Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.02.2021 г. гр. А.
В ИМЕТО НА НАРОДА
А.КИ РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Таня Спасова
секретар Росица Марковска
като разгледа докладваното от
съдия Спасова гражданско дело № 545 по описа за 2020 г., и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод исковата молба на Л. М.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв. А.Т., против О.Х.Х. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Т.Х..
В исковата молба се поддържа, че ищецът възложил на ответника ремонта на недвижим имот – дворно място и стара едноетажна къща с площ от 85 кв.м. в гр. А., ***. Ответникът следвало да изпълни следните СМР: разваляне напокрив, заливане на бетонна плоча, направа на нов покрив, саниране на сградата, направа на вътрешна шпакловка на стени, замазка на под, поставяне на теракот и фаянс, ел. инсталация, ВиК инсталация, дограма – кафява. Цената за СМР била 74 000 лева, от която авансово била платена сумата от 30 000 лева. Изпълнените СМР не съответстват на договореното – изпълнени са частично, с по-евтини материали и качество, като изпълнените СМР възлизат на стойност 16 074, 97 лева според ищеца. Ответникът следвало да върне сумата от 16 787 лева, като се твърди, че ищецът сам изпълнил недовършените от ответника СМР. Затова предявява искови претенции при условията на евентуалност за посочената сума – на основание чл.88 от ЗЗД да се заплати сумата като обезщетение за вреди от неизпълнението на процесния договор, на основание чл.55, ал.1 предл. 3 от ЗЗД да се заплати като имуществена облага, получена на отпаднало с обратна сила основание, на основание чл.79 от ЗЗД да се заплати сумата като обезщетение за неизпълнение на процесния договор.
В срока за отговора е депозиран такъв, като предявените искови претенции се оспорват като неоснователни. Поддържа се, че авансът е изчерпан за извършените строително монтажни работи от ответника, като същият уведомил ищеца, но последният отказал да му предостави финансови средства, за да продължи работа и наел други работници, като дори не уведомил за това ответника.
Въз основа на събраните по делото
доказателства от фактическа страна се установи следното:
Представен е договор за строително ремонтни работи от 10.08.2019 г., сключен между страните, с нотариална заверка на подписите от 04.11.2019 г., по силата на който ищецът възлага на ответника извършване на следните строително ремонтни дейности, както следва: разваляне на покрив, заливане на бетонна плоча, направа на покрив, саниране на сградата, направа на вътрешна шпакловка на стени, замазка на под, поставяне на теракот и фаянс, ел. инсталация, ВиК и дограма /кафява/. Стойността на договорените за изпълнение работи е 74 000 лева /без цената да е окончателна/ и срокът за цялостното завършване е до края на месец май 2020 г. Ищецът е платил на ответника аванс в размер на 30 000 лева съгласно чл.4 от договора, в която връзка са представени разписки, неоспорени и подписани от страните по договора.
От свидетелските показания се установява безпротиворечиво, че през месец ноември 2019 г. ищецът се върнал от Г. и спрял строителството, като върнал обратно идващите на обекта работници, наети от ответника за изпълнение на строително ремонтните работи. След това ищецът продължил строително ремонтните работи по обекта сам и със свои работници, като между страните не е съставен двустранен протокол за изпълнени и приети СМР и СРР. Общо между свидетелите на двете страни няма съществени противоречия. Всички сочат, че ответникът и неговите работници са работили на обекта и са извършвали ремонтни дейности до момента, в който ищецът се прибрал от Г. и без да предупреди просто преустановил строителството, като върнал обратно идващите на работа работници на ответника. Свидетелите В. В. и Н. М. изтъкват като причина за недоволството на ищеца обстоятелството, че ответникът му бил поискал още пари въпреки дадения аванс и покривът на къщата все още не бил завършен, а наближавала зима. От техните показания става ясно също, че ищецът се е ползвал от вече изработеното по обекта, като нито е развалял нещо вече изработено, нито е извършвал поправка на нещо вече изработено, а просто е продължил с изпълнението на останалите строителни монтажни работи сам и със свои работници. Става ясно също от съпоставката на свидетелските показания на свидетелите В. В. и Н. М. от една страна и свидетелите, работили по строежа под ръководството на ответника - Н. М. и К. М. от друга страна, че останалите неизпълнени работи са именно тези, констатирани от вещите лица в заключенията по съдебно техническите експертизи – саниране на сградата, вътрешна шпакловка стени, замазка на под, поставяне на теракот и фаянс, ел. инсталация, ВиК инсталация, дограма. Изпълнени от ответника и работниците под негово ръководство са съответно: разваляне на покрив, разбиване на бетонови козирки, демонтаж на дограма, изиждане на тухлени стени, кофраж колони и плоча и армиране, изливане на бетон. Единственото противоречие между свидетелите на страните е относно покрива и кой до къде го е изградил. Според свидетелите на ищеца В. В. и Н. М. покривът бил на плоча, а според свидетелите Н. М. и К. М. покривът бил изграден до някаква степен, но без полагането на керемеди, като описват какви дейности включва това – направа на покривна констукция, дъсчена обвивка, черна хартия за изолация, летвена скара и челни дъски. Керемидите не били поставени, тъй като все още не били доставени на строежа, а след пристигането на ищеца от Г. пък строителството било преустановено от него. Съдът приема и дава вяра на свидетелите, участвали в строежа на покрива Н. М. и К. М., тъй като те подробно описват всичко, което са направили. Нещо повече, независимо, че са водени от ответника и са работили за него през този период, изнасят данни и за неизгодния за ответника факт – че покривът не е бил довършен с керемиди, тъй като такива все още не били доставени при преустановяване на строителството от ищеца. Свидетелите В. В. и Н. М. твърдят, че покривът не бил довършен, но става ясно, че те са само приятели на ищеца, не са били през цялото време на строежа, а са минавали от време на време, поради което няма как да имат цялостни впечатления от ежедневно продължаващата от ответника и неговите работници работа на обекта, в частност на покрива. В крайна сметка работата е напредвала всеки ден до преустановяване на строителството от ищеца, а данните по техните показания сочат, че те са минавали покрай обекта от време на време. При това положение нямат непрекъснати впечатления от продължаващото всеки ден строителство и техните показания не могат да бъдет възприети като убедителни в тази част. Дори да се приеме за вярно твърдението, че ответникът се е обадил на ищеца да му иска още пари, то категорично установено е, че строителството на обекта не е било преустановявано от ответника в нито един момент, а е продължавало и напредвало всеки ден до момента на идване на ищеца от Г., който с връщането си неочаквано е преустановил строителството на обекта, като просто не допуснал на него работниците на ответника и ги върнал обратно.
И по двете заключения вещите лица са категорични, че извършените от ответника строително ремонтни работи възлизат на стойност от 20 788 лева, като включват разваляне на покрив, разбиване на бетонови козирки, демонтаж на дограма, изиждане на тухлени стени, кофраж колони и плоча и армиране, изливане на бетон и дейностите, свързани с направата на нов покрив, без полагане на керемиди.
При така установената фактическа обстановка
от правна страна съдът намира следното:
По делото не се спори, че е сключен договор за
строително ремонтни работи със срок на изработката до края на месец май 2020 г.,
попадащ в приложното поле на чл.258 и следв. от ЗЗД. Твърденията на ищеца за
некачествена изработка и некачествен материал, използван от ответника при
изработката на строително ремонтните дейности, не са доказаха по делото, поради
което не може да се приеме, че договорът е развален по вина на ответника поради
неизпълнение на негово насрещно задължение. Строителството е било преустановено
от ищеца през месец ноември 2019 г., а конкретна основателна причина за това не
се установи по делото. Твърденията, че ответникът поискал още пари и че към
края на месец ноември 2019 г. все още не е бил изпълнил покрива в цялост не
обосновават извод за разваляне на договора по вина на ответника. Това е така,
тъй като сключеният между страните договор е повече от ясен относно крайния
срок за изпълнение на строителството /края на месец май 2020 г./ и стойността
на изпълнението /74 000 лева/. Няма доказателства за недостатъци на работата на
строителя, като данните сочат, че ищецът е ползвал по предназначение вече
извършените от ответника строително монтажни работи, като е продължил да надгражда
над тях с нови такива. Самият той не твърди да е извършвал някакви поправки по
отношение на вече извършените от ответника строително монтажни работи. Точно
обратното – данните са категорични, че е ползвал вече извършените от ответника
строително монтажни работи по предназначение, поради което твърденията в посока
вина на ответника останаха недоказани по делото. Не се сочи и някаква конкретна
основателна причина, поради която е преустановил строителството много преди
края на срока на договора. При това положение следва да се приеме, че
презумпция по чл.264, ал.3 от ЗЗД не е оборена и след като ищецът е
ползвал по предназначение работата на ответника, то работата на ответника следва да се счита приета от ищеца, а правата
по чл.265 от ЗЗД не възникват
за него. Ето защо и при липса на други доказателства следва да се приеме, че
договорът за изработка е прекратен с изтичане на срока на договора, като
ответникът не носи вина за липсата на цялостно изпълнение на строително
монтажните работи поради забавата на ищеца в качеството на възложител, който не
само не е оказал нужното съдействие, а с действията си по преустановяване на
строителството през месец номеври 2019 г. дори е възпрепятствал изпълнението на
задължението, поето от строителя в лицето на ответника.
С оглед изложеното по-горе неоснователна е исковата претенция,
предявена на основание чл.88 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сумата
от 16 787 лева, съставляваща обезщетение за вредите от неизпълнението на
процесния договор, както и законната лихва върху посочената сума, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното плащане. Не се установи виновно
поведение от страна на ответника във връзка с незавършеното в цялост
строителство, поради което не е изпълнен фактическия състав на чл.88 от ЗЗД,
предполагащ разваляне на договора по чл.87 от ЗЗД от кредитора по вина на
длъжника. Данните сочат точно обратното, доколкото е налице забава на
кредитора, който е преустановил строителството на обекта, поставяйки по този
начин длъжникът в невъзможност да престира.
Неоснователна е и първата предявена при евентуалност искова
претенция по чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
сумата от 16 787 лева, съставляваща имуществена облага, получена от него
на отпаднало с обратна сила основание, както и законната лихва върху посочената
сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Установи се, че договорът е прекратен с изтичане на срока по него, поради което
не е налице хипотеза на отпаднало основание, която предполага прекратяване или
разваляне на договора по чл.87 от ЗЗД.
Нещо
повече, данните по делото сочат, че строителството е останало незавършено по
причина отказ от страна на ищеца строителството по обекта да бъде продължено от
ответника в качеството на строител. Вина за това не се установи от страна на
ответника в качеството на строител. Както се посочи по-горе, презумпцията по
чл.264, ал.3 от ЗЗД не е оборена, тъй като ищецът се е възползвал от вече
извършените от ответника строителни работи по обекта, ползвайки ги по
предназначение и в този смисъл същите следва да се считат приети и одобрени от
него. Няма данни и не се твърди наличие на непреодолима сила или някакви други
обективни обстоятелства. В интерес на истината по
отношение на договорите за изработка в разпоредбите на ЗЗД има предвидена
възможност за едностранно безвиновно прекратяване от възложителя. В чл.268 на ЗЗД
е казано, че ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора,
макар изпълнението да е започнало, като заплати на изпълнителя направените
разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението
на работата. Анализът на така описания законов текст сочи, че
съществуването на тези основателни причини следва да бъде доказано, а самите те
следва да са в пряка и непосредствена връзка с предмета на възложената работа.
В случая
доказателства за наличието на някоя основателна причина мотивирала ищеца
да прекрати договора не са представени. Поради това до извод
за прекратяване на договора на това основание също не може да се достигне. Това автоматично налага заключение за неоснователност на претенцията за
осъждане на ответника да върне полученото по този договор, като прави ненужно
обсъждане на въпроса за размера на полученото и дали то подлежи на връщане при
условие, че прекратяването няма обратно действие.
Нещо повече, дори да се приеме, че договорът е развален на основание чл.268 от ЗЗД, то чл.268 от ЗЗД предвижда, че ако има основателни причини, поръчващият може да се откаже от договора, макар изпълнението да е започнало, но в този случай следва да заплати на изпълнителя направените разходи, извършената работа и печалбата, която той би получил от изпълнението на работата. Стойността на изработените строителни работи от ответника според заключенията на вещите лица възлиза на 20 788 лева – разходи и труд, но очевидно така определената от вещите лица стойност не включва печалбата на ответника по договора. Ако все пак печалбата на ответника може да бъде определена от съда по някакъв начин, то това следва да стане въз основа на договорките между страните, които са се споразумели за цена 78 000 лева за цялостното изпълнение на строително монтажните работи по договора. От тях неизпълнени поради преустановеното от ищеца строителство на обекта са останали около 47 % - заключението на вещото лице Р. по ч.гр.д. № 173/2020 г. на РС-А.. Следователно за изпълнените по договора работи от около 53 % при обща цена на договора от 78 000 лева, то на ответника се дължат направени разходи, извършена работа и печалба по договора в размер на 41 340 лева. Той е получил аванс в размер само на 30 000 лева, поради което дори да се приеме за приложима в казуса хипотезата на прекратяване на договора на основание чл.268 от ЗЗД, то исковата претенция отново е неоснователна.
Неоснователна е и последната предявена при условията на евентуалност искова претенция с правно основание по чл.79 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 16 787 лева, съставляваща обезщетение за неизпълнение на процесния договор от страна на ответника, както и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане. В случая по делото се установи забава на кредитора, поради което не са налице предпоставките строителят да му заплаща обезщетение за неизпълнение на процесния договор. Неизпълнението в цялост на договореното строителство е поради забава на кредитор в лицето на ищеца и следователно невъзможността за изпълнение се дължи на причина, която не може да се вмени на длъжника в лицето на строителя. Ето защо длъжникът не отговаря – чл.81, ал.1 от ЗЗД и исковата претенция е неоснователна.
Разноски: С оглед крайния резултат ищецът дължи на ответника съдебно деловодни разноски в размер на 1000 лева за възнаграждение за вещи лица, вкл. 200 лева по ч.гр.д. № 173/2020 г. на РС-А. и адв. възнаграждение по същото дело в размер на 300 лева
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля предявеният иск от Л. М.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв. А.Т., против О.Х.Х. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Т.Х., за осъждане на ответника на основание чл.88 от ЗЗД да заплати сумата от 16 787 лева, съставляваща обезщетение за вредите от неизпълнението на сключения между страните договор от 10.08.2019 г., с нотариална заверка на подписите от 04.11.2019 г., както и законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Отхвърля предявеният иск от Л. М.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв. А.Т., против О.Х.Х. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Т.Х., за осъждане на ответника на основание чл.55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД да заплати сумата от 16 787 лева, съставляваща имуществена облага, получена от него на отпаднало с обратна сила основание, както и законната лихва върху посочената сума, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Отхвърля предявеният иск от Л. М.М. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес *** чрез адв. А.Т., против О.Х.Х. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес ***, чрез адв. Т.Х., за осъждане на ответника на основание чл.79 от ЗЗД да заплати сумата от 16 787 лева, съставляваща обезщетение за неизпълнение от страна на ответника на сключения между страните договор от 10.08.2019 г., с нотариална заверка на подписите от 04.11.2019 г., както и законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Осъжда Л. М.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на О.Х.Х. с ЕГН **********
***, съдебно деловодни разноски в размер на 1 000 /хиляда/ лева.
Решението
може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен съдия: