№ 1604
гр. Русе, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Станка Ст. И.ова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20224520101857 по описа за 2022 година
Н. Т. Н. заявява, че притежава лек автомобил марка „Ф.“, модел „Р.“ с рег.№.............
РН.
На 01.02.2022г. около 17.30 – 18.00 маса управлявал собствения си автомобил в
дясната лента за движение, по бул.“България“ в гр.Русе, в посока гр.София. Движил се със
скорост около 50 км/ч. В района на магазин „Метро“, ТИР с неизвестен номер предприел
маневра изпреварване. Когато започнал да се прибира в дясната лента, по която ищецът се
движил, преди да е завършил изцяло маневрата, полуремаркето на камиона започнало да се
доближава до автомобила на молителя. Последният намалил скоростта, но се наложило да се
отклони вдясно, за да избегне евентуален сблъсък с ТИР-а. Преди да успее да спре, дясната
страна на л.а. „Ф. Р.“, излязла извън лентата за движение, в десния банкет. В този момент Н.
Н. усетил удар по ходовата част и чул шум като гръм от гума. Вследствие удара, наранил
главата си в областта на лявото слепоочие. ТИР-ът продължил движението си. Когато
ищецът спрял видял, че автомобилът е наклонен и разбрал, че е пропаднал в траншея.
Огледал МПС, за да прецени дали би могъл да продължи пътя си безопасно, но установил,
че две от автомобилните гуми са спукани. Успял да придвижи колата до безопасен участък
встрани и потърсил помощ. Негов близък се отзовал, донесъл две автомобилни гуми, с които
подменил спуканите. Придвижил се до дома си, а на следващия ден откарал МПС до сервиз,
където констатирали следните щети: повредена броня, повреден преден десен носач, преден
десен шарнир, заден мост, задна пружина, 2 стоманени джанти и автомобилни гуми.
Ищецът счита, че вредите, които е понесъл са последица от неизпълнение
задължението на Община Русе да стопанисва пътя. Поддържа, че ответникът не е предприел
необходимите мерки за обезопасяване и саниране на пътя и банкета към него, поради което
1
следва да понесе отговорността за причинените вследствие произшествието вреди.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди Община Русе, ЕИК *********,
представлявана от кмета Пенчо Милков да му заплати сумите: 1284.85 лева – обезщетение за
претърпени имуществени вреди, свързани с възстановяване увредените части на лек
автомобил „Ф. Р.“ с рег.№............. РН и 500 лева - неимуществени вреди, изразяващи се в
преживян стрес от инцидента, влошено психично състояние, безсъние и страх от бъдещ
подобен инцидент, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 01.02.2022г. до
окончателното из изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – Община Русе е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на твърдяните
имуществени и неимуществени вреди, резултат от ПТП, като твърди, че същите не биха
могли да настъпят по описания начин. Приема, че участниците в произшествието са двама –
ищецът, като пострадал и водачът на ТИР, който с поведението си допринесъл за настъпване
на инцидента.
Заявява, че пътният банкет, като конструктивна част от пътното платно не е
предвидена за движение на пътни превозни средства.
Счита за нелогично поведението на ищеца, който след ПТП не потърсил медицинска
помощ и не изпълнил задължението си по чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ и б.“в“ от ЗДвП.
Отбелязва факта, че инцидента е настъпил преди повече от една година и това
обстоятелства затруднява установяването на фактите, които обективно констатират и
регистрират твърдяните претърпени имуществени и неимуществени вреди.
Поддържа, че не е конкретизирано мястото на настъпване на увреждането.
Твърди, че общината своевременно е изпълнявала задълженията си, свързани със
стопанисване на пътя. В тази връзка сочи споразумителен протокол от 10.11.2020г., сключен
между Агенция „Пътна инфраструктура“ и Община Русе, в който са визирани извършените
през м.февруари и март 2021г. дейности по асфалтиране редица увредени участъци, между
които и бул.“България“.
Оспорва претенцията за неимуществени вреди, като счита същите за недоказани по
основание и размер.
Моли съда да отхвърли претенциите като неоснователни.
В условията на евентуалност счита, че е налице съпричиняване на увреждането от
страна на ищеца, който управлявал автомобила със скорост, несъобразена с пътните и
атмосферни условия.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Не се спори, че Н. Т. Н. е собственик на лек автомобил марка „Ф.“, модел „Р.“ с рег.
№............. РН, факт, който се установява с представения препис на свидетелство за
регистрация на МПС.
2
В.С. Г. и И.П. Г. изнасят данни, досежно обстоятелствата, при които е настъпил
инцидента и механизма на увреждането: Една вечер в началото на м.февруари 2022г. Н. Н.
се свързал по телефона с В. Г. и го уведомил, че е претърпял пътен инцидент. Бил уплашен,
говорел нечленоразделно. Помолил да потърси автосервиз, който работи до късно.
Свидетелят посетил мястото на произшествието. Установил, че автомобилът на ищеца е в
дясната канавка, в участъка след магазин „Метро“. Предна и задна десни гуми на МПС били
спукани. Н. Н. бил видимо уплашен и шокиран. Обяснил, че ТИР го е изпреварвал, навлязъл
в неговото платно като го притиснал, което наложило да се отклони към банкета. При
навлизане в банкета, преди да успее да спре, чул трясък. Към този момент нямал представа
дали освен гумите са увредени и други части на колата. Впоследствие се оказало, че са
деформирани: джантите, шарнирите, носача, задния мост. Св.Г. огледал автомобила след
инцидента. Твърди, че в посочения от ищеца участък от пътя имало дупка с диаметър
минимум един метър и дълбочина около 30-40 см, но към настоящия момент била
запълнена. Пояснява, че в тази участък е въведено ограничение 60 км/час.
Според метеорологична справка №108/04.10.2022г., на 01.02.2022г. денят е бил
мрачен; температурата - около +4 - +5 градуса; хоризонталната видимост – отлична; имало
затишие до много слаб вятър от север-североизток (до 1 м/сек); земната повърхност била
суха.
Установено е, че Н. Н. не е уведомил полицейските органи за произшествието и не е
посещавал спешно отделение на УМБАЛ „Канев“ АД.
От приетите по делото справи е видно, че ищецът е санкциониран неколкократно за
нарушения разпоредби на ЗДвП.
С оглед установяване релевантни за спора факти е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – техническа експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно и
всестранно. Вещото лице счита, че при управление на процесния автомобил, ищецът е
изпреварен от ТИР с неустановена регистрация, който след завършване на маневрата рязко
навлязъл в дясната лента за движение и засякъл лекия автомобил. В опит да избегне ПТП, Н.
Н. внезапно излязъл вдясно от пътното платно и навлязъл в дълбока траншея в десния пътен
банкет с дълбочина около 30 см. Експертът приема, че при този механизъм на ПТП, водачът
нямал техническа възможност да възприеме процесната траншея в банкета. Сочи, че няма
обективни доказателства за определяне скоростта на движение на двата автомобила.
Приема, че ищецът би имал техническа възможност да възприеме процесната неравност и да
предотврати ПТП при скорост на движение до 50 км/час. Изчислена е пазарната стойност на
уврежданията по лек автомобил „Ф. Р.“ – 1191.80 лева. Вещото лице поддържа, че
уврежданията по МПС са в причинна връзка с пътния инцидент от 01.02.2022г. и отговарят
на механизма на ПТП.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по 49 и чл.84 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.49 ЗЗД:
Съгласно чл.45 и следващите от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
3
виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на
противното. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени,
явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността по чл.49 ЗЗД
има обезпечително-гаранционна функция. За успешно провеждане на претенцията с
посоченото правно основание, ищецът следва да ангажира доказателства, относно
предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане – виновно
противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се действие или бездействие
на лице, на което общината е възложила някаква работа, като в някой случаи се касае до
неспазване правилата за извършване на възложената работа, а в други – до невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на увреждането), претърпени вреди и техния
размер, причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен
резултат. В този смисъл са и дадените от съда указания в доклада по делото.
С релевираните в хода на производството доказателства бе установено мястото и
обстоятелствата, при които се е осъществило процесното събитие, в резултат на което
ищецът е претърпял вреди.
Инцидентът е настъпил на бул.“България“, до магазин „Метро“, в пределите на
гр.Русе. Съгласно чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП, службите за контрол, определени от
кметовете на общините, контролират в населените места изправността на състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения и пътната маркировка, като администрацията
сигнализира незабавно за препятствията и ги отстранява във възможно най-кратък срок.
Според чл.5, ал.2 ЗП обхватът на пътя е площта, върху която са разположени земното
платно и ограничителните ивици от двете му страни, заедно с въздушното пространство над
него на височина, определена с нормите за проектиране на пътищата. В § 1, т. 2 от ДР на ЗП
е дадена дефиниция на понятието "земно платно": „част от повърхността в обхвата на пътя,
върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици;
банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи;
крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни
елементи на пътя“. По смисъла на § 6, т.7 от ЗДвП, "Пътно платно" е общата широчина на
банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение. Според
§ 6, т. 37 от ЗДвП, "Препятствие на пътя" е нарушаване целостта на пътното покритие, както
и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за
движението.
Ответната община е собственик на пътя на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОС, вр. § 7,
ал.1, т.4 ЗМСМА, а съгласно чл. 31 ЗП ремонтът и поддържането на общинските пътища се
осъществява от общините. Община Русе е следвало да осигури обезопасяването на
бул.“България“ в участъка, в който е настъпило произшествието, като осъществи дейности
по ремонта и поддържането му. Такива дейности са проведени, но след произшествието.
Настъпилите вреди в резултат на бездействието й да отстрани неравността в пътния банкет,
ангажира отговорността й по чл.49 ЗЗД.
От заключението на приетата по делото експертиза е видно, че уврежданията по
автомобила възлизат на 1191.80 лева, до който размер претенцията като основателна следва
4
да бъде уважена.
Н. Н. е предявил иск и за претърпени неимуществени вреди. Въз основа събраните по
делото гласни доказателства, съдът приема за доказано настъпването на неимуществени
вреди, изразяващи се в уплаха, стрес и дискомфорт.
Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова следващото се за тях
обезщетение, което възмездява отрицателните емоционални преживявания, понесени от
увредения се определя на принципа на справедливостта. Понятието „справедливост“ по
смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят от съда при
определяне размера на обезщетението: вида и характера на увреждането; степента на
претърпените болки и страдания; периода, през който са търпени; продължителността на
оздравителния процес; наличието, съответно липсата на усложнения при възстановяване;
жизнения стандарт в страната, като при последния критерий се изхожда от принципната
позиция, че присъждането на парично обезщетение има за цел да репарира (доколкото е
възможно) действително понесените от увредения болки, страдания и неудобства, а не да се
превръща в средство или източник на неоснователно обогатяване. Обективно по делото бе
установено, че вследствие инцидента ищецът е изпитал страх и дискомфорт (св.В. Г.: „..
беше стресиран, говореше нечленоразделно по телефона…“, св.И. Г.: „Н. беше стресиран и
известно време не ходи на работа. Нямаше с какво да пътува.“). По делото не е установено
усложнение на състоянието му.
Съобразявайки страданията и неудобството, които пострадалият е търпял, съдът
приема, че по справедливост ответникът дължи парично обезщетение в размер на 500 лева.
По иска с правно основание чл.84 ЗЗД:
Искът за обезщетяване вреди от непозволено увреждане е паричен по своя характер.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на
увреждащото действие. Акцесорната претенция се явява основателна и върху главниците
следва да се присъди законна лихва, считано от 01.02.2022г. – датата на деликта до
окончателното й изплащане.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от
ищеца разноски, съразмерно с уважената част от иска. Направените от Н. Н. разноски
възлизат на 771.40 лева – заплатена държавна такса, възнаграждение за процесуално
представителство и депозит за вещо лице. Съразмерно с уважената част от претенциите
следва да се присъдят разноски в размер на 731.18 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да заплати на ответника разноски,
съразмерно с отхвърлената част от претенциите. Разноските на ответника са на стойност 460
лева – възнаграждение за процесуално представителство и депозит за вещо лице.
Съразмерно с отхвърлената част от иска следва да се присъдят разноски в размер на 23.98
лева.
По компенсация между двете вземания, ответникът следва да заплати на ищеца
5
разноски в размер на 707.20 лева.
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК *********, представлявана от кмета Пенчо Милков да
заплати на Н. Т. Н. , ЕГН ********** с адрес: гр.Б., ул.“......“№..... сумите: 1191.80 лева –
обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с възстановяване увредените
части на лек автомобил „Ф. Р.“ с рег.№............. РН; 500 лева - неимуществени вреди,
изразяващи се в преживян стрес от инцидента, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 01.02.2022г. до окончателното им изплащане и 707.20 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Н. Т. Н. , ЕГН ********** срещу
Община Русе, ЕИК ********* иск за сумата над 1191.80 лева до предявените 1284.85 лева -
обезщетение за претърпени имуществени вреди, свързани с възстановяване увредените
части на лек автомобил „Ф. Р.“ с рег.№............. РН, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.02.2022г. до окончателното й изплащане.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6