Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1817 / 3.5.2017г. ,гр.Варна

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ състав в публично заседание на 28.04.2017г., в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА ДАНЕВА            

 

при секретаря Ж.Петрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 14459  по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е реда на Закона за защита срещу домашното насилие.

 

Постъпила е молба от М.М.Ю. ЕГН ********** ***, обективираща искане за постановяване на мерки за защита срещу Ф.А.Ю. ЕГН ********** ***.

В обстоятелствената част на молбата са изложени следните фактически твърдения, обосноваващи търсената от молителката защита, а именно: молителката твърди,че ответникът е неин съпруг, с който са сключили граждански брак през 1999г. В началото живеели на квартира в гр.Варна и бракът им протичал нормално, като им се родили две деца *** Ф.А., ЕГН: ********** и А.Ф.А., ЕГН: **********. През 2005г. им се наложило да заживеят в с.***, обл.Варненска, тъй като молителката трябвало да се грижа за болния си баща. След връщането им в гр.Варна започнали скандалите в дома им, като съпругът на молителката започнал често да й отправя обиди и псувни. В началото си мислела, че е изнервен от обстоятелството, че живеят на село и това ще премине когато се върнат във Варна, но вместо това освен псувните, той започнал и да я удря с юмруци по главата при всеки скандал. Тъй като съпругът й работи като моряк под чужд флаг и престоят му в дома им е средно за около 3-4 (три, четири) месеца, след което пътува 3-4 (три, четири) месеца, това обстоятелство и желанието й да запази семейството си, крепяло молителката да не подаде молба за развод.

Последните месеци скандалите зачестили, като започвали без повод, при най-малкото раздразнение от негова страна, започвал да я псува и обижда пред децата, като това прераствалов нанасяне на удари по главата й и закани за убийство.

Последният скандал бил на 19.11.2016г. в дома им,  пренасяйки солницата молителката неволно я изпуснала и разпиляла червения пипер на пода, това подразнило съпруга й и той започнал да я обижда с нецензурни думи и да я псува, ударил я с юмрук по главата и се заканил, че ще я убие, след което започнал да хвърля по нея саксии с цветя, които били в стаята. Молителката успяла да избяга навън и оттогава я е страх да се прибере в дома си.

Съпругът й постоянно й звъни по телефона, но молителката не смее да разговаря повече с него, тъй като при първия разговор след като избягала от дома си, той отправил закана да я убие, ако я види.

В момента молителката е принудена да живее при нейни познати, от дъщеря си разбрала,  че след като е напуснала дома им, съпругът й Ф.Ю. е казал на децата им, че ако се прибери, щял да й избие зъбите един по един и след това да я убие, както и че ако подадяла молба за развод, щял да я убие и да влезе в затвора, но нямал да й даде развод.

Вследствие на изложеното , молителката сезира съда с искане по отношение на ответника да бъдат предприети мерки по ЗЗДН , като в уточнителна молба от 06.12.2016г. е посочено, че се моли съда да се произнесе с решение, с което да се задължи ответника Ф.А.Ю. ЕГН ********** *** да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката , на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗДН.

В молбата е отправено искане за издаване на заповед за незабавна защита срещу ответника, на основание чл.18 от ЗЗДН.

В съдебно заседание по същество, молителката  поддържа молбата си и моли съда бъде уважена.

Ответникът Ф.А.Ю. ЕГН ********** *** , чрез назначения му особен представител, изразява становище за неоснователност на депозираната молба, като се моли съдът да постанови решение, с която същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от представената по делото справка за родствени връзка на молителката, страните по делото са съпрузи, като същите са сключили граждански брак  на 21.01.1999г., за което е съставен акт за граждански брак № 1/21.01.1999г. в с.***, община Дългопол.

Представена е декларация по реда на чл.9 от ЗЗДН от молителката М.М.Ю., в която същата декларира обективираните в исковата молба обстоятелства за осъществено домашно насилие от страна на ответника на 19.01.2016г. Доколкото така представената декларация се намира във връзка с твърдяните и подлежащи на доказване в настоящото производство главни факти, то и съдът я цени като годно доказателствено средство по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗЗДН.

В хода на производството по делото са ангажирани гласни доказателства посредством показанията на водената от молителката свидетелка С.М. М.-сестра на молителката М.М.Ю.. Видно от показанията на св. М., на 19.11.2016г. след предизвикан от ответника скандал, при който същият крещял, обиждал и започнал да бие молителката М. , последната избягала от дома си и отишла при сестра си. Молителката прекарала при нея една седмица, т.к. се страхувала да се върне при мъжа си. Ответникът Ф.А.Ю. казал на свидетелката  М. , че ще убие М.. Потърсил й сметка, защо не я пуска да се върне. Свидетелката излага: „Как да я пускам? Казах му: „Ти си започнал да я биеш и тя избяга в нас.“ Той каза: „Ще бучкам ножа, ще я убия и ще отида в затвора.“ Свидетелката описва ответника като конфликтен, избухлив човек, който редовно обижда и бие молителката – „Мърмори, крещи, вика - всичко прави…Обиждал я е много.“ Свидетелката излага, че когато ответникът си идва в България, всеки ден става скандал в тях. Твърди, че е присъствала лично на случай , при който ответникът вдигнал скандал, че дърпат силно вратите на колата, при което започнал да крещи, станал да ги удря, пълнолетната му дъщеря се намесила, при което й станало много лошо, не можела да говори, да отвори очите и припаднала. Молителката се върнала в дома си, но ответникът отново й вдигнал скандал, вследствие на което същата се изнесла от общото им жилище и се преместила да живее на квартира с децата. Свиделката излага: „ Не живее вече там при него. Не се връща при него… как да се върне? Той иска да я убие. Всяка вечер тормоз.“ Свидетелката излага, че децата не го искали, а дъщеря му била с влошено здравословно състояние вследствие на постоянния тормоз.

С оглед на така установеното от фактическа страна и съобразно приложимите нормативни актове, съдът прави следните правни изводи:

С оглед на така установеното от фактическа страна и съобразно приложимите нормативни актове, съдът прави следните правни изводи:

Молбата е подадена от легитимирано по закон лица и срещу легитимирани лица по смисъла на чл.3 от Закона за защита от домашното насилие в предвидения по чл.10 ал.1 от Закона преклузивен срок. Поради горното, същата е допустима за разглеждане.

Съгласно легалната дефиниция на понятието домашно насилие, която се съдържа в ЗЗДН, последното представлява акт на физическо, психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено от и спрямо определена категория лица, в която п.опадат молителката и ответника.

За да се проведе успешно доказване на изрично оспорените твърдения за осъществен спрямо нея акт на домашно насилие, молителката следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че спрямо нея чрез действие от ответника е реализирано домашно насилие ,  изразяващо се в конкретни прояви, които от обективна страна попадат в приложното поле на чл. 2 от ЗЗДН, който дефинира понятието домашно насилие.

Анализирайки съвкупно събраните в хода на делото доказателства, а именно: декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, както и   показанията на водената от  молителката свидетелка С.М. М., съдебният състав намира, че по делото е установено по категоричен начин осъществяването на изложените в депозираната искова молба на М.М.Ю. актове на домашно насилие под формата на физическо, емоционално и психическо насилие. Деянията, изразяващи се в проява на агресивно поведение, отправяне на обиди и заплахи от страна на ответника и за физическо насилие,  извършени на посочената в молбата дата спрямо нея и авторството им се установяват, както от представената декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, която има ясно и конкретно съдържание относно това, къде са осъществени актовете на домашно насилие, на коя дата, от кое лице и в какво се състоят същите, така и от показанията на св. М.. Последните напълно кореспондират с декларираните от молителката факти и обстоятелства, относно преките последици от упражнените спрямо пострадалата актове на домашно насилие. Като подкрепена от свидетелските показания и неоспорена по съдържание, декларацията е годно доказателствено средство, което се ползва с доказателствена стойност по отношение декларираните в нея под страх от наказателна отговорност обстоятелства /чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН/. По делото не са ангажирани доказателства оборващи доказателствената сила на декларацията по отношение на описаните в същата факти, като по делото липсват доказателства, оборващи декларираните факти и обстоятелства. От показанията на свидетелката М. се установява,че ответникът е агресивен, редовно обижда , бие и заплашва молителката, вследствие на което същата се страхува да живее в дома им , поради което се е  принудила да се изнесе на квартира с децата си.  Ответникът отправял заплахи за живота на молителката, дори лично пред нейната сестра. Съдът намира, че показанията на св.М. следва да бъдат кредитирани, т.к. същата е придобила лични впечатления от състоянието на молителката след случилото се , която изпитва страх от ответника, присъствала е лично и на други скандали предизвикани от ответника, а отделно и показанията й кореспондират на събрания по делото доказателствен материал.

Поведението на ответника на процесната дата 19.11.2016г. е подведимо под предвидените в чл.2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява психическо и емоционално такова. Видно от показанията на св.М., молителката се е страхувала да се върне при ответника , вследствие на осъществените спрямо нея действия от същия и се е принудила да се премести да живее на квартира с децата си.

Съвкупно от изложеното, съдът намира, че е налице необходимост от постановяване на мерки на защита, съобразени с фактическите отношения между страните, адекватни на осъществяваното от ответника поведение и насочени към предотвратяване на осъществяваното от  същите противоправно поведение.

Съдът намира за адекватна на нуждата от защита с оглед вида, системността и интензитета на конкретните прояви на домашно насилие от ответника , мярката по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, като ответникът следва да бъде задължен да се въздържа от домашно насилие спрямо молителката.

На основание чл.5 ал.4 от ЗЗСДН на ответника следва да бъде наложена глоба в минималния размер-200,00лв. При определяне на размера на дължимата глоба, съдът съобрази обстоятелството,че това деяние е първо по реда на този закон, както и вида и характера на деянието, както и предвид имущественото състояние на ответника.

Съобразно изхода от спора и на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответника  следва да бъде осъден да заплати държавна такса за настоящото производство в размер на 25,00 лв. , както и разноските за назначаване на особен представител в размер на 300,00лв.

Мотивиран от горното,съдът

 

                             Р Е Ш И:

 

ЗАДЪЛЖАВА  Ф.А.Ю. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо М.М.Ю. ЕГН ********** ***, на основание чл.5 ал.1 т.1 от ЗЗСДН.

 

ОСЪЖДА Ф.А.Ю. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд ГЛОБА в размер на 200,00 /двеста/лева, на основание чл.5 ал.4 от ЗЗДН.

 

ОСЪЖДА Ф.А.Ю. ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***  ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата в размер на 325,00 /триста двадесет и пет/ лв. , представляваща държавна такса и разноски за особен представител, на основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН и т.16 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

Да се издаде заповед за защита в полза на молителката, на основание чл.15 ал.2 от ЗЗДН.

 

ПРЕПИСИ от решението и заповедта да се изпрати на НАЧАЛНИКА на  съответното РУ на МВР по адрес на страните, съгласно чл.16 ал.3 от ЗЗДН.

 

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните  пред ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.

 

 

 

 

                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: