Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 14.08.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, IV-Г с-в, в
публичното заседание на двадесет и първи юли през 2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
ОРЕШАРОВА
мл.с. ИРИНА СТОЕВА
при секретаря А.Петрова, като
разгледа докладваното от съдия Александрова гр.д.№ 16847 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение от 14.10.17 г. СРС, 74 с-в, по гр.д.№ 23319/19
г. е отхвърлил предявените от С.П.Д. срещу***-та ПЕГ „*********“-гр.София искове
с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и т., КТ, чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225,
ал.1 КТ за сумата от 4 362,56 лв.-обезщетение за оставане без работа за
периода 05.03.2019 г.-10.04.2019 г. и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.2 КТ
за сумата от 1 685,45 лв.
С решение от 04.11.2019 г. на основание чл.247 ГПК СРС е
допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 14.10.2019 г.,
като в диспозитива относно иска за обезщетение за оставане без работа вместо
сумата 4 362,56 лв. да се чете сумата 4 252,56 лв.
С решение от 19.02.2020 г. на основание чл.250 ГПК е
допълнено решението от 14.10.2019 г., като е отхвърлен предявения от С.П.Д. иск
с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 и 2 КТ за обезщетение,
съставляващо разликата в БТВ между получаваното при ответника и БТВ при новия
работодател на ищцата в размер на 1 806 лв. за периода 10.04.2019
г.-05.09.2019 г.
С решение от 16.05.2020 г. СРС е допуснал поправка на
очевидна фактическа грешка в решението от 04.11.2019 г., с което е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в решението от 14.10.2019 г. и решение
от 19.02.2020 г., с което е допълнено решението от 14.10.2019 г., като в
диспозитива вместо сумата 4 252,56 лв.-обезщетение за оставане без работа
в резултат от незаконното уволнение за периода 05.03.2019 г.-10.04.2019 г. и за
сумата от 1 806 лв.-разлика в брутното трудово възнаграждение между
получаваното такова от ответната страна и новия работодател за периода
10.04.2019 г.-05.09.2019 г. се чете, че се отхвърля иска за сумата от
4 252,56 лв. -сбор от обезщетение за оставане без работа за периода
05.03.2019 г.-10.04.2019 г. и разлика в брутното трудово възнаграждение между
получаваното такова от ответната страна и новия работодател за периода
10.04.2019 г.-05.09.2019 г.-чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 и 2 КТ.
Срещу решенията от 14.10.2019 г., 14.11.2019 г. и
19.02.2020 г. са постъпили въззивни жалби от ищцата- С.П.Д..Въззивницата излага
оплаквания, че решенията са незаконосъобразни и необосновани.Излага доводи, че
първоинстанционният съд неправилно е приел извършеното уволнение на основание
чл.328, т.6 КТ за законосъобразно, като е приел, че работодателят е променил
/завишил/ изискванията за съответната длъжност с нова длъжностна
характеристика, каквото право е имал.Твърди, че в заповедта липсва ясна
обосновка и конкретика относно необходимостта от притежание на посочената III-та ПКС, тъй като
не става ясно какви резултати биха се постигнали, ако зам.-директорът по
учебната дейност притежаваше III-та ПКС.Не е уточнена и
по каква специалност е необходимо заемащият длъжността да притежава III-та ПКС.Излага
оплаквания, че директорът не се е съобразил с разпоредбата на & 3 от ПЗР на
Наредба № 12/01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти, не е извършено и атестиране на
педагогически специалисти.Поддържа, че след като е въвел нови изисквания,
директорът училището не е изпълнил задължението си по чл.228а КТ да осигури
условия за поддържане и повишаване на професионалната квалификация на
работниците и служителите за ефективно изпълнение на техните задължения по
трудовото правоотношение в съответствие с изискванията за изпълняваната работа
и бъдещото й професионално развитие, и че първоинстанционният съд не се е
произнесъл по тези нарушения.Изразява становище, че с въвеждането на
необоснована промяна в изискванията без обективна необходимост от това
заемането на съответната длъжност директорът е проявил недобросъвестност и
злоупотреба с право.Твърди, че длъжностната характеристика е утвърдена на
датата на издаване на заповедта за уволнение, без да е изпълнено задължението
на работодателя по чл.228а КТ.Излага оплаквания, че неправилно съдът е приел,
че заповедта за уволнение е връчена при спазване на съответната процедура за
това, тъй като ответникът не е доказал присъствието на свидетели, и че
заповедта е връчена по време на отпуск по болест.Първоинстанционният съд не е
отчел и наличието на противоречие между посоченото уволнително
основание-чл.328, т.6 КТ и мотивите, което нарушава правото й на защита.Съдът
не се е произнесъл и по нарушенията, изразяващи се в липсата на задължителни
реквизити на заповедта-не е направена и достатъчна индивидуализация на
работодателя, липсват данни и за качеството на лицето, подписало заповедта и за
представителната му власт.Моли съда да отмени обжалваните решения и да уважи
предявените искове.Претендира разноски.
Ответникът по въззивната жалба-***-та ПЕГ „*********“-гр.София
оспорва същата.Твърди, че първоинстанционният съд правилно е преценил и възприел
доказателствата и фактите по делото и е постановил правилен и обоснован съдебен
акт, който не противоречи на материания закон.Твърди, че не са допуснати
твърдените нарушения на съдопроизводствените правила.Излага доводи, че ищцата
не притежава второто кумулативно изискване-присъдена професионално
квалификационна степен /ПКС/-III съгласно изисквания по
длъжностна характеристика за длъжността.Поддържа, че са били налице
предпоставките за извършване на процесното уволнение на основание чл.328, т.6 КТ.Твърди, че настъпилото по време на съществуване на трудовото правоотношение
изискване относно необходимата квалификация е реално и е свързано с подобряване
на качеството на учебно-възпитателния процес.Изразява становище, че държавните
изисквания за заемане на различни педагогически длъжности в сферата на
образованието се регламентират с повелителни правни норми и са в обществен
интерес, и че Наредба № 12/01.09.2016 г. /отм., сега Наредба № 15 за статута и
професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически
специалисти/ дава възможност на работодателите да назначават на педагогически
длъжности лица, придобили висше образование по съответната специалност и със
съответната ПКС.Преценката на работодателя е по целесъобразност и не подлежи на
съдебен контрол.Излага подробни доводи относно необходимостта от високо
качество на преподавания материал.Твърди, че лицето, изпълняващо процесната
длъжност, при необходимост замества директора по всички въпроси от
управленската дейност, което задължение е визирано в ЗПУО и изменението на
изискванията е въведено добросъвестно с оглед нуждите на работата.Твърди, че
задължението на работодателя за връчване на длъжностната характеристика няма
отношение към законността на уволнението.Моли съда да потвърди обжалваните
решения.Претендира разноски.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание
чл.344, ал.1, т.1 и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 и ал.2 КТ.
Ищцата- С.П.Д. твърди, че с ответника е имала сключен
трудов договор за длъжността „заместник-директор по учебната дейност”.Твърди,
че на 01.03.2019 г. около 14,00 ч. е била на работа, но не се е чувствала добре
и е посетила личния си лекар, след което й е бил издаден болничен лист и
препоръчано домашно лечение.След 2-3 дни е отишла в гимназията, за да предаде
болничния лист и секретарката я е
уведомила, че има издадена заповед за прекратяване на трудовото правоотношение
№ 1932-295/01.03.2019 г. и й е предала екземпляр от нея.Ищцата твърди, че
заповедта не е съдържала дата на връчване, данни за имената и длъжността на
лицето, което я е издало и подписало, нито отбелязвания от свидетели на отказ
за връчване.Отпускът по болест на ищцата е продължил до 05.04.2019 г.
включително.На 01.04.2019 г. счетоводителят Л.М. й е връчила екземпляр от
заповед № 1932-295/01.03.2019 г., но вече с отразени констатации и подписи на
две лица, свидетели на отказ на получаването й.Твърди, че в нейно присъствие
посочените лица не са подписвали заповедта и не са били свидетели на отказа й
да получи документа.След настояване на ищцата връчването е станало в присъствие
на свидетелите С.Д.и Л. М..Освен поради посочените нарушения заповедта е
незаконосъобразна и поради липса на мотиви, тъй като е посочено основание
чл.328, т.6 КТ, без да се конкретизира кое от двете основания е налице, а в
мотивите на заповедта е посочено само липса на професионално- квалификационна
степен-трета.Не е посочено какви допълнителни знания и умения се изискват от
лицето, заемащо длъжността и каква е обективната необходимост от промяна в
изискванията за образование и квалификация.Не е извършена процедура по
атестиране на педагогически специалисти съгласно изискванията на цитираната в
заповедта Наредба № 12/01.09.2019 г.Твърди, че директорът не е изпълнил
задълженията си съгласно КТ да създаде условия за повишаване на квалификацията
на кадрите.Излага оплаквания, че с въвеждането на необоснована промяна в
изискванията, без да е налице обективна необходимост от това, работодателят е
проявил недобросъвестност и е налице злоупотреба с право, както и проява на
дискриминация спрямо нея, тъй като в училището е на работа още едно лице на
длъжност „заместник-директор“, който също не притежава III-та ПКС.Твърди,
че в Наредба № 12/01.09.2019 г. не съществува изискване за притежаването на III-та
квалификационна степен в дейността на заместник-директорите, и че в & 3 от
ПЗР на цитираната наредба е посочено, че лицата, заварени на длъжност на
педагогически специалист, които не отговарят на изискванията на наредбата,
запазват трудовото си правоотношение, ако са имали право да заемат съответната
длъжност към момента на възникване на правоотношението.Ищцата излага и
твърдения, че както при започване на работа, така и впоследствие, не са й е
връчвани длъжностни характеристики, за да направи съпоставки по отношение
промяна в изискванията за заеманата длъжност.След уволнението е започнала
работа в 88-мо СУ с по-ниско възнаграждение.Моли съда да постанови решение, с
което да признае уволнението й за незаконно и да отмени заповедта за уволнение,
да я възстанови на заеманата преди уволнението длъжност и да осъди ответника да
й заплати сумата 3 491,45 л. за период от шест месеца, представляващо брутното
трудово възнаграждение /БТВ/ за периода 05.03.2019 г.-10.04.2019 г. в размер на
1 685,45 лв. и разликата в БТВ между получаваното такова при ответника и
при новия й работодател за периода 10.04.2019 г.-05.09.2019 г. в размер на
1 806,00 лв. със законната лихва върху сумите от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.В с.з. на 24.09.2019 г. е допуснато изменение
на иска, като същият се счита предявен за сумата от 4 252,56,45 лв. общо
съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Видно от трудов договор № 05/07.07.2014 г. страните по
делото са били в трудово правоотношение за длъжността „помощник-директор по УД
с английски и френски език”.С допълнително споразумение № 05/30.08.2016 г. е
променена длъжността на „заместник-директор, учебна дейност“, а с допълнително
споразумение № 13/18.02.2019 г. трудовото възнаграждение е договорено на
1 260,00 лв.
Със заповед № 1932-295/01.03.2019 г. трудовото
правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ-когато
работникът или служителят не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа, считано от 05.03.2019 г.В
мотивите на заповедта е посочено, че е налице обективна необходимост от промяна
в изискванията за образование и квалификация за заеманата длъжност, свързана с
развитието на динамичните процеси в системата на образованието.Посочено е, че
повишаването на квалификацията на педагогическите кадри по педагогически,
психологически и методически проблеми е неразривно свързано с потребностите на
подрастващите към по задълбочен и всеобхватни знания, което налага нови
отговорности към педагогическите кадри и умения за педагогически похвати, за да
бъдат привлечени и задържани учениците в училище, което е възможно само с
повишаване на квалификацията и придобиване на нови такива от служителите в
съответствие с Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното
развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.Посочено
е също, че от лицето, заемащо длъжността „заместник директор по учебната
дейност се изисква да има задълбочени познания и всеобхватни умения поради
факта, че възложените му отговорности с длъжностната характеристика касаят
цялостния образователен процес, което налага изискване за по-висока
образователна подготовка, каквато е професионално-квалификационната степен от
по-горно ниво.Служителят С.Д. притежава висше образование-магистър, френска
филология, втора специалност-английски език и литература и V-та професионално-квалификационна
степен.Съгласно изготвената длъжностна характеристика за длъжността
„заместник-директор по учебната дейност“ изискуемият вид и равнище на
образование и квалификация са: необходимо образование-висше с образователно-квалификационна
степен-„магистър“ и придобита професионално-квалификационна степен-ПКС-III-та съгласно
Наредба № 12 от 01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на
учителите, директорите и другите педагогически специалисти.Служителят не
притежава второто кумулативно изискване-присъдена професионално- квалификационната
степен- III-та съгласно изисквания по длъжностна характеристика за
заеманата длъжност, утвърдена на 01.03.2019 г.Върху лицевата част и гърба на заповедта
е отбелязано, че е връчена на 01.03.2019 г. при отказ да я подпише, удостоверен
от О. Тенева и от С.С..Същевременно на 01.04.2019 г. е направено ново
отбелязване, че заповедта е връчена на 01.04.2019 г., като връчването е
удостоверено с подписи на С.Д.и Л.М..
Видно от представените болнични листове ищцата е била в
отпуск поради временна неработоспособност за периода 01.03.2019 г.-05.04.2019
г.
Представена е длъжностна характеристика, утвърдена на 12.09.2018
г., връчена на ищцата на 07.02.2019 г. при отказ, удостоверен с подписи на А. Д.
и Л.К., съгласно която изискванията за заемане на длъжността
„заместник-директор по учебната дейност“ са: висше образование в съответното на
длъжността професионално направление съгласно Класификатора на областите на
висше образование и професионалните направления и професионална квалификация,
необходима за изпълнението на съответната длъжност.Представена е и длъжностна
характеристика, утвърдена на 01.03.2019 г. и връчена на 01.03.2019 г. при
отказ, оформен с подписите на О.П.и С.С.,
съгласно която изискванията за заемане на длъжността „заместник-директор по
учебната дейност“ са: висше образование в съответното на длъжността
професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование
и професионалните направления и професионална квалификация, необходима за
изпълнението на съответната длъжност.За заместник-директор по учебната дейност,
отговарящ за начален и прогимназиален етап се изисква-висше образование на
образователно-квалификационна степен „магистър“ и придобита
професионално-квалифиационна степен-ПКС-III съгласно Наредба
№ 12/01.09.2016 г. за статута и професионалното развитие на учителите,
директорите и другите педагогически специалисти. Необходимите компетентности
като съвкупност от знания, умения и отношения са определени в професионален
профил на заместник-директора на институция-Приложение № 4 към чл.42, ал.2, т.5
от цитираната наредба.
Видно от приложеното копие от диплома № 008226 на ВТУ „Св.Св.
Кирил и Методий“ и приложение към нея ищцата има завършено висше образование
със специалност „френска филология“ и втора специалност-английски език и
литература.
На 10.04.2019 г. ищцата е подписала трудов договор №
1238/10.04.2019 г. с 88 СУ „Д.П.“ при договорено основно трудово възнаграждение
в размер на 955,00 лв. и допълнителни възнаграждения в общ размер на 369,25 лв.
за придобит трудов стаж и професионален
опит и за ПКС.
Видно от представеното копие от трудовата книжка на
ищцата след прекратяване на трудовото й правоотношение
с ответника на 05.03.2019 г. е вписано постъпване на работа в 88 СУ на длъжност
„учител“ с основно трудово възнаграждение в размер на 955 лв. с дата на
постъпване-10.04.2019 г.
От заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза
на вещото лице А.Т. е установено, че брутното трудово възнаграждение на ищцата
към 01.03.2019 г. възлиза на 1 713,60 лв. /основно трудово
възнаграждение-1 260,00 лв. и възнаграждение за прослужено време при
трудов стаж-453,60 лв./.За периода 05.03.2019 г.-10.04.2019 г. БТВ възлиза на
2 227,68 лв.Среднодневното БТВ към м.март 2019 г. е 85,68 лв.Разликата
между БТВ при ответника и новия работодател за периода 10.04.2019 г.-05.09.2019
г. БТВ на ищцата възлиза на 2 024,88 лв.За останалия на работа
зам.-директор по административно-стопанската дейност не се изисква
квалификационна степен и той няма
такава.
При така установената
фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
За да отхвърли иска по чл.344,
ал.1, т.1 КТ първоинстанционният съд е приел, че ищцата е отговаряла на
изискванията за квалификационна степен при възникване на трудовото
правоотношение, че заповедта за уволнение е връчена на 01.03.2019 г., и че
същата е мотивирана.Съдът е приел за неоснователни доводите на ищцата за
злоупотреба с право, тъй като Наредба № 12/01.09.2016 г. /отм./ съдържа само
минимално необходимите вид и степен на образование и квалификация, като няма
пречка работодателят да установи по-високи такива или съответна
професионално-квалификационна степен и не е налице противоречие с нормативния
акт.
Настоящият съдебен състав
счита, че заповедта за уволнение е връчена на ищцата на 01.03.2019 г., тъй като
това е удостоверено с подписи на двама свидетели.Датата на връчване съответства
и на посочената дата на прекратяване на трудовото правоотношение-05.03.2019 г.,
в какъвто смисъл е и отбелязването в трудовата книжка, която е официален удостоверителен
документ /чл.347 КТ/.
Неоснователен е и доводът за
немотивираност на заповедта-в същата е посочено основанието за уволнение-чл.328,
т.6 КТ, като в мотивите е конкретизирано, че ищцата не притежава придобита
професионално-квалификационна степен-III-та съгласно изисквания по
длъжностна характеристика, утвърдена на 01.03.2019 г.Съдът намира, че от съдържанието на
заповедта може да се направи категоричен извод за основанието, на което е
прекратено трудовото правоотношение.
Налице е достатъчна
индивидуализация на работодателя в заповедта-посочено е наименованието на
училището, длъжността на ищцата, поставен е печат и името на издателя, поради
което оплакванията за неясно посочване на работодателя са неоснователни.
От
събраните доказателства се установи, че към момента на възникване на трудовото правоотношение и към момента на
прекратяването му ищцата е отговаряла на първото изискване за необходимото
образование за заемане на процесната длъжност-висше образование, образователна
степен „магистър“.Съгласно разпоредбата на &
3 от ПЗР на Наредба № 12/01.09.2016 г. /отм./ лицата,
заварени на длъжност на педагогически специалист, които не отговарят на
изискванията на тази наредба, запазват трудовото си правоотношение, ако са
имали право да заемат съответната длъжност към момента на възникване на
правоотношението.В новата длъжностна характеристика работодателят е препратил към Наредба
№ 12/01.09.2016 г. /отм./, в която са предвидени изискванията за образование и
професионална квалификация, необходима за заемане на педагогически специалисти
и в която липсва изискване за притежаване на професионално-квалификационна
степен-III-та за процесната длъжност.В посочения
подзаконов нормативен акт е уредена само процедурата за придобиване на
съответната професионално-квалификационна степен.При това положение препращането
към цитираният подзаконов нормативен акт е некоректно и всъщност ответникът е
въвел новото изискване с длъжностната характеристика.Работодателят има право да променя
изискванията за образование и квалификация на определена длъжност с щатното
разписание и с длъжностната характеристика, когато изискванията не са
определени в нормативен акт / в този смисъл- Опр. № 184/22.02.17 г.,
гр.д.№ 3918/16 г., IV ГО/.Поради изложените съображения заповедта се явява незаконосъобразна и
следва да се отмени.
Доводът
на ответника, че преценката на работодателя за промяна на изискванията за
заемане на длъжността е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол е
относим към случаите, когато същите не са предвидени в нормативен акт, както и
при въведено твърдение за злоупотреба с право.Настоящият съдебен състав счита,
че ищцата не е оборила презумпцията на чл.8, ал.2 КТ, тъй като не е установено
въведеното ново изискване да е фрапиращо несъответно с трудовите функции на
длъжността предвид предвидената възможност в Наредба № 12/2016 г. /отм./ за
педагогическите специалисти да придобият такава квалификация, нито са събрани
доказателства, че промяната да има за единствена цел уволнението на работника
или служителя.
С
оглед изхода на спора по иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ и безсрочният характер на
трудовия договор основателен е и искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ, като ищцата
бъде възстановена на заеманата до уволнението длъжност-„заместник-директор, учебна дейност“.
По
отношение на иска по чл.344, ал.1, т.1 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ съдът счита, че
за периода 05.03.2019 г.-05.04.2019 г. ищцата е била в отпуск поради временна
нетрудоспособност и оставането й без работа не е в причинна връзка с
незаконността на уволнението, поради което за посочения период искът следва да
се отхвърли като неоснователен.Искът следва да се уважи за периода 06.04.2019
г.-09.04.2019 г., тъй като видно от представеното заверено копие от трудовата
книжка на ищцата през този период същата не е работила по друго трудово
правоотношение.От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза е
установено, че среднодневното БТВ на ищцата
към м.март 2019 г. е 85,68 лв. или за четири дни размерът на обезщетението
възлиза на 342,72 лв.Искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.2 КТ е
основателен за периода 10.04.2019 г.-05.09.2019 г. БТВ за сумата от
2 024,88 лв., установена от вещото лице.
Поради
разминаване на крайните изводи на двете инстанции решението от 14.10.17 г. на СРС, 74 с-в, по гр.д.№ 23319/19 г.,
поправено с решения от 04.11.2019 г. и от 16.05.2020 г. и решението от
19.02.2020 г., също поправено с решението от 16.05.2020 г. следва да се отменят
в частта, с която са отхвърлени исковете с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и
т.2 КТ и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 342,72 лв. и за периода 06.04.2019
г.-09.04.2019 г., а искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.2 КТ-за сумата
2 024,88
лв. и за периода 10.04.2019 г.-05.09.2019 г., както и в частта, с която ищцата
е осъдена да заплати разноски на ответника за сумата над 372,33 лв., като
вместо тях се постанови решение, с което исковете в посочената част да се
уважат.В останалата обжалвана част решението от 14.10.17 г. на СРС, 74 с-в, по гр.д.№ 23319/19 г., поправено с решения
от 04.11.2019 г. и от 16.05.2020 г. следва да се потвърди.
С оглед изхода на спора въззиваемият
следва да бъде осъден да заплати направените от въззивницата разноски за
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 334,05 лв., а за
въззивната инстанция-сумата от 167,02 лв. или общо 501,07 лв.
Въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемия разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в
размер на 372,33 лв.
На основание чл.78, ал.6 ГПК въззиваемият следва да бъде
осъден да заплати на СРС държавна такса в размер на 254,70 лв., а на СГС-сумата
от 127,35 лв.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението от
14.10.17 г. на СРС, 74 с-в, по гр.д.№ 23319/19 г., поправено с решения от 04.11.2019
г. и от 16.05.2020 г. и допълнено с решение от 19.02.2020 г., също поправено с
решението от 16.05.2020 г. в частта, с която са отхвърлени исковете с правно
основание чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ
вр. чл.225, ал.1 КТ за сумата 342,72 лв. и за периода 06.04.2019 г.-09.04.2019 г., а искът по
чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.2 КТ-за сумата 2 024,88 лв. и за периода
10.04.2019 г.-05.09.2019 г., както и в
частта, с която С.П.Д. е осъдена да заплати разноски на***-та ПЕГ „*********“-гр.София
за сумата над 372,33 лв., ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за незаконно на
основание чл.344, ал.1, т.1 КТ уволнението на С.П.Д. с ЕГН **********,
извършено със заповед № 1932-295/01.03.2019 г. на директора на***-та ПЕГ „*********“-гр.София,
с която е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ и ОТМЕНЯ същата.
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание
чл.344, ал.1, т.2 КТ С.П.Д. на заеманата преди уволнението длъжност-заместник-директор,
учебна дейност в***-та ПЕГ „*********“-гр.София.
ОСЪЖДА***-та ПЕГ „*********“-гр.София с ЕИК*********и с
адрес: гр.София, ул. „*********да заплати на С.П.Д. с ЕГН ********** и с адрес:
*** сумата 342,72 лв. /триста четиридесет и два лева и седемдесет и две
стотинки/ на основание чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ-обезщетение за
оставане без работа за периода 06.04.2019
г.-09.04.2019 г., на основание чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.2 КТ-сумата от 2 024,88 лв. /две
хиляди двадесет и четири лева и осемдесет и осем стотинки/ за периода
10.04.2019 г.-05.09.2019 г., представляваща разлика в заплатите със
законната лихва върху главниците от датата на предявяване на иска-22.04.2019 г.
до окончателното плащане, както и сумата от 501,07 лв. /петстотин и един лева и
седем стотинки/-разноски за двете инстанции на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решението 14.10.17 г. на СРС, 74 с-в, по
гр.д.№ 23319/19 г., поправено с решения от 04.11.2019 г. и от 16.05.2020 г., в
останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА С.П.Д. с ЕГН ********** и с адрес: *** да заплати
на***-та ПЕГ „*********“-гр.София с ЕИК*********и с адрес: гр.София, ул. „*********сумата
от 372,33 лв. /триста седемдесет и два лева и тридесет и три стотинки/ на
основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА***-та ПЕГ „*********“-гр.София с ЕИК*********и с
адрес: гр.София, ул. „*********да заплати на Софийски районен съд сумата 254,70
лв. /двеста петдесет и четири лева и седемдесет стотинки/, а на Софийски
градски съд-сумата от 127,35 лв. /сто двадесет и седем лева и тридесет и пет
стотинки/, представляващи държавна такса на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.