№ 1944
гр. София, 15.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 172 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА Гражданско дело
№ 20241110101256 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, предявена срещу А.П.И.,
обективираща иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Съдът, упражнявайки правомощието си служебно да следи за подсъдността по чл.
108, ал. 2 ГПК, дадено му с разпоредбата на чл. 119 ГПК, намира , че спорът не му е местно
подсъден, доколкото ответникът – А.П.И., има статут на държавно учреждение по смисъла
на чл. 108, ал. 2 ГПК, а именно тя представлява юридическо лице на бюджетна издръжка
към Министъра на регионалното развитие и благоустройството, със седалище София и със
специализирани звена: областни пътни управления, Национално управление и Институт по
пътища и мостове, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от Закона за пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК исковете срещу държавата и държавни
учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в
чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът.
Съгласно очертаното в обстоятелствената част на исковата молба правопораждащият
юридически състав на процесното вземане включва като правопораждащ юридически факт
застрахователно събитие, настъпило на територията на на пътен участък, представляващ път
, намиращ се между гр. Варна, през с. Кичево, към с. Рогачево.
Описаният пътен участък е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3,
ал. 2 от Закона за пътищата, изключителна държавна собственост по смисъла на чл. 8, ал. 2
от цитирания закон, като те се стопанисват от А.П.И., която както се посочи е държавно
учреждение със специализирани звена, наименовани областни пътни управления.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.2 от Закон за пътищата републикански пътища
са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които
осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна
мрежа. Отделни републикански пътища са включени в трансевропейската пътна мрежа, а
съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.3 от Закон за пътищата местните пътища са общински и
1
частни, отворени за обществено ползване, които осигуряват транспортни връзки от местно
значение и са свързани с републиканските пътища или с улиците.
На основание чл. 19, ал.1, т.1 и т.2 и ал.2 от Закон за пътищата републиканските
пътища се управляват от А. "Пътна инфраструктура" и от Национална компания
"Стратегически инфраструктурни проекти", в случаите, предвидени в закона, а общинските
пътища от кметовете на съответните общини, като управлението на пътищата включва
изброените дейности от т.1 до т.8 на ал.2 на чл. 19, едни от които са ремонт и поддържането
на пътищата даване на разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата.
На основание чл. 30, ал.1 от ЗП А.та осъществява дейностите по изграждането,
ремонта и поддържането на републиканските пътища, а на основание чл. 30, ал.2 от ЗП
Национална компания "Стратегически инфраструктурни проекти" осъществява дейностите
по изграждането, ремонта и поддържането на три магистрали, посочени в чл. 28, б, ал.1 от
ЗП.
Изложеното обосновава извод, че ремонт и поддържането на пътищата, даване на
разрешения и въвеждане на забрани за ползване на пътищата, които са републикански,
включително и тези, които са в границите на урбанизираните територии, са вменени като
задължение на А. "Пътна инфраструктура"
Като взе предвид изложеното и факта, че процесното ПТП е осъществено на
републикански път, задължение по поддръжка и стопанисването на който има ответната А..
Съгласно разпоредбата на чл. 108, ал. 2 ГПК искове срещу държавата и държавни
учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред съда, в
чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите
по чл. 109 и 110.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, т.2 от ЗСВ, в правомощие на ВСС е определянето и
промяната на съдебните райони.
ВСС е имал правомощие за определяне на съдебните райони и по време на
действието на на Закона за устройство на съдилищата.
В изпълнение на § 2, ал. 2 от ПЗР на Закона за устройство на съдилищата с Решение
№ 8 от 31.03.1981 г. /обн. ДВ, бр. 44/1981 г. Държавният съвет на Народна Република
България е определил районите и седалищата на окръжните и районните съдилища и на
окръжните и районните прокуратури.
След приемането на посоченото решение районите на окръжните и районните
съдилища и прокуратури не са били променени, респ. са останали съответстващи на
бившите окръзи.
Съгласно разпоредбата на § 2 от ПЗР на Закона за съдебната власт /обн. ДВ, бр.
2
59/1994 г., отм. ДВ, бр. 64/2007 г./, съществуващите съдебни райони и определените
седалища на съдилищата до влизането в сила на този закон се запазват, като правомощията
по определяне на районите и седалищата на районните, окръжните, военните и апелативните
съдилища са отдадени на създадения с Конституцията на Р България от 1991 г. Висш
съдебен съвет /чл. 27, т. 2 от ЗСВ.
След приемането на отменения, а и сега действащите ЗСВ, няма решение, с което
ВСС да е определил райони на окръжните съдилища, различни от тези, предвидени в
Решение № 8 от 31.03.1981 г. на Държавния съвет на НРБ /ДВ, бр. 44/1981 г.
От изложеното е видно, че и към настоящия момент районите на окръжните и
районните съдилища и прокуратури не са били променени, респ. са останали съответстващи
на бившите окръзи, въпреки разпоредбата на чл. 62 от ЗСВ, съгласно която районите на
районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища могат да не
съвпадат с административно-териториалното деление на страната.
В случая по делото не съществува спор, че процесният пътен участък, се намира в
района на РС-гр. Варна..
Ито защо с оглед разпоредбата на 108, ал. 2 ГПК, производството по настоящото дело
следва да се прекрати и същото да се изпрати за разглеждане на местно компетентния съд –
Районен съд – Варна.
Мотивиран от горното, на основание чл. 118, ал. 1 от ГПК, вр чл. 108, ал. 2 ГПК
от ГПК, съдът
О
ОПРЕДЕЛИ:
П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството делото и ИЗПРАЩА същото по местна
подсъдност на Районен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването.
Препис от Определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3