договор за кредит № 311/06г., сключен с
„НЛБ Б. Запад –Изток“ АД, преименувана в „Ти б.а.б.“ ЕАД е осъществявано чрез
разплащателната сметка на „Т.“ ЕООД, която е заверявана със сумата на всяко
усвояване срещу задължаване / дебитиране/ на заемната сметка, като за всяко
усвояване е попълвано и представяно в Б.та „Искане за усвояване“. Датите, на
които са усвоени сумите са подробно описани в таблицата на стр. 3 и 4 от
експертизата / 185 и 186 от делото/, като общо усвоените суми са в размер на
2 281 186, 33 евро. Първото усвояване е на дата – 06.07.2006г., а
последното на дата – 04.09.2009г. Вещото лице е установило, че размерът на
задълженията на „Т.“ ЕООД по счетоводни дати към 18.03.2013г. – датата на
решението за откриване на производството по несъстоятелност е в общ размер на
2 745 781, 22 евро и 37 382,40 лв. и включва: просрочена
главница в размер на 2 029 757, 13 евро, просрочена договорна лихва
за периода от 21.06.2010г. до 20.06.2012г. в размер на 332 328, 52 евро,
наказателна лихва за периода от 20.07.2011г. до 18.03.2013г. в размер на
366 300, 31 евро, такса за управление на кредита за посочения период в
размер на 17 395, 26 евро, както и съдебни разноски в размер на
37 382, 40 лв.
При така
установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Безспорно
е по делото, че са налице специалните предпоставки за допустимост на
установителния иск за несъществуване на вземането на кредитора по чл. 694 от ТЗ, а именно предявени са процесните вземания, налице е произнасяне на синдика по
молбата за предявяването им, налице е подадено възражение от кредитора по чл.
690 от ТЗ пред съда по несъстоятелността и произнасяне на съда по
несъстоятелността, с което е оставил без уважение възражението на ищеца -
длъжник. Искът е предявен в законоустановения седмодневен срок от обявяване в
ТР на определението по чл. 692 от ТЗ, поради което е процесуално допустим и
следва да бъде разгледан по същество. По отношение на доводите, че е налице
предходно дело с идентичен предмет, съдът намира, че те са неоснователни, тъй
като предмет на делото пред VI
-14 състав е
установяване на вземания на кредитора „Ти б.а.Б.“ ЕАД по други договори, а
именно по договори за Б.ов кредит № 54/04г. от 10.06.2004г., № 212/05г. от
04.07.2005г. и №479/07 от 15.03.2007г., а на настоящото дело – вземанията по
договор № 311/06г., т.е. предметът е различен.
Съдът
намира, че от доказателствата по делото се установи безспорно, че между ищеца –
длъжника „Т.“ ЕООД и ответната Б. е сключен процесния договор за Б.ов кредит №
311/06г. от 20.06.2006г. със следните допълнителни споразумения към него: анекс
№ 1 от 14.08.2006г., анекс № 2 от 08.10.2007г., анекс № 3 от 20.11.2007г.,
анекс № 4/19.06.2008г., анекс № 5/14.07.2009г., анекс № 6 от 19.03.2010г. и
анекс № 7 от 20.04.2010г. Ищецът е оспорил истинността на договора и анексите,
както и на сключения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, но
доколкото документите носят подпис от името на лице - управител на ответника,
доказателствената тежест при оспорването им е негова. Съдът е допуснал
съдебно-почеркова експертиза, за изслушването на която ищецът не е оказал
необходимото съдействие, тъй като въпреки двукратно дадената му възможност не е
внесъл определения депозит. С оглед горното оспорването на гореописаните
документи от страна на ищеца остана недоказано и същите не трябва да бъдат
изключвани от доказателствения материал по делото, а следва да бъдат
кредитирани. Следва да се има предвид и че оспорваният нотариален акт за
учредяване на договорна ипотека е официален документ, като съставилият го
нотариус е удостоверил полагането на подпис под същия от представителя на
ищцовото дружество, поради което и по отношение на този документ
доказателствената тежест за оспорването му е на ищеца, а последният не е
ангажирал никакви доказателства в тази насока. Оспорването от страна на ищеца е
без конкретни аргументи и доводи, и се явява общо и недоказано, поради което
съдът намира, че въпреки формалното оспорване на представения договор и анекси
с оглед липсата на опровергаващи ги доказателства и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, която установява усвояването на сумите по
процесния кредит, следва да се приеме за установено, че е сключен договора за Б.ов
кредит под № 311/06г. с анексите към същия, както и че по същия договор има
усвоени суми до уговорения кредитен лимит и ищецът има задължения към ответната
Б. за сума в общ размер на 2 745 781, 22 евро и 37 382,40 лв.,
която съобразно експертното заключение включва: просрочена главница в размер на
2 029 757, 13 евро, просрочена договорна лихва за периода от
21.06.2010г. до 20.06.2012г. в размер на 332 328, 52 евро, наказателна
лихва за периода от 20.07.2011г. до 18.03.2013г. в размер на 366 300, 31
евро, такса за управление на кредита за посочения период в размер на
17 395, 26 евро, както и съдебни разноски в размер на 37 382, 40 лв. Вещото
лице по ССЕ е посочило лихвите в евро, но при пресмятане на същите по
фиксирания валутен курс 1, 95583 лв. за 1 евро, съдът установява, че сумите
съответстват на предявените и приети от синдика лихви в лева. Съдът намира, че
са неоснователни доводите на ищеца, че не било установено усвояването на сумите,
тъй като за този факт е изслушано и прието като неоспорено заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, което не се опровергава от ангажирани от
длъжника доказателства, а дали всяко усвояване е станало с оглед описаната цел
и след надлежно представяне на доказателства е ирелевантно за настоящия спор за
връщане на главницата, а Б.било относимо към евентуален регрес към виновни
служители/ длъжностни лица на страните, ако усвояването е станало не съобразно
уговореното и без необходимите документи. Ищецът като кредитополучател е усвоил
сумите по описания от счетоводния експерт начин, а дали е изпълнил надлежно
задълженията си по договора да ги ползва с описаната цел и дали е представил
разходо-оправдателни документи, не може да го освободи от отговорността за
връщане на получения кредит, тъй като никой не може да черпи права от
евентуалното си противоправно поведение. Дори и в отклонение на изискванията на
уговореното по договора да не са използвани сумите от ищеца с оглед уговорената
инвестиционна цел и да не е съставил ищеца –кредитополучател и представил
надлежни разходо-оправдателни документи, горното не го освобождава от
задължението да върне получените суми, като заплати просрочената главница,
уговорените договорни и наказателни лихви и такси. Следва да се отбележи, че в
ТР е обявен и допълнителен списък с поправка на ЯФГ от синдика, в който е
отразен точния ЕИК номер на ответната б.а, но независимо от горното, за
установяване съществуването на процесното вземане е релевантно дали посочения
като наименование кредитор има вземане по договора, който е вписан като
основание за същото, а грешката в ЕИК на Б.та не обуславя извода, че кредиторът
е различен правен субект, тъй като това е само един от индивидуализиращите
белези.
Предвид горните съображения съдът
намира, че по делото се установи съществуването на вземането на кредитора „Ти б.а.Б.“
ЕАД по процесния договор за Б.ов кредит № 311/06г. и анекси към същия в
горепосочените размери, поради което предявеният отрицателен установителен иск
за установяване несъществуване на вземането следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на спора на ищеца
не се следват разноски, а ответникът е заявил, че не претендира разноски.
С оглед факта, че по исковете по
чл. 694 от ТЗ не се внася предварително държавна такса, такава следва да бъде
присъдена с решението съобразно изхода на спора и възложена върху ищеца. С
оглед горното „Т.“ ЕООД следва да бъде осъдено да заплати държавна такса по
настоящото дело в размер на сумата от 223 906, 55 лв.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Т.“ ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление –
гр. С., ул.“Ц.“ № ***, представлявано от управителя В.П.П., иск с правно
основание чл. 694 от ТЗ срещу „Т.Б.А. Б.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление – гр. С., ул.Д.Х.“ № ****, за признаване за установено, че
не съществува приетото от синдика по списък, обявен в ТР на 18.03.2014г.
вземане на Б.та, произтичащо от договор за Б.ов кредит № 311/06г. от
20.06.2006г. и сключени към него анекс № 1 от 14.08.2006г., анекс № 2 от
08.10.2007г., анекс № 3 от 20.11.2007г., анекс № 4/19.06.2008г., анекс №
5/14.07.2009г., анекс № 6 от 19.03.2010г. и анекс № 7 от 20.04.2010г. в общ
размер на 5 597 663,68 лв., включващи главница в размер на сумата от
3 969 859, 89 лв. и сумата от 1 437 803, 79 лв. – лихви,
разноски и неустойки, от които 649 978, 09 лв. – договорна лихва за
периода от 21.06.2010г. до 20.06.2012г.; 716 421, 13 лв. – наказателна лихва
за периода от 20.07.2011г. до 18.03.2013г., 37 382, 40 лв. –съдебни
разноски и 190 000 лв. –разноски в производството по несъстоятелност.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление – гр. С., ул.“Ц.“ № ***, представлявано от
управителя В.П.П., да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, с адрес – гр. С., бул.“В.“
№**, сумата от 223 906, 55 лв. –
държавна такса по производството.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: