Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
година |
09.08.2021 |
град |
Кърджали |
||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
|||||||||||||
|
Кърджалийският |
административен
съд |
състав |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
На |
07.07.2021 |
година |
|
||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Председател: |
ВИКТОР АТАНАСОВ |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Членове: |
АЙГЮЛ
ШЕФКИ МАРИЯ БОЖКОВА |
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
|
|
||||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха Халил |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Прокурор |
Бонка Василева
от Окръжна прокуратура - Кърджали |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
като разгледа
докладваното
от |
съдията Виктор Атанасов |
|
|||||||||||
|
|
|||||||||||||
|
Кас. Адм. Нак. Дело |
номер |
64 |
по
описа за |
2021 |
година |
||||||||
|
|
|||||||||||||
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във
вр.
с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е
по касационна жалба от
„НУКЕ” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя му Т. Р. Т., с постоянен адрес ***,
подадена чрез пълномощника му – адв.С.Ф.М. от АК-***, с адрес за призоваване - ***,
против Решение №260082 от 18.03.2021 год., постановено по АНД №1344/2020 год.
по описа на Районен съд – Кърджали, с което е изменено наказателно
постановление №09-002471 от 12.11.2020 год.,
издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Кърджали.
В
жалбата касаторът
заявява, че счита обжалваното решение за
незаконосъобразно и неправилно, постановено в нарушение
на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Твърди, че от
доказателствата по делото не се установява дружеството да е
осъществило административно нарушение, за което е издадено наказателно
постановление №09-002471 от 12.11.2020 год. на
директор
на Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали.
Сочи,
че управителят
на дружеството „НУКЕ” ЕООД, с ЕИК ***, до
23.10.2020 год. бил Т. Б.,
гражданин на ***, роден на *** год. в ***/***, с национален паспорт №***, издаден в *** на
20.01.2011 год., валиден до
20.01.2021 год., с *** граждански №***,
живущ на адрес: ***, ***/***, който не владее български език. Сочи
също, че в
чл.43, ал.1 от ЗАНН било предвидено АУАН да бъде предявен на нарушителя
за запознаване със съдържанието му и за подпис и че предявяването
на акта се извършва на български език за лицата, които го владеят, а по
отношение на тези, които са чужденци и заявят изрично езика, на който желаят
превод, се назначавал преводач, съгласно чл.21, ал.2 от НПК. Излага
и довод, че тези
нормативно установени изисквания гарантират и обезпечават правото на защита на
лицето, спрямо което е образувано административнонаказателното производство,
включващо и възможността да разбере ясно, какво е нарушението,
което се твърди да е извършил. Твърди, че в случая, АУАН не е
предявен в присъствието на преводач, каквото е изискването на закона и следва
да се приравни на непредявяване на акта за установяване на административно
нарушение и че при тези факти и предвид текста на чл.52, ал.2 от ЗАНН,
наказващият орган, когато констатира, че актът не е бил предявен на нарушителя,
е следвало да го върне за предявяване по предвидения в закона ред, което в
конкретния случай не е било направено. Твърди, че непредявяването
на АУАН по съответния ред е съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, водещо до ограничаване правото на
защита на нарушителя и обуславя незаконосъобразност на издаденото наказателно
постановление и че като не е обсъдил всички тези обстоятелства, имащи
значение за правилното решаване на делото, съдът е
формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и по този
начин допуснал съществено процесуално нарушение, което било основание за
отмяна на постановения съдебен акт. С оглед на
изложеното, с жалбата моли настоящата инстанция да отмени
обжалваното Решение №260082 от 18.03.2021 год.,
постановено по АНД №1344/2020 год. по описа на
Районен съд - Кърджали и да постанови решение, с
което да отмени изцяло наказателно постановление №09-002471 от
12.11.2020 год., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – град Кърджали,
както и моли да бъде
осъдена Дирекция
„Инспекция по труда” – град Кърджали, да заплати на
касатора направените
по делото съдебни и деловодни разноски.
Редовно
призован за съдебно заседание, касаторът – „НУКЕ” ЕООД, с ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление ***,
се представлява
от редовно упълномощен процесуален представител - адв.С.М. от АК-***, който поддържа подадената касационна жалба по изложените в нея
съображения. Счита,
че съставеният АУАН не е предявен на нарушителя по
предвидения в закона ред, тъй като управителят на дружеството – Т. Б., е
гражданин на ***, роден е в ***, израснал е в *** и същият не владее български
език. Сочи, че видно от събраните по делото гласни
доказателства, свидетелят А. С. потвърдил, че е превеждал на
управителя на дружеството какво е написано в акта, но след като му били поставени
редица въпроси в първоинстанционното производство, същият не могъл да извърши
превод на съществени термини и да преведе „АУАН”, както и да преведе израза
„нарушение на разпоредбата от КТ” и т.н. Сочи също, че свидетелят А.
С. не отговорил на въпросите, поставени му в съдебната
зала пред Районен съд – Кърджали. По тези съображения, моли
съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното решение по съображенията, подробно
изложени в касационната жалба и да бъдат присъдени
на касатора направените
по делото разноски.
Редовно
призован за съдебно заседание, ответникът по жалбата – Директорът на
Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, не
се явява, представлява се от упълномощен процесуален представител – ст.юрк.Н. К.,
който оспорва жалбата и я намира за неоснователна, тъй като не са налице
сочените в нея нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон. Пояснява,
че лицето
А. С. С. работи като *** в Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали. Моли
съда
да постанови съдебен акт, с който да остави в сила обжалваното решение, като
правилно и обосновано, както и моли да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в полза на Изпълнителна агенция „Главна дирекция
по труда” – град София, като прави и
възражение
за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което счита, че не
съответства на фактическата и правна сложност на делото. Подробни съображения в подкрепа на обжалваното
решесие излага в писмена
защита, която представя в съдебно заседание.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Кърджали дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, като счита, че обжалваното решение е
правилно и обосновано.
Намира, че правилно е приложен материалния закон и не са допуснати съществени
процесуални нарушения, както в хода на административнонаказателното
производство, каквито съображения са изложени в касационната жалба, така и в
хода на съдебното производство и че
не е било нарушено правото на защита на наказаното лице. Намира, че
следва да бъде оставен в сила обжалвания
съдебен акт, тъй като са правилни фактическите и правните изводи в него,
включително и досежно намаляване на санкцията спрямо дружеството-жалбоподател.
Административен
съд – Кърджали, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и
възраженията на страните и в рамките на касационната проверка, извършена
съгласно чл.218 от АПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационна
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от страна, за която решението
е неблагоприятно, поради което е допустима
за разглеждане.
В
касационната жалба се сочи, че решението е незаконосъобразно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон, което съответства на касационното
основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК – нарушение на закона.
Разгледана
по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваното
Решение
№260082
от 18.03.2021 год.,
постановено по АНД №1344/2020 год.,
Районен съд – Кърджали е изменил наказателно
постановление №09-002471 от 12.11.2020 год., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – град Кърджали, с което, на основание чл.416, ал.5, във
вр. с чл.415, ал.1 от КТ, е наложено административно наказание „имуществена
санкция”, в размер на 1500 лева, на „НУКЕ” ЕООД *** ***, с ЕИК ***, в
качеството му на работодател, за извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ,
като на основание чл.415в, ал.1 от КТ, НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание „имуществена санкция” от 1500 лева, на 150 лева. Със
същото решение, Районен съд е осъдил „НУКЕ” ЕООД *** ***, с ЕИК ***, да заплати
на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” – град
София, сумата от 100.00 лева, представляваща направени разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
За да
постанови оспорения в настоящото производство съдебен акт, от фактическа страна
Районен съд – Кърджали е приел за установено, че на 09.09.2020
год., около 10:20 часа, свидетелите И. С. и К. С. – *** в Дирекция „Инспекция по
труда” – град Кърджали, извършили последваща проверка за спазване на трудовото
законодателство по работни места в обект на контрол: ресторант „***” (***) в ***, ул.„***” №***, стопанисван от „НУКЕ” ЕООД ***
Проверявано било изпълнението на дадени предписания с Протокол Изх.№ПР2021353
от 17.08.2020 год. С предписание по т.1 от този протокол, работодателят „НУКЕ”
ЕООД бил задължен да държи на разположение на контролните органи в обекта - ресторант
„***” (***) в ***, ул.„***” №***, екземпляр от правилника за
вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределение на работното време и
организиране на работата (поименен
график за работно време и заповед за сумирано изчисляване на работното време). Даденият краен срок за изпълнение на предписанието бил
20.08.2020 год. При проверката служителите на Дирекция „Инспекция по труда” –
град Кърджали установили, че посоченото предписание не било изпълнено от
жалбоподателя в срок, като по време на проверката присъствала и А. И. –
управител на обекта и същевременно длъжностно лице, определено на основание
чл.403а, ал.2 от КТ, да представлява работодателя „НУКЕ” ЕООД *** пред
контролните органи на Инспекцията по труда. Тя дала обяснение на проверяващите
служители, че не може да представи изисканите от работодателя документи, тъй
като не били изготвени от счетоводителя, като документите, за които се отнасяло
даденото предписание, били представени на контролните органи в Дирекция
„Инспекция по труда” – град Кърджали на 08.10.2020 год. По повод установеното
нарушение, на 16.10.2020 год. срещу „НУКЕ” ЕООД *** бил съставен акт за
установяване на административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ. Актът бил
съставен в Дирекция „Инспекция по труда” – град Кърджали, в присъствието на
управителя на дружеството към тази дата – Т. Б. При предявяване на акта
присъствал и свидетелят А. С., който бил служител в Дирекция „Инспекция по
труда” – град Кърджали и владеел *** език, като той превел на управителя
съдържанието на АУАН на разбираем за него език и му обяснил за какво е
съставен. Управителят Т. Б. подписал и получил акта, като още същия ден посетил
адвокат, който също му разяснил съдържанието на акта. На 12.11.2020 год.
наказващият орган издал процесното наказателно постановление, с което, на
основание чл.416, ал.5, във вр. с чл.415, ал.1 от КТ, наложил на „НУКЕ” ЕООД
*** административно наказание „имуществена санкция”, в размер на 1500 лева, за
извършено нарушение по чл.415, ал.1 от КТ.
Изложената
фактическа обстановка се районният съд е приел за установена по безспорен начин
от показанията на свидетелите И. С., К. С., А. П., А. С. и Т. Б.; Акт за
установяване на административно нарушение от 16.10.2020 год., чиято
доказателствена сила, съгласно чл.416, ал.1 от КТ, не била оборена; Протокол за
извършена проверка с Изх.№2026000/08.10.2020 год.; Протокол за извършена
проверка с Изх.№ПР2021353/17.08.2020 год.; Справки от Търговски регистър за
актуално състояние на „НУКЕ” ЕООД; Информация от А. Н. И. от 09.09.2020 год.;
Заповед №03/17.06.2020 год.; Присъствени графици за работа на работниците и
служителите на „НУКЕ” ЕООД; Призовка, на основание чл.45, ал.1 от АПК, от
09.09.2020 год.; Правилник за вътрешния трудов ред на „НУКЕ” ЕООД, както и от другите,
приети по делото, писмени доказателства.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка и анализ на доказателствата, от правна
страна съдът е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй
като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Районният
съд е посочил,че с процесното наказателно постановление е наложено
административно наказание на „НУКЕ” ЕООД *** за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ
и че тази разпоредба предвижда, че който не изпълни задължително предписание на
контролен орган за спазване на трудовото законодателство, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 10000 лева. Съдът е приел, че
от доказателствата по делото се установява, че жалбоподателят е осъществил
вмененото му административно нарушение, чието изпълнително деяние
се изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство и че в случая, на „НУКЕ” ЕООД *** е било
дадено задължително предписание да държи на разположение на контролните органи
в обект - ресторант „***” (***) в ***, ул.„***” №***, екземпляр от правилника за
вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределение на работното време и
организиране на работата (поименен
график за работно време и заповед за сумирано изчисляване на работното време). Съдът е посочил, че това негово задължение е следвало
от разпоредба на трудовото законодателство, а именно от чл.403а, ал.1 от КТ, но
че даденото предписание не е било изпълнено от жалбоподателя в определения срок
до 20.08.2020 год., което обстоятелство е било констатирано при извършената
проверка от контролните органи на 09.09.2020 год. и законосъобразно е определено, че „НУКЕ”
ЕООД, в качеството на работодател, е субект на нарушението. Съдът отново е
посочил ,че изпълнителното деяние на нарушението по чл.415, ал.1 от КТ се
изразява в неизпълнение на задължително предписание на контролен орган, както и
че нарушението е с особен субект – работодател, предприятие - ползвател, орган
по назначаване и длъжностно лице (по
аргумент от чл.404, ал.1, т.1 от КТ),
на който е издадено и самото предписание. Съдът е приел, че в конкретния
случай, видно от протокола за извършената проверка, адресат на предписанието е
работодателят, т.е. „НУКЕ” ЕООД *** и че няма данни, а и не се твърди, това
предписание да е било оспорено по реда на чл.405 от КТ и от него за
жалбоподателя е възникнало задължение да го изпълнени в определения срок. Съдът
е преценил обаче, че спрямо нарушителя следва да се приложи разпоредбата на
чл.415в от КТ, като е отбелязъл, че в същата норма
законодателят е посочил какви са критериите, на които трябва да отговаря
нарушението, за да се квалифицира по този привилегирован състав – нарушението
да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ и от
него да не са произлезли вредни последици за работници и служители, както и че
текстът е специален и се прилага приоритетно в случаите, когато са
изпълнени посочените условия. Съдът е посочил, че когато са налице основанията за приложение на чл.415в от КТ, но административнонаказващият
орган не го е приложил, това може да стори съдът със своя
краен акт, защото той е длъжен да изследва и решава всички въпроси – както по
фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото и не може да бъде обвързан от решението на административния орган. Приел е, че видно от доказателствата по делото, нарушението
е отстранено от работодателя веднага след установяването му, като е отбелязъл,
че това е видно от показанията на актосъставителя С., която посочила, че всички
изискани с предписанието документи били представени в Дирекция „Инспекция по
труда” – град Кърджали на 08.10.2020 год. и че тези документи, а именно - правилник
за вътрешния трудов ред и графици,
свързани с разпределение на работното време и организиране на работата,
са представени и по делото от страна на наказващия орган. Съдът е намерил, че с
представянето на документите на разположение на контролните органи, същността
на даденото предписание е изпълнено, а с това и нарушението е отстранено и то
още на 08.10.2020 год., т.е. преди съставяне на акта. На следващо място, съдът
е приел, че от деянието, за което е наказано дружеството и което е
формално, на просто извършване, не се установява да са настъпили вредни
последици за работници и служители и че при тези обстоятелства, следва
да се приложи привилегирования състав на нарушение по чл.415в,
ал.1 от КТ. Посочил е, че текстът на разпоредбата гласи, че
за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс и от
което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят
се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300 лева, а виновното длъжностно лице – с
глоба в размер от 50 до 100 лева. Предвид тези съждения районния съд е извел и окончателния
си извод, че издаденото наказателно постановление следва да бъде изменено
досежно размера на наложената санкция, като на основание чл.415в, ал.1 от КТ,
тя бъде намалена от 1500 лева на 150 лева. Съдът се е обосновал, че имуществената
санкция следва да бъде определена към посочения размер, предвид наличието и на
смекчаващи отговорността обстоятелства – липса на доказателства жалбоподателят да е наказван друг път с влязъл в сила акт за подобно
нарушение и на отегчаващи такива – констатираните и други нарушения на
трудовото законодателство, видно от приложения протокол за извършената на
09.09.2020 год. проверка.
При
извършената служебна проверка районният съд не е констатирал да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила или на материалния закон в хода
на административнонаказателното производство, като е приел, че актът за
установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно
постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган,
съдържат необходимите реквизити по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, че нарушението е
пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци, като са
посочени времето, мястото и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го подкрепят. Съдът е приел, че от изложените в акта и
наказателното постановление факти става ясно, какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога е извършено и каква е неговата правна квалификация, както и
че не е налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава
правото на защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен,
налагаща отмяната му, както и че даденото описание на констатираното нарушение
и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като
нарушена правна норма. Районният съд е намерил за неоснователно възражението за
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй
като тогавашният управител на дружеството-жалбоподател не владеел български
език, а не му бил назначен преводач. Посочил е в тази връзка, че действително,
съгласно субсидиарно приложимата разпоредба на чл.21, ал.2 от НПК, във вр. с чл.84
от ЗАНН, лицата,
които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг
език, като тогава им се назначава преводач. По
този повод
съдът е намерил за нужно да
отбележи, че преценката, дали неучастието на преводач при предявяването
на АУАН представлява съществено процесуално нарушение, не следва да се прави
формално и да се основава единствено на факта на липсата на назначен
преводач и
че от решаващо значение е обстоятелството, дали в конкретното
административнонаказателно производство е било гарантирано правото на защита на
нарушителя, включващо съответно и правото му да разбере за извършването на
какво деяние е обвинен. Според рйонния съд, относно този факт разпитаните по
делото свидетели не оставяли никакво съмнение и били категорични, че съставеният
за процесното нарушение АУАН е бил преведен на разбираем език на управителя на „НУКЕ”
ЕООД *** от свидетеля С., като последният обяснил на *** език на представителя
на дружеството, за какво е съставен АУАН и какво нарушение му се вменява. Съдът
е посочил, че отделно от това, самият Т. Б., който към 16.10.2020 год. е бил
управител на санкционираното дружество и всъщност е получил акта, заявил в
съдебно заседание, че още същият ден е посетил адвокат и той му разяснил за
какво е съставен АУАН. При това положение районният съд е приел, че
жалбоподателят е бил информиран за обвинението и правото му на защита не е било
препятствано, а именно последното обстоятелство било задължително условие, за
да бъде преценено нарушението като съществено, като в случая такова не било
налице. Съдът е посочил, че визираната от защитата норма на чл.43, ал.1 от ЗАНН
предвижда, че актът се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите,
посочени в него и се предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му
и го подпише със задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса
си и че както вече било посочено, събраните по делото доказателства водели до
извод, че нарушителят е бил запознат със съдържанието на акта, т.е. горното
изискване е било спазено, като в ЗАНН липсвала разпоредба, която да задължава
съответния контролен орган да връчва АУАН в писмен превод на съответния,
разбираем за нарушителя, език.
С оглед изхода
на делото и направената претенция за разноски, районният съд е приел,
че на
основание чл.63, ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, следва на административнонаказващия
орган да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в
чл.37 от ЗПП, като съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския
съвет по предложение на НБПП. Съдът е
посочил, че по силата на чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е
от 80 до 120 лева и че в случая по делото са проведени три съдебни заседания, на две от които е взел участие процесуалният представител
на наказващия орган, като е изготвил и депозирал и писмена защита, поради което
следва да се присъди възнаграждение в
размер от 100 лева. Съдът е отбелязъл, че доколкото издателят на наказателното постановление се намира в структурата
на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда”, със седалище
***, именно в полза на същата, в качеството й на юридическо
лице, съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”,
следва да бъдат присъдени разноските по делото.
При
извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба,
настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като
постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната
подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт
на този съд. Решението на Районен съд – Кърджали, също така, е допустимо, като
постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения
срок жалба, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на
проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата
ревизия в този смисъл.
Настоящата
инстанция намира, че районният съд, след като е обсъдил доказателствата по
делото, правилно е установил фактическата обстановка, както и намира, че правилно първоинстанционният съд е оценил всички събрани по делото
доказателства, правилно е установил фактите - предмет на установяване и доказване
и на основата на свободната си вътрешна преценка, е формирал обоснован извод, който
в пълна степен се споделя от настоящия касационен състав, и на чиято база е
приел за доказано вмененото на търговското дружество, в качеството му на
работодател, нарушение на трудовото законодателство. В пълна степен се споделят и изводите за наличието на кумулативно предвидените
предпоставки за приложението в конкретния случай на нормата на чл.415в, ал.1 от КТ.
Основното, а всъщност и единственото оплакване в касационната жалба е, че е
било
допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в
извънсъдебната фаза на административнонаказателното производство – при
предявяването на съставения АУАН, което довело до ограничаване правото на защита
на наказаното лице и че като не е обсъдил всички тези обстоятелства, имащи
значение за правилното решаване на делото, районният
съд
формирал вътрешното си убеждение в противоречие с принципите на АПК и
постановил незаконосъобразно решение. Настоящата
съдебна инстанция
намира, противно на твърденията в касационната жалба, че не е
налице нарушаване на правото на защита на наказаното лице в
извънсъдебната фаза на проведеното административнонаказателно производство. В жалбата до
Районен съд - Кърджали, с която се иска отмяна на атакуваното наказателно
постановление,
с което е санкциониран касаторът в настоящото производство, единственото посочено
оплакване
е,
че съставеният АУАН не е бил предявен в присъствието на преводач и това
следвало да се приравни на непредявяване на акта, като това съставлявало
съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до
ограничаване правото на защита на нарушителя и обуславящо незаконосъобразност
на издаденото наказателно постановление.
Безспорно
е, че към момента на предявяване на съставения АУАН, управителят
на дружеството, сочено за нарушител, е ***
гражданин,
който
не разбирал български език или поне не го е
разбирал добре. В
тази връзка, предвид оплакванията в жалбата, следва да се посочи, че правото на
безплатен превод на разбираем за обвиняемия език в наказателното производство е
регламентирано в чл.6, §3, б.„е” на ЕКПЧ,
като това
право, на национално ниво е защитено с нормата на чл.21,
ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс чрез принципното правило, че лицата,
които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг
език, и чрез нормата на чл.55, ал.3 от НПК, съгласно която, обвиняемият
има право да му се предостави писмен превод на постановлението за привличане на
обвиняем, на определенията на съда за вземане на мярка за неотклонение, на
обвинителния акт, на постановената присъда, на решението на въззивната
инстанция и на решението на касационната инстанция. Настоящото производство обаче,
не
представлява същинско наказателно производство, т.е. няма за предмет извършване
на престъпление и преидвид това, настоящият съдебен
състав
споделя разбирането, че в Закона за административните
нарушения и наказания, който регламентира производството по установяване и
санкциониране на административните нарушения, каквото е процесното,
санкционирано с оспореното пред Кърджалийския районен съд наказателно
постановление,
не се предвижда задължително участие на преводач във фазата на установяване на
нарушението. Субсидиарното прилагане
на нормите на НПК по тези въпроси принципно не може да
стане на основание чл.84 от ЗАНН, тъй като неговите препращане
към нормите на НПК е приложимо за производството по
обжалване на наказателните постановления пред съда,
т.е. в съдебната фаза на обжалване. В тази връзка, неприложима
е и нормата на чл.55, ал.3 от НПК, с която в българското
законодателство е транспонирана Директива 2010/64/ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 20 октомври 2010 год., относно
правото на устен и писмен превод в наказателното производство. Директивата не се прилага в случаите, когато законодателството на
държава-членка предвижда налагането на санкция за леки нарушения от страна на
орган, различен от съд с компетентност по наказателно-правни въпроси, и когато
налагането на такава санкция може да бъде обжалвано пред съд. Споделя се обаче извода, че
при установяване на нарушението и респ. съставянето и
предявяването на
акта, както българските граждани, така и чуждите граждани, които не владеят
български език, имат правото да разберат за какво нарушение са обвинени. Именно с това право на невладеещото български език лице следва да
се обвърже преценката за наличие на нарушение, свързано с назначаване или не на преводач. В случая
преценката, дали липсата на преводач при предявяване на АУАН представлява
съществено процесуално нарушение обаче, не следва да се прави формално и да се
основава единствено на факта на липсата на преводач, което автоматично да
обосновава засягане правото на защита на наказаното лице,
макар че в случая, от събраните по делото гласни доказателства да става
безспорно ясно, че такъв преводач, макар и не заклет, е имало и същият е
превеждал и обяснявал на *** език на управителя на соченото за нарушител
дружество, за какво нарушение е съставен акта и какви ще са евентуалните
последици от това.
На
следващо място, вярно е, че и ЕСПЧ и Съда на ЕС приравняват в повечето случаи
наказателните постановления за административни нарушения на „наказателно
обвинение” по смисъла на ЕКПЧ, но е вярно и че правят
разграничение с оглед спецификите на всеки казус (Решение на ЕСПЧ по делото K. and I. v. Bulgaria mf 16137/04). Следва
да се има предвид и че правото на лицето да бъде информирано за обвинението
срещу него на разбираем за него език е с акцесорен характер - част е от правото
му на справедлив процес и на зачитане на правото му на защита, а последното
намира проявление и в рамките на съдебния процес пред съда. Освен това, следва да се съобрази и факта, че в две директиви, а
именно Директива 2010/64/ЕС на ЕП и на Съвета от 20.10.2010 год. относно правото на устен и
писмен превод в наказателното производство и Директива 2012/12/ЕС относно
правото на информация в наказателното производство, изрично е предвидено, че
при налагане на санкции за леки нарушения, например пътнотранспортни нарушения,
установени след пътнотранспортна проверка, изискването за преводач и за осигуряване
на информация важи единствено за производството по обжалване пред съд, т.е.
преценката за нарушено право на защита в случая следва да се направи след
задълбочен анализ на всички горепосочени компоненти на правото на справедлив
съдебен процес.
В конкретния
случай, с оглед събраните по делото доказателства може да се направи извода, че
бившият управител на дружеството – касатор, на
когото е бил предявен съставения АУАН, макар и ***
гражданин,
е разбрал в какво се изразява нарушението, за което му е съставен акта, както е
разбрал и защо му е издадено наказателно постановление. Извод затова настоящата
касационна инстанция прави, като взе предвид показанията на разпитаните в
съдебно заседание пред районния съд свидетели И.
С., К. С. и А. П., първата от които актосъставтел, а вторите две присъствали лично
при предявяването на акта и които категорично и без колебание в
показанията си сочат, съставеният АУАН е бил преведен устно, на *** език, на управителя
на соченото за нарушител дружество, от техен колега - А. С., който владеел ***
език, като в показанията си свидетелката С. е посочила, че управителят на
дружеството накрая дори им благодарил на български език. В абсолютно същия
смисъл са и показанията на свидетеля А. С. С., който е бил помолен да извърши
устния превод и да съдейства на колегите си при връчването на акта, като в
показанията си същият категорично заявява, че е превел съставения АУАН на
управителя на дружеството „НУКЕ” ЕООД, като подробно му е обяснил, за какво е
съставен акта, какви предписания не са били изпълнени от дружеството, респ.,
какви документи е следвало да се държат на разположение в обекта на проверка. В
показанията си и този свидетел е заявил, че след като е превел на *** език
съдържанието на акта и след като провел разговор с управителя на дружеството,
сочено за нарушител, последният му казал, че след като има нарушение, ще си
поеме последиците и ще плати санкциите и дори му благодарил на български език. Обстоятелството,
че този свидетел - А. С. С. е извършил устния превод на съставения АУАН се
установява и от показанията на самия бивш управител на санкциониранато
дружество „НУКЕ” ЕООД, а именно – Т. Б., дадени в съдебно заседание, проведено
на 16.02.2021 год. В тази връзка, неоснователно е
твърдението на процесуалния представител на нарушителя, че АУАН
не е предаявен в присъствието на преводач и че по този начин било накърнено правото на
защита на наказаното лице, в случая на дружеството „НУКЕ” ЕООД *** Нарушенията,
които са били извършени от дружеството, според
настоящия касационен състав, са станали съвсем ясни на
управителя на същото дружество още в момента на съставяне и предявяване
на акта
за нарушение, тъй като са му били разяснени на разбираем за него език, а
именно – на *** език, от свидетеля А. С. С.
На следващо
място,
от страна на соченото за нарушител дружество своевременно е бил
упълномощен правоспособен
адвокат, за защита на
интересите му чрез обжалване на наказателното постановление
пред
съда, който адвокат е подал жалба срещу издаденото НП в
срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Следователно, дори хипотетично да се приеме липса на
надлежен превод на съставения АУАН,
това по никакъв начин не е
попречило на наказаното лице да реализира в пълна степен правото си на защита
срещу наказателното постановление,
защото съгласно чл.84, ал.1 от ЗАНН, във вр. с чл.314,
ал.1 от НПК, в качеството си на
въззивна инстанция районният съд проверява изцяло законосъобразността и правилността
на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от
страните, от една страна,
а
от друга, в рамките на съдебното производство наказаното лице е могло да
представя доказателства за оборване констатациите на акта за нарушение и в
защита на своите права, което на практика не е било сторено. Освен това, настоящото производство не представлява същинско
наказателно производство. В тази връзка следва да се
има предвид и чл.1, §3 от Директива
2010/64/ЕС на Европейския паярламент и на Съвета от 20 октомври 2010 год. относно правото на устен и писмен превод в наказателното
производство, когато законодателството на държава-членка предвижда налагането
на санкция за леки нарушения от страна на орган, различен от съд, с компетентност
по наказателно-правни въпроси и когато налагането на такава санкция може да
бъде обжалвано пред такъв съд, какъвто е настоящия случай, настоящата директива
се прилага единствено за производството по обжалване пред този съд. В случая,
жалбоподателят не е бил възпрепятстван да ангажира адвокат, да подаде
своевременно жалбата до съда и да се яви в съдебно
заседание, за да реализира лично защитата си, като в тази връзка да поиска
назначаване на преводач, което обаче в конкретния случай не е било необходимо, тъй
като още към момента на подаването на жалбата против издаденото НП до районния
съд, едноличен собственик и управител на наказаното дружество вече е било друго
лице – български гражданин, който за който няма твърдения да
не владее и да не разбира български език и което своевременно е упълномощило адвокат,
който надлежно да защитава интересите му.
Така,
с
оглед всичко изложено по-горе, настоящата
съдебна инстанция намира, че в рамките на проведеното
административнонаказателно производство в неговата извънсъдебна
фаза е
бил осигурен надлежен превод на съставения акт за нарушение,
на разбираем за управителя на соченото за нарушител търговско дружество, език
– *** език и по
такъв начин,
че наказаното лице е разбрало какви административнонаказателни обвинения му се
вменяват и на второ място - на
това основание намира, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, които да са накърнили правото му на защита.
Като е достигнал до същите изводи и с обжалваното решение Кърджалийският
районен съд е изменил процесното наказателно постановление, то той е постановил
един правилен и законосъобразен съдебен акт, като следва да се добави в тази
връзка, че при извършената служебна проверка настоящата инстанция не констатира
от районния съд да са допуснати и съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, каквото съвсем голословно оплакване, се съдържа в касационата жалба.
По отношение
другото оплакване в касационната жалба - за необоснованост на правните изводи,
за пълнота на настоящото изложение, съдът намира за нужно да разясни за пореден
път следното:
Съгласно
чл.63,
ал.1, предл.2/второ/ от ЗАНН, решенията на
районните съдилища по административнонаказателни
дела подлежат
на касационно обжалване на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, а това са основанията, изброени в чл.348 от НПК и по реда на глава ХІІ от АПК. Тези основания са изброени
конкретно и изчерпателно в нормата на чл.348, ал.1 от НПК и сред тях не се
съдържа основанието „необоснованост” на съдебния
акт, поради което това
оплакване не
следва да се обсъжда от касационния съд. Независимо от това,
настоящият състав намира за нужно да отбележи, че необосноваността на
решението, респ. на правните изводи на съда, се изразява в опорочени фактически
констатации на съда не поради допуснати от него процесуални нарушения, а поради
допуснати от него грешки при формиране на неговото вътрешно убеждение в
насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките на съда при
прилагане на правилата на логиката, на опитните правила, на каузалните връзки
между явленията или събитията, на данните на науката,
като тези
грешки неизбежно водят до неистински фактически констатации, а оттам и до
неправилни правни изводи. В случая, настоящият състав намира, че такива грешки
районният съд категорично не е допуснал при постановяване на атакуваното
решение, като въз основа на приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, е направил верни и логични фактически констатации, въз основа на
които е извел и правилни и законосъобразни правни изводи. При това
положение, след като Кърджалийският районен съд е установил и съобразил всички
описани по-горе факти и обстоятелства и е изменил процесното
наказателно постановление, като е приложил чл.415в, ал.1 от КТ, е
постановил едно правилно и законосъобразно решение,
което освен всичко друго, е и обосновано.
Отново следва да се отбележи за пълнота на изложението, че от настоящата
съдебна инстанция не са констатирани допуснати нарушения на
съдопроизведствените правила в хода на производстото пред районния съд, които
да обосновават незаконосъобразност на обжалваното в настоящото касационно
производство съдебно решение.
Ето
защо и
на основание чл.218, ал.1 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че
твърдяните от касационния жалбодател в
жалбата пороци на атакуваното
решение
на Районен съд - Кърджали, не са налице и
съответно не са налице твърдяните касационни основания за отмяната му. Обжалваното
решение на Районен съд – Кърджали е валидно,
допустимо, постановено при точен анализ и правилна преценка на
събраните доказателства и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби
на закона, без
съществени нарушения на съдопроизведствените правила, поради което и като
такова, с решението по настоящото дело същото следва да бъде
оставено в сила.
С
оглед изхода на делото и предвид своевременното направената от процесуалния
представител на ответника по касация претенция за разноски, на основание чл.63,
ал.5, във вр. с ал.3 от ЗАНН, следва в полза на административнонаказващия
орган/АНО/ да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер, определен в
чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно който, заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и който размер се
определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. По силата на
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, възнаграждението за защита
в производствата по ЗАНН е от 80 до 120 лева. В случая, по настоящото КАНД е
проведено само едно съдебно заседание, в което се е явил процесуалния
представител на АНО и е осъществил процесуално представителство, изложил е съвсем
кратки съображения в хода на делото по същество и е изготвил и представил в
съдебно заседание и писмена защита. Поради това съдът намира, че следва да се уважи
претенцията за юрисконсултско възнаграждение, в минимално предидения размер от 80.00
лева, като същото следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”, със седалище ***, в качеството й на юридическо лице,
съгласно чл.2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда”.
По
изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/,
във вр. с ал.1 от АПК и във връзка с чл.63,
ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260082
от 18.03.2021 год., постановено по АНД №1344/2020 год.
по описа на Районен съд – Кърджали.
ОСЪЖДА
„НУКЕ” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от
управителя му Т. Р. Т., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” – град София, ***, с
ЕИК ***, сумата в размер на 80.00/осемдесет/
лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.