Р Е Ш Е Н И Е
№ 260357
07.10.2020г.
В И М Е Т
О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, 52-ри състав, в
публично съдебно заседание, на осми септември две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня Ванева
при секретаря Елена Христова, разгледа докладваното от съдия Ваня Ванева гр.д. №6842 по описа за 2019г. на Бургаски районен съд,
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод
искова молба, подадена от Н.Д.З.,***, със съдебен адрес:*** – адв. Н.П. – БАК,
срещу Я.Г.Ш.,***. В молбата се сочи, че ищцата и ответницата са съсобственици
на недвижим имот в гр. Ц.. – масивна жилищна сграда, с кад. № …., построена в
ПИ … по КК на гр. Ц.., с площ от 508кв.м. , бивш УПИ I – .. в кв. 52. Сочи се,
че З. е собственик на втория етаж на посочения имот, а ответницата – на първия
етаж. В следствие на пожар през 2013г. е изгоряла покривната конструкция на
сградата. Твърди се, че ответницата не полагала грижи за собствеността. За да
не се руши сградата, ищцата възложила на дружество извършване на ремонт на
покрива през 2018г. Стойността на ремонта по издадената фактура била 5500лева,
която сума била изплатена от ищцата. Твърди се, че ответницата като собственик
на ½ от имота следва да участва в разходите за ремонт за съответната й
част. През м. 01.2019г. на Ш. била изпратена покана да заплати съответната
половина на стойността, но това не станало. За събиране на вземането си, Н.З.
подала заявление по чл. 410 от ГПК пред РС гр. Бургас, за което било образувано
ч.гр.д. №4285/2019г. и била издадена Заповед №2136/03.06.2019г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК за сумата от 2750 лева и законната лихва
от датата на депозиране на заявлението пред съда – 31.05.2019г. След подадено
възражение от страна на Ш. било образувано настоящото дело. Иска се
постановяване на решение, с което да се приеме за установено със сила на
пресъдено нещо, че Ш. дължи на З. процесната сума, съобразно издадената заповед
по чл. 410 от ГПК. Претендират се направените в заповедното и настоящото
производство разноски. Представени са писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Я.Г.Ш., чрез адв. Г.К. - БАК.
Предявеният иск се оспорва като неоснователен. Оспорва се представената по
делото фактура, като се твърди, че няма
данни ищцата да е заплатила процесната сума. Твърди се, че не е конкретизирано ремонта
на покрива на коя сграда е извършен. Като задължено лице по фактурата е
посочено друго лице, а не ищцата. Оспорват се приложените по делото договор
между ищцата и Пролетина Манолова и разписките между тях. Твърди се, че не е
засегната цялата покривна конструкция, а само част от нея. Оспорва се
стойността на извършения ремонт. Представя се статия, в която се сочи, че в
следствие на мълния е била поразена съседна сграда, в която живяла Манолова, а
не ищцата. Претенцията се оспорва като
завишена по размер. Претендира се отхвърляне на предявения иск и възлагане на разноските
върху ищеца. Направени са доказателствени искания.
В изпълнение на дадено от съда указания,
с молба от 10.12.2019г., ищецът е уточнил подробно извършените СМР-та.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 31.05.2019г. Н.Д.З. е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Я.Г.Ш.
за заплащане на сумата от 2700 лв., представляваща заплатена сума /необходими
разноски/ за извършен неотложен ремонт на покрива на съсобствена между страните
двуетажна жилищна сграда, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до изплащане на вземането, както и направените съдебно-деловодни
разноски в общ размер от 385 лв., от които: 55 лв. – държавна такса и 330 лв. –
адвокатско възнаграждение.
На 03.06.2019г. е издадена Заповед №2136
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът Я.Г.Ш., да заплати на Н.Д.З. следните суми: 2700 лв., представляваща
главница заплатена сума /необходими разноски/ за извършен неотложен ремонт на
покрива на съсобствена между страните двуетажна жилищна сграда, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане
на задължението, както и сумата от 385 лв., от които: 55 лв. - държавна такса,
330 лв. – адвокатско възнаграждение, представляващи направените
съдебно-деловодни разноски.
В законоустановения срок, длъжникът е
депозирал възражение срещу издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
поради което с Определение от 20.06.2019г., заповедният съд е указал на
заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си срещу
длъжника, за което е издадена горепосочената заповед по чл. 410 от ГПК.
Заявителят е предявил иск по реда на чл. 422 от ГПК в едномесечния срок.
С исковата молба се претендира да се
приеме за установено, че ответникът дължи сумите, предмет на издадената Заповед
Заповед №2136 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
03.06.2019г.
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1, вр. чл.124, ал.1
от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.30, ал.3 от ЗС.
Представена е служебна бележка рег.
№112/15.05.2019г., от Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ гр. Ц.., в която е удостоверено, че на 12.06.2013г., около 23:00
часа възниква пожар в жилищна сграда, собственост на Н.З., намираща се в гр. Ц..,
ул. …, като в резултат на пожара изгаря покривната конструкция на сградата.
Като най-вероятна причина е посочено запалване, вследствие на природни явления:
гръмотевична буря.
Представен е нотариален акт №.., том XIX, дело №…/1993г., за установяване на
обстоятелството, че ищцата е собственик на втория жилищен етаж от процесната
сграда.
Представената е покана за доброволно
плащане, изпратена от ищцата до ответницата и получена от последната на
23.04.2019г., с която се претендира заплащане на сумата от 2750 лв.,
представляваща ½ от извършените необходими разноски за ремонт на покрив.
Представена е фактура №178/09.05.2018г.,
за сумата от 5500 лв., издадена от „Сириус СН 2013“ ЕООД, с получател П.. Т.. М...
Представена са разписки за получени от П..
Т.. М.. суми в общ размер от 5500 лв., във връзка с ремонт на покрив и фактура
№178/09.05.2018г., от 15.06.2018г. и от 25.06.2018г., като сумите са заплатени
от Н.Д.З..
От представеното извлечение по сметка на
„Сириус СН 2013“ ЕООД, е видно, че на 31.05.2018г. П.. М.. е превела сумата от
2923,50 лв. /1500 евро/, с посочено основание – фактура.
Представен е протокол за установяване
завършването на натурални видове строителни и монтажни работи към 09.05.2018г.,
в който са описани изпълнените СМР на стойност 4583,33 лв. /без ДДС/. Същата
сума е отразена като приход и в дневника на продажбите на „Сириус СН 2013“ ЕООД.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите: С.. И.. К.. и П.. М.. С...
От показанията на свидетеля К.. – кръстник
на внучката на ищцата и управител на
дружеството, извършило ремонта на покрива се установява, че за извършване на
ремонта, с него се свързала П.. М.. – дъщеря на ищцата, тъй като ищцата –
собственик на имота не била в България по това време. Посочва, че ремонтът е
бил наложителен. Свидетелят огледал имота, направил количествено-стойностна
сметка и се договорили за цената. Посочва, че покривът е бил в голямата си част
изгорял – изгоряла била ламперията, с която е било облицовано от долната
страна, имало нанесени щети от пожара по конструктивните елементи на покрива,
основни, носещи елементи. Етажът от къщата, който се намирал под покрива бил
пред разпад. Мазилките и таваните били на пода. През отвора са влизали птички в
самото жилище. Твърди, че щетите са около 45 кв.м. грубо. Описва подробно
извършените действия по ремонта на покрива, като твърди че няма как да се смени
конструктивен носещ елемент, без да се открие покрива, тъй като ще падне целият
покрив. Сочи още, че при ремонта са укрепвали са носещи елементи, където е било
необходимо. Посочва, че извършеният ремонт е струвал 5500 лв., без ДДС, като
това включва материали, консумативи, транспортни разходи и труд. Заявява, че му
е заплатена изцяло сумата от 5500 лв., като в началото му бил заплатен аванс в
размер на 2500-3000 лв., а след приключване на СМР-тата е била издадена фактура
за цялата стойност на ремонта и по банков път е била заплатена останалата част
от сумата. Сочи, че преведената по банкова сметка ***. Твърди, че фактурата е осчетоводена.
Ремонтът се извършвал съвместно с друга фурма. Дава уточнения по изготвения
протокол за СМР.
От показанията на свидетеля Стоянов,
който ползва за склад долния етаж от къщата, се установява, че е бил очевиден
на пожара. Чул силен шум, излязъл и видял, че една гръмотевица е паднала на
покрива. Обадил се на пожарната, като в този момент все още нямало пламъци. До
пристигане на пожарната, след около 20-30 минути на покрива вече имало пламъци.
Пожарникарите поискали достъп до горния етаж, но свидетелят не могъл да им
предостави такъв. Те разбили вратата и изгасили пожара, което причинило дупка с
размери не повече от 20-30 см. С течение на времето дупката продължавала да се
руши, докато се направи ремонта. Посочва, че няма достъп до там, не е мерил
точно размерите, това е по негова преценка. Твърди, че това е скатът, който е
към гората и само по него е имало поражения, като покривът се състои от четири
ската и по другите не е имало поражения. Работниците били 3-4 и работили 2-3
дни, като според свидетеля не са местни хора. Твърди, че не е виждал свидетеля
Колев. Сочи, че покривът бил ремонтиран от ищцата, от нейни близки хора. Направили
нов покрив и нещо като допълнителен етаж на покрива.
Изготвена е съдебно-техническа
експертиза, от неоспореното заключение, на която се установява, че на покрива
на процесната сграда е извършен ремонт, като са сменени керемидите в частта от
покрива, която е посочена, че е горяла, укрепени са носещи елементи от
дървената конструкция, сменена е дъсчената обшивка и дървената скара под новите
керемиди. Вещото лице е описало извършените по ремонта действия. Вещото лице е
остойностило извършените СМР, както следва: труд 849,63 лв.; материали 1491,99
лв.; общо труд и материали без ДДС 2341,62 лв. Според заключението СМР-тата,
които са отразени в протокола от 09.05.2018г. са извършени, като има разлика в
количествата – не всичко, което е посочено като закупен материал е вложено във
въпросната конструкция. Вещото лице е посочило наличните и немонтирани в обекта
материали, които според нея са на обща стойност 135.22 лв. Крайната стойност по
цени, описани в Протокол от 09.05.2018г. е 4274,96 лв., в която сума влизат
цените за труд, както са обобщени в протокола и проверените и коригирани
количества на материалите, отново с посочени в протокола цени. Вещото лице е
посочило цените за материали от протокола, представен по делото, но проверени
за актуалност към 09.05.2018г.
В съдебно заседание вещото лице е
направило уточнения.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.30, ал.3 от ЗС, всеки
съсобственик участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта
си. Под „тежести“ се разбират разходите по общата вещ, които биват два вида -
необходими разноски и полезни разноски /подобрения/ и са с различни фактически
състави. Необходимите разноски са свързани с наложителността за запазване
съществуването на самия имот и без тяхното извършване имотът би погинал или
състоянието му би се влошило съществено, като чрез извършването им се
предотвратява загубата на собственика от разрушаването или погиването на имота.
Дали тази наложителност е предизвикана от външно събитие или от нормалното
употребление на имота, респ. износване на вещта, е без значение. При
необходимите разноски, изразходвани за запазване на вещта, се присъждат
действително изразходваните средства, съобразно частта на съсобственика. За
разлика от необходимите разноски, полезните разноски представляват подобрения,
с които се увеличава стойността на вещта и затова за тях се присъжда именно
увеличената й стойност.
В настоящия случай, съдът намира, че
така извършените ремонтни дейности по покрива на съсобствената къща, по своята
същност представляват необходими разноски, т.е. такива за поддържане и
запазване на имота, при което за тяхното извършване не е необходимо съгласието
на другия съсобственик, тъй като по силата на чл.30, ал.3 ЗС всеки съсобственик
е длъжен да участва в ползите и тежестите на общата вещ съразмерно с частта си.
Поради това, относно тези разноски е без
значение обстоятелството дали ответницата е знаела или не, както и дали се е
противопоставила на тяхното извършване.
В настоящия случай, няма спор между
страните по делото, че същите са съсобственици на процесната сграда, като ищцата
е собственик на втория етаж, а ответницата на първия. Няма спор и относно
настъпилото събитие – пожар, вследствие, на който е изгоряла част от покрива.
Няма спор и относно това, че е извършен ремонт на покрива. Спорът между
страните се свежда до стойността на извършения ремонт.
Действително в посочената фактура като
получател фигурира П.. Т.. М.., за която се установи по делото, че е дъщеря на
ищцата и която е възложила на „Сириус СН 2013 г.“ ЕООД извършването на ремонта
на покрива. Установи се също, че П.. М.. е заплатила на дружеството извършения
от него ремонт.
В този смисъл са и показанията на
свидетеля Станимир Колев – управителят на дружеството, който лично е участвал в
извършването на ремонта и който заявява, че е получил цялата сума, като 2500-3000
лв. - на ръка, а остатъка по банков път.
От извлечението от сметка на „Сириус СН
2013 г.“ ЕООД се установява, че на 31.05.2018г. е преведена сумата от 2923,50
лв., с наредител П.. М.. и детайли на плащането фактура, което потвърждава
заявеното от свидетеля Колев в съдебно заседание.
В представената разписка от 15.06.2018г.
П.. Т.. М.. е декларирала, че е получила от Н.З. сумата от 2500 лв. по
споразумение от 05.06.2018г., във връзка с ремонт на покрив /фактура
178/09.05.2018г./.
В представената разписка от 25.06.2018г.
П.. Т.. М.. е декларирала, че е получила от Н.З. сумата от 3000 лв. по
споразумение от 05.06.2018г., във връзка с ремонт на покрив /фактура
178/09.05.2018г./.
Цитираното споразумение от 05.06.2018г.,
не следва да се обсъжда, тъй като същото е изключено от материали по делото с
определение, поради изявлението на ищцата, че няма да се ползва от него.
От представените две разписки може да се
направи извод, че Н.З. е възстановила на дъщеря си заплатената от нея сума във
връзка с извършения ремонт, т.е. Н.З. е заплатила ремонта.
Съгласно чл.30, ал.3 ЗС се дължат
действително извършените и реално заплатени от претендиращия съсобственик
разходи.
Съвкупната преценка на горепосочените
доказателства води до извода, че реално заплатената сума, т.е. действително
направените от ищцата разходи е в размер на 5500 лв. с ДДС.
Доколкото по делото няма спор, че
страните са съсобственици при равни квоти, то следва да се приеме, че всяка от
тях участва в тежестите на общата вещ, съобразно дела си от 1/2., което в
процесния случай означава, че ответницата дължи на ищцата половината от
направените от нея необходими разноски в общ размер от 5500 лв. или сумата от
2700 лв.
По изложените съображения искът се явява
основателен и доказан за сумата от 2700 лв., в който размер следва да бъде
уважен. Като
обусловено от уважаването на основния иск, следва да бъде уважено и акцесорното
искане за заплащане на законната лихва върху главницата от 2700 лв., считано от
датата на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК - 31.05.2019 г., до
окончателното изплащане.
При този изход на делото, право на
присъждане на разноски има ищцата. При това положение на основание чл.78, ал.1
от ГПК следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата сумата от 855
лева, от които 55 лева - държавна такса; 150 лв. – депозит за експертиза; 450
лв. – адвокатски хонорар; 200 лв. – адвокатски хонорар за повече от две съдебни
заседания. Представени са доказателства за плащане на горепосочените суми.
Съгласно указанията, дадени в т.12 от
Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д. №4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното
производство, които възлизат на 385 лева, от които: 55 лв. – държавна такса и
330 лв. – адвокатски хонорар.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
422 от ГПК, че Я.Г.Ш., ЕГН: **********, адрес: ***, дължи на Н.Д.З., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 2700 /две хиляди и седемстотин/ лева, представляваща дължима
част от разноски за неотложен ремонт на покрив на съсобствена двуетажна жилищна
сграда, находяща се в гр. Ц.., ул. „…, ведно със законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на заявлението в съда – 31.05.2019г.,
до окончателното изплащане на задължението, което вземане е предмет на Заповед
за изпълнение №2136/03.06.2019г. по ч.гр.д. №4285/2019г. на БРС.
ОСЪЖДА Я.Г.Ш., ЕГН: **********, адрес: ***,
да заплати на „Н.Д.З., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 855 лева /осемстотин
петдесет и пет лева/, представляваща направените по гр.д. №6842/2019г. разноски
и сумата от 385 лева /триста осемдесет и пет лева/, представляваща направените
разноски по частно гражданско дело №4285/2019г. по описа на Бургаския районен
съд.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението подлежи на обжалване пред
Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала:
ЕХ