МОТИВИ
към Присъда № 494/
26.09.2016г.
по НОХД № 650/2016год.
по описа на СРС
Подсъдимият Б.К.Ж.
е предаден на съд за това, че на
04.01.2016 год., около 20.50 часа, в гр. А., обл. С. до дом № 15 е управлявал
МПС – л.а. марка „Пежо”, модел „106”, с рег. № СС 9413 СВ, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда, а именно – 2,94 на хиляда, установено по
надлежния ред- с Протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията
на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта № 12/16.01.2016 год. на
Отделение по съдебна медицина при МБАЛ „Св. Анна – Варна”АД, след като е осъден
с влязла в сила на 23.07.2015 год. присъда-Споразумение № 242/23.07.2015 год.,
постановено по НОХД № 442/2015 год. по описа на Районен съд – гр. Сливница, за
извършено на 31.10.2014 год., в гр. Б., обл. С. деяние по чл. 343б ал.1 от НК–
престъпление по чл.343б ал.2 във вр.с ал.1 от НК.
Представителя на обвинението в предвид доказателствата по
делото пледира за присъда, като указва на подсъдимия да се определи наказание
„лишаване от свобода” към минимален размер за това престъпление, което да бъде
отложено за срок от 3 години на основание чл.66 от НК и глоба в минимален
размер.
Подсъдимият Ж., редовно призован, явява се лично в
съдебно заседание, заявява, че няма никакъв спомен за случилото се и дава
обяснения по обвинението си.
От редовно призованите свидетели по делото, св.Т.Й.Т. не
се яви, но съда счете, че нейните показания не са от изключително значение за
разкриване на обективната истина и даде ход на делото в нейно отсъствие. Още
повече, че нейните показания биха могли да се ценят и като пристрастни, тъй
като същата е живяла на семейни начала с подс.Ж. и към момента на деянието е
била негова интимна приятелка.
След преценка на събраните в хода на съдебното следствие
по делото доказателства съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 04.01.2016 год. за времето от 19.00 часа до 07.00 часа
на 05.01.2016 год., св. Г.К.В. бил на работа съвместно със своя колега св. Я.П.С.
на територията на РУ на МВР – С. Около 20.50 часа на 04.01.2016 год.
полицейските служители получили разпореждане от ОДЧ при РУ на МВР – С. да
посетят гр. А., където до дом №15 е станало пътно транспортно произшествие, при
което водач на лек автомобил марка „Пежо”, модел „106”, с рег. № СС 9413 СВ се
е блъснал странично в електрически стълб. След като пристигнали на мястото на
настъпилото пътно транспортно произшествие св. Г.В. и Я.С. установили, че лек
автомобил марка „Пежо”, модел „106”, с рег. № СС 9413 СВ се е ударил с лявата
си част в електрически стълб, като същият е бил със силно деформирана предна
лява врата. Св. Г.В. установил, че непосредствено след настъпване на ПТП-то на
место е отишъл св. О.И.К., който е посочил, че е помогнал лично при изваждането
на пострадалия, а именно подс. Б.К.Ж.. Св. О.К. е посочил на полицейските
служители, че до подс. Б.Ж. на дясната седалка се е возила жена. След като
докладвали за случилото се, св. Г.В. и Я.С. се отправили към ЦСМП в гр. С.,
където установили, че по-рано е било прието лице от мъжки пол след настъпило
ПТП в гр. А., което е било насочено за лечение в „Хирургично отделение“ на
„МБАЛ – Силистра“ АД. В ЦСМП в гр. С. била установена самоличността на приетия
за лечение мъж, а именно подс. Б.К.Ж. с ЕГН ********** ***, на когото на осн.
чл.5 от Наредба №30/27.06.2001 год. /обн. ДВ бр.63 от 17.07.2001 год., изм. ДВ
бр. 23 от 17.03.2006 год./ е била взета кръвна проба, като служителите са
изготвили протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество. Полицейските служители посетили „Хирургично отделение“ на
„МБАЛ – Силистра“ АД, където установили самоличността на подс. Б.К.Ж., който
бил във видимо нетрезво състояние и раздразнителен. На место св. Г.К.В.
съставил АУАН №3/2016 год. и бланков № 279648
от 04.01.2016 год., за извършено от подсъдимия нарушение на чл.20 ал.2
от ЗДвП и чл.150 от ЗДвП, който подс. Б.К.Ж. отказал да подпише.
Видно от Протокол №12/16.01.2016 год. на отделение „Съдебна медицина и Специализирана лаборатория за
изследване на алкохол” при МБАЛ „Св.Анна-Варна” АД – гр. В.
в изпратената за изследване проба, взета от подс. Б.К.Ж. се е доказало етилов
алкохол в количество 2.94 на хиляда. В заключението си медицинското лице е
посочило, че подс. Б.К.Ж. е бил в тежка степен на алкохолно повлияване по време
на вземане на кръвната проба. След получаване на експертното заключение, св. Г.В.
е съставил на подс. Б.К.Ж. АУАН №165 и бланков №279779 от 16.01.2016 год.,
който подсъдимия е получил лично и е подписал без възражения. Направена е
справка с ОД на МВР – гр. С. сектор ПП – КАТ от която е видно, че подс. Б.К.Ж.
има налагани наказания по административен ред за извършени от него нарушения на
ЗДвП.
Разпитан в качеството на подсъдим Б.К.Ж. е посочил своя
версия на случилото и не се признава за виновен. Същия
заяви, че нищо не помни от случая, но съда не приема тези негови твърдения за
основателни, тъй като видно от свидетелските показания на разпитаните в хода на
съдебното следствие свидетели, и най-вече от разпита на св.О.К., който първи е
отишъл до мястото на произшествието именно подс.Ж. е бил на мястото на водача,
затиснат от смачканите ламарини на колата и волана и. Същия заяви, че в това
положение в което е намерил подс.Ж. той не би могъл да смени местото си, тъй
като е нямало такава практическа възможност, поради нанесените поражения по
автомобила и по самия него.
В хода на досъдебното производство е била изискана и
изготвена актуална справка за съдимост №575 от 31.05.2016 год., от която е
видно, че подс. Б.К.Ж. е осъждан, както следва:
С Присъда 12 от 16.02.2015 год., влязла в сила на
16.02.2015 год. по НОХД №361/2014 год. на Районен съд – Т., подс. Б.К.Ж. е
осъден за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.2 б. „б“
от НК, като му е наложено наказание по вид „Пробация“ при следните пробационни
мерки: на осн. чл.42а ал.2 т.1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 6 месеца, с периодичност два пъти седмично; на осн. чл.42а
ал.2 т.2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 6 месеца и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1
година;
С Присъда на 23 състав от 13.05.2015 год., влязла в сила
на 13.05.2015 год. по НОХД №12389/2014 год. на Районен съд – С., подс. Б.К.Ж. е
осъден за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК и чл.55 ал.1 т.2 б. „б“
от НК, като му е наложено наказание по вид „Пробация“ при следните пробационни
мерки: на осн. чл.42а ал.2 т.1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от 7 месеца, с периодичност два пъти седмично; на осн. чл.42а ал.2 т.2
от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 7
месеца;
Със Споразумение №214/17.06.2015 год., влязло в сила на
17.06.2015 год. по НОХД №479/2015 год. на Районен съд – С., подс. Б.К.Ж. е осъден за извършено престъпление по чл. 343б ал.2 от НК във вр. с чл.343б ал.1
от НК и чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК, като му е наложено
наказание по вид „Пробация“ при следните пробационни мерки: на осн. чл.42а ал.2
т.1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 8 месеца, с
периодичност два пъти седмично; на осн. чл.42а ал.2 т.2 от НК – Задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от 8 месеца и 150 часа безвъзмезден
труд в полза на обществото за срок от 1 година. На основание чл.343г от НК във
вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, лишава подс. Б.К.Ж. от правото да управлява МПС за
срок от 8 месеца. С Определение №2/18.01.2016 год. постановено по ЧНД №665/2015
год. по описа на Районен съд – С. на осн. чл.25 ал.1 от НК във вр. с чл.23 ал.1 НК съдът е определил едно общо наказание по вид „Пробация“ при следните пробационни
мерки: на осн. чл.42а ал.2 т.1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ адрес
за срок от 8 месеца, с периодичност два пъти седмично; на осн. чл.42а ал.2 т.2
от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 8
месеца и 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1 година.
На основание чл.343г от НК във вр. с чл.37 ал.1 т.7 от НК, лишава подс. Б.К.Ж.
от правото да управлява МПС за срок от 8 месеца, като на осн. чл.59 ал.4 от НК
е приспаднал времето през което е бил лишен от това право.
Със Споразумение №242/23.07.2015 год., влязло в сила на
23.07.2015 год. по НОХД №442/2015 год. на Районен съд – С., подс. Б.К.Ж. е
осъден за извършено престъпление по чл.343б ал.1 от НК във вр. с чл.55 ал.1 т.2 б. „б“ от НК, като му е наложено наказание по вид „Пробация“ при следните пробационни
мерки: на осн. чл.42а ал.2 т.1 от НК – Задължителна регистрация по настоящ
адрес за срок от 12 месеца, с периодичност два пъти седмично; на осн. чл.42а
ал.2 т.2 от НК – Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 12 месеца и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото за срок от 1
година.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава както от
разпита на свидетелите Г.К.В., Я.П.С. – служители на РУ на МВР – С., така също
и от разпита на свидетелите С.Е.С., К.К.Й., О.И.К. и Г.В.В., както и от приетите като
надлежно доказателство по делото материали от досъдебно производство № 1886 ЗМ-132/2016
год. по описа на РУ на МВР- С.
Всички доказателства, разгледани по отделно и в тяхната
съвкупност налагат следните правни изводи:
При така възприетата фактическа обстановка съдът намери,
че подсъдимият Ж. е осъществил състава на престъпление по чл.343б ал.2 във вр.с
ал.1 от НК, тъй като на 04.01.2016 год., около 20.50 часа, в гр. Алфатар, обл.
Силистра, по ул. „Добруджа, до дом № 15 е управлявал МПС – л.а. марка „Пежо”,
модел „106”, с рег. № СС 9413 СВ, с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5
на хиляда, а именно – 2,94 на хиляда, установено по надлежния ред- с Протокол
за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта № 12/16.01.2016 год. на Отделение по съдебна
медицина при МБАЛ „Св. Анна – Варна”АД, след като е осъден с влязла в сила на
23.07.2015 год. присъда-Споразумение № 242/23.07.2015 год., постановено по НОХД
№ 442/2015 год. по описа на Районен съд – гр. С., за извършено на 31.10.2014
год., в гр. Б. обл. С. деяние по чл. 343б ал.1 от НК.
От обективна страна: Обект на престъплението по посочения
състав са обществените отношения, уреждащи управлението на моторни превозни
средства, които поради своето естество представляват източници на повишена
опасност. Управление на МПС след употреба на алкохол над допустимите граници е
деяние с висока степен на обществена опасност. Предмет на престъплението са
именно тези отношения.
Престъплението по чл. 343б ал. 2 НК е от т.нар.
престъпления на формално извършване. Обективно, престъплението е довършено със
самото осъществяване на изпълнителното деяние. В случая изпълнителното деяние е
осъществено и то се изразява в боравене от подсъдимия с различни лостове на
управление на МПС, като по този начин се привеждат в движение механизмите му.
Това управление се характеризира с особеното състояние на водача- подс. Б.К.Ж.,
а именно – с концентрация на алкохол в кръвта му, надвишаваща 0.5 промила. В
конкретния случай в кръвта на подсъдимия е имало концентрация на алкохол 2.94 на хиляда. Употребата на алкохол и неговата
концентрация е установена в съответствие с изискванията на Наредба
№30/27.06.2001 год. за реда за установяване употребата на алкохол или друго
упойващо вещество от водачите на МПС (издадена от Министъра на
здравеопазването, Министъра на вътрешните работи и Министъра на правосъдието,
обн. ДВ №63/17.07.2001 год.). Съгл. чл. 6 от тази наредба, в случай на
неявяване в определеното от контролния орган лечебно заведение за медицинско
изследване на алкохол в кръвта на водача, употребата на алкохол се установява
въз основа на изготвената химическа експертиза за определяне концентрацията на
алкохол или друго упойващо вещество в кръвта №553/22.04.2016 год. на отделение
„Съдебна медицина и Специализирана лаборатория за изследване на алкохол” при
МБАЛ „Св. Анна – Варна” АД, гр. В.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при
форма на вината пряк умисъл – подсъдимия е съзнавал общественоопасния характер
на деянието, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал настъпването
им. Той е съзнавал, че след като е употребил алкохол, участва в пътното
движение като водач на МПС.
Съгл. чл. 78а ал. 7 НК, не се прилагат алинеи 1-5 на
същата разпоредба, ако деецът е бил в пияно състояние. В Наказателния кодекс не
е дадено легално определение на понятието „пияно състояние”. С Постановление
№1/17.01.1983 год. по н.д. №8/82 год. на Пленума на Върховния съд се приема, че
водачът на МПС е в пияно състояние, когато в кръвта му има алкохолно съдържание
не по-малко от 0,5 на хиляда. Пленумът възприема становището, че при
наличността на такава алкохолна концентрация, макар и да не е свързана с външни
белези на опиване, психофизиологическото състояние на водача е повлияно и той
не е пригоден да управлява безопасно моторното превозно средство. Понятието
„пияно състояние” е включено в императивната разпоредба на чл. 78а, ал. 6 НК
със ЗИДНК, обн. ДВ, бр. 75/12.09.2006 год., в сила от 13.10.2006 год. и е
основание, изключващо приложимостта на чл. 78а НК за престъпленията по чл.
343б, ал. 1 НК. В този смисъл е Тълкувателно решение №2 от 29.11.2007 год. на
ВКС по тълк.н.д. №2/2007 г., ОСНК, а именно, че при наличието на ограничението
по чл. 78а ал. 6 НК (ДВ, бр. 75/2006 год.) – „деецът е бил в пияно състояние”,
институтът на освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание е неприложим за престъпленията по чл. 343б ал. 2 НК и
когато законовите предпоставки в чл. 78а ал. 1-5 НК са налице.
Налага се изводът от правна страна, че подс. Б.К.Ж. е бил
в пияно състояние по време на извършване на деянието. Поради това, не са налице
всички предпоставки по чл.78а НК за освобождаване на подсъдимия от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по реда на глава ХХVІІІ НПК
(чл. 375 и сл. НПК) за извършеното престъпление, а следва на осн. чл. 357 ал. 1
т. 3 вр. чл. 246 НПК с обвинителен акт
да се повдигне обвинение срещу подсъдимия.
Като причина за деянието съдът отчита незачитането на
правните норми регламентиращи
обществените отношения, свързани с разпоредбите по Закона за движение по
пътищата и ниското правосъзнание на подс.Ж..
Отегчаващи отговорността обстоятелства са предишните осъждания
за извършени умишлени престъпления от общ характер, вкл. за престъпления по
транспорта, като са му налагани наказания „Пробация”, които са били изтърпяни
към момента на извършването на престъплението, както и високата степен на
алкохолно опиване от подс.Ж..
Смекчаващо отговорността обстоятелство съда не констатира.
При определяне на наказанието си съдът не констатира
наличието на многобройни или изключително смекчаващи вината обстоятелства,
които да обуславят по-ниска степен на обществена опасност на конкретно
извършеното от типичната за този вид престъпление, както и прилагането на чл.55
от НК.
По тази причина съдът определи на подс.Ж. наказание по
вид лишаване от свобода за срок от 1 /
една / година, което изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК отложи за
изпитателен срок от 3 / три / години и ГЛОБА в размер на 500 /
петстотин / лева.
На основание чл.343г във вр.с чл.343б ал.2 и чл.37 ал.1
т.7 от НК съдът наложи на подс.Ж. и административно наказание „ лишаване от
право да управлява МПС” за срок от 1 / една / година като на основание чл.59
ал.4 от НК приспадна времето през което той е бил лишен от право да управлява
МПС по административен ред.
Подсъдимият Ж. следва да понесе и разноските по делото
представляващи разноски за химическа експертиза в досъдебното производство в
размер на 25 лева като ги заплати по сметка на МВР, поради което съда го осъди
да заплати тази сума.
На основание чл.309 ал.4 от НПК съдът ОТМЕНИ взетата по време на досъдебното
производство мярка за неотклонение „ подписка” относно подс.Ж. по настоящето
НОХД № 650/16г. по описа на РС-С.
Съдът счита, че в този вид и размер присъдата ще изиграе
своята възпираща, превантивна и възпитателна роля и целите, визирани в чл.36
ал.1 от НК ще бъдат постигнати в тяхната цялост.
Водим от тези съображения, съдът постанови своята
присъда.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :……………….
/ М. ХРИСТОВ /