Решение по КНАХД №1141/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от директор на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП Бургас, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Д. Ч. против Решение № 324/09.05.2025г., постановено по НАХД № 1348/2025г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

С решението е отменено наказателно постановление постановление №813152-F69984 о т 11.02.2025г, издадено от С. И. Д. - Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - [населено място], с което на „ДЕНИ ФРУКТ-16“ ЕООД, с [ЕИК] със седалище в [населено място], [жк], ул.“Черна гора“ №12, представлявано от управителя Г. Д. Д. и съдебен адрес в [населено място], [улица], чрез адв.К.К. АК-Бургас, за нарушение на чл.125 ал.5 вр. ал.1 от ЗДДС, на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 700 (седемстотин) лева и НАП-София е осъдена да заплати на „ДЕНИ ФРУКТ-16“ ЕООД с [ЕИК] със седалище в [населено място], ж.[жк] ул.“Черна гора“ №12, представлявано от управителя Г. Д. Д. направените в това производство разноски в размер на 140 (сто и четиридесет) лева за адвокат.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение и потвърждаване на наказателното постановление. Според него съдебният акт е постановен при неправилно приложение на материалния закон. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е приел липса на „щателно издирване“ при хипотезата на чл.43, ал.6 от ЗАНН. Твърди, че в конкретния случай контролните органи са положили неколкократни усилия да връчат акта- изпратена покана за явяване на съставяне на АУАН и две посещения на вписания в Търговския регистър адрес на управление на дружеството, който е останал невръчен единствено поради бездействието на задълженото лице. Сочи, че не е съществувала обективна възможност за извършване на друго издирване, за да се приеме, че не е извършено щателно издирване. Излага съображения за липса на идентичност между нормите на чл.43, ал.6 от ЗАНН и чл. 269, ал.3, т.2 от НПК.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител. Преди заседанието е постъпило становище от процесуалния му представител, с което се иска оспореното решение да бъде отменено, а по същество - да бъде потвърдено наказателното постановление. Претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от другата страна, в случай че той е над предвидения минимум.

Ответникът „ДЕНИ ФРУКТ-16“ ЕООД се представлява от адв. К.. Същият иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и в полза на доверителя му да бъдат присъдени разноски, съобразно представеното пълномощно. Според него правилно първоинстанционният съд е приел, че наказателното постановление е издадено на основание чл. 34, ал. 3 от ЗАНН и в случая не може да става дума за спиране на административното производство в досъдебната му фаза по причина, че не е налице „щателно издирване“, посочено от съда и специална практика в т. ч. и на Административен съд - Бургас.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено и да бъде потвърдено наказателното постановление. Посочва, че основният спор е досежно приложимостта на нормата на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН досежно спиране на административнонаказателното производство. Счита, че приходната администрация няма издирвателни функции, като те са направили необходимите усилия да установят контакт с представител на дружеството на посочения от него адрес – нещо, което е било неуспешно. Според него, няма нарушение на процесуалните правила и правилно е наложена административната санкция на дружеството.

Касационната жалба е допустима.

Подадена е в срока по чл.211 от АПК, от страна, с право и интерес от обжалването.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е приел за установени следните факти: „“ДЕНИ ФРУКТ-16“ ЕООД с [ЕИК] със седалище в [населено място], кв.Д. Е. и адрес на управление ул.“Черна гора“ №12 представлявано от Г. Д. Д. с [ЕГН] било данъчнозадължено лице и било регистрирано по ЗДДС от 22.05.2017г в ТД на НАП-Бургас. Считано от датата на регистрацията му по ЗДДС до 28.05.2024г включително и към месец МАРТ на 2024г. дружеството било длъжно за всеки данъчен период да подава справка-декларация, отчетните регистри и информация от тях на магнитен или оптичен носител до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнасят. В случая това е следвало да стане до 15.04.2024г.

След изтичане на установения от закона срок за подаване на информация от отчетните регистри към СД, включително и на магнитен или оптичен носител за м.МАРТ 2024г.-15.04.2024г., П. Д. в качеството на инспектор по приходите в ТД на НАП-Бургас, извършила служебна справка и установила, че “Д. ФРУКТ-16“ ЕООД, с [ЕИК] със седалище в [населено място], кв.Д. Е. и адрес на управление ул.“Черна гора“ №12, представлявано от Г. Д. Д. не е подало информация от отчетните регистри към справката-декларация включително и на магнитен или оптичен носител за месец МАРТ на 2024г в законоустановения срок до 15.04.2024г. включително. Това станало явно след извършена съпоставка на регистрираните по ЗДДС лица и подадените от тях справки -декларации по ЗДДС. До дружеството била изпратена покана с №242-46 с дата 29.04.2024г за явяване в Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Бургас за съставяне на акт, за която по делото са налице данни, че не е била получена от управителя на дружеството или упълномощено от него лице. АУАН серия AN с бланков №[рег. номер] бил съставен на 28.05.2024г., като в него е било отбелязано, че е съставен на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН без да са били налице условията за това. В него било описано от фактическа страна стореното нарушение като неподаване на СД, включително и на магнитен или оптичен носител за м.март 2024г.-в законоустановения срок до 15.04.2024г и било квалифицирано като нарушение на чл.125 ал.5 от ЗДДС.

След съставяне на акта Д. пристъпила към неговото връчване. В тази връзка на 20.08.2024г и на 28.08.2024г П. Д. и С. С. и двете на длъжност главни инспектори по приходите в ТД на НАП- Бургас посетили седалището на търговеца, като не открили лицето или негов представител на когото да връчат АУАН. За посещенията били изготвени протоколи (лист 26 и 27 от делото).

С оглед горните констатации П. Д. преценила, че въпреки щателното издирване нарушителят не може да бъде намерен, поради като на основание чл.43 ал.6 ЗАНН спряла производството (отбелязване за спиране на лист 25 от делото).

АУАН бил връчен на 25.11.2024г. При връчването бил подписан без възражения. Такива постъпили в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН. В тях управителят на дружеството заявил, че не е бил уведомен за неподадената декларация по чл.125 ал.5 от ЗДДС. Твърди, че проведена дерегистрация по ЗДДС от 12.01.2024г като е представил и заявление.

След връчване на АУАН на 25.11.2024г административнонаказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, в което пресъздал фактическата обстановка описана в акта. Квалифицирала поведението на търговеца като нарушение на чл.125 ал.5 ЗДДС, поради което и на основание чл.179 ал.1 от ЗДДС му наложил имуществена санкция в размер на 700 лева.“.

Въз основа на изложените факти, съдът е приел, че при издаването на наказателното постановление е било допуснато съществено нарушение, изразяващо се в издаването на същото след изтичането на сроковете за това, като се е позовал на нормата на чл.34 от ЗАНН. Този си извод съдът е направил като е отчел незаконосъобразно приложение на разпоредбата на чл.43 ал.6 ЗАНН, а именно когато нарушителят след щателно издирване не може да бъде намерен.

Съдът е посочил, че от събраните в хода на производството доказателства не се установява да е извършено изискващото се щателно издирване, че щателното издирване представлява издирвателна дейност, съставена от целеносочени, последователни, систематични и активни действия, насочени към установяване точното местонахождение на издирваното лице по всички допустими от закона и фактически възможни начини. Тази активност следва да се осъществява в продължителен период от време, издирвателните мероприятия не следва де се ограничават в определен часови интервал и до едни и същи адрес, след като лицето не е било откривано там, в издирването следва да бъдат ангажирани органи, имащи отношение към регистрацията и контрола върху лицата, каквито с положителност са общинските администрации и органите на МВР. Едва при условие, че описаната по-горе дейност в течение на разумен период от време не доведе до откриване на лицето, ще е налице посоченото в чл.43 ал.6 от ЗАНН основание, производството да бъде спряно до откриване на нарушителя.

Според съда, представените два протокола за посещение на адрес не обосновават извода за извършено щателно издирване, след като не са предприемани други действия по връчването на акта, било чрез общинската администрация, било чрез органите на МВР, както и не са били изпращани покани на дружеството, чрез пощенски оператор или по електронен път да се яви, за да му бъде предаден съответния АУАН.

Настоящият състав на съда изцяло споделя изложените в обжалваното решение, мотиви по прилагане на закона, поради което и на осн. чл. 221, ал.2, пр. последно от АПК, препраща към тях.

Възраженията на касатора са неоснователни.

Органите на НАП са съставили два протокола, с които целят да докажат, че на 20.08. вторник) и 28.08.2024г. (сряда) са посетили адреса на дружеството- [населено място], [жк], ул. „Черна гора“ №12 и не са намерили никой. От тези протоколи не се установява в коя част от деня са посещенията. Същите са извършени през непродължителен период от време- 8 дни. Няма посещение през дни, които не са работни.

От съществено значение е и обстоятелството, че след двете посещения на адреса в рамките на 8 дни, след 28.08.2024г., не са полагани никакви други усилия за установяване на лицето. По делото няма и данни връчването на АУАН на 25.11.2024г. да е резултат от проведена издирвателна дейност.

Органите на НАП не са използвали и предвидената в чл. 43, ал. 4 ЗАНН възможност, връчването на акта да се извърши чрез общинската администрация.

В подкрепа на тезата, че в случая не е извършено щателно издирване следва да се посочи и факта, че издаденото впоследствие наказателно постановление е било връчено на законния представител на дружеството с препоръчано писмо с обратна разписка, макар и на друг адрес, който очевидно е могъл да бъде установен и за връчването на АУАН.

Щателно издирване по смисъла на чл. 43, ал. 6 от ЗАНН е такова издирване, при което органът полага всички възможни легитимни усилия, за да намери лицето. В конкретния случай, органът демонстрира формалистичен подход, който цели единствено да се предаде привидност на някакво издирване.

В тази връзка следва да се отбележи, че законът изисква органът да извършва проактивни действия по издирване на лицето, което е установил, че е извършило административно нарушение, а не да се позовава на бездействието на това лице, тъй като такова бездействие няма. Лицето не е длъжно да знае или да предполага, че органът желае да му състави и връчи АУАН.

С оглед изложеното съдът намира, че обжалваното решение не страда от пороци, предпоставящи извод за отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора следва да бъде уважено искането на ответника за присъждане на разноски, които са доказани в размер на 140лв. възражението на касатора за прекомерност на възнаграждението на адвокат е неоснователно, тъй като размера на сумата е под установените с Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа граници.

Затова и на основание чл.221 и чл. 222 от АПК във вр. чл.63в от ЗАНН, Административен съд гр. Бургас,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 324/09.05.2025г., постановено по НАХД № 1348/2025г. по опис на Районен съд гр. Бургас.

ОСЪЖДА НАП-София да заплати на „ДЕНИ ФРУКТ-16“ ЕООД, с [ЕИК] със седалище в [населено място], [жк], ул.“Черна гора“ №12, представлявано от управителя Г. Д. Д. сума в размер на 140 (сто и четиридесет) лева, представляваща разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.