О П Р Е Д Е Л Е Н Е И Е
№ 73
гр. Русе, 14 юни 2023 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в закрито заседание на 14 юни 2023 год. в състав:
Председател: ДИАН ВАСИЛЕВ
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря ………. и в присъствието на
прокурора ……… като
разгледа докладваното от ………
съдията Василев ……… ч.а.н.д. №176…… по описа
на съда за 2023 година,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Настоящото производство е по реда на чл.248, ал.3
от ГПК, вр. с чл.228 АПК, чл.143 АПК и чл.63д от ЗАНН.
Касационно дело
под №392/2022г. по описа на АС-Русе е било образувано след постъпила касационна
жалба от началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе, насочена срещу решение №650/07.11.2022 год. на Русенски районен съд,
постановено по а.н.дело №1628/2022 г. по описа на съда.
С решението е
отменено наказателно постановление № 22-1085-001278 от 13.06.2022г. на началник
група към Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе. Издател на НП №
22-1085-001278 от 13.06.2022г. е началник група към Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Русе. Това е и участвалата във производството пред РРС
страна.
Жалба срещу
съдебното решение на РРС е подадена от началник Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР-Русе.
С определение от
31.01.2023г. касационната инстанция прекрати производството по делото и го е
върна на районния съд за извършване на действия по администриране на
касационната жалба предвид правомощията, които са дадени на въззивната
инстанция по чл.213а, ал.1 и ал.2 от АПК, вр. с чл.215, т.1 АПК.
Русенски районен
съд, X наказателен състав дал указания към жалбоподателя с разпореждане №405 от
03.02.2023г. В срока за изпълнението им не са извършени никакви действия по
повод указанията. С определение на въззивната инстанция №93 от 20.02.2023г., на
основание чл.213а от АПК жалбата била върната. Определението е влязло в сила
като необжалвано.
На 06.03.2023г.,
от адв. И. П., пълномощник на П. П., адресат на наказателното постановление е депозирана
молба, вх. №6942. Тя е адресирана до РРС и с нея се иска допълване на
определение на РРС №93 от 20.02.2023г., постановено по а.н.дело №1628/2022 г.
по описа на съда, в частта за разноските.
В производството
по реда на чл.248 от ГПК Русенски районен съд, X наказателен състав, е
постановил определение по реда на тази норма, с което е оставил без уважение
искането на адв. П. за допълване на определение на въззивната инстанция №93 от 20.02.2023г. Мотивите са, че съдът
вече се е бил произнесъл със съдебния си акт по съществото на спора - решение
№650/07.11.2022 год. на Русенски районен съд, постановено по а.н.дело
№1628/2022 г. по описа на съда и досежно разноските по делото.
Така
постановеното определение е неправилно.
В
производството, по повод образуваното к. дело №392/2022г. по описа на АС-Русе,
ответникът – П. П. е ангажирала адвокатска защита и съдействие, като чрез адв.
И. П. е постъпил по делото и отговор на касационната жалба, депозирана от началник
сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе. В отговора е записано още, че се
претендират разноски по делото. Доказателства към него момент не са представени.
С определение на
въззивната инстанция №93 от 20.02.2023г., на основание чл.213а, ал.6, т.2 от АПК жалбата на началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР-Русе е върната,
заради неизпълнение на дадените указания към касационния жалбоподател.
С оглед на
прекратителното определение на РРС, адв. П. е поискал с молба, вх. №6942/06.03.2023г.
допълване на определението на районен съд – Русе, в частта за разноските, по
реда на чл.248 от ГПК.
С определение на
въззивната инстанция №193 от 25.04.2023г.
по описа на РРС, искането не е уважено.
Съгласно
разпоредбата на чл.63д от ЗАНН, „В производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право
на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс“.
Нормата на
чл.213а, ал.9 от АПК пък казва, че „В случаите по ал. 6, т. 2 и ал. 7 може
да се присъждат разноски с разпореждането или определението, ако са поискани и
са представени доказателства за заплащането им“.
Безспорно е, че определение
№93 от 20.02.2023г. на РРС е именно в хипотезата на чл.213а, ал.6, т.2 от АПК,
тъй като след неизпълнение на дадени указания жалбата на касационния
жалбоподател е върната.
Фактическият
състав, при който се поражда отговорността за деловодните разноски в тази
самостоятелна хипотеза, разписана от законодателя в нормата на чл.213а, ал.9 от АПК е съвкупност от следните юридически факти:
1. Върната жалба
по реда на чл.213а, ал.6, т.2 от АПК; 2. Направени разноски за по повод
депозираната от ответната страна касационна/частна жалба, в полза на страната,
която претендира разноските; 3. Поискани такива; 4. Доказано заплащане на
разноските.
В случая всичките 4-ри предпоставки са налице.
Имаме
постановено определение №93 от 20.02.2023г. на РРС, с което касационната жалба
е върната.
Доказано е, че
ответната страна - П. П. е ангажирала адвокатска защита и съдействие по повод
касационната жалба - адв. И. П.. Доказано е, че е заплатена сумата общо от 500
лева, от които 200-платени в брой и 300 лева по банков път (л.5 и 6 от ч.к.д.
№84/2023г. по описа на АС-Русе). Искане за присъждане на разноски е отправено
още с писмения отговор по повод касационната жалба на началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Русе, насочена срещу решение №650/07.11.2022 год. на
Русенски районен съд, постановено по а.н.дело №1628/2022 г. по описа на съда
(л.9 от к.а.н.д. №392/2022г. по описа на АС-Русе). В ч.к.д. №84/2023г. по описа на Административен съд - Русе, на л.4 е и
оправеното от адв. П. искане за допълване на определение №93 от 20.02.2023г. на
РРС в частта за разноските, насочено към въззивната инстанция.
Това е и
волеизявлението, инициирало производството по чл.248 от ГПК за допълване на определение
№93 от 20.02.2023г. на РРС.
Налице са и
доказателства за заплащане на направените разноски за адвокатска защита и
съдействие - (л.5 и 6 от ч.к.д. №84/2023г. по описа на АС-Русе).
Тук единственият
въпрос, който следва да бъде подложен на тълкуване е към кой момент следва да е
доказано плащането на извършените разноски.
В хипотези, в
които компетентната инстанция приложи разпоредбата на чл.213а, ал.6, т.2 от АПК
и върне жалбата, на практика не се стига до същинско касационно производство. В
тези случаи, е допустимо ответната страна, която претендира разноски, както са
и поискани още с писмения отговор, да не е представила към момента на
постановяване на прекратителното определение или разпореждаме доказателства за
заплащането им.
Безспорно при нормалното развитие на съдебното
производство искането за присъждане на направените по делото разноски трябва да
бъде отправено до съда до приключване на устните състезания. В случая съдебното
производство не е стигнало до тази фаза. Искането за присъждане на разноски е
направено своевременно. То е направено още с писмения отговор. Но с оглед на
казаното в началото на този абзац, изправната страна, имаща право на разноски
не е била длъжна да представи с писмения отговор и доказателства за направените
разноски. Тя е очаквала нормално развитие на процеса и същинско касационно
производство. Липсата на такова, определено е не е позволила на ответната
страна да представи доказателства за извършените и платени разноски.
Затова и едва
след уведомяване за определението на районния съд, с което касационната жалба
се връща, адв. И. П. депозира своето искане за допълване на определение №93 от
20.02.2023г. на РРС и доказателства за направените и заплатени от П. П.
разноски. Видно от договора за правна защита и съдействие на л.5 от ч.к.д.
№84/2023г. по описа на АС-Русе и от извлечение от банкова сметка/***/ е, че още
на 25.01.2023г. и съответно на 27.01.2023г., сумите по този договор са били
заплатени/наредени. С това се доказва и последният елемент от фактическия
състав на чл.213а, ал.9 от АПК, че е осъществен.
Гореизложеното
води на извода, че искането на адв. П. по молба, вх. №6942/06.03.2023г. за допълване
на определението на районен съд – Русе, в частта за разноските, по реда на
чл.248 от ГПК е било основателно и районния съд е следвало да го уважи.
Съответно,
неговият съдебен акт се явява неправилен и като такъв подлежи на отмяна.
Воден от горното, на основание
чл.248 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отменя определение №193 от 25.04.2023 г. по описа на Русенски районен съд, с което е оставено без уважение искането на П.П.,
чрез адв. И. П. за допълване на определение №93 от 20.02.2023 г. на РРС, в
частта за разноските и присъждане на разноски в размер на 500.00 лева (Петстотин
лева) за адвокатско възнаграждение и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ДОПЪЛВА определение №93 от 20.02.2023 г. на
РРС постановено по а.н. дело №1628/2022 г. по описа на Русенски районен съд,
като:
ОСЪЖДА ОД на МВР-Русе да заплати на П.Т.П.
сумата от 500.00 (Петстотин лева), представляваща направени по делото разноски
за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.